Дар за Днес - Page 79 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Неделя, 03-03-2019, 10:20 AM |Съобщение 1171
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Обърнете внимание на ангажиментите си.

Когато повечето от нас се страхуваме да се ангажираме, е добре да претеглим цената на всеки ангажимент, който обмисляме. Трябва да почувстваме, че това е подходящ ангажимент за нас.

Много от нас сме скачали презглава  в ангажименти, без да обмислим цената и възможните последици от конкретния ангажимент. И когато поемем отговорността за него, откриваме, че всъщност не искаме да се ангажираме, чувстваме сме като в капан.

Някои от нас може да се страхуват от загуба на конкретна възможност, ако не се ангажират. Вярно е, че ще загубим някои възможности, ако не желаем да се ангажираме. Но трябва да преценим ангажимента. Трябва да ни стане ясно дали този ангажимент изглежда правилен за нас. Ако не е така, трябва да бъдем прями и честни с другите и със себе си.

Бъдете търпеливи. Потърсете някакъв знак. Помолете се и изчакайте ясен отговор. Ние трябва да поемем ангажиментите си не по спешност или панически, а със спокойна увереност, че това, за което се ангажираме, е правилно за нас.

Ако нещо ни казва „не“, намерете смелостта да обърнете внимание на този глас и да го обмислите честно, спокойно.

Това не е последният ни шанс. Това не е единствената възможност, която някога ще имаме. Не се паникьосвайте. Ние не трябва да се захващаме с това, което не е правилно за нас, дори ако се опитваме да си кажем, че то ще бъде точно за нас и трябва да започнем.

Често можем да се доверим повече на нашата интуиция, отколкото на нашия интелект.

Във вълнението си да се ангажираме и да започнем, можем да пренебрегнем реалностите на ситуацията. Това е, което трябва да разгледаме.

При всички случаи ние не трябва да се ангажираме импулсивно или порадии някакъв страх. Имаме право да попитаме: Ще бъде ли това добро за мен? Имаме право да попитаме дали това поведение е правилно.

Днес се моля, поемайки определен ангажимент,  да кажа „да“ на това, което е доброто за мен, и „не“ на това, което не е така. Ще разгледам  и обмисля сериозно последиците, преди да се ангажирам с каквато и да е дейност или човек. Ще отделя време да обмисля дали ангажиментът е наистина това, което искам.
 
hope Дата: Понеделник, 04-03-2019, 12:03 PM |Съобщение 1172
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Добре ли е да сме различни?

Какво означава да си различен? Какво е чувството? Добре ли е да действаш или да изглеждаш, или да бъдеш различен от всеки друг? Понякога, може би дори през повечето време, се чувстваме по-безопасно, ако се слеем с тълпата. Но понякога, когато сме различни, откриваме нови неща, за които никой никога не е мислил или не е правил.

Ние не искаме да прекарваме целия си живот в това, което правят другите. Има и моменти, в които трябва да се отдръпнем, ако това, което другите правят, е погрешно. Може би е добра практика да се опитваме да правим нещо малко по-различно от време на време, за да се откроим от тълпата, само за да свикнем с нея. С това, че тя е встрани от нас. Може дори да ни хареса. В края на краищата, ако никой не се осмели да бъде различен, как би се променил светът ни към по-добро?

Какво малко нещо мога да направя, за да се откроя от тълпата днес?
 
hope Дата: Вторник, 05-03-2019, 9:18 AM |Съобщение 1173
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Да се откажем да бъдем жертви

„Не виждат ли другите колко много ме боли? Не виждат ли, че имам нужда от помощ? Не ги ли интересувам?“

Въпросът не е дали другите ни виждат или се грижат за нас. Въпросът е дали ние самите виждаме и се грижим за себе си. Често, когато посочваме с пръст други, чакайки да проявят състрадание към нас, е защото не сме приели напълно болката си. Все още не сме достигнали до момента да се грижим за себе си. Надяваме се на другите, или на неща, които смятаме, че все още не са дошли до нас.

Да проявяваме състрадание и по-скоро грижи към себе си, е наша работа. На новоосъзнатите отговорност и трезва, здавословна обич към себе си. Постигнем ли го, ние правим първата стъпка към отказа да се приемаме като жертви. Ние сме на пътя към поемането на отговорността и грижите към себе си, пътя на промяната.

Днес няма да чакам други да ми обърна внимание, за да се погрижат за мен; ще поема отговорност за болката и проблемите си и ще се погрижа сам за себе си.
 
hope Дата: Сряда, 06-03-2019, 8:18 AM |Съобщение 1174
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Висшата сила като източник

„Научих, че мога да се грижа за себе си и това, което не мога да направя, Бог ще направи за мен”.

~ Член на АА

Висшата Сила, или Бог, какъвто Го разбираме, е нашият източник на напътствия и положителна промяна. Това не означава, че ние не носим отговорност за себе си. Ние сме. Но ние не сме сами.

Възстановяването не е някакъв прост проект за нас. Ние трябва да бъдем загрижени за промяната си толкова, колкото сме способни. И ние можем да свършим нашата работа, да се отпуснем и да вярваме, че промените, които ще изпитаме, ще бъдат правилни за нас.

Възстановяването означава, че ние не трябва да търсим другите хора като източник, който да отговаря на нашите нужди. Те могат да ни помогнат, да са съпричастни, да споделят своите опит, сила и надежда, но те не носят отговорност за нашето възстановяване. Оотговорността е наша.

Колко време трябва да ходим на сбирки? Докато разберем и търсим Програмата. Докато Програмата "ни кара". Докато имаме желание да се изцелим, работейки над 12-те Стъпки. Докато продължаваме и искаме да растем.

Когато се научим да вярваме в процеса на възстановяването, започваме да разбираме, че връзката с нашата Висша сила не е заместител на отношенията с хората. Не е нужно да се крием зад религиозните вярвания или да използваме връзката си с Висшата сила като извинение да спрем да поемаме отговорност за себе си и да се грижим за себе си. Но ние можем да се докоснем и да се доверим на Сила, по-могъща от нас за силата, мъдростта и насоките, които са ни така нужни.

Днес ще погледна към моята Висша сила като на източник за всички мои потребности, включително промените, които искам да направя в моето възстановяване.
 
hope Дата: Четвъртък, 07-03-2019, 9:49 AM |Съобщение 1175
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Програмите 12 стъпки

„Бях разяренa, когато се озовах на първата ми среща в „Ал-Анон“. Изглеждаше ми толкова несправедливо, че той имаше проблем, а трябваше аз да отида на сбирка. Но по това време нямаше къде да отида заедно с болката си. Сега съм благодарна на Ал-Анон и за възстановяването на съзависимостта ми. Ал- Анон ме държи на пътя; възстановяването ми даде живот.“

- Анонимна

Съществуват много програми от Дванадесет стъпки за съзависими: Ал Анон, Възрастни деца на алкохолици, CoDa, Анонимни семейства, Nar-Anon и др. Имаме много възможности за избор коя група е подходяща за нас и коя група в тази категория отговаря на нашите нужди. Групите от 12 стъпки за съзависими са безплатни, анонимни и достъпни в повечето общности. Ако няма такъва, която е подходяща за нас, можем да опитаме с една.

Групите от Дванадесет стъпки за съзависими не са за това как можем да помогнем на другия човек; те са за това как можем да си помогнем да растем и да се променяме. Те могат да ни помогнат да приемем и да се справим с начините, по които съзависимостта ни е засегнала. Те могат да ни помогнат да се придвижим и да отдалечим от болестта ни.

Има магия в програмите за Дванадесет стъпки. Има лечебна сила при свързването ни с други хора, които се възстановяват. Достигаме до тази лечебна сила, като работим със Стъпките и като им позволяваме те да работят за нас. Дванадесетте стъпки са формула за изцеление.

Избирането на група и след това редовно посещение са важни начини да започнем и да продължаваме да се грижим за себе си. Активното участие в нашата програма за възстановяване чрез работа със стъпките е това, което ни променя към по-добро.

Ще бъда отворен за лечебната сила, която ми е на разположение от Дванадесетте стъпки и програмата за възстановяване.
 
hope Дата: Петък, 08-03-2019, 12:37 PM |Съобщение 1176
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Страданията на любовта трябва да ни облагородяват, не да ни рушат.

--George Sand

Само в нашето въображение любовта обещава щастие завинаги. Чрез опита си ние откриваме безброй измерения на любовта. Понякога любовта е радост. Понякога - страст. Понякога е моменти на спокойствие сред смеха и тъгата. Обикновено любовта е нежна. Но тя също така може да ни ужили. Любовта е нещо винаги променящо се.

Любовта не ни кара да се срамуваме. Истинската любов не наказва. Любовта не злорадства, не критикува, да разрушава. Понякога си мислим, че сме изпълнени с любов и все пак егоистично поставяме своите собствени нужди преди тези на другия. И когато наистина изразяваме нашата любов към друг, веднага ще усетим топлото сияние, което изпълва самите нас.

Днес няма да забравя колко просто е да дарявам любов и как това ме облагородява.
 
hope Дата: Събота, 09-03-2019, 11:16 AM |Съобщение 1177
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Без ентусиазъм никога не е било постигано нищо голямо.

--Ralph Waldo Emerson

Навярно много от нас можем да разкажем подробности за последния си запой, за повратната точка и момента, в който започна пътуването ни по пътя на възстановяването. До тогава всички пътища, колкото и да бяха различни, неизменно ни водеха надолу. За някои от нас слизането беше стремглаво и бързо; за други - дълго и криволичещо през всички години на отричане и болка, и ние все не можехме да достигнем повърхността.

Но днес ние сме избрали възстановяването. Може би отначало то все още да ни изглежда като дъното, но сега ние търсим пътя нагоре. И това е, което има значение.

Част от пътуването нагоре е ентусиазмът – той ни е необходим дори и за по-малките неща от живота. Сега можем да се наслаждаваме на дребните неща, които сме пренебрегвали: игра с децата ни в есенния следобед;  засаждане на разсад през пролетта – с мисълта, че ще дойде лятото, когато от него ще разцъфтят цветя; радостта от лягането вечер със спокойно и удовлетворено сърце.

Ентусиазъм е необходим за нашата вяра и нашата решителност да започнем новия, трезвен живот. Животът изглежда по-добър, когато сме трезвени, и той ще става все по-добър, запазим ли трезвеността си. Тук ентусиазмът може да бъде от ключово значение.

Днес се моля да приветствам възстановяването ми с благодарност за всичко, което се е случило, и с ентусиазъм за всичко, което може да се случи.
 
hope Дата: Понеделник, 11-03-2019, 12:15 PM |Съобщение 1178
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Мога да го направя. Но не мога да го направя сам.

--Anonymous

Ние сме най-щастливите хора, защото не е нужно да правим нищо сами! Независимо дали имаме нова задача, с която да се справим; нова връзка, която да култивираме; нов шеф, който да ни приеме добре, ние никога няма да се провалим, докато разчитаме на програмата, нашите спонсори, нашата Висша сила.

Това не означава, че няма да се налага да правим множество опити, не означава че няма да имаме някои неуспехи. Но нашите спътници, от които имаме нужда в трудните периоди, никога няма да се отрекат от нас. Може би си мислим, че ще го направят; може би затова се опитваме да правим прекалено много неща сами.

Ние не се озовахме в Дванадесет-Стъпковата програма в резултат на спокоен и продуктивен живот. Ние сме тук, защото бяхме изплашени. Защото животът ни не вървеше. И той няма да работи и сега, ако настояваме да се справяме сами. Тук, сега ни се дава втори шанс. Нека се възползваме от него.

Днес ще търся подкрепа от приятелите и от Бог, от които имам нужда. В резултат ще имам един добър ден.
 
hope Дата: Вторник, 12-03-2019, 9:27 AM |Съобщение 1179
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Контролиращият не се доверява на способността си да живее чрез болката и хаоса на живота.

~ Рита Мей Браун

Много е трудно за повечето от нас да видим колко и как контролираме. Може да се чувстваме напрегнати или внимателни, без да можем да видим и осъзнаем дали не контролираме себе си или как хората ни отговарят. Може да се тревожим за поведението или безопасността на любим човек, но да не осъзнаваме, че ненужните ни грижи (или свръхгрижите) за този човек, опеката над него – колкото и да е добронамерена, са контролираща дейност. Можем да сме наясно с контрола на другите хора спрямо нас, без да сме наясно, че в опитите си да се справим с техния контрол, като ги наблюдаваме и се опитваме да променим поведението им, ние също от своя страна по някакв начин ги контролираме.

Какъв момент на духовно приключение е да рискуваш да преживееш болката! Когато не търсим бягство или бързо решение, но имаме търпение към процеса, често се развиват нови възможности. Можем само да се освободим от нашия контрол - или да го поверим на нашата Висша сила. Направим ли го, ще разберем, че по този начин даряваме най-ценното на другите – тяхната свобода да избират сами как да живеят живота си. Как да преминават и през болката, и през радостта си. А и така ще си оосигурим и нужното време, и внимание, за да се съсредоточим над собственото си възстановяване. Първото, и най-важно за самите нас.

Днес ще приема, че всеки един от нас има своето място в нашата Вселена. Ти, аз, всички ние сме отговорни единствено за своя живот и мястото на всеки е негово, неприкосновено.
 
hope Дата: Четвъртък, 14-03-2019, 9:15 AM |Съобщение 1180
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
По-здравословно е да виждаш добрите неща в другите, отколкото да анализираш собствените си лоши.

~Francoise Sagan

Търсенето на доброто в другите е добро за душата ни. Самоуважението и обичта към себе си нарастват всеки път, когато открито признаваме възхитителните качества на другите. Сравненията, които правим със себе си с другите, като се фокусираме върху това какво не можем да видим в себе си (друга жена е по-хубава, по-тънка, по-интелигентна, има по-добро чувство за хумор, привлича хора) е наш общ опит. И ние се разочароваме от сравнението, което обикновено е неадекватно.

Духовна истина е, че нашата любов и похвала на другите ще подобрят нашия собствен образ за себе си. А подобреният образ на себе си намалява всички лоши качества, които човек си е представял, че има.

Похвалата ни омекотява. Критиката ни прави зли и лоши. Нека помним, че ние можем да станем всичко, което искаме да станем. Можем да привлечем към нас любовта на другите, когато им предлагаме любов и похвала. Имаме възможност да си помагаме един на друг, като си помагаме да растем в любовта, която е толкова необходима за успешния ни живот - всеки ден.

Днес ще видя добрите качества на другите. И ще ги похваля.
 
hope Дата: Петък, 15-03-2019, 12:05 PM |Съобщение 1181
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Любовта, като молитвата, е сила, както и процес. Тя е творческа. Тя е лечебна.

~Zona Gale

Изразяването на любов ни омекотява, както и онези, които обичаме. 

Да изразяваме обич ни кара да се чувстваме добре, независимо как я даваме - било то чрез усмивка, докосване или молитва. Това увеличава желанието ни за живот. Признаването на присъствието на друг означава, че ние също сме признати. Всеки от нас е запознат с чувството, че е забравен, незабелязан или е взет за даденост, и признанието ни уверява, че всъщност не сме били пропуснати.

Да знаем, че сме обичани, може да бъде ключът към изпълнението на нещата, които се страхуваме да започнем. Любовта ни подкрепя да вървим напред, а ние от своя страна можем да подкрепим другите - и те да се справят по пътя си. Знаем, че ако се провалим, трябва да се обърнем към някого.

Любовта лекува. Тя ни укрепва, прави ни смели и когато я получаваме, и когато я даваме. Знанието, че сме обичани, прави нашето съществуване специално. То потвърждава, че ние имаме място в живота на друг човек. Трябва да почитаме нашите приятели, като им гарантираме и тяхното право да бъдат специални. Всеки един и всички.

Днес ще призная, че имам нужда от другите. Трябва да засиля подкрепата си, връзките си с другите заради сигурността, дори за успеха на всеки един от нас. Днес мога да изразя любовта си и да уверя любимите си хора, че са ми необходими. След това те и аз ще напредваме в новия си живот.
 
hope Дата: Събота, 16-03-2019, 9:16 AM |Съобщение 1182
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Когато се забавя достатъчно дълго, за да помириша розите, обикновено виждам красотата и всичко останало, което е наше, за да го споделя.

~Morgan Jennings

Пренебрегваме толкова много радости, толкова много скрити съкровища, когато препускаме от място на място, от човек на човек, опитвайки се да живеем заделяйки по малко внимание навсякъде. Всичко, което има значение, преминава пред нас сега, в този момент. И със сигурност няма да го преминем отново по същия този начин.

Казано е, че най-великият дар, който можем да дадем един на друг, е вниманието. Освен това вниманието към бриза, цветовете, скърбите и тръпката, е това, което всеки от нас може да направи в този живот. Нищо повече не се иска от нас. Не се очаква нищо повече.

Ние можем да живеем само един живот и всеки ден от него е благословия. Дори изпитанията, които ще разберем като благословения- както можем да ги видим сега, болезнените моменти от миналото изиграха своята роля. Нашето ново отношение към уроците, които животът ни предлага, прави всичко различно.

Днес ще гледам отблизо към всичко в моя път. Жените и децата, дърветата и птиците, тихите съседи. Никога няма да ги видя отново, както ги виждам днес. Затова ще им отделя вниманието, което мога.
 
hope Дата: Неделя, 17-03-2019, 8:28 AM |Съобщение 1183
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Моята връзка с природата е почти като на религията с мен.

--Monty Cralley

Чувството за свързаност с нещо извън самите себе си е важно за нашето възприятие на живота. И това, че сме живи, че живеем, ни уверява чрез множство нови ситуации. Може би това е смъртта на скъп приятел, която ни подтиква - с макар и малка стъпка, към нашето възстановяване. Също така, да се откажем от някакви ценни досега притежания е решение, което всички ние трябва да вземем в някакъв момент. Но справянето с всяко едно от тези обстоятелства е по-лесно, когато имаме връзка със света около нас;  природата, например, винаги може да ни осигури чувство на утеха и познание.

Естественият свят утешава мнозина от нас. Простото отбелязване на цикъла на живота чрез дърветата и растенията ни помага да помним, че всичко в този свят се променя. Всичко се трансформира, но животът и красотата са винаги налице, стига да ги потърсим. Когато се чувстваме самотни, ще ни помогне припомнянето, че Бог е винаги налице и очевидно - в чудесата на природния свят.

Няма значение как дефинираме Бог или дали изобщо го правим. Бог може да ни говори чрез полюляването на клоните на дърветата или чрез хората. Можем да се докоснем до проблясъка на Бог в пасаж от книга. Това, което правим, за да усетим нещо по-голямо и извън себе си, е това, което има значение в края на деня.

Днес ще продължа да разивам моята духовна страна. Това ще ми донесе спокойствие и мир.
 
hope Дата: Понеделник, 18-03-2019, 11:23 AM |Съобщение 1184
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Промяна на нагласите и отношението ни

Нашата молитва е: "Боже, дари ми смирението да приема нещата, които не мога да  променя, силата да променя нещата, които мога, и мъдростта да прозирам разликата." Ние казваме тази молитва най-малко веднъж на ден, защото въпреки че трябва да приемем нещата, които не можем да променим днес, те в действителност могат да бъдат променени утре.

Изглежда парадоксално, но след като ние наистина и напълно приемаме нещо, то започва да се променя. Макар и обективния факт да остава непроменен, отношението ни към него, нашата нагласа може да се промени. Така е с всичките ни нагласи към хората и нещата, с които трябва да се научим да живеем.

Дали постигам промяна на нагласите ми?

Висша сила, помогни ми да живея пълноценно днес - нито за утре, нито за вчера, а тук и сега.
 
hope Дата: Вторник, 19-03-2019, 10:07 AM |Съобщение 1185
С опит
Група: Потребител
Постове: 1261
Статус: Извън линия
Развитие на взаимоотношенията

Веднъж, при изкачването на скали с приятели, една жена достигнала до място, на което решила, че е невъзможно да премине по-нататък. Тя поискала да се откаже, но водачът я насърчил да опита отново. Тя се почувствала едновременно ядосана и уплашена. Започнала да се бори със скалата, но било ясно, че скалата никога няма да се промени. Очакването й скалата да бъде различна, по нея да се появят нови стъпала или перила, било напразно.

След като чувствата й поутихнали, жената осъзнала, че има само две възможности да излезе от затруднението си. Едната била да се откаже, а другата - да се опита отново, може би с различна нагласа от предишната. Избрала втората, и въпреки страха си, започнала да мисли за скалата като за приятел, като за партньор, до който трябва да се изкачи. Осъзнала, че за да продължи катеренето, не било нужно да накара приятелката си - скалата, да се промени. Така освободила мислите си и ги съсредоточила над задачата си – да продължи нагоре по скалата. По този начин силите и способността й да продължи пътя си нараснали.

Понякога чувстваме човвека до себе си като непреодолима скала. Трудно ни е да спрем с опитите си да го променим и да се съсредоточим върху себе си. Но ако го направим, откриваме една нова посока в отношенията ни, ново виждане и нова възможност за себе си.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz