Дар за Днес - Page 49 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 49 of 65«1247484950516465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Четвъртък, 21-07-2016, 11:15 AM |Съобщение 721
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Това, което съм казвал, никога не е променяло никого; може да ги промени това, което те разбират.
-Paul. P.

 Колко често сме правили всичко, за да се промени някой друг? Не сме ли опитвали – дори и трескаво - да принудим другиго да види светлината? Не сме ли гледали безнадеждно някакъв разрушителен модел - може би модел, който познаваме от личен опит – да носи ужасна болка на някой, който е скъп за нас?
 
Всички сме го правили.
 
Ние сме готови да направим всичко, за да спасим хората, които обичаме. В нашето отчаяние си представяме, че ако кажем само точните думи, само по правилния начин, нашите близки ще разберат и ще се променят.

 Ако промяната се случи, ние мислим, че нашите усилия са успели. Ако промяната не се случи, си мислим, че нашите усилия са се провалили. Но не е вярно нито едното, нито другото. Дори и най-добрите ни усилия нямат силата да променят някой друг. Нито пък ние носим тази отговорност. Хората са убеждават въз основа на това, което те разбират. И те, както и ние, могат да достигнат до една по-дълбока истина, само когато са в състояние да достигнат нужното за нея разбиране. Не и преди това.

 Днес ще се съсредоточа върху промяната над себе си и ще поверя тези, които обичам, на една по-Висша сила, която ги обича, дори повече от мен.
 
hope Дата: Петък, 22-07-2016, 2:04 PM |Съобщение 722
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Приемането не е подчинение; то е потвърждаване на фактите и ситуациите такива, каквито са. Едва след това можеш да избереш и решиш какво да правиш с тях.
--Kathleen Casey Theisen

Възстановяването ни предлага смелост да правим избори за събитията от живота ни. Пасивното примирение с това, което се случва, вече не бива да доминира като наш модел на поведение. Безпомощното гледане как преминава живота ни беше общ за много от нас като активни зависими, и колкото повече бездействахме, толкова повече ескалираше чувството ни на безсилие.

Днес действието ни призовава - обмислените действия в отговор на ситуациите, които изискват нашето внимание. Един от най-големите дарове на възстановяването е смелостта да предприеме действия, да вземаме решения полезни и за нас, и за хората, които са близо до нас. Смелостта е вторичен продукт от нашия духовен напредък - смелостта да приемаме това, което не можем да променим, вярвайки, че всичко ще бъде добре; смелостта да променяме в себе си нещата, над които имаме контрол.

Предприемането на действия води до един по-оживен, не само по-добър живот. Мисълта, че сме напълно безсилни и безпомощни, ни напуска, и ни става по-лесно да предприемаме последващите действия. Ясно е, че да правим избор и да действаме въз основа на него, е здравословно. Програмата ни дава инструменти, за да правим и двете.

Днес ще вземам решенията си обмислено и търпеливо. Ще се вслушвам внимателно в насоките, които идват при мен.
 
hope Дата: Неделя, 24-07-2016, 12:58 PM |Съобщение 723
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Позволи на сълзите ти да дойдат. Позволи им да измият душата ти.
--Eileen Mayhew

Често ни се иска да седнем и да поплачем, но сълзите не идват. В продължение на години – в активната ни зависимост - ние се борехме срещу сълзите, пазехме се да не плачем, тъй като бяхме убедени, че сълзите са признак на слабост. А ние със сигурност не искахме да изглеждаме слаби и уязвими пред нашите "издържливи" приятели!

Едно от най-добрите неща от присъединяването и изграждането на доверие с група от други възстановяващи се е, че ние можем да свалим маската на защита и отбрана, без да се чувстват безпомощни и уязвими. Ние можем да покажем своята слабост пред другите и да им позволим да се погрижат за нас. Нашата зависимост ни държеше настрани от другите, но сега можем да започнем да се приближаваме към тях. Знаем, че сме в безопасност и че сме сред хора, които знаят много добре какво означава да се доверим и обичаме отново.

Така че, когато почувстваме, че сълзите ни идват, нека им позволим да дойдат. Какво облекчение е да плачем за онова, което ни боли  - вътре в нас или пък за болезнена раздяла. Сълзите ни помагат да скърбим за нашите загуби, без да губим връзка с настоящето.

Вече не ме е страх да показвам емоциите си. Мога да споделя моя опит и в сълзи, и в смях.
 
hope Дата: Вторник, 26-07-2016, 1:24 PM |Съобщение 724
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Не това, което бихме, a това, което трябва, съставлява същността на живота.
--Richard Henry Stoddard

"Ние трябва да направим нещата, които трябва " се среща често като съвет в програмата. Всяка стъпка е доказателство за това, което са направили основателите й, за да постигнат трезвеност и да я запазят със спокойствие и сигурност. Всички "трябва", които се подразбират от Стъпките и са често споменаванив цялата Голямата книга, са все духовни. Ние ще намерим значението и важнoстта на "трябва" в любими цитати от тази книга.

Стъпките не се основават на теорията на "ти не бива да ..." Те се основават на теорията "ти трябва." Ето защо ние казваме, че в нашата програма не съществува „не трябва".

За щастие, всички Дванадесет стъпки, с които работим, изискват положителни действия. Те ни казват какво можем да направим, за да може всеки от нас може да живее по-радостен, щастлив и свободен живот.

"Трябва" се появява много пъти в Голямата книга, но това не се отнася до изискванията за работа по програмата. То просто ни позволява да се концентрираме върху това, което можем да направим, а не върху това, което не можем.
 
hope Дата: Вторник, 02-08-2016, 8:29 AM |Съобщение 725
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Готовност

Хората често ни питат: "Как работи програмата?" „Как?“ на тази програма е: честност, непредубеденост, готовност. Често ние трябва да се молим за готовност; понякога дори трябва да се молим, за да станем готови да постигнем готовността!

Ние имаме много упорити ” завещания” от нашето минало. Ако обаче практикуваме ежедневно предаването, ще можем да постигнем много добро - и за себе си, и за другите. Със сигурност тези, които казват: "Аз ще го направя" но не го правят, не са толкова близо до сърцето на Бог както тези, които казват "Не знам дали ще мога, но съм готов да опитам," и го правят!
Дали наистина постигнах готовност?

Боже, помогни ми да разбера, че за да мога да изпълня Твоята воля за мен днес, трябва да се откажа от собствената си воля – от своеволието си.
 
hope Дата: Сряда, 03-08-2016, 11:23 AM |Съобщение 726
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Да бъдем отворени

Понякога си мислим, че би трябвало възстановяването ни да протича по –добре, по-гладко. Възможно е и да чувстваме необходимостта да впечатлим нашите връстници с успеха над алкохола или другите наркотици, чиято употреба сме спрели. Но може би в действителност се опитваме просто да убедим себе си. 

Ние знаем колко е трудно възстановяването.
Ако се опитаме да скрием проблемите си, никой не може да ни помогне за тях. За да получим помощ, ние трябва да кажем на хората къде сме наистина, какво се случва с нас, какво ни тревожи или плаши. Никой не може да чете затворена книга.
Дали съм отворен за другите?

Висша сила, помогни ми да вярвам в думите: "Искайте и ще ви се даде."
 
hope Дата: Четвъртък, 04-08-2016, 10:28 AM |Съобщение 727
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Размишление за деня:
Какви прекрасни неща могат да се случат в живота ми, ако мога да се отърва от естествения ми импулс да оправдавам и рациоанализирам действията си, и което всъщност ме води единствено до самозаблуди!? Дали честността ми е толкова дълбоко потисната под слоя от вина, че не мога да я освободя, за да разбера истинските си мотиви? Да бъдеш честен със себе си не е лесно. Трудно е да издиря защо имах този или онзи импулс и, по-важното - защо съм действал, воден от него. Нищо не ме кара да се чувствам толкова уязвим, както това да се откажа от патерицата на „алибитата“ си; желанието ми да се чувствам уязвим ще трябва да извърви дълъг път, за да мога да го преодолея и така да раста чрез програмата. Дали съм все по-наясно, че самозаблудите умножават проблемите ми?

Днес се моля:
Моля се Бог да премахне желанието да се оправдавам. Моля се да ми помогне да се изправя пред реалността, което става когато съм честен със себе си. Моля се да разбера, че както със сигурност денят следва изгрева, и моите затруднения и проблеми ще намалеят, ако мога да се доверя на Божията воля.

Днес ще помня:
Трябва да бъда напълно готов да изпълнявам Божията воля за мен.
 
hope Дата: Петък, 05-08-2016, 10:40 AM |Съобщение 728
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Нито едно човешко същество не може да заповяда да го обичат.
--George Sand

Ако ние се опитваме да накараме другите да ни обичат, всичко, което всъщност правим, е че се опитваме да ги поставим под наш контрол. Опитите да контролираме другите могат да бъдат мощен наркотик. Не забравяйте, че ние не можем да контролираме другите. Ние не можем да накараме другите да ни обичат. Нашата Висша сила има контрол, не ние.

И така, какво трябва да направим? Да оставим нещата в ръцете на нашата Висша сила и просто да бъдем себе си. Разбира се, това може да ни изплаши - да бъдем просто себе си. Истината е, че не всеки ще ни обича. Но ако сме честни за това кои сме, другите най-малкото ще ни уважават. Самите ние ще се харесваме повече. И ще имаме по-добър шанс да обичаме другите и да бъдем обичани.

Молитва за деня:
Днес се моля да се откажа от опитите да контролирам другите. Моля се да се откажа своеволието си.

Действие за деня:
Днес ще посоча пет начина, по който се е проявявало своеволието ми, в частност – как съм се опитвал да контролирам другите, и ще си отговоря честно дали това не ми е донесло единствено беда.


Съобщението поправено от hope - Петък, 05-08-2016, 10:41 AM
 
hope Дата: Сряда, 10-08-2016, 10:22 AM |Съобщение 729
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
И в добрата градина може да има някои плевели.
 -Томас Фулър

Новодошлият:
Правил съм неща, с които не се гордея, но те не са ли част от това да съм човек? Другите хора също не са перфектни.

Спонсорът:
Честното и безстрашно анализиране на нашето поведение, в същото време – проявата на състрадание към себе си, е мощна комбинация. Стъпки Четвърта до Девета ни предлагат един прост метод за изчистването на останките от миналото, така че да можем да живеем без тежестта на съжалението. Във възстановяването имаме възможност да се променяме към по-добро и да се усъвършенстваме, а не да изискваме съвършеност от себе си или другите.

Понякога моят перфекционизъм ме кара да забравя, че съм ангажиран с процес на промяна, който настъпва с течение на времето. Пак перфекционизмът ми ме кара да преувеличавам колко "добър" или пък "лош" съм. Ако в дадени ситуации не мога да бъда "най-добрият", решавам, че мога да бъда "най-лошият." Какъв странен начин да си придавам сам значение! 

Програмата ми напомня да не се сравнявам нито вътрешно, нито външно с другите хора. Аз имам своите собствени, уникални качества, получавам дарове назначени специално за мен; приемането и подхранването на всичко това ми носи радост, позволява ми да давам дела си за човешката общност.

Хората - по принцип - сме способни да изпитваме любов и съпричастност дори към тези, които са далеч от съвършенството. Във възстановяването трябва да се научим как да разширим тази любов и съпричастност  - и към себе си.

Днес ще изтрия думата "перфектност" от моя речник и ще практикувам използването на думата "по-добре."
 
hope Дата: Четвъртък, 11-08-2016, 11:02 AM |Съобщение 730
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Страхът е само една илюзия. Това е илюзията, с която си създаваме усещането за изолираност – онова измамно чувство на изолация, което обаче съществува само във въображението ни.
- Jeraldine Sounders

Когато се чувстваме сами, сме сами единствено в нашите умове. В действителност, ние всички допринасяме с нещо, необходими части сме от цялостта на Вселената. Самото ни съществуване гарантира равенство с всички други хора на Земята, и приемем ли това, бихме улеснили работата над нашите страхове. Когато осъзнаем, че всички сме равнопоставени, няма да имаме причина да се страхуваме от собственото ни присъствие или от присъствието на другите; няма да имаме причина да се страхуваме и от новите ситуации. Няма такъв между нас, който да е най- значим, нито един не с по-голяма стойност от другия,  и всеки един от нас е безценен по своя собствен начин.

Свободата от страха е решение, което можем да изберем  по всяко време. Можем просто да се предадем пред страха и да го заменим с новото разбиране за равнопоставеността ни с всички други. Поемането на отговорност за нашите страхове, или освобождаването ни от тях, е първата стъпка към перспективата, обещаваща ни по-здравословно емоционално развитие.

Ако се страхувам днес, то е защото забравям за истинността на моето съществуване. Аз съм значимо човешко същество -  точно толкова, колкото са и всички други хора, и всички ние сме необходими един на друг.
 
hope Дата: Петък, 12-08-2016, 3:12 PM |Съобщение 731
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Когато се храня с негодувание, обиди и гняв, им отдавам пространство в главата ми без да търся наем от тях.
--Kathy Kendall

Да бъдем консумирани от нашите емоции (предимно негативни!) е твърде познато състояние за нас. Това беше любимото ни занимание, преди да станем чисти и трезвени, и то все още може да ни "притежава". За наша голяма тревога, спонсорите ни напомнят, че ако продължим с това състояние, ще стигнем скоро до „финала“ и няма да можем да запазим трезвеността си. Те също ни казват, че никога не е твърде късно да се откажем от него.

Ние може да започнем веднага. Нека да подишаме в позитивизма. Това отнема същите усилия, като да живеем в негодувание, и резултатът е много по-здравословен за нас. Можем на първо място да изречем своите благословии, дори и на ум . След това да вдишаме образите на приятелите и споделените усмивки с тях. Да вдишаме образа на нашата Висша сила и нейните утешителни ръце. Да вдишаме ярката светлина на изцелението, което е дар на Програмата. Да вдишаме онзи душевен мир, който идва със осъзнаването, че най-накрая всичко ще бъде добре.

Отдаването на съзнанието ни на любящи изображения ни лекува. Раните от миналото може да зарастнат, ако дишаме в доброто.

Днес ще обитавам и живея в безопасността и спокойствието на моето пътуване.
 
hope Дата: Понеделник, 15-08-2016, 9:19 AM |Съобщение 732
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Да живееш в настоящето

Днешният ден – просто днес -
това е, което имаш. И то е достатъчно.
Не поглеждай назад и не скърби за миналото,
защото него го няма.
Не се безпокой за бъдещето,
защото то все още не е дошло.
Живей в настоящето, и го направи толкова красиво,
че да си го спомняш с обич.

smile
 
hope Дата: Вторник, 16-08-2016, 10:31 AM |Съобщение 733
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Страхът ни прави затворници, вярата ни дава свобода; страхът ни парализира, вярата ни дава сили; страхът ни обезсърчава, вярата ни насърчава; страхът ни разболява, вярата ни лекува; страхът ни прави безполезни, вярата ни прави полезни.
-- Harry Emerson Fosdick

Казано е, че противоположността на страха е вярата. Но как да променим нашите страхове във вяра, ако имаме малко или никаква вяра? Как да започнем да вярваме? Един от най-лесните начини да се развива алтернатива на страхa е да се запитаме в  момент на страх: Какво е най-лошото, което може да се случи? След като знаем отговора на този въпрос, ние трябва да се заемем с източника на нашия страх (който всъщност е източник на всичките ни страхове) - неизвестното.

От какво ни е страх сега? Първо трябва да идентифицираме всички неизвестни, от които се страхуваме. След като разпознаем всички неща, които могат да се случат, ще можем да се подготвим за евентуална щета, загуба, или тъга. Като разпознаваме и признаваме страховете си, ние отнемаме част от тяхната власт над нас. След това можем да повярваме и да се доверим, че всичко ще бъде наред.

От какво се страхувам и защо то ме плаши? Знам, че ще бъда добре, защото вече съм идентифицирал моя страх.
 
hope Дата: Сряда, 17-08-2016, 10:07 AM |Съобщение 734
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Стани и се събуди за късмета си.
- Персийска поговорка

На нас ни бе дадено възстановяването. За това, ние сме късметлии. И ние сме благодарни. Възстановявайки се, трябва да работим над нашите избори. Например когато се страхуваме, дали не избираме да бъдем сами? Или избираме да отидем на допълнителна сбирка? Когато не сме честни, дали не го пазим в тайна? Или го признаваме и  се опитваме да бъдем по-честни? Без значение какво избираме, ние сме отговорни за своя избор. Чрез изборите, които вземаме, ние всъщност превръщаме програмата за възстановяване в силна, или пък в слаба за нас.

Можем да изберем да бъде щастливи. Или можем да изберем да не бъдем. Изборът е наш. Нашата зависимост ни отне правото на избор, както и ни лиши от отговорност. Тя ни научи да обвиняваме другите. Сега ние виждаме себе си като отговорни хора.

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да избирам разумно. Помогни ми да помня, че съм отговорен за моя избор.

Днешното ми действие:
Днес ще работя над отговорността за моите лични избори. Ще се виждам като един щастлив човек.
 
hope Дата: Четвъртък, 18-08-2016, 2:29 PM |Съобщение 735
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Никой не обича „мъчениците“.

Как се чувстваме, когато сме край „мъченици“? Виновни, ядосани, като в капан, с желание да избягаме от тях.

По някакъв начин много от нас са развили убеждението, че ако се лишават, ако не се грижат за себе си, ако се оставят да бъдат наранявани и страдат ненужно, ще  получат това, което искат.

Нашата работа е да разпознаем нашите способности, нашите силни страни и да се грижим за себе си, като ги разработваме и действаме, водени от тях.

Наша работа е да забележим болката и умората си и да се грижим за себе си по подходящия начин.

Наша работа е също така да забележим от какво се лишаваме и да започнем да предприемаме стъпки, за да го запълним. Тази работа започва вътре в нас, чрез промяна на това, което вярваме, че заслужаваме; като започнем да се отнасяме към себе си по начина, по който заслужаваме да бъдем третирани.

Животът е труден, но ние не трябва да го правим по-труден, като пренебрегваме себе си. В страданието няма нищо друго, освен страдание. Нашата болка няма да спре, като дойде незнаен спасител, а когато поемем отговорност за себе си и спрем собствената си болка.

Днес ще бъда спасител на себе си. Ще спра да очаквам някой друг да работи за моите проблеми и да ги решава за мен.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 49 of 65«1247484950516465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz