Дар за Днес - Page 84 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Петък, 13-09-2019, 11:56 AM |Съобщение 1246
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Конкуренцията с другите е отношение 

Някои от нас никога не са харесвали конкуренцията. Ние предпочитахме дабъдем ясни победители, или пък изобщо да не се конкурираме. Ние не искахме каквито и да било конкуренти да „дишат във вратовете ни”. Тази нагласа ни пречеше да правим най-доброто, което можем, и ниедопускахме грешка, когато си мислехме, че сме в конкуренция с другите.

Всъщност, ние се конкурираме единствено със себе си, по всяко време, опитвайки се да направим нещата по-добре от вчера. А присъствието на други хора само ни помага да определяме полезните за нас стандарти и цели. След като приемем идеята за самоусъвършенстване, ставаме способни да се наслаждаваме на конкуренцията. Със себе си. Започваме да постигаме
удовлетворение в ситуациите, когато, макар и да не сме били номер едно, сме макар и на секунда пред вечно намусения последен. 

Днес ще помня, че мога да работя с другите, но се конкурирам единственосъс себе си.


Съобщението поправено от hope - Петък, 13-09-2019, 11:57 AM
 
hope Дата: Събота, 14-09-2019, 12:06 PM |Съобщение 1247
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Уязвимост

Някои от нас може да са взели решение, че повече няма да позволят на нищо и никого да ни нарани. Ние може автоматично да се опитваме да „замразяваме “ чувствата си, когато се сблъскваме с емоционална болка. Или може да прекратим отношение още при първия път, когато се почувстваме наранени.

Болезнените чувства са част от живота, от отношенията, отвъзстановяването. Разбираемо е, че ние не искаме да чувстваме повече болка. Много от нас са може да са се чувствали претоварени и смачкани от болката, която са изпитвали. Ние може да не сме знаели как да се справим с болката или как да се грижим за себе си.

Това беше вчера. Днес бива да бъдем толкова уплашени от болката. Тя небива да ни смазва. Възстановявайки се, ние ставаме достатъчно силни да се справяме с нараняващите ни чувства.
Възможно е нашата болка да ни показва, че сме поели в грешна посока и че трябва да я сменим, да променим нещо в себе си, a може да е предизвикана от самия процес на оздравяване и духовно израстване.

Няма нищо лошо в това да чувстваме болка, няма нищо лошо в това да плачем, няма нищо лошо в това да я лекуваме. Нашето желание и способността да чувстваме радостта в крайна сметка стават по-силни след като разберем болката. Възстановяването не означава живот без болка; то означава да можем да сегрижим за себе си, когато изпитваме болка.

Днес няма да обвинявам тези, които ми причиняват болка. Ще почувствам и изживея всички мои емоции и ще поема отговорност за тях. Ще приема и болката, и радостта в живота.


Съобщението поправено от hope - Събота, 14-09-2019, 12:09 PM
 
hope Дата: Неделя, 15-09-2019, 11:42 AM |Съобщение 1248
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Потърси и открий своята индивидуалност. Знай, че това, което си ти, не съществува никъде другаде; че само ти създаваш
нещата по твоя собствен начин,  и че ти си … уникално човешко същество.
 
- Andre Gide

Ние се възстановяваме. Постигаме известна стабилност в живота. Нашата вяра нараства. Пробуждаме се духовно. Но трябва ли просто да стоим и да се наслаждаваме на всичко това? Разбира се, че не. Трябва да намерим начин да бъдем в услуга на другите.

Склонни сме да мислим, че служенето се свежда  до определено ниво, позиция или качество, но в действителност служенето е отвъд това ограничено разбиране. На практика можем да намерим възможности, за да бъдем в услуга на другите, в почти всяка област
на живота ни. Нашите работни места са форма на обслужване на нашите професионални общности; работата, която вършим в домовете ни служи на нашите семейства. Можем да даваме доброволния си труд за нашите анонимни общности.

Когато някой от нас избере начин да служи, понякога се изкушава да  преценява значението на работата си, като я сравнява с постиженията на някой друг. И когато другия получава повече похвали или признание, или пък печели симпатиите на повече хора, това ни кара да омаловажаваме собствените си усилия.

Истината тук е, че духовния път не е "игра на числа". Начините на служене не бива да бъдат сравнявани един с друг. За духовността  всяка една мисия е толкова важна, колкото е и другата. Всички са равно значими. Нашата работа е да открием каква е целта ни - и след това да работим за нея. Няма значение колко малък може да изглежда приносът ни. Всеки има своята специална роля и никой друг не може да я дублира.

До каква вътрешна промяна, до какво удовлетворение ни водят усилията, които полагаме за служенето си! Нашата работа служи на другите. Посланието, което носим и се опитваме да предаваме, надхвърля местата на сбирки; то засяга всичко, което правим; то е в услуга на всички хора, то е в услуга на човечеството!

Днес ще търся възможности да бъда в услуга на другите във всичко, което правя.


Съобщението поправено от hope - Неделя, 15-09-2019, 11:45 AM
 
hope Дата: Понеделник, 16-09-2019, 12:10 PM |Съобщение 1249
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Всеки от нас трябва да приема и другите -в противен случай няма да има спокоен живот.

Когато сме били засегнати от хора в нашия живот, или когато ние сме наранявали други, за да се възстанови доверието между нас е необходимо взаимно опрощение. То много наподобява на възстановяването на разрушен мост – парченце по парченце, малко по малко. В началото нашите стъпки са предпазливи – разучаваме самия мост, неговата безопасност. Постепенно идва и способността да преминем през него.

Днес се учим да прощаваме.

Когато двама души са останали разделени, прошката е тази, която може давъзстанови връзката между тях.

Прошката има нужда от време, но чрез нея се възстановява доверието. Онова, което сме изгубили било поради гняв, било поради страх, било поради неразбиране на другия.

Много от нас са живели така, като че ли винаги те трябва да са билиправите. Ние не спирахме, за да забележим, че така губехме неща: приятели, които се бяха изморили от това все ние да бъдем правите; деца, чието самочувствие сме подкопавали, когато не са приемали идеите ни; колеги, които бягаха, защото те никога не бяха прави...

Когато имаме различия, ние можем да видим и повече и по-надалеч от товада спорим кой е прав и кой не е.  Едн апо-истинска връзка е споделяне на нашите различия и тяхното разбиране. И тогава споразумението обикновено не е необходимост. Нашето споделяне ни дава възможност да видим отблизо света чрез очите на някой друг.

Преодоляването на нашите различия ни дават възможността да се учим. Трябва само да си кажем: „ това е друг, различен начин да видя!” Нашата задача е да се научим как нашите спътници виждат света.

Разбираме, че за да израстваме, е нужно да даваме възможност да спечели и различният, не нашият мироглед. Че за да разкриеш несигурността си, се изисква повече смелост, от това да я скриеш. Че за да разбираш хората, се изискват повече сили, отколкото да ги доминираш. Че за да спазваш принципите си, вместо да се доверяваш на импулсите и рефлексите си, се изисква мъжество. Че истинската издръжливост е в духа.


Съобщението поправено от hope - Понеделник, 16-09-2019, 12:13 PM
 
hope Дата: Вторник, 17-09-2019, 8:08 AM |Съобщение 1250
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Да можем да направим точна оценка насебе си е проява на смирение.
- Charles Haddon Spurgeon

Какво е необходимо, за да достигнем до мястото, където можем да заменим гордостта със смирение? Първо трябва да спрем да се преструваме, че не сме добри.“Аз съм безполезен...”- често го казваме в името на смирението.Но тези думи, или други, с които изразяваме същоточувство, са само израз на егоизъм, на бягане ототговорност.

Същността на смирението е обобщено в  Смирената молитва: „Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим, смелостта да променяме нещата, които можем да променим, и мъдростта да прозираме разликата”.

Смирението е истината. Да бъдем смирени означава да знаем истината за нашите граници, да разпознаваме това, което може да бъде променено и да приемем, че всички хубави неща са възможни с помощта на нашата Висша сила.

Прекомерната гордост блокира приемането, защото забранява истината, а истината е, че има неща които не могат дабъдат променяни. Отказът да приемем тази истина ни причинява много разочарования и гняв, и в крайна сметка не ни води до смирение.

Днес смирено ще помоля Бог за мъдростта да приема това, което е, и да не търся това, което не е.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 17-09-2019, 8:11 AM
 
hope Дата: Сряда, 18-09-2019, 12:05 PM |Съобщение 1251
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Отношението ни къмдругите винаги се връща обратно към нас.

Предлагането на разбиране и съпричастност на другите променя начина, по който възприемаме света край нас. Нашите дела на любов вдъхновяват любовта на другите. Това, което изпращаме на хората, които споделят нашия път, променя - макар понякога едва доловимо, живота на всеки, до който се докосват. В крайна сметка, целият свят се променя дори от най-малките ни актове на любов.

Проста истина е, че нашите собствени нагласи определят какво ще получим от живота. Гневът и възмущението няма да ни донесат душевен мир и спокойствие. Съмнението и обвинението ще се обърнат към нас. Повечето от нас сме се опитвали да контролираме всички хора и всички обстоятелства в живота ни. И винаги сме се провалили. Сега осъзнаваме, че любовта, която се връща при нас, е любовта която самите ние изразяваме.

Днес ще почувствам обичта на поне един човек, ако сам я предложа на друг.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 18-09-2019, 12:07 PM
 
hope Дата: Четвъртък, 19-09-2019, 12:19 PM |Съобщение 1252
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Всичко, което ни дразни в другите, може да ни доведе до по-доброто разбиране на самите нас.
-Карл Юнг

В най-лошите ни времена ние бяхме изключително раздразнителни, трудно ни беше да живеем. Трудно беше и за другите да живеят с нас. Когато се чувствахме най-раздразнителни, гледахме най-малко към себе си. Сега, възстановявавайки се, когато някой ни дразни, е много полезно да се запитаме защо сме толкова раздразнени. Често ще открием, че много неща, които ни дразнят в другите, са нещо в самите нас, пред което не искаме да се изправим.

Когато някой  ни дразни или отблъсква с плача си, може би това е нашето собствено желание да хленчим, което обаче отричаме и отхвърляме. Когато някой егоистично влиза под кожата ни и сме раздразнени, че изсмуква енергията ни, може би е защото самите ние сме твърде егоцентрични и себеобсебени, което обаче отричаме.  Но понякога намираме за по-лесно (и по-удобно!) да се оплакваме от недостатъците на другите, вместо да признаем, че и ние самите ги имаме.

Днес ще използвам нещата, от които се дразня, за да се насоча навътре в мен и да се опозная по-добре.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 19-09-2019, 12:23 PM
 
hope Дата: Петък, 20-09-2019, 12:08 PM |Съобщение 1253
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Въпреки че всички хора споделяме обща съдба, всеки от нас трябва да работи за своята. Ние можем да си
помагаме, като търсим смисъла на живота, но в крайна сметка всеки е отговорен да го намери за себе си.

 - Thomas Merton

Една от най-големите духовни истини е, че всеки човек трябва да работи за своето собствено, лично духовно изцеление. Когато специален за нас човек е в беда, можем да го подкрепяме в неговото или нейно изцеление, но в един определен момент не можем да направим нищо повече. Без значение колко много го/я обичаме, не можем да носим бремето на друг човек вместо него.

Какво можем да направим, когато някой, когото обичаме, го боли или се измъчва?
Първо, да помним, че всичко, което той изпитва, има своята причина и своята цел. Да не забравяме, че във всяка болка се съдържа ценен урок, който трябва да бъде научен, и който със сигурност е от важно значение за него или нея.

На второ място, въпреки че не можем да се намесим пряко, нашите положителнитени мисли и молитви правят чудеса. Можем да визуализираме своя приятел - да си го представим заобиколен от светлина и любов. Този тип лечение действа директно върху нивото на душата и не среща съзнателната съпротива на ума.

И накрая, да помним, че истинската и най-мощна защита е Божествената закрила. Силата на Божиите любов и светлината е винаги на разположение на лицето, на което искаме да помогнем. В края на краищата, няма душа, която да бъде изгубена, тъй като всяка една – когато поиска, ще бъде насочвана към безопасността на духовния й дом.

Днес ще помня, че всеки един от нас може и трябва да носи лична отговорност - единствено за себе си. Наш личен дълг е да се грижим преди всичко, и първо - за себе си.


Съобщението поправено от hope - Петък, 20-09-2019, 12:13 PM
 
hope Дата: Събота, 21-09-2019, 11:11 AM |Съобщение 1254
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
На човек не му сеслучва нищо, което да не може да понесе.
- Марк Аврелий Антоний

Разсъждавайки над миналото си, виждаме, че сега наистина намираме силата и способността да се справяме с каквото и да било, нарушаващо нашето спокойствие. Нещо повече, започваме да приемаме, че приливите и отливите на смут ни водят до ново пробуждане и осъзнаване, нови възприятия и ново спокойствие.

Всички трагични неща по принцип първо задействат болката, след това водят до осезаем растеж, най-накрая идва спокойствието. Ние непрекъснато минаваме през тези етапи, които са предназначени да се грижим за нашето все по-пълно развитие като здрави човешки същества. Отново и отново виждаме, че трудните времена ни учат на това, което сме готови да научим.

Можем да погледнем напред в деня си, очаквайки да бъдем достатъчно силни, за да се справим с това, което сме готови да опитаме. С вярата, че няма да ни се случи нищо, с което да не можем да се справим.

Днес ще бъде ден за духовното ми израстване. Ще отговоря на предизвикателствата в унисон с вътрешната си сила.


Съобщението поправено от hope - Събота, 21-09-2019, 11:13 AM
 
hope Дата: Неделя, 22-09-2019, 11:25 AM |Съобщение 1255
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Всички хора - и тези, които допускат най-големите грешки, са човешки съществa.
 - Mary Kassan

Чували сме да казват, че за да направи човек грешка, но след това да продължи да опитва, е необходима смелост. Преди да започнем възстановяванвто си, ние обикновено падахме след грешки, чувствахме се твърде много объркани.  Сега се учим да се приемаме като хора, а не светци. Разбираме, че не е толкова голям проблем да бъдем несъвършени.

Ние се учим, че всички грешки имат своята стойност. Когато започнем да слушаме другите хора, нерядко изпитваме възхищение към тези, които споделят че са допускали грешки, но въпреки това продължават да работят над проблемите си.
Те наистина ни изглеждат смели. Изобщо не изглеждат слаби хора. Ако продължим да се вслушваме в хората, които изглеждат толкова човешки, постепенно започваме да виждаме светлината.

Днес се моля да осъзная, че нещата могат да бъдат наред, дори да нямам всички отговори.


Съобщението поправено от hope - Неделя, 22-09-2019, 11:27 AM
 
hope Дата: Понеделник, 23-09-2019, 11:45 AM |Съобщение 1256
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Доброто в стъпка Десета

Стъпка Десета казва: „Продължихме  да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки,  бързо си ги признавахме.“ Тя не предполага да игнорираме това, което е правилно в живота ни. Стъпката сочи, че продължаваме да си правим личен самоанализ и да държим фокуса върху себе си.

Когато си правимморална инвентаризация, можем  да потърсим и открием много неща. Можем да търсим и открием чувства, които се нуждаят от нашето внимание. Можем да открием  ниска самооценка, дърпаща ни назад. Можем да търсим и открием стари начинина мислене, чувства и поведение. Можем да търсим и да се натъкнем на грешки, коитосе нуждаят от коригиране.

Но една задълбочена частот нашия самоанализ може да се съсредоточи върху това, което правим правилно, и върху всичко, което е добро за и около нас. Обсесивното фокусиране върху това какво не е наред и какво може би правим грешно - реално или въображаемо, е част от нашата зависимост. Във възстановяването се учим да се фокусираме и върху това, което е правилно.

Погледнете се с безстрашно, но и с любящо, позитивно око. Какво направихте точно днес? Днес държахте ли се по-различно, отколкото преди година? Посегнахте ли към някого или наранихте ли го, или пък позволихте ли си да бъдете уязвими? Можете да си направите комплимент, ако отговорите на последното изречение са „не“.

Имахте ли лош ден, но независимоот това се справихте ефективно с него? Практикувахте ли благодарност или приемане? Поехте ли риск, опитахте ли нещо ново? Поехте ли отговорност за себе си по начин, който може да не сте имали преди? Отделихте ли време за молитва или медитация? Доверихте ли се на Бог? Позволихте ли някой да направи нещо добро за вас? Ако отговорите са „да“, можете да се поздравите.

Дори в най-лошите сидни можем да открием поне едно нещо, което сме направили правилно. Можем да намерим нещо, за което да сечувстваме обнадеждени. Можем да намерим нещо, което сме очаквали с нетърпение. Можем да се съсредоточим реалистично върху визията си за това, което можем да бъдем.

Боже, помогни ми да отпусна нуждата си да бъда потопен в негативизъм. Моля се да променя енергията в моята среда и в себе си от отрицателна към положителна. Ще утвърдя доброто, докато не го почувствам истински. Ще се стремя също така да намеря поне едно качество, което ми харесва в някой друг, който е важен за мен, и ще поема риска да му кажа това.


Съобщението поправено от hope - Понеделник, 23-09-2019, 11:49 AM
 
hope Дата: Вторник, 24-09-2019, 1:50 PM |Съобщение 1257
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Възстановяване

Колко лесно е да прехвърляме проблемите си върху другите…  "Вижте какво прави." ... "Вижтеколко време го чаках." ... "Защо не се обажда?" ... "Ако той се промени, тогава ще се радвам." ...

Често нашите обвинения са оправдани. Вероятно се чувстваме наранени и разочаровани. В тези моменти може да започнем да вярваме, че
решението на нашата болка и неудовлетвореност е да накараме другият човек да направи това, което искаме, или да постигне очакванията ни – често неоправдани. Но това са само саморазрушаващи ни илюзии, които поставят силата и контрола над нашия живот в ръцете на другите хора. Ние наричаме това зависимост от другите.

Решението на нашата болка и недоволство (колкото и да са оправдани),е да разпознаем и работим над собствените ни чувства. Ние изпитваме и
изживяваме гнева и недоволството си, след това пускаме, оставяме тези чувства и намираме спокойствие в себе си. Знаем, че нашето щастие не се контролира от друг човек, въпреки че може да сме убедени, че е така. Ние наричаме това приемане.

Тогава решаваме, че бихме искали ситуацията ни да е различна, че може би нашият живот се случва такъв поради някаква причина. Че може би за него съществуват по-висша цел и план, които са по-добри, отколкото самите ние бихме могли да създадем. Ние наричаме това вяра.

След това решаваме какво трябва да направим, какво е по нашите сили да извършим, за да се грижим за себе си. Това се нарича възстановяване.

Лесно е да насочим пръста си към друг, но е по-полезно, макар по-трудно, внимателно да го насочим към себе си.

Днес ще живея и с болката, и с чувството си за неудовлетвореност, като се справям със собствените си чувства.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 24-09-2019, 1:54 PM
 
hope Дата: Сряда, 25-09-2019, 1:54 PM |Съобщение 1258
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Бъди, който си

Във възстановяването се учим на ново поведение. Нарича се  „Бъди който си“.

За някои от нас това може да е плашещо. Какво би се случило, ако почувстваме това, което чувстваме; ако кажем това, което искаме; ако станем твърди в нашите убеждения и оценим това, от което се нуждаем? Какво би се случило, ако пуснем нашия „камуфлаж за адаптация“? Какво би се случило, ако притежаваме силата си да бъдем себе си?

Дали хората ще ни харесват? Дали ще си отидат? Ще се ядосат ли?

Идва момент, в който ставаме готови да поемем този риск. За да продължим да растем и да живеем със себе си, осъзнаваме, че трябва да се освободим. Време е да спрем да си позволяваме да бъдем толкова контролирани от другите и техните очаквания, и да бъдем верни на себе си - независимо от реакциятана другите.

Не след дълго започваме да разбираме: Някои хора може да си отидат, но връзката с тях така или иначе би приключила. Някои хора остават и ни обичат и уважават повече, защото приемат и оценяват риска ни да бъдем такива, каквито сме. Започваме да постигаме близост и взаимоотношения, които работят.

Откриваме, че тези които сме, винаги е било достатъчно добро. А то е този, който сме предназначени да бъдем.

Днес ще притежавам силата си да бъда себе си.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 25-09-2019, 1:56 PM
 
hope Дата: Четвъртък, 26-09-2019, 1:40 PM |Съобщение 1259
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
„ … има две възможни противоположни нагласи към проблемите на човешкия живот. Едната - да се опитваш да промениш света,  другата - да се опитваш и да променяш себе си.“
~Joanna Field

Бог да ни дарява силата да променяме това, което можем – самите себе си. Трудно е да опознаеш някой друг. А колко често предполагаме, че всичко би било наред, ако само някой друг би се променил... Истината е, че всичко, което трябва да се промени, е отношението - нашето собствено.

Поемането на отговорност за подобряване на собствения живот е важна стъпка към емоционалното ни здраве. Обвиненията към друг за нашите собствени обстоятелства не ни помагат с нищо, напротив – дърпат ни назад, без да ни предлагат възможност да се самоусъвършенстваме.

Силата, която ни е нужна, е винаги тук, на разположение; въпрос на наше решение е дали и как да я използваме. И ние винаги имаме подкрепата, която ще ни трябва.
Решението да вземем живота си в наши ръце ще ни развълнува. Решението всеки ден да бъдем все по-разумни и и изцяло отговорни - всички нас - ще ни подхранва, мотивира и тласка все по-напред в израстването ни. Всеки отговорен избор е движение към нашата цялостност, той усилва нашето чувство за самоуважение, работи за нашето благополучие.

Днес ще променя само когото мога: себе си.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 26-09-2019, 1:42 PM
 
hope Дата: Петък, 27-09-2019, 1:05 PM |Съобщение 1260
С опит
Група: Потребител
Постове: 1497
Статус: Извън линия
Помнете добрите си спомени, но живейте за днес и оставете спомените зад себе си.
~Jodi K. Elliott

Всъщност нашите спомени сочат  кои и какви сме станали. Всеки спомен е като „съставка в кипящ съд с яхния“. Пълният аромат на нашия живот се усилва с всяко допълнително преживяване, независимо дали е болезнено или радостно.

Нашите преживявания  ни дават силата да работим над себе си, да се изграждаме; може би и за да се приспособим така, че да си осигурим най-доброто. Така че склоността ни да се задържаме в мисли в минали времена е напълно човешка. Ние обаче трябва да успяваме единствено да се възползваме от тези минали времена, и да бъдем напълно присъстващи в момента, в настоящия живот Тук и Сега.

Кои сме ние, за да съдим стойността на всеки един опит, на всяко едно отделно преживяване? Ако погледнем в ретроспекция, може да се уверим, че онези ситуации, които създадоха най-големия вътрешен смут и мизерия, ни предложиха най-много възможности да бъдем растящи, развиващи се хора.

Преживяванията, предлагани днес, в следващите 24 часа, са значителни, защото са уникални. Ще ги ценя,защото добавят нещо в мен, правят ме по-развиващ се човек и ми помагат да израствам.


Съобщението поправено от hope - Петък, 27-09-2019, 1:08 PM
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.