Дар за Днес - Page 18 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 18 of 65«1216171819206465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Вторник, 04-11-2014, 12:40 PM |Съобщение 256
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Яснота

Знам, че е много по-добре да се доверявам на Бог. Но понякога го забравям.

Когато сме в разгара на някакво изживяване, е лесно да забравим, че съществува План. Понякога всичко, което можем да видим, е днес.

Ако погледаме шиенето на гоблен само за няколко минути, и се фокусираме върху само една малка част от него, тя едва ли ще ни изглежда красива. Тя ще изглежда по-скоро като няколко своеобразни теми, разположени произволно. И колко често ние използваме същата, ограничена перспектива, за да погледнем към нашия живот - особено, когато преминаваме през труден момент.

Ние можем да се научим да имаме перспектива, когато преминаваме и през тези объркващи, трудни времена за учене. Когато сме като замеряни от събития, които ни карат да чувстваме, мислим, и задаваме въпроси, ние сме в разгара на научаването на нещо важно.

Можем да се доверим, че нещо ценно работи извън нас, но за нас - дори когато нещата са трудни, дори и когато не можем да се ориентираме. Прозрението и яснота няма да дойдат, докато не сме усвоили урока.

Вярата е като мускул. Тя трябва да се упражнява, за да расте силна. Непрекъснатите опити да се доверяваме на това, което не можем да видим, както и непрекъснатите опити да вярваме, че нещата ще работят за нас, са това, което правят нашата вяра нарастваща и силна.

Днес ще се доверя, че събитията в живота ми не са случайни. Моите преживявания не са грешка. Вселената, моята Висша сила и животът не са срещу мен. Аз трябва да премина през това, което е необходимо, за да науча нещо ценно; нещо, което ще ме подготви за радостта и любовта, които търся.
 
hope Дата: Сряда, 05-11-2014, 10:03 AM |Съобщение 257
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Блаженството, или Седмото Небе

Блаженството не може да се сравни с радостта и красотата на чистия живот. В действителност, то дори се противопоставя на новия ни начин на живот. Седмото небе е фантазия, едно пътуване във високото - като първото ни питие, хапче, или наркотик.

Сега ние се занимаваме с реалността - истинско и красиво място, вместо с нереалния сън. Всеки ден може да бъде пътуване с нашата Висша сила - отвъд болката и страданието, отвъд Седмото небе, в прекрасно Тук и Сега.

Дали се научих да се радвам днес – тук и сега?

Моля се да преминавам с радост през всички аспекти на растежа, така че да не се забивам в едно и също място, но и да не търся фалшивото блаженство.
 
hope Дата: Четвъртък, 06-11-2014, 8:16 AM |Съобщение 258
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Всички неща преминават ... Търпението постига всичко, към което се стреми.
- Св. Тереза от Авила

Има дни, в които ни изглежда, че нашите страдания никога няма да свършат. Болката, загубата, душевните терзания, неуспехите - можем да разказваме с часове за тях. От къде да вземем силата да продължим?

Какво ще стане, ако започваме нашия ден, като признаем, че всички неща преминават? Ако си дадем време, ако развием и имаме търпение, продължаваме да полагаме усилия, и се опитаме да приемем всичко - няма ли да можем да извършим повече неща? Няма ли да сме по-спокойни и уравновесени? Трябва да помним обаче, че търпението не значи непременно удовлетвореност, най-малкото не е самодоволство. Напротив, всеки ден възстановяване изисква от нас ново отношение, ново виждане, които след време ни дават положителна енергия за растеж и промяна.

Ние се нуждаем от сила и търпение не само в трудните моменти, но в по-лесните дни - дните на комфорт, когато нещата изглежда се случват твърде добре.

Скоро ще можем да погледнем назад, и да видим растеж. Както уменията на танцьора или спортиста нарастват с време и търпение, така е и с нашите умения във възстановяването. Ние постепенно израстваме, ставаме все по-търпеливи, и във все по-голяма хармония с нашата Висша сила; ставаме все по-близо до обещанието за нов живот.

Днес се моля за търпение, за да живея момент след момент. Моля се да бъда готов да повярвам, че всички неща наистина преминават, и аз мога да живея много по-добре когато съм търпелив.
 
hope Дата: Петък, 07-11-2014, 11:02 AM |Съобщение 259
Група: Гост





Животът е толкова добър, колкото го направим

Чуваме да се казва "Животът е толкова добър, колкото го направим", но това ни звучи твърде опростено. Когато погледнем към своите приятели, семейство и колеги, често виждаме много нещастие. Ако това е вярно – ако ние сме тези, които можем да направим живота си по-добър, защо толкова малко хора се възползват от тази възможност?

Въпросът не е в това, че ние не искаме щастието. Всички го искаме. Но много от нас погрешно мислим, че щастието идва не от нас, а отвън. Например, когато други хора ни обсипват с любов, ние сме щастливи. Когато шефът хвали нашата работа, ние сме щастливи. От друга страна, позоваването на нашата вътрешна мъдрост, която ни казва, че сме достойни, както и увереността че сме достойни хора, са умения, все още непридобити за повечето от нас. За щастие, ние сме на точното място, за да усвоим тези умения.

Дванадесет - стъпковите програми ни учат на готовност да поемаме отговорност за собственото си щастие. Нашите приятели от програмата са се научили как да разчитат на вътрешната си мъдрост и на Бог, и ние се учим от техния пример.

Днес ще следя как оценявам преживяванията си. Да живея мирно и щастливо зависи от мен.
 
hope Дата: Събота, 08-11-2014, 11:28 AM |Съобщение 260
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Правейки най-доброто

Може би си спестяваме на най-добрите усилия, за "големия удар". Мислим си:“ Ще опитам, ще дам всичко от себе си, когато се случи това и това…“. Това, което не осъзнаваме обаче е, че успехът идва, когато правим добре, и то постоянно „малките неща“. Да се научим да живеем – това означава да се учим да поемаме и изпълняваме всички наши ежедневни отговорности.

Ако не можем да се научим на ежедневните неща - да пазим дрехите си чисти; да изхвърляме боклука, или да ставаме навреме, как можем да очакваме да се справяме с по-големите неща като изпити, бракове, и житейски кризи? Ежедневните усилия може да ни изглеждат маловажни, но големият успех е резултат от всички „днес“, които сме изживяли по възможно най-добрия начин.

Висша сила, помогни ми да се погрижа за всяко нещо, което идва в живота ми днес.
 
hope Дата: Неделя, 09-11-2014, 12:07 PM |Съобщение 261
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ако има труден начин за правене на нещaта, ние – зависимите, сме го открили. 
- Ralph E. Ross 

Когато употребявахме алкохол или други наркотици, повечето неща ги правехме по трудния начин. Ние бяхме в състояние да превърнем една проста задача в труден и дълъг проект. Можехме да  превърнем един прост проблем в спор. Бяхме творчески гиганти в правене на нещата по трудния начин! 

Възстановявайки се, се налага да променим това. Заслужаваме по-лесен  живот. Разбираме колко по-добре е да се върви по гладкък път. В нашата програма имаме фрази, които ни помагат за това: „Прави го просто“, „ Първо – най-важното нещо“, „Не усложнявай“, „ Самият аз съм автор на проблемите си“. Тези фрази ни напомнят, че е е възможно да живеем с по-малко проблеми, и че тогава животът ни става по-добър. 

Молитва за Деня: 

Висша сила, покажи ми как да живея живота си по-просто. Знам, че ако се вслушвам по-добре в Теб, няма да е нужно да правя нещата по трудния начин. 

Действие за Деня: 

Ще се изброя три или четири неща, с които правя живота си по-труден, отколкото трябва да бъде. Ще ги споделя със спонсора си, или с приятел по Програмата.
 
hope Дата: Понеделник, 10-11-2014, 8:25 AM |Съобщение 262
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Кога имам саморазрушително поведение? 

Без значение от колко време се възстановяваме винаги нещо или някой може да ни провокира. Понякога само един телефонен разговор ни хвърля в емоционална криза, която ни държи в продължение на часове или дни наред. Във възстановяването се учим да следим внимателно реакциите си, да избягваме неприятните преживявания. Не винаги е приятно, но е за наше добро. Учим се да се пазим и да приемаме себе си и промяната си, израстваме и оздравяваме.

Да се научим да реагираме адекватно е бавен и не лесен процес. Ние не можем да контролираме поведението на близките си, но можем да контролираме нашите реакции спрямо тяхното поведение. 
Просто трябва да спрем с опитите си да караме другите да се държат по определен начин и да ги променяме.Трябва да сме наясно, че поведенческите модели на другите, особено поведението им спрямо нас, са си тяхна работа. Как ние реагираме в тези ситуации и позволяваме ли те да ни влияят, това вече е наша работа. Наша работа е и да се погрижим за себе си.

В опитите си да се докажем колко сме добри, да се докажем че сме достатъчно добри, да доказваме на някого, че ни наранява са все предупредителни сигнали, които са индикатор за саморазрушително поведение от наша страна. Те са индикатор за това, че се опитваме да контролираме някого. Или за това, че ние сами не си вярваме в това, че сме добри, при това достатъчно добри. Тези сигнали са предупреждение за това, че сме в някаква дисфункционална връзка. Може да са индикатор за това, че сме заседнали в отрицания и действия, които не са здравословни за нас. 

Настойчивите опити да се харесаме на някого значат, че не можем да се харесаме самите ние. Когато се харесаме на себе си, ще знаем и какво да правим. Целта ни не е да ги накараме другите да повярват, че сме добри. Или пък да видят и повярват в нашите способности, в това колко сме любящи или компетентни. Ние сме тези, които трябва да прогледнат. За самите нас.
 
hope Дата: Вторник, 11-11-2014, 11:50 AM |Съобщение 263
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Когато не знаеш нещо, приеми този факт: това също е познание. 
- Конфуций 

Как можем да слушаме много по-добре, след като сме работили по нашите стъпки? Да не би някой да почиства ушите ни през нощта?!

 Ние откриваме, че сме в състояние да чуваме това, което хората в действителност казват, а не това, което си мислим, че казват. Нашата програма ни учи да не съдим думите преди или след като са изговорени. Ние оставяме съденето на Бог. Опитваме се да се учим от всеки; всяко лице с което се срещаме, може да ни даде знания. 

Знанието става достъпно за нас както никога преди. Вече не се боим от новите идеи и възгледи, които не съвпадат с нашите собствени. Нашето възстановяване става по-добро с всеки един момент, в който отваряме умовете си за нови идеи. 

В нашата Програма знанието ни се предлага свободно. От друга страна, продължаваме да израстваме духовно, когато приемаме новото, идващо по пътя ни. 

Когато не зная нещо, го признавам. Знанието, че не знам нещо, е също познание.
 
hope Дата: Сряда, 12-11-2014, 9:30 AM |Съобщение 264
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Размишление за днес:

Сега, когато знам, че не мога да използвам смелостта на бутилката, се моля за 24 часа смелост, за да променя нещата, които мога. Очевидно е, че това не е онази смелост, която ще ме направи силен и смел човек за целия ми по-нататъшен живот, и в състояние да се справям смело с всякакви и всички ситуации. Сега обаче имам преди всичко нужда от постоянна и разумна смелост, която да трае в продължение на всеки  мой настоящ ден - но като правя това, което трябва и може да бъде направено днес, и избягвам всякакъв страх и тревога по отношение на крайния резултат. Какво означава за мен смелостта за днес?

Днес се моля:

Моля се да справям само с онези неща, които имам шанса да променя. И промяната трябва да започне с мен, ден след ден, за дадения момент. Моля се да осъзная, че приемането често е форма на смелост. Аз не се моля за супер-храброст, а само за куража да преодолея и отговоря на това, което животът ми поднася в днешните 24 часа.

Днес ще помня:

Куражът се придобива ден след ден, момент след момент.
 
hope Дата: Четвъртък, 13-11-2014, 12:36 PM |Съобщение 265
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Сравняването на вътрешното в мен с външното на другите хора ми създава проблеми.
- Joan Rohde

През по-голямата част от живота си ние се чувствахме непълноценни. Другите ни изглеждаха умни, чаровни, по-привлекателни. Чувствахме се незначителни всеки път, когато се сравнявахме с другите. 

Постигането на трезвеност не ни освобождава от това поведение, поне не напълно. Но за щастие, възстановяването ни предлага инструментите, които можем да използваме за промяна на това поведение, защото то пречи на растежа ни.

Разговорът със спонсор, споделянето с приятел, или молбата за помощ от Бог ни освобождава от затвора на негативните ни поведения. Сравняването с другите вече не бива да ни носи срам. Всичко, което е необходимо, е да преустановим мисълта, че сме недостатъчно достойни; да помним, че Бог ни приема и обича точно каквито сме – с всички наши положителни и отрицателни черти. Можем да приемем тихо Неговата благословия за нас, и пак тихо да благословим човека, който несъзнателно предизвика наша реакция на ниска самооценка. Напредъкът в промяната на този недостатък ще бъде толкова бърз, както решението ни да предприемем тези прости действия.

Аз мога да контролирам мислите си. Бог ще ми помогне всеки път, когато започна да се сравнявам с някой друг.
 
hope Дата: Петък, 14-11-2014, 10:22 AM |Съобщение 266
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Нищо не е толкова опасно, нищо в действителност не е много страшно. --Gertrude Stein

Животът е пълен с опасности, рискове и предизвикателства. Можем да изберем да ги посрещнем страхливо, или в дух на „добре дошли“. Да изберем страха, да кажем: "Аз няма да поемат този риск, защото може да загубя", означава всъщност да се предпазим, но и да предотвратим постигането на успех. Ако приветстваме опасността, риска, или предизвикателството, ние признаваме, че животът се състои не само от загуби и болка, но и от победи и успехи.

Животът ни предлага опасности, но и награди. Ние избираме как ще действаме. Понякога можем да се чувстваме в капана на страх, да циклим в него. Ако разгледаме нашето собствено участие, няма ли да открием, че пренебрегваме вземането на едно по- балансирано и уравновесено решение? И може би заради страха от загуба, дали не се лишаваме от много шансове за постигане удовлетвореност?

Ще помня: Имам силата да избера какво ще бъде отношението ми към предложенията на днешния ден.
 
hope Дата: Събота, 15-11-2014, 10:08 AM |Съобщение 267
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Отлагане и самодисциплина 

Ние всички имаме срокове, в които трябва да извършим определени неща. Имаме сметки за плащане, отговорности на работното място, деца с училищни проекти - всички безброй малки неща, които движат живота ни напред. 

Когато осъзнаем, че сме протакали нещо, трябва да поемем отговорност, вместо да се срамуваме. Отлагането не е индикация, че сме се провалили. Реалистично ли би било да кажем, че сме нетърпеливи да направим неприятните за нас неща? Човешко е, и то напълно, да избягваме това, което по-скоро не бихме направили. 

Когато се освободим от бремето на перфекционизма си, ние ставаме свободни, освен това приемаме по-добре своите отговорности. Спазването на сроковете, които можем, един по един, ни се отплаща със спокойствие и  по-управляем живот. 

Когато се поставим в зависимост от други хора, ние се принуждаваме да живеем с техните искания, а не водени от нашите лични избори. Когато усетим, че се бавим и отлагаме, подобно на работата с негодуванията или перфекционизма си, можем да се обърнем към Стъпка Десета за морален самоанализ. Ние можем да простим на себе си, да се опитаме да се посмеем на себе си, и така да продължим да живеем в настоящето. Днес може да бъде по-добър ден от вчера. 

Навярно има нещо, което съм избегнал да направя – мога ли да го призная? Дали днес не мога да го направя?
 
hope Дата: Неделя, 16-11-2014, 10:00 AM |Съобщение 268
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Предприемането на първата стъпка ни помага да преодолеем пропастта между нашите мечти и настоящето ни. 

Независимо дали планираме почистване на гаража, строеж на катедрала, или възстановяване от нашата зависимост, планираното трябва да бъде преведено в действие. За да достигнем желаната дестинация, трябва да започнем пътуването. Можем да прочетем стотици каталози на колежи, но едва когато се регистрираме за дадения курс, закупим учебник и започнем да учим, започваме пътя на обучение.

Два фактора потискат желанието и готовността да започнем проектите си. Първият е липсата на ясна мотивация, а вторият е страхът ни от провал. Ако всъщност не искаме да правим нещо, е трудно да го започнем. Така че, ако мотивацията е проблем, може да се наложи да преразгледаме своя избор на проект.

Що се отнася до страха от провал, това може да бъде нещо, върху което или около което стъпваме, докато се движим напред. И това не е основателна причина да изоставим своя мечта. Ако, въпреки страха си от провал, поставим началото, ще открием, че страхът се свива и намалява с всяка една стъпка, която правим. Действието е катализаторът. Ние се учим как да направим нещо, като го правим.

Днес ще направя първата стъпка към осъществяване на своя мечта, като поставя началото.
 
hope Дата: Понеделник, 17-11-2014, 11:25 AM |Съобщение 269
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Във възстановяването се раждаме отново. Нека взаимно си помагаме да се прераждаме в този труден, но вълнуващ процес.
- Dudley Martineau

Когато си помагаме един на друг, за да излекуваме житейските си травми,  ние укрепваме. Ако разчитаме един на друг за подкрепа, едва ли ще бъдем поразени от някакво препятствие,  докато преминаваме през него. Какви късметлии сме!

Смелостта да се възползваме от предоставяните ни възможности, ни трансформира. Къде и какъв искаме да бъде животът ни? Кои, какви искаме да станем? Решенията са много и вълнуващи. А съветите и препоръките на нашите приятели могат да ни водят, но само когато сме отворили умовете си за тях.

Повечето от нас досега са изживявали болката си сами. Разкриването пред някой друг на това, какъв е наистина животът ни, ни изглеждаше твърде страшно. Как евентуално биха могли да ни харесват или да ни приемат, ако знаеха кои сме всъщност?...  Ние избрахме да се възстановяваме. Тези дни са си отишли завинаги. Решението ни сега е взаимна помощ, като даването на помощ един на друг означава да дадем на всеки един от нас правото на нов живот, какъвто заслужаваме.

Mоето духовно прераждане ми дава възможност да споделя щастието с другите.  Днес ще бъда внимателен и съпричастен със всички.
 
hope Дата: Вторник, 18-11-2014, 11:35 AM |Съобщение 270
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Отговорности и задължения

Докато вървим през живота, е възможно да загубим неща и хора; или да ги загубим поради това, че не сме пожелали да се ангажираме или да поемем свои отговорности спрямо тях. За да имаме истински взаимоотношения, и ако искаме те да се превърнат в нещо повече от просто запознанства; за да имаме дом или апартамент, какъвто искаме, за да се сдобием с желаната от нас работа, дори и с колата която харесваме -  за всичко това трябва да поемем своите отговорности, да се ангажираме с определени задължения.

Ние трябва да се ангажираме и  поемем отговорности и на по-дълбоки нива – за своите цели, за семейството и приятелите си, за своето възстановяване. Успехът идва с поемането на отговорност и с непрекъснатото му практикуване. И все пак, ние никога не трябва да се ангажираме с нещо, преди да сме готови.

Понякога  страхът да поемем отговорност ни пречи. Ние може да не искаме да се ангажираме с конкретни взаимоотношения или пък работа. Но понякога това се случва, защото нашите страхове си пробиват път навън. Ако ви е страх, изчакайте, докато си изясните на какво се дължи страхът ви.

Доверете се на себе си. Посъветвайте се с Висшата сила, помолете я да премахне страха ви от отговорност. Помолете Бог да премахне това, което ви блокира. Помолете Бог за напътствие.

Ние трябва да бъдем способни да поемаме и носим отговорност, но никога не трябва да се ангажираме, докато не сме готови.

Боже, води ме при поемането на моите задължения и отговорности! Дай ми сили да поема тези, които са правилни за мен; с мъдрост – за да не се ангажирам с това, което е неправилно, и с търпение – за да изчакам, докато ги разгранича .
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 18 of 65«1216171819206465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz