Дар за Днес - Page 88 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Вторник, 19-11-2019, 12:51 PM |Съобщение 1306
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
"Не мога да го направя…"- казваме всички ние, когато не искаме да се опитаме. 
- Eva Lathbury

Безотговорното поведение не е непознато за нас. Пасивността също ни е толкова позната...  В миналото непрекъснато търсехме извинения и оправдания, защото не можехме и не искахме да поемем отговорност, а и за да избегнем евентуални обвинения.

Във възстановяването науаваме, че всичко това е било, защото не сме се чувстваме достойни да използваме своя потенциал, и повече от всичко сме се страхували, че ще се провалим.

Нашият страх от провал ни помагаше да бъдем безотговорни. Възможно е все още да се боим, че няма да успеем, но програмата ни предлага противоотрова.
Ние не можем да се провалим, ако сме поверили живота и волята си на нашата по-висша сила. Тя винаги ни показва начина, по който да действаме. А нашите спътници - приятели от Общността, непрекъснато ни предават послания, с които изглаждат пътя ни.

Аз избрах възстановяването. Вече казах: „Мога”и ще отпразнувам факта, че днес вече нося отговорност за живота си.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 19-11-2019, 12:55 PM
 
hope Дата: Сряда, 20-11-2019, 11:29 AM |Съобщение 1307
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Ако единствената молитва, която изричате през целия си живот, е „благодаря“, това би било достатъчно.
~Meister Eckhart

„Отношение на благодарност“, за което чуваме на сбирки, е концепция, която ще ни помогне по пътя на възстановяването, и би могла да промени целия ни по-нататъшен живот.

Със сигурност има достатъчно неща, за които да се тревожим, да скърбим и да се оплакваме. Те имат своето място. Но докато израстваме и вече не използваме „бягствата“ на зависимостта, научаваме, че радостта може да съществува рамо до рамо с мъката.

Благодарността е противоотрова за нашето самосъжаление. Казването на: „благодаря“ всъщност ни отваря за получаването на повечето благословии в живота, които стоят там, за нас, чакайки ни просто да ги забележим.

В един момент можем да се огледаме и да кажем: „Не съм ли истински късметлия?! Благодаря ти, Боже!“ Това е един вид молитва и тя ни свързва с нашата Висша сила. Без значение колко болезнен или притеснителен може да бъде един ден, можем да му бъдем благодарни за нашето израстване в него.

Благодарността е толкова проста, че понякога я отхвърляме, докато търсим по-сложен отговор. Можем да кажем „благодаря“ за всички прости неща като разцъфналите дъвета, прохладния въздух, храната и любовта между хората.

Боже, благодаря ти за всичко, което идва при мен дори без моите усилия.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 20-11-2019, 11:32 AM
 
hope Дата: Петък, 22-11-2019, 11:34 AM |Съобщение 1308
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Има разлика между това да чувстваме благодарност и признателност за нещо, и това да сме зависими от нещо.

Благодарността и признателността са форми на чистата любов, а зависимостта включва и страх, че ще загубим или няма да получим онова, от което сме толкова зависими.

Когато става въпрос за нещо, което искаш в живота си, благодарността и признателността го привличат, а зависимостта и вманиачването го отблъскват. Ако се страхуваш, че няма да получиш желаното или ще загубиш това, което имаш, значи си развил зависимост.

За да се откъснеш от зависимостта си, не спирай да благодариш и да цениш това, което имаш, докато почувстваш, че страхът си е отишъл.

Ако отделиш време, за да направиш списък на всички неща, за които си благодарен и наистина усещаш тази благодарност, ще се чувстваш страхотно. Ще живееш живота си с обич, ще пръскаш радост където и да отидеш, ще въздействаш благотворно на всеки срещнат. Когато живееш така, всичко, което искаш, ще идва дори още преди да си го пожелал.

Когато съществуваш в прекрасното състояние на благодарност, ти се превръщаш в човек, който иска само да дава. Ставаш толкова щедър, че това започва да определя целия ти живот и всеки ден искаш единствено да даваш.

Даваш радост, даваш любов и нежност. Даваш най-доброто от себе си в работата, в отношенията си дори и с непознати хора. Когато достигнеш най-високите нива на благодарността си, всяка твоя мисъл, всяка твоя дума и всяка твоя постъпка ще идват от чиста доброта.
Ще разбереш кога си открил истинската благодарност, защото ще станеш щедър. Човек, който е истински благодарен, не може да бъде друго.


Съобщението поправено от hope - Петък, 22-11-2019, 11:37 AM
 
hope Дата: Събота, 23-11-2019, 11:00 AM |Съобщение 1309
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Животът трябва да се живее - това е всичко, което трябва да се направи за него. Като 70-годишна бих казала, че предимството е, че животът се приема по-спокойно. Нали знаете, че "Това също ще премине!"
~ Елинор Рузвелт

Мъдростта идва с възрастта, но и със зрелостта и развитието. Тя е да знаеш, че всичко е добре- дори и насред бурята. И тъй като доверявайки се все повече, че има сила по-могъща от нас самите, която ще ни води, нашата вяра расте, и ние можем да се отпуснем - сигурни, че ни очаква по-добро време.

Ще разберем ролята, която трудното обстоятелство е изиграло в живота ни. Това става толкова ясно: Разбитият брак, изгубената работа, самотата – всичките са допринесли за това кои сме. Радостта от мъдростта, която придобиваме е, че преценкатана събитията и обстоятелствата идва по-бързо. Понякога, дори да сме потънали в смут, можем да оценим и приемем приноса на трудна ситуация за нашата цялост много лесно.

Колко надалече стигнахме! Толкова рядко оставаме обхванати, наистина обхванати от страха от неразбиране! Животът трябва, и ще ни научи на всичко, което трябва да знаем. Можем да улесним пътя си, като увеличим доверието си - като се доверим напълно, че болката на настоящето ще отвори пътя към спокойствието на бъдещето.

Знам, че и „това също ще мине“.


Съобщението поправено от hope - Събота, 23-11-2019, 11:05 AM
 
hope Дата: Неделя, 24-11-2019, 9:36 AM |Съобщение 1310
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Да бъда в състояниеда поканя болката да се присъедини към моя опит и да не трябва да контролирам живота си, за да избегна болката, е такава свобода!
~Christina Baldwin

Ако наистина спрем да мислим за това, ще бъдем изумени да открием колко голяма част от времето си изразходваме, опитвайки се да избегнем болката. Страхуваме се да кажем това, което мислим, или да кажем на другите от какво се нуждаем, защото всъщност се страхуваме да не бъдем отхвърлени. Страхуваме се да сеизправим пред болката на собствения си гняв. Страхуваме се да кажем на другите кои сме.
Когато се страхуваме да се отворим за другите, за да не ни наранят, ние не ставаме свободни, напротив - ние ставаме затворници на собствените си страхове.

Болката е естествена част от живота и ние сме надарени със способността  да я усещаме. Болката ни учи, понякога ни кара да работим по-усилено, и всъщност тя е тази, която ни помага да оценим удоволствието от радостта.

Когато приемем болката и престанем да се изтощаваме в опитите си да я избегнем, ще бъдем свободни да живеем по-пълноценно и без толкова много притеснения.

Днес ще помисля над това как собствените ми страхове ограничават свободата ми.


Съобщението поправено от hope - Неделя, 24-11-2019, 9:37 AM
 
hope Дата: Вторник, 26-11-2019, 1:08 PM |Съобщение 1311
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Гневът побеждава, когато не е разрешен.
-Анонимен

Емоциите се нуждаят от разпознаване. Но за тях е нужно не само нашето внимание; те се нуждаят и от нашето приемане, защото са мощни показатели за това кои сме. Те имат силно влияние върху това, кого сме способни да станем.

Внимателното отношение и желанието да приемем емоциите си, независимо дали става дума за страх, гняв или омразна ревност, отнема парливата им болка. Можем да им попречим да станат по-големи, отколкото са. Подобно на детето, което крещи и се държи все по-яростно, докато не спечели исканото внимание, нашите емоции стават все по-големи и по-интензивни в в зависимост оттова колко по-дълго отричаме съществуването им.

Емоциите в действителност ни благославят. Те обогатяват нашите преживявания. Те служат като пътеводители по пътя, по който
пътуваме. Как се чувстваме във всеки един момент – това маркира доколко сме уверени в себе си, бележи колко сме близо до нашата по-висша сила, бележи нивото на нашата ангажираност към Програмата. Емоциите и чувствата ни служат добре, когато са признати. От друга страна, ако бъдат игнорирани или отречени, те могат да ни обездвижат, дори да ни победят.

Моите чувствата сочат кой съм. Те насочват моето поведение. Те отразяват моите нагласи. Те показват каква е близостта ми с Бог.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 26-11-2019, 1:12 PM
 
hope Дата: Сряда, 27-11-2019, 12:49 PM |Съобщение 1312
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Научаваме повече, като виждаме как някой играе добър тенис, отколкото ако четем книга за това как да играем добър тенис
~W. Timothy Gallwey

В нашата програма ние се учим един от друг. Повечето от нас преди предпочитахме да мислим сами за проблемите си, или да четем за тях, без да се налага да искаме помощ. Възстановяването изисква от нас да изоставим този стар навик. Вече не можем да кажем по време на сбирка: „Тази седмица имам някои проблеми, но както винаги, сам ще си ги реша“ или „Аз знам какво трябва да направя“. Едни от любимите ни твърдения преди…

Промяната за нас е да потърсим помощ от другите в тази програма. Сега се учим да попитаме другите: "Какво мислите за моя проблем?" или "Бихте ли искали да говорите с мен известно време?"

Наличието на спонсор е важен начин за опознаване на това как друг човек прилага програмата в живота си. Ние си избираме спонсор, на когото се възхищаваме, който е работил по Стъпките, и който наистина ги живее. Трябва да поддържаме с нашия споснсор непрекъснат контакт – насаме; да прекарваме с него известно време и извън сбирките - може би докато пием чаша кафе или се разхождаме.

Като общуваме с други, които са усърдни във възстановяването, ще научим много повече, отколкото бихме могли да научим по какъвто ида било друг начин.

Днес ще осъществя личен контакт с други хора в тази програма.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 27-11-2019, 12:51 PM
 
hope Дата: Четвъртък, 28-11-2019, 1:30 PM |Съобщение 1313
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Не приемайте нито проблемите, нито самия живот толкова сериозно!
~Ellen Glasgow

Колко често ние превръщаме малките предизвикателства в гигантски бариери, като им придаваме прекомерно внимание; като забравяме, че в рамките на всеки проблем лежи неговото решение! Въпреки това, ако искаме да намерим нишката на решението, центърът на нашия фокус трябва да бъде извън проблема и неговата сложност. Най-доброто разрешение  за тази дилема е Молитвата за смирение.

Ние не можем да променяме децата си, нашите съпрузи или партньори, дори и най-добрите приятели, които познаваме, или които ни обичат. Но с Божията помощ можем да променим отношението, което ни е блокирало в дадено взаимоотношение, в даден период от време. Промененото отношение; облекчението, което намираме за себе си; намаляването на очакванията ни за другите ще отворят вратата към взаимоотношенията, които търсим; към спокойните и плавни дни, към които се стремим.

Не е нужно да приемаме живота толкова сериозно. Всъщност не не се налага да го приемаме толкова сериозно. Можем да измерим нашето емоционално здраве чрез това колко сърдечно се смеем с другите и със себе си.
24-те часа, простиращи се пред нас днес, ни обещават много възможности за избор. Можем да изберем да сме тъжни, да сме притеснени, да сме депресирани или разочаровани, но можем и да се доверим на нашата Висша сила да ни води през всяка една ситуация - каквато и да е тя. Това е нашето решение, единственото решение, благодарение на което не сме безсилни.

Днес ще работя над нагласите си, за да мога да имам деня, за който копнея.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 28-11-2019, 1:34 PM
 
hope Дата: Петък, 29-11-2019, 11:33 AM |Съобщение 1314
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
В живота ми има божествен план за неговото добро. Ще го оставя да се разгъне.
~Ruth P. Freedman

Никога не сме сигурни в пълното значение или евентуалното въздействие на всяко едно събитие в живота ни. Но в едно можем да сме сигурни: Всяко едно преживяване допринася с нещо добро за цялостното ни развитие. Не трябва да омаловажаваме онези преживявания, които отдавна са преминали. Те допринесоха за всичко, което постигаме в момента. И каквото и да е днес, то ще повлияе на това, което ще донесе утре.

Може би най-голямата ни трудност - за възстановяващите се - е да се доверим, че животът е процес и той ни обещава добро. Този растеж и промяна са гарантирани. Че животът ни има своите замисъл и план и ние сме благословени в него - доверието в това не е лесно. Но ние можем да се научим на това доверие, и така да открием свободата.

Нека оставим резултата от всяко преживяване, да се съсредоточим върху нашите усилия, да ги направим възможно най- добре, затвърждавайки нашето доверие във върховната доброта на живота. Нашите разочарования намаляват, когато само нашите усилия са наша грижа. Колко по-лесни стават дните ни, когато вършим своята работа и оставим резултатите там, където принадлежат…

Ще позная нова свобода, когато се доверя, че „планът за мен“ се разгръща както трябва. Ще свърша единствено моята работата, не повече.


Съобщението поправено от hope - Петък, 29-11-2019, 11:35 AM
 
hope Дата: Събота, 30-11-2019, 12:31 PM |Съобщение 1315
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Израстване

Точно както когато бяхме деца и растяхме с любимите си играчки и дрехи, като възрастни ние също израстваме чрез определени неща - хора, работа, домове. Израстването може да бъде объркващо за много от нас. Може да се чудим защо някой или нещо, което е било толкова специално и важно за нас в миналото, не се вписва по същия начин в живота ни днес. Може да се чудим защо нашите чувства са се променили.

Когато бяхме деца, може би сме се опитвали да нагодим тялото си към даден артикул дрехи. Сега, като възрастни, можем да преминем през известно време в опити да се откажем от нагласи, към които сме се нагодили, но които вече сме надраснали. Може да се наложи да си дадем време, за да осъзнаем истината. Това, което работи миналата година, което беше толкова важно и специално за нас в миналото, вече не работи,
защото сме се променили. Ние сме израстнали.

Можем да приемем това като валидна и важна част от възстановяването. Можем да се оставим да експериментираме, докато се борим да направим нещата по начин, опитвайки се да разберем дали наистина вече не пасва и защо. Можем да изследваме своите чувства и мисли около случилото се.

Тогава можем да оставим играчките от миналата година и да направим място за новите.

Днес ще оставя играчките от миналата година да са това, което бяха: миналогодишните играчки. Ще ги помня с обич заради ролята, която изиграха в живота ми. След това ще ги изоставя и ще направя място за новото.


Съобщението поправено от hope - Събота, 30-11-2019, 12:35 PM
 
hope Дата: Неделя, 01-12-2019, 11:30 AM |Съобщение 1316
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
В целия свят не съществува такава тъмнина, която да попречи на светлината на една малка свещ.
- Анонимен

Нашият живот може да бъде като битка между тъмнината и светлината. Тъмнината може да е в настроенията ни, когато сесъбуждаме сутрин с чувства на отчаяние и страх. Тогава можем да се обърнем към светлината с кратка молитва: „Боже, помогни ми да почувствам Твоите любов и приемане!“.

Тъмнината е налице, когато се изкушаваме да се възползваме от мисли и идеи, с които да избегнем твърде многото промяна, която трябва да постигнем над самите себе си. Може би си казваме: „Всеки го прави, нямазначение дали и аз ще го направя“.

Тогава идва светлината - когато си спомним, че тази програма изисква от нас стриктна честност и че всеки избор на честност насърчава нашия растеж.

Тъмнината може да я има, когато някой, за когото ни е грижа, е наранен или в опасност, и си мислим: „Трябва да направя нещо, за да предотвратя лошите неща да се случат“. Тогава трябва да се обърнем към нашата Висша сила за способността да запазим връзката си с този човек, но не и да я контролираме.

Днес мога да постигна скок във вярата си, като приема, че и един малък избор на светлина е достатъчно значим - дори сред  цялата тъмнина.


Съобщението поправено от hope - Неделя, 01-12-2019, 11:33 AM
 
hope Дата: Понеделник, 02-12-2019, 12:11 PM |Съобщение 1317
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия


Често наш недъг е не само от страхът от провал, но и от страхът от успех.
~Sonya Rudikoff

Преди да дойдем в тази програма, ние се занимавахме с това да подхранваме и едновременно да се крием от страховете си. Това, което, възстановявайки се, осъзнахме дълбоко, е че страховете могат да бъдат избягнати, дори когато са огромни. Тази програма ни помага да разберем, че страховете са човешки и нормални, и ние можем да се справим с тях, когато позволим на Бог и нашите приятели в програмата да ни подадат ръка.

Наркотиците и алкохолът бяха разрушили нашите възприятия. Нашите страхове, били те големи или малки, бяха изопачени. И ние все още понякога изкривяваме тези страхове, защото се отдалечаваме от духовната реалност на нашия живот. Нека не забравяме, че никога няма да бъдем изправени пред ситуация, която да е толкова голяма, че да не можем да се справим с нея, стига да се обърнем към Силата, по-могъща от самите нас, която Програмата ни предлага.

Не можем да се провалим във всичко, което опитаме днес. Резултатът от всеки опит е точно такъв, какъвто трябва да бъде. И ако днес сме успели в нещо, в подходящия момент ще ни бъдат показани стъпките, за да се възползваме от този успех.

Няма да се страхувам нито от провала, нито от успеха. Те заедно са част от пътуването на живота ми.
 
hope Дата: Вторник, 03-12-2019, 11:58 AM |Съобщение 1318
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Контролиране

Понякога сивите дни ни плашат. Това са дните, когато се връщат старите чувства. Възможно е да се чувстваме неудовлетворени, уплашени, срамуващи се, неспособни да се грижим за себе си.

Когато това се случи, е трудно да се доверим на себе си, на другите, на добротата на живота и на добрите намерения на нашата Висша сила. Проблемите изглеждат неопредолими. Миналото изглежда безсмислено; бъдещето - мрачно. Сигурни сме, че това, което искаме в живота, никога няма да се случи.

В такива моменти може да си мислим, че нещата и хората извън нас са ключът към нашето щастие. Тогава, за да прикрием болката си, можем да се опитаме да контролираме хората и ситуациите. Когато го допуснем, другите често реагират негативно на нашия контрол.

Когато сме в безумното състояние да търсим щастието извън себе си и да очакваме другите да осигурят нашите мир и стабилност, нека помним това: Дори и да можем да контролираме нещата и хората, дори и да получаваме това, което искаме контролирайки, ние така или иначе ще останем и ще бъдем себе си; нашето емоционално състояние ще си остане объркано и в хаос.

Хората и нещата не спират болката ни и те не ни лекуват. В процеса на възстановяване научаваме, че това е наша работа и можем да я свършим, като използваме нашите ресурси: нашата Висша сила, нашите групи и сбирки, нашата Общност, нашата програма за възстановяване, самите себе си.

Често, след като станем тихи и спокойни, доверчиви и приемащи, това което искаме, идва при нас - с лекота и естественост.

Слънцето отново започва да свети. Не е ли смешно и не е ли вярно, как всички промени наистина започват от нас?

Днес трябва и мога да пусна нещата и хората, както и нуждата да контролирам. Мога да се справям с чувствата си. Мога да ги успокоя. Мога да успокоя себе си. Мога да се върна на пътя и да намеря истинския ключ към щастието – самия себе си. Ще помня, че сивият ден е точно това - един сив ден.
 
hope Дата: Сряда, 04-12-2019, 5:48 PM |Съобщение 1319
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
Определяне на приоритетите
Един от нашите девизи е "първо – най-важното". Ние не можем да имаме или да правим всичко; трябва да определим приоритетите си и да изберем това, което означава най-много за нас.

Всеки от нас трябва да прекара тихо и спокойно време в търсене на вътрешната си същност, за да определи кои хора, кои дейности, кои задачи са най-важни. Резултатите могат да ни изненадат. Може да открием, че прекарваме твърде много време с някой, който всъщност не ни харесва;  като готвим сложни ястия, от които никой не се нуждае; като работим работа, която не ни харесва, за да спечелим повече пари, за да купим повече неща. Наистина ли се нуждаем от нещата? Дали те обогатяват живота ни или просто ни впечатляват?

Тъй като съм зависим, възстановяването е най-важното нещо в живота ми. Без него не мога да се радвам на други хора, не мога да обичам себе си, не мога да работя добре. Ако въздържанието не е на първо място, всичко останало страда.

Днес се моля да помня, че въздържанието и моето възстановяване - това е моят приоритет номер едно.
 
hope Дата: Четвъртък, 05-12-2019, 9:35 AM |Съобщение 1320
С опит
Група: Потребител
Постове: 1321
Статус: Извън линия
В крак с времето
Изчакайте, докато дойде времето. Отлагането, бавенето или просрочването са поведения, с които се саморазрушаваме; но ние постигаме същият ефект и когато действаме твърде рано и прибързано, преди да е настъпил нужният момент.

Понякога изпадаме в паника и предприемаме действия от страх. Понякога предприемаме ненавременни действия, за да отмъщаваме или защото искаме да накажем някого. Или действаме или говорим твърде прибързано като начин да контролираме или принуждаваме някого да предприеме действия. Понякога предприемаме действия твърде рано, за да облекчим чувствата на дискомфорт или тревожност относно това как ще се разгърне дадена ситуация.

Действие, предприето твърде рано, може да бъде толкова неефективно, колкото предприетото твърде късно. То може да предизвика обратна реакция и да причини повече проблеми, отколкото да разреши. Обикновено, когато изчакаме, докато дойде точното време - понякога въпрос само на минути или часове – дискомфортът постепенно изчезва,  и ние си даваме възможност да осъществим това, което трябва да направим.

Във възстановяването се учим да бъдем ефективни.

Нашите отговори ще дойдат. Нашите напътствия ще дойдат. Молете се. Доверете се. Изчакайте, ако е нужно да настъпи точното време. Ние ще бъдем водени. Ние ще бъдем напътствани.

Днес ще се откажа от нуждата си да контролирам, като изчакам, докато дойде правилното време. Когато то настъпи, ще предприема нужните действия.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz