Дар за Днес - Page 51 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 51 of 65«1249505152536465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Понеделник, 03-10-2016, 4:15 PM |Съобщение 751
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
На човешкото сърце, което е опърничаво и отказва да прости, му е трудно да избегне омразата и отмъщението.
--Moses Luzzatto

Тази програма (12 Стъпки) обещава много награди за тези, които я следват, тя обаче не обещава работата по нея да бъде лесна. Ние търсим в нашата съвест – дали не таим негодувание и непростени обиди, и се стараем да се изправим срещу тях, да ги признаем. Никой от нас не може да напредне във възстановяването, докато държи в себе си негодувания, стари обиди и омраза. Когато ги задържамеи, ние препречваме на тъмните кътчета на душите ни просветляването, от което имаме нужда. Както започнем работа по тази програма, ние вече не пазим тези малки ъгли, за да си играем на власт, обидчивост и негодувание. Ако не го направим, те в крайна сметка ще ни консумират, и ще тласнат съзнанието ни към връщането към старите, неработещи модели.

Нищо старо – като модел на мислене и поведение, не бива да бъде задържано. Ние трябва да бъдем готови да се откажат от всичко него - дори и ако ние не знаем как. Никой не може да спре да бъде обиден просто като реши да спре. Когато станем готови да бъдем честни, да бъдем смирени, да се учим на новото, да бъдем водени в конструктивна посока; когато позволим на времето да ни ръководи, вместо да търсим незабавно изцеление, ще можем да се научим на доверие в процеса на възстановяване и със сигурност ще постигнем духовно израстване.

Не ми е нужно да зная как точно да пусна негодуванията си или да знам какво ще се случи, след като го направя. Аз просто трябва да бъда готов да ги пусна.
 
hope Дата: Вторник, 04-10-2016, 11:14 AM |Съобщение 752
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Инерцията е мощна сила. Тя е и натрапчиво поведение.

"Безумие е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати" казваме в АА. Мисля, че в безумието си и в липсата на здрав разум ние правим едно и също нещо отново и отново, защото не можем да намерим бутона, който казва: "Стоп".

"Майка ми умираше", сподели една жена. "Отидох да живее с нея, да се грижа за нея. Имахме нашите проблеми, като повечето майки и дъщери. Но аз обичах майка си, и тя се намираше в края на живота си.
Тя имаше студио и двете живеехме в него. Трябваше да излизам от време на време. Всеки път, когато се връщах, аз знаех какво да очаквам: Майка ми щеше да ме нападне със саркастични забележки като:„ Добре е да знам, че аз не съм толкова важна за теб като твоите приятели. " 
Майка ми беше използвала сарказма, за да прикрива емоциите си през целия си живот. Аз се опитвах да й обясня това, както и как се чувствах, когато тя беше саркастична с мен. Тя или не ме разбираше, или просто не искаше да се промени.
Винаги когато се прибрах вкъщи, се страхувах от разяждащите й забележки. Една нощ влязох на пръсти. Молех се на Бог майка да беше заспала. Но тя не беше. Тя лежеше и ме чакаше.
Свалих палтото си, казах й че съм имала хубава вечер, и я попитах какво прави." Радвам се, че си прекарала добре "- каза мама – „ но аз се чувствам наистина тъжна и уплашена, когато съм сама. И се чувствам много по-добре сега, когато си тук. "

Не можех да повярвам на чутото. Затова не ми казвайте, че е твърде късно някои неща да се правят по различен начин. Майка ми направи избор и предприе действия, за да се промени през последната седмица от живота си."

Поставянето на ценностите в нашия живот в действие изисква кураж и упорита работа. Понякога малките стъпки, които предприемаме, значат много.
 
hope Дата: Сряда, 05-10-2016, 10:37 AM |Съобщение 753
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Грешка е да гледаме твърде далеч напред. В дадения момент може да се работи само над една брънка във веригата на съдбата.
-- Уинстън Чърчил

Колко пъти днес ще помислим или ще си кажем: "Иска ми се да знаех какво ще се случи"? Ние обаче можем да намерим душевен комфорт в знанието, че Бог ще се погрижи за нас, независимо от изхода на всяка ситуация. И още по-важното е, че Бог вече знае резултата, а ние ще го узнаем, когато настъпи нужното и подходящо време. Ние никога не трябва да се притесняваме излишно; трябва да се довем, че всичко ще бъде наред. На нас ни се дават и познанията, и посоката, от които имаме нужда, когато сме готови за тях.

Ако преди две или три, или пък преди десет или двадесет години знаехме, че ще споделяме сегашното си пътуване с  мъже и жени, които не пият, ние вероятно бихме изпитали ужас и неверие. И все пак, ние сме тук, изпълени с благодарност, защото изживяваме повече мирни и пълноценни моменти, отколкото някога сме предполагали за възможни. Ние сме тук, получаваме всичко необходимо не – дори да е малко по малко, с Божията помощ. И ние ще стигнем там, където трябва да бъдем, по същия любящ начин.

Днес се моля да доверя всеки миг от живота си на Божията любяща грижа.
 
hope Дата: Петък, 07-10-2016, 9:47 AM |Съобщение 754
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
При всяка грешка има момент, може би части от секундата, когато можем да си я припомним, а може би  - и да я предотвратим.
--Pearl S. Buck

Ние допускаме грешки, защото сме хора, и като такива не сме съвършени, освен това често сме изложени на контакт с ритмите на момента. Когато нашите умове са все още в капана на миналото, в състояние на неопределеност, или обхванати от страх от бъдещето, ние обикновено не успяваме, защото се боим от опита на настоящето. И само тогава, когато се потопим изцяло в настоящия момент, ние можем да отговорим точно на неговия смисъл.

Рядко грешката е толкова важна, колкото това, че й даваме възможността да бъде нааправена. Ние винаги можем да проследим стъпките си; често не можем да приключим определена задача без някои промени по протежение на пътя. Може би ще направим добре да обмислим всички допустими грешки просто като изменения в първоначалните ни планове. Освен това поправките на грешки може да водят до по-добри резултати. В действителност, грешките могат да бъдат част от процеса, да са необходими, за да се запазим фокусирани над нашата духовна програма. Тяхната роля в живота ни може да е от по-голямо значение, отколкото някога сме предполагали. Независимо от това, ние трябва да се фокусираме не толкова над грешката, а по-скоро на урока и лека, които тя ни дава.

Днес ще бъда готов да променя моите стъпки, вероятно няколко пъти, за да не допусна грешка –особено позната ми.
 
hope Дата: Неделя, 09-10-2016, 9:54 AM |Съобщение 755
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
"По-добре да задам някои въпроси, отколкото да знам отговорите на всички въпроси."
--James Thurber

"Вярвам, че целта на живота ми е да се уча, да израствам и да бъдa възможно най-добрия човек, който мога да бъда" - заяви член на групата ми. - "За да постигна това, аз трябва да търся отговорите на важните за мен въпроси. Задавам въпроси като: „Какво е любов? Какво е важното в живота ми? Кой е най-добрият начин за справяне с този проблем? Как мога да планирам най-добре бъдещето? Кой и Какво е Бог? Какво представляват идеалните приятелство и брак? Каква е целта на живота ми? Какво ми пречи да постигна целта си? "

"За мен, да търся отговорите на важните въпроси е нещо, което превръща живота ми във вълнуващо приключение. Гледам на всеки и всичко като на частичен отговор на по-голям въпрос. Така животът ми никога не е скучен. Нито пък самотен. Ценя всеки опит като средство за разширяване на познанията ми и разбиранията ми. "

Днес ще имам повече въпроси, отколкото отговори. Ще търся отговори на големите въпроси за Бог и себе си, и ще бъда възприемчив към отговорите, които достигат до мен чрез ежедневните ми преживявания и усилия.
 
hope Дата: Понеделник, 10-10-2016, 11:18 AM |Съобщение 756
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Нека се откажем от ролята си на жертви

Мисъл за седмицата:
Самоуважението и чувството за пълноценност идват, когато изоставя идеята, че съм жертва.

Потвърждения за седмицата:
Аз не съм жертва.
Тази седмица ще разгледам различните възможности за избор, които ми се предлагат.

Действия за седмицата:
Един от най-бързите начини да се пренасоча от ролята на жертва към самоуважаващ себе си и пълноценен човек, е да правя по-здравословни избори. Мога да направя това като помисля добре, преди да взема окончателно решение. Мога да го постигна чрез смелостта да задавам нужните ми въпроси и едновременно с това държа очите и ушите си отворени. Мога да го направя, като обмисля последствията на действията си. 
Кои от трите действия мога да извърша днес, така че да си помогна да се чувствам по-пълноценен човек?
 
hope Дата: Вторник, 11-10-2016, 12:26 PM |Съобщение 757
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Начинът на живот,който ни се предлага с 12-те Стъпки, не е пасивен.
--Anonymous 

Когато приемем живота с неговите условия, ние признаваме реалността. Преди – в активната ни зависимост, ние имаме всички поводи, за да бягаме от истината. Когато бяхме в ситуация, която ни плашеше, ние „подвивахме опашка“ и бягахме. Подобно на щраус, си заравяхме главите в пясъка, преструвайки се, че ситуацията не съществува и не се случва, не и с нас. 

Когато приемем нещо, ние не възприемане пасивно информацията, която то ни дава. Ние сме готови да работим към новото ни съзнание. Но ние не можем да направим нищо, ако не приемем съществуващото като реалност. Ние знаем отлично какво е да бягаме от реалността. Преди ние се опитвахме да докажем на всички, че нашето пиене е нищо и всичко, но не и зависимост. Опитвахме се да докажем, че е причинена от нещо, което не е наред в живота ни - нашите работни места, нашето семейство, нашето детство, нашите взаимоотношения, дори времето. След като повече нямахме извинения, ние най-накрая приехме нашата болест. 

Приемането на моята зависимост не е пасивно; то е и приемане на реалността и истината.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 11-10-2016, 12:28 PM
 
hope Дата: Сряда, 12-10-2016, 1:40 PM |Съобщение 758
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Всичките ми вчера се движат заедно.
-- Clara Glenn

С възрастта някои от нашите спомени не избледняват и ние често се тормозим над тях. Бихме могли, вместо това, да им хвърлим малко светлина, за да можем просто да преценим, че сме им отдавали прекалено много сили, в продължение на много години. Няма изискване да имаме дълга памет. Ние разполагаме с тази свобода – да изоставим в миналото онова, което ни е измъчвало и от което ни е боляло.

Има някои плюсовете в това да запазим стари неща в нашите умове. От една страна, това може да предотврати трагедии, през които вече сме минали, защото ставаме по-внимателни и по-разумни. Също така, ние сме в състояние да се видим колко незначителни са много от миналите болезнени преживявания. 

Само днес заслужава нашето внимание, и това ни дава по-малък набор от обстоятелства, с който да се справим. Да бъдем в хватката на миналото е състояние, което може да попречи на нашите настоящи решения. Миналото може да предложи нещо, което да информира нашето настояще, но този  - настоящият момент е уникален, и той не прилича нито един от отминалите.

Моето минало е приключило. Бъдещето ми не е дошло.
Моето настояще е всичко, което има значение.
И то е проектирано специално за мен.
 
hope Дата: Неделя, 16-10-2016, 4:32 PM |Съобщение 759
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Справяне със стреса

Без значение колко време сме в процес на възстановяване, в живота ни неизбежно има моменти на стрес.

Понякога стресът е извън или около нас. Ние се чувстваме балансирани, но обстоятелствата, в които се намираме, са стресиращи. Понякога стресът е вътре в нас; ние чувстваме, че губим равновесие. Независимо дали стресът е външен или вътрешен, ние преживяваме най-трудните ни моменти.

По време на стрес можем да разчитаме повече на нашите системи за подпомагане. Нашите приятели и групи могат да ни помогнат да се почувстваме по-балансирани и спокойни въпреки трудните условия, в които се намираме.

Най-важното по време на стрес обаче е да се фокусираме над грижите за себе си. Ние сме по-способни да се справим и с най-трудните обстоятелства; ние можем да бъдем по-добре и да сме полезни и за себе си, и за другите, ако се грижим за себе си. Можем редовно да се питаме: Какво трябва да направя, за да се погрижа за себе си? Какво може да ми помогне да се чувствам по-добре или по-комфортно?

Грижите за себе си може да не са нещо толкова лесно по време на стрес. Възможно е да се чувстваме по-комфортно, ако ги пренебрегваме. Но да полагаме грижи за себе си - това винаги работи.

Днес ще помня, че не съществува ситуация, от която да не може да се възползвам, ако се грижа за себе си.


Съобщението поправено от hope - Неделя, 16-10-2016, 4:34 PM
 
hope Дата: Вторник, 18-10-2016, 8:53 AM |Съобщение 760
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
"Боже, когато ме прегръщаш, ме прегърни здраво!"
--Donald Joy

Ние се нуждаем да бъдем обичани. Ние се нуждаем от другите, както и те се нуждаят от нас. Много от нас сме уплашени да признаем това, но причината е, че по време на активната ни зависимост ние се държахме, и то здраво, единствено за зависимостта си, и тази наша нужда ни причини сериозни рани.

Във възстановяването едно от първите неща, на които се учим, е да се откажем от старите поведение, нагласи и идеи. Вместо това се държим здраво за Стъпките, нашият спонсор, общността и принципите на програмата. Колкото повече се отдаваме на възстановяването,толкова  по-бързо грижата и любовта стават част от нашето същество; толкова по-дълбоко принципите на възстановяването обхващат нашите умове, сърца и души.

Нашата работа е да се държим здраво за възстановяването и да позволим на сигурността, която то ни осигурява, да ни държи здраво. Ние трябва да посещаваме сбирки, да поддържаме връзка с нашия спонсор, да четем, да се молим и да медитираме редовно, което позволява на грижите на Силата, която откриваме в Трета стъпка, да ни държат здраво и да излекуват раните ни.

Молитва за деня:
Висша сила, имам нужда от Твоята любов. Моля да бъдеш близо до мен, особено когато съм уплашен или когато съм ядосан. Прегърни ме, докато почувствам любовта Ти.

Днешното ми действие:
Днес ще размишлявам за това как мога да държа ръцете си здраво за възстановяването и как мога да позволя на възстановяването да ме прегърне силно.
 
hope Дата: Четвъртък, 20-10-2016, 10:20 AM |Съобщение 761
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Птиците на тревогата и грижата могат да летят около главата ти - това не можеш да го промениш. Но да свият гнезда в косата ти - това можеш да го предотвратиш.
- Китайска поговорка

Тревожността може да прегърби раменете ни или да забие зъбите си в нашата плът. Безпокойството може да се превърне в такъв навик, че да заема голяма част от и от будно ни състояние, и от съня ни. Тревожността съсипва нашата имунна система и отслабва естествената ни способност да се борим с болестта.

За някои хора притеснението е на „пълно работно време“ и постоянен спътник в живота. По колко време се тревожим всеки ден? Това е един добър въпрос, който да си зададем, когато станем готови да променим сериозно тревожните си навици.

След като определим как и кога се притесняваме, ние сме готови да се обърнем към модела. Напредък, не съвършенство, е ключът за промяна в нашите навици. С отворен ум и желание от цялото сърце можем да имаме силата да променим навика да се тревожим в друг навик - на доверие. Знаем, че докато работим над тази промяна, нашата Висша сила също работи в живота ни.

Днес се моля да заменя притеснението и тревожността с доверие и вяра в способността ми да използвам моите ресурси, за да се изправя пред всичко, което животът ми поднесе.
 
hope Дата: Петък, 21-10-2016, 12:21 PM |Съобщение 762
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
"Ние признахме, че сме безсилни ..."
- От Стъпка Първа

Приемането, че ние не можем да контролираме поведението на другите хора, е огромна стъпка в духовното ни израстване. Ние искаме това, което е най-добро за тях, нали? А дали те самите не могат да го видят? Това, което не разбирахме, преди да дойдем в тази програма е, че всеки човек има своето самостоятелно, уникално пътуване. Това, което е най-доброто в нашия курс, може да не е най-доброто и за другите, и те не са длъжни да ни следват;  но всеки може да се учи – стига да иска – от опита и преживяванията на другите.

Един от нашите ключови уроци е как да се откажем от опитите да контролираме някой друг. Понякога ние вярваме, че можем да контролираме другите, защото нещата, които ни карат да се радваме или срамуваме, ги подтикват да се движат заедно с нас. Въпреки това, ние наистина нямаме контрол над тях. Ние сме безсилни пред тях, и всеки път, когато те искат да избегнат или отблъснат нашия контрол, те ще успяват.

Приемането на безсилието ни не е чувство за безнадеждност. То просто ни дава дълбоко облекчение от бремето на отговорността за живота на друг човек. С течение на времето тази свобода ще ни направи радостни.

Да бъда отговорен само за моето „днес“ - това прави деня ми много по-лесен.
 
hope Дата: Неделя, 23-10-2016, 11:55 AM |Съобщение 763
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Размишление за деня:

"Как работи програмата?" понякога питат новодошлите. Двата отговори, които най-често чуват, са "много добре" и "бавно". Аз съм благодарен и на двата отговора, макар в началото да ми се струваха шеговити. Особено в началото на възстановяването на мен ми липсваше способността да се самоанализирам. От друга страна, понякога не умеех да споделям недосатъците си с правилните хора; друг път обсъждах чужди недостатъци, а не моите собствени; друг път споделянето на дефектите ми имаше повече характер на пискливи оплаквания за моите проблеми.
 Факт е, че никой от нас не обича самоанализиането, подронването на нашата гордост чрез изповядването на недостатъците ни, както изискват Стъпките. Но ние в крайна сметка виждаме, че програмата наистина работи. Дали се възползвам от простичкия комплект от духовни инструменти, които ми се дават с Програмата?

Днес се моля:
Моля се Бог да ме опази от омаловажаването  на моите дефекти, като ги сравнявам с тези на някой друг. Моля се да осъзная, че моите грешки са грешки, независимо дали са, или не са "по-малки”, отколкото грешките на другите.

Днес ще помня:
Грешката е грешка, дори когато тя е по-незначителна, отколкото тази на някой друг.
 
hope Дата: Събота, 29-10-2016, 9:31 AM |Съобщение 764
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бодростта поддържа светлината на деня в ума ни, и го изпълва с постоянен и вечен мир.
--Joseph Addison

Нашата програма ни позволява да преодолеем хаоса в ежедневието ни и да позволим на спокойствието да влезе в живота ни. Нашата програма не премахва като с магическа пръчка всички борби и проблеми в живота ни, но тя ни помага да се научим на различни нагласи и да виждаме една по-различна, добра перспектива.

Ние не сме длъжни да се борим с всяка буря, която връхлети нашия път. Ние не сме длъжни да изживяваме болката на всеки човек, който пресича пътя ни. Ние не можем да поправим абсолютно всяка грешка.

Нашето възстановяване е дар от Сила, по-могъща от самите нас. Ние отдаваме все повече и повече внимание на значението на думите в молитвата за Смирение: "Боже, дари ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, силата да променя нещата, които мога, и мъдростта да зная разликата."

Нека се научим да виждаме света такъв, какъвто е всъщност, а не какъвто искаме да бъде. 

Вярвам, че моята Висша сила не би направила грешка при проектирането на плановете за моя живот.
 
hope Дата: Неделя, 30-10-2016, 12:35 PM |Съобщение 765
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Това е една проста програма за сложни хора.
-- Чуто по време на сбирки

Новодошъл:
На сбирка чух един възстановяващ се с години, който бе правил нещата винаги по своя начин - че се запознава с приятели в бара; че никога не е имал спонсор, а понякога – дори и в продължение на месеци, не е посещавал сбирка. Знам, че много новодошли са правили подобни неща. Какво толкова лошо има в това?

Спонсор:
Някои хора във възстановяването продължават да се придържат към желанието да се бунтуват. Макар и да не искат да се върнат към ужасите на активната зависимост, те не са готови да се откажат от това, което мислят за по индивидуализъм. Те "се разминават“или " прескачат“ Стъпките и пренебрегват техните предложения. Понякога има такива, които помагат по време на сбирки, но запазват алкохола в дома си. Други дават съвети на новодошлите, но отричат предложението да си намерят спонсори.

Програмата не изисква от нас да се откажем от това, което наистина прави всеки един от нас индивидуалност. Тя ни предлага ясни насоки, и обещава, че ако ние ги следваме, е много малко вероятно да се върнем към актива зависимост. Програмата работи за нас, ако ние работим по нея. Тестването на нашето възстановяване, като се опитваме да видим с какво можем да "се разминем" е като игра на руска рулетка.

Днес, следвайки принципите на тази програма, се чувствам в безопасност и силен. Знам, че истинската индивидуалност идва от себепознанието, което ми дава моето възстановяване.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 51 of 65«1249505152536465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz