Дар за Днес - Page 54 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 54 of 65«1252535455566465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Вторник, 20-12-2016, 12:16 PM |Съобщение 796
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Готовността е всичко.

--Уилям Шекспир

Новодошъл:
Тази седмица посетих две различни сбирки по Стъпките, в различни части на града, но и двете бяха посветени на Четвъртата стъпка. Чувал съм, че "няма случайни неща." Означава ли това, че от мен вече се очаква да започна работа по Четвърта стъпка? Как да разбера дали съм готов?

Спонсор:
Най-напред - радвам се да чуя, че си започвал да посещаваш сбирки по 12-те Стъпки, и искам да те насърча да продължиш. Твоята готовност ти помогна да извървиш дълъг път, и тя продължава да бъде ключът за възстановяването ти.

Когато започна нов етап – например нова Стъпка, смятам, че е полезно да се запитам дали съм работил по предхождащите я стъпки пълноценно, с цялото си сърце и съзнание.

Връщам се към Първа стъпка и си спомням защо съм поел пътя на възстановяването: защото зависимостта ме доведе до духовно опустошение, и аз не искам да потъна в него отново.

Преглеждането на Втора стъпка ми напомня, че не съм сам; че вярвам, че ще ми се даде това, което ми е нужно, за да се превърна отново в цялостен и свободен човек.

Стъпка Трета ми напомня, че съм взел решение. Готов съм да направя това, което е необходимо за възстановяването ми, и да се доверя на неговия процес. Припомням си, че трябва да върша единствено моята част от нещата; че напредъкът ми във възстановяването не зависи изцяло от мен. Моята Висша сила ще свърши останалото. 

Когато достигна Четвърта стъпка, вярвам, че в процеса на описване на събитията от активната ми зависимост; в откриваането на моите грешки и недостатъци няма да бъда сам; че ще получавам нужните ми грижи от любящия ме Бог какъвто го разбирам.

Днес ще работя над готовността и непредубедеността, нужни ми за да стигна до следващата спирка в моето възстановяване. Ще се доверя, че не съм сам.
 
hope Дата: Сряда, 21-12-2016, 12:14 PM |Съобщение 797
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си.
- Стъпка Четвърта на Анонимни алкохолици

Ние избягваме Четвърта стъпка. Ние я отлагаме. Ние сме уплашени от това, което ще намерим вътре в нас. Може би ще разберем, че сме били зли и подли, вечно негодуващи и сърдещи се егоисти и страхливци. Може би ще видим колко несправедливо сме се отнасяли към другите, но и към себе си. Ние всички разполагаме със силата да нараняваме, и ние я използвахме умело. Ние всички носим тези неща вътре в нас.

Но ние носим в себе си и любов, и доверие, и вяра, и надежда. Повечето от нас обичаме изкуството, музиката, природата, или пък спорта. Ние имаме и силата да лекуваме, и ние трябва да я използваме сега.

Четвърта стъпка ни помага да опознаем нашата вътрешна сила. Осъзнавайки я, ние можем да я използваме внимателно и целенасочено, за да правим добро – и за себе си, и за другите, и за света в който живеем.

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да използвам силата си, за да мога да изпълнявам Твоята воля за мен. Нека Твоята воля работи чрез мен.

Действие за деня:
Днес ще огледам моите собствени действия и думи. Ще видя как моята сила влияе на другите. Ще говоря за това с моя спонсор.
 
hope Дата: Четвъртък, 22-12-2016, 12:44 PM |Съобщение 798
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Доброто приятелство изисква постоянство и търпение, а не колеблива и променяща се интензивност.
--Aristotle

След като започнем работа по тази програма (12 Стъпки), ние откриваме, че се възстановяваме духовно повече чрез взаимоотношенията, отколкото чрез всеки друг отделен фактор. Ние намираме духовното възстановяване във взаимоотношения с другите хора, със самите себе си, с нашата Висша сила. Но повечето от нас трябва да се научат как да поддържат дадена връзка. Ние трябва да се откажем от идеята, че приятелството е връзка, в която няма конфликти или сблъскване на различни умове, различни виждания и мнения.

Едно смислено приятелство е дългосрочен диалог. Ако се появи конфликт или ако направим грешка, или пък не успеем да направим това, което приятелят иска от нас, ние не слагаме край на приятелството. Ние просто трябва да работим за разрешаване на различията. Нашият диалог продължава с течение на времето, а времето - заедно с множеството промени в него - доизгражда връзката. С него се развива по-задълбочаващото се чувство за надеждност и доверие един в друг. Когато с нашия приятел преминем през повече опит, ние добиваме чувството, че го опознаваме по начин, който никога не може да има в една кратка, макар и интензивна връзка.

Днес ще правя това, което трябва да направя, за да бъда надежден в моите приятелства.
 
hope Дата: Събота, 24-12-2016, 12:42 PM |Съобщение 799
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Приемането на нещата, които не можем да променим, ни носи свобода.

Тилкова е лесно и примамливо да се заемем с живота на другите хора... Да приемем, че ние знаем какво е най-добре за тях, изглежда толкова естествено. Много от нас са били повече от „пазачи“ на другите, но сега е време да оставим нашите близки да разчитат на самите себе си. Това означава, че им даваме възможност да вземат собствените си решения и да живеят с техните собствени последици.

Ние не можем да променим другите хора. И със сигурност сме накарали другите да се чувстват достатъчно виновни, когато те не са правели нещата по „нашия начин“. Вероятно сме спечелили много борби за власт. Но в крайна сметка не можем да претендираме да бъдем собственици на нечий чужд ум, и ние не сме тези, които да определят живота на някой друг. Възможно е първоначално, когато се отказваме да контролираме, да се почувстваме зле и безсилини, но с времето ще обикнем свободата да живеем само собствения си живот. Допълнителното време, което ще имаме само за себе си, както и спокойствието, което ще опознаем, ще ни донесат непознаван досега душевен комфорт.

Днес ще помня, че ще изпитам множество моменти на облекчение и спокойствие, когато оставя другите да живеят своя собствен живот.
 
hope Дата: Вторник, 27-12-2016, 12:34 PM |Съобщение 800
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Вярвайте все по-силно. Дръжте лицето си към светлината, дори и за момента да не я виждате.
- Бил У.

От време на време ще преминаваме през болка и страдание. От време на време ще имаме съмнения. От време на време ще се ядосваме и мислим, че вече за нищо няма да ни е грижа. Подобни състояния ни заслепяват духовно. Но това е нормално. Просто трябва да се надяваме, че ще бъдем готови да посрещнем такива времена. Да се надяваме, че ще имаме приятели, които ще бъдат там, за нас.

Благодаря на Бог за тези моменти! Да, трудните времена могат да направят нашата духовност по-дълбока и по-силна. Тези моменти ни показват кои сме и какви сме ние като трезви хора. Тези моменти ни помагат да растем и да се променяме. Духовността е въпрос на избор. За да бъдем духовни хора, ние трябва да се поверим на грижите на нашата Висша сила.

Молитва за деня:
Боже, помогни ми да Те откривам в моите моменти на слепота. Това е времето, когато аз наистина се нуждая от Теб.

Днешното ми действие:
Днес ще се подготвя за трудност, която ми предстои. Ще направя списък с приятели, за които съм сигурен, че ще бъдат до мен.
 
hope Дата: Сряда, 28-12-2016, 9:39 AM |Съобщение 801
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Моля се да живеете през всичките дни на живота си.
--Jonathan Swift

Наистина животът наподобява много на игра – на моменти - смъртоносно сериозна; в други - носеща смях, радост от успеха, от способността изобщо да се забавляваме. Така или иначе, животът изисква внимание.

Има много неща в живота, които са истински вълнуващи и завладяващи – дали ние ги търсим и виждаме? Има веселие и хумор - можем ли да ги видим и усетим? В живота винаги има нещо, което е трогателно и изпълнено с героизъм – дали сме отворени да ги видим?

Всичко това не само присъства по някакъв общ, мъгляв начин в живота ни; това е животът ни! Точно тук, където живеем, в живота ни днес, ще има разочарование, но и причина да празнуваме, ще се срещаме и с красивото, и със страшното. Животът се случва точно тук, при нас, в нас, навсякъде около нас. Задачата е да присъстваме в нашия собствен живот, а не в реалността на другите, и да намерим значимостта и жизнеността на нашата собствена реалност.

Моят живот е ценен. Днес няма да го приема просто за даденост.
 
hope Дата: Сряда, 04-01-2017, 11:11 AM |Съобщение 802
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Интуицията е духовна способност и тя не обяснява, а просто посочва пътя.
-Florence Scovel Shinn 

Трябва ли да направя този ход? Трябва ли да сменя работата си? Трябва ли да говоря с другите за моите чувства?
Ние обикновено се молим, когато сме изпълнени със страх и нерешителност. И обикновено бързаме да получим исканите отговори. Нашите притеснения блокират способността ни да ги чакаме търпеливо.

Няма молитва, която да остава без отговор. Можем да бъдем сигурни в това. От друга страна, отговорът може да не е това, на което се надяваме. Всъщност, ние може да не го признаваме за отговор, защото сме очаквали нещо съвсем различно. Това отнема готовността да бъдем свободни от нашите предубеждения - свободни да приемаме каквито и отговори да ни се предлагат.

Понякога нужните ни отговори идват неочаквано - в случайна среща на улицата, в един пасаж от книга или вестник, в чувство което ни яде отвътре. Бог говори с всеки един от нас, през целия ден. Настроим ли се да слушаме, нашите молитви получават своя отговор; нашите проблеми намират решенията си; нашите притеснения се облекчават. Нужните ни послания са навсякъде.

Днес ще бъда внимателен към всички знаци от Бог. Независимо какъв отговор търся, той ще намери пътя си към мен.
 
hope Дата: Четвъртък, 05-01-2017, 12:37 PM |Съобщение 803
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Няма решение, което да ни обвързва завинаги.

Повечето от нас вече не сме сигурни какво искаме да направим една година или дори един месец напред, считано от сега. Когато сме призовани да вземаме решения, всяко решение, което ни задължава за нещо определено в бъдеще, ни кара да изтръпваме. Дали ще можем да позволим съзнанието ни да се промени?

Каква промяна настъпи с нас в сравнение с по-ранните ни години! Много от нас водехме един неконтролируем живот. Чувствахме се в безопасност само когато знаехме точно какво щяхме да правим. А повече от всичко друго ни харесваше, когато бяхме в състояние да контролираме живота на другите, дори да губехме за това голяма част от времето си.

Въпреки, че сега може да имаме отговорности на работното място и у дома, ние сме много по-свободни. И ние можем да решаваме - миг по миг, какво трябва да направим за себе си. Отначало ни се струва за безотговорност фактът, че не сме и не можем да бъдем отговорни за всички; трябва да променим коренно съзнанието си. Въпреки това, ние се прераждаме и растем духовно по този нов начин на живот. И ние ще го обикнем!

Моите решения днес ще бъдат само за този ден, те ще касаят единствено мене.
 
hope Дата: Петък, 06-01-2017, 11:55 AM |Съобщение 804
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Бог не иска да си способен или неспособен. Той иска само да си достъпен за Него.
--Mary Kay Ash

Причините за благодарност са лесни за намиране. Ако ние дишаме, можем да помислим за хората на кислородни апарати. Ако нашата кожа е гладка, можем да си спомним хората, страдащи от дълбоки изгаряния. Ако трябва да почакаме на опашка в магазина, за да си купим един галон мляко, можем да си спомним за многото гладуващи хора из целия свят.

И ние съществуваме! Само този факт е чудо. Ние оцеляхме от хронично, често пъти фатално заболяване. За много от нас животът е по-добър, отколкото в активната ни зависимост, тъй като сега сме благодарни за живота, изпълнен с нова дълбочина и мир, ново душевно спокойствие. И ние можем да продължим да растем във възстановяването, благодарни за всеки хубав, трезв ден, който ни се дава. 

Сега ние сме готови да заемем мястото си под слънцето като едни надеждни същества. Ние живеем и дишаме, чувстваме и мислим свободно, обгрижвани от една Висша сила, която ни обича и има план за живота ни.

Днес се моля да търся доброто в моя свят и да бъда благодарен.
 
hope Дата: Неделя, 08-01-2017, 2:48 PM |Съобщение 805
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Притеснението е като люлеещия се стол. Кара ви да правите някакво движение, но то не ви води никъде.
--Anonymous

Ние зависимите трябва да бъдем много внимателни, когато се чувстваме притеснени, защото това може да ни доведе до рецидив. Така че, как можем да спрем да се тревожим? Можем да предприемем някои ясни стъпки.

Първо, трябва да се определи основата на нашето притеснение. Ако е необходимо, може да ни помогне да опишем нашия проблем. 
На второ място, ние трябва да отговорим на въпроси като тези: Каква е вероятността, че този проблем всъщност ще се случи? Колко сериозен е проблемът? Какъв контрол имам над него? 
Трето, ние трябва да си изготвим известен план. Какво можем да направим за проблема? Какво ще реши това действие? Понякога най-доброто, което можем да направим, е временно да изоставим проблема, докато дойде подходящото време да работим над него. 
Четвърто, ние трябва да пговорим за всичко това с нашия спонсор, с някой, който се е сблъсквал със същото или подобно притеснение, и е останал трезвен.

Когато направим тези стъпки, ние обикновено научаваме едно от следните две неща: съществува разумен начин да се справим с проблема; или в настоящия момент няма нищо, което да можем да направим за него.

Молитва за деня:
Боже, дари ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, силата да променя нещата, които мога, и мъдростта да прозирам разликата.

Днешното ми действие:
Ако имам притеснение, ще последвам стъпките по-горе. Ако не съм, ще се обадя спонсора си и ще поговоря за това как Молитвата за смирение ми помага да избягвам притесненията.
 
hope Дата: Сряда, 11-01-2017, 2:15 PM |Съобщение 806
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Въпреки всичко, аз все още вярвам, че хората наистина са добри по душа.
--Anne Frank

Новодошъл:
Аз съм разстроен и обезкуражен от това, което чувам по новините. В голямата си част те са за насилие, трагедии, измами и корупция. И всичко това е толкова различно от това, което виждам по време на сбирки. Иска ми се всеки да има това, което ние имаме.

Спонсор:
Понякога изглежда така, сякаш в света има само злини, от всякакъв вид. И в този наш свят зависимостите – във всичките им форми, са все още широко разпространени и причиняват огромни щети. Но какво да кажем за изцелението, за поемането, за промяната в нашия живот? Новините, касаещи възстановяването, промените в съзнанието, духовното израстване и служенето не са това, за което се пише във вестниците, но те са реална и жизненоважна част от случващото се в света. Дванадесетте Стъпки за възстановяване са от по-малко от един век, но техните лечебни принципи са влезли в съзнанието и живота на милиони хора по целия свят.

Когато мислим за това, какъв беше нашият живот преди възстановяването, и какви фундаментални промени сме направили за толкова кратко време, ние се обнадеждаваме за това какво е възможно да постигнем и по-нататък, възстановявайки се.

Днес аз съм благословен с надежда. Нека промяната започне от мен.
 
hope Дата: Петък, 13-01-2017, 12:28 PM |Съобщение 807
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Не ни се дава повече от това, с което можем да се справим.

Понякога поемам повече задачи от тези, с които мога да се справям спокойно - това е един от начините, по които животът ми става неуправляем. Това се случва, когато се опирам еднствено на собствената си воля, забравям да се поверя на волята на Висшата си сила.

Вярвам, че Бог не очаква от мен повече от това, което мога да давам;  че заедно с предизвикателствата и трудностите ми се дава и силата, необходима ми да се справя с тях и се да уча от тях. Когато съм заплашен от хаос, то е защото поемам повече, отколкото трябва, или пък не използвам наличните ми ресурси.

С възстановяването ние се научаваме да подреждаме приоритетите си, така че да не се поддаваме на компулсивни действия и свръхзаетост. Всичко става по-лесно управляемо, когато не се опитваме да „дирижираме шоуто“. Опитът ни учи, че подкрепата е винаги под ръка, че нашата Висша сила идва винаги при нас, стига да я помолим за помощ.

Днес ще се изправя пред задачите си уверен, че ще ми се даде възможност да ги разреша заедно с волята на Висшата ми сила за мен.
 
hope Дата: Събота, 14-01-2017, 3:09 PM |Съобщение 808
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Формула за провал: опитай се да се харесваш на всички.

*****
Асансьорът е счупен; използвай Стъпките.

*****
Ти си проблемът, но ти си и решението.

*****
Подобри паметта си - казвай истината.
 
hope Дата: Понеделник, 16-01-2017, 1:51 PM |Съобщение 809
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Живейте пълноценно живота си.

Без значение колко лош става моят малък свят, мога винаги да бъда сигурен, че има хора, които са  виждали и по-лошо от мен. Това понякога ме кара да преминавам по-леко през всички негативни чувства и усещания.

Лошите неща винаги се случват в живота. Понякога са малки неприятности; понякога са мъчителни и тежки. Но важното е не това, което се случва с нас; важното е как ние реагираме на него. Някой ви е изоставил. Това е факт. Трябва ли да се давим в мъка от това, и какво ще постигнем? Можем да седим и да се оплакваме с часове на приятелите си за това колко несправедлив е животът ни, или можем да примем случилото се и да се съсредоточим над това как да продължим напред с живота си.

Чувствата са една от благословиите на човешкото ни битие; на това че сме живи, че живеем. Всички те. Всички чувства. Понякога ние се чувстваме добре; понякога се чувстваме зле. Отделете малко време, ако сте разстроени. Бъдете наясно с чувството, че сте наистина разстроени. Но след това се изправете, вървете напред, използвайте урока от мъчителното преживаване, за да продължите пълноценно живота си.

Боже, помогни ми да използвам за добро всички чувства в живота ми.
 
hope Дата: Четвъртък, 19-01-2017, 1:38 PM |Съобщение 810
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Не се отказвай пет минути преди да се е случило чудото.
--Anonymous

Когато дойдохме в програмата, повечето от нас имахме много малко, което да разкажем за живота си. Ние не вярвахме в нищо. Бяхме преживели големи разочарования. Най-алчният кредитор - нашата зависимост, ни беше отнела всичко, което имаше значение за нас. Не ни беше остнало нищо друго освен болка и страдание.

Сега чуваме невероятни истории за възстановяването. На сбирки нашите приятели разкават как, следвайки някои прости инструкции, и с всеотдайна и честна работа по Програмата 12 Стъпки, са били освободени от хватката на своята зависимост.

Всеки от нас чува поне една история, която звучи досущ като нашата. Казва ни се, че чрез работата по 12-те Стъпки, и с помощта на Висшата сила, ние също можем да се докоснем до чудото на свободата.

Най-голямото и важно чудо, което мога да очаквам и на което да разчитам, е всеки нов ден, в който съм свободен от моята зависимост. Мога да се доверя, че ако остана в близост до Програмата, чудото ще се повтаря всеки ден, всеки момент.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 54 of 65«1252535455566465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz