Дар за Днес - Page 46 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 46 of 65«1244454647486465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Петък, 06-05-2016, 11:40 AM |Съобщение 676
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Самоуважението идва, когато почитаме изцелителното си пътешествие

Моят живот не е съвършен. Допускам доста грешки. Понякога се препъвам, дори падам. Но работата над мен е процес. И когато си спомня този простичък факт, се чувствам по-добре и продължавам по-лесно работата по възстановяването ми.

Понякога, започвайки пътя на промяната, допускаме да станем толкова заети с нещата, които трябва да направим, че пропускаме да поспрем, да подишаме, и да признаем усилията които вече сме положили. Ние забравяме да почетем нашето собствено изцелително пътуване.

Има моменти, когато трябва да се напомням да направя за себе си това, което правя за другите. Един ден приятел ме хвана да зачерквам работата си по проект, защото не я бях направила перфектно. Когато той ме попита защо, му казах: "Не мога да направя перфектния проект – какъвто искам. Това е ужасно." След това прекарах десет минути ( колкото дълго приятелят ми можа да издържи празнодумствата ми!), омаловажавайки работата, която бях извършила за проекта досега. Той не можеше да повярва, че слуша думите ми - "Ти можеш да бъдеш един от собствените си клиенти -опитай се поставиш на неговото място. Как би могла да му предложиш нещо, което според теб не струва абсолютно нищо?!" - ми каза. И колко беше прав! 

Изцелението е трудна работа. Изискват се големи усилия, за да останем на пътя, който води до целенасоченото себепознание. Изисква се енергия - постоянна енергия - да бъдем активни участници в създаването на нашия живот. Пътят на изцеление изисква смелостта да виждаме винаги светлината, или да й позволяваме да изгрее, когато предпочитаме да сме на тъмно. Означава да имаме смелостта да  виждаме работата, която все още трябва да се направи. Но нашето изцеление изисква и да оценяваме усилията, които вече сме положили.

Важно е да продължим да се лекуваме, но е важно и да уважаваме извършената работа.
 
hope Дата: Неделя, 08-05-2016, 1:29 PM |Съобщение 677
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Който познава себе си, може да познава и другите.
--Charles C. Colton

Във възстановяването ние се сдобиваме с много дарове, стига да сме отворени за тях.

Един от тях е способността да помагаме на другите. Когато усещаме гняв, вина и тъга, ние сме по-способни да идентифицираме същите чувства и у другите. Можем да стаем по-толерантни към другите и да сме съпричастни към тези, които имат подобни на нашите болки. И ако ние преодолеем болката от собствените ни разочарования, можем да споделим действията, които са ни помогнали, с тези, които още ги боли.

Друг дар е способността да прощаваме на себе си. Когато ние не отричаме нашата болка, а полагаме усилия, за да работим над нашите чувства на гняв, отхвърляне и чувство за вина - ние получаваме по-добра перспектива за себе си и по-добро разбиране на другите. Ние се запознаваме с най-дълбоките ни желания и нужди, с най-дълбоките ни несигурност и страхове, с нашите слабости и нашите силни страни. Когато можем да приемем и да разберем своята несъвършена природа, можем да приемем несъвършенствата и болките на растежа и на другите.

Днес ще използвам това, което съм узнал за себе си, за да разбера по-добре другите. Ще се опитам да помогна на другите да преодолеят болките си, като им споделя моите борби и победи с тях.
 
hope Дата: Вторник, 10-05-2016, 10:30 AM |Съобщение 678
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Можете да чувствате само собствените си чувства, не и тези на друг човек.

Да сме съпричастни с хората, които обичаме, и да сме способни да споделяме техните радости и скърби, е част от нашата природа като е топли, грижовни човешки същества. Но да сме съпричастни до крайност може да означава, че ние губим нашите граници като емоционално отделни индивиди. Когато това се случи, никой не печели.

Ние сме отговорни за собствените си чувства. Ако сме прекалено дълбоко ангажирани с емоционалното състояние на друг човек, ние не можем да сме наясно с нашите собствени чувства, не и истински. Ако приемем на сляпо отговора на някой друг за определена ситуация като свой, ние губим правото на наш собствен отговор; губим мястото си в ситуацията.

Във всяка една ситуация, особено в такава, която е силно заредена с отрицателни емоции, ние трябва да поддържаме усещането за себе си. Ако си позволяваме да бъдем пометени от гнева, страха, мъката или отчаянието на някой близо до нас, ние ставаме по-малко способни да дадем помощ и подкрепа. Емоционалната зрялост е една от целите на възстановяването. Ние напредваме към него, когато можем да си позволим как да се чувстваме и да се отграничим от това как се чувства другият.

Мога да зачитам чувствата на другите, без да ги правя мои.
 
hope Дата: Сряда, 11-05-2016, 10:46 AM |Съобщение 679
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Чудото е това - колкото повече споделяме, толкова повече имаме.
--Leonard Nimoy

Огледайте се в най-щастливите хора, които познавате. Те са и най-щедрите и даващи на хората. Щедрият дух създава своя собствена среда. Във възстановяването ние говорим много за благодарността - и ние имаме много причини да бъдем благодарни. Това чувство на благодарност ни вдъхновява да бъдем щедри към другите по много и различни начини. Не е толкова важно споделянето на материалните неща, а споделянето на нашата духовност, нашата прошка и нашето уважение към другите.

Ние можем да култивираме щедрия дух в себе си, като си напомняме, че имаме достатъчно. Имаме достатъчно, за да живеем добре; заобиколени сме от любов; ние сме опростени за толкова много грешки, които сме извършили, а животът е изпълнен с интересни приключения. Когато споделяме това усещане за изобилие, расте и нашето усещане за благополучие.

Днес ще бъде щедър и ще споделям щедростта си с хората, с които ще се срещна.
 
hope Дата: Четвъртък, 12-05-2016, 10:15 AM |Съобщение 680
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Човек показва истинската си същност, когато от него се нуждаят други хора.
--Anonymous

Какво даване откриваме в нашата Общност! Още на първата сбирка на нас ни се даде протегната ръка, която предложи да ни помогне. Хората ни даваха свободно, без да искат нищо в замяна. Ние, които бяхме известни с това, че предимно вземахме, и то много, не можехме да повярваме какво ни се случва. То просто не изглеждаше истинско, реално.

Но то е реалност. В нашата програма съществува дух на безкористно общуване. Но истината е, че тези, които дават, запазват даваното. Те са открили възстановяването – този скъпоценен дар, и го споделят щедро и безкористно, и така помагат и на други нуждаещи се, и на себе си. Това е начин да опазят собственото си възстановяване. Само тези, които раздават това, което са намерили, могат да го запазят.

Всеки път, когато споделяме с друго човешко същество, ние добавяме нещо към нашата духовна „ банкова сметка“, което ни позволява да се възползваме от него, когато смелостта ни е изправена пред нови изпитания. Когато споделяме нашето бреме, онова което ни тежи, започваме да го чувстваме като по-леко.

Днес ще си представя хората, които спасяват живота си, като го раздават! Моля се да не бъда егоист и да ги последвам.
 
hope Дата: Събота, 14-05-2016, 12:46 PM |Съобщение 681
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Целта не е да се направи една успешна инвентаризация. Целта е да достигнем  до най-дълбоките нива на честността към самите нас.
--Anonymous

Стъпка Четвърта е може би най-трудната за много новодошли в програмата. Тя всъщност е толкова трудна, че някои от нас – макар и да не сме нови във възстановяването програмата, все още не сме я направили.

Да бъдем честни със себе си е толкова трудно, че някои от нас никога не могат да го постигнат. Последицата от това е едно ниско самочувствие, което, уви, ни води към провал.

Помощта обаче е винаги на разположение. Бог, който знае всичко за нас, е готов да ни помогне да станем честни със себе си. Ние само трябва да поискаме това, да постигнем нужната готовност. И трябва да помним, че докато не станем честни със себе си, не можем да растем духовно.

Днес си обещавам да бъда честен със себе си.
 
hope Дата: Понеделник, 16-05-2016, 9:34 AM |Съобщение 682
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Взех частта, която ми беше дадена, и я дадох на него.
--The Babylonian Talmud

Новодошъл:
Има ли някакви правила за това как да си намеря спонсор?

Спонсор:
Някои сбирки имат временни програми за спонсорство. Създава се временен спонсор, който работи с новака временно - за няколко седмици до няколко месеца - докато той или тя си търси редовен спонсор. Понякога така наречения междинен/временен спонсор става редовен спонсор на новодошлия, стига да се постигне такова съгласие.

Дългосрочното спонсорство – това е отношение на доверие, и обикновено то оказва значително влияние върху процеса на възстановяване. Не е добра идея да си изберем импулсивно спонсор. Когато сме на сбирки, ние слушаме внимателно какво и как хората споделят. Ще чуем хора, които имат спокойствието и трезвения опит, които ние самите искаме. Ако искаме да помолим някой да бъде наш спонсор, ние можем да му се обадим, можем и на първо място да излезем на кафе с него или нея. След като пообщуваме, скоро ще знаем дали имаме желанието да споделяме с него и да го слушаме. Усещаме дали това е някой, на чието ръководство можем да се доверим.

Би било добре спонсорите да имат минимум една година на възстановяване. Освен това е хубаво спонсорът и спонсорираният да са от един и същи пол. Това са предложения, а не правила (като всичко в програмата!); важното е да не се разсейват и двамата от крайната цел – възстановяването, да вървят уверено към нея. Целта е да се продължи едно качествено възстановяване - както за спонсорирания, така и за спонсора.

Днес приветствам връзката спонсор-спонсориран, която насърчава и подпомага възстановяването ми.
 
hope Дата: Вторник, 17-05-2016, 10:29 AM |Съобщение 683
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Някои хора недоволстват, защото розите имат бодли, вместо да бъдат благодарни, че тръните имат рози.

*****

Ние трябва да се учим от грешките на другите, защото няма да живеем достатъчно дълго, за да ги извършим всичките.

*****

Не поглеждай отвисоко към другиго, освен ако не си се навел, за да му помогнеш да се изправи.

*****

Колко по-различен би бил светът, ако хората преувеличаваха благословиите по начина, по който го правят с проблемите си...

*****

Победители - хората, които ви казват какво те са направили, а не хората, които ви казват какво мислят, че трябва да се направи.
 
hope Дата: Сряда, 18-05-2016, 10:14 AM |Съобщение 684
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Говори, когато си ядосан, и може да изнесеш най-добрата реч, за която винаги да съжаляваш.
--Lawrence J. Peter

Когато пиехме, повечето от нас бяхме самонадеяни егоисти. Мислехме, че все ние сме прави. Ако някой ни покажеше наши грешки, можехме да превърнем живота му в ад. Хората ни познаваха достатъчно, за да стоят далеч от нас.

И във възстановяването е възможно нещата от време на време да стават зле. Ние ще се нараняваме. И ние ще се ядосваме. Но сега, нашият гняв вече не ни контролира. Ние също така поверяваме гнева си на нашата Висша сила. В нашите групи и на сбирки говорим за нещата, които ни карат да се ядосваме. След като сбирката приключи, оставяме гнева след себе си. Ние откриваме, че да сме в мир сега е по-важно от всякога преди.

Молитва за деня:
Висша сила, когато съм ядосан, ми помогни да се позабавя, да спра. Помогни ми да помня, че да съм сърдит не е нещо лошо, но че е лошо да изливам недоволставата и яда си върху другите.

Действие за деня:
Ще си припомня времето, когато в гнева си наранявах другиго. Дали бих искал да съм на неговото място? Как бих се чувствал? Бих ли се държал по такъв начин и днес?
 
hope Дата: Четвъртък, 19-05-2016, 10:56 AM |Съобщение 685
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Повярвай, че доброто ще дойде.

Беше дълъг, скучен ден от януари. Току-що се бяхме преместили в новия ни дом, но строителните работи не бяха довършени, а в къщата беше пълен хаос. Имахме още планове и мечти. Все още обаче нямахме достатъчно мебели и дори спяхме по пода. Денят беше твърде студен и дъждовен, за да правим каквото и да било.

Не знам на кого пръв му хрумна идеята – дали на мен или на сина ми, но и двамата едновременно грабнахме маркерите. След това застанахме до една от все още празните стени.

"Какво би искал да се случи в живота ти?" – го попитах. Той започна да окача по стената снимки с хидроплани, планини и лодки край брега. Имаше и една снимка на видео оператор, скачащ от самолет. "Искам приключения" – ми отвърна той.

„А ти?“ – попита ме синът ми. Аз си представих като в приказка картини с жена, прекосяваща целия свят. Беше в разкъсваните от война страни. Беше из планините и океаните и на много вълнуващи места. "Искам да ми се случат приказни неща"- казах аз - "такива, които да изпълнят цялото ми сърце."

Тогава моят син написа с големи букви на  стената думата "Ура!" А аз написах: "Бъдещето е ограничено само от това, което можем да видим сега." Той грабна маркер, зачеркна думата  „само“, и промени  изречението на: „Бъдещето никога не е ограничено от това, което можем да видим сега.“-  „Ето това“ - каза той, " е правилното".

Благодаря на Бог, че бъдещето никога не е ограничено от това, което мога да видя точно сега.

Преди всичко, ние трябва да разберем каква мощ се крие в истинското ни поверяване на Божията воля.

Боже, помогни ми да направя нещата, които зависят от мен; помогни ми и да позволя Ти да направиш останалите.
 
hope Дата: Петък, 20-05-2016, 10:34 AM |Съобщение 686
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Когато хората отказват да простят, всъщност отказват  да се лекуват.
- Doris Donnelly

Понякога прошката изглежда нещо невъзможно. Обикновено е така, когато се вкопчим в собствените си негодувания, дори и да съзнаваме, че са нездрава основа. 

Да сме ядосани на някого, е нормално. Всеки човек се ядосва понякога. Но когато останем за по-дълго в състоянието на гняв, то започва да руши всичко онова, което може да ни донесе удоволствие и радост. Всеки един гняв води до нов гняв. Когато се гневим, всъщност ние сме тези, които страдаме най-много.

Да прощаваме на хората, които предизвикват нашия гняв – ето това е магията. Това решението, което наистина работи. Когато и ние работим за него. От нас дори не се иска  да прощаваме на глас. Ние можем да простим в собствените ни умове, след това – и в душите си.

Прошката е нужна по-скоро на нас самите, отколкото на човека, на който трябва да простим. Когато отказваме да простим, ние се съгласяваме да се чувстваме наранени, жалки и се лишаваме от правото си на избор, от правото да се освободим и да продължим на чисто.  

                 
Прошката е един благороден акт, тя е надмогване на егото, тя е освобождаване, тя е изчистване на мъчителните чувства на гняв, раздразнение, негодувание, омраза, отмъстителност. 
Тя е разделянето със самоличността ни на жертва, тя е освобождаване от миналото, тя е приемането на действителността, на другите, на себе си. Тя е поемането за отговорност за нашите чувства, за отношението ни към всичко около нас. 

Днес се моля да бъда прощаваш, да бъда приемащ и свободен човек.
 
hope Дата: Събота, 21-05-2016, 11:03 AM |Съобщение 687
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Не пренебрегвай малките неща, и не забравяй, че всичко на този свят се състои от малки неща.

*****

Не алкохолът причинява проблемите ми; да живея пиейки – с това ги причинявам самият аз.

*****

Пиещият алкохолик е единственият човек в света, който може да лежи в канавката и все още да гледа отвисоко на другите.

*****

Сбирките на АА са местата, които Бог използва, за да може любовта да прелива от един алкохолик към друг.
 
hope Дата: Неделя, 22-05-2016, 2:43 PM |Съобщение 688
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Тъмната страна

Излизали ли сте през нощта, за да разгледате внимателно новата луна? Или гледали ли сте през телескоп Луната, когато е под формата на полумесец? Въпреки, че това, което виждаме, е нещо ярко, ние знаем, че има и нещо още. Дори когато Луната цялата свети на нощното небе, тя има и своята тъмна страна.

И в нас също има една тъмна страна. Ние всички изпитваме ревност, завист, огорчение, негодувание. А какво ще кажете за отчаянието? Уф… 
Ами всички наши страхове? Страх от провал, страх от успех, страх от интимност, страх от изоставяне, страх от неизвестното, страх от остаряване, страх от самота, страх да бъдем с някой, страх от загуба на контрол…

Има и други части от нас, които бихме предпочели да запазим на тъмно и далеч от погледа на другите - части като алчност, непочтеност, нетолерантност, отвращение, ненавист. Въпреки че някои хора нямат проблем с показването на гнева, други от нас предпочитат да го държат далеч от чуждия поглед. А какво да кажем за нашата манипулативна част? Кой иска тя да бъде видима?

Някои от нас дори може да смятат, че е забранено да мислим за тъмната страна от нас. Ние може да откажем да признаем нейното съществуване, ако сме убедени, че тя е грешна. Но като не признаваме нашата тъмна страна, ние не можем да й попречим да съществува.

Здравомислещите хора са съгласни, че не искат да бъдат контролирани от тъмната им страна. Ние не искаме такива части от нас като ревност, отчаяние и алчност да контролират поведението ни. Но ако не признаваме тези свои емоции и черти, те могат да вземат контрол. Колкото повече се опитваме да потиснем нещо, толкова повече то се бори за живота си.

Не се страхувайте. Хвърлете светлина върху тъмната си част. Най-малкото - погледнете я за кратко. Признайте, че е там, че я има. Позволете си да бъдете с много страни, вместо само с една. Като всички нормални човешки същества. Няма такъв, който да има само светла страна. Никой не може да бъде само любящ, само любезен, само щедър, само внимателен.

Позволете си да бъдете себе си, но се старайте се да осветявате тъмната си страна и работете над нейните части – малко по малко, ден след ден. Така те ще се смаляват и ще отстъпват пред вашата светла страна.
 
hope Дата: Сряда, 25-05-2016, 8:59 AM |Съобщение 689
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Съзнателен избор 

Ние разполагаме с избор, много по-голям избор, отколкото си позволяваме понякога да видим.

Възможно е да се чувстваме в капана в нашите отношения, на нашите работни места, на нашият живот. Възможно е да се чувстваме в плен на определено поведение - като опека или контрол.
Когато се чуем да си казваме: „ трябва да се погрижа за този човек;  трябва да кажа „ да”;  трябва да се опитам да контролирам този човек; трябва да се държа по този начин; да мисля по този начин; да се чувствам по този начин...”- тогава трябва да знаем, че сме избрали да не виждаме възможностите за избор.

Чувство да сме в капан е една илюзия. Ние не сме, не бива, и не можем да бъдем ограничени от обстоятелствата от нашето минало, от очакванията на другите, или от нашите нездравословни очаквания за себе си и другите. Можем, и трябва да изберем това, което чувстваме добро и правилно за нас, без чувство за вина. Имаме право, имаме и възможност.

Възстановяването не означава да имаме перфектно поведение, или пък  да действаме според нечии други правила. Повече от всичко друго, възстановяването означава да знаем, че имаме избор, и че си даваме свободата на избор.

Днес ще отворя себе си и своето мислене за възможностите за избор за мен. Ще направя отговорен избор, който е добър за мен.
 
hope Дата: Четвъртък, 26-05-2016, 5:13 PM |Съобщение 690
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Вчера си отиде - забрави го. Утре не е дошло - не се притеснявай за него. Днес е тук - заеми се с него.

*****

Силaта ни: нашата готовност и желанието ни да се поверим на по-висша сила.

*****

Възстановяването е пътуване, а не дестинация. Възможно е пътуването да бъде дълго.

*****

Програмата е образование без дипломиране.

*****

Бог не може да ви даде нищо ново, докато не пуснете ненужното старо.

*****

Не забравяйте, че ние всички се раждаме, за да бъдем щастливи, радостни и свободни.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 46 of 65«1244454647486465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz