Дар за Днес - Page 64 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 64 of 65«1262636465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Неделя, 22-10-2017, 10:30 AM |Съобщение 946
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Живеейки за днес

Лесно е да погледнем към всички задачи и нерешени проблеми, които все още не сме разрешили, и да се почувстваме толкова потиснати, че да се парализираме и да не правим нищо. Нужна е дисциплина, за да съберем в едно нашите разпръснати сили и да се съсредоточим върху едно нещо, върху деня, върху една стъпка, а понякога и върху един час - дори когато тази стъпка може да ни изглежда тривиална.

Инвентаризационен фокус:
Създавам ли ненужни страх и драми, като поемам повече от това, с което мога да се справя? Имам ли желанието да злоупотребявам с нещата, над които нямам контрол; дали чувството за неуправяемост не ме претоварва? Имам ли опит с живеенето ден след ден, или с една стъпка в дадения момент? Как действах тогава; как се справих?

Да имаме планове, цели и мечти е нещо добро, но единственият начин да ги постигнем е като живеем за днес, за дадения момент.
 
hope Дата: Понеделник, 23-10-2017, 9:11 AM |Съобщение 947
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Кога да премълча

Не всяка мисъл трябва да се превърне в произнесена дума. Не всяко чувство трябва да се превърне в действие. Понякога трябва да премълча. Ако думите ми изглеждат сурови - ако с тях се подигравам, съдя или критикувам - няма да ги изрека. Ако ще са нелюбезни или жестоки, ще бъда добър и ще ги оставя настрани. Ако имам мнение (или съвет), които не са били поискани, ще ги запазя за себе си.

Ако фактът не е обективен, няма да го представя; ако не е истина, няма да го разпространя; ако е нещо което нямам право да обсъждам, няма да го обсъдя. Ако не искам да знам или не ми трябва да знам - и ако не мога или не трябва да направя нищо по въпроса - тогава няма да се намесвам. Ако съм ядосан, няма нужда да го показвам; ако някой или нещо ми е неприятно, няма нужда да го казвам; ако ме боли, няма нужда да наранявам някой друг.
Трябва да мисля, преди да говоря или да действам.
 
hope Дата: Четвъртък, 26-10-2017, 8:36 AM |Съобщение 948
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Каквото и искате да направите или да мечтаете да направите, започнете го сега.
- Йохан Волфганг фон Гьоте

Новодошъл:
Записах се за курс, който ме интересува. Но съм доста загрижен от това. Нямам уменията и опита, които другите ученици имат. Не знам дали ще мога да се придържам към работата си, за курса, и едновременно с това да посещавам достатъчно сбирки. 

Спонсор:
Нека най-напред те поздравя за смелостта, която е нужна, за да се започне нещо ново във възстановяването. Възстановяването не е самоцел; както често чуваме на сбирки, то е мост обратно към живота. Образованието е път, който се подсказва на много от нас, възстановяващите се. Като си направил само една крачка, като да се запишеш на курс, ти си помагаш в пътуването си.

В същото време, ще трябва да се погрижиш да запазиш трезвеността си, докато се занимаваш с нови занимания. Близостта до програмата, като се посещават редовно сбирки, все още е най-важният приоритет за всеки, който не иска да се върне обратно към зависимостта. Работата, която вършим, за да поддържаме възстановяването, е това, което прави възможно всичко останало.

Що се отнася до съмненията и страховете ти, естествено е да се появят. Вместо да им отдаваш прекалено много внимание, можеш да използваш възможността да се успокоиш и концентрираш чрез медитация и да се помолиш за смелост при изпълнението на волята на твоята Висша сила за теб.

Днес ще направя малка крачка напред по пътуването си, без да съдя себе си или темпа на напредъка си.
 
hope Дата: Събота, 28-10-2017, 11:11 AM |Съобщение 949
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Самият аз мога да го направя. Но не мога да го направя сам.
--Anonymous

Ние сме най-щастливите хора, защото не е нужно да правим нищо сами! Независимо дали имаме нова задача, с която да се справим; нова връзка, която да култивираме; нов работодател, който да ни приеме добре, ние никога няма да се провалим, докато разчитаме на програмата, нашите спонсори, и нашата Висша сила.

Това не означава, че няма да се налага да правим множество опити, не означава че няма да имаме някои неуспехи. Но нашите спътници, от които имаме нужда в трудните периоди, никога няма да се отрекат от нас. Може би си мислим, че ще го направят; може би затова се опитваме да правим прекалено много неща сами.

Ние не се озовахме в Дванадесет-Стъпковата програма в резултат на спокоен и продуктивен живот. Ние сме тук, защото бяхме изплашени. Защото животът ни не вървеше. И той няма да работи и сега, ако настояваме да се справяме сами. Тук, сега ни се дава втори шанс. Нека се възползваме от него.

Днес ще търся подкрепа от приятелите и от Бог, от които имам нужда. В резултат ще имам един добър ден.
 
hope Дата: Събота, 04-11-2017, 1:40 PM |Съобщение 950
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Щастието е продукт на усилието да направим някой друг щастлив.
--Gretta Brooker Palmer

Егоцентричността ни утежнява потока от обстоятелства около нас; твърде голямото внимание върху самите нас изопачава всичко, което може да ни безпокои. Съсредоточаването върху нуждите на другите обаче намалява това, което сме възприели като наша належаща нужда. Това е прост принцип, който можем да приемем.

Никой от нас не е без проблеми. Това е една от житейските дадености. Чрез тях обаче ние растем и се подготвяме за следващите предизвикателства. Всеки един, който преодоляваме или при който оцеляваме, ни дава възможност да предложим по-добра помощ на някой друг, който ще се изправи пред подобен проблем. Може би ще се справим добре, ако видим всички наши проблеми като подготовка за ръководене на някой, който ще дойде в нашия живот. Помощта за някой друг със сигурност ще повдигне духа ни и ще благоприятства щастието, но неочакваната награда е, че този, който помага, придобива още по-големи ползи от този, на който помага.

Моето щастие е гарантирано, ако помогна на някой друг да го намери днес.
 
hope Дата: Неделя, 05-11-2017, 8:50 AM |Съобщение 951
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Можеш да имаш повече приятели за два месеца, като се интересуваш от другите хора, отколкото можеш да имаш за две години, като се опитваш да накараш другите хора да се интересуват от теб.
- Дейл Карнеги

Ние искахме приятели, но нашата зависимост искаше цялото ни внимание. Нямахме време да бъдем близки с другите.

Е, вече сме отвъд зависимостта! Програмата ни научи, че другите са важни. Нашата цел е да помогнем на другите. Хората станаха важни за нас.

Сега слушаме другите. Ние им помагаме да правят това, което искат да направят, а не това, което ние искаме да направят. Ние помагаме на хората, вместо да ги използваме. Приятелството вече е начин на живот. И още едно обещание за програмата става част от живота ни.

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да знам, че съм тук, за да помагам на другите, а не само на себе си. Чрез другите намирам себе си.

Днешното ми действие:
Днес ще помогна на някого по начина, по който той иска да му се помогне.
 
hope Дата: Понеделник, 06-11-2017, 9:01 AM |Съобщение 952
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Ако никога не сте били уплашени, смутени или наранени, то значи никога не сте живели.
--Julia Soul

Избягваме ли да създаваме нови приятели, защото сме уплашени, че няма да ни харесат? Дали се смущаваме, когато допуснем грешка и затова не се опитваме отново? Когато почувстваме наранени чувствата си, мислим ли, че сме лоши или че нещо не е наред с нас?

Да бъдеш уплашен или срамежлив е част от това да бъдеш жив. Когато се опитаме да се предпазим от болезнени чувства, ние се предпазваме от много прекрасни приключения. Ако се страхуваме да срещнем нови хора, никога няма да имаме близки приятели. Ако спрем да се опитваме, когато сме неуверени, може би никога няма да научим по-добър начин да правим нещата. И ако не споделяме чувствата си, никога няма да разберем, че всички останали имат същите чувства, които имаме и ние.

Какво мога да опитам отново днес, в което не успях вчера?
 
hope Дата: Вторник, 07-11-2017, 10:00 AM |Съобщение 953
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Вратите, които отваряме и затваряме всеки ден, определят живота, който живеем.
-- Flora Whittemore

Често чуваме фразата: "Когато една врата се затвори, другата се отваря." Това означава, че всичко има начало и край. Когато нашето пътуване по един път е завършено, предстои ни друг път.

Не е лесно да почустваме, че врата е затворена. Свършват взаимоотношения, приятелства, кариери и живот… Въпреки че може да не разберем защо вратата се затваря, важно е да си спомним, че Висшата ни сила има всичко общо с нея. По същата причина може да не разберем защо някои врати се отварят, разкривайки възможности, за които сме копнели. Но нашата Висша сила чувства, че сме готови да преследваме новото предизвикателство.

Вратите, които се отварят и затварят днес, ни подготвят за преживяванията ни тази вечер. Вратите, които се отварят и затварят тази вечер, ще ни помогнат да растем към утрешния ден. Ние не сме като мишките в лабиринт, които преследват напосоки пътеки,за да стигнат до сиренето. Ние сме деца на нашата Висша Сила, водени към нашата избрана цел чрез многото врати, които отваряме и затваряме по пътя.

Научих ли, че има причина за всичко в живота ми? Мога ли да се доверя, че пътят ми е подготвен за мен от моята Висша сила?
 
hope Дата: Сряда, 08-11-2017, 11:41 AM |Съобщение 954
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Размишление за деня

Когато реших да поверя живота си в ръцете на Бог, както аз Го разбирам, не можех – дори и в най-смелите си мечти, - да си представя наградите, които станаха мои. Сега мога да се радвам на благословията на собственото ми възстановяване, както и на възстановяването на безброй други, които са намерили надежда и нов начин на живот в Програмата от 12 Стъпки. След всичките години на падения и ужас,  днес разбирам, че Бог винаги е бил на моя страна и до мен.
Дали си давам сметка, че Божията воля е едно от най-добрите неща, които са ми са случвали?

Днес се моля:
Моля се да бъда благодарен за благословената разлика между начина, по който можеше да бъде животът ми  (Част I) и начина по който е сега (част II). В част I аз бях активен зависим, носен от течението на моите страхове и заблуди. В част II съм възстановяващ се зависим, който преоткрива своите емоции, поема отговорностите си и  се възползва от това, което ми предлага животът в реалния свят. Без тази разлика никога нямаше да усетя радостта, която познавам днес, или чувство на душевен мир когато съм близо до моята Висша сила.

Днес ще помня:
Да бъда благодарен за тази разлика.
 
hope Дата: Четвъртък, 09-11-2017, 11:07 AM |Съобщение 955
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Трезвеността е голяма кутия с подаръци, всеки един от които - със стотина малки подаръчета.
--Oscar Morris

Трезвеността е наша собствена награда, която си извоюваме сами. Тя обаче е повече от подарък. Трезвеността е условие за откритост и възприемчивост към съкровищата на живота. Тя е способността да гледаме на света чрез по-меки очила и да чуваме нашите приятели с по-добри уши. Тя е способността да виждаме нещата, каквито са всъщност, вместо както бихме искали да бъдат. Тя е условие за честност и готовност да бъдем верни на себе си и на другите.

Този ден можем да погледнем през прозореца, когато ставаме сутрин. Но независимо от това, което виждаме - друга сграда или двор, и които сме виждали и преди, можем да погледнем към този свят вече без страх. Вече в него няма какво да ни заплашва.

Трезвеността вижда света с отворени очи. Това е дарбата да се научим как да гледаме на света като на приятелско и любящо място. Трезвеността плаче без да се срамува и се смее от сърце. Тя е дар, който ни събужда с надежда и ни позволява да заспиваме в мир.

Днес се моля да се грижа за моите дарове на трезвеност; да не ги приемам просто за даденост.
 
hope Дата: Петък, 10-11-2017, 11:37 AM |Съобщение 956
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Да бъдеш в състояние да грешиш

В активната ни зависимост ние трябваше да се конкурираме с всички, понякога нежно, понякога по-грубо. Винаги трябваше да бъдем правите, а ако сгрешим - да се оплакваме; животът ни изглеждаше непоносим. Никога не бихме могли да кажем простото "сгреших". Страхувахме се от това какво ще се случи с нас, ако го направим. Егото ни беше много крехко; никога не бяхме толкова силни, че да можем да признаем грешките си.

Във възстановяването обаче започнахме да откриваме, че истинската сила идва от това, че можем да грешим и да сме склонни да променим начините на мислене и живот.
Мога ли да се изправя пред грешката си и да се уча от нея?

Висша сила, помагай ми всеки ден да осъзнавам, че да греша може да е за мое добро; че истинската комуникация с другите хора зависи от желанието ми да виждам и приемам и други гледни точки. Помогни ми да помня, че да се уча от своите и чуждите грешки е истински дар.
 
hope Дата: Събота, 11-11-2017, 11:34 AM |Съобщение 957
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Бъдете търпеливи с грешките на другите – така, както и те трябва да бъдат търпеливи с вашите.
--Our Daily Bread

Как се чувстваме, когато някой, когото познаваме, прави грешка? Какво се случва, когато шефът направи грешка и трябва да работим извънредно, за да я поправим? Как се чувстваме, когато един касиер ни връща грешно ресто; когато пощенската служба губи пратката за нас, или механикът не поправя проблема?

Повечето от нас се ядосваме. Тъй като повечето от детството вярвахме, че сме жертви, ни изглежда съвсем естествено и като възрастни да се чувстваме по същия начин. Ние предполагаме, че всички тези хора са били против нас; че те всички в някаква форма са искали да ни накарат да страдаме.

Но всеки прави грешки. Кой от нас е съвършен? Ние направихме много грешки в нашия живот, които вероятно са донесли вреди на другите. Ако можем да се научим да третираме недостатъците на другите с търпение и разбиране, вместо с гняв и възмущение, можем да открием, че и другите се отнасят по същия начин с нас.

Моля се да бъда толерантен с грешките на другите – така, както бих искал и те да се отнасят към моите.
 
hope Дата: Неделя, 12-11-2017, 10:00 AM |Съобщение 958
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Трябваше да се срина, за да разбера, че има и по-лесен начин.
- Робърт Франклин Лесли

През целия ден ние получаваме съобщения, които ни казват как да правим нещата. Вратата към магазина казва: "Издърпайте". Червената светлина ни казва да не се движим през кръстовището. Газовият уред на автомобила ни казва "празен". С тези послания ни се дават насоките, на които да се основават нашите решения.

Можем да изберем да не дърпаме вратата. След това ще прекараме много време и енергия, докато накрая прочетем знака. Така цялото ни усилие ще бъде изразходвано, само защото не можaхме да спрем,за да получим даваното ни ръководство!

Дванадесетте стъпки предлагат насоки за по-лесен начин на живот. Не е нужно да се нахвърляме върху тези стъпки; Всичко, което трябва да направим, е да следваме посоката, която ни дават.

Как мога да използвам Стъпките, за да улесня живота си?
 
hope Дата: Понеделник, 13-11-2017, 9:15 AM |Съобщение 959
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Живот с истината

Много от нас сме водили двойствен живот. Имахме образ за пред обществеността, който бе известен на другите, и  личен образ който никой не познаваше. Беше натрапчив облик, на който и двете страни бяха фалшиви. Много от нас бяхме научени на двойствен живот отрано, тъй като израстнахме в семейства на зависими, в които истинският живот - вътре у дома, се криеше от външни лица.

В тази програма се учим да живеем с истината и да я изразяваме. Тя се изразява повече в нашите действия, отколкото в думите, което казваме. Възможно е да не знаем думите за тази истина, може и никога да не сме ги знаели. Но ние не я измисляме. Тя идва при нас тихо, с течение на времето. Заменяйки своя двойствен живот за един, но истински, започваме да се чувстваме свободни и цялостни.

Моля се да се доверя на възстановяването, да се отдам на работата си по него, и да следвам неговата посока.
 
hope Дата: Вторник, 14-11-2017, 11:36 AM |Съобщение 960
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 957
Статус: Извън линия
Нашият проблем е, че очакваме да се почувстваме сигурни.

Много от нас са имали в миналото кризи и проблеми, но нашите тревоги продължават и в настоящето. Вярваме, че нашата ситуация предизвиква нашите страхове и казваме: "Ако нещата бяха по-различни, щях да се отпусна и след това - да се справя." И все пак, дори когато всичко върви добре, все още се притесняваме, че нещо невидимо е невъзможно. Когато сме потопени в нашите страхове, ние сме неспособни да се освободим и да живеем радостно, емоционално потиснати сме.

Нашият проблем не е, че животът е несигурен. Разбира се, че е. Нашият проблем е, че очакваме да се почувстваме сигурни. Ние влагаме голяма енергия в постигането на контрол и в това, че всичко което правим, е в реда на нещата, но съвсем естествено не можем да контролираме всички и всичко. Тогава започваме да мислим, че нещо не е наред. Изпадаме в объркване и ужас.

Вместо всичко това, ние можем да изберем да превърнем страховете си във вяра в нашата Висша Сила. Правим го, като говорим открито за нашите страхове, като предприемаме стъпките, които можем, и се доверяваме на Висшата сила за резултатите. 

Днес ще опиша нещо, от което се страхувам, и ще го предам на моята Висша сила.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 64 of 65«1262636465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz