Дар за Днес - Page 7 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 7 of 65«12567896465»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Неделя, 18-05-2014, 9:23 AM |Съобщение 91
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Трябва да търсим Бог за помощ постоянно –но не защото  Той трябва да знае нашата ситуация, а защото ние се нуждаем отдуховната дисциплина на молитвата.- Catherine Marshall

 Бог трябва да знае това, което наистина желаем,преди да сеобърнем към Него. Бог знае, че разчитаме и Му се уповаваме за това,от което наистина се нуждаем. Как да развием своето доверие в Него? Отговорът е : подобнона повечето други неща, чрез практикуване.

 Ако не беше необходимо да си напомняме ежедневно или почасово, че цялата власт произтича от нашия Създател, ние бихме могли да кажем набързо една молитва в началото   на всяка седмица или година, и с това да приключим. Навярно Бог може да запълни нашите искания за една година напред. Но целта на молитвата не са нашите желания. Целта на молитвата е опознаването ни с Бог.

 Имам нужда да бъда във връзка с  Бог всеки час от деня.
 
hope Дата: Понеделник, 19-05-2014, 10:15 AM |Съобщение 92
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Израстване

Ние всички се изявяваме на две нива: едното е публично (навън),  другото – лично (вътрешно). Публичното ниво е това, което правим и казваме. Личното е това, което мислим,и това което репетираме в нашите умове, за да го извършим на публичното ниво. Въпреки  че не винаги можем да осъществим това, което репетираме в съзнанието си,то ни помага да оформим свояхарактер и направлява нашите действия.

Дали репетираме гняв, омраза, критичност и съдене, и дали репетирамесъответните думи, с които да ги изразим? Дали репетирамеупотребата на алкохол и наркотици, старите начини на живот? Ако е така, ние рискуваме възстановяването,което сме постигнали.

За да запазим изградения вече характер и продължим да го надграждаме, ние трябва да репетираме доброта, търпение и любов. Трябва да  практикуваме осъзнаването, че нашата Висша сила е важната и водеща ни в нашияживот.

Дали израствам духовно?

Моля се днес да практикувам доброта, търпение и любов във всички мои дела.
 
hope Дата: Вторник, 20-05-2014, 9:24 AM |Съобщение 93
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Oтговорност и критичност

Дали съм отегчен? Прекалено критичен? Уплашен или разтревожен? Ако отговорът на някой от тези въпроси е "да", е твърде вероятно да страдам от последиците на отлагането и избягването.

Когато се измъчвам от скука, може би е защото не търся или не искам да започна конструктивните промени в моя живот. Когато отказвам да задавам въпроси или да търся отговори на въпросите, които вече имам, само задълбочавам усещането си за провал и празнота.

Когато съм  критичен към другите, е много вероятно самият да съм станал  бездеен.  Хората, които са заети с желанията на сърцето си, отделят малко време да се оплакват от действията или мненията на другите.

Когато ме мъчат безпокойство или страх за бъдещето, може би е защото съм отложил за утре нещата, които се налага да направя днес. Надявам се и искам животът ми да се подобри, но същевременно избягвам неприятни за мен задачи или проблеми. Това е един от най -„добрите” начини да се самоунищожавам. Ако искам денят ми днес да бъде пълноценен, трябва да направя нещо конструктивно с него.

Днес ще се опитам да се справя с най-малко две неща, които се страхувам да направя. Няма да губя времето и енергията си, за да се лутам в скука, тревога, критичност или страх. Ще правя това, което трябва да направя, дори ако изисква повече усилия, риск и промяна в мен самия.

smile


Съобщението поправено от hope - Вторник, 20-05-2014, 9:27 AM
 
hope Дата: Сряда, 21-05-2014, 11:59 AM |Съобщение 94
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Смирение = Реализъм = Вътрешно спокойствие и сила.
-Anonymous

Повечето от нас сме преследвали в продължение на години  неуловимото нещо, наречено душевно спокойствие.Мислехме, че нашите бягства от реалността ще ни донесат мир испокойствие. Когато се връщахме в действителността, откривахме отново жестоката болка, която ни караше да се затичаме обратно към употребата. Така беше ден след ден, седмица след седмица, месец след месец,година след година. Бягахме от болката > отново ни болеше > тичахме обратно, за да избягаме от болката, но само за да открием нова, още  по-жестока болка.

След това нещо се случи. Нашата зависимост вече не  можеше да ни помогне да избягаме. Вече не намирахме това, което търсехме. Опитахме с помощта на нещо друго, но подобно. И накрая, всичко,което беше останало от живота ни, беше болката.

Програмата и Общността ни помагат да разберем, че реалността  не  енашият проблем. Нашият проблем е в опитите да избягамеот  реалността. Когато практикуваме поверяването на нашата воля и живот на по-могъща сила, идва спокойствието, което води до приемането на реалността. Това ни дава така жадуваните вътрешен мири сила.

Надявам се и вярвам,че промените в моето възстановяване са необходими и добри за мен.

smile
 
hope Дата: Четвъртък, 22-05-2014, 8:36 AM |Съобщение 95
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Повярвахме, че Сила по-могъща от нас самите може да ни върне здравия разум.
- Втора стъпка

Ние започваме да вярваме в един по-добър живот чрез изключителния дар, даван ни от другите възстановяващи  се -като ги изслушваме, като ги виждаме, както и когато виждаме резултатите от дара на възстановяването в живота си, когато работим по Програмата. Има сила, по-могъща от нас самите. Има реална надежда, че нещата могат и ще бъдат по-различни и по-добри за нашия живот и за нас.

Ние не сме в програма "направи го сам". Не се налага да упражняваме силата на волята си, за да се променим. Не  се налага и да принуждаваме нашето възстановяване да се случи. Не се налага да правим тези неща, за да повярваме, че съществува сила по-могъща от нас самите – една сила, която ще заработи в нашия живот. Тази сила ще направи за нас това, което и най-големите и най-усърдните ни собствени усилия не могат да направят.

Нашата Висша сила ще ни върне към нормалния, смислен и ползотворен живот. Всичко, което трябва да направим, е да повярваме в това.

Отвори очите си. Огледай се. Виж хората около тебе.
Виж изцелението, което те са открили. След това открий своята собствена вяра, своето собствено изцеление.

Днес, независимо от моите обстоятелства, ще вярвам, че Сила по-могъща от мен може, и ще ме върне в мирния, здрав начин на живот.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 22-05-2014, 8:41 AM
 
hope Дата: Петък, 23-05-2014, 9:56 AM |Съобщение 96
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Когато пътят не е ясен

Понякога умоветени са затормозени, напрегнати и объркани. Не сме сигурни какваще бъде следващата ни стъпка, как ще изглежда, в каква посока сме се запътили.

Това е време, в което да спрем, да изчакаме за напътствия. Време, в което да пуснем страховете да си отидат. 

Ако не е дошло подходящото време, изчакайте. Ако пътят не е ясен, не се хвърляйте напред . Ако отговорът или решението са заплетени, поспрете.

Споразумейте се с паниката, напрежението и страха; не им позволявайте да контролират и диктуват решенията ви. Чакането не е лесно. Не е забавно.  Но често е необходимо, за да получим каквото искаме.

Не е спряло времето. Отговорът ще дойде. Силата ще дойде. Подходящото време ще дойде. Доверете се. И всичко ще бъде наред.

Днес ще изчакам, ако пътят пред мен не е ясен. Ще се доверя, че нужната ми яснота ще дойде.
 
hope Дата: Събота, 24-05-2014, 10:10 AM |Съобщение 97
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
" Тайната е в това да имаш добър компас и да можеш да следваш вятъра. "

- WillWatkins – Sid Seal, Houseman

 Тайната  за нас  е в това никога да не позволяваме на нашето възстановяване да се превърне  в " мъртва вода. " Поддържаме и следваме възможно най-добрия компас благодарение на  работата си по Стъпките.Тази работа ни казва какво трябва да правим и къде трябва да бъдем в нашето възстановяване. Нашият спонсор ни помага в това, помага ни да запазим курса си.

 Освен това, ние се нуждаем от енергията отвъд нас , която да ни предпази от застой, или от изоставяне от Пътя, по който сме поели.
Ние поддържаме тази енергия - този " попътен вятър " - чрез Програмата, която е новият  ни начин на живот. Колкото повече оставаме на пътя, толкова повече вятърът на възстановяването
продължава да ни движи.
Ние се задържаме на пътя на този вятър, като посещаваме сбирки най-малко веднъж седмично, както и с помощта на инструментите за възстановяване, чието ползване е въпрос на ежедневен навик.

 Молитвата ми за Деня:

 Висша сила, помогни ми да помня, че моята духовност зависи най-вече отначина, по който използвам Твоята енергия.

 Днешното ми  действие:

 Има ли дни, в които искам да пропусна четенето на литература завъзстановяване, молитвата,  сбирките,съзнателния контакт с моята Висша сила? Аз ще говоря с моя спонсор за изготвянето
на план, с помощта на който да подобря ежедневната си работа по Програмата.
 
hope Дата: Неделя, 25-05-2014, 8:34 AM |Съобщение 98
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Приятелство

Преди да започнем възстановяването си, ние бяхме приятели с тези, с които пиехме или употребявахме; ние се прегръщахме с много хора, но най-често нямахме истински приятел, на когото дори да се обадим.
За дълго време ние самите не бяхме надеждни приятели. Твърде бедни тялом и духом, за да бъдем щедри, ние не бяхме приятели дори на себе си - как бихме могли да да бъдем приятели на някой друг? И накрая, ние просто се отказахме от приятелството. Отношението ни към него стана „Защо всъщност са ми приятели? И кой всъщност има нужда от мен?”

С възстановяването си осъзнахме, че вече имаме приятели. Добри приятели. Бяхме станали хора, заслужаващи любов. И най-удивителното нещо беше, че всички те, до един ни обичаха. Вече можехме да имаме истински приятели. Ние самите също можехме да бъдем приятели. Вече не бяхме ненадеждни и бедни, вече можехме да даваме от себе си. Вече не се налагаше да купуваме чуждата любов, достатъчно беше да можем да приемем любовта на другите. Вече не подозирахме мотивите на другите, за да можем да приемем приятелството им.

Научавайки се да обичаме себе си и другите, ние започнахме да приемаме, че другите хора биха могли да ни обичат, и то много. Сега можехме да се доверяваме и на себе, да бъдем добри приятели със себе си. С все по-голям кръг от приятелски настроени хора, ние можехме да рискуваме да бъдем себе си. Знаехме, че каквото и да се случи, ще можем да се справим. Какво прекрасно усещане за сигурност и доверие имаме сега, когато открихме приятелството!

Днес се моля да ценя приятелите си и да мога да бъда добър приятел на другите.


Съобщението поправено от hope - Неделя, 25-05-2014, 8:38 AM
 
hope Дата: Понеделник, 26-05-2014, 12:29 PM |Съобщение 99
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Търпението е необходимо спрямо всички, но преди всичко - спрямо самите нас. -Saint Francis De Sales

Една нощ Сандра имаше проблеми с подреждането на пъзела. Ядосана, тя избута всички парчета в огромна купчина. "Не мога да се справя с това", - каза тя, изправи се и се тръшна на дивана.

"Нека ти разкажа една история, " - каза баща й, сядайки до нея. - " Имало една дъщеря, която помагала на баща си да се грижи за бебето -нейна сестра. Търпеливо - отново и отново, тя помагала на бебето да стои на крака и да се опитва да ходи. Един ден същата дъщеря се опитвала да подреди пъзела, но се отказала само след няколко опита. Беше забравила колко пъти-може би стотици - беше помагала на своята сестричка в нейните опити. "

Всички ние понякога сме като Сандра. Забравяме, че трябва да си позволим и неуспеха, въпреки че до сега сме имали серия от неуспехи, от които сме научили много. С помощта на търпението ние си позволяваме да поемаме рискове, които иначе не бихме поели; ставаме способни да изследваме друг начин, по който да постигаме онова към което се стремим; разширяваме нашия свят от възможности. Животът досега е бил толкова търпелив с нас, нали?! Е, сега е наш ред.

В какво съм се провалил, и кое е това, което мога да опитам отново днес?


Съобщението поправено от hope - Понеделник, 26-05-2014, 12:31 PM
 
hope Дата: Вторник, 27-05-2014, 11:29 AM |Съобщение 100
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Ако недостатъците на човек бяха написани на челото му, той навярно щеше да ходи с придърпана до очите си шапка. - Келтска поговорка

 Когато работим над своите недостатъци и несъвършенства, ние се занимаваме с основните въпроси на това да бъдем хора. Може да имаме грубо, критично и цинично отношение към несъвършенствата на другите, но можем и да осъзнаем и приемем, че всеки един човек е несъвършен, но израстващ духовно, точно като нас.

 Начинът, по който ние гледаме на грешките и недостатъците на другите, и начина по който  гледаме на собствените ни, са взаимосвързани. В своето духовно пътуване трябва да започнем от предпоставката,че нито един човек, никога не може да постигне съвършенство.

  Съвършенството, перфектността са недостижими, защототе просто несъществуват в човешкия живот. Можем да бъдем мили, можем да обичаме докато живеем живота си. Може да имаме много или малко, но все положителни черти наред с недостатъците си. И като несъвършени, но търсещи духовното си израстване, трябва да бъдем отговорни спрямо себе си. Трябва да имаме стандарти за своето поведение и да се придържаме към тях,признавайки грешките и недостатъците си, и като поправяме причинените от нас вреди винаги, когато можем.

 Ще се опитам да признаягрешките си и да се откажа от идеята да стана съвършен.
 
hope Дата: Сряда, 28-05-2014, 9:48 AM |Съобщение 101
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Само желанието не е достатъчно. Важни са действията ни.

Обикновено когато не сме склонни да поемем даден ангажимент, казваме, че „ще се опитаме”. Възможно е да не си даваме сметка, но когато казваме: „ ще се опитам” то е, защото  не сме готови да дадем цялото усилие, което се изисква. Всъщност го казваме, когато не искаме да признаем, че нашата решителност е слаба и вяла. И обикновено се самозаблуждаваме, че само с желанието да опитаме, ще я победим.

Някои предизвикателства пред нас не могат да бъдат преодолени само с думите: „ ще го направя; искам да го направя”. Но винаги можем да изберем да направим нещо, с което да си помогнем.

Не можем да победим планината, но можем да изкачим някои от нейните скали.

Ние трябва да се ангажираме с проблема си, за да опознаем по-добре и него, и мястото си в него. Всяко действие, което ни води донякъде, ни подготвя за следващите действия. Учим се дори от грешките си, докато се движим. Понякога именно те – осъзнаем ли ги - ни доближават до постигането на нашата цел. Защото както вярата без действия на вяра е мъртва, по същия начин и желанието/готовността без действия е една самозаблуда, болна
илюзия.

Днес не само ще се опитам, но и ще направя нещо, за да се придвижа към целта си.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 28-05-2014, 9:51 AM
 
hope Дата: Четвъртък, 29-05-2014, 10:48 AM |Съобщение 102
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Мисъл за деня :

Научете се на нови умения и нови навици. Смелостта да научим нещо ново е изключително ценна за духовното ни
израстване.

Утвърждение за деня:

Аз съм готов да науча нови умения и навици. Ето защо днес ще направя нещо, в което все още не съм достатъчно
добър.

Действия за деня:

Някога избягвали ли сте да правите неща, защото сте ги намирали за прекалено трудни, или защото ви е било страх? Отказвали ли сте се от усвояването на нови умения, защото сте се страхували, че ще допуснете грешка, или защото сте ги намирали за нещо глупаво? Ако сте като повечето от нас, вие сте правили това. И подобно на много от нас, сте пропуснали много възможности, защото сте се страхували да научите нещо ново.

Помислете за нещата, в които сте добри. Спомнете си първия път, когато сте направили нещо от тази сфера. Обзалагам се, че не сте били чак толкова добри. Всъщност, ако сте като мен, би следвало да сте опитвали, опитвали, и пак да сте се опитвали, преди да успеете да го направите както трябва. Така ли е? Права ли съм? И в крайна сметка сте осъзнали, че последователното практикуване на съответното ново умение ви дава увереността, че можете да се справите? Помислете за това колко добре се почувствахте, когато разбрахте това, и в крайна сметка усвоихте умението/навика.

Няма съмнение, че  ученето и усвояването на нови умения е трудна, бавна, последователна работа. От време на време може да ви изглежда дори страшна, или пък некомфортна. В миналото ми всеки път, когато се опитвах в нещо ново, и не успявах от първия път, аз исках да се откажа. Чувствах се все едно животът ми е свършил. Сега е друго. Сега не искам да се откажа. Имам дни, когато знам какво правя, но все още се чувствам неуверена, или дори сигурна, че няма да успея. Но в тези дни  аз простоне се отказвам.

Днес ще помня, че каквото и да изпитвам, е част от моя живот, който е процес. Моята работа в този процес е
да продължа да се уча.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 29-05-2014, 10:52 AM
 
hope Дата: Петък, 30-05-2014, 11:21 AM |Съобщение 103
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
... чрез промяна на вътрешните нагласи насъзнанието си човешките същества могат да променят външния аспект на живота си. - Уилям Джеймс

" Няма смисъл, така или иначе ще се проваля." - това е отношение. Някои отношения, нагласи наподобяват: "Аз съм велик, и хората трябва да се съобразяват с мене" или "Аз заслужавам само добри неща", или "Правилата и законите са за другите, но не и за мен".

Подобни нагласи могат да разрушат нашата трезвеност,семействата ни, работата, образованието, интимния ни живот, финансовото благосъстояние и духовно израстване. Добрата новина е, че можем да променяме нагласите си. Вярно е, изисква се много практика, постоянство и търпение, но ако наистина решим да им обърнем внимание и да променим тези, които са вредни за нас, можем да успеем. По този начин можем да  ръководим собствения си растеж и да създаваме по-добър, по-позитивен свят за себе си.

Днес ще отделя повече внимание на моите нагласи и за променянето на тези, които са вредни.
 
hope Дата: Събота, 31-05-2014, 7:38 AM |Съобщение 104
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Още на петнадесет години животът ме научи по несъмнен начин, че да се смириш е много по-почтено от това да се бориш, особено ако нямаш избор . --Maya Angelou

 За да стигнем до там, където сме днес, ние трябваше да се предадем и поверим на Сила по-могъща от самите нас. И всеки ден трябва да се обръщаме към Нея за сила и напътствия. Това е нашето смирение. За нас съпротивата означава борба - борба с другите, както и вътрешна борба.

 Смирението е несъвместимо с борбата. Ние не можем да контролираме неща извън себе си. Не можем да контролираме действията на нашето семейство или нашите колеги. Но  можем да контролираме отношението и реакциите си спрямо тях. И когато избираме да се откажем от опитите си за контрол, ние намираме душевен мир и спокойствие.

 Това, от което се отвращаваме или ненавиждаме; това, от което ни е страх; това, което искаме да обсебим - всичко това като че ли внезапно започва да се отдалечава, когато решим повече да не му се противопоставяме, когато решим повече да не се борим с него. Реалноститена живота започват да идват при нас по мистериозен начин. А понякога се борим толкова много и дълго, само за да научим, че докато не изоставим борбата, необходимото ни никога няма да бъде наше...  Приемането и смирението ни носят просветление. Веднъж отказали се от борбата, уроците на живота стават простичкии ясни.

 Програмата 12 Стъпки ни помагада преструктурираме живота си. Ние откриваме, че много от предишните, автоматични отговори вече не са годни, че не ни носят това, от което се нуждаем и искаме. Това означава, че трябва да опитваме ново, по-малко (или почти не!) практикувано досега поведение, като например да бъдем честни, без да бъдем груби или критични.

 Да се учим на топлота и обич е нещо възможно. Спомощта на тази програма и на приятелите в нея, ние се учим да изразяваме одобрението и любовта, които са ни дадени от нашата Висша сила. Раздаването на това, което ни е дадено, е в споделянето му помежду ни, и то е абсолютно безкористно и искрено.

 Днес ще се постарая да не нараня никого, дори с какъвто и да било коментар. Искрено и безкористно ще споделя любовта и приемането, които са ми дадени.
 
hope Дата: Неделя, 01-06-2014, 10:37 AM |Съобщение 105
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Използване на новите ежедневни инструменти

Дали сме се заклещили в мисленето "само ако"? - "Aко само имах повече пари."; "Ако само бях по-привлекателна."; "Ако само родителите ми бяха чели д-р Спок.".... Tова „ само ако" няма да ни отведе до никъде. Ще постъпим по-добре, ако се замислим за това, което трябва да извършим днес.

Дали си спомняме, че сме щастливи просто защото сме живи? Дали сме благодарни, че този ден, в този момент сме чисти и трезвени? Помним ли, че имаме на свое разположение програмата 12 Стъпки и всички нейни инструменти?

Когато живеем подчинени на мисленето "само ако," ние се забиваме в нашето вчера, в пропуснатото, което нито можем да върнем, нито да изживеем наново – по друг, различен начин. Това, което ни трябва, е да живеем днес,  да работим с "днешните инструменти,"защото ако ги използваме добре, няма да имаме нужда от "само ако."

Дали използвам инструментите, които имам днес? 

Господи,помогни ми да разпозная ежедневните инструменти „за днес” по Програмата 12 Стъпки, както и да бъда готов да ги използвам.


Съобщението поправено от hope - Неделя, 01-06-2014, 10:40 AM
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 7 of 65«12567896465»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz