Дар за Днес - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 1 of 631236263»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
smiley Дата: Неделя, 24-07-2011, 10:20 AM |Съобщение 1
Новак
Група: Потребител
Постове: 11
Статус: Извън линия
Възстановяването ни прави свободни

Нашето възстановяване ни прави свободни. Ние се освобождаваме не само от предишното си поведение, но и сме свободни да бъдем себе си и да се радваме на всичко, което животът ни предложи. Може не всеки ден да е само радостен или прекрасен; възможно е да не чуваме музика и да не виждаме фойерверки всеки ден, но ще познаем ново измерение на мир и спокойствие.

Въпреки че възстановяването не гарантира свобода от болката и стреса, то ни предлага възможности за справяне с и с тях, и с проблемите, от които възникват. С помощта на програмата ние ставаме свободни да работим за решаването на нашите трудности, вместо да бягаме от тях с предишните лъжливи и затова - неработещи решения и модели.

Трябва да останем силни, за да пазим свободата, която идва с възстановяването ни. Каквото и да го заплашва, трябва да се стремим да го избягваме: не бива да преминаваме от една форма на зависимост към друга - като компулсивно пазаруване или обсебващи взаимоотношения. За да останем свободни, се стремим да влезем контакт с други, които също се възстановяват и с Висшата сила, която ни води и подкрепя.

Ще празнувам свободата днес и всеки ден.

„ Дар за Днес ” - Anonymous
http://www.hazelden.org/

Това е другото, с което обичам да започвам деня си - да си превеждам нещо позитивно и най-добре ми помагат даровете за деня ( Today,s Gifts), които също получавам по имейл.
Ще се радвам да ги споделям с всички вас тук.
Ще се погрижа през следващите дни да публикувам неща, свързани с манипулациите и контролирането, които много ми помагат. Вярно, от предишни дни са, но за мен си струват, особено когато се опитвам да ги прилагам.
smile Ще се радвам и на помагачи, разбира се...вкл. и за превеждане. smile Който проявява интерес, ще му кажа и как да се абонира, за да получава даровете за всеки ден. smile
 
detenazaleza Дата: Неделя, 24-07-2011, 10:41 PM |Съобщение 2
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 325
Статус: Извън линия
В началото си мислех, че като спра да пия и ще изчезнат всичките ми проблеми, че животами ще стане песен и никога няма д а има сълзи в очите ми . Мина време докато разбера че трудностите са част о т живота ми. За бедите сама съм виновна. Днес трудностите са интересни. Не са наказание както смятах пред ивреме, не са бич за мен. С усмивка на лицето се преодоляват стига човек да пожелае това. Програмата ме дари със спокойствие което не бих заменила за нито едно питие. Даде ми свободата не само от това, че спрях да се крия. Даде свобода, която не мога опиша с думи. Това е като онези неща заради които човек си заслужава да живее - неща които не могат да се пипнат, но могат да се почувстват.
Благодаря на всички и всичко което ми помогна днес да се чувствам така.
 
smiley Дата: Понеделник, 25-07-2011, 8:38 AM |Съобщение 3
Новак
Група: Потребител
Постове: 11
Статус: Извън линия
И аз така мислех, даже в продължение на месеци - в началото недоумявах защо ми е да се променям, да ставам по-добра когато все още има неща извън мен, които ме нараняват; когато хората край мен продължават да са груби, невъздържани или се опитват да ме манипулират...Дори бях попитала спонсора си защо ми е да минавам програмата, щом като ще продължава да ме боли; какъв е смисъла на всичките ми услия да "стъпвам"...
Сега знам, че понякога точно болката е най-добрият ми учител. Защото показва, че някъде в мен има слабо място, чрез което си причинявам болка. Което си иска моята работа. Разбрах и че няма нищо в това да ме боли, тъй както и няма непереодолима болка...така както и няма дъга ако не завали дъжд...Че всяко болезнено чувство е за да го изживея, но без да предприемам каквото и да било, преди да ме отпусне поне малко - докато не се почуствам в мир. Както и че болката е може би най-добрият ми учител, когато искам да направя така че да видя честно от какво всъщност ме боли - но такова което е в мен, и да направя така, че повече да не ме боли..Но пък и как мога да усетя радостта, ако преди нея не ме е боляло...?!
Благодарна съм на всяка моя емоция, защото ми показва че дишам, чувствам, и то на чисто, трезва.

Знам, че какъв да е денят ми - дали тъжен или радостен, зависи от мен. От мен зависи какъв да го направя, как да го изживея, дали да се поддам на болката или на радостта. Какъвто го избера и направя - такъв ще бъде. Избирам аз, поемам отговорността за избора си пак аз. И така ставам свободна аз. smile Точно тази свобода ми е най-скъпото и ценно нещо, и което така отчаяно търсех като активна зависима. Свободата не е в алкохола или в хапчетата или в каквато и да било др.форма на зависимост. Свободата е вътре в мен, когато съм готова за нея и я поискам. smile
 
detenazaleza Дата: Понеделник, 25-07-2011, 8:38 AM |Съобщение 4
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 325
Статус: Извън линия
Често се сърдя на хората, често обвинявам другите за несгодите ми и несполуките ми и в такива моменти се сещам за това какво трябва да направя по програмата, какво се изисква от мен в дадена ситуация, не е много трябва само да се обърна към висшата си сила, да помоля за търпение, за смирение да приемам нещата които не мога да променя, за смелост да променям нещата които мога и мъдрост да прозирам разликата между едните и другите. Когато честно погледна себе си и видя, че не съм центъра на вселената, че към просто една душа от всички тогава се моля за човека срещу мен, моля се за всички и тези молитви колкото и да са ми трудни ми помагат. Не вярвах, че мога да се моля за "враговете си ", бог да им дари всичко онова което искам за себе си, но това е пътя и това е начина. Само днес ще се опитам да не тая обида, само днес ще съм честна със себе си и само днес ще погледна и ще приема и другите хора такива каквито са, без очаквания от моя страна. Винаги когато очаквам нещо и кроя планове за това, кое как ще се случи и забравям, че не аз съм бог и не аз определям какво и кога да стане оставам разочарована, обидена, наранена.
Но само днес няма да очаквам нищо. Само днес ще се оставя в ръцете на висшата си сила да изгради деня ми такъв какъвто той иска за мен.
Само днес ще приема всички ситуации като нещо нормално и нещо от ежедневието ми.
 
smiley Дата: Понеделник, 25-07-2011, 1:00 PM |Съобщение 5
Новак
Група: Потребител
Постове: 11
Статус: Извън линия
25 Юли, 2011

Поемам отговорност за себе си. Когато правя за друг това, което той трябва да направи за себе си, преча и на двамата

В човешката ни природа е да израстваме и се променяме само когато го искаме. Неотслабващата ни болка може да ни служи като мотиватор. Понякога ултиматумите, които сами си поставяме, също са ефективни. Но да се извиняваме заради другите или да поемаме техни отговорности, дори когато го правим за тяхно добро, никога не може да стимулира промяната.

Ние научаваме, че единствената промяна, в която можем да бъдем сигурни, е тази, която правим в себе си.
Една от първите промени, която можем да направим е да се освободим от другите: от техните мнения, от поведението им и от техните отговорности. Нашата нужда те да изпълняват нашите очаквания, е свързана с нашата несигурност, не с тяхната. Всеки път, когато проповядваме или поемаме задълженията на другите, ние трябва да разбираме, че препятстваме необходимото израстване - и своето, и чуждото.

Ние обичаме да поемаме отговорност за други хора, а да пренебрегваме отговорността за себе си.
Когато започнем да се чувстваме отговорни за чувствата, мислите, решенията, проблемите, комфорта и съдбата на другите, понякога си мислим, че се грижим за тях, но всъщност се превръщаме в хора, които контролират.

Да бъдем внимателни, нежни, насърчаващи другите е нещо достойно. Но ние трябва да го правим с грижа за другите и по начини, които да не ги възпрепятстват да поемат отговорността за себе си.
Когато се превърнем в „пазители” на другите, ние ги нараняваме. Те се чувстват наранени, използвани и жертви.

Най-доброто и най-щедро поведение, което можем да изберем, е поемането на отговорност за себе си - за това, което мислим, чувстваме, искаме и ни е необходимо.
Най-полезното, което можем да правим, е да бъдем верни на себе си, и същевременно да оставим другите да поемат отговорност за себе си.

Нашите намерения обикновено и почти винаги са добри. Но е дошло времето да оставим другите да живеят своя собствен живот. Това е съвсем достатъчно, за да се погрижим за себе си.

Днес няма да поема задачата на някой друг. Израстването идва когато всеки от нас е свободен да отговаря за себе си.

A Life of My Own - Karen Casey:
http://www.hazelden.org/OA_HTML....2372:US

More Language of Letting Go – Melody Beattie:
http://www.hazelden.org/OA_HTML....22372:U
 
detenazaleza Дата: Вторник, 26-07-2011, 9:19 AM |Съобщение 6
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 325
Статус: Извън линия
Ако някой ме контролира, то е защото му го позволявам. - Sarah B.

В нашата програмата е заложен трезвия, здрав егоизъм към самите нас. Така и трябва да бъде - нашето възстановяване трябва да бъде най-важното нещо в света за нас. Понякога приятели и любими хора се сърдят или се чувстват наранени, защото ние отделяме много време и енергия в работата си за нашето възстановяване. Трудно им е да си обяснят защо трябва да ходим редовно на сбирки, не можем ли да ги пропускаме „само този път, за да обърнем внимание първо на тях?...”.

Но колкото и нараняващо или объркващо за другите да изглежда нашето поведение, ние трябва да се грижим първо за нашите собствени нужди. Ние не бива да се поддаваме на подобно поведение за нашите приятели и семейството, защото то в същината си е контролиращо и можем да си навредим, когато не правим разумния избор за самите себе си. Нашето възстановяване трябва да бъде на първо място, преди исканията на другите, и дори нашето желание за повечко собствен комфорт.

Ние трябва да запазим своята решителност и да работим за новия си начин на живот.
Преди ние обичахме да си казваме, че може би утре тихичко ще се случи нещо, което да ни промени. Така само отлагахме и се самозаблуждавахме, че промяната ни могла да стане и без нашето участие. Сега имаме всички инструменти, с които да се възстановяваме и променяме, но инструментите ще работят само,ако ние ги използваме.

Днес се моля да не забравям, че моето възстановяване зависи от мен самия и от мен зависи то да не бъде контролирано от другите.

Body, Mind, and Spirit – Anonymous:

My WebPage
 
smiley Дата: Сряда, 27-07-2011, 10:52 AM |Съобщение 7
Новак
Група: Потребител
Постове: 11
Статус: Извън линия
Благодаря ти! Нещо и от мен, все в тази насока - от книга за съзависимите е, но ми върши чудесна работа и като зависима.

Грижи за самите нас

" Няма ръководство за това какви да бъдат грижите към самите нас. Всеки от нас държи своето ръководство в себе си. Ако ние продължаваме да работим за възстановяването си, те ще се развиват. Те ще стават здравословни. Ние самите ще си казваме това, което трябва да знаем, и ние ще обичаме себе си достатъчно, за да изслушваме самите нас.”

Какво трябва да направя, за да се погрижа за себе си?

Чуйте гласа вътре във вас. Какво ви ядосва? Какво ви е омръзнало? В какво не вярвате? Кое е това, което не чувствате като правилно? Кое е това, пред което не можете да се изправите? Какво ви кара да се чувствате неудобно? Какво искате? От какво се нуждаете? От какво не се нуждаете? Какво ви трябва? Какво ви харесва? Какво ще ви накара да се чувствате добре?

Във възстановяването научаваме, че грижите към самите нас ни отвеждат по пътя към Божията воля и Неговия план за нашия живот. Грижите, които полагаме за самите себе си, никога не ни отдалечават от най-доброто за нас, напротив – водят ни към него.

Научете се да подхранвате вътрешния си глас. Ние можем да му се доверим. Ние можем да се погрижим за себе си. Ние сме по-мъдри, отколкото си мислим. Нашият водач е вътре в нас и заедно с нас, той винаги присъства. Слушайте, доверявайте се и подхранвайте това, което ви води.

Когато говорим за чувствата във възстановяването, ние често се фокусираме върху обезпокояващото трио - болка, страх и гняв. Но има и други чувства в емоционалната сфера и които са винаги на наше разположение - щастие, радост, мир, благодарност, удовлетворение, любов, вълнение…
Ние не трябва да се притесняваме, когато изпитваме добри чувства, ние не трябва да се плашим от тях, ние не трябва да се саботираме собственото си щастие. Ние понякога правим това, за да бъдем на един по-малко радостен, но пък познат и по-сигурен стар терен.
От нас не се изисква да съдим или да обосноваваме хубавите чувства, нито да се питаме справедливо ли е да ги изпитваме. Ние не трябва да позволяваме на негативизма да ни събаря, нито пък на други – да ни „инжектират” негативизъм.
Ние имаме право да се чувстваме добре.

Днес ще си напомням, че е мое право да се чувствам толкова добре, колкото мога.

„ The Language of Letting Go” - Melody Beattie

Added (27-07-2011, 12:52 PM)
---------------------------------------------
27 Юли, 2011

„ Благословен е оня, който се е научил да се възхищава - не да завижда; да следва - не да имитира, да хвали - не да ласкае и да води - не да манипулира.” - William Arthur Ward

Манипулацията не е чужда за повечето от нас. Ние със сигурност сме манипулирали и много вероятно - сме били манипулирани. Манипулаторите могат да бъдат наясно какво правят, но може и да не са наясно. Може да има злоба в манипулирането, но може и да отсъства.. Често основното е само намерението - да се намери средство за продължаване на обсебващо поведение.
Манипулацията обаче може да бъде нещо ужасяващо, ако ние се окажем неин краен получател. Възможно е да отричаме, че това се случва – че сме манипулирани, защото обикновено сме много объркани от всичко това. Но когато осъзнаем истината, ние сме изплашени не само от това, което се е случило, но също и от това, което би могло да се случи. Ние вече сме попаднали в капан, много е възможно и преди това да сме попадали в него, така че - какво да ни предпази от ново попадане в него?

Ние правим всичко възможно, за да се отделим от този, който ни манипулира.. Това може да означава физическо, емоционално, духовно и умствено отделяне. Колкото повече разстояние има помежду ни, толкова по-лесно е да се види истината, за да признаем и манипулацията, и нейния автор. Когато се налага да имаме контакт с последния, ние държим главата си изправена. Не се налага да отговаряме веднага. С течение на времето, ние ставаме все по-способни да идентифицираме и да се справяме адекватно с манипулативно поведение.

Днес ще имам смелостта да видя истината в очите.

Letting Go of Debt - Karen Casanova
http://www.hazelden.org/OA_HTML....2372:US

Съобщението поправено от smiley - Сряда, 27-07-2011, 10:21 AM
 
Mary Дата: Четвъртък, 28-07-2011, 8:38 AM |Съобщение 8
Новак
Група: Потребител
Постове: 9
Статус: Извън линия
Съществуват толкова начини да се живее и расте, колкото са и хората. Но нашия собствени начини е единственият, който би трябвало да имат значение за нас. - Evelyn Mandel
Желаението да контролираме другите, да ги накараме да живеят както ние бихме искали, прави невъзможно постигането на душевния покой . А точно той е целта ни – онова, което търсим чрез програмата за възстановяване и който ни е нужен в този живот.
Ние всички сме безсилни пред другите и когато признаем и приемем това, се освобождаваме от една голяма тежест. Контролирането на нашето собствено поведение е достатъчно голяма работа за нас. Да се научим да се държим отговорно изисква нашата практика. Повечето от нас, преди да дойдат в програмата, са били безотговорни през голямата част от живота си. Емоционалната трезвост идва бавно. Емоционалната незрялост бавно се преодолява, но всяко едно отговорно действие ни дава кураж за следващо, после за още едно. Свободата на всеки един е продукт от натрупването на собствените му отговорни действия. Действията на другите са нещо, което не бива да ни засяга.

Днес ще преценя внимателно моето поведение. Отговорното поведение е това, което гради щастието ми.

Each Day a New Beginning by Karen Casey
 
Mary Дата: Вторник, 02-08-2011, 11:33 AM |Съобщение 9
Новак
Група: Потребител
Постове: 9
Статус: Извън линия
Повече не се нуждаем от патерици

Ние всички сме уникални и прекрасни хора. Имаме своите слабости – вярно е, но имаме и своите силни страни. Възможно е от време на време да имаме нужда да се облегнем на предишните патерици, които ни помагаха(така мислехме…). Трудно ни е да се откажем от тях изведнъж. Ние дотолкова бяхме свикнали с тях, че ги търсехме дори когато разбирахме, че облегнем ли се на някои от тях, само ще си навредим. Просто се страхувахме без тях, не си представяхме подобен риск – да се движим без тях. Постепенно патериците започнаха да контролират движението ни и превзеха живота ни. Бяхме станали техни роби.

Сега, възстановявайки се, ние отново се учим как да ходим. Понякога ни изглежда страшно без старите декори, но стъпка по стъпка ние сме по пътя към възстановяването си.

Промяната е характерна за всеки един растеж. От пиене към трезвост, от непочтеност към честност, от конфликтност към смиреност, от детинската зависимост към отговорността на възрастните - всичко това е безкрайно и представлява промяната ни към по-добро.

Днес се моля:
Моля се да приема, че програмата е инструментът за промяната ми, но от мен зависи да се променя. Всички дни на преход от активна зависимост към трезвост, от безсилието към вярата е възможно да бъдат нелеки. Затова се моля да заменя безпокойството си с доверие.

Днес ще помня:
Само днес няма да търся старите си патерици – те вече не ми трябват, защото разчитам на възстановяването си.

Източник: A Day at a Time (Softcover) by Anonymous,
http://www.hazelden.org
 
Guest Дата: Вторник, 02-08-2011, 9:03 PM |Съобщение 10
Група: Гост





Това, че само днес няма да разчитам на старите си патерици ми донесе усмивка която ми се прииска да споделя с вас. Само днес наистина не разчитах на тях, само днес не разчитах на старите си патерици алкохола, с които бях свикнала да се подпирам във всичко и за всичко. Алкохолът беше патерицата без която не можех да вървя никъде в живота си, патерицата която ми даваше всичко от което имах нужда, но днес - днес е различно , защото разчитам на висшата си сила. Вярвам, че програмата е новата ми патерица която ми дава всичко от което имам нужда и ми дава сила и вяра да продължа. Бог - така както го разбирам ми дава всичко от което имам нужда и се грижи за мен.
Благодаря, че днес имах възможност да живея по начин по който доскоро не ми беше известен, благодаря че днес не съм пила, благодаря за това, че днес Бог бе с мен и ми подари и днешния ден във възстановяването си.
Чудо е всичко това , но чудеса наистина съществуват.
 
detenazaleza Дата: Вторник, 02-08-2011, 9:16 PM |Съобщение 11
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 325
Статус: Извън линия
tongue Прекрасно е чувството да оставя старите си патерици и да се подпря на нови. Чувствам се добре, спокойна, щастлива, ден по ден по пътя на възстановяването си. Беше трудно в началото но нито за миг не се колебая за пътя по който тръгнах, за това че избрах програмата да е новата ми патерица. Ден по ден, бог ме води по пътя. Всеки ден започвам с благодарност за това че отново съм отворила очите си. Странно - до преди време си мислех че това ми е даденост и че няма как да не се събудя днес вярвам, че живея ден след ден благодарение на милостта на бог.
Благодаря за това че днес се опора бе програмата и вярата ми, а не чашата пълна с алкохол.
 
Guest Дата: Сряда, 03-08-2011, 10:06 AM |Съобщение 12
Група: Гост





Ограниченията са в самите нас

„Най-големате ми ограничения” – сподели един от членовете на сбирка, - „ са в съзнанието ми. Докато не попаднах тук, дори не бях наясно, че много от негативните обстоятелства в живота ми са пряк резултат от моите изкривени нагласи.”

” Самият аз си причиних много и ненужно нещастие, като мислех, че е моя отговорност да управлявам и насочвам живота на другите хора. Аз вярвах, че когато отговарям за тях, го правя, за да бъдат щастливи и сигурни те. Така че непрекъснато поставях нуждите на всички останали на първо място, а същевременно нямах представа кой съм и какво ми е необходимо за собственото ми щастие и комфорт.

Това беше изтощително и безумно - да се опитвам да предполагам за и вместо всеки друг. Освен това, по този начин не давах възможност - и на самия мен, и на другите да да мислят, чувстват и да действат за себе си.

Днес няма да управлявам или насочвам живота на други хора, нито ще очаквам друго човешко същество да запълни вътрешната ми празнота. Имам достойнство, имам правото и отговорността да живея собствения си живот, точно както и другите имат своите. Ще намеря моите собствени източници на комфорт, радост и мир, без значение на това което другите правят с живота си и което е техен свободен избор.

The Reflecting Pond - Liane Cordes
http://www.hazelden.org/OA_HTML....2372:US
 
puvpav Дата: Четвъртък, 01-08-2013, 4:05 PM |Съобщение 13
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Благодарност
1 август

„Ние усвоихме удивителен урок : като извличаме все повече от това, което имаме, ние увеличаваме това, което имаме”.
Все по-малко съзависими.

Казвайте „благодаря” дотогава, докато тези думи не станат искрени.
Благодаря на Бог, на живота, на Вселената за всички и за всичко, което ни е дадено на нашия път.
Благодарността – това е ключът към пълноценния живот Тя обръща това, което имаме в „достатъчно и повече от него”.  Тя обръща отрицанието в приемане,  хаосът  - в ред,  съмненията – в яснота.
Благодарността може да обърне трапезата в пир, къщата – в домашно огнище, чуждия човек – в приятел. Тя обръща проблемите в дарове, провалите – в успехи, несвоевременните неща – в безупречен временен график, грешките – във важни събития. 
Благодарността може да обърне съществуването в реален живот, а несвързаните ситуации – във важни водещи към успех уроци. Благодарността дава смисъл на нашето минало, подарява ни мир в днешния ден и ни позволява да погледнем в бъдещето.
Благодарността поставя всичко на правилните места. Благодарността обръща негативната енергия в позитивна. Няма ситуация или обстоятелство, което да е твърде малко или твърде голямо, което да не е подвластно на енергията на благодарността. Ние може да започнем с това, кои сме и какво имаме днес, да станем благодарни за това, след това да позволим на това да твори вълшебства. 
Казвайте „благодаря” дотогава, докато тези думи не станат искрени. Ако Вие продължите да ги говорите достатъчно дълго, то Вие ще повярвате в тях.

Днес аз ще излея променящата светлината благодарност върху всички обстоятелства на моя живо
 
puvpav Дата: Понеделник, 05-08-2013, 8:10 AM |Съобщение 14
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Между
2 август

Понякогта, за да се преместим от там, където сме, до там, където предполагаме, че трябва да бъдем, ние трябва да сме готови да бъдем „между”. Един от тежките моменти на възстановяването е времето, когато ние пускаме старото и познатото, това, което  вече не искаме, и сме принудени да стоим с празни ръце, очаквайки моментът, когато Бог ще ни напълни ръцете.
Да бъдеш „между” може да се отнася и към чувствата. Ние може да сме преизпълнени с болка и гняв. В някои случаи тези чувства може да станат първични. Когато ние в края на краищата възставаме, и се отказваме от нашето нещастие, то ние може да се чувстваме известно време опустошени. 
Ние се намираме между болката и радостния душевен покой и приемане. Да бъдем „между” може да се отнася и за взаимоотношенията. Когато ние се готвим за новите взаимоотношения, ние трябва да оставим старото. Това може да е страшно. Известно време ние може да се чувстваме опустошени и изгубени. В нас може да възникне чувство на пълна самота, и ние може да се запитаме какво се се случило с нас, като сме изпуснали „врабчето от ръцети си” без да се виждат „жеравите в небето”. Да бъдем „между” се отнася до много области на живота и възстановяването. Ние може да бъдем между в работата, кариерата, домът ни, целите ни. Ние може да бъдем „между” в поведението, което ни е защитавало и е служило в продължение на целият наш живот, - каквото е поведението на опека и контрол. 
Ние може да изпитваме множество чувства, когато сме „между” : взрив от чувства, които изпитваме по повод на това, че ние сме оставили и загубили, чувство на тревога, страх и опасение по повод на това, какво ни предстои. Това са нормални чувства за състоянието „между”. Приемете ги. Почувствайте ги. Освобождавайте ги. Да бъдем „между” не носи удоволствие, но това е необходимо. Това няма да продължи вечно. Прилича на това, че ние сме почти притихнали, но това не е така. Ние се намираме „между”. Това е все едно  когато се преместваме оттук до някъде, не на мястото, към което сме тръгнали. Ние  се придвижваме напред, дори когато ние сме „между”.

Днес аз ще приема мястото, на което се намирам, като идеалното място. Ако аз съм „между”, то аз ще вярвам, че това място не е лишено от значение, че то ме премества към нещо хубаво.
 
puvpav Дата: Вторник, 06-08-2013, 9:51 AM |Съобщение 15
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Решаване на проблеми
6 август

Проблемите са за това, за да бъдат решавани !
Някои от нас губят много време, като реагират на този факт, че изобщо имаме проблем, а не на решението на този проблем. „Защо това ми се е случило ?”... „Не е ли ужасен животът ?”... „ Как можа това да се случи ?”... „О, скъпа, това е непоносимо”... „Защо Бог / Вселената, агентството, човекът или животът / са избрали точно мен ?”
Проблемите са неизбежни. Някои проблеми са предсказуеми.
Други могат да бъдат неочаквани. Но не трябва да бъде неочаквано това, че проблемите се появяват постоянно. 
Добрата новина е тази, че за всеки проблем има решение. Понякога решението идва веднага. Понякога решение е точно да се „остави” проблема. Понякога проблемът се отнася до нас, и ние трябва да се занимаваме с него, понякога това не е така. Случва се, веднага да е ясно какво трябва да се направи, за да се реши проблемът. Случва се, ние да сме озадачени, да не знаем какво да правим, да правим всичко, което зависи от нас, след това да се доверяваме на Висшата сила, като очакваме помощ от нея.
Понякога възнакналият проблем – това е част от живота. Случва се, проблемът е важен за нас, защото като го решаваме, ние се учим на нещо. Понякога проблемите завършват с нещо хубаво за нас. Те развиват в нас онази позиция, къде бихме могли да бъдем, ако те не се бяха появили при нас.
Често проблемите – са просто проблеми. Понякога са предупредителни знаци, че ние сме се отклонили от пътя. 
Ние може да се учим да приемаме проблемите като неизбежна част от живота. Ние може да се учим да решаваме проблеми. Ние може да се учим да се доверяваме на себе си при решаването на проблемите. Ние може да се учим да различаваме, кои проблеми ни показват новият път, а кои просто трябва да бъдат решени.
Ние може да се учим да се фокусираме на решението, а не на проблема и за възпитаваме в себе си позитивен поглед на живота с неизбежните вървящи проблеми и тяхното решение.

Днес аз ще се уча да се доверявам на решението на проблемите, а не да бъда жертва. Аз няма да се посвещавам на проблемите, за да доказвам на някого, че съм безпомощна и съм мъченица. Аз няма да посочвам проблемите, за да доказвам, че животът е ужасен. Аз ще се уча да се доверявам на проблемите и да тяхното решение. Господи, помогни ми да решавам проблемите, които мога да реша днес. Помогни ми да оставя останалите. Помогни ми да вярвам в своите способности да правя усилия и да решавам  проблемите. Помогни ми да се доверя на потока на нещата. За всеки проблем има решение.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 1 of 631236263»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz