Дар за Днес - Page 27 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 27 of 65«1225262728296465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 22-04-2015, 7:30 AM |Съобщение 391
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Хората са самотни, защото изграждат стени вместо мостове. --Joseph Fort Newton

Помните ли как като деца правехме снежни крепости? След лепкавия снеговалеж изграждахме голяма снежна стена. След това правехме снежни топки, подготвяйки се за битка. Тези, които бяха построили най-добрата крепост, обикновено печелеха, тъй като тяхната стена им даваше най-добрата защита.

Дали все още си играем на снежни крепости, когато се срещаме с нови хора или трябва да прекараме време със семейството си? Всеки от нас има в себе си стена, която е започнал да строи още по време на детството си. Всеки път, когато се наранявахме, ние се стремяхме да укрепим стената, за да си осигурим по-голяма защита. Възможно е сега да не го осъзнаваме, но ние може да сме поставили пред себе си толкова силни, високи стени, че дори и най-ревностните ни приятели не могат да ги преминат, за да дойдат до нас.

Може да се чувстваме защитени зад стената ни, но също така може да се чувстваме и самотни. Стените се изграждат, за да държат хората вън от тях. И ако искаме да се чувстваме по-малко самотни, ние трябва да осигурим някакво пространство, за да позволим на хората да влязат вътре. Не се налага да разрушим стените си за един ден, но може би трябва да оставим най-малко един човек вътре, до нас. Така ще разберем какво е чувството да бъдем по-малко защитени, но и по-малко самотни.

Днес мога да направя поне един отвор в стената, зад която се защищавам, за да позволя на някой да ме опознае. Ще бъда в безопасност.
 
hope Дата: Четвъртък, 23-04-2015, 10:42 AM |Съобщение 392
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
„Как мога да повярвам във Висша сила? Мислех, че Бог е само една идея, която е нужна за опора на слабите хора“.—член на Анонимни алкохолици

След като признаем колко е сериозна зависимостта ни, ние трябва да се изправим пред нашите страхове, печал и униние. Без помощта на Висша сила това е нещо безнадеждно. Ето защо всеки от нас трябва да намери своята Висша сила, която да ни даде помощта, от която се нуждаем.

Някои от нас не обичаме Втора стъпка, защото смятаме, че тя изисква да повярваме в нечия чужда идея за Бог. Това не е така. Тази Стъпка дори не иска от нас да вярваме в собствената си представа за Бог. Най-важното нещо тук е да намерим Висша сила (не е задължително да е най-висшата), която да ни помогне да останем трезвени; една сила, която може да ни научи как да успяваме като оставаме трезвени; една сила, на която можем да се доверим.

Във Втора Стъпка не се налага да разбираме тази Висша сила. Ние трябва просто да повярваме, че тя ще ни върне здравомислието и ще работи за нас.

Молитва за днес:
Висша сила, моля Те да влезеш в живота ми и да ми покажеш как да Ти се доверя.

Днешното ми действие:
Днес ще направя списък от трима души, които знаят повече от мен за възстановяването. Ще потърся компанията на този, на който имам най-голямо доверие.
 
hope Дата: Петък, 24-04-2015, 8:49 AM |Съобщение 393
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Размишление за деня:
Мога да постигна истинско достойнство, значимост и личността която искам, само като завися от Сила, която е могъща и добра, и която може да ми върне здравия разум. Ще направя всичко възможно, за да използвам тази Сила при вземането на всички мои решения. Въпреки че моят човешки ум не може да прогнозира какъв ще бъде резултатът, ще се опитам да бъда уверен, че каквото и да се случва, ще бъде най-доброто за мен.
Само за днес, ще се опитам ли да живея само в този ден, без да се опитвам да се справя с всичките си житейски проблеми наведнъж?

Днес се моля:
Моля се, когато вземам някакво решение относно хода на живота си, да се доверя на моята Висша сила. Моля се да вярвам, че Божият план за мен е по-добър от всяка схема, която мога да изработя сам за себе си.

Днес ще помня:
Бог е архитектът на моя живот, а аз - неговият строител.
 
hope Дата: Събота, 25-04-2015, 8:50 AM |Съобщение 394
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия

Животът е пълен с уроци за учене. Можем да запомним научените и да ги споделяме с други или можем да ги забравим и трябва да ги учим отново. 

Ние търсим отговори. Понякога си мислим, че сме открили необходимата ни истина, а по-късно научаваме, че под нея има и друга истина. Или това, което ни е изглеждало толкова важно, като водещ принцип за живота ни, дори все още да е вярно, вече не е от решаващо значение. То е като да се опитваш да се направи моментна снимка на променящия се свят.

Ние трябва да продължаваме нашето търсене, да сме вечни учащи се. Да помним, че сме част от цялото, и за да останем достатъчно стабилни докато плаваме,  трябва да устоим на изкушението да търсим самостоятелно, иначе никога няма да стигнем до отсрещния бряг. Дори Дванадесетте стъпки на тази програма са ни дадени като препоръчителни за възстановяването ни. Това е програма, която работи, защото ни откъсва от „ нашия” - самостоятелния начин и в която непрекъснато се учим на ново. В това е жизнеността на духовния живот.

Това, което трябва да научим в този живот ще продължи да се появява, докато сме заедно и споделяме един с друг. Всеки личен опит е една малка част от голямата картина, която се разгръща. Ще получаваме информацията, от която имаме нужда отново и отново, ако ни е необходима. 

Така че нека се освободим от страха си от неизвестното - къде отиваме и как ще стигнем до там. Ние сме в сигурни ръце. Ще стигнем до точното място навреме. В тази програма ни се предлага да споделяме с другите това, което сме научили от нашите преживявания. Какъв по-добър начин да си припомним и повторим това, което сме научили? Дванадесетте Стъпки са програма, която е създадена за да опрости живота ни. Стъпките са наш водач при всяка ситуация и никога не е срамно да си припомняме нашите уроци.

Днес се моля да бъда отворен за нови мнения – за неща, които досега не съм мислил и не бих се досетил сам. Ще помагам на другите чрез споделяне на моя собствен опит днес. В този процес ще се върна отново към същността на уроците, през които съм преминал.
 
hope Дата: Понеделник, 27-04-2015, 7:18 AM |Съобщение 395
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бъдещето ще познаете, когато то дойде; преди това го забравете.
- Есхил

Нашата Общност ни държи заземени, в настоящия момент. Ние се учим да живеем за днес. За планирането и хитруването, както и за мечтите за утре ни остава много по-малко време. Идеята за живот в настоящето – тук и сега, е една от новите и с най-важен смисъл за нас. Нашата програма ни учи, че животът не е нещо, което е на път да се случи; той се случва, и всеки един момент в него е важен.

Ако се концентрираме само върху бъдещето, не бихме могли да бъдем щастливи днес. Преди смятахме, че само ако можехме да бъдем в своето „утре“, нещата щяха да са по-добри. Но това „утре“ никога не идваше, така че ние винаги бяхме в капана на една безнадеждна ситуация. Сега ние живеем за днес – всеки ден, и израстваме духовно във всеки един момент.

Възстановяването е за живот днес, за живот в настоящето. Тук и сега. И тъй като вече не ни се налага да управляваме цялата Вселена, имаме само себе си, с проблемите си днес. Можем спокойно и уверено да оставим на Висшата си сила да се погрижи за утре.
 
hope Дата: Вторник, 28-04-2015, 7:37 AM |Съобщение 396
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Когато желанието и готовността са големи, трудностите не могат да бъдат големи.
--Николо Макиавели

Приемането е може би едно от най-трудните неща, на които трябва да се научим, защото то означава да да се откажем от желанието си да  контролираме живота си и  резултатите в него. Но след като наистина се сдобием с този велик дар, ще научим, че приемането не е необходимо за да отнеме силата ни - напротив, ние ще имаме вътрешна сила, каквато никога не сме мислили за възможна.

Когато решим да посрещнем предизвикателствата на трезвения живот, ние правим първата стъпка към приемането - ние приемаме факта, че страдаме от болест, която е хронична и която винаги ще носим. С приемането на този факт, ние ставаме способни да полагаме усилията, които са цял живот. Затова с готовност приемаме приятелството на членовете на нашата група и мъдростта, която те ни предлагат. Те са били там, откъде идваме ние; те вече са преживели това, което ние преживяваме сега;  страдали са от това, от което ние страдаме сега, и те са почувствали надеждата, до която ние сега се докосваме.

На нас ни се предлага начин на живот, който ако следваме, ще ни донесе такъв мир  и душевен покой, какъвто никога не сме имали. Чрез приемане и смирение ставаме готови да получим това, което ни се предлага - началото на един нов начин на живот.

Днес се моля да приема моето безсилие и всяка помощ, която ми се предлага.
 
hope Дата: Сряда, 29-04-2015, 6:28 AM |Съобщение 397
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Научаваме се да очакваме неочакваното 

Душевният покой и удовлетворението от него няма да достигнат до нас, ако се опитваме да упражняваме какъвто и да било контрол над времето. Вече сме наясно, че това само ни руши и не работи за нашето възстановяване. Вместо това, трябва да се научим да очакваме неочакваното. 

Душевният мир идва, когато се научим на изкуството да отговаряме на промените и да приемаме постоянно сменящите се обстоятелства в живота ни.
Естествено, ние искаме да контролираме нещата, които можем да променяме,  защото те зависят от нас и животът ни става по-добър, когато го правим. Но най-добрата част на приключението възстановяване идва с това, което ни носи сам животът за нас; с това да се научим как да накараме случващото се да заработи за нас. Никакви обвинения, критика, душевни терзания или сръдливост, никога няма да ни разкрият причините, поради които промените се случват.

Нашите взаимоотношения с важните за нас хора могат да са като разядени с киселина от чувството за вина, но стават по- здрави, когато намерим сили да бъдем заедно и с тях, да приемаме събитията и всичко онова, което оформя живота ни и го прави по-добър.
 
hope Дата: Четвъртък, 30-04-2015, 7:13 AM |Съобщение 398
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Благодарността е нещо по-велико и от живота.

Един ден ми се обади по телефона мой приятел. Той преминаваше през труден период и се чудеше дали и кога ( и дали изобщо някога) нещата при него ще се подредят и подобрят. Знаех, че изпитва много болка, но тогава не знаех, че обмисля дори самоубийство.

"Ако можеше да дадеш на човек само едно нещо, за да му помогнеш", - каза той, - "какво щеше да бъде то?"

Помислих внимателно над въпроса му, след това отговорих: „Не е едно нещо; две са: благодарност и смирение. Благодарност за всичко, а не само за нещата, които считаме за добри или за благословии. И смирение за всичко, което не можем да променим.“

Бяха изминали няколко години от този разговор, когато същият приятел ми се обади по телефона. Животът му буквално се беше преобърнал. Неговите финансови проблеми се бяха разрешили. Кариерата му беше успешна. Двата толкова големи проблема, пред които беше изправен по онова време, се бяха разрешили като от само себе си. 

Някой беше попитал художничката Джорджия О'Кийф защо в нейните картини са увеличени размерите на малките обекти – като венчелистчетата на цветята, което ги прави по-големи отколкото са в действителност, и в същото време са намалени размерите на големи обекти - като планините, което ги прави по-малки отколкото са в живота. "Всички виждат големите неща", беше казала тя. "Но тези малки неща са толкова красиви, и хората не могат да ги забележат, ако не ги подчертая."

Така е и с благодарността и смирението. Лесно е да виждаме проблемите в живота ни - те са като планини. Но понякога ние пренебрегваме малките неща; не забелязваме колко са красиви.

Боже, научи ме да използвам благодарността и смирението, за да не преувеличавам размера на проблемите си.
 
hope Дата: Събота, 02-05-2015, 9:05 AM |Съобщение 399
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Живея живота си в съответствие с моята вяра - Рут Кейси 

Дали позволяваме на вярата наистина да ръководи действията ни? Със сигурност нашите действия се ръководят от някакъв набор от убеждения. Ако нашите спомени от минали ситуации са обезпокоителни, може би е защото позволяваме да бъдем контролирани от убеждения, които ни нараняват. Как днес дефинираме нашите вярвания за доброто, за приятелството, за вярата? Дали сме в мир с тях?

Вярата не се появява в живота ни по някакъв мистериозен начин. Ние съзнателно избираме убежденията, към които да се придържаме, независимо дали го осъзнаваме, или не. Понякога се оставяме например нашите семейства да ни натрапват вярвания, дори когато не са удобни за нас. Докато не станем достатъчно зрели, за да можем да изберем кое е по-доброто за самите нас, прибягваме до онова, в което вярват другите – близките, нашите връстници – дори да противоречи на наши етични принципи.

Да опознаем своя основен набор от ценности, да го изберем – това ни дава сигурност, както и облекчение. Това означава, че не ни се налага да прекарваме много и ценни часове, за да се притесняваме за правилното нещо, което трябва да направим във всяка ситуация. Действията, които отговарят на е системата ни от убеждения, ще бъдат очевидни. Никога не е твърде късно да помислим за промяната им. И можем да наблюдаваме как нашите вярвания въздействат и върху живота на хората около нас. 

Ще помня, че днешният ми опит ще отрази това, в което съм избрал да вярвам. Дали той ми обещава душевен мир?
 
hope Дата: Неделя, 03-05-2015, 8:12 AM |Съобщение 400
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Даровете, които получаваме, са предназначени да бъдат споделяни.

Благодарение на напредъка, който постигам в процеса на възстановяването ми, се чувствам по-добър, по-отворен, по-уверен. Вярвам, че тези дарове са достигнали до мен чрез моята Висша сила, Дванадесетте стъпки и приятелите, които ми помогнаха да се променям.

Ако искам да запазя тези дарове, аз трябва да ги споделям. Те са мои толкова дълго, колкото ги раздавам. За да правя това, трябва да осъзная, че всички ние работим за еднаква цел:  това е развитието на нашия потенциал, за да станем тези, които трябва да бъдем. Ние си помагаме един на друг за осъществяването на тази цел, като споделяме своя опит, сила и надежда.

Топлите и любящи контакти с моето семейство и приятели са това, което подхранва сърцето и духа ми и запълва вътрешната ми празнота. Когато споделям даровете, които получавам, аз винаги имам достатъчно, защото това което давам, се връща при мен.

Ще се възползвам от днешните възможности за полагане на грижи и споделяне, като помня, че възстановяването ми зависи не от това което имам, а от това което давам.
 
hope Дата: Понеделник, 04-05-2015, 8:53 AM |Съобщение 401
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Споделянето е изцеление. --Cathy Stone

Споделянето на интимни подробности от живота ни не е лесно. Ние пазим тайни в продължение на години. Но сега програмата за възстановяване и сбирките ни предлагат да кажем нашите тайни на хора, които едва познаваме и дори не знаем имената им. Това със сигурност не е начинът,  по който сме общували досега, а слушането на другите – как те разкриват своите ужасни истини, първоначално може би ни стряска. Въпреки това, ние не може да не забележим колко по-добре от нас се чувстват  хората, след като са споделили. В крайна сметка разбираме, че колкото повече споделяме, толкова по-малко обременени се чувстваме от миналото.

Магията на споделянето на нашия опит, сила и надежда  с други хора е нещо, което трудно може да бъде определено. Ние просто знаем, че когато го правим,  се чувстваме освободени от бремето си, от друга страна - помагаме на някой друг да се почувства по-малко изолиран. Ние оставаме заедно, защото искаме да оздравеем.

Днес ще се постарая да не крия нещо, което ми причинява болка. Така ще помогна и на този, с когото го споделя.
 
hope Дата: Вторник, 05-05-2015, 10:05 AM |Съобщение 402
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
С езика на сърцето

Чрез Общността ние си предлагаме взаимна подкрепа. Ние смятаме, че Висшата сила работи чрез групата, и че това, което един от нас казва, е може би точно това, от което се нуждае друг – да чуе точно сега.

Понякога не сме склонни да говорим за това, което е в сърцето ни – за страховете си, за това което ни смущава, с какво се чувстваме предадени или подценени. Ние толкова сме свикнали да маскираме истинските си чувства, че често губим връзка с тях. Но бидейки в програмата сме сигурни, че това, което казваме, ще бъде чуто в дух на приемане и любов. Ние не трябва да се страхуваме да разкрием това, което пазим дълбоко, вътре в себе си.

Да принадлежим към една група, която е посветена на открита и честна комуникация и на безрезервно приемане, е нещо целебно. То ни лекува. Когато правим истински опит да опишем мястото, на което се намираме, ние сме посрещани с топлота и подкрепа. Нашата Висша сила отваря пътя за пълноценното общуване и взаимната ни любов.

Отворете сърцата си за самите вас и един за друг!
 
hope Дата: Четвъртък, 07-05-2015, 10:10 AM |Съобщение 403
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Ние можем да практикуваме прошката всеки ден.

Негодуванията могат да пропълзят обратно в моята психика, дори и да съм ги пуснал. Знам, че задържането на недоволство и яд е вредно за моето емоционално здраве и може да застраши трезвеността, и изобщо възстановяването ми, но какво мога да направя, когато продължавам да чувствам гняв към някого?

В интерес на възстановяването ми, в собствения ми най-добър интерес, аз мога да продължа да прощавам всеки ден. Може да не съм в състояние да простя на някого веднъж и завинаги, но мога да го направя точно сега, само за днес. А с постоянното практикуване на прошката, кой знае? Може би негодуванието ми ще изчезне.
Когато си спомням, че собствените ми път и опит са далеч от перфектните, аз осъзнавам, че мога да използвам прошката ежедневно – както спрямо другите, така и спрямо себе си.

Просто за сега, аз мога да пусна негодуванията си и да простя. Ако негодуванията се върнат, мога отново да простя.
 
hope Дата: Петък, 08-05-2015, 9:10 AM |Съобщение 404
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Каквото и да можете да направите или да мечтаете да направите, започнете го. –Йохан Волфганг фон Гьоте

Новодошъл:
Записах се на курс за нещо, което ме интересува. Доста съм разтревожен  - мисля, че нямам уменията и опита, които имат другите. От друга страна не знам дали ще мога да се справям и с работата си и да посещавам достатъчно сбирки. Съмнявам се, че мога да си го позволя.

Спонсор:
Най-напред – нека те поздравя за куража да започнеш нещо ново, докато си в процес на възстановяване. Възстановяването всъщност не е самоцел; както често чуваме на сбирки, то е мост към новия живот – живота, който искаме. Образованието е път, който надделява при много възстановяващи се. Вземането дори и само на една стъпка, като записването на курс,  способства за твоето пътуване.

Ангажирайки се с нови занимания, в същото време ние трябва да се погрижим за възстановяването си. Да останем близо до програмата, като посещаваме редовно и възможно най-често сбирки, е най-важният приоритет за всеки, който не иска да претърпи рецидив. Работата, която вършим, за да запазим възстановяването си е това, което прави възможно всичко останало.

Що се отнася до твоите съмнения и страхове, естествено е да се проявят. Но вместо да им отдаваш прекалено много внимание, можеш да опиташ медитация и да се помолиш за помощ и сили, като се повериш на волята на Висшата си сила за теб.

Днес мога да предприема малка стъпка напред в моето пътуване, без да се упреквам за темпото си.
 
hope Дата: Събота, 09-05-2015, 9:12 AM |Съобщение 405
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Човек пие едно, то изпива след себе си още едно, накрая питието изпива човека.
- Поговорка

Новодошъл:
Чувал съм членове на Анонимни алкохолици да казват: "Първата глътка е тази, която те прави пиян", а Анонимни преяждащи - "Не вземай първата хапка от храната, от която си зависим." Това ми изглежда малко крайно. Не ни ли дават Дванадесет – стъпковите програми възможност да правим нещата умерено?

Спонсор:
Има много истории за зависими хора, които са започнали с идеята, че ще вземат "само едно" от каквото и да е вещество, от което са зависими. Часове, дни или седмици по-късно, те все още са в средата на запоя. Повечето от нас, като активни зависими, сме си обещавали многократно, че ще сме умерени, въпреки натрупаните вече многобройни доказателства, че нямахме нито желанието, нито способността да бъдем умерени. След като веднъж започнем да вземаме - без значение колко привидно или незначително е било в началото, ние вече сме под контрола на нашата зависимост. Ние имаме достатъчно опит, който недвусмислено ни казва, че никакво количество от алкохол или друг наркотик, или пък от зависимо поведение, не може да ни задоволи.

Разбира се, има хора, които могат да правят нещата умерено и контролирано. Но ние не сме сред тези хора. Ние сме зависими, и веднъж започнем ли, просто не можем да спрем. Затова и в Анонимни алкохолици казваме: „Пази се от първата чаша!“

Днес ще е ден, в който ще пазя възстановяването си от нещата, които могат да го застрашат.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 27 of 65«1225262728296465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz