Дар за Днес - Page 50 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 50 of 65«1248495051526465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Петък, 19-08-2016, 10:29 AM |Съобщение 736
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ако нямаш чувство за хумор, ти бързаш да остарееш.
--Janice Clark

Всички сме били в компанията на хора, които постоянно се оплакват. Те развалят настроението на всеки срещнат. Дали и ние нямаме подобно поведение?

Може би изглежда невъзможно лицето ни е да щастливо през цялото време. И не винаги е лесно да се смеем на себе си, особено когато сме чувствителни и уязвими. Въпреки това, да погледнем с хумор на слабостите си, да се научим да не се вземаме толкова на сериозно, е нещо добрo и си струва усилията. Щастливите и приветливи хора умеят това, и ние ги разпознаваме незабавно. Ние по принцип обичаме да сме около тях. Смехът е добро лекарство. Независимо дали става дума за нещо в нас или за ситуация в която сме, смехът повдига нашето настроение, като по този начин облекчава каквато и тежест да носим.

Повечето от нас сме се страхували още от младежките си години от финансова нестабилност, от несгоди в семейството, за кариерата си. Животът наистина има множество сериозни аспекти. Но ние никога не сме длъжни да се справяме с всеки от тях сами. Ако разчитаме на Бог според нашето разбиране, ще можем да приемаме по-лесно всички житейски тежести. Това ще ни дава време, за да дишаме по-лесно. А смехът ще идва при нас по-често. Това е едно просто решение, за да виждаме и приемаме всички обстоятелства с по-леко сърце.

Много по-хубаво е да се смея, вместо да се оплаквам. Това ще бъде моят избор за днес.
 
hope Дата: Събота, 20-08-2016, 9:46 AM |Съобщение 737
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Разочарования и чувство на неудовлетвореност

Ако ние сляпо приемаме убежденията или мненията на някой друг - да ги приемаме като наши собствени - тогава си постиламе пътя към разочарованията и душевната болка. Ако ние не разглеждаме чуждата гледна точка през призмата на нашия собствен опит и способности, ние поставяме контрола над нашето щастие или нещастие в ръцете на някой друг.

Един приятел илюстрира този момент с история от собствения си живот. "Баща ми винаги е гледал на професията и работата като на знак за стабилност. Това го караше да остане на една и съща работа в продължение на години, макар и да го правеше нещастен. Той обаче считаше, че това е емоционална зрялост. Никога не съм подлагал под въпрос това негово мнение. Така че, когато аз загубих моята първа работа - преподаване, аз загубих цялото си самочувствие, както и одобрението на баща ми. Вярвах, че съм емоционално незрял и нестабилен. След това последваха малко повече от четири години, в които губех преподавателската си работа. Тогава открих истинския си проблем. Той не беше в липсата ми на зрялост или стабилност. Той беше в моята непригодност за самата  - преподавателска работа.
Освен това открих,че мразех преподаването само заради сигурността на едната заплата. Това, което наистина исках да направя, беше да пиша. Това правя сега, и то ми носи и удовлетворение, и щастие, но за да ги постигна, трябваше да изгубя пет години, воден от мнението и възгледите на баща ми, преди да намеря това, което е правилно за мен. "

Днес няма да приема на сляпо чуждо мнение, без да го разгледам в светлината на собствените си преживявания, способности и желания.
 
hope Дата: Понеделник, 22-08-2016, 10:35 AM |Съобщение 738
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Хората, които живеят с нагласата „само ако“ обикновено са неуспешни.
--Moрган Дженингс

Обстоятелствата на нашия живот не винаги водят до сбъдване на нашите очаквания или желания, не винаги отговарят на тях. Въпреки това, всяко едно обстоятелство ни предлага възможност за растеж или промяна, шанс за по-добро разбиране и на височините, и на клопките на живота. Всеки път, когато решим да се оплакваме от това, каквото „не е“, ние затваряме вратата към по-доброто съществуване.

Ние просто не знаем точно какво е най-добрo за нас. Нашата визия е ограничена. По-малко днес, отколкото вчера, но все още - ограничена. Но нашите очаквания ще успеят да бъдат задоволени, когато очакваме по-малко от това, което Бог е планирал за нас в идните дни.

Ние получаваме това, което ни е необходимо чрез взаимоотношенията си, чрез приключенията, радостите и тъгата. Днес и всеки ден. Да се радваме на това, което получаваме, знаейки, че е за наше добро, е нещо, което облекчава всяка трудност, на която сме подложени. Ние сме обгрижени, точно сега. Ние имаме нещата, от които имаме нужда. И трябва да вярваме и да сме сигурни, че винаги ще получаваме това, от които имаме нужда - тогава, когато имаме нужда от него.

Ще дишам дълбоко и ще се отпусна. В този момент всяка моя нужда се обгрижва.
 
hope Дата: Вторник, 23-08-2016, 11:11 AM |Съобщение 739
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Някои хора смятат дисциплината за скучна. За мен тя е начин, който ме прави свободен да летя.
--Julie Andrews

Когато мислим за думата „дисциплина“, е възможно да я визуализираме като форма на наказание или порицание от учители, родители, или шефове. И все пак дисциплината не трябва да бъде нещо негативно, или пък да гледаме на нея като на преживявания потопени в кръв, пот и сълзи. Дисциплината може да бъде онази структура, от която се нуждаем, за да постигнем целите си.

В рамките на програмата ние постигаме дисциплината, нужна ни да следваме и постигаме целта на един обновен облик на живота. 12-те Стъпки ни дават може би най-добрата дисциплина, защото те ни предоставят рамките, в които да формулирамe по-позитивни вярвания за себе си и живота си. Посещаването на сбирки е друга форма на дисциплина, която ни помага да се задържим „ на пистата“, тъй като благодарение на тях се учим и израстваме. Има и други форми на дисциплина - споделяне с другите, четене  на литература за възстановяване, ангажиране с групата ни и служене, практикуване на принципите на програмата във всички наши дела. Всички тези форми на дисциплина ни помагат да продължим фокусирането си върху крайната ни цел - свобода от всички минали мании и негативизъм. С дисциплината на програмата можем да се научим да летим -свободни.

Моля се днес да бъда самодисциплиниран, за да остана фокусиран върху Програмата. Знам, че от такава дисциплина мога да имам единствено ползи.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 23-08-2016, 11:14 AM
 
hope Дата: Сряда, 24-08-2016, 11:30 AM |Съобщение 740
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Размишление за деня:
Някой веднъж дефинира егото като "общият сбор от неверни представи за себе си." Постоянната работа по Дванадесетте стъпки ми дава възможност постепенно да се лиша от моите фалшиви идеи за себе си, от моите самозаблуди. Тя ми позволява понякога едва забележим, но в крайна сметка - стабилен растеж в моето разбиране на истината за самия мен. А това, от своя страна, води до все по-голямо разбиране на другите човешки същества и на Бог. Дали се стремя към своеврeменна и незабавна честност, когато допусна грешка?

Днес се моля:
Боже, научи ме да узная и разбера истината, когато я срещна; научи ме на значението на честността, така че да бъда в състояние да кажа искрено: "Не бях прав," заедно със "Съжалявам“, когато сгреша.  Научи ме, че има такова нещо като "здравословно его", което изисква от мен макар и бавно, може би като по тънко въже, да се движа към баланс в чувствата и настроението ми, и с което могат да бъдат премахнати мрежите на лъжата и натрапчивите ми болни импулси.

Днес ще помня:
Да запазя равновесието и баланса, които вече съм постигнал.
 
hope Дата: Петък, 09-09-2016, 9:50 AM |Съобщение 741
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Програмата 12 Стъпки е програма на действията.

Някои от нас сме вманиачени по книги за самопомощ, вдъхновяващи видеа и семинари за лично усъвършенстване. Ние си купуваме или се записваме/абонираме за нещо, независимо от цената, ако то обещава революционни прозрения  или съвсем проста нова система. Ние искаме да постигнем облекчение за един ден и свобода за един уикенд. И ние очакваме някакъв експерт да направи исканото от нас, вместо нас, ако може в рамките на час.

Разбира се, няма нищо лошо в това, което искаме, в нашите желания. Но има много лошо в това да мамим себе си, очаквайки желанията ни да сбъднат ей така - сами. Помислете за това: Ако може да се купи напредък и духовно израстване, ние не би трябвало да се молим или да медитираме. Ако личната трансформация е просто резултат от събиране на нови идеи, ние щяхме да се трансформираме отдавна.

Изучаването на новите идеи, тяхното възприемане и прилагане, е нещо огромно. И да търсим цялото вдъхновение и мъдрост, които можем да намерим, е необходимо за нашия растеж. Промяната е нещо, кето се постига, тя се прави, над нея се работи. Всички планове и схеми за подобряване взети заедно, няма да ни променят с нищо, ако ние не прилагаме духовните принципи на Програмата в ежедневната си практика. Дори най-вдъхновяващите и красиви думи сами по себе си са само думи.

Днес ще размисля над най-доброто, което мога да направя за възстановяването си, и ще го приведа в действие. Днес ще казвам по-малко и ще правя повече.
 
hope Дата: Събота, 10-09-2016, 10:31 AM |Съобщение 742
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Винаги съм готов да се уча, въпреки че не винаги обичам да ме учат.
-- Winston Churchill

Ние сме свикнали да учим по трудния начин. Много от нас мислим, че сме различни и можем да правим нещата по собствения ни начин. Но тогава ние изпадаме в твърде много проблеми или болка. Първите А.А. членове са били точно като нас. Те са знаели колко мразим да ни се казва какво да правим. Така че те само ни предлагат да следваме Дванадесетте стъпки. Те не ни казват, че трябва да направим нещо. Те не ни казват, че работата по Стъпките е единственият начин да живеем в трезвеност. Те само ни казват, че Стъпките са проработили при тях.

Ние откриваме, че Стъпките работят също и за нас. Ние не сме длъжни да работим по тях. Ние не сме длъжни да останем трезвени. Ние просто харесваме новия ни трезвен живот, който е по-добър от стария живот на пиене. И ние се учим как да живеем този нов живот с работата си по Стъпките.

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да бъде отворен за Твоите уроци. Научи ме да слушам.

Действие за деня:
Ще  опиша начините, по които се уча, възстановявайки се.
 
hope Дата: Неделя, 11-09-2016, 3:22 PM |Съобщение 743
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Честната игра е предимно в това да не обвиняваме другите за нещо, което не е наред със самите нас.
--Eric Hoffer

Като възрастни, ние приемаме отговорността за нашите чувства и нашите обстоятелства. Ние не винаги избираме нашите собствени проблеми, но винаги имаме работа, с която да се справяме с тях. Ако един човек падне и си счупи крака, лесно може да каже на някого: "Това стана по твоя вина, и аз ще те накарам да си платиш!", но това няма да оправи крака му. Лечението трябва да дойде отвътре, да започне от самия него.

Нашето желание да обвиняваме другите е опит да избягаме от своите отговорности. Ние ставаме свръхкритични. Ние искаме някой друг да поеме вината за нашата болка и нашите безобразия, но това забавя само нашата цялостност, нашето духовно израстване. Няма смисъл и да тънем в самообвинения. Когато се изправим лице в лице с дадения си проблем или дискомфорт и поемем отговорността да се справим с него, е възможно отново да почувстваме вътрешно желание да избягаме от него. Но ако останем с него известно време, можем да започнем нов етап - лечебният етап на признаването и приемането на проблема. И когато започнем работа над него, поемайки нужната отговорност, ще дойде чувството за цялостност, усещането че сме истински хора които правят всичко по своите сили.

Днес ще внимавам да не се отдам на чувството за вина - към себе си или някой друг. Вместо това ще бъда силен и отговорен.
 
hope Дата: Четвъртък, 15-09-2016, 12:44 PM |Съобщение 744
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Има наистина само два начина да се живее живота - като жертва или като боец - и вие трябва да решите дали искате да действате или да реагирате; дали да се справяте с вашите собствени карти или да играете с тези, наредени от друг. И ако не решите по какъв начин да играете с живота, той винаги ще си играе с вас.
--Merle Shain

Да бъдеш жертва е, или е било състояние, до болка познато на много от нас. Може би някои от нас едва сега разбират, че винаги разполагаме с избор и че не е необходимо да позволяваме на живота ни просто да се случва. Ставайки отговорни за себе си, ние разбираме, че имаме избор за поведението си, за вярванията си, за приятелите, за дейности които ни радват – нещо, което не сме осъзнавали доскоро – преди възстановяването. Колкото повече избори правим, толкова по-живи се чувстваме. Колкото по-живи се чувстваме, толкова по-здавословни стават нашите избори.

Нашата цел е възстановяването. Възстановяване означава да участваме пълноценно в живота си. Това означава самооценка и самостоятелна отговоност. Това означава доверие да се движим напред - стъпка по стъпка, избор по избор, знаейки през цялото време, че няма толкова трудно обстоятелство, през което да не можем да преминем.

Моля се изборите, които направя днес, да ме предвижват към целта ми – моето възстановяване.
 
hope Дата: Петък, 16-09-2016, 8:32 AM |Съобщение 745
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Скръб, кризи … приемайте ги като мъдри учители.

Родители имат едно единствено дете, за което са готови на всичко, за да го защищават, но детето се разболява и се намира близо до смъртта… Една жена посвещава години на кариерата си; след това икономиката се срива, оставяйки я без работа… Зависимостта отклонява човек от пътя му, и той губи всичко, което има смисъл за него и го е грижа... Животът ни носи и изпитания, и поражения, и те са неизменна част от него. Ние никога не искаме поражението; не можем да се избягаме от неговата болка, но можем да го приемем като мъдър учител. От поражението се ражда нова сила.

Имаме нужда от мъдрост, за да се справяме с поражението и скръбта. Ние ще ги срещаме навярно и заедно, и то повече от веднъж. Фалшивите удобства на самосъжалението и вината може да ни изкушават в нашата болка, но те вземат много повече от нас, отколкото ни дават.
Чрез кризата ние виждаме ясно какво наистина има значение в живота ни, а и тя ни учи да се насладим на удоволствието, когато то пристигне.
 
hope Дата: Събота, 17-09-2016, 1:38 PM |Съобщение 746
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден сам ще се безпокои за себе си.
--Matthew 06:34

Да се тревожим предварително за нещо е загуба на време и енергия, които биха могли да бъдат използвани за да живеем по-добър и по- пълноценен живот днес.

Например, ако днес прекараме часове в притеснения за важен тест в училище утре, ние може да не се съсредоточим много добре върху ученето днес. И ако лежим будни тази вечер, измъчвайки се над това, което не знаем или не сме научили, ще се изчерпим утре, когато се явим на изпит.

Не би ли било по-добре да се съсредоточим върху това, с което можем да се подготвим за теста днес, а след това, знаейки, че сме направили всичко възможно, да го пуснем тази вечер и да спим един добър нощен сън? В действителност, ако правим това всеки ден от годината, когато се изправим пред някакъв житейски тест, ние ще знаем, че сме толкова готови, колкото можем да бъдем, и няма да има нещо, за което да се притесняваме. Какво облекчение е да знаем, че сме направили най-доброто за днес и всеки ден.

Какво мога да направя днес, така че да не се тревожа за него утре?
 
hope Дата: Понеделник, 19-09-2016, 10:38 AM |Съобщение 747
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Когато наистина разберем факта на отделните реалности, ще спрем да отдаваме толкова много време и енергия в опити да променяме реалността на другите.
--Jane Nelsen

Какво ни кара да искаме да контролираме другите, не само техните действия, но също и техните мнения? Дали нашите лични мнения трябва да бъдат валидни за всички, за да се чувстваме добре и комфортно?

Да започнем да вярваме, че всички ние имаме свои отделни, специални перспективи на живот е равносилно на това да започнем да вярваме, че има Висша сила, която отговаря за живота ни. Това изисква готовност да спрем с нашата самонадеяност и да приемем принципите на тази програма.

Освобождаващо е, дори вълнуващо да осъзнаем, че всички ние виждаме ситуациите по различен начин. Всички ние имаме различни - свои преживявания, свой различен опит, свои собствени нагласи.

Как виждам и оценявам моите преживявания днес е моя работа; как моите приятели виждат техните е тяхна работа. Моето мнение може да допълни техните, но то е мое, и само едно от многото.
 
hope Дата: Вторник, 20-09-2016, 11:04 AM |Съобщение 748
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Предай се на болката. След това се научи да се предаваш на доброто. То е там, и може още да е на път.
--Отвъд съзависимостта

Нашата цел във възстановяването е да направим така, че да се чувстваме комфортно, спокойно, стойностни, щастливи. Ние искаме да бъдем в мир със себе си и заобикалящата ни среда. Понякога, за да го постигнем, трябва да бъдем готови да се изправим, да почувстваме и да преминем през даден дискомфорт.

Не говоря за пристрастяване към мизерията и болката. Не говоря за създаването на ненужна болка. Аз говоря за този дискомфорт, който трябва да изживеем, докато се лекуваме.

Когато претърпим хирургическа намеса, болката е най-силна на следващия ден след операцията. Когато работим над нещо, пред което сме изправени във възстановяването, ние извършваме един вид емоционална, умствена и духовна операция на себе си. Ние премахваме части от нас, които са инфектирани и възпалени.

Понякога процесът боли. Но ние сме достатъчно силни, за да оцелеем независимо от дискомфорта и временните чувства на емоционална болка. След като сме готови да се изправим и почувстваме дискомфорта и болката, ние сме почти до точката на освобождаване от тях.

Днес ще бъда готов да се изправя пред дискомфорта, доверявайки се, че изцелението и освобождаването са от другата страна. Помогни ми, Господи, да бъде отворен за всяко едно чувство, което трябва да почувствам, за да бъда излекуван и здрав. Докато правя това, ще се доверя, че съм обгрижван и защитен от себе си, от моите приятели, от моята Висша сила, от Вселената.
 
hope Дата: Четвъртък, 22-09-2016, 10:39 AM |Съобщение 749
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Размишление за деня:
Сега, когато съм в програмата, аз вече не съм роб на алкохола и другите наркотици. Напротив – вече съм свободен; свободен най-сетне от сутринния махмурлук и тремор, от тридневната брада, от зачервените очи. Най-сетене съм свободен от изработване на алибитата и надеждата, че никой няма да ги разгадае; свободен от непрекъснатото поглеждане на часовника в очакване на времето за вечерното питие; свободен от отчаяната нужда от "само една чаша." Дали ценя свободата си от поробването от алкохола?

Днес се моля:
Благодарен съм на Бог, че съм свободен от алкохола. Това е първата ми свобода, от която ще се развият други свободи - свободата да преценявам поведението ми нормално и конструктивно, свободата да се развивам като човек, свободата да поддържам взаимоотношения с другите на здрава основа. Аз никога няма да престана да благодаря на моята Висша сила, че ме води далеч от моята зависимост и нейното поробване.

Днес ще помня:
Да съм благодарен на Бог за свободата си.
 
hope Дата: Петък, 23-09-2016, 11:27 AM |Съобщение 750
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
В мен има тъмнина. Но във вас има светлина.
--Dietrich Bonhoeffer

На сбирка спикерът каза: "За да продължа нещо, когато правя грешки, изисква емоционален кураж." Той говори за вземането на решение да повери своите воля и живот на неговата Висша сила, и как Тя работи в живота му. Да поверим волята и живота си на Божията грижа, и да продължим да го правим, е като да се движим в непозната територия. Ние ще правим грешки, ето защо ние се нуждаем от Божията грижа, на която се поверяваме в Трета стъпка.

Трудно е да продължаваме напред, след като сме се препъвали и падали, особено когато продължаваме да се препъваме отново и отново. С въздържанието идва яснотата и разбирането, че трябва да погледнем честно в себе си и в нашите грешки. Ние искаме да спрем да ги правим. Често искаме да бъдем перфектни. Нетърпеливи сме да се променим. Но промяната не идва по този начин. Винаги трябва да помним, че грижовният Бог ни подлага „възглавнички“, когато падаме; обича ни безусловно, и ни дава всичко, което ни е нужно. Ако Бог може да ни прости, когато направим грешка, защо да не можем да направим същото и ние?

Ако падна днес, ще падна в ръцете на моята Висша сила. И тогава ще мога да се изправя отново.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 50 of 65«1248495051526465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz