Дар за Днес - Page 82 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Петък, 19-04-2019, 9:00 AM |Съобщение 1216
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Когато нещата не вървят, както сте ги планирали, релаксирайте, отпуснете се!

И така, приятелят ви се обажда и казва, че ще бъде на туризъм със свои приятели за една седмица, затова отменя срещата с вас и накрая се надява, че няма да му се разсърдите.

Или от банката се обаждат и ви казват, че сте превишили депозита си, а вие недоумявате как това може да се случи. Започвате да проверявате внимателно сметките си, за да разберете, че наистина сте сбъркали. Това не може да е вярно!

Какво правите, когато животът ви принуждава да реагирате? Можете би се паникьосвате, или ставате нетърпеливи, или крещите, или отговаряте с контраатака? Но така едва ли ще решите проблема си. И вашето поведение може още повече да го усложни.

Има и друг вариант. Можете да се опитате да се успокоите. Дишайте дълбоко. Повтаряйте си, че трябва да се отпуснете - ако е възможно, докато продължавате да се чувствате разстроени и обезпокоени. Ако даденият проблем не застрашава с нещо живота ви, се опитайте да реагирате, като кажете „Хммм”. След това се успокойте, за да можете да решите какво трябва да се направи.

Господи, помогни ми да започна да плавам с повече лекота през живота, като се науча да се отпускам и позволя на живота да бъде.
 
hope Дата: Събота, 20-04-2019, 10:11 AM |Съобщение 1217
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Конфликтът може да доведе до положителни резултати.

Ако се стремим да  избягваме конфликтите на всяка цена, ние може да възпрепятстваме духовното си израстване - като се опитваме да пометем важните си въпроси и проблеми под килима и така да се откажем да се справяме с тях. Проблемите обаче не изчезват, и като ги пъхнем под килима, ние ги правим по-мръсни и трудни.

Конфликти има във всички съществени и важни взааимоотношения, и въпросът е как да се справяме с тях. Когато съумеем да извадим на светло конфликта, той обикновено става по-лесно управляем, отколкото ако се опитваме да го игнорираме. Ако ни е страх от конфликтите, е по-малко вероятно да се чувстваме свободни да бъдем себе си.

Когато съм готов да говоря за това, което ме притеснява; да заявя позицията си и да изслушам тази на другия; и  да помоля за помощ  Висшата си сила,  е много възможно да постигна или споразумение, или компромис, които да подобрят връзката ми. Не е необходимо конфликтът да бъде унищожен. С използването на Стъпките, ние можем да градим въпреки различията си, и заедно с това –да станем по-силни.

Ако днес се окажа в ситуация на от конфликт, вместо да го избегна, ще се опитам да работя над него.
 
hope Дата: Неделя, 21-04-2019, 9:53 AM |Съобщение 1218
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Обичайте се един друг, но не правете окови от любовта си

- Халил Джубран

Любовта не изисква; любовта прави компромиси. Тя не притежава; тя освобождава. Любовта не злорадства; тя празнува. Любовта превръща непознатите в приятели. Тя омекотява грубостта и укрепва силата ни. Знанието, че сме обичани, ни вдъхновява и ни позволява да даваме най-доброто от себе си. Даването на любов ни носи смирение и вътрешна радост.

Никога не насочвайте живота на друг човек – дори да е в името на любовта, вместо това празнувайте избора му, дори когато той противоречи на вашите собствени желания. Всички ние сме благословени с уникална съдба и сме необходими за другите в живота ни. Трябва да им позволим, както и на себе си, да пътуваме по своите пътища и да даваме своята част от пълнотата на любовта.

Дарете свобода един на друг и опознайте истинската любов.
 
hope Дата: Сряда, 24-04-2019, 9:44 AM |Съобщение 1219
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Когато клонка се огъне, дървото се накланя. 

- Поговорка

Положителната представа за самите нас е от решаващо значение за нашето възстановяване. Защо е така? Защото това са очилата, с които можем да виждаме; ръкавиците, с които можем да докосваме; вратата, от която можем да излезем, за да се срещнем с живота. Представата за самите нас - това обикновено не е кои сме всъщност. Ние сме свикнали да мислим, че това е комбинацията от това което искаме да бъдем, от което се страхуваме да бъдем, и от това какво си представяме, че другите хора мислят че сме.

Ние разиграваме в детайли ролята, която сме си възложили на този свят. Тази роля, нашата представа за самите нас, работят подобно на ключ, с който или се вписваме или пък не се побираме в един свят, пълен със заключени врати. Различните ключове отварят различни врати. А някои врати- както всички знаем - водят до лоши места. Да сменим ключовете не е лесно, но е нещо, което си заслужава, и то безкрайно. Например ние почти винаги се опитваме да налагаме на децата си нашата представа за това какви трябва да бъдат. Но ако искаме нашите деца да ходят с високо вдигнати глави, да се смеят щастливо, и да пеят радостно - самите ние трябва да правим тези неща за тях, за да ги видят.

Днес се моля за смелостта да променя склонността да се омаловажавам и подценявам. Ще бъда наясно с всички мои силни страни.
 
hope Дата: Четвъртък, 25-04-2019, 8:29 AM |Съобщение 1220
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Мълчанието може да ни държи изолирани.

"Тихите води са най-дълбоки" може да е вярно за езерата и реките, но в човешите взаимоотношения не е непременно вярно. Нашето мълчание може да ни изолира и от самите нас, и от тези, които обичаме. За да се развиваме и растем заедно, ние трябва да позволяваме на другите знаят какво мислим и чувстваме. Понякога простото изказване на наша мисъл или чувство ни помага да видим отвъд него.

Ако таим нашите мисли в себе си, ние може да се потопим в тях като в неподвижни води дотолкова, че почти да се удавим в тях. Проблемите, които задържаме в себе си, обикновено стават по-големи и по-унищожителни. Когато намерим сили да говорим за тях, ние можем да работим над тях и да преминем към следващото нещо, което изисква вниманието и усилията ни.

Днес изберете едно опасение, независимо дали е малко или голямо, и поговорете за него с вашия спонсор или с приятел, на когото вярвате.
 
hope Дата: Петък, 26-04-2019, 11:02 AM |Съобщение 1221
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Добрите мисли раждат добри плодове, лошите мисли - лоши плодове; човек сам отглежда своята градина. 

--John Leonard     

Злите мисли и деструктивни нагласи не са ни пращани от съдбата. Те са изборите, които правим,  докато действаме и реагираме на събитията в живота ни.

Преди Програмата от 12 Стъпки, когато ни се случваха негативни неща, импулсът ни караше да изберем да реагираме негативно: " Животът не е справедлив "; " Защо това трябва да се случи на мен? ";  "Мразя ги, че правят така"; "Отказвам се, дори ако това ще е последното нещо, което правя.”

Лесно е да реагираме позитивно, когато ни се случват хубави неща. Но ние често избраме да реагираме отрицателно дори на добрите събития.

Доброто може да бъде намерено дори и в най-лошите ситуации, стига да го търсим. Един фалит може да ни предостави възможност за ново начало. Поражението може да позволи възстановяване по един нов и по-добър начин. Злото ни учи какво е добро. Смъртта носи нов живот. Признаването на нашето безсилие ни дава най-накрая свободата да избираме.

Чрез избора на добри мисли и нагласи градината на моята душа ще процъфтява. С избора на лоши такива, тя ще загине.
 
hope Дата: Събота, 27-04-2019, 8:30 AM |Съобщение 1222
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
O.k. e да се забавляваме.

Когато сме носени от течението на зависимостта, ние се вземаме много на сериозно и често губим връзка с реалността. Изгубваме се в нашите фантазии, илюзии и мании. Животът ни става безрадостен, защото не можем да го видим отвъд нашата зависимост, и ние не намираме в него истинско удовлетворение. Губим допира с радостта и чувството за хумор; намираме, че всичко около нас и вътре в нас е мрачно и тъмно.

Един от многото положителни признаци за нашето завръщане към здравето и здравия разум е възстановяването на дара на смеха. Във всеки ден на възтановяване, в който получаваме и повече енергия, и удоволствие от живота, ние се движим заедно със света и можем да намираме много неща, които са хумористични - и в себе си, и в другите хора. Ние се смеем, и ние откриваме, че вече не сме сами.

Смехът е белег на здравия, щастлив човек. Нашият смях показва, че наистина сме част от човешката общност. Той е знак, че сме живи и се движим по пътя към възстановяването.

Днес се радвам истински, че мога да се смея и да се чувствам отново в контакт със себе си и другите.
 
hope Дата: Вторник, 30-04-2019, 9:56 AM |Съобщение 1223
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Бъдете силни и смели; не се плашете, нито се страхувайте .... 

--Joshua 1: 9

Казано е, че когато стигнем края на въжето, можем да го оставим и да се върнем, или да го завържем на възел и да се хванем за него докато поразмислим за друг изход. Всеки път, когато чувстваме, че просто няма къде да отидем освен надолу, където никой няма да ни достигне, можем да започнем всичко отначало. Ако се научим да поглеждаме отвъд края на нещо, ние винаги ще видим едно вълнуващо, ново начало.

В края на всяка буря има спокойствие. В края на всеки спор има мълчание. След края на една връзка започва друга. Въпреки че животът се състои от много завършеци, в него има също толкова много нови начала. "Животът продължава" – така е дори и с времето - в края на всяка минута има слдваща, нова.

Нощите могат да сложат край на много неща, но те също така дават много начала. Точно както слънцето залязва, за да изгрее луната и да се появят звездите. Така е и с ежедневието ни ни – приключваме дейностите за деня, за да започнем вечерните. И когато тези дейности приключат, ще имаме нови изживявания на следващия ден.

Днес няма да се страхувам от нещата, които ще имат своя край; ще помня, че те ще бъдат предпоставка за новото начало.
 
hope Дата: Сряда, 01-05-2019, 11:42 AM |Съобщение 1224
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Не режи дървото, което ти дава сянка.  

- Арабска поговорка

Ние трябва да помним това, което работи добре за нас. Дванадесетте стъпки ни лекуват. Сбирките, на които присъстваме, също ни лекуват. Четенето и слушането на литература по Програмата ни лекува. Разговорът с нашия спонсор ни лекува. Времето, което прекарваме с приятелите по Програмата ни лекува.

Понякога сме притиснати от времето. Тогава трябва да направим избор за това, как да използваме нашето време. Може да си мислим, че знаем достатъчно за Програмата. Може да чувстваме, че сбирките ни идват много. Това са признаци за опасност. Ние знаем, че можем да останем трезвени за днес, в дадения момент, с работа по Стъпките. Нека не забравяме това, независимо от колко време сме в тази Програма. Може да ви изглежда, че сте във възстановянето от дълго време, но помнете – в него всички ние сме начинаещи.

Молитва за деня:

Висша сила, аз Те намерих в Програмата от 12 стъпки. Помогни ми да  намеря начините, чрез които да остана „вечният начинаещ" в нея.

Действие за деня:

Днес ще отделя достатъчно време, за да прочета Дванадесетте стъпки. Ще размишлявам за това, колко много ми дават.
 
hope Дата: Четвъртък, 02-05-2019, 9:13 AM |Съобщение 1225
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Приятелство

Преди да започнем възстановяването си, ние бяхме приятели с тези, с които пиехме или употребявахме; ние се прегръщахме с много хора, но най-често нямахме истински приятел, на когото дори да се обадим. За дълго време, ние самите не бяхме надеждни приятели. Твърде бедни тялом и духом, за да бъдем щедри, ние не бяхме приятели дори на себе си - как бихме могли да бъдем приятели на някой друг?! И накрая, ние просто се отказахме от приятелството. Отношението ни към него стана „Защо всъщност са ми приятели? И кой всъщност има нужда от мен?”

С възстановяването си осъзнахме, че вече имахме приятели. Добри приятели. Бяхме станали хора, заслужаващи любов. И най-удивителното нещо беше, че всички те, до един ни обичаха. Вече можехме да имаме истински приятели. Ние самите също можехме да бъдем приятели. Вече не бяхме ненадеждни и бедни, вече можехме да даваме от себе си. Вече не се налагаше да купуваме чуждата любов, достатъчно беше да можем да приемем любовта на другите. Вече не подозирахме мотивите на другите, за да можем да приемем приятелството им.

Научавайки се да обичаме себе си и другите, ние започнахме да приемаме, че другите хора биха могли да ни обичат, и то много. Сега можехме да се доверяваме и на себе, да бъдем добри приятели със себе си. С все по-голям кръг от приятелски настроени хора, ние можехме да рискуваме да бъдем себе си. Знаехме, че каквото и да се случи, ние можем да се справим. Какво прекрасно усещане за сигурност и доверие имахме сега, когато открихме приятелството!

Днес се моля да ценя приятелите си и да мога да бъда добър приятел на другите.
 
hope Дата: Събота, 04-05-2019, 9:49 AM |Съобщение 1226
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Целта на обучението ни, работейки по програмите от 12 стъпки,  е духовното ни израстване.

Има области в нашия живот, в които сме на правия път. В тях нашето ниво на зрялост е точно каквото трябва да бъде, и ние преминаваме през етапите, които трябва да преживеят хората на нашата възраст . Но в други области от живота ни не е така. Taм се проявяваме като типични зависими - сложни хора, неуравновесени, непостоянни. Във всички нас има области, които са прекалено емоционални и едновременно като сковани от лед; области, които не са усетили освобождаващата топлина на слънцето.

Ние не можем да очакваме от себе си да се движим само напред и да напредваме бързо. Не само че понякога е добре да се движим бавно, но и често това е единственият начин да напредваме. Объркването, конфликтите, или болката могат да ни накарат да замразим наши спомени и чувства на безопасно разстояние.  Възстановяването - това е дълъг процес, и ние можем да си позволим повече време, за да се лекуваме. Задачата сега е да не отричаме, да не се крием от промените, а да имаме доверие, че лечебната топлината на програмата ще се отрази върху всички области на живота ни.

Днес съм благодарен, че ми е предоставено достатъчно време, за да продължа растежа си.
 
hope Дата: Неделя, 05-05-2019, 9:28 AM |Съобщение 1227
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Размишление за днес:

Сега, когато знам, че не мога да използвам смелостта на бутилката, се моля за 24 часа смелост, за да променя нещата, които мога. Очевидно е, че това не е онази смелост, която ще ме направи силен и смел човек за целия ми по-нататъшен живот, и в състояние да се справям смело с всякакви и всички ситуации. Сега имам преди всичко нужда от постоянна и разумна смелост, която да трае в продължение на всеки  мой настоящ ден - като правя това, което трябва и може да бъде направено днес, и избягвам всякакъв страх и тревога по отношение на крайния резултат. 

Какво означава за мен смелостта днес?

Днес се моля:

Моля се да справям само с онези неща, за които имам шанс да променя. И промяната трябва да започне с мен, ден след ден, за дадения момент. Моля се да осъзная, че приемането често е форма на смелост. Аз не се моля за супер-храброст, а само за куража да преодолея и отговоря на това, което животът ми поднася в днешните 24 часа.

Днес ще помня:

Куражът се придобива ден след ден, момент след момент.
 
hope Дата: Вторник, 07-05-2019, 8:33 AM |Съобщение 1228
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Ако имаме смелостта да приемем правото ни на щастие, ще видим, че всяка печал има край. 
 - Justin Langley 

Постигането на спокойствие и душевен мир след наши неуспехи изисква време и вяра. В миналото може да сме действали по сърцераздирателни за нас и другите начини. Но сега имаме нов избор, можем да извървим пътя на прошката към самите нас, и да престанем да се наказваме за минали дела. Или пък можем да решим, че не заслужаваме да се чувстваме добре и че ако се придържаме към нашите болка, вина, и самоненавист, по някакъв начин ще компенсираме някои неуспехи.

Убеждението, че грешките ни са твърде големи, за да могат да бъдат поправени, ни тласка към състоянието на непрекъснат траур. Вярно е, че е риск, но можем да изберем да вярваме, че поправянето им е възможно, разбира се - не всички грешки наведнъж, но бавно, постепенно, ден след ден.

Вярата, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи, ни дава смелостта да се поправяме и да се изправим с вдигната глава срещу нашето минало. Когато се осланяме на вярата, вече не е необходимо да скърбим - ние оставяме миналото и се обръщаме към живота, който сме предназначени да живеем.

Днес се моля за силата и куража да не тъгувам за моите неуспехи.
 
hope Дата: Сряда, 08-05-2019, 8:36 AM |Съобщение 1229
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Повярвахме, че Сила по-могъща от нас самите може да ни върне здравия разум.

- Втора стъпка

Ние започваме да вярваме в един по-добър живот чрез мощния дар, даван ни от другите възстановяващи се - като ги изслушваме, като ги виждаме, както и когато виждаме резултатите от дара на възстановяването по време на работа и в живота си. Има сила, по-могъща от нас самите. Има реална надежда, че нещата могат и ще бъдат по-различни и по-добри за нашия живот и за нас.

Ние не сме в програма "направи го сам". Не се налага да упражняваме силата на волята си, за да се променим. Не се налага и да принуждаваме нашето възстановяване да се случи. Не се налага да правим тези неща, за да повярваме, че съществува сила по-могъща от нас самите – една сила, която ще заработи в нашия живот. Тази сила ще направи за нас това, което и най-големите и най- усърдните ни усилия не могат да направят.

Нашата Висша сила ще ни върне към нормалния и ползотворен живот. Всичко, което трябва да направим, е да повярваме в това.

Отвори очите си! Вгледай се. Виж хората около тебе. Виж изцелението, което те са открили. След това открий своята собствена вяра, своето собствено изцеление.

Днес, независимо от моите обстоятелства, аз ще вярвам, че Сила по-могъща от мен може, и ще ме върне в мирния, здрав начин на живот.
 
hope Дата: Четвъртък, 09-05-2019, 9:13 AM |Съобщение 1230
С опит
Група: Потребител
Постове: 1224
Статус: Извън линия
Способност да признаваме грешките си 

Преди ние трябваше да се конкурираме с всички, понякога едва доловимо, понякога по-доловимо. Ние винаги трябваше да бъдем прави; да сбъркаме беше непоносимо за нас. Ние никога не успявахме да си признаем и да кажем простичкото: "Не бях прав." Страхувахме се от това, какво ще се случи с нас, ако го кажем. Нашето его беше много крехко, ние никога не бяхме толкова силни, колкото сами се убеждавахме.

Следвайки възстановяването, започнахме да разбираме, че всъщност истинската сила идва от възможността да грешим и от желанието да променим начина си на мислене и живот.

Мога ли да се изправя срещу истината, когато сгреша, и да се учат от грешките си?

Висша сила, помогни ми да осъзная, че в това да греша няма нищо лошо; че истинската комуникация с други хора зависи от моята готовност да видя и техните гледни точки, както и че да бъда готов да се уча от грешките си е едно от най-добрите качества, към които да се стремя.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.