Дар за Днес - Page 68 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Понеделник, 05-03-2018, 11:49 AM |Съобщение 1006
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Аз съм само един човек, но все пак съм човек. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо; и тъй като не мога да направя всичко, аз няма да се откажа да направя онова, което мога.
--Edward Everett Hale

Веднъж чух някой да казва: "Знанието не те държи трезвен, държи те трезвен това, че го правиш". Имаме смисъл в думите му. Действията ни, а не толкова нашето знание, ще ни помогнат да останем трезви. Възстановяването е програма за действие, тя ни учи да правим нещата, които ще допринесат за нашето възстановяване днес.

И всички знания на света няма да ни помогнат да се възстановим, ако не използваме това, което сме научили. Подобно на добрите намерения, знанието е само началото. След това трябва да правим - и да не правим - нещата, които сме научили, и които ще ни помогнат да постигнем напредък във възстановяването.

От нас зависи да позволим на Стъпките да работят в живота ни днес. Ние сме отговорни за живота си, за действията си, за ходенето на сбирки, за намирането на своята Висша сила, както и за молитвата и медитацията – все важни неща за непрекъснатото укрепване на нашия духовен живот.

Знанието какво трябва да направим, е една добра първа стъпка. Поставянето на тези знания в действие, ден след ден, по всяко време, ще ни донесе радостта от истинското възстановяване и новия живот.

Днес се моля за силата да постигна това, от което се нуждая, и да предприема нужните действия за моето възстановяване.
 
hope Дата: Вторник, 06-03-2018, 9:43 AM |Съобщение 1007
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Поражението може да послужи за победа
--Edwin Markham

Животът ни е нанесъл известни драскотини. Така че какво? Драскотините са рани, освен че са неизбежни и болезнени. Всяко нараняване е част от процеса, който ни позволява да прегърнем живота като творческо преживяване и да видим света по нов начин, като начин на състрадание и разбиране. Възстановяването не е въпрос на избягване на по-нататъшни удари или на прикриване на раните, които вече имаме. То е въпрос на разбиране какво означават те и как можем да работим с тях.

Нараняванията не трябва да ни засрамват, нито да ни направят горди. Те са просто доказателство, че сме живи, че сме живяли. Възстановяването ни дава възможност да се учим от тях, да ги приемем като нови пространства за растеж. Когато решаваме да гледаме на тях като на придобити възможности, а не като на загубени възможности, ние стоим много по-високо и в собствените си очи, и в очите на другите.

Днес ще погледна на раните в трудния си житейски опит в нова светлина.
 
hope Дата: Събота, 10-03-2018, 9:21 AM |Съобщение 1008
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Познание

Как става така, че можем да чуваме много по-добре, след като сме работили по нашите Стъпки? Да не би някой да е почиствал ушите ни през нощта? 
Ние намираме, че вече сме в състояние да слушаме какво всъщност казват хората, а не само това, което казват според нас. Нашата програма ни учи да не съдим думите преди или след тях. Оставяме да съди Бог. Опитваме се да се учим от всички, защото всеки човек, с когото се срещаме, има някакво познание.

Знанието ни е толкова достъпно, както никога досега. Вече не се страхуваме от нови идеи и мнения, които не са наши собствени. Нашето възстановяване става все по-добро с всеки момент, когато отваряме умовете си към нови идеи.

Знанието е нещо, което ми се предлага свободно. Когато не знам нещо, го признавам. Да знам, че не знам, е също познание.
 
hope Дата: Неделя, 11-03-2018, 11:50 AM |Съобщение 1009
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Човек без амбиция е мъртъв човек. Човек с амбиции, но не умеещ да обича, е мъртъв човек. 
--Pearl Bailey

Дали нашата чаша е наполовина пълна или наполовина празна? Ние може да гледаме на себе си като на позитивни хора, но когато отделим време да проучим внимателно нашите мисли, е възможно да бъдем изненадани. Може да има много неща, от които да се оплакваме, но какво от това? Можем да изберем нещастието или щастието. Всичко е в това как гледаме на обстоятелствата ни, всичко е в нашите нагласи.

Вместо да се хващаме за сметките, които имаме да плашаме, можем да станем благодарни за парите, които все пак имаме. Вместо да мислим за това, което ни липсва в живота, можем да сме благодарни за уединението с което разполагаме за тихите моменти с Бог. Вместо да се чувстваме наранени от това, което приятелите и семейството ни правят или не правят, можем да се чувстваме благословени, че ги имаме в живота си.

Днес няма да бъда претенциозен; вместо това ще преброя всички благословии, които са ми дадени знаейки, че без тях наистина ще бъда загубен.
 
hope Дата: Понеделник, 12-03-2018, 12:58 PM |Съобщение 1010
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Опитът ме научи, че когато съм нетърпелив, всъщност се стремя да отложа нещата. Нещастията имат своя живот и своите ограничения, своята болест и своето здраве.
--Montaigne

Програмата не работи за нас. Ние сме неразбрани. Нищо не се случва и по време на работа. Просто не можем да прогледнем. Защо някой не ни помогне?
Нашето нетърпение… Ние ставаме раздразнителни и обвиняваме другите за нашите недостатъци.

Нетърпеливи сме! Губим досега с темпото на живот и нашия собствен, специфичен ритъм.
Нетърпеливи сме! Ние сме убедени, че зависимостта ни никога няма да престане да ни измъчва.

Нека намалим скоростта и да се върнем към връзката ни с ритъма на живота. Ние знаем, че всичко има своя сезон, своето движение и своя край. В момента може да ни измъчва люта зима, но ще дойде пролетта, след това - лятото. Нищо не остава статично; всичко се променя и расте. Съществува някакъв план за целия живот, включително и нашия – просто трябва да сме достатъчно търпеливи, за да го различим.

Имам нужда да се забавя и да се свържа с ритъма на моя живот и живота извън мен.
 
hope Дата: Сряда, 14-03-2018, 10:05 AM |Съобщение 1011
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Важно е да имаме свой план за бъдещето; наложително е да приемем изход, който не сме планирали.
-- Molly McDonald

Понякога се чувстваме объркани за това как да живеем само за днес, и едновременно с това да изготвяме стратегически планове за бъдещето. Изглежда противоречиво да се опиташ да направиш и двете. И все пак това означава здравословно възстановяване.

Целите, които си поставяме, ни помагат да насочим вниманието си. Те ни дават необходимия фокус. Те ни дават ентусиазъм да се възползваме максимално от възстановяването. Но точно както имаме нужда от цели, за да укрепим решимостта си да напредваме, имаме нужда и от готовност да позволим на Бог да бъде включен в нашите усилия и, още по-важно, да поеме резултатите. Божията роля и нашата, макар и свързани, всъщност са съвсем отделни. В нашата бързаме да се движим напред, понякога забравяме да се обърнем назад, когато свършим нашата част.

Ние се учим на радостта да живеем за днес, за мига. Ние позволяваме на Бог да бъде отговорен за резултатите от нашите усилия. Всеки ден от възстановването ни дава повече време да практикуваме, като правим само това, което трябва да направим, и оставяме останалото в Божиите ръце.

Трябва да оставя Бог да поеме отговорността за резултатите от моите усилия днес. Ако го направя, ще бъда обгрижен по най-любящия начин.
 
hope Дата: Четвъртък, 15-03-2018, 11:05 AM |Съобщение 1012
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Преди моето дете да стане зависим

Преди синът ми да стане наркоман, той беше просто дете. Моето дете.  Преди да стане наркоман, обичаше да се шегува, да раздава силни прегръдки, да работи усилено. Разбира се, като всеки друг, и той понякога лъжеше или казваше неща, които бяха оскърбителни, дори смазващи. С други думи, детето ми беше съвсем нормално.

Въпреки, че е направил някои лоши неща, докато е бил наркоман, синът ми не е лош човек. Той е болен човек. Когато зависимостта обсеби детето ми, това се случи хаотично и безразборно; но синът ми, в същността си, е един от най-малкото "лоши" хора, които познавам. Независимо от това, аз много често го съдех. Сега знам, че зависимостта не е нещо, което някой би искал да избере.

Иска ми се да не бях чакала да се случи най-лошото, преди да отворя очите и сърцето си. Да бях погледнала на зависимостта му като на болест и да го обичам като всеки друг болен човек.

Зависимостта може да се случи на всеки.
Не съдете, просто обичайте.
 
hope Дата: Петък, 16-03-2018, 1:43 PM |Съобщение 1013
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Страхът е само илюзия. Това е илюзията, която създава усещането за отделеност - фалшивото чувство за изолация, което съществува само във вашето въображение.
--Jeraldine Sounders

Ние сме сами само в съзнанието си. В действителност всеки от нас допринася необходимото, което води до завършеността и цялостността на Вселената. Самото ни съществуване гарантира равнопоставеността ни с всички други, което, когато е напълно разбрано, облекчава нашите страхове. Нямаме причина да се страхуваме от присъствието си, или да се страхуваме от нови ситуации, когато осъзнаем, че всички ние сме равнопоставени. Талантите на никой не са по-ценни от нашите собствени и всеки от нас е талантлив по начин, който е точно подходящ за неговите обстоятелства.

Свободата от страхa е решение, което можем да вземем по всяко време. Можем просто да се откажем от него и да го заменим с нашето разбиране за равнопоставеност с всички хора. Поемането на отговорност за страха ни и за нашата свобода от него, е първата стъпка към една перспектива, обещаваща по-здравословно емоционално развитие.

Ако днес се страхувам, това е защото съм забравил реалността на моето съществуване. Аз съм равен с всички хора в моя свят и ние всички сме необходими един на друг.
 
hope Дата: Събота, 17-03-2018, 11:36 AM |Съобщение 1014
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Нямаме право да питаме "Защо ми се случи това?" когато дойде скръбта, освен ако не си задаваме същия въпрос при всеки момент на щастие, който идва при нас.
- Неизвестен автор

Един милионер искал синът му да разбере, че светът е съставен от онези, които са постигнали щастие, защото винаги са имали всичко което са искали, и от онези, които са живели в нещастие, защото техните борби никога не са свършвали, съответно са имали почти малко или нищо. Той попитал един от най-нископлатените си работници, дали синът му може да остане за един уикенд внеговия дом, и работникът се съгласил.

Когато уикендът свършил, милионерът отишъл да прибере сина си. По пътя за дома той попитал сина си: "Какво научи за това как живеят другите?"

„- Много“ - отвърнало момчето, - „ ние имаме куче, но те имат три кучета и няколко котки, дори имат пилета, патици и магаре. Ние имаме плувен басеин, но те имат огромно езеро; ние имаме палуба и яхта, но те имат заден двор, в който има много овошки и цветя, а на вечеря всички сядат на масата, смеят се и разговарят заедно.“

Милионерът седял мълчаливо, слушайки сина си. А той продължил: „- Татко, предполагам, че урокът, който е трябвало да науча, е колко сме бедни ние всъщност.“

Днес, вместо да съжалявам за това, което нямам, ще бъда щастлив за всичко, което ми е дадено.
 
hope Дата: Понеделник, 19-03-2018, 9:09 AM |Съобщение 1015
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Ако има нещо, което трябва да се направи по-трудно, ние – алкохолиците, сме го открили.
-- Anonymous

Когато използвахме алкохол или други наркотици, правeхме повечето неща по трудния начин. Можехме да превърнем една проста задача в дългосрочен проект. Можехме да превърнем един прост проблем в огромен спор или плеяда от аргументи. Ние бяхме гиганти в правенето на нещата по трудния начин!

Трябва да променим това. Заслужаваме по-лесен живот. Добре е да тръгнем по гладкия път. В нашата програма имаме мото за това: Прави го просто, Първите неща - на първо място. И много други. Те ни напомнят, че е добре да живеем с възможно най-малко проблеми.

Молитва за деня:
Висша сила, покажи ми как да живея по-прост и по-лесен живот. Ако те слушам по-добре, няма да е нужно да правя всичко по трудния начин,.

Действие за деня:
Ще изброя три или четири неща, с които правя живота ми по-труден, отколкото трябва. Ще ги споделя с приятел.
 
elica Дата: Вторник, 20-03-2018, 6:50 AM |Съобщение 1016
С опит
Група: Администратор
Постове: 170
Статус: Извън линия
Благодаря за даровете, hope! smile

Спокоен ден на всички!
 
hope Дата: Вторник, 20-03-2018, 10:12 AM |Съобщение 1017
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Спокоен и уютен да е! Казват, че днес настъпва астрономическата пролет. Колкото и да е снежна - поне при мен, нека е добре дошла такава, каквато е. Да донесе на всички ни мир, здраве, прекрасни и цветни пролетни дни! 

----------------------------

Ако можехме да прочетем личната история на нашите врагове, бихме намерили в живота на всеки един достатъчно тъга и страдание, които да обезоръжат нашата враждебност.
--Henry Wadsworth Longfellow

Повечето от нас си причиняваме сами неприятности, като реагираме прекалено много на това, което другите казват или правят. Като зависими ние сме готови да виждаме всички останали като "врагове", вместо да погледнем в себе си за истинската причина за нашите беди.

Ако можем да направим достатъчно дълга пауза, за да открием собствения си скрит дискомфорт и изкривени нагласи, преди да реагираме с тежка критика или отмъстителна тишина, можем да променим нашите разрушителни първични импулси в едно любящо общуване с другите.

Днес се моля да не бързам да критикувам или осъждам другите. Ще гледам на другите не като на врагове, а като на приятели в моето пътуване към себе си.
 
July Дата: Вторник, 20-03-2018, 7:27 PM |Съобщение 1018
С опит
Група: Администратор
Постове: 294
Статус: Извън линия
heart
 
hope Дата: Сряда, 21-03-2018, 2:31 PM |Съобщение 1019
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
heart

Отрита и честна комуникация Да предполагаме какводругите хора мислят или чувстват, без да сме ги питали, ни води единствено до тяхното
неразбиране, оттам – и до недоразумения. Това е точно толкова пагубно, както и да предполагаме, че другите хора могат да знаят това, което искаме, или се нуждаем, без да сме им казали. Много потенциално добри приятелства и бракове загиват заради нашите фалшиви предположения и липсата на открита, ясна и честна
комуникация.

Дали приехме, че другите не могат да знаят какво мислим или чувстваме, докато не им кажем? Дали приемаме за даденост, че "мълчанието означава съгласие"? Дали приехме, че другите не са длъжни да имат време за нас, или пък да се погрижат за нас, ако не ги потърсим и помолим да поговорят с нас? Смятаме ли, че другите могат да четат какво се върти в умовете ни, без дори да си отворим устата?

Ако приемаме, че другите имат същите ограничени или изкривени мисли като нашите, то ние трябва да поемем инициативата да търсим отговори на въпросите си и да даваме честни отговори в нашите взаимоотношения.

Днес няма да допусна грешката да проектирам собствените ми чувствата спрямо другите. Ще започна честна и открита комуникация.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 21-03-2018, 2:32 PM
 
hope Дата: Четвъртък, 22-03-2018, 9:32 AM |Съобщение 1020
С опит
Група: Потребител
Постове: 1038
Статус: Извън линия
Целта на ученето е израстване; нашите умове - за разлика от нашите тела, могат да продължат да растат, докато сме живи.
--Mortimer Adler

В някои области на нашия живот ние сме точно на целта. Нашето ниво на зрялост е точно както трябва да бъде, и ние преминаваме през етапите, през които хората на нашата възраст трябва да преминават. В други области това не е така. Ние сме сложни хора, не сме равномерни. Във всички ни има зони, потопени като че ли в емоционален лед; области, които не са почувствали свободната топлина на слънцето.

Не можем да очакваме, че ще се движим напред и ще израстнем изведнъж. Не само че е добре да се движим бавно - това е често единственият начин, по който може да израстваме. Объркване, конфликт или болка – всички те могат ни накарат да се оставим на минали подобни спомени, или да „замразим“ чувствата си, за да се усещаме в безопасност. Духовното израстване е дълъг процес и ние можем да си позволим повече време да се лекуваме. Задачата ни сега не е да отричаме или да се крием от настъпващите промени, а да имаме увереността, че лечебната топлина на програмата ще се отразява във всички области на нашия живот и ще ни помогне да бъдем пълноценени.

Благодарен съм, че получавам време и търпение, за да продължа растежа си.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz