Дар за Днес - Page 26 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 26 of 65«1224252627286465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Петък, 27-03-2015, 10:48 AM |Съобщение 376
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Формиране на нови навици 

Ние формираме своите навици, но след това същите тези навици започват да формират нас. За толкова дълго време – в активната си зависимост, имахме редица саморазрушителни навици… Бяхме егоцентрични, гневни, критични и осъждащи хора, и по същия начин се държахмев света - егоистично, гневно и осъдително. 

За да останем чисти и трезвени, ние трябва да разработим и усвоим нови навици, нови модели на живот. Трябва да се откажем от старите свърталища, от повечето стари приятели, от старите си нагласи и идеи. И изглежда, това е единственият начин да формираме нови навици като доброта, съпричастност, любов и честност, на които се основава нашата програма.  Какви навици искам да развивам? 

Висша сила, помогни ми да формирам нови навици, за да заменя старите, които почти унищожиха живота ми.
 
hope Дата: Неделя, 29-03-2015, 8:26 AM |Съобщение 377
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола, и че животът ни е станал неуправляем. - Стъпка Първа на Анонимни алкохолици

Приемането на безсилието ни е предпоставка за възстановяването. Самата идея може да ни изглежда озадачаваща и дори смешна. Не се ли чувствахме безсилни през цялото време досега? И не трябва ли сега да се опитаме да се отдалечим от безсилието и да се предвижим към силата си?

В нашата  Програма за възстановяване от 12 Стъпки установяваме, че да сме безсилни има едно по- различно значение. Виждаме как сме изчерпали всички непродуктивни, неефективни начини да се справяме със ситуациите. Безсилието тук означава, че се отказваме от собствените си воля, сила, илюзии и стари модели на мислене и действие, защото те просто не работят.

Когато признаем, че сме безсилни, ние казваме, че досегашните ни опити да направляваме живота си и да правим нещата сами са се проваляли, защото са били центрирани около собствената ни сила или най-вече хитрост. Сега имаме нови средства за придвижване по пътя ни, и те ни се предлагат свободно и безвъзмездно чрез 12-те Стъпки.

Днес съм благодарен, че свалих от себе си товара на досегашните илюзии и нереалистични очаквания, и че намерих спасение в Програмата от 12 Стъпки.
 
hope Дата: Вторник, 31-03-2015, 8:29 AM |Съобщение 378
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Трябва ли да забравим миналото си?

Възможно е да си мислим, че да забравим миналото е от съществено значение за нашето израстване и душевен мир. Това е една съблазнителна идея: ние ще започнем всичко отначало, ще мислим по нов начин. Но ако забравим старата болка, ние също така ще забравим всичко, което сме научили от нея. Може да повторим грешките си, или следващият път да допуснем дори по-лоши от тях. От друга страна, да останем в миналото, е също толкова опасно. Ние започваме възстановяването, за да изградим един по-добър живот.

За да намерим и поддържаме баланс, трябва да обръщаме внимание на всяка област на живота си. Здравият дух в здраво тяло е свободен да намери Бог. И с Божията помощ ние можем да се научим да разпознаваме и прощаваме на нашите минали грешки, същевременно – да помним всички ценни уроци, които сме научили от живота.

Със запомнянето им, с нашата морална инвентаризация, ние можем да практикуваме истинско опрощение, което ни освобождава от обидите и угризенията от миналото. Когато признаваме нашите грешки, ние можем да се учим от тях и да започнем да прощаваме и на самите себе си.

Днес  се моля да използвам моите спомени, за да уча от тях и да се променям. Моля се да простя на моето минало.
 
hope Дата: Сряда, 01-04-2015, 9:58 AM |Съобщение 379
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Обикновено живея за днес. Никога не съм имала чувството къде точно отивам.-- Рут Кейси

Дали някой от нас наистина е знаел къде точно отива? Ние може би сме прекарлвали много часове, дни, седмици дори в правенето на подробни планове за хората около нас. Тези планове обикновено не отговаряха на нуждите или пък плановете на другите, така че те обикновено не се материализираха. Бог обаче винаги имаше план за всеки един от нас, въпреки че понякога ние бяхме последните, които го знаеха.

Има ли някаква причина да  мислим, че нещо се е променило? Не съвсем. Ние все още сме тук, и  Бог  все още поема в ръцете си случващото се днес. Нашата част е да сме готови да се вслушваме в Божиите насоки за нас и да ги следваме. Не се налага да знаем къде точно ни отвеждат нашите стъпки. Можем просто да се движим напред, доверявайки се, че ще се окажем там, където трябва да бъдем.

Ние може да сме усложнявали живота си през твърде много години. Това не е нещо необичайно. Зависимите хора са склонни да правят това. Тогава на нас ни липсваше ръководството на Бог, ние отказвахме да го търсим, а точно то ни беше  необходимо. То все още е на наше разположение, затова нека се радваме, че можем да изпълним своята част.

Да живея за днес е нещо, което работи по възможно най-добрият начин. Затова ще се откажа да мисля за всичко друго, освен за днешния си ден.
 
hope Дата: Събота, 04-04-2015, 8:04 AM |Съобщение 380
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Човек се нуждае от нещо, в което да вярва; от нещо, което му носи безрезервен ентусиазъм. -Hannah Senesh 

Ако седим безучастни, животът би ни предложил малко. Участието ни в живота е необходимо, ако искаме да растем. За да бъде целенасочен животът ни, се нуждаем от  вяра и ентусиазъм, с които да посрещаме дните си. Когато погледнем към тях по този начин, се отваряме за всички възможности за действие.

Ако искаме да узреем емоционално и да се възстановим духовно, трябва да отговорим на възможностите, които ни се предоставят. Ако ги посрещаме разсеяно и отстрани, ще си гарантираме застой в развитието, ще останем в настоящото си ниво. Ние започваме да се променяме, след като започнем да живеем в съответствие с програмата за възстановяване - с нейните възможности и нашата цел. Тогава промяната ни ще се предвижи отвъд отрицателния и пасивен облик на отминалите дни.

Програмата ни предлага нещо, в което да вярваме. Ние вече не сме хората, които бяхме. Ставаме много повече от тях! И всеки ден на възстановяване ни предвижва по-близо до осъществяването на нашата цел в живота.

Аз вярвам във възстановяването и в моето лично възстановяване. Когато вярвам в успеха, ще го достигна. Съществува магия във вярата.
 
hope Дата: Понеделник, 06-04-2015, 9:44 AM |Съобщение 381
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Размишление за деня:
Програмата е  път, не е място за почивка. Преди да дойдем в програмата, някои от нас  (а повечето- и многократно) сме търсили отговори за проблемите си в религията, философията, психологията, групите за самопомощ, и така нататък. Вярно е, те ни предлагаха свобода, спокойствие, увереност и радост, но неизменно се разминаваха с истиснските ни цели, с това което точно искахме и търсехме. Имаха и един голям пропуск: Те не ни даваха работещ механизъм за постигането на обещаваното от тях. Те не ни казваха как като зависими да се предвижим от мястото, на което бяхме, до там, където искахме и трябваше да бъдем. Дали наистина вярвам, че мога да намеря всичко, което ми трябва и наистина искам в работата ми по Дванадесетте стъпки?

Днес се моля:
Моля се да осъзная, че започна ли да преминавам по Дванадесетте стъпки, аз не стъпвам върху равна повърхност. Новият живот, който искам, не е равно поле, а извисен склон. Че Стъпките трябва да бъдат предприемани отново и отново; че винаги трябва да си ги припомням. Моля се да бъда сигурен, че те ще ме отведат навсякъде, където искам да отида.

Днес ще помня:
12-те Стъпки са път, а не място за почивка.
 
hope Дата: Вторник, 07-04-2015, 8:22 AM |Съобщение 382
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Размишление за деня:
Всеки човек, без значение дали в него има превес на добро или зло, е част от Божествения замисъл. Ние всички сме деца на Бог, и затова е малко вероятно Бог да възнамерява да привилегирова, или пък да предпочете един или друг.  Ето защо за всички нас e необходимо да приемаме всички позитивни дарове, които получаваме, и то с дълбоко смирение. Освен това винаги имаме предвид, че нашите негативни нагласи бяха първото и необходимо средство за достигане на състоянието, в  което можем да бъдем готови за положителните си промени. Приемам ли факта, че моята зависимост и дъното, на което най-накрая се озовах, са онази необходима основа, върху която се гради сегашната ми духовна промяна?

Днес се моля:
Моля се да осъзная, че от първия момент, в който признах безсилието си, се докоснах до силата, давана ми от Бог. Всяка стъпка, предприета след приемането на поражението ми, е стъпка в правилната посока. Стъпка Първа е огромна крачка напред, дори и да съм я предприел, намирайки се в отчаяние. Моля се да си давам сметка, че трябва да се откажа от своеволието си, преди да мога да почуствам волята на Бог.

Днес ще помня:
Силата идва от признаването на личното ми безсилие.
 
hope Дата: Сряда, 08-04-2015, 7:46 AM |Съобщение 383
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Какво правят другите – това е едно от нещата, които са извън нашия контрол

Новодошъл:
На сбирка споделих през какво съм минал, какво съм загубил, и отговорът беше невероятен. Хората изразиха симпатия и разбиране, и много от тях споделиха собствения си опит – през какво са минали те, и той се оказа подобен на моя. Това ме изненада. Бих казал, че чувам една и съща история на различните сбирки, и хората там не казват нищо за мен, те говорят само за себе си. А когато говоря пред други хора, имам чувството, че не ме разбират, или пък че нещо в мен не е наред. Може би е различен начинът, по който споделяме, не знам.

Спонсор:
 Има много възможни обяснения за отговорите на хората към нас, но това е едно от нещата над което нямаме никакъв контрол. И ние трябва да приемем, че не сме отговорни за това, което правят или не правят.

В Ал-Анон имат едно мото Трите „С"(The Three от C" "I didn't cause it, I can't control it, and I can't cure it."), в което се казва: "Аз не съм го причинил, аз не мога да го контролирам, и аз не мога да го излекувам." За мен е полезно да го помня, особено когато хората в живота ми са в активна зависимост, или са в "сух запой." Също така е полезно и в ситуации, които не са свързани със зависими. Повечето хора действат по начин или поради причини, които не зависят от нас, а и може би нямат нищо (или почти нищо) общо с нас.

Ние имаме право да бъдем подкрепяни от други човешки същества. Когато се намирам в група, в която срещам топлота, сърдечност и съпричастност от другите, аз намирам нужната ми основа, от друга страна откликвам по същия начин. Подкрепата и приемането ми от другите утолява една от най-дълбоките ми потребности, за които винаги съм жадувал. Но ние не можем да разчитаме на другите да ни дадат чувство за самоуважение. Това идва от вътре, то расте докато работим над възстановяването си.

Днес ще отида там, където ще подхраня моята душевност.
 
hope Дата: Четвъртък, 09-04-2015, 10:27 AM |Съобщение 384
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Необходимо е да бъдем бдителни срещу вътрешния враг – този вътре в нас

Защо и възстановявайки се, продължаваме да се самоунищожаваме? Защо често се чувстваме като по време на вътрешна война, защо искаме да воювамe сами със себе си?
Защото все още има неща вътре в нас, които биха искали да се откажем да следваме възстановяването. Обикновено това са вътрешните изкушения, чрез които говори болестта ни. Ставаме невнимателни, отегчени, вяли в работата си по Стъпките. И тогава, вместо да се самодисциплинираме за по-нататъшното си духовно израстване, се изкушаваме да си дадем почивка, а след това се чудим защо се лутаме и пропадаме! 

Как да останем бдителни за нашето възстановяване? Най-напред - като осъзнаем, че страдаме от болест, и без значение колко дълго сме трезви, независимо колко по-добър е станал животът ни, без значение каква е степента на нашето духовно изцеление, продължаваме да сме зависими. 

Болестта ни чака търпеливо, готова е да ни хване в своя капан, ако й предоставим възможност. Затова бдителността е нещо, което да практикуваме ежедневно. Това не означава да живеем в ирационалния страх, че сме наследили нещо ужасно. Това значи, че просто трябва да вземаме обичайните предпазни мерки. Ежедневната молитва, редовното присъствие на сбирки, изборът да следваме духовните принципи са нашите действия на бдителност. Самоанализираме се винаги, когато е необходимо, споделяме с другите, - така всъщност опазваме възстановяването си.
Врагът вътре в нас може да бъде преодолян по единствения възможен начин - чрез ежедневната работа за нашето възстановяване. 

Днес ще бъда бдителен, ще правя всичко необходимо, за да опазя моето възстановяване. Моля се така да надделявам над врага вътре в мен.
 
hope Дата: Вторник, 14-04-2015, 12:36 PM |Съобщение 385
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Отнеси всяка своя молба до Бог

Отнесете всяка своя молба до Бог. Няма молба, която да е твърде голяма; нито пък прекалено малка, или незначителна.

Колко често самите ние ограничаваме Бог, след като не Го допускаме до това, което искаме и от което се нуждаем…  Нуждаем ли се от помощ, за да постигнем баланс? От помощ през деня? Имаме ли нужда от помощ за определена връзка? За недостатък на характера си? За да увеличим активите си? Имаме ли нужда от помощ за постигането на напредък по конкретна задача, която е предизвикателство за нас? Имаме ли нужда от помощ за определено чувство? За самоунищожително мислене или поведение? Имаме ли нужда от информация, от просветление? От подкрепа? От приятелство? Има ли нещо в Божията вселена, което наистина би ни донесло радост?

Можем да помолим за всичко това. Ние можем да се молим на Бог за всичко, което искаме и търсим. Сложете молбата си в Божиите ръце, доверявайки се, че Той я  чува, след това оставете решението на Бога. Да се молим за това, което искаме и което ни е нужно, е израз на полагането на грижи за самите нас. Доверете се, че Висшата сила, на която сте поверили живота си, наистина ще се погрижи за вас и за това, от което се нуждаете и искате.

Днес ще помоля Висшата си сила за това, от което се нуждая и искам. Аз няма да изисквам - ще се помоля. След това ще оставя молбата си на Нейните грижи.
 
hope Дата: Четвъртък, 16-04-2015, 3:19 PM |Съобщение 386
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Две неща, на които човек никога не трябва да се гневи: това, с което може да помогне, и това с което не може да помогне. --Tомас Фулър

В Молитвата за Смирение ние се молим за мъдростта да прозираме разликата между това, което можем да променим, и това което не можем. Това разграничение може да бъде трудно за много от нас. Но когато станем способни да видим ясно реалността - че някои неща, с които се сблъскваме не могат да бъдат контролирани от нашата собствена воля, пред нас се разкриват нови възможности. Когато спрем с опитите си да преместим планината, се променя нашето отношение към планината: Ние заживяваме в мир с нея. В същото време ние можем да поемем по-голяма отговорност за тези части от живота, които можем да променим.

Спокойствието и душевният мир  идват от приемането на това което не можем да направим, и поемането на отговорност за това, което можем да направим.

Днес се моля за мъдростта, която би ми помогнала да прозра тази разлика.
 
hope Дата: Петък, 17-04-2015, 9:43 AM |Съобщение 387
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
През следващата година вероятно ще бъда по-добър, отколкото сега, но днес съм най- доброто, което мога да бъда. 

Напълно е възможно да губим много време и енергия в опити да извършим невъзможни промени. Много от нас, вдъхновени от програмата, се ръководят повече от ентусиазъм, отколкото от предпазливост, и се заемат с мисии, които не могат да бъдат изпълнени – мисии, в които не можем да спечелим и никога не бива да предприемаме.

Връщането на времето е едно от тях. Това не може да се направи. Контролирането на поведението на някой друг - също . Ние можем да спомогнем за желаното поведение от някой друг, като го насърчаваме и предпазваме от спънки, но не притежаваме каквото и да било, с което да накараме хората да мислят, чувстват, или направят нещо, което ние искаме.

Програмата е насочена към изкуството на възможното. Единствените варианти, които имаме, са възможностите, които са достъпни за нас. Ако бившите ни партньори не искат да се помирят с нас, ние нямаме възможност да постигнем помирение. A щастливият брак не е възможен, ако ние все още не сме се научили как да имаме здрава връзка. Вместо това, ние можем да се съсредоточим върху усвояването на тези умения, като работим над собствените ни способности.

Днес ще разгледам моя набор от възможности за избор.
 
hope Дата: Събота, 18-04-2015, 10:08 AM |Съобщение 388
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Разрешете си да бъдете себе си; знайте, че който намира себе си, губи нещастието си.
--Matthew Arnold

Нашата нужда от одобрение ни принуждава да се опитваме да изглеждаме добре - без значение какво се случва. Представяме си, че по някакъв начин всичко ще бъде наред, стига да изглежда добре. Нашите сърца може да са обхванати от страх, разочарование или отхвърляне - реални или предполагаеми, но ние продължаваме да се усмихваме, така че никой да не може да ги види. Защо правим това със себе си? Толкова ли е трудно да се обърнем към приятел и да му кажем: "Хей, боли ме. Имам трудности и се нуждая от помощ"? Земята ли ще пропадне, ако го кажем направо, просто ей така?

Има голяма вероятност да не получим това, което не можем да поискаме. Вместо да отричаме, че коленете ни треперят, ръцете ни се изпотяват и стомаха ни е станал на кълбо, можем да признаем и да споделим истината. Не се налага да кажем "Добре!", когато приятел от Програмата ни пита как се справяме. Истинските ни приятели не се впечатляват от червилото по устните ни; те се впечатляват от честността ни.

Днес ще кажа на някого истината за това как се чувствам. Няма да кажа, че съм добре, ако всъщност не съм.
 
hope Дата: Понеделник, 20-04-2015, 9:01 AM |Съобщение 389
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Баща ми ме научи, че свободата може да бъде постигната чрез самодисциплина. --Ricardo Montalban

Не е случайно, че думите дисциплина и ученик (discipline and disciple) имат един и същи корен. За да бъде ученик във всяка област, човек трябва да бъде дисциплиниран. Животът работи най-добре, когато се научим на самодисциплина.

Дисциплината ни освобождава, тя не ни ограничава. Дисциплината ни позволява да живеем с лекота. След години практикуване  тенисистът може да удари топката, без да се налага да мисли за това. Това, което някога е било съзнателно усилие, сега се е превърнало във втора природа.

За съжаление, на много от нас  дисциплината ни е била налагана като деца. Естествено, ние се бунтувахме срещу това, което ни се налагаше отвън. На повечето от нас не беше указано, че истинската дисциплина винаги идва от вътре, и че мотивацията да я пожелаем, е любовта. Когато правим това, което обичаме; когато преследваме нещо, което има смисъл, дисциплината идва по естествен начин. Както един олимпийски атлет обяснява: "Нямам нищо против да тренирам по много часове, всеки ден. Тъй като обичам това което правя, то за мен не е бреме, а радост." По същия начин и ние можем да подходим към работата си по Стъпките - не по задължение, а от любов към себе си.

Дисциплината е нашият билет за свободата и пътя към достойния и успешен живот. Ако изберем да бъдем дисциплинирани във всичките си начинания, ще станем по-добри и към себе си, и към живота си.
 
hope Дата: Вторник, 21-04-2015, 9:16 AM |Съобщение 390
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Моят духовен живот се е промени през последните няколко години. --James Casey 

Повечето от нас разширяваме разбирането си за "духовния живот." Възможно е да сме израснали в религиозни семейства. Това не би било необичайно. Но сега ние осъзнаваме, че религиозността, или пък липсата на такава не означава, че задължително сме били духовни хора. Идеята за духовност може дори да е била непонятна за нас. 

Какво означава за много от нас духовността? Просто казано, означава да имаме връзка с Бог, независимо как Го определяме. Означава да вярваме, че имаме вътрешен глас, чрез който ни говори Той; глас, който да ни предложи насоки, когато не знаем какво да направим. Практикуването на духовен живот ни освобождава от бремето на притесненията за бъдещето. Знаем, че с негова помощ ще се погрижим за себе си по най-добрия начин, точно както ще се погрижи за нас Бог, стига да Му се поверим. 

Тъй като се движим през целия живот, ние продължаваме да се сблъскваме с конфликти и проблеми, върху които ние нямаме контрол. В това е и нашият процес на учене, на духовно израстване. Ние винаги ще бъдем по този път. Добрата новина е, че способността ни да се справяме ще се променя право пропорционално на готовността ни да търсим Божията помощ.

 
Когато виждам и се оставя на Бог, животът ми продължава да се променя към по-добро. Дали от моя страна очите ми днес ще бъдат широко отворени?
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 26 of 65«1224252627286465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz