Дар за Днес - Page 57 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 57 of 65«1255565758596465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Вторник, 21-03-2017, 11:53 AM |Съобщение 841
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Когато една врата се затваря, е защото обикновено съдбата отваря друга.
- Фернандо Де Рохас

Понякога, особено в началото на възстановяването, ние се концентрираме върху нашите загуби, вместо върху нашите награди. Виждаме една глава в нашия живот да се затваря, и скърбим. Ние трябва да оставим някои приятели зад нас, или да кажем „ довиждане“ на социалния живот, който сме имали. Ние трябва да се откажем от активната зависимост, която беше станала нашият най-добър приятел с нейния комфорт. Може дори да се наложи да напуснем нашите семейства, поне за известно време, за да се концентрираме върху собствените си нужди.

Ние не трябва да скърбим за всички тези загуби. Тогава ще можем да видим по-ясно какво ни носи възстановяването. За всяка загуба ние сме придобили благословии. За всеки отишъл си приятел, ние имаме възможност да изградим много повече, и то истински, здрави приятелства. А съвсем новият трезвен живот ни очаква, когато сме готови да бъдем част от него.

Когато се откажем от фалшивите удобства на зависимостта, ние откриваме истински комфорт в дълбокия здрав сън и все по-укрепващото здраве, в спокойните дни и спокойните нощи. Когато станем готови да се откажем от гнева и негодуванието, ние откриваме щедростта и прошката към другите хора, също и към себе си. Във възстановяването - това е вярно, една врата се затваря. Но друга, по-добра врата най-накрая се отваря.

Днес се моля да бъда благодарен за новия си живот. Моля се да не скърбя за онова, което съм загубил, за да мога да оценя всичко, което имам и което ме очаква.
 
hope Дата: Сряда, 22-03-2017, 1:36 PM |Съобщение 842
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Бях на 35 години, когато за първи път отказах на майка си да участвам в нейните игри и манипулации… Не ми трябваше да се аргументирам. Просто казах това, което исках и ми беше необходимо, за да се грижа за себе си. Научих се да обичам и уважавам себе си, и все още се грижа за майка ми – обаче по начина, който искам аз - не по начина, който тя искаше от мен.
--Anonymous

Кой знае по-добре как „да натисне нашите бутони“ от членовете на семейството ни? И кой, освен членовете на семейството, ни дава и на нас такава власт? Без значение колко дълго ние, или членовете на нашите семейства се възстановяват, отношенията ни с тях могат да бъдат провокативни. Един телефонен разговор може да ни постави в емоционална и психологическа дупка, която трае в продължение на часове или дни.

Процесът на отделяне с любов от членовете на семейството може да отнеме години. Така че в процеса на обучение да се научим как да реагираме по по-ефективен начин. Ние не можем да контролираме това, което правят или се опитват да направят те, но ние можем да спечелим известно чувство за контрол над това как самите ние избираме да реагираме.

Престанете с опитите си да ги накарате да действат, или да се отнасят с вас по някакъв различен начин. Отделете се от тях, като се откажете от опитите си да ги промените или им влияете. Техните модели, по-специално тяхното отношение към нас, са техните проблеми. Как да реагираме, или да позволим/ да не позволим на тези модели да ни влияят, е наш проблем. Как можем да се грижим за себе си, е наш проблем.

Ние можем да се погрижим за себе си за членовете на семейството, без да се чувстваме виновни. Ние можем да се научим да бъдем настоятелни с тях, без да сме агресивни. Можем да определим границите, от които имаме нужда и искаме да създадем с членовете на семейството, без да сме нелоялни към тях.

Ние можем да се научим да обичаме нашето семейство без да пренебрегваме обичта и уважението към себе си.

Днес се моля да започна да практикувам правилните, здравословни грижи към членовете на семейството си. Моля се да не забравям, че не е нужно да позволя техните проблеми да контролират живота ми, моят ден, или моите чувства. Моля се да помня, че е добре да имам всички мои чувства към тях, без чувствата на вина или срам.
 
hope Дата: Четвъртък, 23-03-2017, 3:11 PM |Съобщение 843
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Взаимоотношения

Взаимоотношенията не означават само отделяне на време за семейството и приятелите. Става въпрос за чувството за полагане на грижи за други хора. Става въпрос за свързване с човешкия дух, дори когато съществува криза.
Един ден се разхождах по улицата, когато възрастна жена пред мен се спъна и падна на тротоара. Двама души се отдалечиха от нея, сякаш не бяха там. Други просто я гледаха, без да предлагат помощ. Аз се спрях да помогна, както и един друг човек. И двамата изчакахме да пристигне линейката, след това си тръгнахме. Не можех да повярвам на какво бях станал свидетел току-що: човешко същество се нуждаеше от помощ и повечето хора я отказаха.

Ако твърдим, че ги обичаме, как можем да не обръщаме внимание и не подаваме ръка на тези, които срещаме по нашето пътуване, независимо от тяхната раса, пол, религия или сексуална ориентация? Каква всъщност би била тогава връзката ни и с тях, и с живота, и със света който обитаваме всички?

Тази седмица ще бъде време, в което ще осъществя връзка. Става въпрос за отделяне на време, за да се свържа и бъда с други хора.
 
hope Дата: Неделя, 26-03-2017, 3:31 PM |Съобщение 844
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Споделяне на нашата трезвеност

Ние не можем да подарим нещо, което нямаме. Тъй в активната ни зависимост хората най-близо до нас просто ни принуждаваха да видим нашите недостатъци, нашата неспособност да обичаме, повечето от нас им се  обиждахме; недоволствахме и негодувахме спрямо тях. Въпреки, че самите ние осъзнавахме сериозността на проблема, ние обикновено не обичахме другите да ни провокират да го показваме. Ние се чувствахме опустошени и уплашени. И тъй като не виждахме надежда, обвинявахме за нашите проблеми хората около нас.

Но с влизането в програмата неща се променят: Първо ние започваме да се надяваме; след това получаваме сила и опит, за да споделяме с други алкохолици и изобщо зависими. Научаваме, че за да запазим това, което ни е дадено толкова свободно и безкористно, ние трябва да даваме.
Смятам ли да споделя трезвеността ми с другите?

Висша сила, помогни ми да бъда наясно с източника на всички добри неща, които са ми дадени, и ми посочвай всеки ден как да ги споделям с други хора.
 
hope Дата: Понеделник, 27-03-2017, 9:04 AM |Съобщение 845
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Размишление за деня: 

Чувал съм да казват, че когато Бог затваря една врата, прозорец се отваря . Когато започнах да работя по Дванадесетте стъпки, много от страха и болката, които преследваха моя живот, изчезнаха. Някои от моите дефекти бяха отстранени, макар че все още имам много работа с други. Сигурен съм, че ако продължавам да работя по Дванадесетте стъпки - отново и отново, животът ми ще продължи да се подобрява физически, умствено и духовно. Дали си давам сметка, че ставам по-склонен и по-способен да помагам на другите, като работя над себе си по Стъпките?

Днес се моля:
Благодаря на Бог за това, че ми показва Дванадесетте стъпки - пътят към смисления и разумен живот. Докато работя по тях съвестно и с постоянство, животът ми ще става по-добър, по-здравословен, и по-близо до моята Висша сила. Продължавам ли да живея живот по Програмата, ще усещам благодарност и непрекъснато възвисяване на духа - като тези, които почувствах, когато я открих.

Днес ще помня:
Стъпка по стъпка, ден след  ден.
 
hope Дата: Вторник, 28-03-2017, 1:51 PM |Съобщение 846
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Само сигурността, която зависи от самите нас и собствената ни сила, е добра и трайна.
--Machiavelli

Кое е това, на което се основава на нашата сигурност? Това е въпрос от жизненоважно значение.

Сигурността е основна необходимост на всички хора. Но както и при всички търсения, ако ако я потърсим на място, където не можем да я намерим, ние си създаваме известна неудовлетвореност и неуспех.

Мнозина биха се основали за тяхната сигурност на външни условия. Това обаче е като изграждането на къща върху пясък. Красотата е преходна, славата е мимолетна, богатството може бързо да се изпари, а здравето е принципно нещо крехко и при най-силния човек. На какво тогава е безопасно да разчитаме, за да имаме сигурност?

Само една сигурност не може да бъде отнета, и тя се намира вътре в нас. Сигурността, основаваща се на собствената ни вяра в себе си, в нашата способност не само да се справяме и да оцеляваме, но и да празнуваме живота, е единствената гаранция, че тя ще бъде трайна. Колкото и трудно да е за нас - като пораснали деца - да се научим да се доверяваме, това е единствената трайна сигурност.

Моята сигурност почива върху наградите, който съм постигнал с помощта на Програмата. Никога не съм имал по-силно чувство за сигурност за себе си.
 
hope Дата: Сряда, 29-03-2017, 11:43 AM |Съобщение 847
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ако непрекъснато си мислите, че сте били измамени, животът ви би бил много неприятен.
--Felix Salten

Понякога ние се чувстваме излъгани и измамени, че ни е било дадено такова дяволско заболяване, с което да се справим. Защо на нас? Защо не можем просто да бъдем като нормалните хора? Защо точно ние трябва да преминем през толкова много неприятности и болка в резултат на заболяване, което покосява нас, а прескача толкова други хора?

Друг начин да погледнем на нещата е: Хей, аз съм наистина щастлив. Имам заболяване - убиец, но мога да го победя –ставам все по-здрав с всеки трезвен ден. Мога да си върна живота.

Друг начин е: Това е заболяване, от което мога да се възстановя.

Обещанията на Голямата книга (на страници 83 и 84) казват, че всяко чувство на самосъжаление ще изчезне с времето, докато работим по стъпка Девета. Ние дори можем да бъдем благодарни за пътя, който ни доведе до възстановяването. Можете ли да повярвате в това? Има само един начин да разберете: Трябва да опитате.

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да помня, че в живота има много по-лоши неща, отколкото е процесът на възстановяване.

Днешното ми действие:
Какви са петте добри неща, които придобих във възстановяването? Десетте? Аз ще ги запиша и ще си ги припомня, когато се изкуша да се самосъжалявам.
 
hope Дата: Четвъртък, 30-03-2017, 3:22 PM |Съобщение 848
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Колкото повече научавам за проблемите на другите, толкова повече ми се разкриват собствените ми проблеми.
--Tarthang Tulku Rinpoche

Новодошъл:
Втората част от Стъпка Осма казва: "пожелахме да изкупим вината си пред тях."( хората, които сме наранили ). Трябва да призная, че това е много по-трудно за мен, отколкото просто да призная, че съм наранил някого. Не знам дали съм готов да говоря с някои хора.

Спонсор:
Готовността да се реваншираме на всички, които сме ощетили, дори и на тези, които от своя страна може да са ни наранили, е нещо, за което ние не трябва да се насилваме или принуждаваме. Ние ставаме готови в рамките на постепенения процес на възстановяване. Ние започваме да виждаме, че всичко е взаимосвързано; че каквото и да сме направили на другите, сме го извършили в известна степен и на себе си. Това важи не само за вредите, които сме причинили, но също така и за състраданието, което започваме да чувстваме. Осъзавайки влиянието на зависимостта към живота ни, ние освобождаваме нашите тайни и се изпълваме с нежност и разбиране и към другите, и към себе си; споделяйки лечебния смях по време на сбирки, ние заменямеи старите чувства на срам и вина със състрадание. Нашата нова способност да изпитваме състрадание към себе си възстановява нашето разбиране и нашата загриженст и към другите.
Ние ставаме готови да изкупим вината, когато осъзнаем, че по този начин ние самите се изцеляваме.

Днес ще култивирам откритост и състрадание към другите.
 
hope Дата: Петък, 31-03-2017, 11:10 AM |Съобщение 849
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
… живото докосване на друго човешко същество.

Когато ни сподели трагедия, ние се борим да разберем „Защо?“.  Може да се появи нещо дори и от нищото, което да преобърне живота ни, дори да го превърне в ад. Ние бихме искали да вярваме, че има някакъв начин да се обясни всяка една трагедия. Ние смятаме, че ако можем да си ги обясним, може би бихме могли да се предпазим. Чудим се, ако сме наказани. Има един незаинтересован Бог, който ни е изоставил? Или може да смятаме, че ако Бог се грижи, няма да се случи нито една трагедия.

Нашият свят не винаги е справедлив свят. Но ако оставим Бог да бъде там - за нас, ако погледнем и приемем, че всеки наш гняв е малко или много несправедлив, ако изоставим комфорта на нашите сълзи, ние можем да се възстановяваме, да продължим напред и да знаем, че не сме сами. Бог е с нас в думите и живия допир на друго човешко същество. Ние може да искаме да се оттеглим в себе си, когато трагедията дойде. Това не е лошо или погрешно, но е важно да позволим на другите да са с нас. Времето, прекарано с приятелите и семейството си, времето за молитва с нашата Висша сила ни помага да разберем, че не сме сами в нашата скръб.

Опиши един свой болезнен момент и посочи какво ти е помогнало да се справиш.
 
hope Дата: Събота, 01-04-2017, 11:13 AM |Съобщение 850
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Празнувайте живота си и чуйте как пее духа ви.
- Елизабет Л.

"Какво да празнуваме?" – се питат някои хора. Ние всички сме се наситили на скептици. Тяхната негативност може да потисне нашия дух. Но ние не трябва да ги контролираме; не бива да контрлираме как те гледат на нашия живот или пък на техния. За да запазим позитивни собствените си възприятия, ние можем да си помогнем, като се отделим от скептиците. И ще подобрим шансовете си, ако съзнателно се фокусираме върху благодарността - за дори най-малките благословения, които са дошли при нас по пътя на възсстановяването.

Да бъдем благодарни е най-силният, най-безопасен начин да се чувстваме добре сега, когато сме трезви. Благодарността не само лесно променя настроението ни, но и нашата гледна точка за всеки детайл от живота ни. Да бъдем благодарни, а не "вечните неблагодарници" е онази мъничка цена, която да платим за новото си щастие, съчетано със свобода и душевен мир.

Всички ние познаваме хора, които излъчват пеещ дух. Те обичат живота, себе си, обичат и другите. Ние търсим тяхната компания. Ние можем да бъдем като тези хора за тези, които споделят нашето пътуване. Нека го направим!

Днес ще практикувам благодарност и ще се опитам да бъда благословия в живота на всеки.
 
hope Дата: Неделя, 02-04-2017, 12:59 PM |Съобщение 851
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Искайте и ще ви се даде.
--John 16:24

Някъде в миналото нa животa, ние може да сме били убедени, че да помолим за помощ не е нещо добро, че молбата за помощ би била признак на слабост. Възстановяването изисква някои основни промени в нашето мислене, и когато се чувстваме уязвими, е най-доброто време да  помолим за помощ нашата Висша сила, нашата програма, както и нашите приятели във възстановяването. Това първоначално е трудно за нас. Възможно е да се страхуваме от отхвърляне, или че ще ни се присмеят, или че няма да получим отговорите на важните за нас въпроси. Но след като сме поели риска и открито поискаме помощ, ние осъзнаваме, че нашите страхове са част от миналото, и че можем да ги оставим зад нас.

С молбата за помощ ние признаваме, че не можем да направим всичко сами. Ние се предаваме отново пред собственото си безсилие. И ние даваме на другите правото на радост и удовлетворение да ми помогнат.

Днес, ако се чувствам слаб, се моля да си помогна, като потърся и помоля за нужната ми подкрепа.
 
hope Дата: Вторник, 04-04-2017, 9:28 AM |Съобщение 852
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
... всичко ще бъде добре, и всичко отново ще бъде добре, и всичко възможно ще бъде наред.
--Julian of Norwich

Защо сме склонни да преувеличаваме тежките обстоятелства в живота ни? Може би защото в продължение на години сме живели едва в периферията на разумните решения. Ние реагирахме истерично на всички преживявания – и на обикновените – по-незначими, и на значимите и важни. Нашите реакции биха могли да направят „кисела“ всяка една ситуация. Във възстановяването най-сетне се учим ново поведение, но това изисква практикуване.

Научавайки се да разчитаме на Висшата сила, която да ни помогне да се справяме с нашите обсоятелства, ние започваме да живеем в душевен мир и с убеждението, че всичко случващо се е наред и за наше добро. Дори когато се измъчваме с дадено решение, ние можем да се доверим, че нашата Висша сила ще ни води там, където трябва да бъдем. „Нашата част“ е да помолим за помощ и да бъдем отворени, непредубедени за насоките.

Днес ще опозная мира, защото ще се доверя на моята Висша сила за насоки в ситуациите, с които се сблъсквам. Всичко ще бъде добре, стига да направя „моята част“ на нещата.
 
hope Дата: Сряда, 05-04-2017, 11:30 AM |Съобщение 853
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Самотата

Много от нас, в опита си да избягаме от самотата, която беше един от основните ни проблеми, сме злоупотребявали с алкохол, работа, лекарства, храна, пари или пък игри и забавления. Но независимо от нашата неистова дейност, ние продължаваме да се чувстваме "сами в тълпата", "сами в нашите мечти" и "самотни в нашите бракове."

Тези преживявания ни доказват, че не можем да избегнем примиряването с нашата самота, не и успешно. Просто трябва да приемем – както болестта, така и самотата си, и колкото по-скоро поемем отговорност за живота си, толкова по-бързо ще спрем да нанасяме ненужна болка на самите себе си.

При приемането на самотата ние приемаме, че никой не може да ни предпази от самите нас, както и че никой не може да живее живота си за, и заради нас. Това означава просто, че ние не можем да зависим от другите хора за нашата радост или тъга. Ние сме автори на нашите действия, нагласи и опит, а не "жертви" на съдбата или обстоятелствата.

Днес няма да се страхувам от моята самота. Ще поема отговорност за моите отношения, действия и нагласи. Няма да си причинявам ненужна болка, като се позовавам на това, което казват или правят другите, за да бъда щастлив.
 
hope Дата: Четвъртък, 06-04-2017, 12:16 PM |Съобщение 854
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Боже, 
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим, 
смелостта да променим нещата, които можем 
и мъдростта да разбираме разликата. 
-- от Молитвата за Смирение

Новодошъл:
Какво би станало, ако този, на който се опитам да се реванширам (бел. – за причинените му от мен вреди) все още е твърде ядосан, за да приеме извиненията ми, или не иска да има нищо общо с мен?

Спонсор:
Това е важен въпрос. Когато говорим гласно за нашите поправки, или ги описваме на хартия; когато признаваме вредата, която сме причинили и молим да ни бъде простено; когато се посветим на вършенето на нещата по различен начин, ние започваме да се поправяме искрено и истински, и ние вършим това, което зависи от нас.

Едно от нещата, върху които самите ние нямаме никакъв контрол, е начинът, по който другият човек реагира на нашата молба за прошка. Той или тя може да ни разбере, може дори да прояви нежност и щедрост, или обратното – да не е готов да ни прости, колкото и да признаваме вредата, която сме му причинили. Да ни изслуша – това е нещо, което понякога може да възроди стар гняв или болка. Някои хора може да мислят, че се опитваме да „се спасим твърде лесно“. Самото ни възстановяване може да предизвика неразбиране или дори възмущение.

С течение на времето отношението на приятели или роднини може да се промени - или пък не. Ние не можем да принудим други човешки същества да ни простят или да ни искат в живота си, и ние не можем да искаме нещата да се случват по „нашия график“.

Днес ще направя моята страна по 9-та стъпка чрез предприемане на подходящи действия; резултатите от тези действия ще поверя на моята Висша сила.
 
hope Дата: Събота, 08-04-2017, 12:32 PM |Съобщение 855
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Готовност

В Трета стъпка става въпрос за готовност. Готовност да поставим нашите сърца и души в сигурни ръце. Готовност не да избягаме от страховете, а такава, която да ни помогне да намерим смелостта да работим над тях. Готовност, която не ни дава всички знания за решаване на проблемите, но която може да ни даде сили да напуснем нашата изолация и да потърсим други, които вече притежават знанието. Готовност, която не премахва егото; а просто ни показва алтернатива на егото. Готовността е гласът на нашата Висша сила, която ни казва: "Аз вярвам в теб и искам и ти да направиш същото." Готовността е онова семе, което иска да пробие почвата, за да види светлинатата на деня; за да бъде това, което трябва да бъде.

Молитва за деня:
Моля се за готовността да направя следващото правилно нещо. Ще потърся кураж, знания и подкрепата в другите, както и насоки в моята Висша сила.

Днешното ми действие:
Днес ще работя така, че да забележа как готовността е в основата на всички мои действия; така, че да постигна готовността да участвам в собствения си живот, както и в собственото си възстановяване.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 57 of 65«1255565758596465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz