Дар за Днес - Page 31 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 31 of 65«1229303132336465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 08-07-2015, 11:17 AM |Съобщение 451
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
“...  и насочваме усилията си там, където можем да успеем.”

Искането – или по-скоро жалбата „само ако“ ни изкушава често. Ние си мечтаем "Само ако имах друга работа, или пък друга къща, животът ми щеше да е щастлив!“ Може дори да си мечтаем партньорът ни да е различен. Когато губим толкова много ценна енергия в опити да променим нещо или някого извън себе си, ние обикновено се оказваме сами, нещастни, дори изтощени. Изискват се много усилия и търпение, за да развием това, към което наистина се стремим: любов, себеприемане, честност, душевен мир и спокойствие.

Вместо да се мъчим напразно да определяме или променяме другите, защо да не насочим нашите усилия там, където можем да успеем? Какво/ кого можем да променим? - Себе си – ставайки все по-малко критични, ние изграждаме своите честност и самоуважение.

Смятам ли да блокирам собствения си духовен растеж, като се съсредоточа върху действията на някой друг?
 
hope Дата: Четвъртък, 09-07-2015, 11:45 AM |Съобщение 452
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Еднакви и различни

Когато пиехме или вземахме други наркотици, ние често се чувствахме различни от другите. Тайно си мислехме, че никой не може да ни разбере. Може и да сме се опитвали да бъдем част от някоя група, но истината е, че бяхме самотни.

Сега знаем със сигурност - ние наистина сме различни от другите. Но това е защото всеки един от нас е уникално човешко същество. И ние всички имаме тази обща черта. Да бъдем като другите ни помага да се чувстваме сигурни и спокойни. Но ние трябва да се чувстваме добре и за начините, по които сме различни от другите. Всеки един от нас е малко по-различен, действа малко по-различно, и изглежда малко по-различно от всеки друг. И всеки един от нас има свой собствен начин да направи и живота, и света по-добър и за другите.

Молитвата ми за днес:
Висша сила, помогни ми да бъда себе си – такъв какъвто съм, с моите прилики и различия от другите. Помогни ми да използвам моите специални дарби, вместо да ги крия.

Действието ми за деня:
Днес ще направи списък на нещата, в които съм добър. Ще си помисля как мога да използвам тези свои дарби, за да съм полезен и за себе си, и за другите.
 
hope Дата: Петък, 10-07-2015, 10:23 AM |Съобщение 453
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Това, което ни учи най-много, е собственият ни опит.

Новодошъл:
Впечатлен съм, че си оставаш приятелски настроен и добронамерен, че си винаги готов да ми помогнеш, въпреки че аз не винаги следвам съветите ти.

Спонсор:
Приятелите не винаги може да са съгласни помежду си, без това да налага да сложат край на връзката им. Може би имам неприятности с някого, когото спонсорирам - който не иска да посещава сбирки, който има чести рецидиви, или пък който непрекъснато се оплаква от своите проблеми, но изобщо няма желание да се опита да работи по Стъпките. Разногласията са неизменна част от живота.

Предложенията на спонсора не са команди или задължения, както не са и Дванадесетте стъпки. Като спонсор мога само да предлагам, да давам препоръки, но те се базират на моя опит, затова аз не винаги мога да бъда прав за това, което ще работи за друг човек.  Аз не съм непогрешим. Опитвам се да не позволявам на егото ми да застава на пътя, да не се чувствам обиден или ядосан, когато спонсорираният трябва да опита нещо по своему. Да се научим да вземаме свои собствени решения и да работим за тях е необходимо за духовния ни растеж.

Всеки от нас проправя и изминава своя собствен път в процеса на възстановяване. При всички случаи обаче, научаваме много повече от нашия собствен опит – и добър, и лош, отколкото от нещата които само четем или чуваме по време на сбирки.

Днес ще се уча от собствения си опит.
 
hope Дата: Понеделник, 13-07-2015, 7:13 AM |Съобщение 454
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Защо да признаваме грешките си е нещо добро.

Понякога за нас е болезнено, или почти невъзможно да признаем, че сме сгрешили. И ако продължаваме да бягаме от това, ние най-вероятно ще допускаме същите грешки, докато най-накрая не бъдем принудени да се изправим пред истината. Защо се случва това?

Проблемът се крие в това, което наричаме его в нашите Дванадесет Стъпки и на дискусиите по тях. Когато се водим от егото си, ние се чувстваме едва ли не отговорни да го защитаваме, особено когато сме сред хора, които си мислим, че искат да ни „провалят“. И в нашия изкривен начин на възприемане на нещата всяко едно признание, че сме допуснали дори и незначителна грешка, ни изглежда като пълно поражение.

Можем да се освободим от затвора на това свое его просто като видим, че допускането на грешки и тяхното признаване е от съществено значение за израстването ни. Да поемем отговорност за грешките си, да усвояваме техните уроци е нещо, което ни позволява да изградим  по-добро поведение.

Днес няма да си поставям за цел да не греша. Вместо това, допусна ли грешки, ще имам готовност да ги призная. Това не е заплаха за моето его. Аз съм същество, което е нещо много повече грешките си.
 
hope Дата: Вторник, 14-07-2015, 7:49 AM |Съобщение 455
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Във Вселената няма нищо постоянно - с изключение на промяната.
--Heraclitus

Повечето от нас не обичаме много промените. Постигането на трезвеност и нейното запазване е като стремителна река от промени, която ни отвежда до нови места в живота. Ние усещаме това. Учим се да се доверяваме на новото все повече - всеки ден. Но въпреки че животът ни продължава да става все по-добър, ние все още пазим вътре в нас някои страхове - за това какво ще се случи, ако продължаваме да работим по Програмата за възстановяване; от това, че животът ни ще продължава да се променя и свързаната с това неизвестност.

Възможно е да сме получили добра работа и се страхуваме да не я изгубим. Може би трябва да се запознаем с нови приятели и се страхуваме, че те ще разберат какви „идиоти“ сме всъщност. Може би децата ни искат да имат по-добри отношения с нас, а ние се страхуваме от отговорността.

Знаете ли какво? Всичко ще бъде наред. Хубаво е да оставим добрите неща да ни се случват. Хубаво е да се доверим на себе си, за да се справяме с отговорностите си. Никой не знае как да направи живота си перфектен - ето защо имаме нужда от нашата Висша сила, за да ни води.

Молитвата ми за днес:
Висша сила, помогни ми да се вслушвам за Твоите посоки, за да премина и днешния си ден в трезвеност. Заедно можем да се справим с всички изненади и промени, които може да донесе новият ден.

Днешното ми действие:
Днес ще опиша три начина, по които страхът от промяна ме дърпа назад, и ще говоря с моя спонсор за тях. Какво трябва да направя, за да бъда готов за тези промени?
 
hope Дата: Четвъртък, 16-07-2015, 10:20 AM |Съобщение 456
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
В очите на Бог ние сме равни с другите хора. Не сме нито по-добри, нито по-лоши.
-- James Russell Lowell

Споделянето на нашия опит с приятелите на сбирки по Дванадесетте стъпки ни помага да разберем колко много си приличаме всички ние. Ние сме уникални само в смисъл, че всеки дава своя специален принос към живота, и той не е съвсем като на някой друг.

Пазенето на тайни от другите може да ни направи страхливи. Ние си мислим: „ Ще могат ли наистина да ме харесат, ако узнаят това? И все пак ние чувстваме дълбоко облекчение, когато споделяме нашите най-срамните тайни на сбирки, а мъжете и жените ни слушат с внимание, а след това ни благодарят и ръкопляскат.

Ние вече не търсим награди от стария модел – да се преструваме, че сме някой друг, а не ние. Нашата най-голяма награда вече е душевният мир, спокойствието, до което се докосваме, когато нямаме нищо, което да крием. Ние се научаваме на истинско смирение, както и на това че сме се равни с другите хора. Не сме нито по-добри, нито по-лоши.

Днес ще се насладя на спокойствието от това да нямам повече тайни и ще отпразнувам моята човешка природа.
 
hope Дата: Петък, 17-07-2015, 10:21 AM |Съобщение 457
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
На този свят всички ние сме пътници и най-доброто, което можем да открием в нашите пътувания, е честният приятел.-- Robert Louis Stevenson

Зависимостта унищожи много от нашите взаимоотношения. Тя ни отне способността да се сближаваме с другите хора. А цитатът по-горе ни напомня, че истинските приятели са много по-важни от хората, с които бяхме заобиколени, докато използвахме алкохол или наркотици.

Възстановяването е онова, с което можем да подобрим нашите отношения. Животът ни зависи от това. В нашата Общност намираме нови – истински, честни приятели. Вече не сме сами. Ние сме честни един с друг по отношение на недостатъците си и работим често пъти заедно над тях. Правим го, за да си помагаме един на друг и за да имаме по-добри, все по-близки връзки. Животът ни също зависи от това. Ние работим, помагаме си взаимно, за да намерим изход от пустинята, на моменти - просто за да оцелеем в нея. С течение на времето ще видим, че независимо от болката, която хората ни причиняват на моменти, приятелствата и взаимоотношенията са най-добрите неща в живота.

Молитвата ми за днес:
Висша сила, научи ме да бъда добър, честен приятел. Помогни ми да помня, че приятелството е едно от ней-ценните неща в живота.

Днешното ми действие:
Днес ще мисля над нещата, които превръщат един човек в добър приятел. След това ще си направя честен анализ - какъв тип приятел съм? Дали съм приятел не само в добрите, но и в лошите времена за другите?
 
hope Дата: Събота, 18-07-2015, 10:28 AM |Съобщение 458
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Празнувайте свободата си

Всяка нация има ден, в който празнува независимост и свобода. Защо да не отделим малко време, за да отпразнуваме и ние своята свобода? Независимо дали сте намерили свобода от употребата на определено вещество или зависимо поведение, или пък сте открили свободата да живеете живота си възможно най-пълноценно, отделете малко време, за да почетете и да признаете колко много означава за вас тази свобода.

Да  можем да идентифицираме проблемите си е нещо хубаво. Чрез осъзнаването на това, което не е добро и не работи, ние се учим какво да променяме. Но също така е хубаво да се съсредоточим и върху добротo в нашия живот. Осъзнаването на това, което е правилно и което работи ни помага да откриваме радостта.

Погледнете назад по криволичещия път на живота си досега. А сега вижте - докъде сте стигнали?! За мен мястото, на което съм, ми изглежда добро. Как изглежда за вас?

Боже, благодаря Ти за новата ми свобода!
 
hope Дата: Понеделник, 20-07-2015, 9:39 AM |Съобщение 459
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Една от формулите за провал: Да се опитваш да се харесваш на всички.
--Anonymous

Поставянето на „летви“, които не можем да достигнем, е нещо, което не ни носи нищо добро. В някои случаи си поставяме цели, за които от самото начало е ясно, че не могат да бъдат постигнати. Ако се стремим да бъдем харесвани от другите, ние вървим срещу идентичността си. И ако някой ни отхвърли, буквално се сриваме. Потъваме в блато от отчаяние и самосъжаление. Всеки път, когато си поставяме за цел някой друг да се произнесе дали ни одобрява, ние сеобричаме на провал.

Ние знаем, че не сме Бог. Но също така трябва да разберем, че няма и друг човек, който да е Бог. Не бива да търсим когото и било, който да ни съди. Както и ние не можем да съдим никого. В основата на нашата Програма е решението, което вземаме в Трета стъпка: да поверим нашите воля и живот на грижите на Бог. Това е формулата за успех. Опитайте се да живеете така, че поведението ви да бъде одобрявано от Бог, а не от другите хора.

Не мога да градя живота и възстановяването си върху опитите да се харесвам на другите. Моят път към успеха е да завися единствено от моята Висша сила.
 
hope Дата: Вторник, 21-07-2015, 10:36 AM |Съобщение 460
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Научих, че пътят към прогреса не е нито бърз, нито лесен.
--Мария Кюри

Ние търсим напредък, а не съвършенство, но въпреки това понякога се губим или сме объркани между двете. Очаквайки от себе си да бъдем перфектни в неща, на които едва сега се учим и затова не успяваме, може да ни хвърли в скръб. Когато приемем, че сме хора и като такива не можем да бъдем съвършени, ще си позволим да грешим. Ще приемем грешките като нормална част от процеса на живот и учене - процес, който наричаме прогрес.

Нашата нужда да бъдем перфектни ще намалее с времето. И ние можем да си помогнем сами да се откъснем от старите навици. Перфектността и самоуважението не са симбиоза, освен в нашето съзнание в миналото ни. И това е една симбиоза, която ни направи ужасно несправедливи. Разрушаването на старите модели на мислене изисква нашата отговорност, то е наше задължение. На първо място трябва да решим и да повярваме, че сме полезни хора - просто защото сме такива. Всеки един от нас е ценно същество; всеки един от нас може да предложи нещо конкретно на този свят. И ние сме достатъчно добри същества такива, каквито сме. Утвърждаването на всичко това, по няколко пъти, е началото. Но заедно с това не бива да забравяме, че напредъкът е нещо бавно; че за да се усъвършенстваме, е необходимо да работим постоянно над себе си.

Днес ще помня, че моята цел е духовно израстване, а не съвършенство.
 
hope Дата: Сряда, 22-07-2015, 8:23 AM |Съобщение 461
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Не се страхувайте от живота. Вярвайте, че животът си струва да бъде живян и вярата ще ви помогне това да стане действителност.
--William James

Много от нас сме научили още като деца, че отхвърлянето и изоставянето са неразделна част от това да си жив. Ние дотолкова сме свикнали с мисълта и чувството, че нещата никога няма да работят за нас, че страхът, подобно на сянка,  винаги се спотайва зад нас. Обикновено има нещо специфично, заради което да се страхуваме - че няма да имаме достатъчно пари, за да плащаме сметките си; че някой, когото обичаме ще умре; или че децата ни няма да се справят добре в училище. И винаги в страха си обобщаваме, че независимо от нашите усилия, събитията ще ни смажат.

Ние трябва да бъдем внимателни, когато създаваме нещата, които искаме и търсим. Независимо от плашещите преживявания от миналото, ние трябва да вярваме, че са възможни и други резултати: Не е възможно да бъдем напуснати от всички близки, не може всички рискове да свършват с разруха, не е възможно всички усилия да претърпяват поражение.

Новите последици са възможни, когато вярваме, че те са възможни. Добрият нов свят, към който всеки един от нас се стреми, почива на раменете на тази вяра.

Уморих се да бъда страхлив. Днес ще бъда уверен, че положителните ми усилия ще ме отведат до позитивни резултати.
 
hope Дата: Петък, 24-07-2015, 11:52 AM |Съобщение 462
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Безпокойството е тънка струя от страх, която се просмуква през ума ни. Ако я насърчаваме, тя ще се превърне в река, в която ще се оттичат всички други мисли.
--Arthur Somers Roche

Струйката вода, която се влива в долната страна на хълма, не представлява проблем за него, нито за растителността или хората, живеещи в долината. Но ако тази струйка прерасне в  буен поток, той би наводнил пътя, носейки със себе си растения, скали и почва, и така би застрашил живота и имуществото на хората в долината.

Така е и с тревожността. Когато в нас се появи притеснение, то е като струйка. Тя представлява малка заплаха за нас и може да бъде спряна по всяко време, точно защото е малка. Но ако се оставим да бъдем подхранвани от по-тревожни мисли, ние ще й позволим да расте, докато накрая всички наши мисли и цялата ни енергия се фокусират върху тревожността, която вече ще е с голяма сила.

Ние всички имаме неща, за които да се тревожим. Но можем просто да признаем, че имаме притеснения. Няма нищо лошо в това през умовете ни да преминават тревожни струйки. Но за да ги задържим в нужния, действителния им размер, трябва да помним кое е истински важното за нас сега - в този момент. Не се налага притесненията ни да нарастват или да бъдат преувеличавани, за да бъдат разрешени.

Да, признавам - имам притеснения, точно като всички останали хора. Въпреки това, не се налага да ги правя по-големи отколкото са.
 
hope Дата: Неделя, 26-07-2015, 10:26 AM |Съобщение 463
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Учим да се очакваме неочакваното. 

Истинският душевен мир и удовлетворение идват не когато постигнем известна степен на временен контрол (като такъв той е несигурен!), а когато се научим да очакваме неочакваното. Това става възможно, когато се научим на изкуството да отговаряме на промените и на постоянно променящите се обстоятелства в живота ни. 

Ние не избираме своя път, преди да сме се родили. Ние не избираме факта, че всяко едно житейско пътуване завършва със смъртта. Съвсем естествено е, че искаме да контролираме това, което можем, и животът ни става по-добър, когато можем да правим това. Но най-добрата част от приключението идва когато приемаме нещата, които животът ни носи, и едновременно с това се научаваме как да ги накараме да работят за нас. Никакви обвинения, критика,  или сръдливост някога ще ни разкрият причините, поради които промените се случват. Наша връзка с другиго може да бъде корозирала от киселината на вината, но тя става по-силна, когато се обединим заедно в екип, за да се справяме със събитията, които оформят живота ни. 

Днес ще си спомня за поне едно събитие в живота ми, което не е било добре дошло за мен, но е допринесло за израстването ми.
 
hope Дата: Понеделник, 27-07-2015, 10:35 AM |Съобщение 464
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Движейки се напред

Колкото и много да ни се иска, ние не можем да вземем с нас всеки на пътешествието, наречено възстановяване. И не бива да се чувстваме нелоялни, когато позволяваме само на себе си да се движим напред. Ние не трябва да чакаме тези, които обичаме, да вземат решение да се променят.

Понякога трябва да си разрешаваме да растем, въпреки че хората, които обичаме, не са готови да се променят. Може дори да ни се наложи да напуснем някои хора- независимо че страдат, просто защото не можем да се възстановяваме за и вместо тях. Не се налага да страдаме с тях. Това не помага.

 
Няма да си помогнем, ако останем на едно и също място само защото някой, когото обичаме, е заседнал. Потенциалът да помагаме на другите е много по-голям, когато се отделим, работим върху себе си, и спрем с опитите да принудим другите да се променят с нас. 
Когато променяме себе си, позволявайки си да растем, докато другите търсят своя собствен път, ние въздействаме благотворно върху хората, които обичаме. Ние сме отговорни за себе си. Те са отговорни за себе си. Ние ги оставяме на свобода и си позволяваме да растем. 

Днес ще помня, че да раста и се променям е мое лично право, независимо дали някой, когото обичам, е готов да расте и се променя заедно с мен, или не.
 
hope Дата: Вторник, 28-07-2015, 10:17 AM |Съобщение 465
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Самодисциплина 

Всички имаме определени дейности, придружени със срокове, които трябва да посрещаме: имаме сметки за плащане, отговорности на работното място - всички безброй малки неща, които бутат живота напред.

Когато осъзнаем, че сме протакали нещо, трябва да поемем отговорността си, но без това да ни води до срам. Отлагането не означава, че сме се провалили. Реалистично ли би било, и колко, ако сме нетърпеливи да правим неприятни за нас неща? Човешко е да се стремим да избегнем това, което не сме готови да направим.

Когато започнем да се освобождаваме от бремето на нашия перфекционизъм, ние се сдобиваме със свобода, защото приемаме по-добре своите отговорности. Спазването на сроковете - доколкото можем, един по един, ни се отплаща със спокойствие и един по-лесно управляем живот. Започваме да живеем, водени от нашите избори, а не от исканията на други хора. Когато сме изправени пред бавене, отлагане, прибързване, негодувание или перфекционизъм, можем да се обърнем към Стъпка Десета, за да си направим ежедневен самоанализ. Можем да простим на себе си, да се опитаме да се посмеем на себе си, да продължим да живеем в настоящето. Днес може да бъде по-добър ден от вчера.

Ще призная пред себе си - навярно има нещо, което избягвам или отлагам. Дали днес не е денят да го направя?
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 31 of 65«1229303132336465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz