Дар за Днес - Page 23 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 23 of 65«1221222324256465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 28-01-2015, 9:15 AM |Съобщение 331
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Приемане на всякo изпитание

Боже,

Помогни ми да намеря сили да бъда ефективен и да поемам отговорности. Моля се за силата, необходима ми за всеки ден. Ти ми доказваш - чрез живота на възстановяващите се, които срещам всеки ден, че ще ми дадеш силата, която ми е нужна.

Аз трябва да се изправя пред всяко предизвикателство, което идва при мен през деня, със сигурността, че ще ми дадеш сили да го посрещна и преодолея. Моля се да мога да приемам всяко изпитание като предизвикателство. Знам, че когато Ти си с мен, мога да постигам доброто за мен.

Адаптирано от „24 часа на ден“, 29 Септември
 
hope Дата: Четвъртък, 29-01-2015, 11:31 AM |Съобщение 332
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Истинската собственост

Kакво е това, което наистина ни принадлежи? Материалните неща, или нещо друго? - Това са нашите морални и духовни качества; способността да обичаме, нашата отговорност да бъдем честни. Те са това, което ни отличава, различава; те са това, което сме. Разликата между лъжата и истината е много по-голяма от разликата между велосипеда и мерцедеса. Когато оценим това разграничение, ние можем да започнем да развиваме своята духовност, духовното себе си.

Ние често действаме така, сякаш трупането на нещата е важно само по себе си. Но вече знаем, че нещата не могат да ни направят щастливи; само любящото сърце и с чистата съвест могат да направя това. 

Истински принадлежащото ми е това, което нищо не може да отнеме от мен.
 
hope Дата: Петък, 30-01-2015, 9:23 AM |Съобщение 333
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Благодаря на Бог за всичките си неблагоприятни обстоятелства, защото преминавайки през тях, открих себе си, работата която имам да върша, и моя Бог. 
--Хелън Келър 

Всеки един от нас има своите уникални таланти и дарби. Няма пречка - било физическа, психическа или емоционална, която да притежава силата да разруши нашите вродени творчески дарби. 

За да се докоснем до нашите вътрешни ресурси, на първо място трябва да бъдем готови да проучим интересите и способностите си. След това трябва да полагаме постоянни усилия, за да придобием необходимите умения и знания, които ще ни помогнат да постигнем най-високия си потенциал. 

Житейската история на Хелън Келър е отличен пример за този вид смелост и упоритост. С помощта на своята учителка - Ан Съливан,  Хелън се научила да чете и говори. Тя не позволила на слепотата и глухотата да унищожат нейните вродени дарби. Впоследствие е вдъхновила милиони хора да се преборят с техните фзически, умствени и емоционални затруднения и ограничения. 

Днес няма да позволя на моите ограничения да ме смажат. Ще гледам на тях като на предизвикателства, от които мога да се възползвам. Ще работя над себе си, за да придобия нови умения или нужната ми информация, с помощта на които да накарам ограниченията ми да работят за мен, а не срещу мен.
 
hope Дата: Събота, 31-01-2015, 10:23 AM |Съобщение 334
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Нищо не е може да е толкова лошо, колкото може да го направи рецидивът.
--Anonymous

Историите, които чуваме на сбирки, често ни поразяват. Изглежда ни трудно да повярваме, че някои членове са могли да навредят на самите тях по толкова много, и все лоши начини. Чуваме за арести, фалити, раздяла със на семейството, загуба на дома и на работни места, насилие, затвор, физически наранявания - списъкът продължава още и още. Повечето от нас си казахме: "Никога не съм бил толкова зле. Може би наистина не съм за тук."

Мислейки по този начин, ние сравняваме личните си истории с тези на другите членове. Нашите спонсори и приятели бързо ни насочват:  Казват ни, че трябва да търсим  идентифициране с историите, не да ги сравняваме. Някои от нас са били късметлии, че не са ни се случили толкова лоши неща, докато сме употребявали и пили. Напомнят ни, че тези неща не са се случили с нас "все още“. Както и че ако претърпим рецидив, те вероятно ни очакват.

Днес ще си напомням , че трябва да се идентифицирам, не да се сравнявам. Не искам да претърпя рецидив, за да премина през лошите неща, които досега не са ми се случили.
 
hope Дата: Неделя, 01-02-2015, 12:01 PM |Съобщение 335
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Размишление за деня:

Присъединявайки се към Програмата 12 Стъпки, се запознах с Молитвата за смирение. Виждах я в нашата литература, окачена по стените на стаите за сбирки, в домовете на новооткритите ми приятели. "Боже, дари ни спокойствието да приемаме нещата, които не можем да променим, силата да променяме нещата, които можем, и мъдростта да прозираме разликата." Дали разбирам Молитвата за смирение? Вярвам ли в нейната сила; повтарям ли си я често? Стана ли по-лесно за мен да приемам нещата, които не мога да променя?

Днес се моля:

Боже, помогни ми така, че думите на Смирената молитва никога да не станат механични за мен или да загубят своя смисъл в ритъма на повтарянето им. Моля се тези думи да продължат да достигат до нови дълбочини на значимост за мен, и да обхванат цялата реалност на живота ми, за да мога да го променям там, където мога. Вярвам, че с тази молитва, която в своята простота обхваща всички ситуации в живота, мога да намеря решенията, от които имам нужда.
 
hope Дата: Понеделник, 02-02-2015, 10:26 AM |Съобщение 336
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Не се ли осмелиш, няма да спечелиш.

Ние се молим за "смелостта да променяме нещата, които можем да променим". Промяната изисква да се откажем от познатите стари начини да опитаме нещо ново. Въпреки, че старите начини ни донесоха болка, те са ни известни, и да ги променим с нови, ни звучи рисковано. „Това може да доведе до удоволствие...но може да донесе още повече болка“ – си мислим.

Но ако ние не се опитваме, никога няма да разберем дали можем да се справим с нова работа, с ученето на нещо ново, с установяването на нова връзка, или с подновяването на стара. За да опитаме нещо ново, трябва да сме готови да поемем рискове, да сме наясно че можем да станем уязвими. Ние трябва да поемем отговорността и последствията, ако нашите начинания не се случват както сме се надявали.

Може би нашата зависимост е била начин за избягване на риска. Вместо да се осмелим за нещо, в което бихме се провалили, или пък за да не бъдем отхвърлени от някого, на когото сме предложили приятелство, ние се фокусирахме върху  зависимостта си – над употребата и пиенето. Готови ли сме сега да поемем риска за нещо, което наистина искаме?

Днес ще се опитам да поема малък риск за нещо, което би обогатило живота ми.
 
hope Дата: Вторник, 03-02-2015, 10:20 AM |Съобщение 337
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Не съществува общо решение, за всички.

Изучаване и четенето са традиционни методи за духовното  израстване. Цивилизацията съществува, защото всяко поколение се основава на прогреса на миналото. На нас не ни се налага да изобретяваме колелото.

След като се поучим от тези, които са били  преди нас, ние дори можем да продължим отвъд точката, където те са спряли. Но ако храним умишленото предизвикателно настроение, може да си кажем: "Трябва да намеря моя начин. Аз не се чувствам като тези, от които трябва да се уча."  С подобно мислене нашият индивидуализъм се превръща в полуистина, подтиква ни към капаните на проблеми, за които другите вече са намерили отговори.

Не съществува общо решение - което да се отнася за всички ни; не съществува абсолютна свобода; има единствено продължително духовно израстване. Всекидневното четене на литература за възстановяване, отворения и непредубеден ум - необходим да се учим от житейските проблеми на другите, научаването на това как те са се изправяли пред своите най-предизвикателни духовни въпроси  - всички тези неща ще ни донесат напредък.
 
hope Дата: Сряда, 04-02-2015, 10:24 AM |Съобщение 338
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Нагласи и ограничения

"Моят най-големите ограничения," каза член от моята група, "са в съзнанието ми. Докато не дойдох тук, дори не бях наясно, че много от негативните обстоятелства в живота ми са пряк резултат от моите изкривени нагласи.

Аз самият си причиних много и ненужно страдание, мислейки, че е моя отговорност да дирижирам и насочвам живота на други хора. Аз вярвах, че трябва да направя всички останали щастливи и сигурни, и че това зависи от мен и е моя отговорност. Така постоянно поставях  на първо място нуждите на всички останали, докато всъщност  не знаех кой съм аз самият, или какво е нужно за моето собствено щастие и комфорт. Това е изтощително и е лудост - да се опитваш да отгатнеш какво му трябва на всеки. Не само това, но по този начин не позволях нито на себе си, нито на другия да може да мисли, да чувства , или да действа сам за себе си. "

Днес няма да управлявам или насочвам живота на други хора, нито ще очаквам всяко друго човешко същество да запълни вътрешната ми празнота. Имам достойнство, възможности и нося отговорност да живея собствения си живот, точно както другите - техния. Ще намеря личните си източници на комфорт, радост и душевен мир, без значение какво правят другите с живота си и със своите свободни избори.
 
hope Дата: Четвъртък, 05-02-2015, 12:13 PM |Съобщение 339
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
За да си истински жив, трябва да бъдеш гладен за живот.

Да имаме апетит за живот е нещо добро. Кара ни да постигаме, да израстваме, да се наслаждаваме на живота, да подхранваме копнежа си за по-добър личен потенциал. Когато нашите основни нужди са удовлетворени, гладът ни тласка да търсим  още по-голямо удовлетворение.

Тук е мястото, където ние често се сблъскваме с проблеми. Вместо да напредваме през йерархията на потребностите на духовно ниво, ние се забиваме в опити да натрупаме количество - повече неща, все повече хора, все повече - заместител на качеството. И само количеството никога не ни е достатъчно.

Това, че сме гладни за живот, е хубаво. Това ни мотивира да храним тялото си по здравословен начин, и също така да  подхранваме своите  ум, сърце и дух. Пирамидата на нашите нужди и гладът ни водят отвъд количеството, към  качествени преживявания, които изпълват духовната празнота в нас. Ние четем, ние споделяме, ние обичаме, ние се молим, ние слушаме, ние постигаме, ние танцуваме, и ние празнуваме пълнотата на новия си живот.

Днес ще насоча апетита си за живот към качествени преживявания.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 05-02-2015, 12:15 PM
 
hope Дата: Петък, 06-02-2015, 12:54 PM |Съобщение 340
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Всеки може да постигне трезвеност … Номерът е да останеш трезвен и да живееш в трезвеност.
-- „Живот в трезвеност“

Новодошъл:

На една сбирка някой спомена, че се е подплъзнал, и е пил в продължение на три дни. Никой не го критикува; в действителност, на края всички му ръкопляскаха. За да бъда честен, това ме кара да си помисля какво би било усещането, ако изпия няколко питиета - само за един ден, или през уикенда.

Спонсор:

През годините видях много хора, които постигат и губят възстановяването си. Благодарен съм на тези, които бяха претърпяли рецидив, но имаха достатъчно късмет, за да се върнат във възстановяването и  споделяха своя опит. Те ме научиха на много неща - за това, как тяхното заболяване е продължило да напредва дори когато не са били активни зависими;  за това, колко бързо нещастието се е върнало при тях през тези периоди. Благодарен съм им за това, че споделиха за много неща, които са ги подплъзнали, и с които аз самият не бива да  рискувам. Научих, че съществува опасност от връщане назад, ако експериментирам с контролирано пиене;  че хората, които го допускат понякога не се връщат при нас. Алкохолизмът е животозастрашаващо заболяване. Хора като нас, които зависят от помощта на пристрастяващо вещество, могат да умрат от него. Ние разбираме сериозността на зависимостта си, затова няма нужда да тестваме възстановяването си, като се опитваме да пием по "безопасен" начин.

Днес избирам да живея, затова ще прегърна моето възстановяване и ще се придържам близо до тези, които знаят как да останат трезвени.
 
hope Дата: Събота, 07-02-2015, 10:07 AM |Съобщение 341
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Къде е Бог?

Членовете на АА винаги сме били изключително затруднени при обяснението на израза "работа на Бог." Ние не искаме да ни считат за религиозни, но в същото време винаги сме вярвали, че за личностното ни израстване е необходим известен контакт с Висша сила.

Няма нищо лошо - за нашите цели - в простото визуализиране на Бог като Висша сила, която винаги е била в нас и около нас. Много от нас можем да погледнем назад, за да разберем, че определена сила ни е движила към възстановяването много преди да знаем, че се нуждаем от някакво възстановяване. Много от нас също така вярваме, че Висша сила е спомогнала за да се създадат АА, да ги има, и да се превърнат в световна сила за добро.

Много често Бог работи по начин, който може да изглежда като случайност или шанс.  Доста често откриваме, че малките събития са тези, които имат трайни резултати в живота ни. Когато се питаме как се случват такива неща, ние не бива да се заключаваме, че те се случват само на някои "специални" хора. Всички човешки същества са част от Божието творение и имат право да се възползват от напътствие и насока. По-сериозният проблем е, че понякога ние игнорираме или отхвърляме тези насоки и напътствия.

Днес ще подходя към ежедневните си задачи със знанието, че моята Висша сила ми дава важните насоки и напътствия. Ще се постарая да бъда там,  където Бог иска да бъда.
 
hope Дата: Понеделник, 09-02-2015, 8:42 AM |Съобщение 342
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
"Елате до ръба“ -  каза той. "Не, ще паднем" отговориха те. Стигнаха до ръба. Той ги бутна… и те полетяха.
--Apollinaire

Без кураж е практически невъзможно да се развиваме по духовния си път. Куражът ни дава възможност да се изправяме пред страховете, които възникват докато търсим исканото.

Куражът често изисква да се изправим срещу конвенционалната мъдрост; да извървим част от пътя си сами. Иска се кураж, за да се откажем от високо платена работа и да работим на непълно работно време, докато започнем свой собствен бизнес. Иска се кураж, за да останем във връзка, която не работи както искаме. Иска се кураж, за да се изправим срещу болка от детството, и да се стремим да я излекуваме. С една дума, изисква се смелост да бъдем себе си.

Хората питат: "Как мога да имам кураж, когато всъщност се страхувам?" Отговорът е ясен. Куражът не е липсата на страх, а желанието да се движим напред въпреки страха. Когато страхът дойде в живота ни, трябва да го почувстваме напълно, да го изживеем. Ако се опитаме да го отблъснем, той само ще нарасне.

Кажете на вашия страх: "Аз те приемам, признавам че ме е страх. Но когато съм свързан с висшето познание, което ми дава моята Висша сила, виждам, че ти не си в синхрон с моето истинско призвание. И тъй като имам смелостта и вярата да следвам сърцето си, аз ще се движа напред независимо от теб“.  След това действайте. Подобно на актьор, чиято сценична треска остава в първите моменти от пиесата, и вашата ще избледнява, докато прегръщате собствената си уникална съдба. С кураж.
 
hope Дата: Вторник, 10-02-2015, 9:50 AM |Съобщение 343
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Първо най-важното 

С помощта на "Първо най-важното" като водещ принцип в живота ни, ние можем да живеем по един подреден начин, учим се на дисциплинираност. Ако днес имаме да вършим някаква работа, можем да планираме, да направим най-важните неща на първо място. Ако нашата дейност трябва да се намали, можем да преценим и решим кои дейности сме длъжни да запазим. След като вземем тези решения, можем да бъдем спокойни за своите избори. Не можем да направим всичко наведнъж, и ние не трябва да се чувстваме виновни за това.

Заетите хора често декларират - с известно раздразнение, че не могат да направят всичко наведнъж. Хората с емоционални проблеми – като зависимите например, често чувстваме, че се опитваме да направим всичко наведнъж. Доста често това напрежение означава, че губим времето си за всички неща, пред които сме изправени, и в резултат ставаме напълно неефективни.

Простичкото мото "Първо най-важното" ни показва как да определяме приоритетите си по един подреден начин. Във всяка ситуация или проблем, винаги има една стъпка, която е по-важна от останалите, и затова трябва да предприемем нея. След това откриваме следваща стъпка – с второстепенно значение, друга - с третостепенно, и така нататък. Понякога определено действие е на първо място, просто защото всички други зависят от него.

Днес ще направя необходимите за деня неща по организиран начин, като се водя от принципа „Първо най-важното“.
 
hope Дата: Сряда, 11-02-2015, 12:27 PM |Съобщение 344
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Самоконтролът е едно от най-големите умения, на които се научих. --Jim Burns

Повечето от нас предполагат, че вече сме усвоили самоконтрола. И може би сме. Един добър тест е да се наблюдаваме как ще отговорим на заядливия съпруг, или на грубия пощальон, или пък на цинично подмятане на тийнейджър. Смятаме ли, че случаи като тези ни ядосват или обиждат? Ако е така, значи недостатъчно се упражняваме да се самоконтролираме. Ако допускаме или позволяваме на поведението на друг - без значение колко нищожно е, - да нарушава нашия вътрешен мир, то това означава, че не можем да се самоконтролираме. Но ние можем. Винаги можем да намерим време, за да се научим как да го правим, и повечето от нас имат цялото време, което ни трябва.

Защо самоконтролът е толкова ценен? Да бъдем развълнувани от чувства понякога е нещо добро.  Но в интерес на истината, изгубването на контрол над емоциите означава, че сме под контрола на някой друг. Това много често означава, че сме като на въртележка от възходи и падения , които ни изтощават. Може  дори да се активизира болестта ни. Предимство на самоконтрола е, че можем да намалим сътресенията около нас, вместо да се присъединим към тях и да им се оставим. 

Днес ще разглеждам внимателно всички ситуации, в които влизам; ще внимавам и как им отговарям. Поведението на никой друг не бива да определя моите действия.
 
hope Дата: Четвъртък, 12-02-2015, 10:06 AM |Съобщение 345
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Не се е родил човек на света, чиято работа да не се е родила с него.
--James Russell Lowell

Нашият Създател предоставя на всеки от нас, при раждането му, необходимите таланти и дарби, с които да даде приноса си към света. Това, което ще направим с тези дарби и таланти, зависи изцяло от нас. Можем да изберем да ги игнорираме, и по този начин да унищожим вродения ни интереси и възможности;  или можем да изберем да ги преследваме, въпреки нашите съмнения и страхове, и да се наслаждаваме възможно най-пълно на живота.

Ако искаме да използваме своите таланти и дарби, трябва да се запознаем с дейностите и интересите, на които съответстват, и които ни носят радост. След това трябва да положим нужните усилия, за да проучим възможностите и алтернативите за нас. Ако не намерим място за интересите и способностите си в света около нас, не бива да се обезкуражаваме. Ние можем да създадем такова място. Всеотдайността и упоритостта са отворили много привидно затворени врати.

ДНЕС – Дали правя най-доброто с това, което ми е дадено? Използвам ли добре моите способности ? Ако отговооът е „не“, дали съм готов да предприема необходимите действия за постигане на моето вътрешно удовлетворение?
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 23 of 65«1221222324256465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz