Дар за Днес - Page 63 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 63 of 65«126162636465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Неделя, 17-09-2017, 11:17 AM |Съобщение 931
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Кураж и търпение

Има моменти, когато настроението на "бедният аз" удря всички нас. Ние се оплакваме, че нещата не са по-добри. Оплакваме и съжаляваме живота си. Ние осъждаме другите, че не отговарят на нашите очаквания.

Какво можем да направим, когато тези разрушителни емоции ни поглъщат? Първо, можем да осъзнаем, че нашето самосъжаление често е резултат от сравняването ни с другите или от някакъв нереалистичен стандарт на съвършенство, който смятаме, че трябва да сме достигнали, но не сме.

Това, което трябва да правим в такива моменти, е да погледнем отново в самите нас и в обстоятелствата ни. Трябва да се оценяваме единствено по отношение на себе си и да избягваме сравненията с другите.

Когато гледаме на нашия напредък честно и ясно, когато сравним нашите собствени минали и настоящи обстоятелства, получаваме по-добра представа за напредъка, който сме направили. Виждайки нашия растеж, можем търпеливо да понесем настоящата си неудовлетвореност, защото сме преодолели нашите предишни борби и разочарования.

Днес няма да съм в конкуренция с никого. Ще се стремя да се подобря, като се развивам отвъд мястото, където съм. Ще бъда търпелив със себе си и ще предприема малки стъпки. Няма да очаквам усъвършенстване за една нощ.
 
hope Дата: Понеделник, 18-09-2017, 10:13 AM |Съобщение 932
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Възстановяване

Всеки ден обръщаме нова страница в нашето възстановяване и се утвърждаваме в новия ни живот. Тъй като се учим да живеем в настоящето без да се страхуваме от бъдещето и без да изпитваме срам от миналото, ние откриваме нови удоволствия в простото живеене. Вече не се налага да крием страховете си, не трябва да потискаме скръбта, срама или гнева. Не е нужно да държим истинската си тайна зад булото на алкохола или другите наркотици.

Но ние трябва да помним. Старото ни поведение все още е част от нас. Ние все още можем да плащаме последиците от него било с правни, или здравословни проблеми. Все още можем да се разкайваме за нашите действия. И трябва да помним, че нашата зависимост не свърши просто защото спряхме да използваме нашия наркотик. Можем да се върнем към него по всяко време, ако не сме внимателни и не работим по нашата програма. Можем да заменим старо зависимо поведение с друго ново, и което може да се окаже още по-тежко за нас. Ето защо продължаваме да посещаваме сбирки. Ето защо се нуждаем от нашия спонсор, нашите приятели от програмата и нашата Висша сила. Възстановяването е работа и тя е активна. Когато работим за него, ние се възстановяваме.

Днес се моля да видя какво трябва да направя за моето възстановяване.
 
hope Дата: Вторник, 19-09-2017, 10:42 AM |Съобщение 933
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Размишление за Деня:

Едно от най-конструктивните неща, които мога да направя, е да се науча да слушам себе си и да се свързвам с моите истински чувства. В продължение на години се опитвах да го направя, но вместо това се съобразявах с това, което другите чувстваха и казваха. Дори и днес понякога ми изглежда, че те всичко заедно могат и имат всичко, докато аз все още се препъвам. За щастие бавно, но стабилно започнах да осъзнавам, че е възможно да променя старите си модели. Ще мога ли да насърча себе си да се впиша в истинската мене? Ще слушам ли внимателно собствения си вътрешен глас с очакването, че ще чуя някои чудесни неща?

Днес се моля:
Моля се да се уважавам достатъчно, за да слушам истинските ми чувства, онези емоции, които от толкова дълго време отказвах да чуя или да назова и които в миналото ми изглеждаха като отрова. Моля се да помня, че трябва често да спра, да се вгледам в чувствата си и да слушам вътрешната мене.

Днес ще помня:
Не бива да се срамувам или да крия истинските си чувства.
 
hope Дата: Сряда, 04-10-2017, 8:36 AM |Съобщение 934
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Работи с днешните си проблеми Днес

Много от нас са изправени пред привидно непреодолими трудности, може би заради нашата компулсивност, или просто защото преминаваме през някакво нещастие. Какъвто и да е мащаба на проблемите ни, "Просто за днес" и "Първо най-важното", са ключовете за да работим над тях.

Днес ние можем да се справим само с днешните проблеми. Един от днешните проблеми, разбира се, може да е свързан с притеснение за бъдещето. Добър начин за работа с този проблем е да го поверим на грижите на нашата Висша сила.

Когато имаме работа, която очевидно трябва да се направи днес, ние трябва да я извършим. Не е нито е разумно, нито приемливо да отложим неща, които можем и трябва да направим днес.

Съществуват определени задачи и отговорности, с които трябва да се заема днес. Няма да ги отложа.
 
hope Дата: Петък, 06-10-2017, 10:52 AM |Съобщение 935
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Готовността е предпоставка за промяна.

Ако ние усърдно и съвестно прилагаме инструментите на нашата програма, със сигурност ще изпитаме положителна промяна. Програмата ни обещава нова свобода и щастие, тя ни уверява че съществува Висша сила, която може и ще премахне нашите негативни характеристики.

Въпросът е, дали ние сме готови да се променим? Ако се придържаме към собствената си воля, към негодуванието, страха и недоверието, бихме затруднили пътя си към нашата Висша сила и нейните любящи грижи. Ние трябва да бъдем готови да пуснем своите слабости и да се отворим към нови възможности, за да може промяната към която се стремим, да се случи.

Заедно с ежедневната си морална инвентаризация, ние може да се учим да култивираме готовността да се откажем от непродуктивните си нагласи и да опитаме новите, предлагани ни от програмата. По този начин ще си сътрудничим със силата към положителен растеж, която се намира вътре във всеки един от нас. Ние не може да командваме или да контролираме тази сила, но можем да се научим да бъдем отзивчиви с нея.

Днес ще бъда готов за положителна промяна. Ще бъда отзивчив към силата, която ме движи в тази посока.
 
hope Дата: Събота, 07-10-2017, 5:14 PM |Съобщение 936
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Куражът е много важен. Подобно на мускул, той се подсилва чрез постоянното му използване.
--Ruth Gordon

Всички понякога се страхуваме от непознатото; и няма защо да се срамуваме, че от време на време се чувстваме уплашени от ежедневните събития. Все още можем да забравим, че Бог винаги е с нас и по този начин позволява на страха ни да си отиде.

Всеки има страхове. Ако им позволяваме обаче да ни парализират, те ще ни осигурят ежедневие, характеризиращо се с посредственост и отчаяние. Преодоляването на страх не се случва за една нощ. Може да се изискват допълнителни ресурси. Въпреки това трябва да положите усилия да ги отстраните от пътя си.

Във възстановяването се учим, че можем да почерпим сили от магията на вярата. Когато действаме все едно чувстваме макар и малко кураж и че Божието присъствие ни защитава, това може да разсее страховете ни и да ни донесе ново доверие. С това ние постепенно ще опознаваме вътрешните ресурси, които Бог ни е дал. Колкото повече признаваме смелостта си, толкова повече тя става част от нашия живот.

Често ненужно усложняваме въпросите, като мислим, че трябва да се справим сами с тях. Ние забравяме, че нашата духовна програма ни предлага облекчение от ужаса на чувството, че сме сами. Бог ни предлага силата и смелостта да посрещнем всяко предизвикателство. Трябва само да ги приемем.

Днес ще си припомня за Божието присъствие и ще открия смелостта да се изправя пред моите страхове.
 
hope Дата: Неделя, 08-10-2017, 7:53 AM |Съобщение 937
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Присъствие

" Хайде, побързай. Да вървим.”каза приятелят ми, потропвайки нервно с крака.
Огледах се наоколо. Друг приятел - Майкъл , току-що беше влязъл в стаята. Не бях го виждала от известно време. Прииска ми се да отида и да поговоря с него, въпреки че нямах нищо важно, което да  му кажа.

" Моля ти се, да вървим ", каза отново моят приятел. Почти щях да тръгна с него, но промених  решението си.
" Дай ми само няколко минути " - казах аз, отдалечих се от него и се отправих към Майкъл. Ние не говорихме много, Майкъл и аз. Но аз никога няма да забравя този разговор . Той  беше убит при инцидент две седмици по-късно.

Някои хора предполагат, че когато настъпи време да умрем, ще съжаляваме най-много за това, че не сме работили повече, и не сме прекарали повече време с хората, които обичаме. Това може и да е вярно, но за мен, мисля си, бих съжалявала, че не съм присъствала достатъчно в живота на определени хора, в някои свои задачи или ангажименти, и дори в миговете на живота ми.

Действие
Спомняте ли си думите " спри, поогледай се, и се вслушай” от времето, когато сте били деца? Опитайте се да си го спомняте дори и за няколко минути всеки ден, и го практикувайте.

Забавяйте се или спирайте в зависимост от това колко бързо се движите.

Поогледайте се - вижте къде се намирате, с кого сте, какво правите. Каквото и да правите, отдавайте му вашето внимание.

Слушайте - толкова, колкото е възможно; потушете безпокойството си, престането с ненужното си бърборене, и просто се вслушайте в природата, в другите хора , в Бог и в себе си.
 
hope Дата: Сряда, 11-10-2017, 8:31 AM |Съобщение 938
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Когато разхлабим нашата хватка с миналото, ние сме свободни да достигнем до бъдещето.
--Ann D. Clark

Всеки ден в живота си мислим за някаква ситуация, с която бихме искали да се справим по различен начин. Може би оставихме работа, която сега ни липсва, наказахме без основание дeтето си, или реагирахме грубо на приятел. Нашата морална инвентаризация по Четвърта стъпка изобилства подробно с многото ни съжаления, но миналото е изчезнало. Не можем да върнем обратно работата, наказанието или грубите реакции. Те са направени и казани, и са неща, които не можем да променим. Въпреки това, можем да сме сигурни, че в Десета стъпка, която правим всяка вечер, има сходни съжаления.

Възстановяването ни даде втори шанс. Нека не губим този дар, като се вкопчваме в това, което не може да се промени. Всички знаем какво не ни харесва в нашето поведение в миналото. Това е всичко, което трябва да помним, когато решаваме как да се държим в настоящето. Няма да се срамуваме в бъдеще, ако се заемем с нашето настояще.

Днес е ново начало. Каквото и да се е случило в моето минало, то вече е извън моя контрол. Важно е какво правя днес; какво мога да променя днес, за да мога да го изживея така, че да се гордея с него.
 
hope Дата: Четвъртък, 12-10-2017, 11:30 AM |Съобщение 939
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Слушане и споделяне

"Установих, че много от моите болезнени преживявания с другите са резултат от минали спомени", сподели една приятелка.

Често не реагирам толкова много на това, което се е случило между мен и другия човек по онова време; аз реагирам на някоя предишна рана, болка или обида от миналото си, и които не са излекувани. Нека ви дам пример какво имам предвид.

Преди няколко дни един от моите приятели ми каза, че се нуждае от известно време за себе си и че не иска да ме вижда за седмица. Е, вместо просто да приема желанието му, аз се почувствах наранена. Помислих, че отново правя една и съща грешка и че сега приятелят ми се опитва да се отърве от мен. Усетих се толкова поразена, че не можах да отговоря. Стоях и се опитвах да не плача.
Моят приятел не се чувстваше комфортно от промяната в отношението ми, но тъй като не можех да му кажа какво чувствах, той също се чувстваше неудобно.
Благодарна съм, че намерих достатъчно сили да му се обадя и да споделя неприятните ми чувства един-два дни след това преживяване. Открих, че моят приятел изобщо не ме отхвърляше, но наистина се нуждаеше от малко време за себе си".

Днес няма да позволя минали, болезнени спомени да осакатят настоящите ми отношения. Когато съм наранена или объркана, ще разкрия чувствата, преди да отправя остри критики или да си въобразявам чужди мотиви.
 
hope Дата: Петък, 13-10-2017, 1:42 PM |Съобщение 940
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Никой човек не е ваш враг, но всеки човек е ваш учител.

--Florence Scovel Shinn

Сега можем да се отворим за възможностите, които ни дава възстановяването. Те са навсякъде в живота ни. Никакво обстоятелство, в което се намираме, не в ущърб на нашия напредък. Никаква връзка с някого на работа или у дома не е излишна за нашето развитие. Учителите са навсякъде. И когато се подготвим за нов урок, ще се появи човекът, който щени помогне да го усвоим.

Можем да бъдем от yчудени от даровете в нашия живот днес. Можем да размишляваме върху нашите „вчера“ и да бъдем благодарни за уроците, които са ни преподали. Можем да погледнем с надежда и в очакване на следващите дни – към даровете, които биха ни донесли всички те. Ние сме на специално пътуване, обслужващо специална цел, уникално наша собствена. Няма бариери, няма трудности, няма да има бурно време, което да прекъсне нашия напредък. Всички преживявания  - и лошите, са просто за да ни научат на това, което още трябва да научим.

Доверието в доброто във всички хора, всички ситуации и всички пътища към напредъка ще освободят нашите страхове – каквито и да са те; ще ни освободят така, че да се движим с по-бърза стъпка и увереност, която улеснява всички моменти.

Дванадесетте стъпки ни помагат да разпознаем учителите в нашия живот. Те ни помагат да изчистим бремето от миналото и да се освободим от него; да приемем и да се доверим на Божията воля, за която ни говорят всички учителите, които срещаме.

Аз съм ученик на живота. Мога да се уча само ако отворя ума си към моите учители.
 
hope Дата: Събота, 14-10-2017, 1:06 PM |Съобщение 941
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
От всички тъжни думи, най-тъжните са тези: "Може би е трябвало …."
--John Greenleaf Whittier

Докато не заживеем тук и сега, има опасност да страдаме от агонията на самосъжалението. Ние не можем да прекараме цялото си време, мислейки, че "животът не е справедлив". Не можем да си позволим да извиним всичко с "какво, ако?" Ние използвахме тези думи непрекъснато през годините, когато се подчинявахме на зависимостта, която знаехме, че може да ни унищожи.

Ние си спомняме годините преди възстановяването и ги приемаме като уроци, чиито грешки бихме могли да допуснем отново, ако станем нехайни, самонадеяни или самодоволни. Учим се да не съжаляваме за уроците; учим се и да не се самосъжаляваме. Съжалението само води до депресия и може би връщане към активна зависимост.

Трябва да престанем да се занимаваме с невъзможността да се отхвърлят грешките от вчера. Вместо това трябва да започнем да се наслаждаваме на "правилните неща", които са възможни сега - във възстановяването.

Невъзможно е да преживея наново миналото си. Мога само да живея този ден по най-добрия начин, така че утре да погледна назад, без да трябва да кажа "Може би е трябвало".
 
hope Дата: Неделя, 15-10-2017, 8:18 AM |Съобщение 942
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Благодарността е по-голяма от живота.

Един ден приятел ми се обади по телефона. Той преминаваше през труден момент и се чудеше дали и кога нещата ще се подобрят. Знаех, че изпитва много болка, и тогава не знаех, че смята да се самоубие.

„ Ако можеш да дадеш на човек само едно нещо, което да му помогне - каза той, - какво би било то?“

Помислих си внимателно за въпроса му, а след това отговорих: "Не е едно нещо, тe са две: благодарност и смирение." Благодарност за всичко, не само за нещата, които смятаме за добри или за благословия. И да оставим всичко, което не можем да променим, да се смирим пред него. 
Изминаха няколко години от този ден, когато моят приятел ми се обади по телефона. Животът му се беше променил. Финансовите му проблеми се бяха оправили. Кариерата му се беше подобрила. И двата големи проблема, с които се сблъскваше по онова време, се бяха разрешили.

Някой веднъж попитал Джорджия О'Кийфи защо нейните картини увеличават размера на дребните предмети - венчелистчетата на цветето - правят ги по-големи отколкото са, а намаляват размерите на големите обекти - като планините - правят по-малки от действителността. "Всеки вижда големите неща", казва тя. “ - Но тези по-малки неща са толкова красиви и хората може и да не ги забележат, ако не ги подчертая.“

Така е и с благодарността и смирението. Лесно е да се видят проблемите в живота ни. Те са като планини. Но понякога пренебрегваме по-малките неща; ние не забелязваме колко наистина красиви са те, и колко благодарни и смирени трябва сме пред цялата им красота.

Господи, научи ме да използвам благодарността и да проумея, че чрез нея мога да намаля размера на моите проблеми.
 
hope Дата: Сряда, 18-10-2017, 12:23 PM |Съобщение 943
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Възстановяването ни носи свобода.

Свободата е онова, за което става дума във възстановяването. Ние не само ставаме свободни от зависимото ни поведение, но и свободни да станем тези, които сме и да се наслаждаваме на всичко, което животът може да ни предложи. Може да не виждаме фойерверки всеки ден, но опознаваме ново измерение на мира и спокойствието.

Въпреки че възстановяването не гарантира свобода от болката и страданието, то обещава по-големи ресурси за справяне с неприятностите. С помощта на въздържанието и Дванадесетте стъпки, ние сме свободни да работим за решаването на нашите трудности, вместо да бягаме в неверни решения.

Трябва да останем силни и да пазим свободата, която идва с въздържанието. Каквото и да заплашва въздържанието, трябва да се избягва: ние не искаме да прехвърляме една мания към нещо друго, като натрапчиво пазаруване или пристрастени взаимоотношения. За да останем свободни, ние поддържаме връзка с други, които също се възстановяват и с Висшата сила, която ни води и подкрепя.

Аз ще празнувам свободата си днес и всеки ден.
 
hope Дата: Четвъртък, 19-10-2017, 8:38 AM |Съобщение 944
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Аз мога да се справям с това, което знам. Плаши ме това, което не знам.
--Frances Newton

Страхът от непознатото, който често се споменава като свободно плаваща тревожност, може да ни сполети и без повод. Но това не е необходимо. Програмата ни предлага сила, когато имаме нужда от нея, а вярата намалява всеки страх. Както е казано, страхът не може да съществува там, където има вяра.

Ние имаме много дни, в които се чувстваме силни, във връзка с нашата Висша сила, в състояние да отговорим на всички ситуации. Но и в тези дни рядко осъзнаваме как нашата вяра е тази, които ни задава правилните насоки. Часовете на страх обаче ни карат да бъдем наясно, че ни липсва вяра. Има едно просто решение: Ние можем да достигнем до един приятел. Ние можем да бъдем внимателни към нуждите на нашия приятел и така да бъдем в една по-специална връзка с Бог.

Прехвърлянето на нашия фокус от егоцентричните ни страхове към нуждите на друг човек, ни предлага нов поглед върху нашия собствен живот. Той също ни предлага шанс да позволим на Бог да работи чрез нас. Нашата собствена вяра се засилва всеки път, когато предлагаме нашите услуги на Бог и на приятел в нужда. Онова, което може да ни плаши, започва да изглежда не толкова важно, когато сме по-близо до хората в живота ни.

Когато докосна някой друг, в замяна ме докосва Бог.
 
hope Дата: Петък, 20-10-2017, 11:41 AM |Съобщение 945
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Самопомощ или взаимопомощ?
Подпомагане на други

Често пъти програмата "Дванадесет стъпки" бива наричана програма за самопомощ. Но това не може да опише нейната същност. Взаимопомощта е един по-добър термин за определениeто й.

Самопомощта предполага, че дадено лице ще си помага – само на себе си. Взаимопомощта е нещо много различно. С взаимна помощ ние също можем да си помагаме сами, но най-добрият начин да го правим, е като си помагаме един на друг. Когато търсим собствената си помощ, ние казваме: "Мога да го направя", докато взаимната помощ казва: "Можем да го направим".

Не бива да отхвърляме идеята за самопомощ или да правим най-доброто в постигането на самоусъвършенстване. Трябва обаче да знаем, че се нуждаем от помощта и любящата помощ и на другите, за да растем по-бързо и качествено. Ще има моменти, когато ще се почувстваме безпомощни и сами. Тогава взаимопомощта ще направи деня ни по-добър, а и може би ще спаси живота ни.

Днес ще помня, че имам свое място – във връзката ми с другите възстановяващи се, и че мога да постигна най-доброто за самия мен във взаимната служба с тях.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 63 of 65«126162636465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz