Дар за Днес - Page 24 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 24 of 65«1222232425266465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Петък, 13-02-2015, 10:03 AM |Съобщение 346
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Щастието не е дестинация. То е начин на живот.
--Burton Hillis

Естествено е от време на време да поглеждаме към живота си. Дали сме щастливи през повечето дни? Знаем ли как да бъдем щастливи?

Можем да изберем да бъдем щастливи, без значение какво се е случило в миналото ни, или това което се случва около нас сега. Но да бъдем щастливи не е нещо, което да е естествено за много от нас. Преди ние не харесвахме себе си, нито живота си.

Но нещата сега са различни. Благодарение на нашето възстановяване ние сме чисти и трезви и се учим да бъдем щастливи. Да бъдем щастливи – това състояние започва с промените в нас; на това, че имаме желание да работим по Стъпките; че сме готови да преминаваме през трудностите; че сме избрали решението да бъдем щастливи. Днес ние се чувстваме добре със себе си и с живота си. И ние вярваме, че нашата Висша сила ни води към по-добър живот, от ден на ден.

Днес се моля да избера щастието и да бъда благодарен за живота, който имам сега.
 
hope Дата: Понеделник, 16-02-2015, 12:21 PM |Съобщение 347
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Един пропуск не може да се превърне в грешка, докато не се откажем да го коригираме. --Orlando A. Battista

В живота си преди ние винаги бяхме привличани от крайностите. Ако нещо не беше бяло, трябваше да е черно. Ако се чувствахме добре с малко, вземахме много. Ако трябваше да направим нещо, само съвършенството беше достатъчно добро. Така че ако не спечелехме, ние губехме, и ако не можехме да направим нещата перфектно, се чувстваме като провалили се.

В тази програма се научим да търсим напредък, не съвършенство. И ако работим над грешките си, можем само да постигнем израстване. Ние не можем да научим нищо, ако не опитваме нови неща докато сме трезвени, и ако решим да използваме тази програма за възстановяване можем само да спечелим. Когато признаем своето безсилие пред зависимостта си, ние трябва да започнем да учим как да живеем по нов начин. Това не е нещо, което се случва изведнъж и изцяло. И когато приемаме нашите грешки, но се съгласяваме да се учим от тях, ние ставаме по-силни в нашата трезвеност.

Днес приемам моето несъвършенство като постоянно състояние, ето защо ще продължавам да се връщам към програмата за възстановяване.
 
hope Дата: Сряда, 18-02-2015, 12:24 PM |Съобщение 348
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Винаги разполагам с два списъка: неща, заради които съм щастлив и неща, заради които които не съм. Изборът над кой да се съсредоточа, е мой.
--Anne Arthur

Защо сме толкова нетърпеливи да видим чашата наполовина празна, а не наполовина пълна? При това при повечето от нас подобно отношение към нещата е навик, в който се „забиваме“. Всеки от нас се чувствал  безпомощен, безсилен – така че му е било нужно да промени визията си към живота, но не го е правил. Обезсърчението и самосъжалението са станали удобни, и ние се опасяваме, че ако ги премахнем, ще станем уязвими.

Да виждаме чашата като наполовина празна е знак, че нашето отношение, нашият модел на мислене ни дърпа назад. За съжаление, негативното отношение е съблазнително. Това е като мисленето, че бихме открили удоволствие, колкото и извратено да е, в чувството на самосъжаление. Понякога дори си представяме и мечтаем да останем на това място завинаги. Едва след това – след като сме попаднали на дъното, откриваме, че имаме нужда от топлината на любящи приятели, и не е случайно, че сме заобиколени от тях в Общността си.
Възможно е първоначално да се опитаме да игнорираме тези, които достигат до нас, но скоро ще усетим колко топло е присъствието им. Ние можем да благодарим на Бог за силата да коригираме отношението си.

Ако днес някой друг се опита да достигне до мен с обич, аз няма да го отблъсна, ще коригирам отношението си – нека то бъде приемане.
 
hope Дата: Четвъртък, 19-02-2015, 1:20 PM |Съобщение 349
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
В живота трудните периоди са най-добрите за натрупване на опит и за заздравяване на решителността. В резултат умственото състояние става много по-добро.
-- Далай Лама

Животът е процес от посрещане и решаване на проблеми. Разрешаването на проблемите е начин, по който изпитваме и развиваме духовността си. Помислете за изключителни хора като Ейбрахам Линкълн, Махатма Ганди и Хелън Келър. Линкълн се е изправил пред проблемите на една разделена страна; Ганди – на потиснатата Индия; Келър -  на нейните лични физически недъзи. С духовното си издигане - за да намерят своите виждания; за да постигнат нужните им смелост, сила на духа и състрадание, те са станали велики хора - не въпреки, а заради техните проблеми.

Проблемите често идват при нас под формата на криза. Китайският йероглиф за думата „криза“ съдържа два символа - единият означава опасност, а другият - възможност. Когато пред вас има пречка, използвайте я за създаване на благоприятен резултат. Подобно на Линкълн, Ганди и Keлър, позволете на вашите проблеми да ви изведат до величието.

Вместо да се молите за един безпроблемен живот, се молете за живот, пълен с разрешения. Вместо да искате Бог да отстрани планината, потърсете силата да я изкачите. Не забравяйте, че най-добрите ученици са тези, които се изправят пред най-трудните проблеми. Обикнете проблемите, които имате и техните безценни дарове ще бъдат ваши.
 
hope Дата: Петък, 20-02-2015, 11:13 AM |Съобщение 350
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Безпокойството и тревожността са като люлеещия се стол. Той ви дава някакво движение, което обаче не ви води никъде. - Anonymous

Ние, зависимите трябва да бъдем много внимателни, когато се чувстваме притеснени, защото всяко едно безпокойство може да ни доведе до пробив. Но как можем да спрем да се тревожим? Можем да направим някои прости, но ясни стъпки.

Първо, трябва да определим основата за нашето притеснение. Ако е необходимо, можем да си помогнем, като опишем своя проблем. 
Второ, трябва да отговорим на някои въпроси: Каква е вероятността, че този проблем всъщност ще се случи? Колко сериозен е проблемът? Спада ли той към нещата, които мога да контролирам, и доколко?
На трето място, ние трябва да си изготвим план за действие - Какво можем да направим за проблема? Какво ще разреши конкретното ни действие? Понякога най-доброто действие е да оставим проблема.
Четвърто, ние трябва да обсъдим всичко с нашия спонсор, с някой, който се е изправял пред подобно притеснение и е останал трезвен.
Когато извършим тези стъпки, ние обикновено научаваме едно от следните две неща: съществува разумен начин да се справим с проблема, или че в настоящия момент не можем да направим нищо за него.

Молитва за деня:
Боже, дай ми смирението да приема нещата, които не мога да променя; силата да променя нещата, които мога, и мъдростта да прозирам разликата.

Днешното ми действие:
Ако чувствам притеснение, ще следвам стъпките по-горе. Ако не съм притеснен днес, ще се обадя на моя спонсор, за да поговорим за това как Молитвата за смирение ми помага да се избягвам тревожността.
 
hope Дата: Събота, 21-02-2015, 9:28 AM |Съобщение 351
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Вярвам, че всяко едно събитие в живота е възможност да избираме любовта пред страха.
--Опра Уинфри

Нашето минало е осеяно с беди и нещастие заради употребата, и поглеждайки към събитията в него, е трудно да ги видим като възможности да обичаме. Но днес ние сме в безопасност, и ние започнахме да вярваме, че имаме Висша сила, която бди над нас във всеки един момент. Чрез принципите на тази програма, ние се научаваме да прощаваме и се доверяваме, че винаги ще бъдем обичани за това, което сме.

Ние не можем да променим миналото. Това, което се е случило и нашата реакция спрямо него, са неща, които ни помогнаха да бъдем на тази точка в нашето пътуване сега. Ние можем да култивираме любов сега, в настоящето. Хората, които се грижат за нас, ще ни подкрепят. Преживяванията, предназначени за нашето израстване, ще идват непрекъснато при нас. Нашата Висша сила никога няма да ни напусне.. И днес ние можем да бъдем свободни от страховете си, ако това е нашето желание.

Днес няма да се страхувам от събитията в живота си. Аз съм готов за тях. Те се нуждаят от моето участие.
 
hope Дата: Понеделник, 23-02-2015, 8:14 AM |Съобщение 352
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Приемането ни носи свобода

Конфликтът често е резултат от нашия опит за промяна на човек или ситуация, които не ни харесват. А конфликтът причинява стрес и тревожност, и двете от които ограничават нашия живот. Те крадат от способността ни да бъдем отворени за възможностите за израстване и промяна.

Защо е толкова трудно да приемем ситуации, които не харесваме? Дванадесет - стъпковите програми ни казват, че е така заради нашето его. Ние се чувстваме унижени и недооценени, когато другите не са съгласни с нашето виждане или мнение. Нашата собствена значимост е свързана с реакциите на други хора.

Но ние можем да се променим. Ние можем да позволим на успешните истории, които чуваме в тази програма, да ни извисят достатъчно, за да позволим на другите да бъдат такива, каквито са. Както и ние да бъдем тези, които сме. Скоро ще открием колко по-добре се чувстваме, когато не сме на „бойното поле“ с нашите приятели и любими хора.

Днес няма да влизам в конфликт с другите. Ще позволя на другите да бъдат себе си и да правят това, което чувстват правилно за тях. В резултат и аз ще се почувствам по-спокоен.
 
hope Дата: Вторник, 24-02-2015, 11:14 AM |Съобщение 353
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Размишление за деня:

Сред многото дарове, които ни се предлагат в Програмата 12 Стъпки, е дарът на свободата. Парадоксално обаче, дарът на свободата не е без цена; свободата може да бъде постигната само чрез заплащането на цената й, наречена „Приемане“. По същия начин, ако можем да се предадем на Божията воля, тя ще ни струва нашето своеволие - тази "стока", която е така ценна за тези от нас, които винаги са мислели, че могат и трябва да „командват парада“. Струва ли моята свобода днес цената на приемането?

Днес се моля:

Моля се Бог да ме научи на приемане - способността да приемам нещата, които не мога да променя. Нека Бог също така да ми дари сили да променям тези неща, които мога. Моля се Бог да ми помогни да приема болестта на зависимостта ми, и да ми даде сили да променя зависимото си поведение.

Днес ще помня:

Да приема зависимостта си. Да променям поведението си.
 
hope Дата: Сряда, 25-02-2015, 11:17 AM |Съобщение 354
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бог е тук

Силата, която ни връща здравия разум, не е нещо далечно и абстрактно, и която трябва да намерим като извършваме някакви велики подвизи. Нашата Висшата сила е постоянно с нас – във всяка минута на всеки наш ден. Ние не трябва да чакаме или пък да работим, за да станем приемливи за Бог. Бог ни приема Сега, точно каквито сме.

Това, което пречи на нашето осъзнаване на Бог, е вътре в нас. Ако сме тясно фокусирани върху проблемите на егото и своеволието си, ние игнорираме присъствието на Висшата сила. Тогава ставаме слаби и объркани в своята самота.

Всичко, което ни трябва, за да бъдем наясно с присъствието на Бог в живота ни - всеки ден, е желанието да бъдем отворени за него. Ние откриваме, че Бог наистина е "по-близо от дишането и по-близо, отколкото са ръцете и краката ни." Това, за което е възможно да сме прекарали години в търсене или отричане, се оказва в основата на нашето съществуване. Силата, която ни поддържа всяка минута.
Бог не е нещо, което просто се случва. Той е действие, процес на любов – се отворим за любовта и да я оставим да проникне в душите и сърцата, в съзнанието и всяка фибра на телата си.

Днес се моля да се пробудя за моята Висша сила. За Бог, какъвто Го разбирам.
 
hope Дата: Четвъртък, 26-02-2015, 11:58 AM |Съобщение 355
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Отчаянието е абсолютна крайност на себелюбието. То идва, когато човек съзнателно обръща гръб на помощта от другите заради гордостта си.
--Thomas Merton

Най-сигурният начин да постигнем нещастие, е да се концентрираме само върху себе си. Нищо няма да ни заведе по-бързо до отчаянието от това да мислим единствено за собствените си проблеми. Крайният егоцентризъм води до отчуждение от Бог, от нашите приятели и от любимите ни хора.

Най-сигурният лек е да се молим не за собственото ни удобство, а за това Бог да благослови някой друг. Ако егоцентризмът допринася за нещастието ни, фокусирането и дори и малкото внимание към другите е изходът. Когато сме тъжни, ние винаги получаваме помощ чрез предлагане на ръката си на някой друг, или приемането на неговата ръка.

Днес се моля да избегна отчаянието, като погледна отвъд себе си.
 
hope Дата: Петък, 27-02-2015, 11:21 AM |Съобщение 356
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Когато човек е добър слушател,  след известно време се сдобива с много знания. 
--  W. Mizner 

Един добър продавач обикновено е добър слушател. Да бъдеш добър слушател помага да си добър родител или съпруг, съсед или приятел. Когато сме наистина в състояние да чуем това, което другите се опитват да ни кажат, ние сме в състояние да влезем в техния свят, и да ги пуснем в нашия. 

Изслушването на колективната мъдрост на другите ни помага да добием разбиране и поглед върху света около нас. Когато става дума за възстановяване от животозастрашаващи заболявания като зависимостта, слушането на тези, които се възстановяват, ни носи не само нови идеи, но и множество духовни дарове. 

Не винаги е лесно да слушаме другите - често нашата природа на зависими иска да бъде център на внимание. Но слушането е изкуство, което си заслужава усилията. То обогатява живота ни, подобрява отношенията ни, помага ни да се чувстваме по-добре спрямо себе си. 

Днес се моля да обогатя моя духовен живот, като слушам другите.
 
hope Дата: Сряда, 04-03-2015, 7:58 AM |Съобщение 357
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Трябва да даваме безвъзмездно и с благодарност онова, което ни е било дадено на самите нас безвъзмездно и с благодарност  

Във възстановяването получаваме много дарове. Може би един от най-големите е духовното пробуждане, което започва, когато спрем употребата, и което става все по-силно с всеки ден, в който практикуваме принципите на стъпките в живота си. Новият живот е пряк резултат от новото ни отношения с по-висша сила и  отношенията, инициирани от Дванадесетте стъпки. Бавно, но неизменно – когато работим по нашата програма, светлината на възстановяването разсейва тъмнината на нашата болест.

Един от начините, по който изразяваме благодарността си за даровете на възстановяването,  е да помогнем на другите да намерят това, което ние открихме. Ние можем да направим това по най-различни начини: като споделяме на сбирки, като работим и прилагаме Дванадесета Стъпка в разговори с новодошли, като поемем ангажимент за спонсорство, или за безвъзмездното поддържане на телефонна линия.

 Духовността, която ни се дава в процеса на възстановяването, изисква от нас да даваме, защото "ние можем да запазим това, което имаме, само като го раздаваме."
 
hope Дата: Петък, 06-03-2015, 9:01 AM |Съобщение 358
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Собствените ни действия определят живота ни

Лесно е да се надяваме, че в даден момент в бъдеще можем да се откупим чрез някакъв акт на героизъм или като претърпим някаква драматична промяна. Твърде лесно можем да твърдим, че с такова поведение - на изчакване, едва ли бихме могли да навредим някому.
В подобни случаи забравяме, че нараняваме и ощетяваме себе си. Забравяме, че за собствената ни промяна няма време. Колкото по-дълго чакаме, толкова повече ще затвърдим предишните си навици и начини на възприемане. Например ако продължаваме да живеем в лъжа, по същия начин ще оценяваме и ще продължим да я приписваме не само на себе си, но и на близките си, на тези край нас.

„ По-късно…”. Колко често казахме тези думи? Този номер ни помагаше да избегнем да свършим необходимото за деня.
В активната си зависимост ние избягвахме онова, което се окажеше трудно за нас. Не вярвахме, че от нас зависят важните неща в живота ни. Не вярвахме, че от нас зависят резултатите от собствените ни действия.

Нашата програма ни учи, че духовната ни промяна е възможна, но когато живеем в откритост и пълноценно всеки нов ден. Вече знаем, че преди само оценявахме и съдехме – и другите, и себе си.
Сега, във възстановяването, ние анализираме всеки ден своите действия и правим морална инвентаризация на собственото си поведение. По този начин разбираме как собствените ни действия са тези, които рефлектират върху всяка част от нашите взаимоотношения и че в крайна сметка те определят живота ни.


Съобщението поправено от hope - Петък, 06-03-2015, 9:02 AM
 
hope Дата: Събота, 07-03-2015, 6:46 AM |Съобщение 359
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Смелостта да продължим възстановяването

Новодошъл:

Първоначално бях развълнуван от възстановяването. Известно време се чувствах се по-добре. Неприятно ми е да го кажа, но сега, повече от всякога, всичко ми изглежда зле. Чувствам се по-резервиран от всякога.

Спонсор:

Това, което преживяваме, е част от процеса на възстановяването. Много от нас минават през фазата "меден месец" в неговото начало. Нашият стремеж да се почувстваме по-добре ни носи истински чудеса. Промените ни изглеждат лесни, а надеждата замества предишното отчаяние.

След това животът отново започва да ни се струва труден. Възможно е да се чувстваме по-зле, но това не е точно. Това, което се случва в действителност е, че въпреки че сме преодолели желанието да пием, ние все още имаме старите проблеми, навици и модели на мислене. Ние можем да бъдем успешни през деня, да показваме че сме отговорни на работа, да присъстваме редовно на сбирки, но всичко това да не ни носи удоволствие. Възможно е да се чудим дали това, което сме чували, е наистина вярно - " И най-лошият ден във възстановяване е по-добър от най-добрите ни дни в активна зависимост". Възможно е да се чудим дали в края на краищата възстановяването е истинското разрешение за нас.

Нашите съмнения показват ясно, че трябва да променим нещо. Да останем там, където сме, е твърде неприятно. Тогава можем да присъстваме на сбирка по Стъпките и да почетем литература по Програмата, да започнем работа по Стъпките, или – ако вече сме започнали, да се запознаем със следващата Стъпка. За духа, нуждаещ се от лечение, работата по Стъпките неминуемо води до следваща фаза от възстановяването.

Днес се моля за смелостта да се движа напред в моето възстановяване.
 
hope Дата: Понеделник, 09-03-2015, 9:36 AM |Съобщение 360
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Намиране на баланс

Нека не забравяме да се забавляваме. Нашият нов начин на живот е сериозен въпрос, но той не бива да бъде разбиран като наказание; нито пък се налага да се покаем, нито да страдаме през останалата част от живота си. Нашият нов начин на живот е предназначен за духовното ни израстване.

Но растежът изисква доста работа. И работата изисква забавления - за баланс. Ако пропуснем да се забавляваме и веселим,  животът ни ще загуби баланса си и ние ще страдаме ненужно.
Намерих ли някакъв баланс в живота си?

Висша сила, моля те да ми помогнеш да помня, че всички живи същества се нуждаят от баланс; затова нека се смея, нека се забавлявам, нека израствам.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 24 of 65«1222232425266465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz