Дар за Днес - Page 61 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 61 of 65«1259606162636465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
redimido Дата: Петък, 09-06-2017, 3:42 PM |Съобщение 901
Новак
Група: Потребител
Постове: 2
Статус: Извън линия
Здравейте,
Истината е че стигнах да пиша тук, защото искам да намеря малко житейска мъдрост от хората, които "ги разбират тия работи". Опитности и съветници. Казват, че в множеството съветници се крие избавлението и мъдростта.
Аз съм на 33 години, семеен с прекрасна съпруга, чудесна дъщеря, втора на път. Работя престижна работа, спортувам активно - колоездене и се нареждам между високоефективните служители в голяма международна компания, като същевременно с това успявам да балансирам да бъда отговорен родител, който съумява да се поддържа в завидна форма, въпреки склонността си към пълнеене. Всичко това благодарение на физическата ми активност в изключително малкото свободно време, с което разполагам.
Това не беше винаги така...До 26 годишна възраст имах проблеми с хероина и кокаина. Интересното е, че дори и тогава успявах до някаква степен да запазя баланса между всичките си проблеми, породени от това и университетското образование и "благоприличието". След доста ефективна християнска терапевтична програма в чужбина, Бог имаше милост към мен и имах шанса да си стъпя на краката, започвайки живота си на чисто. Направих кариера, ожених се и сега се грижа за наистина ценни хора в живота ми, а и извън него, когато има път за това.
Преди 1-2 години, след като натрупах много отговорности, започнах да сядам на терасата и да изпивам по 1-2 бири, от по литър. Към днешна дата това е ежедневие за мен. Помага ми да се оттърся от всички проблеми, с които се занимавам и да имам час - два само за себе си. Към бирата прибавих и цигари. През останалото време не пуша, нито пия...говорим за нито една бира. Просто вечерта за мен се изразява в това, след като прибера детето от градина, да имам своите 2 часа, и да си изпия бирата. Днес това се равнява на 2.5 - 3 литра понякога, в рамките на тези 2 часа. След това вечерям и си върша редовните задължения. За напиване не може да става и дума. Но да, определено бирата има своя ефект върху мен. Отпуска ми нервите и ми дава сили да продължа с вечерна разходка със семейството си или с танци с малкото ми съкровище, което към днешна дата вече е на цели 3 години.
След вечерните ми 6 бири да ги наречем, на следващия ден съм абсолютно работоспособен, за махмурлук и прочие и дума не може да става. Може би само в редки случаи, когато реша да добавя някоя тъмна бира за лека нощ, тогава на следващия ден да ме стяга малко главата, но след 1 кафе съм пак в стихията си.
Всичко това принципно звучи доста идилично, и затова никой, включая и семейството ми, не биха ми направили забележка, макар и да са напълно наясно с миналото ми. Всичко някак си минава леко и безболезнено за всички. Аз обаче имам едно постоянно вътрешно притеснение, при положение, че имам нещо превърнало се в навик до такава степен, че да си го планирам като мое лично време с халбата, дали не е минало границата. Никога не искам да се връщам към кошмарите преживени със зависимостите. Познавам стотици наркомани и алкохолици, свидетел на чието лечение съм ставал, в хода на моето собствено. Живота ми е низ от обрати, смърт на приятели и познати докарани от наркотици или алкохол. Разбити семейства и прочие. Може би затова съм станал и прекалено предпазлив в съзнанието си. Но ето, че сега самият аз, като че ли постъпвам непредпазливо. И това започва да ме притеснява. От една страна, не искам миналото ми да влияе на поведението ми днес и да ме кара да се чувствам виновен. Още по-малко, когато видимо се справям добре. От друга обаче, нещо ме гризе и не ми дава да си пия бирата спокойно, а пиша във форум като този. Жена ми казва - ти си силно куче...явно просто можеш да си силен. Споделял съм притесненията си относно тази тема с нея. И все пак, нещо ме гложди. Как мислите, може ли човек да си пие всяка вечер по 2-3 литра бира и да пуши цигари, а след тези 2 часа, да си живее живота като нищо да не се е случило. Да изпълнява съвестно всичките си отговорни задачи, да постига успехи и това да продължи занапред без да се промени. Аз просто не искам нищо да застава между мен и благодатта, в която Бог ми дава възможността да живея. Същевременно обаче живея в двете крайности. 2 часа на ден си е моята бира, 22 - всичко останало. Нямам нито един от симптомите, с които съм запознат до болка. Няма треперене сутрин, няма лошо настроение. Даже обратното. Изпия ли си бирата вечерта, съм си напълно деен и жизнерадостен човек. Всичко това го оценявам като абсолютен дар отгоре. Спирал съм да пия бира и да пуша, за да проверя дали не съм зависим...няма и помен от зависимост, когато взема решението за проверка. Постановяваме с жена ми че за 10 дена няма да излизам на терасата...и не излизам. Но след това 10-те дни минават и аз го отпразнувам с 3 литра бира, така да се каже. Доказал съм се. И след това пак съм всеки ден след работа за възстановяване от напрежението на терасата.
Ще се радвам на всякакви мнения. Предварително благодаря на хората, прочели цялото това писание и намерили време да отговорят.

P.S. Искам само да добавя, че моя случай се касае единствено за бира. Друг алкохол не се близва. Понякога на някой много специален празник се замества бирата с малцово уиски със сериозен стаж. След такова обикновено "се плаша" и компенсирам семейството с почивка и много прекарано време с тях.
 
hope Дата: Събота, 10-06-2017, 10:35 AM |Съобщение 902
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Здравей и от мен! smile
Виждам, че July ти е отговорила вече в темата "Добре дошли". Към написаното от нея мога само да добавя, че стана ли зависима от някое вещество - независимо бира ли е, обикновен аналгин ли е, трябва да го махна. Да не се заигравам с него, да не си правя ненужни експерименти, да не си играя на "руска рулетка". Защото лошото ще дойде - рано или късно.
Зависим ли съм от нещо (или бил ли съм активен зависим от нещо) - значи има опасност, и то голяма - да развия и друга, нова зависимост. Затова няма смисъл да се пробвам издържам ли и доколко. Пиша го, защото съм живо доказателство - редувах алкохол, хапчета, глад. Просто отказвах едното, отивах на другото. Но все при зависимости.
А самото ти притеснение за мен означава, че осъзнаваш наличието на проблем. Имаш ли проблем - работи над него, а не гледай как а го оправдваш, рационализираш - така ме учеше моят спонсор. Същото от своя страна казвам и на теб. 
Успех!
 
hope Дата: Неделя, 11-06-2017, 4:11 PM |Съобщение 903
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Отначало, когато моите приятели в програмата ми казаха, че трябва да се моля да бъде Божията воля за мен, аз възнегодувах.
- Мирна К.

Кой решава съзнателно да си играе да бъде Бог сега, когато се възстановяваме? Не съм аз. Не си и ти. Но на много от нас им трябваше ужасно много време да оставим Бог да управлява света. Ние обичахме да поемаме отговорност за неща, които не можехме да контролираме. Това беше всъщност да си играем да бъдем Бог, и което много от нас бяхме практикували дълго, дълго време. 
Играенето на Бог е не само упорита работа, то е един много добър начин да разрушим взаимоотношенията си. Хората просто не обичат да се намират около смъртните "богове", чиито крака са видимо глинени. Дори и добрите ни намерения – правим ли се на Бог, карат хората да се отбраняват от нас.

Изоставянето на този модел не е лесен. Особено, ако си мислим, че да се оставим на Божиите грижи означава самите ние да не полагаме никакви грижи. Разбира се, че трябва да се грижим за себе си. Но това означава да сме отговорни за себе си; и не означава, че сме отговорни за другите. Възможно ли е да се грижим така за другите, че да не им позволим да правят грешки, да печелят собствените си победи и да поемат отговорност за собствения си живот? Нека не го правим, независимо от това как се чувстваме; в противен случай ние не само си играем на Бог, но и създаваме зависимост - както от тях, така и от нас.

Нашите грижи за тях ще бъдат достатъчни, когато ги оставим сами да живеят живота си, когато се оставят на грижите на Бог, но какъвто те го разбират.

Днес ще поня, че всеки има неизменното право да каже „Нека бъде Божията воля за мен“!
 
hope Дата: Събота, 17-06-2017, 12:03 PM |Съобщение 904
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Да живееш е като да ходиш по тънко въже.
--Karl Wallenda

В ходенето по въже човек трябва да се научи да бъде спокоен, докато върви напред в една ситуация, изпълнена с риск и опасности. Ако той е напрегнат и насилва тялото си,  ще загуби равновесие и ще падне. Но ако остане спокоен, докато в действителност е силно фокусиран над целта си, той може, стъпвайки, непрекъснато да реагира и да коригира равновесието си. След това ще може да се наслади на тръпката от успеха. Това е една добра метафора за самия живот, както и за духовното израстване във възстановяването.

Самият живот е риск. Но когато ние се държим прекалено стегнато, или оставаме твърде предпазливи; когато се опитваме да контролираме тревожно всеки фактор, ние губим от своите спокойствие, целенасоченост и гъвкавост. По пътя на възстановяването ние се научаваме да пуснем нашите тревоги и притеснения, да постигнем спокойствие и душевен мир. Когато се научим да правим това, ние можем да се предвижваме сръчно и да поддържаме по-ефективен баланс в отношенията – независимо какви са. Научаваме се да живеем в хармония с обстоятелствата на живота – без значение какви са.

Днес, докато вървя по пътя си, ще бъда достатъчно спокоен.
 
hope Дата: Неделя, 18-06-2017, 2:12 PM |Съобщение 905
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Да сме отворени за възможностите си

Мързелът или недостатъчното внимание често ни отнемат възможностите да растем. Може би си играем на своеволие и самонадеяност, и не се вслушваме в нашата интуиция. Може би виждаме възможност, но не успяваме да действаме, защото не сме сигурни в това, което трябва да направим. Възможно е да се изпълни мечта, която сме преследвали, но въпреки това да нямаме доверие в нашето щастие. Възможно е да искаме да помогнем на някого, но не знаем как точно да се справим с него, така че да предпочетем да не правим нищо. И ние рационализираме. Решаваме, че това е лекомислен импулс, прищявка, която не бива да ни интересува. Решаваме, че ни липсва вътрешно ръководство – насоките на Бог.

Бог рядко ни отнема възможността да се движим към следващата ни дестинация. Бог винаги ни дава възможности; от нас зависи да ги сграбчим. Бог винаги говори с нас; от нас зависи да слушаме.

Днес ще бъда нащрек за Божиите възможности.
 
hope Дата: Вторник, 20-06-2017, 4:00 PM |Съобщение 906
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Аз съм отговорен за себе си, за моето възстановяване, за моето благополучие, за моето щастие. Всичко това е в крайна сметка моя отговорност.
--Anonymous

Нашата Висша сила не претендира да ни отнеме нито свободата, нито собствената ни воля. Можем да изберем да не бъдем отговорни и да станем по-нещастни, като се подадем на нови приливи на отчаяние и депресия. Или можем да се възползваме от всяка възможност за по-добър живот. Ние сме отговорни за всичко това. 

Когато бяхме новодошли и начинаещи в Програмата, обикновено бяхме объркани. Но ние приветствахме всяка една подкрепа. Много от нас бяха измъчвани от досегашния начин на живот и отчаяно търсеха други модели на мислене и поведение. И ние се научихме да прилагаме това, което научавахме. Ние станахме отговорни.

Нашите спонсори ни дават съвети и указания, които са за нашето добро. Можем да изберем да слушаме съветите, а можем и да изберем да ги пренебрегнем. Ние сме отговорни за това.

Въпреки че винаги ще сме зависими от Бог за нашата сила, от нас зависи да молим Бог за тази сила и да извършим необходимата работа, за да я получим. отговорни сме ние.

Днес ще помня, че моята Висша сила ми дава свободата да приемам или отхвърлям нужните отговорности. Животът ми е по-добър, когато действувам отговорно.
 
hope Дата: Сряда, 21-06-2017, 3:18 PM |Съобщение 907
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Най-добрият резултат е прост и разумен. 

Всеки ден- поглеждайки към предстоящия ми ден, трябва да си дам сметка, че мога да се изправя пред евентуален конфликт с друг човек, независимо по какъв въпрос. Как бих могъл да се справя с това?

Ако трябва да следвам принципите си, трябва да се придържам към идеята да търся най-добрия резултат за всички, които са въвлечени в дадената ситуация. Да разглеждам евентуалните конфликти с другите като възможности да спечеля или пък да загубя, е нещо вредно и неразумно. Ако ми се струва, че печеля, когато всъщност греша, ще загубя в дългосрочен план. Ако ми се струва, че губя, дори когато съм прав, мога просто да помня, че за всичко има справедливо решение във времето. Но при всички случаи, аз винаги ще печеля, ако поддържам моето мислене позитивно, и се грижа да избягвам негодуванието и горчивината.

Не е изненадващо, че светът е обзет от конфликти. Милиони хора са подчинени на егоистични начини на мислене и поведение, и които няма как да не причинят конфликти. Голяма част от вредите се извършва от хора, които са абсолютно сигурни, че те са правите, през цялото време.

Като човешки същества, ние не можем да очакваме настояще без конфликти само защото имаме програмата "Дванадесет стъпки". Конфликти винаги ще има. Ние обаче имаме средство за ефективно справяне с такива конфликти; ние можем да реагираме съобразно принципите на програмата. Това по някакъв начин ни прави привилегировани хора, но е добре да знаем, че всяко лице може да има същите привилегии, като следва правилните принципи.

Колкото и неприятно да изглежда всеки конфликт, той ми дава възможност да уча и да израствам.
 
hope Дата: Петък, 23-06-2017, 3:13 PM |Съобщение 908
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Духовният живот е естествен

Съзнателен контакт. Влизайки в очевидно духовна програма, е възможно да сме се страхували, че собствената ни малоценост или безполезност ще ни попречат. Може да сме вярвали, че духовен живот и съзнателен контакт с Бог са „запазени“ за определени хора със святи качества.

Това, което трябва да знаем, е, че духовният живот е право на всеки човек. Той включва човешките качества, които водят до най-големия ни напредък. "Духът на нещата" е обикновена фраза, но изразява присъствието на Висша сила в нашия живот.

Най-полезно е да знаем, че можем да се свържем с нашата Висша Сила по всяко време, на всяко място. Това може да бъде изключително важно, когато сме в лоши ситуации. Винаги имаме Висша сила, която да ни помогне и да поставим нещата в живота си на мястото им. Това е наше първородно право като човешки същества.

Ще се обръщам към моята Висша сила често, през целия ден, дори и да е само за няколко минути всеки път. Това ще ме държи на правилния път.
 
hope Дата: Събота, 24-06-2017, 5:40 PM |Съобщение 909
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Движейки се с потока на живота

Нека пуснем страховете си и нуждата да контролираме. Да се откажем от безпокойството и тревожността. Нека се измъкнем от тях, като се потопим в реката на настоящия момент, в реката на живота, в мястото си във Вселената.

Спрете да направлявате посоката на потока. Опитайте се да не се плувате срещу течението, освен ако това е необходимо за оцеляването ви. Ако сте били прилепени към клон на брега на реката, го пуснете.
Оставете се да се движите напред. Оставете се да се премествате напред.

Избягвайте бързеите, когато е възможно. Ако не можете, запазете спокойствие. Спокойствието може да ви отведе безопасно и през най-ожесточените течения. Ако пропаднете надолу, поспрете за момент, след това си позволете си да изплувате на повърхността. Ще успеете.

Наслаждавайте се на красотата на пейзажа, такъв какъвто е. Вижте покрай колко много свежи неща преминавате, колко много неща са нови за вас. Вие никога няма да можете да преминете отново през днешната природа!

Не мислете, че нещата са твърде трудни. Грижете се за себе си, но и се оставете на потока на живота. Вие сте част от потока, важна част. Работете с потока. Работете в рамките на потока. Не е необходимо да се борите с него. Позволете на потока да ви помогне да се погрижите за себе си. Позволте му да ви помогне да вземате решения, и да бъдете където трябва да бъдете, когато е точното време. Можете да се доверите на потока и във вашата част в него.

Днес ще се движа с потока на живота.
 
hope Дата: Неделя, 25-06-2017, 11:26 AM |Съобщение 910
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Промяната е нещо сладко.
- Аристотел

Новодошъл:
Не знам защо все още преминавам през такива емоционални възходи и падения. Аз не употребявам, моето тяло вече не е химия, животът ми вече не е онзи хаос, и аз знам как да се грижа по-добре за себе си. Отворен съм за многото нови неща и се променям по-бързо, отколкото очаквах. Защо все пак отвреме навреме се чувствам зле?

Спонсор:
Всеки път, когато достигна до ново ниво на съзнание и мислене, трябва да премина през един доста труден процес на изоставяне на старото мислене. Поякога се чувствам като някой друг, някъде другаде. Не съм човекът, който бях вчера. Дори ако този човек не е толкова съзнателен или пък близо до активната зависимост, все пак този човек е „аз“, когото познавах. Понякога ми липсва старото ми познато „аз“. Все пак бяхме прекарали заедно много време.

Възстановяването ни събужда за нови възможности. Трябва да се променяме, да експериментираме, да поемаме рискове - въпреки че може да мислим, че мразим промяната. Може да нямаме всички отговори, но искаме да зададем въпросите. Отделянето на време за ежедневни медитации ни помага да намерим мир и спокойствие. И с продължаването на възстановяването изчезват повечето негативни чувства; започваме да усещаме, че всичко се движи в собствения и нужния му ритъм.

Днес, макар и нещата край мен да не са различни, аз ще бъда различен.
 
hope Дата: Вторник, 27-06-2017, 5:13 PM |Съобщение 911
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Оставете място за чувствата си!

Ние трябва да осигурим достатъчно място за другите и себе си, за да имаме, изпитваме и работим над нашите чувства.

Ние сме хора, а не роботи. Важна част от нас - кои сме, как растем, как живеем - е свързана с нашия емоционален център. Ние имаме чувства, понякога - трудни, понякога-разрушителни, а понякога - експлозивни, и такива които трябва да бъдат разработени.

С изправянето срещу тези чувства и работа над тях, ние и другите растем. Във всяко едно взаимоотношение, независимо дали това е любовна връзка, приятелство, семейство, или бизнес отношения, хората се нуждаят от пространство, в което да изживяват чувствата си и да работят над чувствата си.

Някои го наричат "преминаване през процеса."

Имаме нужда от време, за да работим с чувствата си. Имаме нужда от пространство и разрешение за работа над тези чувства по неудобен, неприятен, понякога разхвърлян начин – всеки един начин, по който хората работят със своите чувства.

Това е животът. Това е растежът. Това е нещо добро.

Моля се днес да определя разумни граници за поведение и все пак да оставя място за набор от емоции.
 
hope Дата: Понеделник, 07-08-2017, 2:32 PM |Съобщение 912
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Избягваме да обвиняваме другите

Не е необичайно на сбирки да чуваме: "Защо тези неща винаги се случват с мен?"
Ако "тези неща" винаги се случват с нас, очевидният отговор е, че ние по някакъв начин сами ги причиняваме, или пък допринасяме за случването им. Ние до голяма степен несъзнателно правим погрешни неща, но бавно, в крайна сметка успяваме да видим техните резултати. (Колкото и невероятно да звучи, ние всъщност се стремим да бъдем наранени, а много от нас го правят редовно.)
Но да обвиняваме другите за проблемите си и в резултат на това да се отдаваме на самосъжалението, не ни движи напред в нашата програма.
Дали все още обвинявам другите?

Висша сила, помогни ми да поема отговорност за себе си и за моите действия; помогни ми да осъзная, че да обвинявам другите е нещо, което пречи на моя растеж.
 
hope Дата: Сряда, 09-08-2017, 2:39 PM |Съобщение 913
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Промяна на нагласите и отношението ни

Нашата молитва е: "Боже, дари ми смирението да приема нещата, които не мога да  променя, силата да променя нещата, които мога, и мъдростта да прозирам разликата." Ние казваме тази молитва най-малко веднъж на ден, защото, въпреки че трябва да приемем нещата, които не можем да променим днес, те в действителност могат да бъдат променени утре.

Изглежда парадоксално, но след като ние наистина и напълно приемаме нещо, то започва да се променя. Макар и обективния факт да остава непроменен, отношението ни към него, нашата нагласа може да се промени. Така е с всичките ни нагласи към хората и нещата, с които трябва да се научим да живеем.
Дали постигам промяна на нагласите ми?

Висша сила, помогни ми да живея пълноценно днес - нито за утре, нито за вчера, а тук и сега.
 
puvpav Дата: Сряда, 23-08-2017, 2:19 PM |Съобщение 914
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
p[roba

Съобщението поправено от puvpav - Сряда, 23-08-2017, 2:22 PM
 
hope Дата: Сряда, 30-08-2017, 5:20 PM |Съобщение 915
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
smile  Вече съм тук, отново на линия.  smile 

„ Боже, дари ни смирението ..."

Молитвата за Смирение има потенциал за конкретни промени в живота ни. Най-трудното при нея е да си напомняме да й разчитаме. Молитвата ни предлага възможност да  успокоим съзнанието си достатъчно дълго, за да усетим какво е желанието на нашата Висша сила за нас. В тишината ще намерим сили да променим това, което трябва да променим.

Не е необичайно да се мисли, че всички, - не само ние, - трябва да се променят. Всички ще се съгласите, че стигнахме до първата ни сбирка заради мисленето, че ние сме тези, които трябваше да научим как другите да се променят, и че това със сигурност можеше да ни направи щастливи. Но това не е начин да постигнем щастие, и ние имахме шанса да го разберем. Ако нашето щастие е обвързано с това, което правят другите, ние винаги ще сме под техен контрол. Какво мрачно съществуване бихме водили тогава!

Щастието, което заслужаваме, ще дойде когато правим две неща: първо, да се сдобием със сила, която  идва с готовността да приемаме другите каквито са, и второ, да поемем отговорността си да променяме това, което самите ние трябва да променим. Молитвата за Смирение отговаря на нашите търсения за собственото ни щастие.

Днес ще намеря толкова щастие, колкото искам. Молитвата за Смирение, използвана често, ще бъде ключът.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 61 of 65«1259606162636465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz