Дар за Днес - Page 30 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 30 of 65«1228293031326465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Петък, 19-06-2015, 10:12 AM |Съобщение 436
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ден след ден, само за днес

Най-добрата ми приятелка преминаваше през някои трудни ситуации. Аз също бях по средата на труден период. С нея не харесвахме особено нещата, които трябваше да направим в живота си. Поговорихме за тях, както и за нашите чувства и решихме, че това, което преживяваме, е необходимо и важно, въпреки че не сме го искали. 
"Това е един ужасен период" - казах аз.
"Направо жесток" -отговори тя. "Мисля,  че с теб трябва да се върнем към стария подход  - да живеем за днес. В края на краищата ние сме такива късметлийки! Какво ли правят хората, които не са се научили на този скъпоценен дар?"

Има моменти, когато можем да погледнем в отсечката напред и да харесаме това, което виждаме. Но да живеем за днес е добра идея дори и когато нещата вървят добре.

Препоръката да живеем за днес може да бъде особено полезна, когато пътят напред ни изглежда ужасен. Възможно е дори да не знаем от къде да започнем с някои предизвикателства. Това е времето, когато да живеем за днес – миг след миг, е от съществено значение.

"Пих алкохол и вземах други наркотици всеки ден, от дванадесет -годишна"- бях казала на ментора си преди години, когато започнах възстановяването си. "Сега ми казваш, че трябва да запазя трезвеността си до края на живота ми. Както и да си намеря работа. И да изградя нов живот. Как бих могла да направя всичко това?"
"Ден след ден, момент след момент" – ми отговори тя, усмихвайки се.
И беше права. Понякога трябваше живея живота си минута след минута, или час след час, но винаги – само за днес. И сега - след толкова много години, това все още работи.
 
hope Дата: Събота, 20-06-2015, 10:33 AM |Съобщение 437
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Доверие 

"Това бяха двете най-трудни от живота ми", каза една жена. "Случиха ми се толкова много неочаквани, болезнени събития. Чувствах се напълно изоставена и изгубена. Не разбирах какво се случва, чувствах се наказана и от Бог, и от живота. Не мислех, че това някога ще свърши. Но то свърши! Сега мога да погледна назад - към онова време, и да кажа: Виж всичко, което научих. Няма нищо, което животът да ми поднесе, и с което да не мога да се справя, през което да не мога да премина. "

Тази жена се беше научила на доверие, смирение и вяра. Независимо дали беше наясно с това, тя бе започнала да научава колко ценни са те за на нашето духовно пътуване, за процеса на самия живот.

Понякога ние не знаем какво сме научили, или дали сме научили изобщо нещо. Но е лесно да погледнем назад към ситуация, след като тя е приключила, за да повярваме и в естествения процес, и във всичко което сме научили.

Времето, през което трябва да имаме най-силно доверие в нашето пътуване, е времето, когато ни изглежда че „няма да можем“.
 
hope Дата: Понеделник, 22-06-2015, 9:40 AM |Съобщение 438
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Единственият начин да се излекува болката е да я прегърнем. --Fritz Perls 

Ние, възстановяващите се, можем да бъдем оприличени на диаманти, които непрекъснато се полират и усъвършенстват. Докато се извършва пречистването ни, старите мисловни форми и негативни модели се издигат на повърхността, за да бъдат отделени. Недовършената работа трябва да бъде завършена. Старите травми, които са били съхранявани в организма ни, трябва да бъдат излекувани. 

Фактът, че преживяваме отново болезнени събития  е знак, че нашето изцелението е в ход. Въпреки че може да се почувстваме изкушени да избягаме от тези чувства, е по-добре да ги изживеем. Когато си позволим да почувстваме болката, тя намалява и накрая изчезва. 

Духовността винаги ни помага да се освободим от това, което вече не ни е нужно. Просто трябва да се откажем да се съпротивляваме, и да се отдадем на процеса. Да завършим миналото, и да продължим напред. В крайна сметка има ли по-хубаво усещане от това да си свободен?!
 
hope Дата: Вторник, 23-06-2015, 10:35 AM |Съобщение 439
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Изцеление на миналото

Ние чуваме много за дълбоките последици от израстване в дисфункционални семейства. В действителност много алкохолици имат горчиви спомени от пиенето на собствените си родители; видели са как то е предизвикало излишни лишения и мизерия.

Независимо дали нашите семейства са били проблемни или не, ние трябва да се съгласим, че повечето от нашите родители са правили най-доброто, което са можели, на което са били способни. Не можем да върнем миналото - нито пък те – затова то трябва да бъде простено и забравено. За да бъдем свободни от него. Най-мъдрият ни курс сега е да използваме инструментите на Програмата, за да достигнем зрелостта, която ще ни донесе щастие в собствен живот. Това обаче няма да се случи, ако вярваме, че щом сме расли в дисфункционално смейство, то ние сме трайно увредени.

В нашата общност можем да намерим безброй примери за хора, които използват Дванадесетте стъпки за преодоляване на всички видове емоционални и физически увреждания. Точно когато започнем да мислим, че нещо в нашето минало ни е осакатило завинаги или ни е превърнало в трайни инвалиди, ние се срещаме с други хора, които са оцелели при същите горчиви преживявания и сега живеят пълноценен и стойностен живот. Те са разчистили останките на миналото си, за да могат да градят разумно настоящето си, а чрез него – и бъдещето си.

Днес ще помня, че не съм обвързан или ограничен от нещата, които са станали или са казани. Ще се изправя пред деня си със самочувствие, знаейки че мога да бъда наистина един стойностен човек и че имам много основания да бъда благодарен.
 
hope Дата: Сряда, 24-06-2015, 10:56 AM |Съобщение 440
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Да се откажем от старите нагласи и убеждения 

„Опитай по трудния начин. Направи го по-добре. Бъди съвършен.“ - Тези послания са трикове, с които се опитваме да се харесаме на другите. Без значение колко усилия полагаме, сме убедени, че трябва да се справим по-добре. Пeрфектността обаче винаги ни се изплъзва и ни кара да сме недоволни дори и от това, което сме извършили добре.

Посланията за перфекционизъм са трикове, защото ние никога не можем да постигнем неговите цели. И докато ни направляват такива послания, ние не можем да се чувстваме добре за себе си или за това, което сме направили. Затова и никога няма да бъдем достатъчно добри, не и докато не променим тези убеждения; не и докато не си кажем, че сме достатъчно добри в този момент.

Можем да започнем да се одобряваме и да приемаме себе си. Такива, каквито сме, ние сме достатъчно добри. Най-доброто ни вчера беше достатъчно добро; най-доброто ни днес – също можем да го направим достатъчно добро.

Ние можем да бъдем това, което сме, и да го направим по начина, по който го правим - и днес. Това е същността на избягването на съвършенството.

Днес ще си разреша да бъда този, който съм аз и нека това да бъде достатъчно добро.
 
hope Дата: Четвъртък, 25-06-2015, 11:43 AM |Съобщение 441
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Не е толкова важно какво се случва с нас, а как ние отговаряме на случващото се.

Външните събития от живота ни до голяма степен са извън нашия контрол. Ние не избираме родителите си, околната среда, историческия период в който живеем, или пък потока на обстоятелства които формират нашия опит. Това са дадености. Ние не ги избираме, но можем да изберем как да им реагираме, и в този избор се крият и нашата свобода, и нашата отговорност.

Вместо да се оплакваме от начина по който сме третирани, можем да се концентрираме върху това да живеем добре. Това е начинът да упражняваме нашата свобода. 
Нашата отговорност е да направим най-доброто, което можем с това, което имаме и където сме. И ние не го правим сами. Ние се сдобиваме с помощ, учейки се как да реагираме най-добре. Имаме група за взаимопомощ, която ни подкрепя; имаме една Висша сила, която да ни дава и любов, и насоки.

Днес ще помня, че в живота ми не е толкова важно „какво“, a „как“.
 
hope Дата: Събота, 27-06-2015, 10:18 AM |Съобщение 442
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Един урок, на който татко ме научи: Ако искаш да направиш нещо в живота, започни го сега.
--Monty Cralley

Възможно е нашите родители да са ни указвали неща по начин, който често да ни е карал да се чувстваме засрамени. Но независимо какво си спомняме за това, или пък за тях, те обикновено са мислели за нашето добро. Начинът, по който са се отнасяли като родители, е зависел от техните собствени преживявания, от техния опит. И навярно същият този модел го има и в нашето собствено родителство. Ние всички можем да правим най-доброто, на което сме способни. Никой от нас не може да бъде перфектен. Но сега, когато имаме време да се вгледаме в миналото и ако все още таим някакъв яд или негодувание, ние може да помислим за това да простим на нашите родители. Или да се реваншираме на нашите деца или други членове на семейството, като поправим грешките си, ако сега сме в състояние да ги видим.

Ние направихме стотици грешки и в по-зряла възраст. Някои бяха умишлени, други (често повечето) - не. Трябва ли да поправим всички от тях? Всъщност, ние дори не трябва да признаем всяка една от тях. Пред нас не стои такова задължение. Да признаем грешките си е препоръка – като всичко останало в 12-Стъпковата програма. Но ако го направим, ще се почувстваме много по-добре, а и ще помогнем да се прекъсне цикъла на лошото родителство, което може да сме преживели.

Ние всички имаме шанс да направим нещо значимо в живота. Това не означава да изобретим средство или лекарство, което да помогне на милиони хора. Но да се усмихнем днес на непознат може да бъде едно добро начало. Да си помислим как да оставим настрани стара злоба. Да се извиним за едно нелюбезно свое действие.

Днес мога да направя нещо наистина важно. Имам ли желание да видя как се отнасям към другите хора?
 
hope Дата: Понеделник, 29-06-2015, 10:18 AM |Съобщение 443
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Омразата е проява на страх - ако не се страхуваш от никого, няма да мразиш никого. --Hugh Downs

В случаите, когато сме по-силни вътрешно, ние сме по-щедри по дух към другите. Но понякога мислим прекалено много за това какво не е наред с другите и как те трябва да се променят. Това е форма на контролиране, често – на злонамереност, но всъщност – на страх от другите. Ако търсим нещата, които имаме силата да променим в нашите семейства, в нашите приятелства, в света, ще можем да се научим да бъдем достатъчно големи, за да оставим настрани своите страхове.

Дали сме злонамeрени към някого днес? Ако сме честни със себе си, дали не изпитваме чувство на страх във връзка с този човек? Кое е това, от което наистина се страхуваме? Може би същият човек също се страхува от нас. Когато можем да направим нещо за своя страх, омразата ще се стопи без допълнително усилие. Тогава ние влизаме в контакт с по-възвишената личност вътре в нас.

Днес ще имам вътрешната сила да се изправя пред страховете си. Няма да ги изразявам чрез злонамереност и омраза.
 
hope Дата: Вторник, 30-06-2015, 8:59 AM |Съобщение 444
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Отнасяйте се с хората и най-вече с приятелите си така, както бихте искали те да се отнасят с вас. --Samuel Johnson

"Знаеш ли," – ми призна някой: "Никога не съм си позволявал да имам добри приятели. Винаги  съм се поставям в двете крайни роли - или мислех, че е мой дълг да" спасявам "всички, или пък  че е някой друг трябва да" спаси "мен. По този начин си създавах много незадоволителна отношения. Не позволявах на себе си да израствам, но и не го позволявах на хората, с които бях заобиколен. Отношенията, които изграждах, се свеждаха до „родител-дете“, „учител-ученик“, и „консултант – клиент“.
Изморен съм от празни и неуравновесени приятелства. Искам добри приятели, а не паразити или месии, които да управляват моя живот. Искам приятели, с които да мога просто да бъда себе си, без да се тревожа дали съм нещо по-малко или повече от тях. Искам приятели, които ще ме приемат какъвто съм, и които няма да очакват от мен да имам всички отговори, на всички въпроси, през цялото време. "

Днес ще разгледам какво очаквам от себе си и от моите приятелства. Като приятел дали не очаквам от себе си да давам съвети на всички, или/и да имам всички отговори? Дали не очаквам моите приятели да се грижат за мен и да ми дават всички отговори? Ако моите приятелства не са задоволителни, ще работя за разширяване на моето разбиране за това какво е приятел. Също така ще работя за подобряване на качеството на приятелството със самия мен.
 
hope Дата: Сряда, 01-07-2015, 10:38 AM |Съобщение 445
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Животът може да бъде разбран поглеждайки назад, но трябва да бъде живян гледайки напред. --Soren Kierkegaard

Веднъж, в едно малко село избухнал огромен пожар. Разпространил се бързо, и няколко къщи и ферми изгоряли до основи. След дълго време огънят бил овладян и изгасен. Селяните се обединили, за да възстановят селото си, но един доста упорит млад мъж настоял да претърсят развалините, за да открият причината за пожара.

Нетърпеливите жители му се скарали, казвайки: "Защо да си губим времето в търсене на причината? Ако я узнаем, това ще поправи ли щетите?"
"Знам това", отговорил младият човек, „ но ако узнаем защо е възникнал пожара, това може да попречи на други пожари."

Понякога ние трябва да погледнем в болезнените си преживявания в миналото, за да предотвратим новата им поява. И когато опознаем по-добре себе си, можем да преминем отвъд миналото и да вървим към бъдещето с по-сигурни, по-безопасни стъпки.

Колко добре мога да използвам миналото си днес?
 
hope Дата: Четвъртък, 02-07-2015, 10:02 AM |Съобщение 446
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Човек расте, като формира добри навици.
--Helen Hayes

Нашите навици, каквито и да са те, са били значително повлияни, ако не и изцяло формирани, още по време на детството ни. По-голяма част от поведението ни беше подчинено на имитиране - имитирахме нашите родители, нашите братя и сестри, нашите приятели. Но ние не трябва да останем с навиците, които са нездравословни. Изборът за създаване на нови модели на поведение е наш, и ние ги формираме всеки миг, всеки час, всеки ден. И раздялата със стар модел, така че да направим път на нов, изисква нашите отдаденост и решителност.

Всички ние, които работим по 12-те стъпки, трябва да се раздалечим от старите нездравословни модели на мислене и поведение. Ние избираме да спрем с алкохола и другите наркотици. Възможно е да изберем да напуснем нездравословни взаимоотношения. И всеки ден избираме да преминем отвъд недостатъците си. Но не всеки ден е успешен. Имаме недостатъци, които са се вкоренили надълбоко в нас. Ние прекарахме години в цупене, в лъжи, във страх или отлагане, и които бяха подчинени на лошите ни навици. Дори и сега те често ни приканват обратно към тях.

Ние можем да намерим сили в Програмата и един в друг , и така да се отдалечим от поведението, което препречва днешното ни щастие. И ние можем да открием в другите възстановяващи се едно по-здравословно поведение, от което да се учим.

Програмата ми помага ми да зная, че има добър начин да се движа напред. Аз мога да израсна, когато съм заобиколен от добри навици  - и моите, и на другите възстановяващи се.
 
hope Дата: Петък, 03-07-2015, 12:43 PM |Съобщение 447
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Парите не могат да купят истинското щастие, което извира вътре от нас.
- Ziggy

Ние си мислим; " Няма ли да е хубаво да карам надеждна кола?"; "Няма ли да е хубаво всяка година да почивам на Карибите?"; "Няма ли да е хубаво да не ми се налага да работя?"  „Ако имахме пари“ -си мислим ние, „поне нямаше да се притесняваме толкова много и бихме заживяли спокойно“.

Вярно е - с пари можем да си купим външен комфорт - плюшени дивани и столове, луксозни коли, красиви къщи. С пари купуваме това, което ни утешава и успокоява от външната страна. И щом така или иначе ще сме нещастни, защо да не бъдем поне заобиколени от комфорт?

Но ние научихме, че независимо от заобикалящата ни среда, нещастието е нещастие. И докато не постигнем правилното отношение, с нас винаги ще има нещо нередно, независимо от това какво имаме или нямаме. Ако работим върху подобряването на вътрешния ни свят – за откриване и облекчаване на истинската причина за нашето нещастие - ние ще опознаем истинския комфорт. Ще опознаем вътрешния мир и спокойствието.
 
hope Дата: Неделя, 05-07-2015, 10:52 AM |Съобщение 448
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Нагласи и ограничения

Начинът ни на мислене е този, който определя до голяма степен кои сме ние и какво се случва с нас.
Не може да таим отровни мисли, без те да оказват видим ефект върху живота ни. Ако например, постоянно мислим колко сме неспособни или неефективни, ние ще приканваме самоунищожителни събития, които ще оформят и също такива обстоятелства за нас.

От друга страна, когато на мястото на разрушителните мисли поставим надеждата и оптимистичните нагласи, те ще ни носят спокойствие и обстоятелства на доверие. Ние ще излъчваме способност и радост.

Днес ще превърна в навик непрекъснатото заменяне на песимистичните си мисли с оптимистични такива. Ще се спра на това, което е вдъхновяващо за мен, така че да мога да повиша моята смелост и увереност, и така да спомогна за по-добрите ми обстоятелства.
 
hope Дата: Понеделник, 06-07-2015, 8:39 AM |Съобщение 449
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Разочарования 

Как може разочарованията да бъдат възможности за нашето израстване? Когато се чувстваме разочаровани и обезсърчени, е трудно, но не и невъзможно да видим положителната страна на нашата болка.

Повечето разочарования идват от усещането за провал, или когато не сe изпълнят очакванията ни за самите нас или спрямо другите. Ако можем да работим над нашата първоначална реакция или източника на неудовлетвореност, който се намира вътре в нас, то ние предприемаме правилните стъпки за превръщането на болката и страховете в ценен за израстването ни опит.

Имаме ли нереалистични очаквания за себе си; зависим ли от одобрението от другите? Храним ли отрицателни чувства към себе си; дали не успяваме да се видим като способни човешки същества?

Днес ще изследвам източниците на моето самочувствие. Ще търся щастието в себе си, а не в други хора, места или неща.
 
hope Дата: Вторник, 07-07-2015, 8:55 AM |Съобщение 450
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Чувството на неудовлетвореност

Много от нас, независимо дали го осъзнаваме или не, създаваме по- голямата част от нещастието, което преживяваме. Нашите разочарования са резултат от собствените ни негативни или ограничени мисли за самите нас и за нашия свят. Кои са някои от тези ограничаващи мисли, тези подсъзнателни вярвания, които ни пречат да изпитваме радост и пълнота?

Едно от тези убеждения е, че не можем да постигнем пълнота и удовлетвореност, освен ако не сме обичани и приети от тези, които са жертви на нашето минало поведение. Друго погрешно убеждение е, че сме прекалено стари, за да извървим толкова много път, за да се променим. 

Още една погрешна идея е: "Когато нещата не вървят по моя начин, това е катастрофа!" След това - и самоунищожителната нагласа, че да обичаш е равносилно на това да губиш, така че "най-добре е да се подготвя за най-лошото, което може  да се случи, защото то ще се случи".

Още две ирационални вярвания са, че нямаме контрол над своето щастие, и че ако искаме животът ни да бъде лесен и без затруднения, трябва да избягваме всеки дискомфорт или нови ангажименти. 

Днес ще погледна на разочарованията в живота ми като на предизвикателство, за да открия негативните или ограничени вярвания, които ми пречат да разгърна моите ресурси и потенциал.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 30 of 65«1228293031326465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz