Дар за Днес - Page 28 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 28 of 65«1226272829306465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Понеделник, 11-05-2015, 10:01 AM |Съобщение 406
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Ние.
- Първата дума на Дванадесетте стъпки

Ние. Тази малка дума говори много за Дванадесетте стъпки. Нашата зависимост ни направи самотни. „Ние“ на програмата ни прави едно цяло. Ние вече принадлежим, членове сме на една любяща, израстващата група от хора.

Нашата зависимост ни накара да се изолираме от другите. Не успявахме да бъдем честни. Чувствахме  твърде много срам и угризения. Бяхме изпълнени със страхове, гняв и отчаяние. Но всичко това е в миналото. „Ние" на програмата ни помага да живеем извън самите нас. Сега ние разказваме един на друг за миналото си. Ние се утешаваме един друг. Ние сме съпричастни помежду си. Ние си даваме надежда един на друг. Ние се опитваме да си помагаме един на друг.

Молитвата ми за днес:
Висша сила, помогни ми да се присъединя към „ние“ от програмата. Помогни ми да призная и приема болестта си, за да може да започне изцелението й.

Действието ми за деня:
Днес ще работя, за да направя „ ние“ от програмата още по-силно. Ще намеря някой, на който да  помогна.
 
hope Дата: Вторник, 12-05-2015, 10:15 AM |Съобщение 407
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Депресии

"Депресиите са преходни времена за мен", заяви на сбирка един по-възрастните членове. "Когато изпадна в депресия, съм в спад, дори като на дъното. Но вече гледам на всеки спад или дъно като на период за подготовка, като на необходимо време за да поискам да раста и се променям, дори да не съм наясно какво точно става вътре в мен. Но не винаги съм мислел по този начин.

Преди изпитвах ужас, когато попадах  в такива периоди. Поставях под въпрос всичко, в което вярвах. Съмнявах се, губех доверие в себе си и в своите способности, виждания и ценности, в приятелите си и в моите близки. Нищо не можеше да избяга от моите болезнени съмнения. Мислех, че със сигурност полудявам. Болката беше толкова непоносима, че ми се искаше да пия, да се занимвам с нещо колкото и непосилно да е то; да правя нещо, което да ме отвлече от моята мъка.

Сега, когато изпадна в депресия, я приемам все повече като нещо преходно. Приемам я като част от естествения цикъл на живота. Точно както природата преминава през своите есен и зима, за да дойде пролетта, аз също се нуждая от време, през което да се подготвя за новото си израстване. Просто изтърпявам сивите си дни, знаейки, че слънцето отново ще изгрее, точно както дърветата ще цъфнат след зимата. Като част от естествения свят около мен, аз също имам своите сезони на радост и тъга."

Днес ще помня, че моите спадове са нещо толкова естествено, колкото и върховете ми. Аз няма да преувелича значимостта на моите депресии. Ще ги изтърпя, знаейки, че пред каквото и да съм изправен, то ще премине с времето.
 
hope Дата: Четвъртък, 14-05-2015, 12:05 PM |Съобщение 408
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Изходът от лабиринта на зависимостта

Зависимостта наподобява на лабиринт  - без значение накъде и как вървим или се обръщаме, като че ли непрекъснато се блъскаме в празни стени. Бяхме свикнали да затваряме очи за нашите проблеми. Не отделяхме време, за да разсъждаваме над нещата и да търсим решения. Избягвахме да правим каквото и да било, като се надявахме проблемите ни да се погрижат сами за себе си. Но те не го правеха.

Какво можем да направим, когато се изгубим в лабиринта на собствената ни болка? - Да помолим за помощ.
Ако първият човек, когото помолим, не ни чуе, трябва да продължим да търсим помощ. След това трябва да предприемем следващата стъпка - да приемем помощта, която ни се дава.
Да се държим за ръката на друго човешко същество е начинът да излезем от нашия лабиринт.

Ако днес ме боли, се моля да не бъда твърде горд, за да помоля за помощ.
 
hope Дата: Петък, 15-05-2015, 10:56 AM |Съобщение 409
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Търпението е специално умение. Без него вие можете да унищожите за час това, което може би ви е отнело седмици, за да го създадете или поправите.
--Charlie W. Shedd

Да се радваме на момента, в неговата пълнота - това прави възможно мирното и търпеливо предвижване напред. Напредъкът е гарантиран, ако умовете ни са съсредоточени в настоящето, в това събитие ( дори да е единственото), което заслужава нашето внимание. Обратно – ако вниманието ни е раздвоено, обикновено си гарантираме грешки и разочарования, които ни преследват.

Търпението е нещо, което се постига трудно и бавно, но то е много по-лесно достижимо, когато е придружено от вяра. Нужно е просто да се доверим, че всичко е добре - че животът ни е в курс, и  че личните ни преживявания са точно това, от което имаме нужда в този момент. Вярата ни помага да имаме търпеливи дух и сърце,с които можем да облекчим времената на предизвикателство и несигурност.

Търпението ми помага да се забавя достатъчно дълго, за да забележа необходимото, както и да бъда благодарен за всички дарове, които мога да получа във всеки един момента. Търпението ми обещава силата да продължа целенасочено напред. Днешните ми постижения ще бъдат пропорционални на търпението ми.
 
hope Дата: Понеделник, 18-05-2015, 10:21 AM |Съобщение 410
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Искайте, и ще ви се даде.- John 16:24

Някъде в миналото на живота си, ние не можехме да приемем идеята, че е добре да помолим за помощ: мислехме че да молим за помощ е признак на слабост. 

Възстановяването ни призовава да променим основно нашето мислене. Включително и че когато се чувстваме уязвими, е най-доброто време, в което да протегнем ръка и да помолим за помощ нашата Висша сила, нашата програма, нашите приятели във възстановяването. 

Първоначално това е трудно е за нас. Все още може да се страхуваме от отхвърляне, или  от това да ни се присмеят, че не знаем отговорите на всички въпроси. Но след като веднъж поемем риска и открито помолим за помощ, ние осъзнаваме, че нашите страхове са част от миналото, и че можем да ги оставим зад нас.

Когато молим за помощ, ние признаваме, че не можем да направим всичко сами. Предаваме се, отново приемаме че самите ние сме безсилни. И даряваме другите с радостта и удовлетворението да ни помагат.

Ако днес почувствам, че не мога да се справя сам, ще си помогна, като поискам и потърся нужната ми подкрепа.
 
hope Дата: Вторник, 19-05-2015, 11:42 AM |Съобщение 411
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
„По-късно” е Сега. - Roseanne Barr 

Новодошъл:
Предполагам, че като зависим имам някои проблеми, но точно сега не е най-подходящото време да започна работа над тях. Знам, че бихте искали да бъда по-ангажиран и отговорен, да използвам повече програмата, но аз имам нужда от време - има други неща, с които трябва най-напред да се справя. Опитах се да говоря за това по време на сбирка, но имам чувството, че никой не можа да разбере истински  важността на моя проблем.

Спонсор:
Разбирам, че в живота ти има належащи проблеми, пред които трябва да се изправиш. Зависимостта, в известен смисъл, е отговор на основните въпроси, с които всички ние трябва да се справим. Много от нас започват възстановяването, когато са в някаква криза - сериозно заболяване, раздяла, просрочени данъци, дори липса на дом – все ситуации, пред които нямаме сили да се изправим, докато не започнем да се възстановяваме. Съгласен съм, че твоите проблеми са истински и важни. Но отлагането на възстановяването със сигурност няма да ти помогне да се справиш с тях. Напротив - отлагането може да направи нещата още по-лоши.

Може не винаги да съм в състояние да ти помогна за специфична твоя ситуация, но винаги мога да бъда тук, за да споделям с теб моя опит, сила и надежда като възстановяващ се. Възстановяването е в основата на живота ми днес. То е моят най-голям приоритет, и с течение на времето намирам помощта и силата, от които имам нужда, за да реша всичко друго, с което трябва да се справям. Ако ти също имаш желание и си готов да се възстановяваш, и това е най-важното за теб, аз съм готов  да бъда тук, за теб.

Днес ще се постарая да видя има ли пречки за възстановяването ми, и ще работя за отстраняването им.
 
hope Дата: Четвъртък, 21-05-2015, 10:46 AM |Съобщение 412
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Постоянство във възстановяването

Ако искаме да се наредим сред победителите във възстановяването, ние трябва да запазим нагласата за успех. Успелите във всяка 12-стъпкова програма си правят безстрашни морални инвентаризации (4-та и 5-та Стъпки) и постоянстват над тях (10-та Стъпка), работят непрекъснато над коригирането на недостатъците си (6-та и 7-ма Стъпки), и извършват поправките по 8-ма и 9-та стъпки с готовност и желание. Като поемаме по този начин отговорността за себе си, ние не виним нито себе си, нито другите хора или пък ситуациите си. Ние се смятаме за отговорни за живота си, и го правим с готовност и увереност.

Ние поемаме отговорност за предишните си грешки и поведение. Когато направим това, и с помощта на нашата Висша сила, можем да контролираме сегашното си зависимо поведение. Но ние не го правим с гордост. Правим го със смирение и благодарност.

Днес ще задържа нагласата си за успех, като не се уповавам на случайността или пък пропускам живота, а като направя така, че той да се случва.
 
hope Дата: Петък, 22-05-2015, 9:50 AM |Съобщение 413
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бог не иска от мен да бъда успешна. Той иска да вярвам.
--Майка Тереза

Репортер беше попитал майка Тереза как може да бъде толкова всеотдайна всеки ден, години наред в една безнадеждна и непосилна на вид работа. Хората, за които полагаше грижи, бяха отчайващо бедни. Много от тях бяха тежко болни. Как можеше да продължава да се раздава за тях, знаейки, че и бедността, и болестите ще ги има дълго след като нея вече няма да я има? Не можеше ли да си даде сметка, че не може да спечели битката с тях?

Обяснението й беше просто: Разбира се, тя знаеше, че задачата й е огромна, но  нейната цел не беше"завършването" й. Майка Тереза бе поверила живота и волята си на Бог, и работата й се състоеше в това, което вярваше, че е Божията воля за нея. Ето защо, тя беше посветена на самата задача, а не на нейното завършване.

Ние също можем да се научим да си поставяме една по-висша цел. Можем да насочим енергията си в каузи, в които вярваме, дори и ако знаем, че работата никога няма да бъде завършена. Можем да се посветим на приятелите и семейството си, вместо да търсим можем ли и как да ги победим. Можем да приемем волята на Висшата си сила и по този начин да намерим душевния мир и  спокойствието.

Днес няма да търся с какво мога да впечатля другите. Вместо това,  ще бъдат възприемчив към волята на Висшата ми сила.
 
hope Дата: Събота, 23-05-2015, 10:40 AM |Съобщение 414
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Който и да е – ако е щастлив, ще направи другите също щастливи. 
--Anne Frank 

Ане Франк е имала основателни причини да не бъде щастлива, да бъде изпълнена със страхове, да бъде дълбоко обезкуражена. Години от живота си е прекарала в малък апартамент, криейки се от нацистите, които са искали да унищожат и нея, и семейството й. 

Но дори и в това малко и невзрачно скривалище тя е носела в себе си щастието. То е било нещо, което е хранела вътре в себе си, и което не зависело от случващото се около нея. Тя имала богато сърце. Тя имала вяра, която й помагала да продължи. Тя притежавала любов и грижовност към семейството си и другите хора, и които изпълвали иначе ограничения й живот в скривалището, с множество чувства. 

Изкушаващо е да вярваме, че ще бъдем щастливи, когато нещо извън нас ни направи щастливи. Но щастието не е нещо, което ще дойде отвън; семената му са в собствените ни сърца. 

Какво щастие, и къде мога да открия днес?
 
hope Дата: Понеделник, 25-05-2015, 8:39 AM |Съобщение 415
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Размисъл за днес:
Когато човек казва нещо арогантно, цинично или грозно, ние казваме, че се е самозабравил, което означава, че той е забравил най-доброто от себе си във внезапен изблик на неконтролирана ярост.
Помнейки какъв човек искам да бъда, се надявам, че няма да “се забравя” и  няма да отстъпя пред пристъп на импулсивността ми. Ще вярвам, че положителното винаги побеждава негативното: смелостта преодолява страха; търпението преодолява гнева и раздразнителността; любовта преодолява омразата.
Дали се стремя към личното си усъвършенстване?

Днес се моля:
Днес ще помоля Бог, за Когото всичко е възможно, да ми помогне да превърна негативите в позитиви - гнева в топлина и енергия, страха - в шанс да бъда смел, омразата - в любов. Моля се да отделя време, за да си припомня примери за такива положителни трансформации от целия ми живот. Най-голямата е Божието чудо: свободата ми от робството на зависимостта.

Днес ще помня: 
Негативите винаги могат да бъдат трансформирани в позитиви.
 
hope Дата: Вторник, 26-05-2015, 9:41 AM |Съобщение 416
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Карайте полека!

Нека не бързаме, да не бъдем нетърпеливи и да не търсим незабавно усъвършенстване  - това само ще ни заслепи. Ако сме нетърпеливи, няма да можем да работим с постоянство и ежедневно по Програмата. Но когато практикуваме търпение, ние се научаваме да разпознаваме ежедневните възможности за растеж.

Струва си да се стремим  и да работим бавно, но с постоянство за развитието на отношенията с нашата Висша сила. Това не нещо, което да се направи за една нощ. Нека не се движим твърде бързо, а да разчитаме на всеки ден като на нова възможност.
Дали се уча да не бързам, вместо това - да бъда търпелив?

Висша сила, моля се да ми помагаш да посрещам всеки нов ден с търпение и да се стремя да бъда все по-близо до Теб!
 
hope Дата: Сряда, 27-05-2015, 6:38 AM |Съобщение 417
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бодростта поддържа светлината в ума и го изпълва с постоянно спокойствие. - Joseph Addison

Нашата програма ни позволява да преодоляваме ежедневните стрес, смущения и объркване и да позволим на спокойствието да дойде в живота ни. Програмата не премахва проблемите и задачите от живота, но ни учи на различно отношение към тях.

Не е е необходимо да се оставяме на всяка буря, която връхлита пътя ни. Не е необходимо да изживяваме болката на всеки човек, който пресича пътя ни. Не се налага да поправяме грешките на другите.

Нашето възстановяване е дар от Сила, по-могъща от самите нас. Ние все повече и повече започваме да осъзнаваме колко простичък и ясен, и същевременно дълбок е смисълът на думите в Молитвата за смирение: “Боже, дари ми смирението да приемам нещата, които не мога да променя, силата да променя нещата, които мога, и мъдростта да прозирам разликата.”

Моля се да се науча да виждам света такъв, какъвто всъщност е, а не какъвто искам да бъде.
 
hope Дата: Четвъртък, 28-05-2015, 10:42 AM |Съобщение 418
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Вътрешният ни враг

Защо се самоунищожаваме? Защо често се чувстваме въвлечени във вътрешна война, като една борба в нас води до друга? Защо и възстановявайки се, има сили, които ни карат да се откажем от нашата програма? 

Тогава обикновено откриваме, че изкушението идва от вътре. Ние ставаме невнимателни, отегчени, вяли в нашите усилия. И вместо да се дисциплинираме за по-нататъшното си духовно израстване, си даваме почивка от работата по Стъпките, а после се чудим защо се понасяме назад и надолу!

Чистият, здравословен начин на живот изисква да признаем нашите духовни потребности. Когато се оставим на нашата Висша сила – тя да ни направлява вместо собственото ни своеволие, ние сме способни да работим за емоционалното ни и духовно израстване, както и за физическата ни удовлетвореност. Вместо да сме вътрешно раздвоени, ние постигаме хармония единение със себе си. Врагът вътре в нас може да бъде покорен по възможно единственият начин - чрез Божията сила.

Боже, моля те днес да ми помогнеш да преодолея врага вътре в мен!
 
hope Дата: Петък, 29-05-2015, 8:47 AM |Съобщение 419
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Никой освен мен не може да промени моите мисли.

Стъпка Първа от Дванадесет-стъпковата програма иска от нас да признаем, че сме безсилни пред зависимостта си. Първият ни въпрос може да бъде: „ Защо?“; „ Не трябва ли да се опитаме да променим условията в нашия живот? Не трябва ли да се опитаме да повлияем на другите също да се променят?“ Ако се оставим в добрите ръце на тази Общност (по 12-стъпковата програма), ние ще започнем да оценяваме Стъпка Първа. Ще започнем да разбираме, че сме наистина безсилни спрямо другите хора. Ние може да ги умоляваме, да ги оплакваме, да се срамуваме, да ги ласкаем, но не можем да ги принудим да се видят по начина, по който ги виждаме ние. Също така ще започнем да разбираме, че самите ние не сме безсилни пред себе си – пред собствените ни мислене и поведение. Не и днес.

Може да ни изглежда опростено, че нашите проблеми зависят от това как мислим самите ние. В края на краищата, в живота ни участват и други хора. Но само ние имаме силата да интерпретираме собствените ни преживявания, собствените ни обстоятелства. Как ще ги посрещнем и как ще им отговорим – това зависи от самите нас. Преди всичко – от начина ни на мислене. И ние можем да изберем да приемаме всяко преживяване като възможност за израстване и духовно пътуване, като Божията воля за нас. По-старите в Общността ще ни кажат, че това е смисълът на Стъпка Трета.

Не мога да променя някой друг; всичко, което мога да променя, е моето съзнание. Днес ще се вгледам внимателно в мислите си.
 
hope Дата: Понеделник, 01-06-2015, 9:21 AM |Съобщение 420
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Способност да признаваме грешките си 

Преди ние трябваше да се конкурираме с всички, понякога едва доловимо, друг път -осезаемо. Ние винаги трябваше да бъдем прави; да сбъркаме беше непоносимо за нас. Не бяхме способни да си признаем и да кажем простичкото: "Не бях прав." Страхувахме се от това, какво ще се случи с нас, ако го кажем. И ние никога не бяхме толкова силни, колкото сами се убеждавахме.

Следвайки възстановяването, започваме да разбираме, че всъщност истинската сила идва от грешките, които можем да признаем и от които сме способни да се учим, както и от желанието да променим начина си на мислене и живот.
Мога ли да се изправя срещу истината, когато сгреша, и да се уча от грешките си?

Висша сила, помогни ми да осъзная, че в това да греша няма нищо лошо; че истинското общуване с другите хора зависи от моята готовност да видя и техните гледни точки, както и че да бъда готов да се уча от грешките си е едно от най-добрите качества.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 28 of 65«1226272829306465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz