Дар за Днес - Page 40 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 40 of 65«1238394041426465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Понеделник, 04-01-2016, 11:02 AM |Съобщение 586
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бъдете търпеливи към всичко, което е нерешено в сърцето ви, и се опитайте да обичате сaмите му въпроси.
--Rainer Maria Rilke

Ние носим проблеми и несъответствия вътре в нас; имаме колебания и затруднения, за които няма лесни отговори;  имаме важни въпроси относно живота и света. Защо действах така, както го направих в по-младите си години? Ще можем ли с моя партньор в живота отново да бъдем щастливи? Как да се справя с тайната, която пазя в себе си?  Какво е това нещо, което наричаме Висша сила и Бог?

Във възстановяването ние предприемаме духовно пътешествие, и в някои отношения това пътуване е търсене на отговори. Въпросите ни дават енергия и посока, в която да търсим техните отговори. Не можем да очакваме да получаваме бързи или лесни отговори. И някои въпроси винаги ще останат точно това: въпроси. Но ние можем да се научим да бъдем търпеливи със себе си, толерантни към себе си – за това, че не знаем всичко, и винаги любопитни за това какво ще открием и научим.

Днес ще практикувам търпение към себе си. Ще прегърна нерешените си въпроси като ключови елементи в моите търсения.
 
hope Дата: Вторник, 05-01-2016, 11:25 AM |Съобщение 587
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Морална инвентаризация

Понякога си мислим, че е истински късмет да можем да мислим тайно, защото нашите мисли бързо могат да ни вкарат в беда, ако другите могат да ги четат. В мислите си можем да изберем това, което искаме да разкрием на другите преди да говорим или действаме.

В действителност обаче, в един по-дългосрочен план, ние не можем да скрием истинските си мисли и чувства. Естеството на нашите мисли оформя характера ни, става част от нас. То се отразява дори и на нашия външен вид. Никак не е трудно да идентифицираме хората, които са уплашени, ядосани, или които ревнуват.

Този процес има своята добра страна, защото добрите и любящи мисли и чувства също оказват влияние върху нашия вид, по-позитивни начини. Норман Винсънт Пийл е написал: "Бог управлява салон за красота", което означава, че хората с благи мисли са склонни да бъдат по-привлекателни, дори с годините.

Като членове на АА, и като продължаваме да работим по програмата, ние не трябва да се страхуваме от нашите собствени мисли и чувства. С течение на трезвите години ние ще подобряваме мислите и чувствата си, и с тях ще покажем на другите това, което програмата прави за нас и чрез нас.

Днес ще помня, че не се налага да пазя моите мисли и чувства в тайна. Знам, че няма мисли, които да останат скрити  - не и дълго време. Ще мисля с добро и за себе си, и за всички останали.
 
hope Дата: Сряда, 06-01-2016, 11:47 AM |Съобщение 588
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Има ли място в деня ти за неочакваното?

Възстановяването работи най-добре за мен, когато съм отворен за това, което идва всеки ден. Преди обичах да си определям твърди графици, да пиша дълги списъци с неща за вършене, и да преминавам през деня, гледайки през наочниците на моя изпълнен с предубеждения сценарий. Бунтувах се и протестирах с гняв на всичко, което разстройваше или проваляше внимателно изработените ми планове.

Ние пропускаме много, когато се опитваме да наложим собствена структура на събитията от деня. Може би го правим от страх, а може би го правим, за да почувстваме, че контролираме нещата, но това не работи.

Както и да се опитваме да игнорираме или да предотвратим неочакваното, неочакваното се случва. Едно от нещата, на които ни учи възстановяването, е, че ние можем да се доверим на себе си и на нашата Висша сила, за да се справяме с това, което идва. Използвайки нашите вътрешни ресурси, ние сме свободни и способни да посрещнем реалните житейски ситуации, с които се сблъскваме.

Днес ще бъда отворен за неочакваното. Кой знае? То може да се окаже забавно!
 
hope Дата: Четвъртък, 07-01-2016, 11:13 AM |Съобщение 589
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бъдете внимателни с компенсациите

Необмисленото нараняване на някого, когато искаме да изкупим собствената си вина или спрямо него, или спрямо друг, не е правилна стъпка Девета. Ние поправяме причинените вреди на другите, за да възстановим мостовете в живота си, които изгорихме безразсъдно. Но ако нашата компенсация ще нарани някого, ние трябва да преценим дали тя е в интерес, дали е за доброто на това лице или някой друг. Често пъти най-доброто нещо е да замълчим, но без да отричаме истината пред себе си или пред Бог.

Съзнателната промяна на поведението ни е част от поправките ни, особено към членовете на семейството, които може да са чували нашето "Извини ме" твърде много пъти. Връщането на пари, възстановяването на щети, както и благотворителни дарения от името на лицето, което сме ощетили – всички те са честни опити за поправянето на нашите грешки. Важният, съществен момент при всеки опит за поправка, е да поемем отговорност за това, което сме направили и за което изразяваме съжаление. Всичко това, заедно с промяната в поведението ни, ще помогне на нашите взаимоотношения да се подобрят, често пъти - веднага.

Днес няма да се плаша от поправките, които трябва да направя днес, но ще внимавам да не нараня някого с информация, която той или тя не е нужно да знае.
 
hope Дата: Петък, 08-01-2016, 11:04 AM |Съобщение 590
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Все още не съм спечелил, но все още не съм и загубил.
- Dennis C.

Едно от най-мъдрите неща, казвани в спорта е: " Загубата не е в това да те победят. Загубата е в това да се примириш да бъдеш и да останеш победен. "

И в живота, не само в спорта, тази идея е страхотно вярна. Подобно на нашите "Нека бъде не моята, а Божията воля " или " Предаваме се, за да спечелим", този израз ни напомня за важен основен принцип. Принципът, че битките не са войни, а по-скоро поредица от действия, кампании. Никой не печели всеки път, нито трябва да очаква това. А в някои битки не си струва да се бием в никакъв случай.

Не воденето на битка, а нашите нереалистични очаквания са нашият „ад”. 

Когато работим, за да поправим някои стари отношения или поведение, трябва да сме наясно, че ще трябва да извървим дълги разстояния. Когато работим със свой недостатък , то „врагът” е нещо от самите нас, и ние се изправяме срещу страхотен противник - част от нашето его, който няма да се откаже лесно . Трябва да сме наясно, че по пътя на промяната ни ще има много битки - и не малко поражения. А победил ще бъде този, който прояви най-много търпение и усърдие.

Ако продължим с усилията си да печелим вътрешна промяна, не можем да загубим, освен ако не се откажем.

Днес се моля да бъда търпелив и да проявя постоянство в работата си над мене. Ще се обърна към моята Висша сила за смелост, и ще постоянствам и в смелостта си .
 
hope Дата: Събота, 09-01-2016, 11:18 AM |Съобщение 591
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Ох, каква заплетена съдба си тъчем, когато практикуваме измамата.
-- Уолтър Скот

Да измамим означава да заблудим хората да вярват в неща, които не са истина. Като активни зависими, ние правехме това по много начини. Ние лъжехме. Прикривахме факти. Бяхме подли. Но докато се опитвахме да заблудим и измамим другите хора, ние правехме това и със себе си. Всяка наша лъжа беше като един възел. Съвсем скоро се оказахме в заплетена бъркотия, а животът ни беше станал неуправляем.

Нашата програма за възстановяване, която е програма на честност, ни показва как можем да разплетем живота си. С Първа Стъпка признаваме, че в резултат на зависимостта всички ние сме се заплели в живота си на зависими. Второ, ние осъзнаваме, че можем да го оправим. Трето, ние решаваме да се заемем с тази работа с помощта на Бог, без значение колко много работа е необходима. В Четвърта и Пета стъпки ние откриваме възлите с помощта на друг човек. В Стъпки Шеста до Десета ние разплитаме тези възли.

Без плетеници, нашият живот е свободен и е готов да бъде използван за каквото и да решим. Стъпки Единадесет и Дванадесет ни помагат да намерим добри и полезни начини за използване на дара на живота.

Молитва за деня:
Висша сила, благодаря за предоставения ми нов, свободен живот. Моля Те да ми помогнеш да го съхраня, като съм честен със себе си и другите във всичко, което правя.

Днешното ми действие:
Днес ще работя по разплитането на един възел от живота ми - само един.
 
hope Дата: Понеделник, 11-01-2016, 11:27 AM |Съобщение 592
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Днес ще преразгледам целите, които съм си определил.

Дали съм близо до някои от тях? Или обратно – не ми ли изгледат някои от тях непостижими? Ако е така, ще обмисля дали не мога да ги опростя, като ги направя на по-малки цели.

Ако една от целите ми е да живея в един по-хубав дом, ще търся начини да започна да работя за постигане на тази цел. Дали вече знам каква къща искам? Къде е? Как изглежда? Колко ще струва? Може би мога да променя моите обичайни разходи, да спестявам повече пари, или да взема изгоден за мене кредит. А може просто да си представя моята нова къща, или да изрежа нейна снимка и да я поставя на моето огледало.

Ако една от целите ми е да имам по-специфична кариера, ще си набавя каталог от нужния за нея колеж и ще разбера какви курсове биха ме подготвили за тази кариера. Може би мога да започна вечерно или друг вид обучение, или пък да работя за преквалификация на сегашната ми професия, или просто да помоля за помощта, което ми трябва.

Днес ще избера една цел, която ми изглежда трудно достижима и ще направя списък на необходимите стъпки, за да я постигна. Когато работя за целите си стъпка по стъпка, за днес, мога да се почувствам успяващ всеки ден.
 
hope Дата: Вторник, 12-01-2016, 11:04 AM |Съобщение 593
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Колко хубаво е да не правиш нищо, а след това да си почиваш.
--Испанска поговорка

Същността на Третата стъпка е в това, че за нас няма истинска работа, която да се направи. Вземането на решение да оставим волята и живота ни на грижите на Бог не се нуждае от енергия, няма движение. Нито пък се налага да стиснем зъби. Става въпрос само за едно решение, което можем да направим с „едно мигване на окото“. Действието идва от Бог.

Не е необходимо да правим нищо, за да спечелим Божията любов и благодат. В действителност, няма никакъв начин, по който бихме могли да ги спечелим. Тази любов и благодат е наша, когато я оставим да дойде при нас. Да се доверим на Божията любов към нас е всичко необходимо. Решението по Стъпка Трета.

Днес ще си почина, знаейки, че животът ми е в любящите ръце на Бог.
 
hope Дата: Сряда, 13-01-2016, 11:19 AM |Съобщение 594
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Ние не искаме, а и не бива да живеем в миналото, но трябва да се научим да живеем комфортно с него.

"Ние няма да съжаляваме за миналото, нито ще искаме да затворим вратата за него." - Това е едно от обещанията на 12-Стъпковата програма.

Един от най-полезните инструменти, с които разполагаме, за да се научим да живеем с миналото, е  инвентаризацията ни по Четвърта Стъпка. След като разгледаме скритите си и тъмни „ъгли“ и споделим с някой друг времената, в които не сме били на висотата на нашите очаквания, ние вече не се страхуваме от спомените за тези времена, нито се опитваме да ги блокираме.

Изискват се сили, за да се опитаме да поправим миналото, което трябва да бъде поправено и да оставим вратата затворена за ненужното в него . Когато започнем да изправяме грешките, които сме направили; да компенсираме хората, които сме наранили; когато започнем да прощаваме и на себе си, и на другите, ние освобождаваме онази енергия, която можем да използваме, за да живеем по-пълноценно сега, в настоящето. И когато си разрешим да отворим вратата към миналото, можем да открием в него добри и  мили спомени, които доскоро са били потискащи за нас.

Има ли нещо, което трябва да направя днес, така че да мога да живея по-комфортно с миналото?
 
hope Дата: Четвъртък, 14-01-2016, 11:13 AM |Съобщение 595
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Страданието е едно пътуване, което има своя край.
--Matthew Fox

Болката е част от живота. За да живеем духовен живот, ние се нуждаем от начин да  разберем страданието, което понякога изпитваме, а може би и едва понасяме. Поглеждането назад, към други трудни времена, може да ни даде по-добра перспектива за болката, която чувстваме днес. Всеки от нас може да си припомни за някаква загуба или внезапна трудна промяна, която не сме избрали или искали. Възможно е те да са ни изправяли лице в лице с несигурността или съмненията за нашето оцеляване. Сега, след като страданието е приключило, ние виждаме колко сме израснали. Ние се променихме; укрепнахме и станахме силни, и може би сме освободени от това, което ни се случи.

Когато мислим за днешните страдания, може да не виждаме ясно доброто, което ни предстои и което е пред нас. Но ние сме предприели духовно пътуване, и то може да стане само с по една стъпка в дадения момент. Ние знаем, че пътуванията ни учат на важни уроци, и те нямат край. Нашата болка днес потвърждава, че ние сме живи хора. Ние знаем, че както ние, страдат и други, и ние можем да се обърнем един към друг, за да си даваме взаимно опит, надежда и сили, докато пътуваме.

Моята болка ще ме научи на нещо, което трябва да знам, и тя ще има своя край. Ще обърна внимание на нейните уроци.
 
hope Дата: Петък, 15-01-2016, 10:52 AM |Съобщение 596
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Вярвам, че има някакъв грандиозен план за моя живот; случиха ми се толкова много неща, които не съм очаквала.
--Louise Jerome

Думите на Louise – това, в което вярва, предлагат един голям душевен комфорт, особено ако сме изпълнени със страх и несигурност. Но не е толкова важно дали вярваме или не вярваме, че Бог е планирал всеки детайл от живота ни. В действителност, ако сме преживели много трудности или сътресения, може да имаме чувството, че Бог ни наказва. Но когато започнем да вярваме, че ние не сме ги преминали сами, че някаква Сила ни е помогнала да ги преодолеем – ето това е мястото, където лежи душевният комфорт. Това може да не е идея, на която да са ни научили като младежи. Възможно е да не сме убедени в нея и сега. Но вземането на решение да спрем с нашето безверие, да го изоставим за известно време, ни позволява да открием мира в рамките на тази идея, и така скоро ще разберем, че тя си заслужава.

Припомнянето на миналото, на всяка част от него, без съмнение ще ни доведе до осъзнаването на резултати от ситуации, които изобщо не сме очаквали. Та нали ние толкова често – почти винаги - знаехме какво е най-добро за нас и другите. Каква глупост! Какво облекчение, също. Да се опитваме да си играем на Бог в живота на другите е тежко бреме. Ние все още може да сме в плен на тази идея и нейния лабиринт, но вече е възможно да се откопчим от него, да се освободим от това бреме. Това може да означава, че трябва да променим нашата гледна точка за начина, по който живота наистина работи, за ролята която играе в живота ни Бог, но възстановявайки се, ние можем да отворим съзнанието си за нови идеи. Да – със сигурност сега сме по-възрастни, но човешкият ум може да се променя във всяка възраст. Затова, нека прегърнем идеите, които облекчават нашето духовно пътуване.

Днес денят ми може да е толкова спокоен, колкото го направя. Онова, което идва при мен, е точно за мен.
 
hope Дата: Събота, 16-01-2016, 3:27 PM |Съобщение 597
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Още си спомням как майка се държеше за сърцето си, заплашвайки, че ще получи инфаркт и ще умре, и обвиняваше мен за това.
--Anonymous

За някои от нас идеята, че сме отговорни за чувствата на другите хора, има своите корени в детството ни, и може би е създадена от членове на нашите семейства. Може би са ни натяквали, че сме направили родителите си нещастни, което е водело директно към идеята, че ние също така сме отговорни за нещата, които ги правят щастливи. Идеята, че ние сме отговорни за щастието или нещастието на нашите родители, може да ни е внушавала преувеличени чувства на власт или пък на вина.

Ние не разполагаме с подобна власт над нашите родители - над  техните чувства, или над това как протича животът им. Но също така не бива да им позволяваме да имат такава власт и над нас.

Родителите ни са направили за нас най-доброто, което са можели, на което са били способни. Но ние не сме длъжни да приемаме онези техни убеждения, които са нездравословни за нас. Те може да са нашите родители, но те не винаги са прави. Ние не бива да даваме възможност на техните разрушителни вярвания да контролират чувствата ни, нашето поведение, нашият живот, или самите нас.

Днес ще започна процеса, в който ще се освободя от онези убеждения на моите родители, които са в разрез с моите ценности и които те се опитват да ми натрапят. Ще се стремя да поставя разумни и подходящи граници по отношение на това каква е действителната ми отговорност към тях.
 
hope Дата: Понеделник, 18-01-2016, 10:18 AM |Съобщение 598
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Аз живея моя живот в съответствие с моята вяра.
--Рут Кейси

Дали вярата в Бог ръководи действията ни, както прави това при Рут? Известно е, че нашите действия се ръководят от някакъв набор от вярвания и убеждения. Ако нашите спомени за минали ситуации са обезпокоителни, може би това е, защото ние позволяваме поведението ни да бъде контролирано от някои вярвания, които са ни причинили вреда. Как може да определим нашите вярвания днес? Дали сме в мир със себе си?

Системите от вярвания не се случват просто в живота ни, или пък по мистериозен начин. Ние съзнателно избираме това, към което да се придържаме, независимо дали го осъзнаваме или не. Понякога нашите семейства да са ни натрапвали своите вярвания, дори когато те не са удобни за нас. Докато не станем достатъчно възрастни, за да решим какво работи по-добре за нас, ние имаме малко ресурси. Възможно е също по-късно да сме приели вярвания, които са съвпадали с тези на нашите връстници - въпреки че тези вярвания са противоречали на личната ни етика, на ценностите ни.

Осъзнаването, че можем, а и трябва да имаме наш, собствен базов набор от ценности, ни дава сигурност, така също и облекчение. Това означава, че ние не трябва да прахосваме ценни часове, притеснявайки се за правилното нещо, което да направим във всяка ситуация. Действията, които се вписват в нашите системи от вярвания, ще бъдат очевидни за нас. Нека бъдем готови да наблюдаваме как нашите вярвания повлияват върху живота на хората около нас. Никога не е твърде късно, за да преценим дали да ги променим.

Днешните ми преживявания ще бъдат отражение на нещата, в които избера да вярвам. Дали те ми обещават душевен мир?
 
hope Дата: Вторник, 19-01-2016, 11:14 AM |Съобщение 599
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Да обичаш другия означава да му позволиш да бъде себе си.
--Norman Vincent Peale

Какво означава да обичаме другите хора? Това означава да уважаваме и да отделяме внимание на техните мнения и виждания за живота. Това означава да  уважаваме техните чувства, нагласи и ценности, без да ги съдим или да се опитваме да ги контролираме. Казано просто, да обичаме другите означава да им позволим да бъдат тези, които са, за да могат да носят своята индивидуалност.

Откритото изразяване на уважение или обич към един приятел е дар и за двамата. Такива дарове се размножават, когато сме честни и безкористни, без скрити мотиви.

Ние всички искаме да бъдем харесвани и обичани. И ние сме чували много пъти, че за да имаш приятел, трябва да бъдеш приятел. Това е формула, която изисква само едно просто решение. Всеки път, когато споделяме с друг обичта си, ние й позволяваме да докосне и него, и нас самите.

Моите днешни действия са тези, които ще определят дали обичам и съм обичан.
 
hope Дата: Четвъртък, 21-01-2016, 11:00 AM |Съобщение 600
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
„Днес“ беше като сянка. Kриеше се зад гърба ми. Сега си е отишло завинаги. Защо ми е толкова трудно да се сприятеля с времето?
--Mary Casey

Всяка настояща, изминаваща минута е всичко, което сме сигурни, че имаме. Ние винаги имаме избор дали да се наслаждаваме на момента, да жънем всички негови облаги, знаейки, че ни се дава точно това, което ни трябва във всеки ден от живота ни. Ние не трябва да се пропускаме нещата, които ни се предлагат днес.

Времето ни съпътства като приятел, макар и ние често да отричаме или игнорираме неговото приятелство. Ние не можем да си върнем това, което ни е било предложено вчера. Него го няма. Всичко, което стои пред нас, е тук, сега.

Ние можем да подхранваме всеки наш момент и да знаем, че и болката, и удоволствията, които ни се предлагат с всеки един момент,  са наши приятели и учители, нужни за нашето вътрешно израстване . И ние не бива да забравяме, че точно това време, точно тази – настоящата комбинация от събития и хора, няма да дойдат отново. Те са дар от настоящето. На който да бъдем благодарни.

Понякога ние пропускаме възможностите, които ни предлага денят, защото не можем да разпознаем преживяванията като уроци, предназначени за следващия етап от нашето развитие. Предложенията на момента са не само необходими, но и приятелски настроени към нашия духовен растеж.

Аз ще взема „днес“ в ръцете си и ще го обичам. Ще обичам всичко, което ми предлага; то е един приятел, носещ изобилие от дарове.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 40 of 65«1238394041426465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz