Дар за Днес - Page 29 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 29 of 65«1227282930316465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Вторник, 02-06-2015, 10:54 AM |Съобщение 421
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Истинската цена на нещата в живота

Спомням си за младежа, който се справял чудесно с образованието си в гимназията, но изведнъж започнал да изостава. Един ден негов учител го попитах какво се е случило. Ученикът му разказал как помолил баща си за лек автомобил, а той му отвърнал, че ако спечели пари, би могъл да има. Тъй като синът бил трудолюбив и не се боял и от тежка работа, си намерил такава и спечелил достатъчно пари, за да си купи кола. Но след това били необходими пари за застраховки и поддръжка на автомобила, и разбира се – за бензин, ето защо младежът продължил да работи. Постепенно работата изисквала все повече и повече от времето му, докато най-накрая той започнал да изостава в учението.

"Защо не просто не се отървеш от колата?" попитал учителят.
"Да се отърва от колата ли?" бил отговорът. "А какво ще правя без нея, и защо работих толкова много?"

Колко често смятаме, че ако се сдобием с нова кола, с нов приятел или приятелка, ако спечелим от промоция, или пък си купим жилище в хубав квартал, ние ще намерим щастието и ще бъдем доволни - само за да открием, че нещата носят със себе си повече болка, повече разходи и по-големи притеснения, отколкото си струва… Новият спортен автомобил отнема половината от времето ни; новият партньор се нуждае от повече грижи, отколкото кучето ни; промоциите „ изяждат“ почивните ни дни...

Нещата не носят истинско щастие. Вместо това, те често изстискват силите ни и ни оставят по-празни, отколкото сме били. Помислете за истинската цена на нещо, преди да започнете да го преследвате – за това колко време ще изисква; дали и как ще промени начина ви на живот; колко енергия, поддръжка и пари ще ви струва. Можете ли наистина да си позволите цената му, и дали в замяна то ще ви донесе щастието, което търсите? Готови ли сте да заплатите истинската му цена?

Боже, помогни ми да бъда наясно с истинската цена на нещата в живота ми.
 
hope Дата: Сряда, 03-06-2015, 10:28 AM |Съобщение 422
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Ние трябва непрекъснато да настройваме нагласите и поведението си.

Нито един човек не може да започне да плава, пренебрегвайки вятъра. Отначало стои на открито, за да почувства вятъра и да вземе под внимание неговата посока и сила. След това опъва платното, за да заплава към целта си. И продължава да проверява вятъра, защото той постоянно се променя.

Може би ни се иска да „заковем на място“ постиженията си - когато най-накрая  ги постигнем,  да спрем движението на времето, или да запазим нашите близки на безопасното място, на което се намират. И точно когато си мислим, че имаме всичко, нещо се променя. Децата порастват, сменяме работата си, идват нови съседи…  Подобно на моряците, ние трябва непрекъснато да настройваме нашите житейски ориентировки. Независимо дали промяната е добре дошла или не, ние трябва да й отговорим.

Основният ни избор не е това, което ще се промени, а как ще отговорим на промяната. Ако се придържаме твърде плътно до преднамереното мислене, няма да успеем. Но ако сме в мир с промените, ние растем. И ще се променим към по-добро много повече, отколкото можем да си представим.
 
hope Дата: Четвъртък, 04-06-2015, 10:06 AM |Съобщение 423
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Болката от настоящето може да е необходима за удоволствието утре.

За да преминем към новите преживявания, ние трябва да оставим определени хора, места и спомени. Вратите на миналото трябва да бъдат затворени, преди да можем да влезем през тези, които се отварят за нас Днес. Въпреки това, няма опит който да си отива завинаги. Всички наши досегашни преживявания допринасят за събитията, които изискват нашето внимание Сега.

Възстановяването ни предлага възможност да осъзнаем процеса на личностната ни промяна. С всеки нов ден, с всеки нов опит и с всяко ново разбиране, ние постигаме напредък по пътя на духовната ни промяна и израстване. Нека не забравяме, че всеки от нас има своята определена пътека, която да извърви. По този начин нашите преживявания са само наши. И ние не бива да завиждаме за това, което постига някой друг, преминавайки по неговия път.

Животът се разгръща за нас в цялата му пълнота. Болката от настоящето може да е необходима за удоволствието утре. Можем да приемем разгръщането на живота. Вътрешното в нас има своята цел; преживяванията  от миналото трябва да се оставят в миналото; днешните ни преживявания ще ни отведат до дестинацията ни Днес.

Аз съм предвижвам, променям се и израствам в точното темпо. Мога да се доверя на този процес. Това, което е правилното за мен, ще дойде при мен в точното време.
 
hope Дата: Петък, 05-06-2015, 10:42 AM |Съобщение 424
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Собственото ни щастие зависи от самите нас

Някои от нас дори и несъзнателно, очакваме другите да ни донесат щастие, да сбъднат нашите мечти, да ни накарат да се чувстваме добре със себе си. И когато нищо не върви добре за нас, ние обвиняваме за това липсата на външна подкрепа – другият във връзката ни не е сериозен, работата ни не е достатъчно добра, не ни плащат достатъчно пари за да можем да развием собствен бизнес…

Когато успеем да променим гледната си точка - когато осъзнаем и повярваме, че ние сме отговорни за собственото ни щастие, за собствените ни мечти и чувства - ние си даваме и право, и сили. Тежестта вече не е върху някого или нещо, което е или ненадеждно, или несъществуващо. Бяхме дали тази власт на други хора; сега е време да я вземем обратно - за да можем да носим отговорността за собствените ни възможности за избор, както и за да можем да ценим и уважаваме себе си.

Днес ще се доверя на всичко, на което съм способен, за да мога да работя над нещата, които ме правят щастлив.
 
hope Дата: Неделя, 07-06-2015, 9:07 AM |Съобщение 425
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
С времето, прекарвано в опити да променяме другите, ние крадем от времето за личните си промени. 

Всички ние обичаме да държим на своята самостоятелност. Ядосваме се, когато някой ни кара да направим нещо, защото ни изглежда, че иска да се намеси и контролира живота ни. Мразим намесата, особено когато не сме я искали. Не е ли вярно?
Абсолютно сме сигурни, че не харесваме някой да се разпорежда с живота ни. А колко често самите ние изпадаме в капана да пренареждаме живота на някой друг без неговото разрешение? 

Всички ние, някои повече от другите, имаме навика да притискаме и насилваме другите, като им казваме как да живеят живота си. “Трябва да се сресваш по този начин”, но какво ако те обичат да се сресват по друг начин? Важно е разбира се да имаме мнение, но това не значи, че то ще е общовалидно за всеки, нали? 

Ние трябва да имаме готовността да се променяме. Разбираме, че да стигнем до намерението да се променим, е много по-лесно в сравнение с това наистина да го направим.
Една от най-големите промени, на която повечето от нас трябва да се научим, е да споделяме с другите. Но без да се сравняваме с тях. Защото ако ги преценяваме по нашите, а не по техните стандарти, се лишаваме от възможността животът ни да стане много по-лесен и по-продуктивен.
Ако можем да осъзнаем и приемем, че не можем да променим другите, както ние искаме, ще живеем много по-просветен живот. В действителност така откриваме възможности за личното си развитие във взаимоотношения, които иначе – в противен случай, ние възпрепятстваме. 

Иронията е, че понякога ние искаме другите да се променят, но ако те го направят, ние не растем духовно. Ние израстваме духовно, когаато даваме на другите свободата да бъдат себе си, и поемем своята отговорност  за себе си – търсейки личните промени и личното си усъвършенстване.
 
hope Дата: Понеделник, 08-06-2015, 9:19 AM |Съобщение 426
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Промяната на сцената няма никакъв ефект върху конфликтите, от които бягаме.  - Edmund Bergler, M.D.

Не е възможно бягство от вътрешните ни конфликти. Каквото и да преследваме, да целим, да искаме, ние винаги – в крайна сметка, се изправяме пред вземането на решение. Това е нашият начин и да растем духовно, и да допринасяме за вътрешния си мир. Ако пазим неразрешените си проблеми като дълбоко заключени тайни, накрая те ще ни заключат в техния затвор.

Глупаво е, макар да е съвсем човешко, да мислим, че на ново място, с нова работа, с нов интимен партньор, ще излекуваме настоящиите си неприятности. Истината е, че ако не се опитваме да изградим новото мислене и съзнание, не бихме могли да се придвижваме напред. Нашите проблеми са инструменти, с които да укрепваме основите и на съзнанието, и изобщо на възстановяването ни. Без тях, ние бихме престанали да се развиваме.

Когато приемем конфликтите, с които се сблъскваме, като възможности за по-нататъшното ни развитие, те ще ни носят вълнение, но няма да провокират безпокойство.
 
hope Дата: Вторник, 09-06-2015, 7:40 AM |Съобщение 427
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Мога да го направя. Но не мога да го направя сам. - Anonymous

Ние сме най-щастливите хора, защото не е нужно да правим нещо сами! Независимо дали имаме нова задача, с която да се справим; нова връзка, която трябва да култивираме; нов началник, който да ни одобри, ние никога няма да се провалим, докато разчитаме на програмата, на нашите спонсори, на нашата Висша сила.

Това не означава, че няма да се наложи да опитваме някои неща по няколко пъти – докато успеем; не означава и че няма да имаме някои неуспехи. Но общуването в групата, на сбирки, с други възстановяващи се, с нашия спонсор, от което имаме нужда за да се справим с трудните периоди, никога няма да ни отблъсне. Може да си мислим, че неминуемо ще бъдем отблъснати. Това е характерно за нас – зависимите. И може би затова се опитваме да правим прекалено много неща сами.

Ние не дойдохме в Дванадесет-стъпковата програма заради спокойния си и продуктивен живот. Ние сме тук, защото бяхме изплашени от живота, който водехме. Животът ни не работеше. И той няма да работи и сега, ако настояваме да го живеем сами.  Даден ни бе втори шанс за пълноценен, истински живот. Нека се възползваме от него.

Днес ще търся подкрепата, от която имам нужда, от приятелите си и от Бог. И затова ще изживея един хубав, добър ден.
 
hope Дата: Сряда, 10-06-2015, 10:52 AM |Съобщение 428
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
„Пожелавам ти бавно възстановяване.“ --Споделено на сбиркa

Новодошъл:
Имам чувството, че трябва да се справям по-добре отколкото мога сега.

Спонсор:
На мен ми е познато твоето убеждение, че трябва да правиш нещата по-добре и по-бързо. Понякога чувствам - относно темповете на собственото ми възстановяване (а то е характерно и за повечето възстановяващи се, които познавам), че съм като в някаква надпревара с времето.

Като активни зависими ние имаме твърде малко, ако не и никакъв опит с всеки дълъг процес. Вярвахме в мигновените резултати - като тези, които бяхме свикнали да получаваме от веществото или поведението, от които зависехме. Така че ние трудно можем да преценяваме каква трябва да бъде степента ни на напредък.

Един от антидотите за нетърпението ми в първите дни на моето възстановяване беше да чувам какво ми казват другите на сбирки. Парадоксално е, но се чувствах по-спокоен, когато те се смееха и казваха неща като: "Спомням си много добре – и аз бях като тебе – искаше ми се да прескачам стените!" Техните думи ми напомняха, че искам да изпреваря темпото на възстановяването си, че искам да прескоча и пропусна етапи от пътуването си.

Това, което е най-добро за по-нататъшното ти пътуване,  е да оставиш графика за възстановяването си в ръцете на по-висша Сила, както и да се съсредоточиш с цялото си същество,  с цялото си внимание в този- в настоящия момент.

Днес няма да прибързвам и да се пришпорвам. Ще се доверя, че съм този, който трябва да бъда в този момент.
 
hope Дата: Четвъртък, 11-06-2015, 9:41 AM |Съобщение 429
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Гневът не решава проблемите ни 

Някои от нас са склонни и често реагират със силно раздразнение. Подобно на черни облаци, заплашваме  да избухнем във всеки един момент. Другите хора се научават внимават с нас – те гледат да „стъпват на пръсти”, когато сме наоколо. Но подобно сплашване от наша страна, е лош начин да се отнасяме към тях, защото не им позволяваме да се отпуснат, когато са край нас.

Но какво постигаме с подобни изблици на гняв? С какво ни помагат те? Има ли смисъл в подобна евтина „ власт” или контрол, за няколко минути? Дали не показваме, че нямаме уменията да се справяме със ситуации, хора, най-вече –със себе си? Или пък си казваме, че „изпускането на парата” е необходимо от време на време, удобно забравяйки, че същата тази пара може да експлодира в лицата на други хора?

Когато имаме проблем, никаква тирада, никога няма да го разреши. Гневът не е стратегия. Ние нямаме право да изливаме гнева си на другите хора. Нашата програма може да ни научи на по-добри начини да се справяме с гнева си – със спокойствие,  честност и справедливост – и към себе си, и към другите.

Днес се моля да бъда със спокойно и честно сърце.
 
hope Дата: Петък, 12-06-2015, 9:52 AM |Съобщение 430
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Да се греши е човешко, но да обвиняваме друг за грешките си е несправедливо и безотговорно.
--Bob Goddard

Ние сме поели по път, който ни помага да станем по-добри хора, с по-честен и силен характер. Едно от най-важните неща по този път е да се научим да поемаме отговорност за себе си, за своите грешки и избори, тъй като се налага да се справяме единствено с личните ни ситуации. Можем да постигнем напредък по този път, като обърнем внимание на защитните си реакции когато направим грешка, или когато някой ни критикува. Нашите стари модели на поведение (и мислене) бяха насочени към това да прехвърляме вината си, или да контраатакуваме някой друг. Сега се учим как да поемаме вината, когато тя наистина е наша.

Едно от първите неща, на които трябва да се научим, за да поемем личната си отговорност, е, че не е срамно да допуснем грешка. Всеки прави грешки. Но някои хора поемат отговорност за тях, а други не го правят. Безспорно, храним много по-голямо уважение към този, който го прави. Признаването, че сме сгрешили – особено когато анализираме деня си (Стъпка 10) не означава да използваме неясни и общи приказки като "направих грешка." То не означава да кажем: "Да, аз направих това, но само защото той/тя направи това." Признаването означава да си кажем това, което сме направили (или не сме направили), както и факти - защо и с какво, което е било под на нашия контрол, не сме успели да се справим. Да потърсим причините вътре в нас. Когато можем да направим това, е по-малко вероятно да допуснем отново същата грешка. От друга страна, ще можем да си простим много по-лесно и бързо.

Днес  ще загърбя позицията на отбранителност и ще призная фактите такива, каквито са.
 
hope Дата: Събота, 13-06-2015, 10:44 AM |Съобщение 431
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Страховете ни 

Ние не искаме да се върнем към живота, който водехме преди възстановяването, но страхът не бива да бъде причината за това. Страхът ни пречи да бъдем отворени и непредубедени към Програмата. Ако сме в нея само защото се страхуваме от стария начин на живот, ние никога няма да можем да отворим душите си и да научим повече за новия начин на живот, който искаме. Ще бъдем твърде заети в гледането назад, за да се уверим, че старият живот не пълзи след нас.

Ние трябва да искаме Програмата водени от желанието за нов живот, а не от страха от старото. Ако искаме духовно израстване и промяна на характера към по-добро, ще ни помогнат позитивното мислене и поведение. Всеки един страх насърчава негативното мислене, а то може да ни унищожи. Вината и срамът идват от миналото, точно както и страховете ни. Ако се оставим да ни водят тези чувства, ние никога няма да израснем.

Днес ще обърна внимание на страховете си - ще направя инвентазризация на всеки един, докато не разбера какво го е причинило. Тогава ще мога да намеря начин да работя над тях.
 
hope Дата: Понеделник, 15-06-2015, 9:20 AM |Съобщение 432
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Егоцентризмът е най-големият ни враг. Помислете – това, което ни отслабва, е да се чувстваме обидени от постъпките и думите на нашите ближни. Eгоцентризмът ни иска от нас да прекарваме голяма част от живота си обидени от някого. -Карлос Кастанеда

Чувствам си обиден от някого? Тая ли обида заради чужди забележки, недоглеждане или неприятни маниери? Чувствам ли се напрегнат или притеснен от отношението на някой друг спрямо мен? Ние вероятно ще можем да оправдаем своите реакции; може би сме прави, а другите грешат.

И все пак, дори нашето поведение да е оправдано, това е без значение. Възможно е да сме преуморени, да ни липсва енергия. И когато сме свръхчувствителни, обикновено заемаме една самодоволна или пък осъдителна позиция, която ни води далеч от пътя на духовното пробуждане. Нашата сила е намалена.

А колко по-добре е да се откажем от своето величие и „праведност”, и да приемем несъвършенствата на другите!... Да приемем също и собствените ни несъвършенства. Когато правим това, постигаме доброто и за себе си, и за другите, защото можем да фокусираме силата и енергията си върху градивни цели.

Днес ще приема несъвършенства на другите; те не са предмет на работата над самия мен. Не е необходимо да доказвам, че съм прав, а те грешат.
 
hope Дата: Вторник, 16-06-2015, 11:41 AM |Съобщение 433
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бях толкова объркана, че се опитах да бъда перфектна при избягването на перфекционизма си! -- Kathryn G.

Ох, борбата с перфекционизма ни! Ние непрекъснато се обвиняваме – по всевъзможен начин, че не сме достатъчно добри, ако не и най-лошите. С всички "трябваше" и "не трябваше" ние непрекъснато изискваме от себе си дори и невъзможното. Направо е чудо, че изобщо можем да преминем през някои от дните си.

На сбирка жена сподели, че извикала една от котките си с името на друга котка, и когато разбрала грешката си, дотолкова се ужасила от себе си, че в продължение на часове била депресирана. Повечето от нас не стигат толкова далеч с перфекционизма си, но така или иначе, в едно или друго действие неоснователно търсят съвършенство вътре в себе си.

Попълването на графа „ Важното за тази година“ е един добър начин за работа над перфекционизма ни. Можем да се запитаме: „Ако мога да направя нещата по различен начин, така че тази година да бъде по-добра от предишната, какво е важното, което бих направил?" Някои неща ще бъдат важни за всяка една година. Посещаването на сбирки, поддържането на връзка с нашия спонсор, общуването с нашата Висша сила, практикуването на честност с другите и със самите себе си, са все такива важни неща.

Вярно е - ние трябва да се концентрираме върху грешката си, когато се провалим. Но по-често, заради перфекционизма си, досега се наказвахме за малките неуспехи – че сме забравили нечие име или сме казали нещо погрешно. Това са „престъпленията", които си спомняме най-много. Но сега можем да се научим да си прощаваме и да се съсредоточим върху това, което е наистина важно: новият ни живот в процеса на възстановяване.

Днес се моля да помня какво е важното за мен. Моля се мога да си простя за незначителните грешки.
 
hope Дата: Сряда, 17-06-2015, 9:19 AM |Съобщение 434
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Простотата и величието се движат заедно.—Monty Cralley

Навярно сте чували фразата „Прави го просто, не усложнявай!” хиляди пъти. Възможно е да сме озадачени от нея , дори и сега. Толкова много неща в живота изглеждат сложни : получаване на образование, започване на нова работа, отглеждане на деца и отношения с приятели. Не са много нещата, които могат да се вършат без внимателно обмисляне. Когато се отнасяме безгрижно към дадени ситуации, често грешим, и то зле.

Да правим нещата просто, без да ги усложняваме, означава да се съсредоточим само върху онова нещо, което предстои, а не да вършим поредица от четиринадесет неща наведнъж. Означава да се съсредоточим само върху една малка част от проблема в дадения момент. Когато ни е трудно или се втурваме да правим всичко наведнъж, трябва да си припомним колко много ситуации са се разрешили добре, тъй като сме работили последователно върху само част от тях.

Бог никога не ни дава повече от това, с което можем да се справим. Колко пъти сме чували тези думи? Те означават, че винаги ще ни бъде показван начинът да се справим с нещата малко по малко, просто, в точния ред, от който се нуждаем. Не смятате ли, че това е правилният и работещ начин? Защо да го променяме?

Днес ще помня, че не ми е нужно да разреша всичките си проблеми наведнъж.
 
hope Дата: Четвъртък, 18-06-2015, 11:30 AM |Съобщение 435
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Кой знае кое е най-доброто?

Другите не знаят какво е най-добро за нас.
Ние не знаем какво е най-добро за другите.
Нашата работа е да определим това, което е най-доброто за самите нас.

"Знам какво ти трябва.", "Знам какво трябва да направиш.", "Слушай, ето това е, което мисля, че трябва да извършиш точно сега." - Това са смели изявления, убеждения, които ни отвеждат далеч от начина, по който да живеем живота си на духовното му ниво.  На всеки от нас е дадена способността да разпознава и да върви по собствения си път, всеки ден. Това не винаги е лесно. Може да се наложи да се борим, за да достигнем до това тихо и спокойно място.

Даването на съвети, вземането на решения за другите, разработването на тяхна стратегия, не е наша работа. Също както не е работа на другите да ни направляват. Дори и да имаме почтен и конфиденциален контакт с някой, който да ни помага - като например връзката със спонсора ни, ние носим лична отговорност за това дали ще изслушаме информацията, която идва при нас. Носим лична отговорност за това дали да търсим напътствие и насока. Тук става въпрос за личен избор. Но нашата отговорност към самите нас е да пресеем и сортираме информацията, и след това да се вслушаме в себе си, за да открием това, което е най-добро за нас. Никой освен нас не може да извърши това.

Можем да дадем на другите огромен дар, когато сме способни да им се доверим – да се доверим, че са източник на насоки и мъдрост, че са способни да разпознават това, което е най-добро за тях, както и че имат правото да търсят пътя си въз основа на допусканите грешки и поуките от тях.
Да повярваме, че и ние можем да открием собствения си път - чрез същия този процес на борба, опити и грешки - е чудесен подарък, който можем да подарим на себе си.

Днес ще помня, че на всеки един от нас е даден дарът да бъде способен да открива това, което е най-доброто за самия него. Боже, помогни ми да се доверя на този дар!
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 29 of 65«1227282930316465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz