Дар за Днес - Page 37 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 37 of 65«1235363738396465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Понеделник, 02-11-2015, 10:54 AM |Съобщение 541
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Нашите постъпки са тези, които ни определят, както и ние сме тези, които определят нашите постъпки.
--George Eliot

Кои сме ние, наистина? Понякога ни се струва, че сме едни от вътрешната си страна, а действаме като някой друг. Може ли един добър човек да прави лоши неща? Може ли един лош човек да прави добри неща? Това е доста объркващо, нали?

Нашата програма за възстановяване ни учи, че ние можем да променим това, което сме, като променяме нещата, които правим. Ние можем да станем такива, каквито искаме да бъдем, като действаме така, сякаш вече сме такива. Например, ако искаме да бъдем трезвени, ние можем да действаме така, сякаш сме трезвени; тоест, да не пием, да не посещаваме места, където се пие. Ако искаме да бъдем грижовни хора, можем да действаме, водени от желанието да полагаме грижи за другиго.

Ние сме хората, които се чувстваме от вътрешната страна. Но ние също така сме хората, които действат от външната ни страна. Във възстановяването ние променяме начините, по които мислим, усещаме и действаме. Ние практикуваме извършването на промени във всяка от тези области, и всеки път, когато се справяме добре в една от тях, си помагаме и в другите.

Молитва за Деня:
Висша сила, помогни ми да се превърна в човека, който искам да бъда, като променям начините, по които действам, чувствам и мисля. Вече се изморих да действам, чувствам и мисля като зависим.
 
hope Дата: Вторник, 03-11-2015, 9:03 AM |Съобщение 542
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Смелостта е в това да се справяме със страховете си, тя не означава липсата на страх.
--Mark Twain

Кои от Дванадесетте стъпки ни научават как да се справяме с нашия страх? Това са Стъпките, които ни плашат най-много! За много от нас това ще бъдат стъпки Трета, Пета и Девета. Тези стъпки изискват от нас да се придвижим от едно място в нашия живот на ново място.

Стъпка Трета изисква от нас да напуснем безумния и напълно объркан живот, който сме водили досега, и да пристъпим в един нов живот. Ние вярваме, че той ще бъде добър за нас, тъй като започваме да вярваме във Висша сила, която ще ни възвърне баланса и здравия разум.

Пета стъпка изисква от нас да се преместим от тайния живот към живота на откритост и честност. Ние трябва да напуснем нашите скривалища, да свалим маските си и да позволим на друго човешко същество да ни види такива, каквито сме.

В стъпка Девета ние поемаме отговорност за миналите си действия. Изправяме се пред хората, които сме наранили и правим всичко възможно, за да поправим причинените им от нас щети.

Всяка от тези стъпки ни учи смелост.

Молитва за деня:
Висша сила, дай ми кураж, за да се преместя в новия живот, който Ти отваряш за мен. Всичко, което трябва да направя, е да предприема Стъпките, за да стигна до него.

Днешното ми действие:
Днес ще помисля - имам ли нужната смелост за моето възстановяване?
 
hope Дата: Сряда, 04-11-2015, 11:26 AM |Съобщение 543
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Винаги помнете - независимо какъв е проблемът, за него има безброй решения.
--Marion Weinstein

Момиче на име Айрис било тормозено от момчетата в училище. Всеки път, когато минавала покрай тях, те започвали да говорят невъзпитано и грубо. Понякога, когато никой не ги гледал, препречвали пътя й и не й позволявали да се прибере у дома. Айрис била твърде неопитна да се грижи за себе; тя не можела да осъзнае, че убеждението, че е невъзможно да направи каквото и да било, за да се защити, наистина не й позволява да направи нищо. Чувството за безпомощност й пречело да мисли за това, което може да направи.

Един ден тя се изплашила толкова много, че разказала всичко на приятелката си. Заедно с нея започнали да обмислят нещата, които може да направи за да преодолее проблема си. Самото осъзнаване, че може да направи нещо за себе си, премахнало чувството за безпомощност у Айрис, а момчетата забелязали промяната в нея, и спрели да я дразнят. Това вече не било нещо забавно за тях.

Ние често се чувстваме безпомощни в ситуации, които ни изглеждат твърде трудни и за които си мислим, че не можем да се справим. В действителност, помощта е винаги на разположение - чрез приятелите и семейството ни, чрез Бог - те ни помагат да видим как можем да си помогнем. Всичко, което трябва да направим, е да спрем да се поддаваме на чувството за безпомощност, и да потърсим истински това, от което имаме нужда.

Мога ли да видя многото решения за проблемите ми днес?
 
hope Дата: Петък, 06-11-2015, 11:55 AM |Съобщение 544
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ангелите са навсякъде

Никога не съм вярвала в ангели. Не и досега. Сега го правя. Мисля за ангелите като за хора, които правят хубави неща за нас, без да очакват много в замяна. Те дават заради самото даване, защото за тях това е любов. Те търсят възможности да помогнат, дори когато това им струва много. Те не винаги изглеждат както ние очакваме. Не винаги миришат както ние очакваме. Техните убеждения не винаги съвпадат с нашите. Но когато имаме нужда от тях, те са там, за нас.

Един от първите пъти, когато наистина разбрах тяхната същност беше, когато трябваше да измина с кола пътя от Лас Вегас до Ню Йорк. Беше през 1982 г. Попаднах в места, за които не знаех нищо освен от учебниците по география. Бях ужасена от неизвестността, но пък исках да завърша пътуването си.

Ангелите бяха навсякъде. Срещнах ги в бензиностанциите и останалите спирки, на магистралата, в хотелите, в ресторантите, и на всяко място на което спрях по протежение на пътя. От Флагстаф, Аризона до Албакърки, Ню Мексико; от Джоплин, щата Мисури в Чикаго, Илинойс и след това до Ню Йорк. Тяхната подкрепа беше неизчерпаема. Благодарение на тях преминавах от един град в друг. Благодарение на тях, аз приключих пътуването си. Моята работа беше просто да се появя пред тях; те направиха останалото.

Кога беше последният път, когато разпознахте ангела до вас? Може би когато шофьор ви свирна с клаксон да преминете с колата си в съседното платно, защото бяхте отклонили погледа си от пътя? Или може би когато непознат предложи да ви помогне, когато бяхте претоварен с чанти багаж? Или може би когато нкой ви отстъпи мястото си в метрото или автобуса? Или може би ви направиха подарък – такъв какъвто знаеха, че искате? Или може би ви дадоха назаем пари, купиха дрехи или играчки за децата ви, когато вие нямахте средства, или просто ви подадоха ръка за помощ ? Или може би това беше приятел, който просто спря в средата на забързания си делник, намери време, когато му се обахте,  за да се срещне с вас на кафе или обяд? 
Ангелът може да бъде някой познат или някой, който преминава край вас. Ангелите правят живота ви по-добър, дори това да е за миг.

Вие просто трябва да разпознаете и да приемете ангелите в живота си; хората, които са допринесли за доброто в живота ви - без значение много или малко.
 
hope Дата: Събота, 07-11-2015, 10:06 AM |Съобщение 545
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Прави за другите това, което би искал за себе си.

Необмисленото и грубо поведение към приятел често води в замяна до грубост от негова страна. Това не бива да ни изненадва. Обвиненията ни към другите обикновено предизвикват тяхната гневна защита и контраатаки. Това също не бива да ни изненадва. От друга страна, любовта и съпричастноста към хората в живота ни като цяло, добрите намерения в замяна връщат при нас любов, съпричастност и добронамереност. Защо тогава да изразяваме любовта си е нещо трудно за нас?

Страхът от отхвърляне при повечето от нас е много силен. Предлагането на любов, страхувайки се, че тя няма да ни бъде върната, ни кара да се чувстваме твърде уязвими. Въпреки това, принципите, до които се докосваме чрез Програмата 12 Стъпки, ще ни помогнат да разберем, че ние получаваме от другите това, което ние даваме. Ако си спомним това, преди да отговорим на когото и да било край нас, ще направим живота си много по-спокоен.

Днес ще помня, че мога да очаквам от другите поведение съответно на моето към тях. При мен се връща това, което давам, ето защо се моля да бъда мил и любящ.
 
hope Дата: Неделя, 08-11-2015, 10:33 AM |Съобщение 546
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Има дни, когато чувствам, че губя търпение за начина, по който протича животът ми.
- Anonymous

Може би защото емоционално ни оздравяване не е достатъчно бързо, често се чувстваме ядосани или разочаровани. Възможно е финансовите проблеми или работата да ни носят неудовлетворение. Възможно е грижите към децата или родителите все още да са твърде изморителни. Или по-вероятното - не можем да намерим нужното време за себе си. 

Затова трябва да практикуваме търпение. Всеки ден.  Понякога най-трудното нещо, което трябва да направим, е да не правим нищо - да изчакаме събитията, да им позволим  да се разгърнат в собственото им време.

Можем да се учим на едно от най-важните за нас умения - да спрем да изискваме и насилваме нещата да се случват. Не можем да контролираме всичко в живота, но можем да спрем с опитите си да контролираме. Нито можем, нито е необходимо да постигнем всички свои цели в един ден, или дори в един месец.

Като зависими, много от нас често изпадаме в депресии. Когато се чувстваме депресирани,  може да се изкушим да се изолираме. А е възможно и депресията да се превърне в отчаяние. Не бива да позволяваме на депресията да ни отведе обратно към употребата.

Вместо това, се опитваме да стъпим здраво в живота – тогава сбирките, контактите със спонсора са най-важните. Споделянето на чувствата помежду ни показва, че не сме единствените, които изпадат в депресия, докато се възстановяват. Работата с новодошли на сбирките може да направи чудеса за нашето собствено състояние. И най-важното - молитвата и медитацията могат да ни помогнат да се докоснем до силата, така необходима ни при депресия.

Ние практикуваме приемане и не забравяме, че чувството за депресия несъмнено ще изчезне с времето. Вместо да се борим с чувствата си, ние ги приемаме и търсим силата, за да преминем през тях.

Колкото и трудно да ми изглежда, днес ще се опитам да бъда търпелив човек.
 
hope Дата: Събота, 14-11-2015, 12:08 PM |Съобщение 547
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
„Първо - най-важното !”

Когато сме много заети, често декларираме и то с някакъв гняв, че не можем да направим всичко наведнъж. Като хора с емоционални проблеми често чувстваме, че се опитваме да направим прекалено много неща наведнъж. Много често това означава да се поставим под огромно напрежение, защото нашето време се оказва недостатъчно. В резултат ставаме напълно неефективни.

Мотото „Първо най-важното” ни показва как да определяме приоритетите си, как да ги подредим по важност за самите нас. Във всяка ситуация или проблем винаги има една стъпка, която е по-важна от другите. Когато я направим, откриваме втората – следващата по значимост, след това - третата, и така нататък. Понякога определено действие е на първо място, просто защото другите неща зависят от него.

С помощта на „Първо най-важното” като ръководен принцип в живота ни, можем да живеем по един по - подреден и по-организиран, по-хармоничен начин. Ако днес имаме да свършим определена работа, можем да планираме да направим първо най-важните неща от нея. Ако в дейността ни нещо трябва да бъде намалено, можем да преценим кои са дейностите, които трябва да се запазят. 

С вземането и изпълняването на тези решения намираме необходимото спокойствие, с което да направим и спокойния си избор. Разбираме, че не можем да направим всичко наведнъж, но и че не трябва да се чувстваме виновни за това. 

Знаейки колко важна е последователността, днес ще правя нещата по тяхната важност.
 
hope Дата: Неделя, 15-11-2015, 9:19 AM |Съобщение 548
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия

„Намали скоростта и Живей. Прави го Просто“ 

Много от нас буквално нахлуваме в дните и често се оказваме толкова заети, че не можем да се възползваме от това, което правим и да му се насладим. Поглъщаме живота на големи залъци, вместо да изпитваме удовлетворението от всеки един момент. Често се призоваваме да побързаме, без да имаме основателна причина за това. В такъв момент всичко, което наистина си създаваме, е излишно напрежение и тревожност. 

Да бързаме и да сме ненужно заети са форми на нашето своеволие. Самозаблуждаваме се от преувеличения смисъл на нашата собствена значимост и считаме за изключително важно всичко да се изпълнява в съответствие с нашите лични графици. В нетърпението си отказваме да приемем забавянето от страна на другите хора, или пък всичко онова, което неизбежно се случва независимо от нашите искания. Всичко това ни напряга, води до нашия отказ да приемем живота такъв, какъвто е. 

Фразата „ Прави го просто”, която често чуваме на сбирки, може да бъде нашият отговор на вътрешното искане да бързаме. Тя предполага, че ние просто трябва да се движим в ритъма на живота.

Трябва да разберем, че не бързането, а постоянните усилия са тези, които в крайна сметка ни водят до успеха. Преди ние бяхме изцяло погълнати от бързане и нетърпение, но сега това, от което наистина се нуждаем, са увереността, упоритите усилия в правилната посока. 
Това, от което имаме нужда, е една добра стабилност, с която ще спечелим много.
 
hope Дата: Понеделник, 16-11-2015, 10:52 AM |Съобщение 549
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
„Карайте полека!”

При проблеми често се плашим и у нас се поражда желанието да избягаме,  да се скрием от тях. Ние обичаме да виждаме в проблемите, пред които ще бъдем изправени в бъдеще, огромната работа която ще ни предстои. Обичаме и да се връщаме мислено в миналото, да виждаме болката и борбата в активната ни зависимост. Като гледаме към всичко това, може да се отчаяме. Мислим си, че не можем да се справим. Мислите ни започват да се блъскат, започваме да се чувстваме като уловени в капан. Чувстваме, че ще се прекършим.

След това тихо чуваме фразата от сбирките „ Карайте полека”. Разбираме, че можем да намалим скоростта и да отделим малко време, за да позволим на нашата Висша сила да ни докосне. Сега можем да направим една - макар и малка стъпка, но необходимата за дадения момент. Готови сме да се заемем с непосредствената си задача - следващото нещо, което правим.

Като забавим темпото и предприемаме действията едно по едно – най-важното, после следващото по важност, ние намираме нужното ни спокойствие. Откриваме, че можем да се справим с напрежението на момента, в който сме.  И че по този начин – миг след миг, можем да се сдобиваме с така жадувания душевен покой.
 
hope Дата: Вторник, 17-11-2015, 11:27 AM |Съобщение 550
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Не мога да се справя с това, Боже. Моля те да го поемеш oт мен.
--Anonymous

Животът, който живяхме в тъмния свят на нашата болест, беше ужасяващ. Сякаш бяхме кацнали на една малка издатина на склона на планина, на хиляди метри височина. Склонът гледаше право надолу. Ние не можехме да се осмелим да погледнем нито нагоре, нито надолу, защото отчаяно се страхувахме да не паднем. Всичко, което можехме да направим, беше да храним нашата болест и да треперим от страх. Бяхме объркани. Около нас нямаше място за никой друг. Бяхме сами. Всеки ден се откъсваха и малки парченца от издатината, на която се крепяхме, и падаха право надолу. Всичко, което можехме да направим, беше да чакаме.

Накрая, в отчаянието си, ние погледнахме нагоре и видяхме хиляди хора, подтикващи ни да отидем при тях. Те бяха направили с телата си жива верига за нас - за да се изкачим. Всичко, което трябваше да направим, беше да поемем  ръцете им, протегнати към нас. Стояхме – все още изплашени, гледахме нагоре, после пристъпихме и се хванахме за ръцете. Вече бяхме в безопасност.

Никога повече няма да съм сам. Аз мога да оставя моите страхове, като приема помощта винаги когато имам нужда от нея.
 
hope Дата: Четвъртък, 19-11-2015, 11:18 AM |Съобщение 551
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Истинската радост 

Ние бяхме самотни в миналото, предпочитахме уединението дори в компанията на другите. Много от нас като деца сме прекарвали повече време, заровени в книгите, вместо в игри с другите деца. В училище също повечето от нас избягвахме срещите, приятелите. Бяхме уплашени и самотни; бяхме убедени, че сме недостойни, когато се сравнявахме с другите. Изолирахме се и се криехме не само от нашите близки, приятели и колеги, но и от нас самите, от собствените си истински чувства и мисли. Живеехме в един илюзорен свят на болни фантазии.

Проблемът ни не беше само във физическия глад за нещата, които ни караха да зависим. Той беше и в невъзможността да се справим с безумното си мислене, със самоунищожителното си поведение и с болните си емоции.

И сега е възможно да се чувстваме по-комфортно само с определени хора, в определени ситуации, отколкото в по-големи групи. А сбирката е идеалното място да се научим как да взаимодействаме с другите. На нея не се налага да действаме по определен начин или да крием чувствата си, защото нашата група ще ни разбере, независимо какво преживяваме. 

Във възстановяването първата ни истинска радост е в самия факт, че сме живи. След това намираме радостта и удовлетворението в това, че можем да изпълняваме ежедневните си дейности; в това да имаме лични постижения; да поемаме отговорност за себе си. Скоро откриваме радостта от служенето на другите. Нашето щастие става още по-голямо, когато се научим да споделяме радостите на нашите братя и сестри, да им помагаме безусловно и безкористно. 

Моля се да бъда изпълнен с благодарност за всеки ден, в който избирам възстановяването.
 
hope Дата: Събота, 21-11-2015, 12:01 PM |Съобщение 552
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
... Започнах да осъзнавам, че търпението е изкуство, че с него се постигат важните неща. Изчакаването, търпението може да се окаже много, много мощно. Времето е нещо ценно. Но ако можеш да изчакаш и потърпиш две години, понякога, независимо колко е трудно, можеш да постигнеш това, което не можеш да постигнеш днес ... - „ Смелостта да се промениш” -  Dennis Wholey

Тези, които са най-успешни в живота и любовта са тези, които са се научили да чакат успешно. Не са много хората, които обичат да чакат, или да се учат на търпение. И все пак, търпението е мощно средство, което ни помага да постигнем едни от най-добрите неща.

Не можем винаги да имаме това, което искаме, когато го искаме. По различни причини това, което искаме да направим, или да имаме сега, не е достъпно за нас. Но има неща, които не бихме могли да имаме днес, без значение какви са, но които можем да имаме в бъдеще. Понякога буквално полудяваме, опитвайки се да постигнем днес това, което по-късно ще дойде естествено и с лекота.

Можем да се доверим, че всичко е по график. Времето за чакане не е изгубено време. Нещо винаги работи - в нас, в някой друг, във Вселената.
Не бива да отлагаме и да живеем живот въобще на изчакване, докато чакаме. Можем да насочим вниманието си другаде, можем да практикуваме приемането и благодарността, можем да се доверим, че имаме живот, който да живеем докато чакаме – и просто да го живеем.

Справете се с чувството си на неудовлетвореност , с нетърпението си, но се учете и как да чакате, научете се на търпение. Старата поговорка „Не винаги можете да получите това, което искате” не е съвсем вярна. Често в живота можем да получим това, което искаме - особено желанията на нашето сърце - ако можем да се научим да чакаме.

Днес съм готова да се уча на изкуството на търпението. Ако се чувствам безсилна, когато трябва да изчакам нещо да се случи, и защото нямам контрол над времето,  ще се фокусирам върху наличната сила в мен, като се уча да бъда търпелива.
 
hope Дата: Неделя, 22-11-2015, 10:01 AM |Съобщение 553
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Бавният ход може да ви отведе напред по-бързо.
--Х. Кармайкъл

"Един от най-трудните уроци за мен е да се науча на търпение", призна един от членовете на сбирка. " През целия си живот бях като в едно голямо състезание. Мога да се сравня със заека в баснята "Костенурката и заека." Аз скачах в нещата, втурвах се в тях, но ми се струваше, че никога няма да пресека финалната линия. Занимавах се с куп странични неща, които очевидно не се нуждаеха от незабавната ми намеса. Никога не съм имал чувството за спокойствие или пък душевен мир. При мен всичко трябваше да бъде направено „вчера“.

"Аз бързах прекалено много и в моя брак - което е една от причините да съм разведен. Пришпорвах го, исках жена ми да се състезава с мен, искаше ми се тя да стане перфектна за една нощ.  Заяждах се с нея, опявах й постоянно, че трябва да бъде по-добра. Бях прекалено нетърпелив, за да й позволя да се развива със собствената й скорост, с нейното темпо. Тъй като не можех да си позволя да се забавя, не можех да й го позволя и на нея; така нито един от двамата ни не можеше да бъде в мир.
"Мислех, че правя всичко това, за да се променям и израствам. Но в действителност всичко, което правех, беше да атакувам моите проблеми и проекти с много инерция и много малко здрав разум."

Днес ще забавя темпото си. Когато се опитвам да реша проблемите си с бързане, аз само увеличавам трудностите си.


Съобщението поправено от hope - Неделя, 22-11-2015, 10:02 AM
 
hope Дата: Понеделник, 23-11-2015, 10:47 AM |Съобщение 554
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Честни и директни в общуването

Да се подчиняваме на мислите или чувствата на другите за нас, или да се съобразяваме с тях без да се нуждаем, е все едно да подхранваме срама, вината, негодуванията и недоразуменията. Но също така е катастрофално и да предполагаме, че другите знаят какво точно искаме, без да им го казваме. Много потенциално добри приятелства и бракове загиват заради нашите неверни предположения и липсата на честна и открита комуникация.

Дали приемаме, че другите не могат да знаят какво мислим или чувстваме, ако ние не им казваме истинските си мисли и чувства? "? Дали приемаме, че другите няма да имат време за нас, че няма да могат да се погрижат за нас, ако ние не им се обадим, за да говорят с нас?  От друга страна - дали не приемаме за безусловна даденост фразата "мълчанието означава съгласие; дали не си мислим, че другите могат да четат в умовете ни без да си отворим устата? 

Когато имаме предубедено или изкривено мислене към самите нас, ние сме склонни да го прехвърлим и по отношение на другите. Затова и всеки от нас трябва да поеме инициативата да отправя точно въпросите си,  да дава честни отговори във взаимоотношенията си.

Днес няма да допусна грешката да проектирам своите чувства спрямо другите. Ще предпочета честната и открита комуникация.
 
hope Дата: Вторник, 24-11-2015, 9:35 AM |Съобщение 555
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Честността е предимно в това да не обвиняваме другите за нещо, което не е наред със самите нас.
--Eric Hoffer

Да обвиняваме другите за нашите проблеми е нещо изкушаващо. Възстановяването изисква от нас да отговаряме за действията си. Да признаем, че сме безсилни пред алкохола и другите наркотици, е началото. Всяка една от Дванадесетте стъпки иска от нас да носим по някакъв начин отговорност за собственото ни повeдение. И програмата ни показва как да правим това.

С течение на времето ще видим, че да сме отговорни за нашите действия, е най-добрият начин, по който да живеем. Когато ставаме по-отговорни, нашето самочувствие расте. Започваме да виждаме колко много можем да направим. Ние се превръщаме от безотговорни алкохолици в отговорни за себе си хора. Ако сме способни на това, то ние сме способни на всичко, което ни е нужно!

Молитва за деня:
Моля се да помня, че съм отговорен за моите действия. Обвиняването на другите поставя дистанция между мен и тях. Висша сила, помогни ми да бъда честен!

Действие за деня:
Днес ще опиша четири случая, в които съм обвинявал някой друг за проблем, който наистина е бил мой проблем.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 37 of 65«1235363738396465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz