Дар за Днес - Page 12 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 12 of 65«1210111213146465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 30-07-2014, 8:51 AM |Съобщение 166
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
"Ние сме това, което сме."
- Motto of Lake Wobegon, Garrison Keillor

Понякога отделяме толкова много усилия, за да бъдем това, което не сме, че губим възможността да бъдем това, което сме.
Случва се да имаме една идентичност за определен човек и друга - за друг човек.
Нашите колеги, съседи, приятели, семейство - всички  очакват различни неща от нас, като ни карат да се чудим кои сме в действителност. Как можем да сме толкова много и различни неща, за толковамного хора?

Бог иска да бъдем само това, което сме. Ние сме създадени с уникални характеристики, с определена цел, дори ако тази цел не винаги е ясна за нас.
Ние трябва да бъдем тези, които сме в действителност и да бъдем най-доброто, което можем да бъдем, - знаейки, че Бог ни одобрява, защото Бог ни е създал, каквито сме.

Преди – като активни зависими, ние предимно наранявахме другите. Наранявахме и себе си. Бяхме много объркани от всичко това. Така че много от нас навлизат във възстановяването, без да имат много доверие в себе си.
Истината е, че като зависими ние трудно се доверяваме. Но възстановявайки се, ние можем отново да се доверяваме. Ние отново живеем и обичаме – включително и себе си. Ставаме способни на това чрез нашето духовнo пробуждане и израстване. Чрез духовността в нас. Чрез мястото вътре в нас, в което живее нашата Висша сила.
Благодарение на духовността ние съграждаме отново, наново живота си ; намираме новите си духовни ценности; започваме да живеем по-добре живота си; възвръщаме отново доверието – и в себе си.

Днес си обещавам да бъда това, което съм, и да го изразявам без да се срамувам или обвинявам.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 30-07-2014, 8:54 AM
 
hope Дата: Четвъртък, 31-07-2014, 12:30 PM |Съобщение 167
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Ветровете  на благодатта духат непрекъснато. Трябва само да вдигнете  платната. --Sri Ramakrishna

 Ако Бог изглежда далеч, кой е този, който се е  отдалечил?

 В сърцевината на нашето същество съществува пълнота на живота, която иска да тече през нас под  формата на жизненост, любов,хармония, щастие и успех. Защо тогава понякога  не искаме да сме в допир с нея?  

Помислете за следното изображение: Вие стоите отвън в светлия, безоблачен ден и се оплаквате, че не можете да видите слънцето, и изведнъж забелязвате, че всъщност стоите под чадъра срещу слънце. И ако толкова малко нещо като чадъра може да блокира великолепието на слънцето, то  колко лесно е за нашите  страхове, съмнения, както и чувството на малоценност да блокират връзката с нашия източник?! Но точно както слънцето продължава да свети  дори и зад появяващите се облаци, така и Бог, който е във всеки от нас, е готов да общува с нас и в най-голямото ни отчаяние.  

Как да позволим на потока на живителните сили отново да движат живота ни? Първо, ние трябва наистина да  желаем да общуваме с Бог  и с вътрешното ни „аз” и  да отделяме време всеки ден, за  да го правим.След това – да утихнем. И да започнем  да слушаме.Скоро ще чуем вътрешния глас, който в началото може да е твърде слаб.

 Гласът на Бог търпеливо чака, за да го чуем  и приемем. Той тихо, но упорито чука на вратата на нашето съзнание. Отворете тази врата и вашето  същество ще се изпълни с любов и радост.
 
hope Дата: Петък, 01-08-2014, 11:02 AM |Съобщение 168
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Когато приема нуждите на друг като мои,  израствам духовно. - Helene Lerner -Robbins

Казва ни се, че програмата от 12 стъпки е програма на здравия, трезвия егоизъм. Може би това ни
плаши в началото, струва ни се егоцентрично и себелюбиво. Но не този смисъл са имали предвид
основоположниците на програмата. Макар да е вярно, че трябва да пазим и защитаваме трезвеността
си и да я поставяме винаги на първо място, това не означава да не бъдем мили и внимателни към
другите. Истинската ни доброта към някой друг никога няма да ни накара да пием!

Освен че ни помага да поддържаме въздържание, програмата ни помага да развием онази духовна връзка,
която може да промени всеки аспект от живота ни. Като започнем да вярваме в една Висша сила и
се обръщаме към Нея за напътствия и душевен мир, ние виждаме и чувстваме надежда във всяка една
ситуация. Освен това, подобряваме духовността си и израстваме, като започнем да третираме другите
по начина, по който искаме Бог да лекува самите нас.

Моят духовен растеж може да получи тласък, ако днес потисна егото си и се опитам да помогна на
някой друг да се почувства по-добре.


Съобщението поправено от hope - Петък, 01-08-2014, 11:05 AM
 
hope Дата: Събота, 02-08-2014, 11:13 AM |Съобщение 169
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Дори и най-дълбоката тъмнина не може да ни пречи да виждаме така, както ни пречи отказът да следваме  сочещите ни пътя.  - Карлос Кастанеда 

Не e необходимо да бъдем  непременно слепи, за да не виждаме. Спомнете  си - колко дълго време ни беше нужно, за  да "видим" нашите зависимости? Помните ли как отричането, подобно на превръзка на  очите, ни пречеше да видим реалността на живота ни?  

Необходимо ни е обаче да срещнем човек или хора, които да ни помогнат да "виждаме"нашия път в програмата. И сега, работейки по нея,все още се  нуждаем от други, които да ни водят по пътя на нашето възстановяване. Понякога прословутата ни гордост  ни пречи и ни казва, че можем да се справим сами, и това са времената, когато можем да се препънем и да паднем.  Може би днес е  бил ден, когато сме отказали насоките и помощта на другите. Възможно е да сме се чувствали достатъчно  силни, за да се справим сами. Но ако ние не си спомняме, че  имаме нужда от другите, скоро и неминуемо ще  усетим последиците. Които винаги са в наша  вреда, във вреда на възстановяването ни.

Точно както слепият  човек се нуждаеот придружител за ориентиране, така и ниетрябва да разчитаме на силата на групата ни и на Висшата ни Сила,за да ни помогнат да "видим"нашия път. 

Дали съм бил сляп за  помощта, предложена от другите? Мога ли да помоля за помощ, за да виждам, за да прогледна?
 
hope Дата: Неделя, 03-08-2014, 7:42 AM |Съобщение 170
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Действиятана другите хора не бива да се отразяват на възстановяването ни

 Приятелите ни от програмата ни показват как да се отделим от другите хора и техните проблеми. Ние научаваме, че не сме причина за алкохолизма на член на семейството или забезкрайната  мъка в живота на нашприятел; че нашето семейство и приятели могат да се  опитват да ни обвиняват за техните трудности. Програмата ни учи, че ние нямамесилата да накараме другите да правят неща против волята им. Когато други се опитат да винят начина, по който ние се  възстановяваме или опитваме да живеем, в нашата природа като зависими е да изпитваме понякога непосилна  вина или срам. Но  сега се учим да несе чувстваме виновни, да изоставим смазващата ни преди вина.

 Част от проблема е нашето желание да се харесваме  на другите. Боли  ни от гнева или критиката, които са насочени към нас. Много малко са хората (изобщо!), които са  напълно имунизирани срещу действията  на другите. А  при нас дори действията  на непознати могат да  предизвикат негативни реакции.Но ние можем да се променим  - можем да се научим  да се отделяме. Приятелитени от програмата са добри модели за подражание. Можем  да работим ежедневно над  абстрахирането ни от казаното или направеното от някой друг за нас. Когато полагаме нужното  усърдие, и с течение на времето здравословното отделяне ще стане нашаприрода.  

Ако днес някой каже или направи нещо против мен, ще  разговарям за това с моя спонсор.
 
hope Дата: Понеделник, 04-08-2014, 10:06 AM |Съобщение 171
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Една измама се нуждае от много други, така цялата къща от лъжи се оказва като
построена във въздуха, ето защо неминуемо ще се срине.
- BaltasarGracian

Ако сме честни по отношение на нашата зависимост, знаем колко лесно тя може да ни
потопи във тайни. Първо идва малката лъжа – защо не сме били на уговорена среща
или защо сме се прибрали късно. След време се нуждаем от лъжа, с която да покрием
вече казана лъжа, а след това идват лъжите, с които се опитваме да избягаме от
паяжината на предишните, и така се заплитаме в измамите си. Не можем да гледаме
познат в очите, не можем да рискуваме с разкриването на истината, и затова отново и
отново лъжем. Накрая идва оня тъжен ден, когато се озоваваме в  построения от нас
изолиран свят на фантазии и измами.

Животът ни се превръща в къща от лъжи, в куп измишльотини. Но не можем да направим
честния и открит ход, от който се нуждаем, заради страха че всичко ще се срути пред
очите ни. И обикновено не сме единствените, които са наранени; нашите съпрузи, партньори
деца, приятели и колеги  също са пострадали, дори прекалено много.

Възстановявайки се, започваме да променяме всичко това, но то изисква време. Трябва да
продължим с изготвянето на самоанализи, да бъдем безстрашни и честни със себе си.
Всеки път, когато сме честни, лъжите губят своята сила, и най-накрая истината идва.

Уморен съм от паяжината от лъжи, в която се оплетох в моята зависимост. Искам да я пробия
с честност и истина.


Съобщението поправено от hope - Понеделник, 04-08-2014, 10:11 AM
 
hope Дата: Вторник, 05-08-2014, 10:48 AM |Съобщение 172
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Намиране на баланс

Намирането на баланс в живота обикновено е много трудно за нас. Възможно е да ни е трудно, но все пак да предпочитаме работа на извънреден труд. Възможно е да бъдем обсебени от домакинската работа или работата на двора  - до степен да им отделяме дълги часове. Каквото и да правим,каквото и да имаме, каквото и да искаме, то обикновено не едостатъчно за нас.

Всяка дейност или ангажимент се нуждае от определено количество време, концентрация и енергия. Но някои от нас можем да бъдем твърде погълнати от физическата дейност, за да забележим, че винаги сме напрегнати, винаги в движение. Някои от нас може да сме толкова обсебени от парите, които получаваме за допълнителната работа, че да не забелязваме, че ни е трудно да се разбираме с колегите си. Други може да сме толкова очаровани  от дадено хоби,че пренебрегваме хората в живота ни, които също се нуждаят от нашето време и внимание.

Ниетрябва да признаем коисанатрапчивите области на живота ни, и да започнем да правим промени. Това може да означава да определим срокове за различните дейности. Или да променим нашите графици, дори да се откажем – макар и временно - от дадена дейност. Сега емоментът да започнем да постигамебалансв живота ни - внимателно и постепенно.

Знам,че имам нужда от повече баланс в живота ми. Какви промени мога да направя, за да достигна макар и малко, но повече равновесие?


Съобщението поправено от hope - Вторник, 05-08-2014, 10:50 AM
 
hope Дата: Сряда, 06-08-2014, 11:19 AM |Съобщение 173
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Вземи усмивката си и  посрещни деня!  - Вайълет Хенсли

 Самата Вайълет е една голяма усмивка. И това не е в резултат на някакъв  лесен живот. Напротив, през целия си живот тя е работила усилено, понякога –непосилно, за да издържа семейството си. Въпреки това, е имала и поддържала една
радостна нагласа, която е направила различен живота й. Сега, в напреднала
възраст, тя все още работи усилено - композира и представя музиката си; но тя
обича всяка минута от живота си, и когато човек е с нея, той също го заобичва.

 Защо и ние не сме като Вайълет? Отговорът винаги е вътре в нас. Ние сами  решаваме как да отговаряме на житейските изпитания. Никой никога не ни е принуждавалда се страхуваме, да мразим, или да ценим своите преживявания. Ние бяхме, и все
още сме единствено отговорните за нашето пътуване в живота. Хора като Вайълет
предпочитат то да бъде по-забавно и радостно.

 Но как да започнем да гледаме на живота си с радост, по-забавно?  Първата стъпка е да решим да оставим миналото зад гърба си. Без значение каквиса били нашите преживявания миналата година или в нашето детство, или дори тази
сутрин, не е нужно те да определят какви да бъдат нашите преживявания в
следващия час. Да посрещаме случващото се с радост е решение, което (като всяко
едно решение!) трябва да бъде свързано с действия. И всеки един от нас може да извърши действията, стига истински да ги поиска.  

Да се усмихваме на себе си в огледалото, е добра практика. А предлаганетона усмивка на първия срещнат човек, засилва желанието да предложим и повече.
 
hope Дата: Четвъртък, 07-08-2014, 10:17 AM |Съобщение 174
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Свободата да се променяме идва след като приемем себе си.

Страхът и отричането са противоположности на приемането.  Никой от нас не е перфектен - дори в нашите собствени очи, и всички имаме определени  недостатъци на характера, които бихме искали да променим.  Понякога си казваме че сме твърде далече от идеалите  си, или пък се страхуваме,че няма как дастанем хората, които  искаме да бъдем. Тогава  всъщност активираме защитен механизъм на отричане, който ни  води до другата крайност: Нищо в мен не може да бъде променено, така че защо да се притеснявам? И така отричаме свободата да се променяме, или по-точно бягаме  от нея.

Независимо дали сме по-стари, или нови във възстановяването, свободата да се променяме идва с работата ни по Дванадесетте  Стъпки. Когато признаваме нашата безпомощност и неуправляемостта  на нашия живот, ние противодействаме на гласа, който ни говори,че е невъзможно да се променим. По-нататък - като вярваме, че Сила по-могъща от нас може  да ни помогне, вече не се опасяваме, че сме безвъзвратно увредени;  започваме да вярваме, че можем да променим. Поверяваме се на грижите на Бог според  нашето  разбиране, и така се докосваме до силите, с които да направим  задълбочения си и безстрашен самоанализ. Признаваме пред Бог, пред себе си, и пред друго човешко същество това, което откриваме  за себе си. Приемаме и доброто, и  лошото в себе си, и с това приемане ставаме свободни да се променяме.

Никой не „завършва” в Програмата. Няма такъв момент, в който да можем  да си кажем: "Това е. Направих го." Ние винаги сме наясно с факта, че сме зависими, и че винаги сме на крачка от употребата. Когато си спомним, че
работата по програмата и възстановяването са наша отговорност, но и наш избор, другите решения се вземат по-лесно. С употребата избирахме отричането на живота, бягството от него. С въздържанието избираме живота.

Моля се да осъзная, че изборът дали да се възстановявам, е най-важният и неизменен.  Искам да се  променя. Чрез работата си по  стъпките ще се  противопоставя на страха и отричането,  и ще постигна  приемането, необходимо ми да се променя.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 07-08-2014, 10:18 AM
 
hope Дата: Петък, 08-08-2014, 9:16 AM |Съобщение 175
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Това е една проста програма за сложни хора.  -  споделено на сбирка

Новодошлият:

Чух спикер с години  възстановяване да казва, че в началото е продължил да прави нещата по неговия си начин -
че се е запознавал с приятели в бара, защото ги е чувствал свои, че никога не е имал спонсор, а понякога в
продължение на месеци не е ходил на сбирки. Знам, че има новодошли, които правят подобни неща.
Какво толкова?

Спонсорът:

Някои хора във възстановяването продължават да са самонадеяни и да се бунтуват. Те не искат да се върнат
към ужасите на активната зависимост, но в същото време не са готови да се откажат от това, което смятаме за
индивидуализъм. Те гледат да  им "се разминават" Стъпките и игнорират предложенията на програмата.
Може някой да помага по време на сбирки, в същото време пази алкохол в къщи. Или да дава съвети на новодошлите,
но самият той да не иска да му се дават такива, да отказва да работи със спонсор.

Програмата не ни задължава, не установява задължителни правила. Тя ни предлага ясни насоки, и обещава,
че ако ги спазваме, много по-трудно бихме претърпели рецидив.
Програмата работи за нас, ако ние работим по нея. Да тестваме възстановяването си, като се опитваме
да видим какво от нея може да "ни се размине" е като да играем на руска рулетка.

Днес ще следвам принципите на програмата, защото с тях се чувствам в безопасност и силен. Знам,
че истинската индивидуалност идва от себепознанието, което ми дава възстановяването ми.


Съобщението поправено от hope - Петък, 08-08-2014, 9:21 AM
 
hope Дата: Събота, 09-08-2014, 10:09 AM |Съобщение 176
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
За да получим, трябва да даваме

Ние искаме да сме от значение в този живот. Имаме нужда от доказателства, че другите приемат нашето присъствие. И така да бъдем сигурни, че те се нуждаят от нашето внимание, както ние се нуждаем от тяхното.
Когато го даваме, ние го получаваме. Така, когато отдаваме внимание на духовните търсения на другите, ние отговаряме на нашите собствени духовни нужди, и то по най-добрия начин. Когато уважаваме нечие чуждо присъствие, ние го признаваме. Благославяме и това лице, и себе си, и Бог. И ние си помагаме един на друг да израстваме всеки път, когато го правим.

Понякога не сме сигурни какво трябва да предложим на нашите приятели, семейство, колеги. При определени обстоятелства сме объркани, но е много вероятно хората, с които сме в постоянна връзка, да се нуждаят от нещо, което ние можем да им дадем. Така че, можем да започнем с особено внимание към хората, с които сме заедно по нашия Път. Това означава да ги слушаме с внимание, да внимаваме за чувствата които би предизвикало у тях онова, което ние споделяме с тях.

Слушането е едно важно умение и то трябва да се култивира. Ние се нуждаем от това да се изслушваме с любов на сбирки и да се учим един от друг, защото сме взаимни учители помежду си. Слушането е един от даровете, които даваме и на другите, и на самите нас. Когато се вслушваме в другите и се учим от тях, ние се освобождаваме от мисълта, че сме център на Вселената. Слушането на някой друг - наистина да чуеш какво говори, да се учиш от него, помага да подтиснем егото си. Трябва често да се питаме: „ Практикувам ли умението да слушам другите?”

Днес ще слушам. Вместо да пренебрегвам и осъждам другите, ще се превърна втехен слушател, ще се уча от тях. Ще допусна в съзнанието си хората около мен.
Ще ги приема и ще бъда благодарен за всичко, което те ми предлагат.


Съобщението поправено от hope - Събота, 09-08-2014, 10:11 AM
 
hope Дата: Неделя, 10-08-2014, 9:39 AM |Съобщение 177
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Всеки опит, на всеки от нас,  е полезен за  всички

 Можем да научим нещо  от всеки опит, дори ако той е болезнен. Всъщност ние често научаваме повече от болезнените преживявания, отколкото от приятните.Когато казваме или извършваме нещо глупаво или болезнено, което ни кара да  изпитваме срам или вина, изживяната  болка ни дава основание да се поучим и следващият  път да се държим по различен начин. Например ако бъдем арестувани за шофиране в пияно състояние, може да ни заболи, но именно  болката от това преживяване може да стане начало на възстановяването ни, ако сме зависими.  

Ние не можем да  променяме преживяванията, които вече имаме, но винаги можем да се учим от тях. Нашият живот е дар, който идва при нас обвит от преживяваниятани във всеки един момент. Когато приемем този  дар и го отворим с готовност  и желание, независимо с какво ни изглежда  че е обвит, ние сме в състояние да открием  неочаквани съкровища. Започваме да живеем живота си пълноценно, и научаваме кои сме, като растем духовно. Погледнат по този начин, всички един опит, на всеки от нас, е  полезен за изграждането на новия ни живот.

 Днес се моля да науча нещо, което ще ми помогне да раста в мъдрост и зрялост.
 
hope Дата: Понеделник, 11-08-2014, 9:34 AM |Съобщение 178
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Промяна

 Има много истина в старата  поговорка: „ Можеш да заведеш  коня до водата, но не можеш да го накараш да пие”.  Същото е и със  зависимостта и възстановяването. Другите могат да  изхвърлят нашите алкохол и наркотици и да ни настанят на лечение, но никой не може да ни накара да бъдем чисти и трезви.

 Едва тогава, когато ни е заболяло достатъчно; когато сме достатъчно изплашени; когато сме болни и достатъчно уморени; когато сме загубили достатъчно - едва тогава ще започнем да се променяме. Но ние сами трябва да поискаме да се променим. Това е ключът.

 Какво съм готов данаправя, за да се възстановявам?

 Висша сила, помогни ми да  искам това, което ми трябва; да искам това, което е най-добро за  мен.
 
hope Дата: Вторник, 12-08-2014, 8:04 AM |Съобщение 179
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Всичко, което  съм постигала, налагайки личната си воля, е било „болно” и „с лош успех.” 
-Florence Scovel Shinn

Основната цел на нашето възстановяване е да се  настроим към Божията воля, да се откажем от
досегашната си борба за налагане на собствената ни воля. Болката, през която минахме в последните години,
често беше създавана от самите нас. Ние непрекъснато се опитвахме да контролираме ситуациите,
докато не успеехме да наложим искания от нас резултат, само за да осъзнаем, че той не ни прави щастливи.
Вместо това, той обикновено беше горчив край на водената от нас борба.

Когато искаме нещо или някой да играе по нашите  правила, трябва да очакваме, че пред нас ще има бариери.
И когато те не отстъпят, ще трябва да осъзнаем, че ние сме тези, които сме се отклонили от правилния курс.
Когато искаме това, което Бог иска за нас, бариерите - ако има такива, - ще отпаднат.

Това, което Бог иска за нас във всеки един момент, е  растеж и щастие. Когато се отдалечаваме от нашето его
и  за сметка на него ставаме безкористни, във всяка една криза ще можем да намерим спокойствие и душевен мир.
Душевният покой е Божието обещание. Когато постигнем съответствие с Божията воля, ще се сдобием
с така жадувания мир.

Ако се вслушвам във вътрешния си глас, ще узная  Божията воля. Ще правя това, което чувствам за правилно,
и душевният мир ще бъде моята награда.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 12-08-2014, 8:06 AM
 
hope Дата: Сряда, 13-08-2014, 11:07 AM |Съобщение 180
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Съжалението е най-смъртоносното  чувство, което може да предложим на друг. --Vicki Baum

 Ние трябва да вървимнапред с увереност, доверявайки се, че необходимата сила ще ни бъде дадена, вярвайки  че ще бъдем напътствани в нашите духовни търсения. Проблемите не бива да ни обезсърчават. Вместо това, те  могат да ни подтикнат към по-творческа дейност. Те могат да бъдат  предизвикателство за нашите възможности. Те изискват от нас да не стоим на едно и също място.

 Съжалението от страна на другите насърчава бездействието и пасивността, то е като смърт за душата. Обратно- нашата воля да живеем оживява чрез  насърчаванетоот страна на другите. Всичко друго може да съкруши  волята ни. Съжалението захранва самосъжалението, което е като  погребален звънза нас.

 Ние можем да насърчим другия, където и  да сме и знаейки, че така му помагаме да живее. И всеки път, когато го правим, ние вдъхваме нов живот в себе си - един нов живот, който държи в шах самосъжалението, което може да се появи във всеки един момент.

 Ние можем да служим  един на друг най-добре не като му предлагаме скръб, печал или униние, а като му помагаме да празнува предизвикателствата на живота. Защото те  предлагат възможности, необходими за нашия постоянен растеж.  

Ако някой се нуждае от думи на насърчение от мен, аз ще му помогна да осветли визията си за бъдещето.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 12 of 65«1210111213146465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz