Дар за Днес - Page 91 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 08-01-2020, 8:02 AM |Съобщение 1351
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Смирено помолихмe Бог да отстрани нашите недостатъци.
- Стъпка седма

В Шеста и Седма стъпки на програмата ние ставаме готови да работим за отстраняването на нашите недостатъци - черти, поведения, стари чувства, непреодоляни и затаени обиди и разочарования, които ни блокират за радостта, за свободата и душевния мир. След това молим Бог да ги отстрани от нас.

Не изглежда ли просто? Не се налага да контролираме, за да променим себе си. Не се налага и да насилваме промяната. За първи път не трябва да "го направим сами." Всичко, което трябва да направим, е да се стремим към отношението на готовност и смирение. Всичко, което трябва да направим, е да помолим Бог за това, което искаме и от което се нуждаем, и след това да се поверим на Бог - да направи за нас това, което сами не можем ( а и не се налага) да направим за себе си.

Не бива да чакаме и гледаме със затаен дъх как и кога ще се променяме. Това не е програма за самопомощ. В тази чудотворна и ефективна програма, която е допринесла за възстановяването и промяната на милиони, ние постигаме промените с работа по Стъпките и споделяне с другите.

Господи, помогни ми днес да се доверя на възстановяването и на процеса на промените. Помогни ми да се съсредоточа върху нужната ми стъпка. Помогни ми да извърша моята част и да позволя на останалото да се случи.
 
hope Дата: Петък, 10-01-2020, 8:52 AM |Съобщение 1352
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Привет, вчера нямах възможност да публикувам дар, затова днес ви изпращам два smile 

„Ние лично поправихме причинените от нас щети пред тези хора, където бе възможно, с изключение на случаите, в които това би навредило на тях или на други хора.”
- Стъпка Девета 

Когато правим поправки или компенсации, трябва да сме наясно за това, за което се извиняваме, и как е най-добре да кажем, че се извиняваме. Това, което правим в действителност с всяка компенсация, е, че поемаме отговорност за своето поведение. Трябва да сме сигурни, че самият процес няма да бъде самоунищожителен или болезнен.

Понякога трябва да се извиним направо за конкретно нещо, което сме направили, или за участието ни в проблем. Друг път, вместо да се извиним, се налага да работим за промяната на нашето поведение с  дадения човек.

Има моменти, когато разкриването на това, което сме направили и за което се извиняваме, може да влоши нещата.

Трябва да се доверим на времето, интуицията и насоките в този процес. Щом станем готови, можем да се справим с нашите промени по мирен, последователен, хармоничен начин. Ако нищо не ни изглежда правилно или целесъобразно; ако се чувстваме така, сякаш това, което ще направим, ще ни доведе до криза или хаос, трябва да се доверим на това чувство.

Заслужаваме да бъдем в мир със себе си и другите.

Днес ще бъда отворен да правя нужните поправки спрямо хората, които съм наранил. Ще чакам Божето ръководство в процеса на извършване компенсациите, които не са ми ясни. Боже, помогни ми да се освободя от страха си да се изправям пред хората и да поемам отговорност за поведението си. Помогни ми да знам, че правейки това, не намалявам моята самооценка; Аз я подобрявам.

===================

Бъдете внимателни с компенсациите

Необмисленото нараняване на някого, когато искаме да изкупим собствената си вина или спрямо него, или спрямо друг, не е правилна стъпка Девета. Ние поправяме причинените вреди на другите, за да възстановим мостовете в живота си, които изгорихме безразсъдно. Но ако нашата компенсация ще нарани някого, ние трябва да преценим дали тя е в интерес, дали е за доброто на това лице или някой друг. Често пъти най-доброто нещо е да замълчим, но без да отричаме истината пред себе си или пред Бог.

Съзнателната промяна на поведението ни е част от поправките ни, особено към членовете на семейството, които може да са чували нашето "Извини ме" твърде много пъти. Връщането на пари, възстановяването на щети, както и благотворителни дарения от името на лицето, което сме ощетили – всички те са честни опити за поправянето на нашите грешки. Важният, съществен момент при всеки опит за поправка, е да поемем отговорност за това, което сме направили и за което изразяваме съжаление. Всичко това, заедно с промяната в поведението ни, ще помогне на нашите взаимоотношения да се подобрят, често пъти – веднага, или много скоро.

Днес няма да се плаша от поправките, които трябва да направя днес, но ще внимавам да не нараня някого с информация, която той или тя не е нужно да знае.
 
hope Дата: Събота, 11-01-2020, 12:27 PM |Съобщение 1353
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Възстановяването е нещо повече от ходене далеч. Понякога това означава да се научиш да оставаш, докато се справиш. Означава да работиш за изграждането и поддържането на взаимоотношения, които работят.
- Отвъд съзависимостта

Проблемите и конфликтите са част от живота и взаимоотношенията - с приятели, семейство, с близки и на работа. Решаването на проблемите и преодоляването на конфликти са умения, които можем да придобием и подобрим с течение на времето.

Нежеланието да се справяме и да решаваме проблемите в отношенията води до неразрешими чувства на гняв и измъчване, прекратяване на взаимоотношения, задълбочаващи се проблеми и „игра на власт“, които само усилват проблема и губят времето и енергията ни.

Ако не желаем да се изправим и да решим проблемите, това означава, че можем да се сблъскаме отново със същите тези проблеми.

Някои проблеми с хората не могат да бъдат разрешени по взаимно задоволителен начин. 
Понякога проблемът засяга здравословните граници, които сме си поставили, и няма място за преговори. В този случай трябва да разберем ясно какво искаме, от какво имаме нужда, и каква е основната ни цел.

Някои проблеми с хората, обаче, могат да бъдат обсъдени и решени по взаимо удовлетворителен начин. За да го направим, трябва да сме готови да идентифицираме проблема, да оставим настрани вината и срама, и да се съсредоточим върху възможните решения. За да преговаряме успешно и да решаваме проблеми във взаимоотношенията, ние трябва да имаме представа за нашата основна цел и нашите здравословни граници, така че да не губим време, опитвайки се да говорим по въпроси, неподлежащи на обсъждане.

Трябва да се научим да определяме  това, което и двете страни наистина искат и от което се нуждаят, и различните възможности за това. Можем да се научим да бъдем гъвкави, без обаче да сме прекалено, ненужно гъвкави.

Днес ще бъда отворен за воденето на преговори за конфликтите, които имам с хората. Ще се стремя към баланс, без да съм твърде покорен или твърде взискателен. Ще се стремя към подходяща гъвкавост в усилията си за решаване на проблемите.
 
hope Дата: Неделя, 12-01-2020, 8:52 AM |Съобщение 1354
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Откъсване

Концепцията за откъсване може да бъде объркваща за много от нас. Кога правим твърде много или се опитваме твърде много да контролираме хората и резултатите? Кога правим твърде малко? Кога това, което правим, е подходяща част от грижите за себе си? Кое е наша отговорност и кое - не е?

Тези проблеми могат да ни връхлетят независимо дали се възстановяваме от десет дни или от десет години. Понякога може да се откъснем толкова много, че да пренебрегнем отговорността към другите или към себе си. Друг път може да преминем границата от грижата за себе си до контролирането на другите и резултатите.

Няма готови правила. Не съществуват готови решения. Но не е нужно да се страхуваме толкова много. Не е нужно да правим възстановяването перфектно. Ако почувстваме, че трябва да направим определено действие, можем да го направим. Ако никое действие не ни се струва своевременно, засега не предприемаме действие.

Наличието и определянето на здравословни граници не е процес, който да се подрежда по правила или готови инструкции. Можем да си дадем разрешение да експериментираме, да правим грешки, да се учим, да растем.

Можем да говорим с хора, да задаваме въпроси, да питаме себе си. Ако има нещо, което трябва да направим или научим, това ще стане очевидно, ще ни се разкрие, стига да се вслушваме в напътствията на Висшата ни сила. Уроците никога няма да ни отминат. Ако не се грижим достатъчно за себе си, също ще го видим и осъзнаем. Ако контролираме твърде много, ще разберем и това. Нещата ще се оправят. Пътят ще стане ясен.

Днес ще предприема действия, които изглеждат подходящи. Ще пусна останалите. Ще се стремя към баланса между личната отговорност, отговорността към другите и откъсването.
 
hope Дата: Понеделник, 13-01-2020, 8:52 AM |Съобщение 1355
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Откриваме възможностите в рамките на нашите мечти и стремежи.
~Sue Atchley Ebaugh

Нашите мечти ни привличат към нови висоти. Всичко, от което може да се нуждаем, е смелостта да се придвижим към тях, като предприемем необходимите стъпки за осъществяването на тези мечти. Да се доверим,  че ще ни бъдат показани стъпките - една по една, търпеливо да изчакаме правилната стъпка и точното време - това е всичко, което трябва да направим днес.

Когато нашите мечти са за благото  - на самите нас и на другите, те са покани от Бог да разперим крилете си, за да опитаме да достигнем до нови висини. Тези мечти са част от съдбата, предназначена за нас. Те не са случайност. 

Нашите подаръци са уникални. Приносът на всеки един от нас е уникален. Нашите мечти отразяват приноса, който сме призовани да направим в този живот.

Възможностите за реализация на нашите стремежи и мечти са разнообразни; но ние не винаги ги разпознаваме. Трябва отново и отново да се обръщаме към Бог, да бъдем търпеливи и да се доверяваме, че сме призовани да предложим нещо много специално на тези около нас. Никой от нас не е избягал от специалния-предназначен за него План. И всеки от нас е вдъхновен по специален начин, със специални таланти. Всъщност възстановяването прочиства пътя към нашите таланти.

Ще бъда благодарен за всичко, което съм; за всичко, което имам. И ще помня, че това, което днес давам на приятелите около мен, е част от моя уникален, специален принос към живота и света.
 
hope Дата: Сряда, 15-01-2020, 10:55 AM |Съобщение 1356
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Пускане на тъгата  

Неразрешената и затаена  тъга или печал от миналото може да ни блокира за радостта и любовта.

В миналото си казвахме много неща, за да отречем болката: „Не боли толкова много“…; “ Може би, ако просто изчакам, нещата ще се променят…“ ; „ Не е голяма работа. Мога да го преживея … „; Може би, ако се опитам да променя другия, няма да ми се наложи да се променям самият аз...“.

Ние отричахме, че ни боли, защото просто не искахме да усещаме болката.

Несвършената работа не изчезва. Тя непрекъснато се повтаря, докато не получи нашето внимание; докато усетим, да трябва да се справим с нея. Това е един урок, който научаваме във възстановяването.

Много от нас не разполагаха с инструментите, подкрепата или безопасността, които ни бяха необходими, за да признаем и приемем болката в миналото си. Всичко е наред. Сега сме в безопасност. Бавно, внимателно, можем да започнем да се отваряме към нашите чувства. Можем да започнем процеса на усещане на това, което толкова дълго време отричахме - да не обвиняваме, да не се срамуваме,  вместо това - да се излекуваме в подготовката си за по-добър живот.

Можем да си позволим да плачем, когато трябва да плачем:  да усетим тъгата, която много от нас пазят в себе си толкова дълго време. Можем да усетим тези чувства, след това – да ги пуснем, да се освободим от тях.

Скръбта е процес на прочистване. Това е процес на приемане. Той ни пренася от нашето минало в настоящето и в едно по-добро бъдеще - бъдеще, свободно от саботиращи поведения; бъдеще, в което има много повече възможности от тези в нашето минало.

Моля се докато се движа през този ден, да бъда отворен за чувствата си. Моля се Бог да ми помогне да помня, че не трябва да насилвам или потискам изцелението, което ми предлага възстановяването. Моля се да се доверя, че ако съм отворен и достъпен, изцелението ще се случи естествено, без да го насилвам.
 
hope Дата: Четвъртък, 16-01-2020, 9:56 AM |Съобщение 1357
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Странно е, но вие можете да обезболите напълно собствената си болка или собствения си проблем, ако споделите ада на близък за вас човек.
 ~Lady Bird Johnson

Загрижеността само за себе си може да бъде отрова за нашето съществуване. Тя не може да предотврати нашите проблеми. Тя ни блокира за насоките на нашата висша сила, които могат да бъдат предложени например чрез приятел. Тя ни блокира за истината и действителността, които се опитват да привлекат нашето внимание. Парадоксът е, че каквато и да е нашата болка, тя намалява, когато насочим вниманието си другаде, извън нас - към болката на другия или към неговата радост.

Когато отворим ума си за опита на другите, се появяват прозрения. Ние имаме нужда от посланията, които другите се опитват да ни дадат. Всичко, което се казва в любящ дух,  има смисъл за нашия живот.

Можем да приемем, че всеки разговор, който водим с друг възстановяващ се, е разговор с нашия Създател. Това, което трябва да знаем за собствения си растеж, със сигурност ще ни се разкрие чрез многобройните ни разговори с другите. Но ние не можем да чуем мислите на другиго,  докато не пуснем своите собтвени.

Пълното внимание към изпратените до мен хора ще ми предложи точно това, от което се нуждая днес. Мога да бъда бдителен, да очаквам насоки и разрешения , и да отпразнувам чудесата на всичко това.
 
hope Дата: Петък, 17-01-2020, 10:05 AM |Съобщение 1358
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Живот в Настоящето

Настоящият момент е всичко, което имаме. Да, ние имаме планове и цели, виждане за утре. Но Сега е единственото време, което притежаваме. И това е достатъчно.

Можем да изчистим ума си от остатъците от вчера. Можем да изчистим съзнанието  си от страховете за утрешния ден. Ние можем да присъстваме единствено Сега. Можем да сме на разположение само в този момент, само в този ден. Благодарение именно на пълното си присъствие Тук и Сега ще можем да достигнем до пълнотата на утрешния ден.

„Не се страхувай“- прошепва ни глас. – „ Не съжалявай. Остави негодуванията си. Позволи Ми да поема болката ти. Всичко, което имаш, е настоящият момент. Изживей го. Бъди тук. Довери се.“

Всичко, което имам, е Сега. И това ми е достатъчно.
 
hope Дата: Събота, 18-01-2020, 8:14 AM |Съобщение 1359
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Любов, в думи и действия

Мнозина от нас са с объркани представи относно това какво означава да бъдеш обичан и за който да се грижат.

Много от нас са били обичани за тях са се грижили хора, у които е имало несъответствие между казаното и направеното.

Може да сме имали майка или баща, които са ни казвали: „Обичам те“, а след това са ни изоставяли или пренебрегвали,  и така са ни давали едни объркани идеи за любовта. Но този модел се е усещал от нас като любов - единствената любов, която познавахме.

За някои от нас може да са се грижили хора, които са осигурявали нашите нужди и са казвали, че ни обичат, но едновременно с това са ни насилвали или дори малтретирали. Въпреки всичко, това поведение се е превърнало в наша идея за любов.

Някои от нас са живели в емоционално стерилна, безсъдържателна среда, където хората са ни казвали, че ни обичат, но са липсвали чувства или грижи. Независимо от всичко, това може да е станало наша идея за любов.

Можем да се научим да обичаме другите или себе си по начина, по който сме били обичани преди, или можем да оставим другите да ни обичат по начина, по който сме били обичани преди, независимо дали се чувстваме добре или не.

Но сега е време да посрещнем нуждите си по начин, който действително работи. Нездравословната любов може да задоволи някои повърхностни нужди, но не и нашата истинска нужда да бъдем обичани.

Можем да очакваме съответствие от страна на другите – съответствие между думи и действия. Можем да намалим влиянието на думите - сами за себе си, и да настояваме поведението и думите да съвпадат.

Можем да намерим смелостта - когато е уместно,  да се противопоставим на несъответствията  в думи и действия - не за да предизвикаме срам, не за да обвиняваме или да търсим грешки, а за да си помогнем да поддържаме връзка с реалността и с нашите нужди.

Можем да даваме и да получаваме любов там, където поведението съвпада с думите. Заслужаваме да получим и дадем най-доброто, което любовта може да предложи.

Днес ще внимавам за несъответствия между думи и поведения, които ме объркват и ме карат да се чувствам зле. Когато това стане, ще разбера, че просто се намирам в разгара на разминаването и на несъответствието, и не аз съм отговорен за това. Ще бъда отворен да давам и получавам възможно най-здравословната любов.
 
hope Дата: Понеделник, 20-01-2020, 12:59 PM |Съобщение 1360
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Отваряне към любовта

Да си позволим да получим любов е един от най-големите проблеми, по-скоро предизвикателства, пред които сме изправени в процеса на възстановяване.

Много от нас са блокирали себе си за получаването на любов. Може би сме живели с хора, които са използвали любовта, за да ни контролират. Те са били там, за нас, но с високата цена на нашата свобода. Любовта ни е била давана или отказвана, за да бъдем контролирани и за да има някой власт над нас. За нас не беше безопасно да получаваме любов от тези хора. Може би сме свикнали да не получаваме любов, не признавайки нуждата от любов, защото живеехме с хора, които не притежаваха любов, която да ни дадат.

В един момент от възстановяването признаваме, че ние също искаме и трябва да бъдем обичани. Може да се чувстваме неудобно с тази нужда. Къде да отидем с нея? И какво ще правим? Кой може да ни даде любов? Как можем да определим коя е безопасна и коя не е? Как можем да оставим другите да се грижат за нас, без да се чувстваме в капан, оскърбени, страхуващи се и неспособни да се грижим за себе си?

Ще научим. Ще разберем. Отправната точка е предаването - пред желанието ни да бъдем обичани, на нашата потребност  да бъдем обичани и хора, за които да се грижат. Ще станем уверени в способността си да се грижим за себе си. Ще се чувстваме достатъчно сигурни, за да позволим на хората да се грижат за нас; ние ще растем и ще се доверим на способността си да избираме хора, които са сигурни и безопасни, и които могат да ни дадат истинска любов.

Може първо да се разгневим - ядосани, че нашите нужди не са били удовлетворени в миналото ни. По-късно можем да бъдем благодарни на онези хора, които ни показаха това, което не искахме; на тези, които ни помогнаха в процеса на вярата, че заслужаваме любов; на тези, които влизат в живота ни, за да ни обичат.

Ние се разтваряме подобно на цветята. Понякога, когато венчетата се разлистват, боли. Радвайте се!  Защото сърцето ни се отваря към любовта, която е, и ще продължи да бъде там, за нас.

Предайте се, отдайте се на любовта, която е за нас; на любовта, която хората, Вселената и нашата Висша сила ни изпращат по нашия път.

Отдайте се, предайте се на любовта, без да позволявате на хората да ни контролират или да ни пречат да се грижим за себе си. Започнете с предаването на любовта към себе си.

Днес ще се отворя за любовта, която е тук, за мен. Ще си позволя да получа безопасна любов, знаейки, че мога да се грижа за себе си. Ще бъда благодарен на всички хора от моето минало, които ми помогнаха в процеса на отваряне към любовта. 
Искам, приемам и съм благодарен за любовта, която идва при мен.
 
hope Дата: Сряда, Днес, 10:20 AM |Съобщение 1361
С опит
Група: Потребител
Постове: 1355
Статус: Извън линия
Приемане на несъвършенството  

"Защо си причинявам това; защо правя това със себе си?" - попита жена, която искаше да отслабне. "Отидох в моята група за взаимопомощ, чувствайки се толкова виновна и засрамена, защото бях изяла половин бисквитка, която не се вместваше в диетата ми.. Чувствах се толкова унижена, преди да дойда в групата, сякаш бях единствената, която не съблюдава перфектно диетата си. Сега знам, че мога да спазвам диета толкова добре, както повечето други, дори по-добре от някои. "

Защо правим това със себе си? Не говоря само за диетите; говоря изобщо за живота. Защо ние се наказваме – сами себе си, като мислим, че сме по-нисши от другите, убедени че те са перфектни? Независимо дали става въпрос за взаимоотношенията, възстановяването или конкретна задача?

Независимо дали съдим другите или себе си, това са  двете страни на една и съща монета: манията за съвършенство. Когато сме обзети от прословутия ни перфекционизъм, нито едно очакване не е реалистично, затова и не се сбъдва...

Далеч по-точно и по-добре е да си кажем, че с нас всичко е наред, и че това, което правим, е достатъчно добро. Това не означава, че няма да правим грешки, които се нуждаят от коригиране; не означава, че от време на време няма да се отклоняваме от пътя; не означава, че не можем да се подобрим. Това означава, че с всички наши грешки и залитания, ние в основата си сме в курса на пътя ни. Насърчаването и одобряването на самите нас – това са нещата, с които можем да си помогнем да останем на верния път.

Днес ще се обичам и насърчавам. Ще си кажа, че това, което правя, е достатъчно добро и ще си позволя да се наслаждавам на това чувство.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz