Дар за Днес - Page 83 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Събота, 11-05-2019, 10:01 AM |Съобщение 1231
С опит
Група: Потребител
Постове: 1238
Статус: Извън линия
Животът е пълен с уроци за учене. Можем да запомним научените и да ги споделяме с други,  или можем да ги забравим и после да ги учим отново. 

Ние търсим отговори. Понякога си мислим, че сме открили необходимата ни истина, а по-късно научаваме, че под нея има и друга истина. Или това, което ни е изглеждало толкова важно, като водещ принцип за живота ни, дори все още да е вярно, вече не е от решаващо значение. То е като да се опитваш да направиш моментна снимка на променящия се свят.

Някои от нас в глада си за сигурност вземат за „абсолютни” истини, които не могат да са абсолютни. 

Ние трябва да продължаваме нашето търсене,  да сме вечни учащи се. Да помним, че сме част от цялото, и че за да останем достатъчно стабилни докато плаваме, трябва да устоим на изкушението да търсим самостоятелно, иначе никога няма да стигнем до отсрещния бряг. Дори Дванадесетте стъпки на тази Програма са ни дадени като препоръчителни за възстановяването ни. Това е програма, която работи, защото ни откъсва от „нашия” - самостоятелния начин и в която непрекъснато се учим на нещо ново. В това е жизнеността на духовния живот.

Това, което трябва да научим в този живот ще продължи да се появява, докато сме заедно и споделяме един с друг. Всеки личен опит е една малка част от голямата картина, която се разгръща. Ще получаваме информацията, от която имаме нужда отново и отново, ако ни е необходима. 

Така че нека се освободим от страха си от неизвестното - къде отиваме и как ще стигнем до там. Ние сме в сигурни ръце. Ще стигнем до точното място навреме. В тази Програма ни се предлага да споделяме с другите това, което сме научили от нашите преживявания. Какъв по-добър начин да си припомним и повторим това, което сме научили? Дванадесетте Стъпки са Програма, която е създадена, за да опрости живота ни. Стъпките са наш водач при всяка ситуация и никога не е срамно да си припомняме нашите уроци.

Днес се моля да бъда отворен за нови мнения – за неща, които досега не съм мислил и не бих се досетил сам. Ще помагам на другите чрез споделяне на моя собствен опит днес. В този процес ще се върна отново към същността на уроците, през които съм преминал.
 
hope Дата: Понеделник, 13-05-2019, 9:59 AM |Съобщение 1232
С опит
Група: Потребител
Постове: 1238
Статус: Извън линия
Пуснете страховете си 

Пуснете страховете си. Почувствайте ги, и след това ги издишайте, махнете ги. Пуснете чувствата на неудовлетвореност и безизходица, потискащите и натоварващи ви чувства, и паниката. Утихнете. След това изберете една задача, едно просто нещо което да направите. Съсредоточете се само върху него. Или отидете при календара и очертайте в кръг днешната дата. Помнете - днес е единственият ден който имате, и днес е всичко.

Действие:

Ако работите по определен проект, го разделете на компонентите му, и работете по една малка част. Не мислете за останалите. Ако ви се струва, че сте сполетени от вихрушка от задачи и проблеми, си направете списък, след това изберете една определена задача, и се съсредоточете над нея. След като я изпълните, я зачеркнете от списъка си, и направете следващата.

Ако се намирате в труден етап от живота си, не мислете за всички дни напред. Направете тези назначения и изпълнете задачите, които трябва да бъдат направени, съсредоточавайки се само върху днес. Ако преминавате през нещо трудно - като развод или начало на трезвеността, -  можете да разделите дните си на по-малки части - като час, сутрин, следобед и вечер. Не мислете за нищо повече, а само за този отрязък от време. Едва когато стигнете до следващия отрязък, ще се фокусирате върху него.

Ако звярът на тревожността започне да реве, го успокойте, като умишлено обръщате внимание на малките, настоящи стъпки.
 
hope Дата: Вторник, 14-05-2019, 1:37 PM |Съобщение 1233
С опит
Група: Потребител
Постове: 1238
Статус: Извън линия
Само желанието да опитаме не е достатъчно. Важни са действията ни. 

Обикновено когато не сме склонни да поемем даден ангажимент, казваме, че „ще се опитаме”. Възможно е да не си даваме сметка, но когато казваме: „ ще се опитам”,  то е защото сърцето ни не е готово да даде цялото усилие, което се изисква. Всъщност го казваме, когато не искаме да признаем, че нашата решителност е слаба и вяла. И обикновено се самозаблуждаваме, че само с желанието да опитаме  ще я победим.

Някои предизвикателства пред нас не могат да бъдат преодолени само с думите: „ ще го направя; искам да го направя”. Но винаги можем да изберем да направим нещо, с което да си помогнем. 

Не можем да победим планината, но можем да изкачим някои от нейните скали. 

Ние трябва да се ангажираме с проблема си, за да опознаем по-добре и него, и мястото си в него. Всяко действие, което ни води донякъде, ни подготвя за следващите действия. Ние дори се учим от грешките си, докато се движим. Понякога те именно – осъзнаем ли ги - ни доближават до постигането на нашата цел. Защото както вярата без действия на вяра е мъртва, по същия начин и желанието/готовността без действия е една самозаблуда, болна илюзия.

Днес не само ще се опитам, но и ще направя нещо, за да се придвижа към целта си.
 
idebelushina96 Дата: Сряда, 15-05-2019, 9:15 AM |Съобщение 1234
От скоро
Група: Потребител
Постове: 1
Статус: Извън линия
Здравейте, най-накрая събрах смелост да споделя проблема
си с хора, които ще ме разберат.
На 23 години съм, последната година и половина
пия всеки ден, с малки паузи, количеството е от 200
до 500 грама уиски на ден, зависи от настроението ми
и от това колко свободно време имам.
Искам да кажа толкова много неща, но просто не знам откъде
да започна.
Като цяло съм щастлива от живота си, имам прекрасно момче до себе си, живеем заедно, доволна съм от нещата, които ми се случват. А защо пия, просто нямам логичен отговор.
Има дни, в които наистина не ми се пие, но после отивам до магазина да си пазарувам и малките шишенца на рафта ме изкушават. И аз се поддавам.
Имам работа, ходя на фитнес, имам много хобита, мечти и цели.
Но напоследък все по- малко неща са ми интересни.
Искам само да се прибера, да си сипя едно малко, след което още 2-3.
Правя го преди да се е прибрал приятеля ми от работа, но понякога купувам цяла бутилка и си измислям поводи, за да си пием заедно.
Употребявала съм на работа, докато шофирам, сутрин рано или до късно вечерта. Нямам страшни напивания, защото просто не мога да поема много голямо количество и просто заспивам.
Последните месеци, обаче усещам как нещата се влошават, ставам агресивна като пия, избива ме на скандал.
Напуснах няколко работи, после си намирам други.
Споделила съм на майка ми, на най-добрата ми приятелка и на още няколко човека за проблема ми, само не и на л моя приятел, защото ме е срам.
Признах пред себе си, че имам проблем още преди месеци.
Имах доста успех през лятото, когато започнах да тренирам, пиех по- малко или изобщо не си купувах.
Имам депресия и последно време единственото, което ми се прави е да легна, да се напия, да се тъпче с гадна храна и да спя.
Като за начало ,мисля че разказът ми показва в какво положение се намирам.
Искам да спра, искам си съзнанието и енергията обратно!
Благодаря на всеки, който ще прочете това, знам че ме разбираш и това ми стига за сега!
 
emabook Дата: Сряда, 15-05-2019, 12:18 PM |Съобщение 1235
С опит
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
ХУбаво е ,че се осъзнавашм рано, преди да е станало страшно, другото хубаво е че не прекаляваш,но ако не спреш сега, ще вдигнеш мизата, и ще започнеш да се ковеш яко, и тогава и абстиненциите ще дойдат и порочния кръг е заформен.
 
hope Дата: Събота, 13-07-2019, 3:51 PM |Съобщение 1236
С опит
Група: Потребител
Постове: 1238
Статус: Извън линия
Приятели,
Не публикувам дарове, защото от 2 месеца насам се повтарят вече публикувани. Доколкото разбрах, нови ще има на есен, но кога точно не знам. Но със сигурност ще има smile
До новите ни срещи ви пожелавам слънчеви и спокойни трезви дни. Грижете се за себе си и се обичайте!
До скоро! smile
 
gal1na Дата: Понеделник, 22-07-2019, 6:39 PM |Съобщение 1237
От скоро
Група: Потребител
Постове: 2
Статус: Извън линия
Тъй като не намерих форум за анонимни съзависими ще пиша тук. Ако някой иска да прочете нека чете, приемам мненията на всеки , може пък и да има други такива като мен.

Мога да разказвам историята си дълго, но гневът ми пречи. Ще кажа само това. Имам "връзка" със зависим от хероин човек, в който дълго време бях влюбена. Не знаех за неговата зависимост, а когато разбрах за нея започнах да я отричам. Смятах, че проблемът му с наркотиците не е толкова сериозен и той не го е решил до сега само защото не е попадал на точните хора. А точният човек в болните ми представи бях аз, именно заради мен и заради нашата любов той щеше да се излекува. Доста самонадеяно и наивно ми изглежда към днешна дата, но така виждах нещата тогава. Смятах, че когато му се роди дете, той ще намери сили в себе си да промени живота си, ще претърпи катарзис и ще стане отново здрав. 

Това, което искам да кажа на всички Вас, които страдате от зависимости от всякакъв род (такава съм и аз, защото и съзависимостта е вид зависимост):

Вие сте големи егоисти! Може би егоизмът е най-отличителната ви черта. Докато се фокусирате само върху себе си, разбивате живота на поне още четири пет човека около Вас! Също смятам, че Вие се страхувате да живеете, страхувате се да поемете отговорност за себе си и за решенията си. Искате да сте вечно в ролята на болния, на който трябва да му носят, да му снасят, да се грижат за неговото емоционално здраве. Дори и като спрете да пиете/друсате пак всички трябва да се съобразяват с Вас, за да не вземете случайно  да се върнете назад.

Разболяват всички около Вас и продължавате да изисквате цял живот, докато не уморите всички, които Ви обичат. Доста време съчуствах на хората със зависимости, докато не осъзнах колко големи егоисти са всъщност те. Знам, че Ви е удобно да сте болни, да се чувствате жертви на системата, но понеже позволявате тази своя слабост, демончетата на този порок през Вас унищожават още няколко човека - жени, мъже, родители, деца. Не сте само Вие жертвите, но само Вие можете да спрете злото, което сте допуснали да влезе в живота на близките Ви. Лек ден!
 
rominageorgieva90 Дата: Вторник, 23-07-2019, 9:37 AM |Съобщение 1238
От скоро
Група: Потребител
Постове: 6
Статус: Извън линия
Quote gal1na ()
Вие сте големи егоисти! Може би егоизмът е най-отличителната ви черта. Докато се фокусирате само върху себе си, разбивате живота на поне още четири пет човека около Вас! Също смятам, че Вие се страхувате да живеете, страхувате се да поемете отговорност за себе си и за решенията си. Искате да сте вечно в ролята на болния, на който трябва да му носят, да му снасят, да се грижат за неговото емоционално здраве. Дори и като спрете да пиете/друсате пак всички трябва да се съобразяват с Вас, за да не вземете случайно  да се върнете назад.Разболяват всички около Вас и продължавате да изисквате цял живот, докато не уморите всички, които Ви обичат. Доста време съчуствах на хората със зависимости, докато не осъзнах колко големи егоисти са всъщност те. Знам, че Ви е удобно да сте болни, да се чувствате жертви на системата, но понеже позволявате тази своя слабост, демончетата на този порок през Вас унищожават още няколко човека - жени, мъже, родители, деца. Не сте само Вие жертвите, но само Вие можете да спрете злото, което сте допуснали да влезе в живота на близките Ви. Лек ден!


Госпожа. Откровено смятам, че думите Ви съвсем не прилягат на човек, който по думите Ви се е впуснал да обича и разбира зависим човек. Което съвсем не значи, че аз оправдавам него. Не смятам, че в думите Ви има и капка обективност, тъкмо, защото Вие не страдате от никакви зависимости, а обикновено само хора като Вас изказват такива крайно необективни и пиперливи мнения относно такъв вид проблеми. У вашите очи всичко изглежда просто и условно, което е нормално, но явно познавате твърде малко светът на зависимостта и хората, които живеят у него. От друга страна мисля, че в случая решението и заблудата да бъдете с зависим човек са чисто и само Ваш човек. Не го намирам за адекватно да излеете разочарованието и жлъчта Ви точно тук, но очевидно сте имали тази нужда. 
А на хората със зависимости не им е нужно Вашето съчувствие, тоест, не се сещам Вашето съчувствие с какво и на кого би могло да помогне. Не може да помогне дори на самата Вас. Когато съзнателно създавате отношения с проблемен човек, това си е само и единствено Ваш проблем. И Ви уверявам, че не всичко при нас зависимите опира до егоизъм. Сигурно ще Ви изненадам много, но егоизмът е явление наблюдаващо се при всеки един човек, зависим или не. 
Колкото до жертвеността, познавам много зависими хора, нито един от тях не се прави на жертва. Не се и чувства такъв. Повечето такива хора търсят вината първо у себе си, но това на Вас няма как да Ви е известно, тъй като твърде много енергия влагате в горчилка, отколкото в образоване.
Лек ден и на Вас, иначе.
 
gal1na Дата: Сряда, 24-07-2019, 10:54 PM |Съобщение 1239
От скоро
Група: Потребител
Постове: 2
Статус: Извън линия
Всъщност твърде много енергия съм вложила в образование по темата. Много повече отколкото Вие по темата със съзависимостта.
Съзависимостта е зависимост, ко-
ято се разпростира върху роднините
на болния, живеещи с него. Близките
стават зависими от същите химични ве-
щества, които променят съзнанието: ал-
кохол, наркотици, лекарства. Това също
е болест, която се развива паралелно с
„основната” и има същите прояви. Всъщ-
ност във всички семейства на алкохо-
лици и наркомани техните роднини са
съзависими. Затова алкохолизмът и
наркоманията се смятат за семейни за-
болявания.
Статистиката показва: две години
живот със зависим водят до съзависи-
мост. Мъжът и жената стават една болно
тяло. Животът на гребена на стреса не
остава без последствия. Стресът атакува
слабите места в организма на съзави-
симия, развиват се тежки заболявания
на нервна почва: онкологични, стомаш-
ни... Децата също започват да боледу-
ват, за да привлекат вниманието, което
им липсва (това е обичайна реакция на
организма). Семейството се разболява
емоционално: всички са потиснати, бо-
рят се с надигащата се у тях неприязън.
Всъщност съзависимостта не е по-безопасна и по-малко
разрушителна от „обикновената” наркомания и хората с този
проблем също се нуждаят от помощ.


Съобщението поправено от gal1na - Сряда, 24-07-2019, 11:58 PM
 
July Дата: Петък, 02-08-2019, 8:05 PM |Съобщение 1240
С опит
Група: Администратор
Постове: 325
Статус: Извън линия
gal1na, потърси  Ал-анон.
Има ги на началната страница в списъка с 
"Наши приятели"
 
July Дата: Петък, 02-08-2019, 8:07 PM |Съобщение 1241
С опит
Група: Администратор
Постове: 325
Статус: Извън линия
hope, благодаря ти, че служиш тук така самоотвержено за всички нас
Прегръдки!
До скоро!
 
hope Дата: Понеделник, 09-09-2019, 1:56 PM |Съобщение 1242
С опит
Група: Потребител
Постове: 1238
Статус: Извън линия
Привет на всички!

Juli, за мен възможността да служа на АА е една много специална привилегия  smile

=======================

Има дни, в които се чувствам като въжеиграч .
-Анонимен

Kогато се опитваме да запазим фокуса си върху това, което е важно, и кое - не е, всички ние изпълняваме действия на баланс. Понякога „падаме” – заради луди шофьори които навлизат в нашето платно, затворения супермакет, плача на бебето. Често пъти в подобни моменти, както и заради незначителна обида на работа или от приятел, нещата ни идват твърде много, и ние губим и хладнокръвието си, и своя баланс.

По време на  активната си зависимост ние бяхмеимпулсивни, живеехме ръководейки се от„всичко или нищо” в един черно- бял свят, напълно извън равновесие. Незначителните обиди станаха важни въпроси. Зависехме от прищевките на нашите изкривени мисли и безсмислени измислици. Ние не сме практикували равновесие, така че се налага да работим по-усилено, за да го възстановим (или да се сдобием с него), но сега имаме нужните инструменти за това.

Нашата програма ни дава нова перспектива, напомняща ни за нещата,  които са важните в живота ни. Освен това, ни напомя за нашето безсилие пред хора, места и неща. В началото тези идеи са нови за нас. Преди мислехме, че ние трябва да контролираме всичко и всички около нас, и именно така се провалихме. Но сега се учим как да запазим баланса, и как да го възстановим, когато сме го загубили. С практикуването му нашият живот става по-добър с всеки ден. Сега се учим как да се откажем от своеволието си и да се поверим на волята на Бог.

Днес се моляда си спомня какво е важно в живота ми. Моля се да запазя равновесие.


Съобщението поправено от hope - Понеделник, 09-09-2019, 2:00 PM
 
hope Дата: Вторник, 10-09-2019, 11:48 AM |Съобщение 1243
С опит
Група: Потребител
Постове: 1238
Статус: Извън линия
... живото докосване на друго човешко същество.

Когато ни връхлети трагедия, се борим да разберем защо. Иска ни се да вярваме, че има някакъв начин да бъде обяснена. Смятаме, че ако можем да си я обясним, може би бихме могли да се предпазим. Чудим се дали не сме били наказани. Възможно ли е Бог да е престанал да се интересува от нас, или да ни изостави? Може да смятаме, че ако Бог се беше грижил, трагедията нямаше да ни се случи.

Нашият свят не винаги е справедлив. Но ако позволим на Бог да бъде винаги там, за нас, и се вслушваме за Него въпреки гнева и сълзите си, можем да се възстановяваме, да вървим напред, да сме сигурни, че не сме сами. Бог е с нас в думите и в живото докосване на всяко друго човешко същество. Ние може да искаме да се оттеглим в себе си, да се изолираме, когато ни сполети скръб. Да искаме да се усамотим не е лошо или погрешно, но все пак е важно някой да бъде с нас. Времето, прекарано с приятели или семейството, и времето за молитва и медитация с нашата Висша сила ще ни помогнат да осъзнаем, че не сме сами в скръбта си.

Помни болезнените си моменти, и какво ти помогна да се справиш с тях.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 10-09-2019, 11:49 AM
 
hope Дата: Сряда, 11-09-2019, 12:55 PM |Съобщение 1244
С опит
Група: Потребител
Постове: 1238
Статус: Извън линия
Благодарност

Понякога в живота нещата се случват прекалено бързо. Едва сме разрешилиопределен проблем, когато се ни връхлитат нови два. Може да се чувстваме страхотно сутринта, но до вечерта да се потопим в нещастие.

Всеки ден се сблъскваме с промени и предизвикателства. Изправени смепред личностни конфликти и разочарования. Често, когато се чувстваме претоварени, не можем да видим уроците в тези преживявания.

Една простичка концепция може да ни измъкне и от най-стресиращитеситуации. Тя се нарича благодарност. Научаваме се да благодарим за проблемите и чувствата си. Благодарим за начина, по който стоят нещата. Дори нещо да не ни харесва особено, ние все пак благодарим.

Докато стане обичайна, благодарността трябва да се практикува подобно навсеки нов навик – дори да не ни се иска. Благодарността ни помага да спрем с опитите си да контролираме резултатите. Тя отключва позитивната енергия в живота ни. Тя е алхимията, която превръща проблемите в благословии, а неочакваните неща - в дарове.

Днес ще бъда благодарен. Посредством благодарността ще започна процеса, който превръща болката от днес в радост утре.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 11-09-2019, 12:57 PM
 
hope Дата: Четвъртък, 12-09-2019, 11:54 AM |Съобщение 1245
С опит
Група: Потребител
Постове: 1238
Статус: Извън линия
Доброто в живота е винаги до мен

Чуваме да ни се казва „ Животът е толкова добър, колкото го направиш”,но това ни звучи твърде опростено. Наблюдаваме приятелите, семейството и колегите си,  и често ги виждаме нещастни. Ако всеки може да направи живота си добър, защо толкова малко хора се възползват от тази възможност?

Всички хора искат и търсят щастие. Но много от нас погрешно смятат, чещастието идва не от нас самите, а от другите. Например, когато други хора ни обсипват с любов, ние сме щастливи. Когато шефът ни хвали за нашата работа, ние сме щастливи. От друга страна,  сиказваме, че сме достойни да бъдем щастливи; че вярваме, че сме достойни, но не умеем да използваме способността си да бъдем щастливи.

За щастие, сме на място, където можем да придобием тези умения. Нашитеприятели по Програмата ни учат как да разчитаме на духовността, и ние се учим от техния опит. Научаваме, че преди всичко трябва да сме готови да поемем отговорността за собственото ни щастие. Ето какво разказва един отнашите анонимни събратя:

„ Чувал съм да казват, че когато Бог затваря една врата, друга се отваря. Когато започнах да работя по Дванадесеттестъпки, голяма част от страховете и болката, които витаеха в живота ми, си отидоха. Някои от моите недостатъци също започнаха да се премахват, но все още работя с всички тах.
Вярвам, че ако продължа да работя по Стъпките, и го правя отново и отново, животът ми ще продължи да сеподобрява - физически, умствено идуховно. Разбирам,  и че като работя над себе си, мога по-добре да помагам и на другите. Благодарен съм на Дванадесетте стъпки– за мен те са едно стълбище за духовния живот. Когато работя съвестно по тях, животът ми започва да става по-добър, по-здраво и по-близо съм до доброто в живота. И се моля да продължавам да изпитвам тази благодарност,  докато съм жив.”

Step by Step, day by day.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 12-09-2019, 11:57 AM
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz