Дар за Днес - Page 58 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 58 of 65«1256575859606465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Неделя, 09-04-2017, 1:53 PM |Съобщение 856
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Предаване и смирение

Ние трябваше да се предадем на Сила по-могъща от себе си, за да стигнем до там, където сме днес. И всеки ден, ние трябва да се обръщаме към тази Сила за кураж и напътствия. 

За нас устойчивостта не означава борба – било с другите, или вътрешна борба. Смирението не е съвместимо със борбата. Ние не можем да контролираме сили извън себе си. Не можем да контролираме действията на нашето семейство или на нашите колеги. Ние можем да контролираме единствено нашите реакции и поведение спрямо тях. И когато избираме да спрем с опитите да ги  контролираме, намираме душевен мир и спокойствие.

Това, от което се боим, ще изчезне не когато решим да му се противопоставяме, а тогава, когато започнем да се справяме с него.

Реалностите на живота идват при нас по мистериозен начин. Понякога ние се борим толкова много, само за да научим, че нужното ни никога няма да бъде наше, докато не изоставим борбата за него. Отказът от противопоставяне и борба ни носи просветление, а житейските уроци стават прости и по-лесни.

Програмата ни помага да се преструктурираме живота си. Ние откриваме, че много бивши, автоматични отговори вече не се вписват в това, което искаме да бъде. Това означава, че трябва да опитаме нови начини; да практикуваме ново поведение - като например да сме честни, без да сме критични.

Да се научим да бъдем мили – и с другите, и със себе си, е напълно възможно. С помощта на тази програма и със споделянето помежду ни, ние се учим да изразяваме одобрението и любовта, които ни се дават от нашата Висша сила. Даваме това, което вече ни е дадено, за да го запазим.

Днес няма да нараня никого, с какъвто и да е коментар. Ще споделям любовта и приемането, които са ми дадени.
 
hope Дата: Понеделник, 10-04-2017, 11:00 AM |Съобщение 857
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Вяра

Животът е пълен с въпроси. Много хора ни казват, че имат отговорите. Ние трябва да бъдем внимателни за това в кого и в какво да вярваме. Идеите на други хора не винаги могат да са правилните или добри за нас.

Програмата не ни казва много в какво да вярваме. Тя ни учи как да повярваме. Колко добре работи програмата за нас - зависи от това, в което вярваме, и как живеем вярвайки.

Когато сме изправени всички факти относно зависимостта, ние започваме да вярваме истински . Вярваме, че сме безсилни пред нашата зависимост. Ние вярваме, че трябва и можем да променим някои неща в живота ни. Вярваме, че можем да се доверим на Висшата сила, която да се грижи за нас. Когато изберем да вярваме, ние искаме да изберем най-добрите вярвания, които можем. И след като повярваме, ние не трябва да забравяме.

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да Те опозная, и ми помогни да опозная истината.

Днешното ми действие:
Днес ще помисля за моята Първа Стъпка. Дали наистина повярвах, че съм безсилен пред болестта ми?
 
hope Дата: Вторник, 11-04-2017, 1:10 PM |Съобщение 858
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Да имаш реалистични очаквания

Понякога  очакваме прекалено много от хората и нещата. Ние никога няма да бъдем щастливи, ако очакваме нашият лекар да ни излекува незабавно или ако обвиняваме нашия учител за това, което не сме успяли да научим. Ние трябва да си изясним какво е реалистично да очакваме от другите и какво е това, за което сме отговорни за себе си самите ние. Същото е и с програмата: Ние не можем да съдим за нейната ефективност от това дали сме щастливи през цялото време.

Програмата ще бъде перфектна, само когато ние сме съвършени – нещо, което е невъзможно, защото това, което можем, е да се усъвършенстваме. Ние трябва да изоставим нашата детинска нагласа „ всичко или нищо“ и да станем по-реалистични. В края на краищата, били ли сме  някога напълно щастливи, през цялото време?
Дали не очакваме твърде много?

Висша сила, когато съм нещастен и недоволен от програмата, ми помогни да бъда честен със себе си за това къде се крие проблемът ми.
 
hope Дата: Четвъртък, 13-04-2017, 11:23 AM |Съобщение 859
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Празнувайте този, който сте

Днес празнувайте тези, които сте. Да, вие имате много общи черти с другите хора. Но вие сте също така и различни и уникални личности.
Вземете лист хартия и нещо, с което да пишете. Сега напишете:

1. Един от уроците, които сте научили в живота.
2. Талант/дарба, които притежавате, без значение дали са ценни според вас.
3. Вашето любимо ястие.
4. Името на един приятел, който ви уважава и харесва такива, каквито сте.
5. Дейност, която ви кара да се радвате.

А сега вдигнете телефона и се обадете на вашия приятел - него или нея. Поканете го да празнува с вас. Направете онова, което ви харесва – отидете на разходка, да поритате топка, или поседнете в къщи и гледайте видео; изобщо направете онова, което искате да бъде направите. След това пригответе любимата ви храна или помолете някой да ви помогне. Покажете на приятеля си таланта си - не забравяйте, че този човек ви обича и уважава за това кой сте. Така че, ако можете да балансирате с пинг-понг топка на върха на носа си, давайте напред и го направете. Не се притеснявайте да покажете на него или нея колко сте добри с умението си. Говорете с приятеля си за уроците, които сте научили, и го поканете да сподели урок, научен чрез вас.

Вместо да мрънкате и да се притеснявате за това колко сте различни, бъдете благодарни, че сте уникални.
Празнувайте този, който сте – цялото си същество.

Боже, благодаря Ти за този, който съм.
 
hope Дата: Петък, 14-04-2017, 12:30 PM |Съобщение 860
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
За да спреш да се държиш по определен начин, трябва да рискуваш с непознат.
--Jan Lloyd

Старите модели на мислене и поведение са толкова силно вкоренени в нас! Дори когато поведението ни е болезнено за самите нас, ние не искаме, страхуваме се да се откажем от него. Ние го познаваме, а това го прави поносимо, не само познаваемо; донякъде управляемо, и далеч по-малко страшно, отколкото ако опитаме нещо ново. Въпреки това, ние наистина сме най-щастливите живи хора, защото сега имаме нещо като тренировъчно игрище, където е безопасно да опитваме нови поведения. Ние можем да изхвърлим старите, болезнени и болни модели в безопасната среда на тези Дванадесет стъпки.

Ние сме поели по пътя на възстановяването, защото всеки от нас иска нов живот. Ние бяхме болни и уморени от старите начини и модели на живот, които вече не работеха. И ние започнахме да вярваме, че промяната е възможна, стига да я търсим на правилното място. Това е точното място! На всички сбирки можем да видим и други, които като нас, опитват нови поведения и постигат успех. Ние сме пример за подражание един на друг, и всеки път, когато някой от нас намери нов отговор на една стара ситуация, всички ние сме окуражени и изпълнени с вяра. Знаем, че това, което друг може да направи, можем да направим и ние.

Днес съм на правилното място, на което да пусна старото и да опитам новото. Подкрепата за мен е навсякъде около мен, затова няма да се страхувам.
 
hope Дата: Събота, 15-04-2017, 11:43 AM |Съобщение 861
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Всичко носи в себе си някакво добро, но само вие можете да го откриете.
--Lewis Carroll

Въвъ възстановяването ние трябва да направим много избори. Някои от тях ще укрепят нашия характер, защото ще бъде трудно да ги осъществим, а понякога дори и още по-трудно - да ги приемем. Едни от най-смислени думи в нашата програма са „ Нека бъде Божията воля за мен“. Ние разбираме тяхното истинско значение, когато сме изправени пред бедствие и чувстваме, че ни боли ненужно.

Ако искаме да пуснем някакъв проблем, ние трябва да почувстваме със сърцата си, че няма значение какъв ще бъде резултатът, и че нашата Висша сила има винаги една специална цел за нас. Ние може да не сме в състояние да видим тази цел сега, но ако оставим нашата Висша сила да ни води, ще се движим по правилния път. Ако направим всичко възможно, за да се отделим от нашата болка и се опитаме да видим едно по-мирно бъдеще, ще почувстваме колко сме сигурни в Божиите ръце. Когато имаме тази сигурност, ще бъдем свободни да насочим енергията си към положителни, здравословни избори, които ще ни донесат онова щастие, което заслужаваме.

Днес се моля да приема, че дори когато ме боли, съм на сигурно място в Божиите ръце.
 
hope Дата: Неделя, 16-04-2017, 2:39 PM |Съобщение 862
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Дори и да сме болни и уморени, да се чувстваме слаби и износени –всичко това може да ни прероди.
--Elizabeth Chase 

Кое е това, което ни е притеснявало най-много преди година? Преди месец? Дори преди седмица? Каквото и да е било, ние ставахме обсебени от него, и това със сигурност рушеше нашето бъдеще, защото не намирахме разумно решение за настоящето. Също така е вероятно, че ние се страхувахме, че просто не можем да оцелеем в сложността на ситуацията. Но ние оцеляхме! И ние винаги ще бъдем в състояние да оцеляваме при всяка и всички трудности. На нас никога, абсолютно никога, не ни се дават повече проблеми, отколкото можем да се справим. В действителност, ни се дава точно това, от което имаме нужда, във всеки даден момент.

В момента имаме много уроци за учене. За щастие, имаме програмата на Дванадесетте стъпки, които да ни преведат през всички уроци. Ние трябва да помним преди всичко това, пред което сме безсилни ; че има Сила по-могъща от самите нас, и че с нея животът ни ще стане по-лесен и опростен; че няма да имаме никаква непосилна задача или работа, когато сме ги предали на грижите на Бог и сме Му се поверили.

Какъвто и да е моят проблем днес, ще позволя на Бог да го узнае. Решението му е процес на изграждане. Ще го видя толкова бързо, колкото мога да го пусна и поверя на Бог.
 
hope Дата: Понеделник, 17-04-2017, 9:43 AM |Съобщение 863
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
На своето писалище доктор Боб държал листче с определение за смирението

„Постоянният покой в сърцето. 
Това означава да не се поддавам на тревоги и вълнения.
Да не бъда раздразнителен или сърдит, зъл или недоволен;
да не се учудвам на нищо, което става за мен 
и да разбирам, че нищо не се прави против мен.
Това означава да оставам спокоен и когато ме хвалят, 
и когато ме ругаят или презират. 
Да имам благословен дом в своята душа, 
в който да мога да вляза, да затворя вратата и да се преклоня на колене пред моя Бог, 
да остана насаме с Него и да намеря такъв покой, 
какъвто има в спокойното море дори когато навсякъде около него бушуват беди и тревоги.”

„ Д-р Боб и славните ветерани от неговото време”

smile
 
hope Дата: Вторник, 18-04-2017, 10:51 AM |Съобщение 864
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
„ Моля се днес у всички вас да цари мир. 
Моля се да разберете, че сте на мястото, отредено ви от Бог.
Моля се да използвате всички дарове, които са ви дадени и да ги раздавате. 
Моля се да разберете, че всички сте деца на Бог, че Той е за всички нас и за всеки един от нас. 
Моля се това да даде на телата и душите ви свободата да пеете, танцувате, да се радвате и обичате. 
Бог да благослови деня ви! "
- Майка Тереза
 
hope Дата: Сряда, 19-04-2017, 8:57 AM |Съобщение 865
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Служене - красива дума в лошите дни.
--Claude McKay

„Служене“ е наистина красива дума. Служенето означава уважение. Когато служим на другите, ставаме част от човешката раса, защото всички хора трябва да си помагаме взаимно.

Служенето е един сигурен начин да останем трезвени. Да помогнем на някой друг да остане трезвен – това ни помага да останем самите ние трезвени. И служенето със сигурност ни освобождава от своеволието ни. То ни учи как да се грижим за себе си и другите. То ни учи на любов и съпричастност. То ни учи, че можем да сме стойностни хора. То ни кара да се чувстваме добре.
Дали не мълча, когато на сбирки се обсъжда темата за служене? Ако е така, как мога да променя това?

Молитва за деня:
Висша сила, покажи ми къде бих могъл да помогна. Дай ми смелостта да служа на тези, които са в нужда.

Дейстие за деня:
Ще изброя пет начина, по които мога да служа и да направя и живота на друг, чрез него – и моят собствен - по-добър.
 
hope Дата: Четвъртък, 20-04-2017, 10:31 AM |Съобщение 866
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Страхът от даване

Често страхът от отхвърляне ни кара да се страхуваме да даваме от себе си. Човекът, който не е склонен да споделя по време на сбирка, може да е обхванат именно от този страх. За да споделим, ние трябва да разкрием кои сме и къде сме, и ако се чувстваме объркани, ние не искаме “да се излагаме”, разкривайки това усещане (което много пъти е само една представа вътре в нас!) пред другите хора.

Ако представата за самите нас е твърде велика и надута, на практика ние не можем да се издигнем до нея. Желанието ни да бъдем перфектни ни води до безсилие и страх, тъй като дълбоко в себе си знаем, че не можем да достигнем нашия имидж на съвършенство. А и Програмата ни учи, че като човешки същества можем да се усъвършенстваме, но не можем да бъдем съвършени.

Със себеприемането и смирението идва желанието да даваме това, което имаме - такива, каквито сме точно сега, без да чакаме да станем по-красноречиви или пък по-завършени. Това, което имаме да споделим, е това, което някой друг се нуждае да получи. Като се съсредоточаваме повече върху нуждите на другите и по-малко върху въображаемата концепция за себе си, която е нашето его, ние се учим да преодоляваме страха да даваме. Това, което можем да дадем в момента, е достатъчно за днес.

Моля се днес да не страхувам да давам.
 
hope Дата: Петък, 21-04-2017, 10:50 AM |Съобщение 867
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
В търсене на насоки

Когато не знаем накъде да се обърнем, нека не бъдем твърде горди, за да потърсим и се помолим за посока. 
Ние открихме нашия път към тази Програма, която може да ни отведе от объркания и потънал в хаос живот към един подреден, смислен и разумен начин на живот. В нашата Програма има хора, които могат да ни дадат съветите, от които се нуждаем, ако ние помолим за помощ.

Има много неща, които можем да направим сами: старателно изучаване на литературата ни за възстановяване, създаване на здрав контакт с нашата Висша сила. Когато обаче „ударим на камък“, или не сме сигурни за това как да се справим с трудна ситуация, нека незабавно потърсим помощта на членовете на нашата група и Общност. За да получим помощ, ние обикновено трябва да я поискаме.

Самозаблудата, че като активни зависими ние знаехме как да управляваме живота си и не ни трябваше да следваме указанията на някой друг, е една от причините за нашите проблеми и трудности, и с живота като цяло. Признанието, че самите ние сме безсилни, ни дава възможност да поискаме и потърсим указанията, от които се нуждаем.

Днес ще търся насоки в моята Общност и моята Висша сила.
 
hope Дата: Събота, 22-04-2017, 3:47 PM |Съобщение 868
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Отлепване на старите слоеве

Когато работим по нашата Програма, отлепваме слоевете от стари, износени мисли и навици. Програмата ни дава място да споделяме стари болки и страхове, за да можем да се отървем от тях. Нашите възстановяващи се приятели ни приемат и ни дават от техния опит. С тяхна помощ ние можем да оставим старите пластове зад себе си и да продължим напред.

Ние никога не спираме да учим и да растем. Когато сме готови да го приемем, нашата Висша сила ни разкрива толкова много истина, колкото можем да асимилираме. Нашата по-висша сила насочва нашия напредък чрез стъпките на тази програма, стига да сме готови да работим над тях.

Ако сме искрени в усилията си, винаги ще имаме нужната ни и подходящата помощ, винаги когато имаме нужда от нея. Тази помощ може да дойде чрез друг член на Общността ни, чрез литературата ни за възстановяване, чрез ново прозрение или дори трудно преживяване. Отлепването и изхвърлянето на износените ни слоеве е трудна работа, често е болезнена. Но когато погледнем назад и видим колко сме израснали, удовлетворението надделява над болката.

Моля се да бъда силен и постоянен, докато изоставям безполезните мисли и навици, които съм натрупал.
 
hope Дата: Неделя, 23-04-2017, 12:38 PM |Съобщение 869
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Перфекционизъм

Част от намаляването на егото, необходимо за нашето възстановяване, е приемането на факта, че ние не сме, и никога няма да бъдем съвършени. Перфекционизмът възпрепятства възстановяването, защото с него си налагаме невъзможни, нереалистични цели, и с които си гарантираме единствено провал. Ако приемем, че нито можем, нито се налага да бъдем съвършени, тогава ще можем да приемем нашите грешки като уроци и да бъдем готови да опитаме отново.

Задълбочаването на познаването на нашата Висша сила е добра застраховка против перфекционизма. Ние започваме да вярваме, че Бог ни приема и ни обича точно каквито сме, а това ни дава смелостта и смирението да приемем себе си.

Ние не сме съвършени, но ние израстваме. Въпреки нашите слабости ние можем да служим на другите според Божия план за нашия живот. Приемането на нашите собствени ограничения ни прави по-толерантни към грешките и слабостите на хората около нас. Така можем да напредваме заедно с тях.

Благодарен съм, че не е нужно да бъда съвършен.
 
hope Дата: Сряда, 26-04-2017, 1:16 PM |Съобщение 870
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Лична отговорност

 Ще има моменти, когато други хора ще ни разочароват - или умишлено, или поради безразличие или некомпетентност. Ако разчитаме на тях, тяхното поведение може да ни причини истински гняв и чувство на неудовлетвореност. 

Нашето духовно израстване ни учи, че такива провали са част от живота. Без да губим доверие в другите,ние трябва да ги приемем като несъвършени хора – точно като нас. Техните грешки и пропуски идват от човешките им недостатъци,каквито имаме всички ние. 

Най-добрият начин да живеем е без да очакваме излишно от другите. Те не са тук, за да ни угодят или задоволят. Възможно е също самите ние да сме нереалистични в някои от нашите очаквания, а резултатът е единствено разочарования. 

Нашата лична отговорност се състои в това да направим всичко възможно,дори когато другите не отговарят на нашите очаквания. В същото време, ние израстваме, като ставаме по-надеждни и по-сигурни в самите себе си. 
Не можем да използваме провала на друг като извинение за небрежност от наша страна. 

Днес ще очаквам най-доброто, но ще знам, че имам и духовните ресурси, за да се справя с най-лошото, което може да се случи.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 26-04-2017, 1:18 PM
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 58 of 65«1256575859606465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz