Дар за Днес - Page 19 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 19 of 65«1217181920216465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 19-11-2014, 12:12 PM |Съобщение 271
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Приемане

Когато поверяваме живота си на грижите на своята Висша сила, ние постепенно се научаваме да приемаме случващото се с нас като част от Нейния план. Повечето от нас бяхме превърнали собствения си живот в бъркотия, опитвайки се да го направляваме сами. И сега, признавайки, че контролът принадлежи на Сила по-могъща от нас, оставаме изумени от това колко добри неща ни се случват.

 Всеки опит - и лошият, както и добрият, се превръща във възможност да учим и служим. Ние може да не харесваме това, което е дадено да извършим, или пък това, което трябва да изживеем и почувстваме в определен ден, но ние се учим да го приемаме като необходимо за растежа ни. И когато погледнем назад, е възможно да видим, че сме научили от много повече от неуспехите, а не от
успехите си.

Когато приемем живота си и себе си като част от Божието творение, ние се отваряме за работата на Божиите дух и любов чрез нас. Така даваме възможност за положителната си промяна и израстване.

Днес се моля да се науча да приемам Божията воля.
 
hope Дата: Четвъртък, 20-11-2014, 11:42 AM |Съобщение 272
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Зад всеки успял човек винаги има други успели хора. – Китайска поговорка

Повечето от нас имахме огромно желание да "направим сами“ живота си. Вярвахме в идеята, че силата и независимостта се свеждат до това да не разчитаме на помощ от другите, или да не я получаваме. Сега, в процеса на възстановяване, ние се учим на много по-зряли принципи, принципи на уважение. Ние намираме сили да се развиваме цялостно, като членуваме в своята Общност. Може би досега никога не сме се молили за помощ, или не сме били научени как да я поискаме. Може би все още не сме се научили как да я приемаме. И може би ни е трудно да изразим благодарността си за помощта, която ни доведе до мястото, на което сме днес.

Във възстановяването ние получаваме много уроци по тези въпроси. Ако наистина израстваме, и то активно, то е защото получаваме помощ от други хора и от своя страна също ще я даваме. Наградите на възстановяването ни дават достатъчно основания и възможности да изразим нашата благодарност. Ние вече не сме самотни. Сега имаме приятели, които истински се радват да дават сили един на друг.

Днес искам да се науча как да споделям своята сила, както и да ценя силата на другите.
 
hope Дата: Петък, 21-11-2014, 9:55 AM |Съобщение 273
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Себеобсебването ни е нужно, ако искаме да оцелее егоцентризмът в нас. Промяната започва със себеприемане. Човечността започва със себеотдаване.
- Henri Amiel

В активната си зависимост бяхме загубили всички разумни пътища, бяхме движени от егоцентризма си. Може би не сме го искали; може би не сме искали да бъдем толкова егоцентрични. Но ние нямахме вътрешни ресурси, за да си помогнем и да избягаме от капана на егото си. Не можехме да видим каквото и да било извън себе си, не и достатъчно добре, за да можем да помолим за помощ. „ Да помоля за помощ, да се предам и да кажа „не мога сам”” – мислехме си, - „ означава само поражение и унижение.”

Духовността на тази програма ни дава възможностите, които не можехме да намерим вътре в себе си. Когато се предадем, ние вече не сме пленници на нашия егоцентризъм, започваме да „излизаме от кожата си”. Всъщност възстановяването е едно естествено състояние, защото като хора, намиращи се в общност с други хора, буквално не можем да оцелеем като изолирани индивиди. Ние трябва да бъдем част от това, което даваме и получаваме в рамките на групата, точно както е било това при първите човешките същества.

Днес ще се откажа от моя егоцентризъм – нещо, което трябва да го правя отново и отново.
 
hope Дата: Събота, 22-11-2014, 9:21 AM |Съобщение 274
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия

Преодоляване на себеобсебването

     
Много от нас преди бяха убедени, че собствените ни чувства, желания и потребности са най-важните. Бяхме практикували предимно егоцентрично поведение и смятахме, че то е единственият начин да живеем.

      
Този наш егоцентризъм не се прекратява само защото сме спрели да употребяваме. Той се проявява и когато на сбирка сме убедени, че всички ни слушат, за да ни осъдят. Проявява се и когато настойчиво звъним на спонсора си, единствено за да се оплакваме, а той на свой ред внимателно ни казва, че светът не се върти около нас. Колкото повече настояваме да бъдем център на Вселената, толкова по-малко доволни ще бъдем с нашите приятели, спонсор, и с всички останали.

 
 Свободата от себеобсебването може да бъде намерена, когато се съсредоточим повече върху нуждите на другите и по-малко - върху нашите собствени. Когато другите споделят, че имат проблеми, можем да предложим помощ. Когато приятел каже, че е самотен, можем да прекараме известно време с него. Когато в нас заговори чувството, че сме необичани или игнорирани, можем да предложим любов и внимание, необходими на някой друг. Като даваме, получаваме много повече в замяна. Това е едно от обещанията на Програмата 12 стъпки, на които можем да се доверим.

 Днес ще споделя деня си с други хора, със съзнанието, че те са също толкова важни, колкото и аз. Ще подхранвам духовността си, като давам от себе си.
 
hope Дата: Неделя, 23-11-2014, 11:08 AM |Съобщение 275
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Програмата ми даде най-добрите дни, които съм имала. Но мисълта за всико изгубено във времето, все още може да ме повали.
--Jane S.

Да се направи разликата между вчера, днес и утре, може да бъде лесно за повечето хора, но не е много лесно за много от нас. Нашето минало рефлектира както върху настоящето, така и върху бъдещето ни. Докато не се научим да се поставяме линията между тогава и сега, мракът на "това, което беше" ще се разширява и разпространява като вреден дим или отвратителна миризма. А "Това, което може да бъде" избледнява.

Къде свършва вчера и къде започва днес? За нас това може да е един от най-важните въпрос за възстановяването ни. Нашата битка е една от границите.

Без значение колко лошо може да е било миналото ни, нашето бъдеще е неопетнено. Ако в съзнанието си се сбогуваме с миналото си, можем да започнем написването на нашата нова история.

Всеки ден е нов – чист и свеж, блестящ с възможностите които ни предлага. Бъдещето е дълъг низ от такива дни. И когато нашето възприятие за времето се коригира само, когато се научаваме да приемаме миналото и да гледаме напред към бъдещето, можем да се съсредоточим върху „днес“ и да го изживеем добре.

Днес ще гледам на лошите дни от миналото си като на гнили ябълки. Ще ги изхвърля в кофата за боклук, за да защитя новите ми дни.
 
hope Дата: Понеделник, 24-11-2014, 11:06 AM |Съобщение 276
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Моля се никога да не противопоставям моя причина срещу истината. - Elie Wiesel

Да бъдем честни със себе - това е голямо предимство във всяка ситуация, пред която се изправяме. Умението да поглеждаме реалността в лицето и да я приемаме такава, каквато е, ни помага по най- добрия начин да се справяме в нея. 

Въпреки това, много от нас трудно се разделяме с умението да рационализираме. Иска ни се да рационaлизираме действията си така, че да не ни се налага да се изправим пред нещо неприятно. Това умение ни дава „нужните” извинения, оправдания и увъртания, но това в действителност е най-голямото предателство към самите нас. Когато използваме ума си за умелото прикриване на истината за нашите действия, ние често вярваме в собствените си лъжи, а с това рушим способността си да ги поправяме.

Точно както нечестността се поражда и расте от самата нея, така е и с честността. Не може за един ден, само след като решим, да станем честни, защото в началото не можем да виждаме сами самозаблудите си. Но можем да вземем решение да бъдем толкова честни, колкото можем да бъдем. Тогава много скоро ще бъдем учудени как мъглата на нашите самозаблуди се вдига, и нашата коректност и честност се  надгражда с още честност.

Днес ще се стремя да видя реалността такава, каквато е, а не в онази форма, която отговаря на желанията на егото ми.
 
hope Дата: Вторник, 25-11-2014, 11:44 AM |Съобщение 277
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината.
- Китайска поговорка

Лесно е да се почувстваме претоварени, дори смазани заради цялата негативност, която ни заобикаля. Често се изкушаваме да се борим срещу негативното, или да му обявим война. Но духовността ни предлага нещо по-добро: " Не се поддавай нa злото, побеждавай злото със добро".

Представете си, че сте в една тъмна стая. Искате мрака да ви напусне, тогава го проклинате и започвате да се борите срещу него. Независимо обаче от положените ви усилия – колкото и много да са те, тъмнината остава. Но ако включите ключа за лампата, тъмнината ще изчезне за миг.

По подобен начин, когато дадена ситуация не пропуска светлината на истината, в нея се разполагат страхът и дисхармонията. Когато изпращаме положителни мисли на другиго, или предприемем конструктивно действие, се създава огромно количество добро. Всяко добро дело поражда друго, докато накрая се създаде мрежа от любов и светлина.

Целта на живота е тази светлина да освети  места, които са тъмни. Позволете на светлината да свети и останете фокусирани върху силата й, както и на силата на любовта. Когато достатъчно от нас са се превърнали в духовни „ключове за осветление“, Земята ни ще стане по-ярка и по-блестяща звезда. Тогава къде би останало място за тъмнината? Къде би могла да живее тя?
 
hope Дата: Сряда, 26-11-2014, 11:06 AM |Съобщение 278
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Битките, в които сме печеливши или губещи

Дори и продължителното възстановяване, на което се наслаждаваме, не ни защитава от капаните, които като че ли сами си поставяме. Възможно е от време на време да се озовем в безумна и продължителна игра, борейки се с битки, в които сме по принцип губещи.

Една загубена битка е опитът да спечелим одобрението на някой, който никога не ни е харесвал. Този човек може дори да си е отишъл, но ние все още се борим, и губим една и съща битка, защото се озоваваме в едни и същи ситуации. Възможно е да спечелим някои битки, без да го осъзнаваме. Това може да се случи, когато нашите цели са нереалистично високи. Например, може да сме доста успешни в нашата работа,  но да чувстваме, че сме се провалили, защото високата цел, която сме си поставили, ни се изплъзва. Тази цел може да бъде почти невъзможна за постигане, но докато скърбим колко сме неспособни за нея, ние пренебрегваме успехите, които междувременно може да сме постигнали. 

Следователно, ние никога не трябва да позволяваме на някоя от тези битки се намесват в личната ни програма за възстановяване. Ние на всяка цена трябва да останем трезвени, чисти.

Днес няма да се стремя да впечатля хора, които обикновено не ме одобряват. Също така, ще приема моите успехи, дори ако те са нещо съвсем малко в сравнение с най-големите ми мечти.
 
hope Дата: Четвъртък, 27-11-2014, 10:04 AM |Съобщение 279
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
При всяко едно пътуване, преди да планираме първата си стъпка, трябва да разберем къде сме. - Kathy Boevink 

Нашият живот - във всички негови аспекти представлява пътешествие към дестинацията, съответстваща на нашата цел, на онова с което разполагаме, както и на конкретните ни нужди. Всеки ден допринася за нашето пътуване, приближава ни до желаната дестинация. Въпреки това, ние често приемаме да тръгнем по заобиколен маршрут. Това са случаите, когато искаме да избегнем трудностите, когато сме водени от нашите егоистични желания, от егото ни което се опитва да контролира.

Винаги можем да се съсредоточим върху напредъка, който сме осъществили; върху стъпките, които сме направили, дори те несъзнателно да са допринесли за нашето пътуване. Ще видим, че най-лесните ни стъпки са били тези, при които сме били в партньорство с Бог - тогава нашият път е бил добре маркиран.

Ние сме точно там, където трябва да бъдем днес. Преживяванията, с които се срещаме, са като точки на картата на нашето пътуване. Пътуването до нашата дестинация не винаги е гладко, но то ще бъде много по-лесно, ако позволим на Бог да заеме мястото на водач.

Днес ще планирам пътуването си с Божията помощ, и това пътуване ще бъде гладко.
 
hope Дата: Петък, 28-11-2014, 10:24 AM |Съобщение 280
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Размишление за деня:

Някои от нас имат неутолимо желание да направят нещо за всяка ситуация, която се случва в живота ни. Ние се тормозим и измъчваме, втурваме се всячески в ситуацията, и така докарваме обърканите си умове до ръба на отчаянието. Уморени от своята безмилостна борба, ставаме сприхави, силно критични и напълно ирационални. Малките неща се превръщат в големи, дори огромни неща. Всичко в живота става непосилно за нас.

Когато това се случи, трябва да пуснем фалшивата си гордост и да признаем, че ние самите не можем да разберем или да разрешим настоящите си трудности. Само когато имаме смирението да признаем безсилието си, или пък ограничените си сили, можем да получим помощта, от която се нуждаем.

Отказът от нашата фалшива гордост, обаче, е само първата стъпка. Ние също трябва да  позволим на Бог да вземе в Неговите ръце нашите проблеми. Да позволим да бъде Неговата воля за тях. Когато го правим – когато поверяваме нашето бреме на Бог, очаквайки Божията помощ, нашите проблеми често се решават, без да полагаме предишните си, неимоверни усилия. Оставянето на нашите проблеми на Бог освобождава умовете ни, Така можем да добием нови перспективи, които не бихме могли да имаме, докато бяхме заети да стискаме в ръце тревогите и разочарованията си.

Днес ще се моля за Божието водителство и помощ във всяка област от живота ми. Няма да се опитам да реша всичките си проблеми наведнъж. Ще работя върху едно или две неща, останалото ще оставя на Бог.
 
hope Дата: Събота, 29-11-2014, 9:11 AM |Съобщение 281
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Когато в живота ти има обрати и завои, трябва да можеш да се изправиш пред действителността.

Понякога, независимо от нашите усилия  да осъществим възможно най-добре решенията си, се случват неща, които не искаме. Бракове приключват, работни места се съкращават, приятелите намаляват… По причини извън нашия контрол и нашето разбиране, в житейските ситуации настъпват обрати, превръщат се в нещо, различно от това, за което сме се подготвили. Дали приемаме, че е възможно да има нещо нередно в самите вас, когато ситуацията се е променила в нещо различно от това, което сме мислели, че трябва да бъде? 

Нещата често не вървят толкова гладко, както ги планираме. Понякога се налага да издържим и на грубите удари на живота. Имам предвид тези трудни моменти, когато животът като че ли внезапно се обръща срещу нас. Това са моменти,  дори периоди,  в които трябва да се откажем да се самоизмъчваме. Оставете това как сте мислили, че трябва да се случат нещата. Те вече са са се случили. Ако животът се е  „ усукал” около вас, не драматизирайте нещата. Намалете скоростта. Върнете се в Настоящето. Приемете новата ситуация такава, каквато е.

Пътят не винаги е прав, разбира се. Но пък дори и сърцето не може да работи винаги равномерно…

Боже, помогни ми да се отпусна и да се доверя не на очакванията си, а на Тебе,  за да мога да се справя с реалността !
 
hope Дата: Неделя, 30-11-2014, 10:50 AM |Съобщение 282
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Щастието не е въпрос на събития; то зависи от приливите и отливите на ума.
--Alice М.

Колко лесно е да обвиняваме своите приятели, съпрузи или колеги за недоброто качеството на живота ни!...  „ Ако другите се държат в съответствие с нашите планове и диктат, тогава всичко ще върви добре“си мислим ние. И колко рядко си спомняме, или не искаме да разберем, че всеки от нас има свое собствено, индивидуално виждане за всяко събитие в живота си, и което не е длъжно да съвпада с нашето… Ние трябва да отворим своите умове и сърца, за да можем да разберем и приемем чуждата гледна точка, чуждия опит. От нас не се изисква пълно разбиране, пълно съгласие относно това как другите възприемат живота. Трябва само да приемем, че всяка друга гледна точка има своето основание.

Нашето щастие не зависи от възприятията и действията на някой друг. Нито пък зависи от вниманието, или от липсата на такова от страна на другите към нас. Например нашата професия може да бъде едно предизвикателство, обаче радостта, която получаваме от нея, зависи от отношението ни към нея. При всички случаи – независимо дали сме в компания на други или сме сами, ние сами градим собственото си щастие.

Възможността да бъда щастлив днес е гарантирана, ако избера щастието.
 
hope Дата: Понеделник, 01-12-2014, 11:46 AM |Съобщение 283
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Вдъхновяваща книга, грижовен приятел, момент на мълчание - всичко това може да ни предложи ръководството, което търсим.

Ние се учим да търсим съвет за това как да се справяме с тежките обстоятелства в живота ни. Свикнали сме с чувството, че трябва и можем да решаваме всичко сами. Какъв дар ни дава възстановяването - да  търсим предложения от приятели, на които можем да се доверим! Да слушаме другите да разказват как постепенно слагат ред в живота си, също ни дава необходими ни отговори, и се превръща в ценен инструмент.

Когато се позоваваме на тишината за нужните ни отговори, в началото сме по-малко концентрирани. И не винаги можем да кажем дали ни насочва нашето его, а не Висшата ни сила. Важното е, че търсим помощ. Вече не сме блокирани от необходимостта да разчитаме на себе си по всички въпроси.

Ръководството е винаги на разположение. Ние просто трябва да знаем къде да го търсим, и да сме готови да го чуем.

Ще разгледам днешните си проблеми  като възможности да общувам с други хора. Така проблемите ще ме освободят от изолация.
 
hope Дата: Вторник, 02-12-2014, 11:56 AM |Съобщение 284
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Ако можехме да прочетем личните истории на нашите врагове, бихме открили, че в живота на всеки един има и скръб и страдание, достатъчни да разоръжат всяка враждебност. --Henry Wadsworth Longfellow

Повечето от нас сами си създаваме неприятности, като реагираме на това, което казват или правят другите. Поставяме се в състояние, в което виждаме всички останали като наши "врагове", но не поглеждаме вътре в себе си, за да видим истинската причина за нашето страдание. 

Ако преди да реагираме с остра критика или отмъстително мълчание, можем да поспрем достатъчно дълго, за да разкрием истинските причини за скрития ни дискомфорт и да видим изкривените си нагласи, ще можем да променим разрушителните си първични импулси, ще ги превърнем в една любяща взаимовръзка с другите. 

Днес се моля да не се бързам да критикувам или осъждам другите. По пътя ми към себепознанието ще гледам на другите като на приятели, а не като на врагове.
 
hope Дата: Сряда, 03-12-2014, 9:43 AM |Съобщение 285
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта да променяме нещата, които можем, и мъдростта да разбираме разликата.

 Съществуват някои неща, които не мога да променя: моята възраст, кои са роднините ми, цветът на очите ми, височина ми, моите преживявания от детството, вродените ми таланти, моята натура, злоупотребата с алкохол или други наркотици от някой друг, дали слънцето ще изгрее, моята работна автобиография , това което ще наследя, как се чувстват родителите ми, вчерашните ми пропуснати възможности, колко дълго ще живея, кой ми прощава, как се отнасят към мен родителите ми, колко съм обичан, миналото.

Някои неща обаче мога да променя: младостта на духа ми, кои са моите приятели, цветът на косата ми, теглото ми, моят опит като възрастен, постиженията си, характера си, моето отношение спрямо употребата на алкохол или други наркотици от страна на някой друг, дали в очите ми ще има блясък, моите възможности за работа, това което аз ще завещая, как се чувствам, моята способност да действам съобразно днешните възможности, колко добре ще живея, на кого прощавам аз, как се отнасям към моите собствени деца, колко обичам, настоящето си и чрез него – бъдещето си.

Благодарен съм на Бог за нарастващата ми способност да избирам.

smile
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 19 of 65«1217181920216465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz