Дар за Днес - Page 53 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 53 of 65«1251525354556465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 30-11-2016, 10:24 AM |Съобщение 781
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Извинения и оправдания

Понякога ние действаме по начин, с който се чувстваме удобно, но навреждаме или нараняваме другиго. Това е напълно в човешката природа. Ето защо ние имаме думите "Съжалявам", „Извинявам се“.  Те лекуват и преодоляват пропастта, която сме създали. Но ние не бива да казваме "Съжалявам", ако не сме направили нищо лошо. Прекаленото чувство за срам може да ни кара да се извиняваме за всичко, което правим; за всяка дума, която казваме; за това че сме живи и сме това, което сме.

Не е нужно да се извиняваме за това, с което се грижим за себе си; за изцеляването на чувствата си, търсейки граници; за това, с което се забавляваме или което помага за нашето оздравяване.

Ние никога не трябва да променяме курса си, ако това е в наш интерес, но понякога  - когато проблемите на дадени обстоятелства или взаимоотношения не са ясни, трябва да признаваме, че и другите имат своите чувства, които са нараними. Полезно е, ако сме ги увредили, да можем да кажем: "Съжалявам за това спречкване, което имахме“; „ Съжалявам, ако това, което трябваше да направя, за да се погрижа за себе си, те нарани. Не съм го искал."

След като веднъж се извиним, ние не сме длъжни да се повтаряме. Ако някой иска да продължи да измъква от нас  извинение за един и същи инцидент, това е негов проблем, и ние не бива да се  да се чувстваме ангажирани или пък отговорни.

Ние можем да се научим да приемаме нашите извинения като нещо сериозно и да не ги раздаваме, когато те не са нужни. Когато се чувстваме добре със себе си, ние знаем кога е време да кажем, че съжаляваме и кога - не е.

Днес ще се опитам да бъда ясен и здравомислещ в моите извинения, поемайки отговорност само за моите действия и на никой друг. 

Боже, помогни ми да узная това, за което трябва да се извиня, и това което не е моя отговорност.
 
hope Дата: Четвъртък, 01-12-2016, 10:12 AM |Съобщение 782
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ако си играеш с нещо достатъчно дълго, със сигурност ще го счупиш.
--Anonymous

Има някои неща, с които не бива да си играем. Нашата програма за възстановяване е едно от тези неща. Когато си играем с нашата програма, ние рискуваме – и възстановяването, и себе си. Ние си играем с програмата, когато пропускаме сбирки. Или като не се обаждаме и не търсим нашите спонсори. Или като прескачаме Стъпките, които мислим, че са прекалено трудни.

Хубаво е да се забавляваме и играем. Но не е добре да си играем с нашата програма за възстановяване. Когато си играем с нея, ние рискуваме живота си.

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да осъзная и помня, че трябва да работя по тази програма с внимание и уважение.

Действие за деня:
Днес ще направя два списъка. На единия списък ще опиша начините, по които работя по моята програма за възстановяване. Вт другия ще опиша начините, по които си играя с нея. Ще вложа енергията си в работа по програмата.
 
hope Дата: Петък, 02-12-2016, 2:09 PM |Съобщение 783
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Работа с перфeкционизма ни

Когато работим над нашите недостатъци и несъвършенства, ние се занимаваме с основните въпроси на това да бъдем човешки същества. Възможно е да бъдем критични и цинични към несъвършенствата на другите, или можем да приемем, че всеки човек е несъвършен, но може да се развива и израства, точно като нас. Начинът, по който гледаме на чуждите грешки и начинът, по който гледаме на нашите собствени, са тясно свързани. В нашето духовно пътуване ние трябва да започнем от предпоставката, че нито един човек, никога не може да постигне съвършенство, че няма и не може да има перфектни хора.

Съвършенството не е това, което е животът изобщо, тъй като съвършенство не съществуваща. Но винаги можем да изберем да сме мили, и ние можем да обичаме в процеса на живеене на живота си. Тъй като не сме съвършени, ние трябва да сме отговорни. Трябва да сме отговорни за нашето поведение и да признаваме своевременно грешките си, както и да ги поправяме винаги, когато можем.

Аз ще се опитам да призная грешките си и да се откажа от идеята някога да стана перфектен.
 
hope Дата: Събота, 03-12-2016, 12:24 PM |Съобщение 784
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ти си навсякъде, но аз се прекланям пред Тебе тук; Ти не се нуждаеш от хвалби, и аз Ти предлагам моите молитви.
--Hindu prayer

Историята на Дванадесетте стъпки разказва, че в първата малка А.А. група е имало противоречия относно думата Бог. За някои от членовете Бог е бил известният от традиционните религиозни възгледи; други членове са били агностични. Тази първа група е последвала общата групова съвест. Те са преодолели несъгласиятта помежду си, като са намерили нов израз на тяхната духовна връзка. Започнали са да говорят за "Сила по-могъща от самите нас" и за "Бог, така както Го разбираме."

Днес ние се обръщаме към Бог, както ние разбираме Бог, защото нашите определения са толкова много, колкото сме и ние. Всеки един от нас е свободен да избере своето понятие за Бог и Висша сила. И по-важното е, че ние просто знаем и от нашите собствени преживявания, и от историите на хиляди мъже и жени, които са били преди нас, че тази духовна програма е много практична и проста. Тя работи. Тя възстановява живота ни.

Днес ще бъда изпълнен с благодарност към Силата по-могъща от мен самия.
 
hope Дата: Понеделник, 05-12-2016, 1:46 PM |Съобщение 785
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Смирение = Приемане на реалността = Вътрешно спокойствие и сила.
--Anonymous

Повечето от нас гонехме в продължение на години едно неуловимо нещо, наречено спокойствие. Мислехме, че нашите бягства извън реалността ще ни донесат мир и спокойствие. Но когато се връщахме в действителността, откривахме отново онази изгаряща болка, която ни караше да тичаме обратно към пиенето и алкохола. Така прекарвахме ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Тичане, бягство, болка; отново тичане, за да избягаме, отново болка.

Тогава се случи нещо. Нашата зависимост вече не ни позволяваше да избягаме. Вече не бяхме в състояние да намерим това, което искахме, каквото и да направим. Тогава опитахме с помощта на по-силен наркотик. Накрая всичко, което беше останало от живота ни, беше болка.

Общността на възстановяващите се зависими ни показва, че не реалността е нашият проблем. Да се опитваме да избягаме от действителността е нашият проблем. Когато поверим нашите воля и живот на Сила по-могъща от самите нас, и продължим да го правим, откриваме спокойствието, което ни води до все по-големи вътрешен мир и сила.

Вярвам и съм убеден, че промените, през които преминавам при моето възстановяване, са необходими и добри за мен.
 
hope Дата: Сряда, 07-12-2016, 11:49 AM |Съобщение 786
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
В самоанализa, както го oпознаваме в Програмата, ние се сблъскваме с нашите качества, които дори и да се опитваме, не можем да отречем.
--Florida Scott Maxwell

Ние не всички сме се срещали дори и с формален анализ на самите себе си, но програмата 12 Стъпки ни запознава с моралния самоанализ. В това упражнение на интроспекция ние достигаме до себе си, опознаваме се. Ние често не харесваме това, което виждаме, но докато не го признаем, не сме в състояние да променяме спецификата на нашето поведение.

Обвиняването на другите хора и "нещастните" обстоятелствата на нашия живот, за всички наши проблеми, е дълбоко вкоренено в нас като зависими. Но във възстановяването започваме да вярваме, че поемането на пълна отговорност за себе си ще ни даде възможност, дори когато грешим, да направим важна стъпка напред.

Да търсим в себе си и да приемем, че сме просто собственици на това, което откриваме, на това което сме, може да не ни накара да се гордеем, но то ни прави честни и скромни хора. Ние трябва да бъдем и двете, ако се надяваме да се изградим онези качества, които ще ни накарат да се гордеем.

Днес ще опозная качествата, които ми харесват много. Ако открия някое, което не ми харесва, няма да го отрека; ще работя за неговото отстраняване.
 
hope Дата: Четвъртък, 08-12-2016, 9:23 AM |Съобщение 787
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Срещаш ли пречки във възстановяването?

Смущението и вълненията означават, че е нарушен редът; че нещата не са по начина, по който трябва да бъдат. Дали сме убедени, че зависимото поведение е в противоречие с начина, по който сме предназначени да функционираме? Или някъде в дъното на съзнанието ни лежи идеята, че ние никога няма да променим навиците си?

Страхът от промяна, нежеланието да се променим и липсата на доверие в способността ни да се променяме са все пречки за възстановяването ни. Вярата в нашите възможности е първата стъпка към изчистването на тези пречки и реализирането на нашия потенциал за възстановяване.

Някъде по пътя ние развихме зависимостта, но ние не трябва да бъдем завинаги под нейната власт. Хубаво би било да мислим за това, което нашата Висша сила би искала за нас, и да решим да се движим към съответните позитивни цели.

Блокадите на страха, нежеланието и липсата на доверие ще започнат да отстъпват, когато се потопим в програмата Дванадесет Стъпки. Имаме нужда от помощ, а ние разполагаме с помощ. Ние даваме помощ, и ние получаваме помощ в замяна. Промяната на конструктивните навици може да бъде понякога бавна и трудна, но е винаги възможна.

Ако съм изправен пред някаква пречка по днешния път, ще се обърна към моите духовни ресурси.
 
hope Дата: Петък, 09-12-2016, 9:40 AM |Съобщение 788
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Единствената грешка, която можете да направите в АА, е да не се върнете на сбирки.

******
Благодарността е пътят към по-добрите нагласи.

******
Във възстановяването:
Трябва да промените мисленето си,
за да промените вашето пиене.
Но за да се промени мисленето ви,
трябва да промените вашето пиене.

******
АА: Aболютно въздържание ( Аbsolute Abstinence)
 
hope Дата: Събота, 10-12-2016, 11:41 AM |Съобщение 789
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Справяне с гнева

Гневът може да умножи нашите трудности в много ситуации. Всеки от нас може да погледне назад и да си спомни времето, когато е правил проблемите си много по-големи и по-лоши, само защото е е бил воден от гняв и е губел способността да спира навреме.

Сега ние израстваме духовно, намираме се в по-зряла възраст. Учим се да управляваме нашите чувства и да ги използваме добре. Това не се случва за една нощ. Ние ще направим добре, ако си припомним колко зле сме се чувствали, когато сме се оставяли на нашия гняв; колко обичани, от каква позитивна енергията сме обградени сега - когато се отказваме от него. На по-късен  етап се сблъскваме и се изправяме лице в лице с вредите, които сме причинили, водени от гневовете. Да казваме „съжалявам“ не е достатъчно: трябва да сме готови да поемем по-трудната задача - промяна в поведението ни. Когато приемем каква унищожителна сила и енергия има в нашия гняв и агресия, можем да започнем да ги овладяваме и да отговаряме, без да бъдем управлявани от тях.

Днес няма да се отдам на удоволствието от гнева; няма да му позволя да се развихри.
 
hope Дата: Понеделник, 12-12-2016, 1:59 PM |Съобщение 790
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ние сме комплексни личности

Един от даровете на трезвеността е нарастващото осъзнаване, че ние сме сложни, комплексни и цялостни индивидуалности, които притежават повече от просто една тъмна страна. Победени, ние дойдохме в тази програма за възстановяване сигурни, че животът ни ще бъде завинаги изпълнен с проблеми. Предишният ни опит ни направи горди същяства. Оцеляването въпреки омразния, болезнен и объркващ досегашен живот е нашето най-забележително постижение.

В момента, в който признаем собственото си безсилие пред нашата зависимост и другите хора, за нас започва едно ново начало. Готовността да позволим на Висшата сила да направлява живота ни ни дава възможност да зърнем по-светлата страна на нашето същество. Ние откриваме, че то е било там през цялото време.

Ние винаги ще имаме и двете страни - и на тъмнината, и на светлината. Ние сме хора. Независимо от това, ние винаги можем да призовавме да се проявява силната, светлата ни страна. В коя страна ще се вслушаме и коя ще се оставим да ни води, зависи от нас.

Аз съм сложен човек. Имам следващите 24 часа, за да живея така, както избера за себе си.
 
hope Дата: Вторник, 13-12-2016, 10:06 AM |Съобщение 791
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Понякога е много по-изгодно да отвърнеш очите си от нещата, които не са ти  угодни.
--Thomas A. Kempis

Непрекъснатото фокусиране на вниманието над въпроси, които ни смущават, ни прави уязвими, вади ни „извън релси“. А нашата мания за нашите проблеми (колко големи и неразрешими са!) не оставя място за техните решения. Въпреки това, ние сме безсилни само пред онези трудности, пред които решим да бъдем. Ние винаги сме свободни да търсим доброто, което не се губи и в най-заплетената ситуация. Можем да бъдем сигурни, че напредъкът в живота ни е равен на способността ни гледаме на нашите проблеми с позитивизъм, с положителни нагласа и отношение.

Твърде често ние не можем да признаем възможностите за растеж и успех, защото сме избрали да бъдем хванати от обстоятелства, които са извън нашия контрол. Ние не можем да ги избегнем, но никога не сме обвързани със самите проблеми. Техните разрешения са винаги в рамките на нашето разбиране. Въпреки това, ние трябва да се отворим и доверим достатъчно, за да се сдобием с един по-отговорен поглед върху дадената ситуация.

Проблемите, пред които ще се изправя, не бива да задушават и пречат на растежа ми днес.
 
hope Дата: Четвъртък, 15-12-2016, 12:33 PM |Съобщение 792
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Морална инвентаризация

Първият път, когато си направих морален самоанализ беше, защото трябваше. Бях в програма за лечение. Бях настанена по съдебен ред " за толкова дълго, колкото е необходимо." Бях изправена пред истината, че лекуващите ме лекари и терапевти нямаше да ме пуснат, докато не седна и не се вгледам в себе си.

"Безстрашният и честен самоанализ" е това, което Четвърта стъпка на Анонимните алкохолици препоръчва. Бях изплашена от този процес. Всичко, което виждах, беше една голяма мъгла около и вътре в мен. Започнах да пиша за един малък аспект, който бях в състояние да разпозная в себе си. Но в рамките на минути видях много. Процесът на инвентаризация пое по своя собствен живот.

С какво бях наясно за себе си, че е мой проблем? Какво беше това нещо в мен, за което не исках да знае нито едно друго човешко същество? Какво беше това, което не исках да призная дори и пред себе си? От какво се страхувах и за какво негодувах?

Трябваше да направя опис  и на добрите качества в себе си. Не можех да намеря нито едно такова.

Това е един интересен феномен - колко бързо и лесно е да видим качествата, които харесваме в другите хора. Също и това, което не ни харесва в тях; техни качества, които смятаме, че те трябва да променят. Да се анализират другите хора е изключително лесно. Нашият собствен анализ е трудна работа.

Спомних си нещо : Годината беше 1982. Моят съпруг (тогава) искаше да отиде в Лас Вегас. Исках той да остане вкъщи, защото ме беше страх да не пие (той беше алкохолик), но не знаех как да изразя как се чувствам. На третата вечер, когато замина, почувствах тревожност, която нарастваше. Бях сигурна, че отново пие. 
Започнах да набирам номера му, отново и отново, в продължение на осем поредни часа. "Това, което той прави, е лудост" - продължавах да си мисля; -"Това, което той прави, е безумие."
Изведнъж би проблесна: „ Седя, набирам непрекснато с часове номер, който няма да ми отговори. Съпругът ми може да излезе извън контрол и да пие“ си казах аз, "но лудост и безумие е това, което правя самата аз."

Понякога ние трябва да си направим инвентаризация, за да се измъкнем от неудобното място на което сме заседнали, да погледнем в собствените си модели на мислене и поведение и да видим какво се случва – техните последици. Друг път, вглеждането в нашето собствено поведение ни дава свободата най-накрая да изберем и живеем живота, който искаме. 
Нашата собствена инвентаризация не бива да ни плаши, не бива да гледаме на нея като на страшна работа, въпреки че понякога е точно такава. Вместо това, тя може да бъде начин да спрем да сочим с пръст към другите и да поемем отговорност за себе си.
 
hope Дата: Петък, 16-12-2016, 4:19 PM |Съобщение 793
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ние сме готови да получим помощ само когато помолим смирено за нея. 

От време на време проблемите ни изглеждат така непреодолими, че не знаем накъде да се обърнем, какво да правим. Възможно е нашата работа да е стресираща. Нашето здраве да е влошено или застрашено. Но много от нас се сблъскват със ситуации, които не са истински заплашителни, и все пак продължаваме да имаме проблеми. Да бъдеш жив, да бъдеш човек, означава да си наяно, че проблемите винаги съществуват, винаги са с нас.

Често ни е трудно да помолим за помощ, когато сме в една тревожна ситуация, защото се страхуваме това да не означава, че ни е невъзможно да действаме адекватно. В края на краищата, ние сме възрастни мъже и жени, които обаче не сме се грижили за другите и за себе си в продължение на години. Ние не разполагаме с нужната мъдрост, за да се справяме с всяка една ситуация, и все пак си мислим, че трябва да я притежаваме. Да получаваме и приемаме насоки от приятели, спонсорите си и нашата Висша сила става по-лесно с практикуването. Молбата за помощ е поведение, на което можем да се научим. И ние трябва да го практикуваме!

Но както търсенето, също толкова е важно и получаването на помощ. Дали ние наистина сме отворени към мъдростта, която ни се предлага? И за да можем да се вслушаме в насоките, които ни се предлагат, искаме ли ги достатъчно силно?

Днес ще отворя сърцето си за Божията мъдрост, за да намеря помощ за неприятностите, каквито и да са те.
 
hope Дата: Неделя, 18-12-2016, 12:05 PM |Съобщение 794
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Спирането, успокояването и покоят са предпоставки за изцеление. Когато животните в гората са ранени, те намират място, където да легнат и да си починат напълно в продължение на много дни… Те просто си почиват заради изцелението, от което се нуждаят.
--Thich Nhat Hanh

Нас ни боли. Ние страдаме. Ние грешим спрямо нашите близки; те също грешат спрямо нас. Отчаяното търсене на отговор няма да ни помогне. Преструването, че не ни боли, също няма да ни помогне. Когато сме ранени, нашата рана се нуждае от почивка, за да бъде излекува. Така е и с душите ни. Ако ние само дълбаем в нашата болка, ако я „посипваме със сол“ или с мнението на другите, ние няма да й позволим да се лекува през цялото това време.

Ако сте наранени, приемете, че сте. Почувствайте болката си. Бъдете наясно с нея. Позволете й да се излекува. Може би ще е по-добре, ако не говорите със съответния наранил ви човек за известно време. Може би трябва дори да преустановите връзката с него. А може би просто ви трябва известно тихо време. Какъвто и да е отговорът, намерете безопасно място и позволете на себе си да се лекувате.

Ако чувствате болка, бъдете наясно, че ви боли; че може би сте наранени. Почувствайте болката, след това излезте от раната. Отпуснете се. Дайте си време и достатъчно почивка, за да се излекувате.

Боже, помогни ми да се отпусна достатъчно, за да се спра, успокоя и да се лекувам
 
hope Дата: Понеделник, 19-12-2016, 12:41 PM |Съобщение 795
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
"Аз не мога …" - това е, което всички ние си казваме, когато не искаме да положим усилия.
--Eva Lathbury

Безотговорното поведение не е непознато за нас. Пасивността ни е също толкова позната. В миналото ние се оправдавахме с всички трудни обстоятелства, с „нещастня ни и несправелив живот“ само и само за да избегнем отговорността за себе си. 

Нашият страх от провал ни помогна да бъдем безотговорни. Възможно е и сега все още може да се боим от провал, но Програмата 12 Стъпки ни предлага антидот. Ние не можем да се провалим, ако сме поверили живота и волята си на нашата Висша сила. Тя ще ни указва начина, по който да се движим напред. А нашите спътници – приятелите от Общността ни, винаги ни предават нужните послания, с които се изглажда пътя ни.

Аз избрах възстановяването. Вече казвам: "Аз мога. Мога да успея." Затова днес ще отпразнувам поемането на отговорност за живота ми.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 53 of 65«1251525354556465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz