Дар за Днес - Page 25 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 25 of 65«1223242526276465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Вторник, 10-03-2015, 8:20 AM |Съобщение 361
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бедите и тревогите са част от живота, и ако не ги споделяме, ние не даваме на човека, който ни обича шанс да ни обича достатъчно.
--Dinah Shore

Точно както гравитацията ни държи заземени и свързани към земята, нашата Общност ни държи свързани с трезвостта. Общността, която е достъпна за нас в 12- Стъпковата ни Програма, ни държи в реалността. Проблемът, за който мислим в изолация, ни изглежда огромен; същия проблем – ако го споделим с тези, които наистина разбират и него, и нас, става управляем. Ние се нуждаем от другите хора още от момента, в който сме родени.  И ние трябва да бъдем взаимосвързани с другите, за да почувстваме, че сме част от нещо по-голямо от самите нас. Нашата духовност жадува за контакти със другите, жадува за връзка с Бог какъвто Го разбираме.

Нашата Общност е винаги отворена за нас - топла, приятелска и приемаща ни. Нашата Висша сила ни обича. Ние не сме сами, без значение за къде пътуваме, без значение колко големи ни изглеждат проблемите, които имаме в момента. Нашите радости се удвояват, нашата тъга намалява, когато ги споделяме със сърцата си.

Днес се моля да слушам внимателно и да давам – тъй както и на мен ми се дава, така че да мога да усетя напълно дара на общуването.
 
hope Дата: Сряда, 11-03-2015, 11:08 AM |Съобщение 362
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бог = Добрата и правилна посока
--Anonymous

Когато решим да оставим волята и живота си на грижите на Бог, така както Го разбираме, ние подписваме декларация за независимост. Ние декларираме свободата си от оковите на нашето егоцентрично его и от безмилостните и жестоки изисквания на своеволието ни. Когато решим, че има Бог, но това не сме ние, започваме да си осигуряваме прекрасното бъдеще, което е било планирано за нас.

Това решение е и искането, и правото ни на нов живот. Затворът, какъвто дълго време беше нашият дом, е разрушен. Ние вземаме решение да позволим на Божията воля да работи в ежедневието ни, във всички наши дела. Осигуряваме си свободата да решаваме, но и решаваме да носим отговорност за изборите си. Винаги. Ние трябва да вземем решение да се вслушваме съзнателно в гласа, който ни говори, през цялото време. Трябва да вземем решение да се пазим от егото си и да не му позволяваме отново „да командва парада“.

Когато волята ми действа в съответствие с решението да оставя моята Висша сила ме насочва и ръководи, това ще бъде от полза за мен.
 
hope Дата: Четвъртък, 12-03-2015, 11:02 AM |Съобщение 363
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Когато правиш нещо, в което си талантлив и способен, поспри за малко и се усмихни на себе си.
--Mildred Newman

Всеки един от нас е много добър в нещо. Може би това е бейзбол или тенис, където показваме таланта си. Може би сме добри в математиката или в изготвянето на отчети или доклади. Някои от нас са способни да бъдат добри слушатели или полезни приятели. Възможно е да се нуждаем от помощта на другите, за да признаем собствените си таланти, защото ни е много по-лесно да виждаме нашите грешки, или начините по които не отговаряме собствените си очаквания.

Факт е обаче, че всички ние сме добри и способни в много области на живота ни. Да приемем заслужена похвала е нещо добро: да я отправим тихо на себе си, е знак за здравословно израстване.
 
hope Дата: Петък, 13-03-2015, 9:05 AM |Съобщение 364
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Размишление за Деня:
Когато седя тихо и сравнявам живота си днес с начина, по който беше, разликата е почти невероятна. Но и сега нещата не винаги са розови; някои дни са по-добри от други. Склонен съм да приема лошите дни по-лесно на интелектуално ниво, отколкото на емоционално. Все още нямам всички отговори, но част от решението за тях със сигурност е в постоянните ми усилия да практикувам всички Дванадесет стъпки. А дали приемам и факта, че моята Висша сила никога няма да ми даде повече от това, с което мога да се справя – за днес, в дадения момент?

Днес се моля:
Моля се да получа сила от осъзнаването, че Бог никога не ми дава повече, отколкото мога да понеса; че винаги мога някак си да понеса настоящата болка; че изпитанията на живота, дори и да са сбити в някакъв катастрофален момент, няма да ме повалят. Благодаря на Бог, че ми изпраща само тези изпитания, които са пропорционални на моята сила, и че те никога няма да ме унищожат, докато съм в Неговите ръце. Моля се да помня, че силата на духа израства от страданието.

Днес ще помня:
Всяка настояща болка е поносима.
 
hope Дата: Събота, 14-03-2015, 10:15 AM |Съобщение 365
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Всеки нов момент, който идва в живота ти, може да бъде отправна точка за избор… и можеш да избереш да се отнасяш към себе си и околните със състрадание вместо със съдене.
--David Harp

Новодошъл:
Потрепвам всеки път, когато чуя думите "Бог, какъвто Го разбираме" и "Висша сила." Когато сбирките завършват с Молитвата за Смирение, се чувствам притеснен. Мисля, че не се вписвам в религията, която другите изглежда приемат за даденост.

Спонсор:
Всички ние сме избрали да бъдем тук, но не заради дадена религиозна идентификация или определени религиозни убеждения. Повечето от нас сме толерантни към различията, но ние сме човешки същества и като такива някои забравяме, че не всички споделят един и същ религиозния контекст. Каквато и да казва отделният човек за ролята на неговата или нейната Висша сила, единственото изискване за членство [в програмата] е желанието да се спре използването на веществата, от които зависим, и което ни доведе тук.

Веднъж чух член на групата ми да казва: "Тази сбирка е моята църква." Радвам се, че самата идея работи за него. По същата причина винаги съм бил благодарен, че тази програма не е църква - в противен случай може би трябва да се бунтувам срещу нея!  От нас не се изисква да се присъеденим към определен набор от религиозни вярвания или ритуали. Във възстановяването всеки един от нас е свободен да проучи това, в което вярва.

Днес ще уважавам правото на другите да имат свои вярвания, точно както уважавам и моето право. Ще бъда отворен към чуждите убеждения и в хармония със себе си, и ще нося моята любов където и да отида.
 
hope Дата: Неделя, 15-03-2015, 10:17 AM |Съобщение 366
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Във възстановяването не ни е нужно да гледаме назад, за да си припомняме нещастието в миналото

Много от нас имаме болезнени спомени, които носим със себе си, подобно на любими снимки в портфейла. Поддържаме тези спомени живи чрез чувствата, породени от тези моменти. Защо сме толкова привързани към неприятните спомени?

Трудно е да пуснем спомените да си отидат, без значение колко са неприятни. Понякога те са напомняне за миналото, но по-често ги сграбчваме, защото  се страхуваме да се отдадем на приятните чувства днес. Доколкото програмата за възстановяване работи в живота ни, вече имаме по-малко болезнени моменти. Това може да е неудобно за нас – заради стремежа ни за самосъжаление, ето защо си измисляме нова болка или пък изравяме такава от утайките на миналото. Колкото и да е болезнена, тя все пак ни е позната и като такава - удобна. А като зависими ние се боим от непознатото.

Но на нас не ни се налага да гледаме назад. Не бива да се връщаме към нещастието или болката само защото са ни познати. Не се налага да ги пазим в портфейла и да надничаме в него, за да си припомним отново колко нещастни сме били. Ние можем да го напълним с нови, запомнящи се радостни моменти.

Днес ще се опитам да имам нови моменти, които да си спомням, и то с радост. Повече не ми е нужно да поглеждам назад.
 
hope Дата: Понеделник, 16-03-2015, 10:01 AM |Съобщение 367
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Учим се да преминаваме през трудните периоди

Някои от преживяванията, през които преминаваме, са трудни. Понякога имаме тежки моменти.
"Давя се в мъката си," - казах на един приятел, след като синът ми почина. " И се чувствам все едно съм преплувала целия океан - толкова съм  уморена."
Когато ви е твърде трудно да продължите да плувате, просто си вземете спасителен пояс.

Действие:
Има ли по-дразнещо нещо от това някой снизходително да ви каже „ Усмихни се“, когато се чувствате мрачни?
Изживявайте всичките си чувства. Не позволявайте на никого да ви каже, че те са погрешни.

"Днес бръкнах в джоба си, и намерих в него радост, щастие, успех и благодарност," ми каза един ден приятел. В началото не проумявах за какво ми говори. После се сетих. Преди известно време той преживяваше труден момент, и тогава му бях дала четири малки камъчета, и на всяко едно беше изписана по една от тези думи.

Важно е да вярваме в утрешния ден. Но днес можем да си направим подарък, който ще продължава да ни дава и сили, и ведри чувства. Трябва да вярваме в Днес.
 
hope Дата: Вторник, 17-03-2015, 11:00 AM |Съобщение 368
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Когато губим Бог,  не е Бог който се е загубил.
--Anonymous

От време на време някои от нас можем да попаднем в капана на опитите да правим сделки с Бог. Мислим си, че ако можем да сключим сделка с Бог, ще можем да контролираме резултата, което всъщност само Бог може да прави.

Ние не можем да се договаряме с Бог - не защото Бог е толкова упорит, а защото не се налага да се пазарим с него.  Нито за наше благо, нито за благото на другите. Защото Бог обича и нас, и всички хора и иска само доброто за нас.

И все пак от време на време чуваме себе си или други да казват неща като: "Защо Бог не идва при мен? Аз правя толкова много жертви,  толкова много добрини на моите съседи и приятели… Боря се за добри каузи, отдавам им доброволен труд. Но все още се чувствам несигурен и уплашен. Защо Бог не отговаря на молитвите ми? "

Може би задачата не е да впечатлим Бог с нашите усилия, а да се вслушваме тихо, за да Го чуем, и да открием, че желаното е било пред нашата врата през цялото време. Просто ние сме били прекалено заети, за да го вземем.

Днес ще бъда отворен за нови прозрения за Бог според моето разбиране.
 
hope Дата: Сряда, 18-03-2015, 10:17 AM |Съобщение 369
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Понякога животът изглежда като безкраен и труден процес, но живеем ли го ден след ден, може да се превърне в едно чудесно приключение. 

Важен фактор за постигане на напредък по пътя на възстановяването, е да вземаме по една стъпка във всеки даден момент. Точно както редовното, макар и с по малко инвестиране изгражда дългосрочно богатство, малките стъпки, които правим всеки ден, ни се отплащат с духовни дивиденти. Една успешна музикална група обяснява: "Прекарахме години подготовка за да вземем наградата тази нощ." 

Вземането на една стъпка в дадения момент означава да живеем в настоящия момент, като оставяме живота постепенно да се разкрива пред нас. Някои хора стават нервни и искат да знаят крайния резултат. Но как можем да знаем резултата, който все още не се е случил? Вярата в процеса е тази, която ще ни доведе до идеалния резултат. 

Когато нашата вяра се колебае, ние често се опитваме да разберем какво ще се случи в бъдеще. Това обаче ни отдалечава от източника ни на насоки в настоящето. Понякога се опитваме да пропуснем неща, които не ни харесват, и бързаме да се отдалечим от тях, да „им избягаме“. Но Вселената не може да бъде измамена. Рано или късно ние ще трябва да се върнем, и да се проследим стъпките, които сме пропуснали. 

Каквито и да са целта или желанието ни, е нужно да подходим към тях с по една стъпка в дадения момент. Малките, но последователно взети стъпки, са гаранция за напредъка и духовното ни израстване. В крайна сметка ще излезем победители, след като сме постигнали награда, която наистина сме спечелили.
 
hope Дата: Четвъртък, 19-03-2015, 11:07 AM |Съобщение 370
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Вярвайте, че животът си струва да бъде живян, и вашата вяра ще ви помогне да го живеете. --William James 

Стъпка Втора говори за вярата. В продължение на много години, ние се бяхме отказали да вярваме в себе си, в по-висша сила, както и в другите. Сега нашата програма ни учи да вярваме в любовта. Ние можем да бъдем мили, и ние можем да обичаме другите, без да ги нараняваме. 

Разбира се, вярата е важна част от възстановяването. Да вярваш означава да оставиш настрана своите съмнения. Да вярваш, означава да имаш надежда. Вярата прави пътя ни по-гладък. Вярата позволява на изцелението да се случи по-бързо. 
Всичко това зависи от начина, по който сме готови да се поверим на грижите на нашата Висша сила. 

Молитва за Деня: 
Моля се за смелостта да вярвам. Няма да оставя съмнения в сърцето си. Аз мога да се възстановя. Мога да се отдам изцяло на тази проста програма. 

Действие за Деня: 
Ще опиша съмненията, които бях хранил за пътя на възстановяването си. Ще помисля какво мога да направя, за да не им позволя отново да се върнат.
 
hope Дата: Петък, 20-03-2015, 11:37 AM |Съобщение 371
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Първоначално, когато приятелите ми в програмата ми казаха за Бог и за кратката молитва „Нека бъде Божията воля”, аз се ядосах -- Myrna K.

Кой възстановяващ се решава съзнателно да играе ролята на Бог? Не и аз. Навярно не и ти. Но много от нас преминаваме през ужасен период, докато оставим Бог да управлява света. Без значение колко твърдо е решението ни да се откажем, ние продължаваме с опитите си да контролираме неща, които са извън нашия контрол. Това е всъщност да си играем на Бог, и точно това много от нас са правили дълго, много дълго време.

Да поемаме ролята на Бог е не само мъчителна работа; това е един отличен начин да съсипем взаимоотношенията си. Хората не обичат да бъдат около кандидат-тленните "богове", чиито глинени крака са твърде видими. И дори намеренията ни да са добри, те не помагат на хората да се чувстват защитени край нас.

Да се откажем от ролята на Бог за другите не е лесно. Особено ако не го правим с нужната грижовност. Разбира се, че нас ни е грижа за другите. Но това не трябва да означава, че ние сме отговорни за другите. Оттам - и да имаме право на контрол над тях. Ние трябва да им позволим да живеят собствения си живот – да допускат собствените си грешки, да печелят собствените си победи, да поемат отговорност за собствения си живот. Ако не им го позволим, без значение колко добри намерения имаме, бихме допринесли за пораждането на зависимост помежду ни.

Ние просто трябва да им позволим да бъдат себе си.
 
hope Дата: Понеделник, 23-03-2015, 9:38 AM |Съобщение 372
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Да можем да направим точна оценка на себе си е проява на смирение. - Charles Haddon Spurgeon 

Какво е необходимо, за да достигнем до мястото, където можем да заменим гордостта със смирение? Първо трябва да спрем да се преструваме, че не сме добри. “Аз съм безполезен...”- често го казваме в името на смирението. Но тези думи, или други, с които изразяваме същото чувство, са само израз на желанието за изолация и бягане от отговорност.

Същността на смирението е обобщено в  Смирената молитва: „Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим, смелостта да променяме нещата, които можем да променим, и мъдростта да прозираме разликата”.
Смирението е истината. Да бъдем смирени означава да знаем истината за нашите граници, да разпознаваме това което може да бъде променено, и да приемем че всички хубави неща са възможни с помощта на нашата Висша сила.

Прекомерната гордост забранява приемането, защото забранява истината, а истината е, че има неща които не могат да бъдат променяни. Отказът да приемем тази истина ни причинява много разочарования и гняв, и в крайна сметка не ни води до смирение.

Днес смирено ще помоля Бог за мъдростта да приема това, което е; и да не търся това, което не е.
 
hope Дата: Вторник, 24-03-2015, 9:56 AM |Съобщение 373
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
За да поддържаме духовността, трябва да пазим нейния пламък. -- Майка Тереза

Нашата духовност трябва да бъде подхранвана. Молитвата и медитацията разпалват онзи вътрешен пламък, който ни води. Но като човешки същества ние често не обръщаме внимание на трептенето на този пламък, дори може да го оставим да изгасне. И тогава започваме да усещаме страх и ужасяваща самота. За щастие, дори да сме били надалеч за известно време, можем да събудим пламъка, ако прекараме няколко минути в тихо общуване с Бог.

За повечето от нас пламъкът на духовността е бил прекалено малък, или изобщо не е горял, и то в продължение на много години. Трептенето, което сме можели да почувстваме днес или вчера, не е било подхранвано, не е продължавало, така че да можем да се справяме с нашите страхове. Възстановявайки се, вече можем да чуваме гласа на нашата Висша сила. Можем да го чуваме дори когато слушаме другите, като носим посланието за възстановяването. Молитвата е на наше разположение всеки един момент. Ние можем да захранваме вътрешния пламък, като я практикуваме непрекъснато, а също и с посланията, получени от други. Ние можем да накараме духовността в нас да разцъфне, така че да стопли и нашите сърца, и сърцата на другите.

Всеки един от нас има един приятел, чийто пламък може да примигва днес. Можем да му помогнем, а по този начин – и на себе си. Постоянният пламък може да разпали отново дори и този, който едва мъждука.
 
hope Дата: Сряда, 25-03-2015, 11:13 AM |Съобщение 374
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Възприемане на добродетели и нови нагласи

Заради зависимостта ни, нашите действия (и бездействия) насърчаваха цинизма, безсмислието и недоверието. Как бихме могли да се надяваме да успеем - когато и да било, с такива нагласи?

Сега – във възстановяването, ние култивираме добродетелите на разбирателство, любов и търпение. Това често пъти е бавно и трудно. Но ние знаем, че нашата Висша сила ни обича и ще ни води, стига да поискаме. Дали работя над придобиването на нови добродетели?

Висша сила, днес те моля: Хвани ръката ми и ме води от старите нагласи към нови добродетели.
 
hope Дата: Четвъртък, 26-03-2015, 10:34 AM |Съобщение 375
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Честността сама по себе си не е достатъчна

Програмата ни учи, че ако се надяваме да преодолеем проблемите си, трябва да бъдем честни по отношение на тях. Някои от нас изглеждаме доста склонни да го направим. Но честното признание само по себе си не решава нашите проблеми. Трябва да отидем отвъд честността, да предприемаме необходимите действия, за да коригираме онова, което не е наред в живота ни.

Например, ние не бихме повярвали, че всичко ще бъде променено само защото един лекар е диагностицирал физическия ни проблем. Знаем, че такава диагноза е само една предварителна стъпка, която, за да бъде ефективна, трябва да ни отведе към нужното лечение. По същият начин, само честното признаване и приемане на нашия алкохолизъм не би ни довело до трезвеност, освен ако не предприемем по-нататъшни действия за решаването на проблемите ни.

Трябва също така да бъдем внимателни, да не допускаме горделивост, когато работим над нашите недостатъци. Ако се възстановяваме от алкохолизъм, дали не допускаме лошият ни нрав  като един от нашите "алкохолни дефекти", да се опитва да коригира поведението ни? Колкото по-горделиви сме по отношение на грешките си, толкова по-трудно ще ни бъде да ги поправим и променим.

След като стана честен за моите недостатъци, днес ще се търся възможности, за да направя необходимите корекции в моето поведение. Ще потърся в себе си - дали не търся извинение за поведението си, дали не се старая да го оправдая по някакъв начин.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 25 of 65«1223242526276465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz