Дар за Днес - Page 3 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 3 of 65«123456465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
puvpav Дата: Сряда, 04-09-2013, 9:48 AM |Съобщение 31
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Проблемът – когато е добре определен, е на половина разрешен проблем.
- Charles F. Kettering

Отричането никога не си отива истински, под някаква форма то продължава да се промъква в живота на всички ни, макар да се възстановяваме. Възможно е да сме приели, че сме безсилни пред алкохола и наркотиците, но все да още да вярваме, че по вина на някой друг сме станали зависими. Отричането е особено опасно за нас, защото то се разпространява, излиза от контрол, и в крайна сметка може да отнеме ни най-ценното ни притежание: трезвеността.

Но сега имаме инструментите, които са ни необходими, за да се справяме с отричането. Другите могат да ни помогнат да видим какво наистина правим. Можем да стигнем до себе си, да се опознаем по-добре. Можем да се научим да се променяме. Ден след ден, ние укрепваме във възстановяването си.

Днес се моля да разпозная това, което отричам; да призная това, в което греша, и да започна да го поправям.
 
puvpav Дата: Четвъртък, 05-09-2013, 11:03 AM |Съобщение 32
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Ако игнорираме нашите притеснения и безспокойства, няма да ги разрешим.

Да претендираме, че не сме загрижени, когато сме, е тактика, която не помага на никого, особено на самите нас. Опитите да отричаме или потискаме наши страхове и тревоги е нещо, което не работи. Резултатът често е депресия или физическо заболяване, което показва, че подсъзнателно знаем много добре, че нещо с нас не е наред.

Стриктната честност, която се изисква от Дванадесет-стъпковия начин на живот, ни спасява от разрушителните игри, които играем със себе си. Притеснението, че можем да се разгледаме и бъдем видяни в светлината на деня, е много по-малко плашещо, отколкото да се опитваме да се скрием.

Така че нека се запитаме какво е това, от което се страхуваме. Ако притеснението ни е рационално, трябва да решим какво можем да направим, за да се подготвим за най-лошия случай. Ако притеснението е ирационално, трябва да разберем как да се отървем от него. Но без значение дали то е рационално или не, не можем да направим нищо полезно, докато не признаем, че го имаме, че то съществува. Изваждането на нашите притеснения на открито и разговорите за тях с хора, на чието мнение се доверяваме ни държи здраво стъпили на земята.

Ако днес съм притеснен за нещо, съзнателно ще го разгледам, така че да мога да го разреша.
 
puvpav Дата: Вторник, 10-09-2013, 10:57 AM |Съобщение 33
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Кураж: силата да се откажеш от познатото. 
Някои дни от нашето възстановяване изискват гигантски дози смелост. Толкова е трудно да се откажем от подхлъзващите, но познати ни хора, места и неща...  Все още усещаме липсата на старите приятели, които, дори да знаем че не са добри за нас, защото например употребяват, не намалява много липсата им. Имаме чувството, че сме заседнали в средата между вчера и утре. 
Но ние наистина сме там – между вчера и утре - в мястото, наречено днес. Да живееш в настоящето е поведение на смелост. Нашият стар живот, макар да беше изпълнен с болка и съжаление, все пак ни е познат, не ни плаши с неизвестното. Но сега, дълбоко в себе си знаем, че да сме чисти и трезвени е най-добрата надежда, която имаме за себе си. Днес можем да бъдем смели и да се изправяме пред това, което всеки ден ни носи, със смелост и със знанието, че правим необходимите правилни неща за себе си.
Днес се моля за смелостта да вярвам, че най-доброто тепърва предстои.
Our Best Days by Nancy Hull-Mast
 
puvpav Дата: Четвъртък, 12-09-2013, 11:22 AM |Съобщение 34
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Самонадеяността подхранва старото поведение и поражда ненужни проблеми

Обещанията, предложени в Голямата Книга, ясно показват, че ако искаме наградите, които гарантира програмата за възстановяване, имаме да вършим работа. Ако сме самонадеяни и не се въззползваме от инструментите, които ни дава програмата, не бихме могли да се придвижваме напред. Напротив, ще си отворим вратата, но за отстъплението. И не след дълго ще се върнем към старата си игра на манипулации, а животът ни отново ще се изпълни с напрежение.

Има прости антидоти за самонадеяността. Благодарността е един от тях. Всяка сутрин можем да отделим малко време, за  да оценим всичко добро в живота ни. Друга силна противоотрова е отделянето на време, в което да се свържем съзнателно с нашата Висша сила. Бог е винаги на разположение, за да ни помогне; ние просто трябва да отворим вратата. Споделянето с другите е може би най-мощната противоотрова, защото тя помага най-малко на двама души – на споделящия и на слушателя, който чува споделената история.

Дванадесет - стъпковата програма превръща всеки един от нас в пратеник на Бог. Когато се изолираме, забравяйки за ролята ни в тази картина, ние си връщаме старите нагласи и поведения. Ненапразно ни се казва, че трябва да бъдем старателни в усилията си по програмата. В замяна това ни носи множество и все безценни дарове.

Днес ще се постарая да не бъда самонадеян, нито безучастен към другите в живота ми. Ще бъда признателен на Бог за всичко, което правя.
 
puvpav Дата: Петък, 13-09-2013, 10:52 AM |Съобщение 35
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Във възстановяването се раждаме отново. Нека взаимно си помагаме да се прераждаме в този труден, но вълнуващ процес.
- Dudley Martineau

Когато си помагаме един на друг, за да излекуваме житейските си травми,  ние укрепваме. Ако разчитаме един на друг за подкрепа, едва ли ще бъдем поразени от някакво препятствие, докато преминаваме през него. Какви късметлии сме!

Смелостта да се възползваме от предоставяните ни възможностите ни трансформира. Къде искаме да бъде животът ни? Кои искаме да станем? Решенията са много и вълнуващи. А съветите и препоръките на нашите приятели могат да ни водят, но само когато сме отворили вратите си за тях.

Повечето от нас досега са изживявали болката си сами. Разкриването пред някой друг на това, какъв е наистина животът ни, ни изглеждаше твърде страшно. Как евентуално биха могли да ни харесват или да ни приемат, ако знаеха кои сме всъщност?...  Ние избрахме да се възстановяваме. Тези дни са си отишли завинаги. Решението ни сега е  взаимна помощ, като даването на помощ един на друг означава да дадем на всеки един от нас правото на нов живот, какъвто заслужаваме.

Mоето духовно прераждане ми дава възможност да споделя щастието с другите.  Днес ще бъда внимателен и съпричастен към всички.
 
puvpav Дата: Събота, 14-09-2013, 9:02 AM |Съобщение 36
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Ставаме такива, каквито мислим, че сме.

Ние можем да обогатяваме вътрешния си духовен свят. Можем да търсим компанията на хора, които ни вдъхновяват с любящия си подход към живота. Можем да приемем мислите на писатели, които насърчават положителните ни емоции. Можем да вземем решение да бъдем весели и оптимистични, просто за днес.

Около кого бихте предпочели да бъдете? Около някой, който постоянно се оплаква и говори колко лошо е всичко, или някой който се радва и наслаждава докато гледа играта на двете катерички на дървото? Помнете - вие сте вашият постоянен спътник. Вашата собствена компания може да бъде удоволствие или обратно - бреме, в зависимост от мислите и чувствата, на които позволявате да се задържат в съзнанието ви.

Ние предприемаме стъпки Четвърта и Пета, за да подредим мислите си, за да се отървем от тези, които потискат нашия дух. В Десета стъпка продължаваме ежедневното си духовно прочистване, така че да попречим на натрупването на негодувания и обезсърченост. След това, в стъпка Единадесета пречистваме начина си на мислене, така че с него да подхранваме личността, която искаме да станем.

Днес ще упражнявам свободата си на мислене.
 
puvpav Дата: Понеделник, 16-09-2013, 11:49 AM |Съобщение 37
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Прошката е ключът към действието и свободата
--Hannah A.

Негодуванията ни държат в миналото - едно минало, което никога не трябва да бъде изживявано отново. Негодуванията са капани за ума ни. Те ни държат затворени и надалеч от красотата на действителността. Те ни пречат да чуваме любящите гласовете на приятелите ни. Оставим ли им се, ние забравяме, че имаме мисия - да изпълним Божия план за нашия живот.

За щастие, можем да освободим от този капан, и нашата свобода идва, когато решим да простим за всички причинени ни рани и обиди. Това решение, заедно с практикуването му, може да се превърне в наша втора природа.

Повече от ясно е, че изборът да се откажем от негодуванията си е възможност да освободим своите ум и сърце за реалните дейности, които трябва и искаме да вършим. Ако позволим на негодуванията да ни консумират, нашата цел в този живот става неизпълнима. За щастие, сега имаме програмата за възстановяване, с която, ако работим по нея, можем да се научим да прощаваме от сърце. Правим ли го, ще намерим душевния покой и радостта, защото ще осъзнаем, че всички ние сме част от Божията воля и тя е за всеки един от нас.

Подхранването на негодувания срещу другите наранява мен самия. Прошката може да ме накара да се радвам, че днес съм жив.
 
puvpav Дата: Сряда, 18-09-2013, 10:38 AM |Съобщение 38
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
“ Колко важно е това? ”

Млад мъж на сбирката беше много ядосан и разстроен. Косачката му се беше повредила. А същата вечер трябвало да прави барбекю в задния си двор, двора "изглеждал ужасно” по неговите думи, освен това щял да даде много пари за ремонта на косачката! След като той ропта известно време, по-възрастна жена нежно го прекъсна, и попита: "Някой наранен ли е? Има ли такава опасност? Вашите гости ще откажат ли поканата?” И накрая:" Смятате ли, че този проблем си струва да рискувате трезвостта си?”. Младият мъж се усмихна, след това отговори с "не "на всички въпроси. "Не, в края на краищата това не е толкова важно."

Ние всички понякога реагираме пресилено на ситуации, хора и събития, които - по-късно виждаме, - не са наистина важни. Хубаво е да помним, че всеки път, когато започнем да се занимаваме с някой или нещо, което заплашва да съсипе нашия ден, трябва да се запитаме: "Колко важно всъщност е това?" Ако не е важно, ще отделим времето и енергията си за това, което е наистина важно. Между тях има огромна разлика.

Днес се моля да разбера кое е важно; да забравя това, което не е; ако не съм сигурен - да питам другите за разрешение.
 
puvpav Дата: Четвъртък, 19-09-2013, 10:46 AM |Съобщение 39
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Когато приема нуждите на друг като мои, израствам духовно.
- Helene L.

Казва ни се, че програмата от 12 стъпки е програма на здравия, трезвия егоизъм. Може би това ни плаши в началото, струва ни се егоцентрично и себелюбиво. Но не този смисъл са имали предвид основоположниците на програмата. Макар да е вярно, че трябва да пазим и защитаваме трезвеността си и да я поставяме винаги на първо място, това не означава да не бъдем мили и внимателни към другите. Истинската ни доброта към някой друг никога няма да ни накара да пием! 

Освен че ни помага да поддържаме въздържание, програмата ни помага да развием онази духовна връзка, която може да промени всеки аспект от живота ни. Като започнем да вярваме в една Висша сила и се обръщаме към Нея за напътствия и душевен мир, ние виждаме и чувстваме надежда във всяка една ситуация. Освен това, подобряваме духовността си и израстваме, като започнем да третираме другите по начина, по който искаме Бог да лекува самите нас.

Моят духовен растеж може да получи тласък, ако днес потисна егото си и се опитам да помогна на някой друг да се почувства по-добре.
 
puvpav Дата: Понеделник, 23-09-2013, 11:59 AM |Съобщение 40
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Веригите на навика са твърде слаби за да се усешат, но твърде силни, за да бъдат счупени.
- Samuel J.

Дванадесетте стъпки няма да работят за никого, ако не се практикуват. Ето защо толкова много ветерани от тази програма работят по стъпките отново и отново. Това е един добър навик, а добрите навици - точно като лошите - укрепват с използването им и с времето.

Молитвата е важна част от тази програма, и тя работи, когато се практикува, когато се превърне в навик – един навик, който си струва да създадем. Общуването с Бог в подходящ за нас момент, или няколко пъти но всеки ден, ни дава ежедневна енергия,  дава ни и нужните духовни резерви. Ежедневният контакт с нашата Висша Сила ни дава специални прозрения за собствените ни действия и ни помага да гледаме на хората около нас с любов.

Днес ще се стремя да превърна молитвата в навик.
 
puvpav Дата: Сряда, 25-09-2013, 8:28 AM |Съобщение 41
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Размишление за Деня
Какво е определението за смирение? "Идеалното смирение” – пише съоснователят на АА Бил У. – „ би било състоянието на пълна свобода от самия мен; свобода от твърденията, че недостатъците на характера ми са огромно бреме за мен. Идеалното смирение би била пълната готовност на всяко място и по всяко време да търся и изпълнявам волята на Бог". Дали се стремя към смирение?

Днес се моля:
Нека Бог ми помогне, за да разширя моето тълкуване за смирението – то да не се свежда до унизителното раболепие или страхопочитание към величието на другите. Нека моето смирение означава свобода от самия мен - свободата, която може да дойде само чрез поверяването ми на Божията воля. Моля се да усетя всемогъществото на Бог, което е едновременно и скромно, и вълнуващо. Моля се да бъде готов да изпълня Божията воля за мен.

Днес ще помня:
Смирението е свобода.
 
puvpav Дата: Четвъртък, 26-09-2013, 10:46 AM |Съобщение 42
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Взехме решение да оставим волята и живота си на грижите на Бог, така както Го разбираме. - Стъпка Трета
Нека се насочим направо към същността на въпроса: Когато се опитахме да направляваме живота си, ние се забъркахме в неприятности. Нашето его започна да ни забърква в още по-големи. Опитвахме се да контролираме нещата, които не можехме да контролираме. Смятахме, че сме по-умни от това, което наистина бяхме. Започнахме да мислим, че можем да направим най- доброто за себе си. Самите ние. Какъв беше крайният резултат? Ние се оказахме в крайна сметка сами – най-вече духовно, бяхме наранени - често и физически.
Това, което трябва да направим, е да се оставим на грижата на своята Висша сила – Тя да направлява живота ни. Когато Я оставим да действа с нейните грижи, ние започваме да оздравяваме, защото в резултат получаваме любовта на Висшата си сила. Така че, нека да поставим егото си настрана и да се оставим на нашата Висша сила, за да ни помогне да направим необходимите и правилни неща.
 
puvpav Дата: Четвъртък, 03-10-2013, 10:24 AM |Съобщение 43
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Под любящата грижа на Бог

Колко пъти днес ще си помислим или кажем: "Бих искал да знам какво ще се случи"? Ние можем да намерим удовлетворение в знанието, че Бог ще се погрижи за нас, независимо от изхода на всяка ситуация. И още по-важното - Бог знае резултата, а ние ще го узнаем в подходящото за него време. Ние никога не трябва да се притесняваме, всичко е за наше добро. Необходимите ни познание и посока ни се дават, когато сме готови за тях.

Ако знаехме преди две-три или пък десет или двадесет години, че ще споделяме настоящото си пътуване с хора, които не употребяват, не пият, вероятно щяхме да се ужасим или да изпитаме недоверие. И все пак ние сме тук,  толкова благодарни, изживявайки толкова много изпълнени със покой моменти, колкото едва ли някога сме предполагали за възможни. Предвижваме се напред по живота - малко по малко, с Божията грижа. И ние ще стигнем там, където трябва да бъдем, по същия любящ начин.
 
puvpav Дата: Понеделник, 28-10-2013, 10:03 AM |Съобщение 44
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Някои от нас обичаме да казваме "дяволът ме накара да го направя", когато направим нещо, с което не сме твърде горди. Би трябвало да казваме " егото ме накара да го направя", защото егото е нашият вътрешен "дявол."

Понякога обичаме да изтъкваме, че не сме имали пълен контрол над действията си, че сме били победени от непреодолимо желание. При всички случаи обаче, не можем да казваме тези неща с чиста съвест. По някое време от миналото ни - в активната ни зависимост,- може би, но не и сега. Сега, не можем си позволим да бъдем безотговорни. Сега поемаме отговорност за действията, за изборите си, за решенията си. Едно желание за употреба например може да ни превземе само докато решим да го изоставим - само докато го предадем на по-висшата сила, в която вярваме.

Ние имаме избор. Можем да изберем да слушаме гласа на нашето его, или гласа на Бог. В какво е разликата? В това как се чувстваме. Повиците на егото винаги ни оставят с някои опасения. Божието ръководстство ни дава увереност и сигурност.

Днес ще избера да слушам гласа на сигурността.
 
puvpav Дата: Вторник, 29-10-2013, 3:41 PM |Съобщение 45
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
Честният човек е може би най-благородното дело на Бог.
--Alexander Pope

Стъпка Пета казва: "Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на своите грешки." Когато правим тази стъпка, човекът, пред който признаваме грешките си, не бяга от нас, не ни отхвърля. Този човек остава с нас. Казва ни, че те са съвсем човешки грешки, така както и ние самите сме просто човешки, а не някакви съвършени същества. Работата ни по Пета стъпка ни помага и да видим, че сега, когато сме трезви, можем да се променяме към по-добро.

Най-важната част от Пета стъпка е да бъдем напълно честни за себе си. Отношенията ни - с по-висша сила, със самите себе си, а и с другите, могат да бъдат построени, ако сме напълно, до болка честни. Ние се изправяме пред истината. И разбираме, че никога не бива, а и не се налага да лъжем.

Молитва за днес:

Висша сила, знам, че нито една Пета стъпка не може да бъде изработена перфектно. Затова Те моля да ми дариш сили, за да бъда възможно най- честен.
 
Действие за деня:

Ако съм избягвал да направя нещо по Пета стъпка, днес ще говоря за това с моя спонсор.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 3 of 65«123456465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz