Дар за Днес - Page 96 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 01-04-2020, 8:01 AM |Съобщение 1426
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Свободата е правото на избор; правото да създадете алтернативите на избор за себе си. Без упражняване на избор човекът не е човек, а инструмент, просто вещ.
~Archibald MacLeish

Постигането на лична свобода не е лесно. Не че е невъзможно да се постигне; по-скоро е твърде възможно да не искаме от цялото си сърце истинска свобода.

Една от цените на свободата е изискването да посочим своите недостатъци. Как и колко много трябва да се ровим в себе си, когато е време за подобна честност! Възможно е да се ужасим толкова много, че да откажем дори да опитаме промяната, камо ли да приемем програмата за промяна и да се придържаме към нея. Но друг начин няма. Не можем да работим над недостатъците си, ако откажем да ги признаем!

Но колкото и да са дълбоки нашите навици или мощни нашите натрапчивости, в програмата и Общността ни има и други, които са имали подобни чувства. Ние не сме първите или най-лошите. Ако трябва да започнем търсенето на свобода с молитва, започваме с това.

Днес ще се придвижа към по-голяма свобода, ако гледам на страховете си с по-голямо разбиране.
 
hope Дата: Четвъртък, 02-04-2020, 12:20 PM |Съобщение 1427
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Говоренето няма да сготви ориза.
~Китайска поговорка

Някои от нас буквално са полудели по книги за самопомощ, вдъхновяващи истории, семинари за лично усъвършенстване. Ние си купуваме или се регистрираме за нещо, независимо от цената, стига то да ни обещава революционни прозрения или безупречна и надеждна нова система. Искаме да постигнем облекчение за един ден и свобода през уикенда. И ние искаме някакъв експерт да го направи вместо нас, на часа.

Разбира се, в желанието ни няма нищо лошо. Но е доста неправилно да избираме подобно поведение като начин на живот. Помислете за това: ако успехът можеше да се купи, нямаше да е необходимо да медитираме. Ако личната трансформация беше резултат от простото събиране на нови идеи, щяхме да сме се променили отдавна. Изучаването е нещо страхотно. А търсенето на цялото вдъхновение и мъдрост, които можем да намерим, са необходими за израстването ни. Но промяната се прави. Тя се постига. Всички планове и схеми за подобрение, взети заедно, няма да променят нищо, ако не привеждаме принципите на програмата в ежедневната си практика. Не го ли правим, дори и привлекателните думи си остават само думи.

Днес ще взема най-добрия план, който имам, и ще го приложа в действие. Днес ще говоря по-малко и ще правя повече.
 
hope Дата: Петък, 03-04-2020, 10:38 AM |Съобщение 1428
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Да обичаме другите е пряко пропорционално на това дали обичаме себе си.

Наистина ли обичаме себе си? Прощаваме ли си, когато нагло съдим другите или когато се проваляме в работата или в определено отношения? Очакването на съвършенството на самите нас е определянето на един недостижим стандарт. Да се обичаме означава да приемаме себе си изцяло, със своите недостатъци и всичко останало.

Можем да практикуваме да прощаваме на себе си и на другите. Прощаването на себе си за нашите простъпки, независимо какви са, ще стане по-лесно с практикуването му. Прощаването на другите ще премахне бариерите, които ни разделят и ни пречат да опознаем любовта.

Нашата Висша сила иска много малко от нас. Можем да живеем почти където пожелаем. Можем да изберем да имаме деца или да останем бездетни. Всичко, което наистина се иска, е да живеем живота си с любов в сърцата си. Желанието и готовността да обичаме себе си ни помага да обичаме и другите.

Ако днес  почувствам омраза или осъдя някого, то аз не обичам и себе си.
 
hope Дата: Събота, 04-04-2020, 9:48 AM |Съобщение 1429
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Това, което исках, беше отново да бъда себе си
~Sandra Hochman

Когато загубим вяра в чувствата си, ние губим вяра в себе си и ставаме насочвани отвън. Поглеждаме към света, за да ни каже какво да правим и как да се чувстваме. Търсим одобрение и любов от другите, за да можем да докажем на себе си, че сме достойни. Парадоксалното е, че да бъдеш насочван отвън, означава да си погълнат от себе си. И тъй като се чувстваме толкова неуверени в това кои сме, ние не можем да се отпуснем и да бъдем спонтанни, да сме истински.

Една от задачите ни във възстановяване е да се върнем към себе си, като станем вътрешно насочвани. Това означава да потърсим посоката, от която се нуждаем. Да се научим да се доверяваме на чувствата си е нещо, което е възможно да се окаже наистина мъчително за нас. Това означава да се доверим на реалността на нашите нужди и на нашето право да ги изразяваме. Само тогава можем да намерим вярата в себе си и в живота, който ни липсваше до сега.

За да станеш вътрешно насочен, е необходимо да приемеш себе си и да се обичаш. Това също изисква време. Но в противен случай няма истински мир, защото това е единственият начин да намерим себе си.

Мога да бъда верен на собствените си чувства. Аз съм моят най-добър учител, защото знам от какво наистина се нуждая.
 
hope Дата: Понеделник, 06-04-2020, 10:37 AM |Съобщение 1430
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Хлъзгави места
“Ако седите на бръснарския стол достатъчно дълго, ще бъдете подстригани”.
~Anonymous

Във възстановяването ние оставаме в течение и поддържаме връзка с нашата Висша сила. Работим над зависимостите си и ги преодоляваме с работата си по Стъпките. Вече знаем разликата между това, кое е правилно и кое - погрешно за нас. Знаем, че сме слаби и безсилни пред зависимостите си. Знаем, че само с грижите на нашата Висша сила, на която сме се поверили, можем да останем чисти и трезви.

Затова се научаваме да стоим надалече от хлъзгавите места и хлъзгавите хора. Наясно сме, че сме винаги само на една крачка разстояние от рецидива. Вече научихме, че нашето неконтролируемо своеволие винаги търси преки и леки пътища към щастието. Когато контактът ни с Висшата ни сила е слаб, ние започваме да слушаме гласовете, които ни връщат обратно в тъмните дни преди възстановяването. Нашият ум си играе на трикове с нас. Те ни карат да си спомняме само красивите моменти, но не и мрачните и грозни дни и нощи преди възстановяването.

Днес ще се пазя от хлъзгавите хора и места.
 
hope Дата: Вторник, 07-04-2020, 10:22 AM |Съобщение 1431
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Не позволявайте на живота да ви обезкуражава; всеки, който е стигнал до тук, е трябвало да започне от там, където е бил.
~R. L. Evans

Трябва да гледаме на чувствата на обезсърчаване като на част от живота. Ще имаме времена на по-голяма енергия и надежда и времена, в които се чувстваме изчерпани и изгубени. Докато израстваме, се научаваме да виждаме многото върхове и долини в целия пейзаж.

Ако се отдадем на чувствата на обезсърчаване, ние в крайна сметка се отдаваме на егоизма си и хабим силите си. Не можем да видим бъдещето. 

Мрачността на нашия живот- доколкото я има -  не винаги е драматична и обикновено не предлага големи промени. Но ние сме част от процеса на разгръщане. Поглеждайки назад само за седмица или месец, можем да си припомним трудните времена, които сега изглеждат незначителни. Виждаме други хора и техния напредък и знаем, че и те растат само ден за ден, в дадения момент, без да могат да знаят какво ще им донесе бъдещето. Така че ние продължаваме - знаейки, че процесът ни е надежден - въпреки че не можем да предвидим подробностите за нашето бъдеще.

Имам сили да живея през върховете и долините и да оставам верен на своето възстановяване.
 
hope Дата: Сряда, 08-04-2020, 11:16 AM |Съобщение 1432
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Бъдете търпеливи към всичко, което е неразрешено в сърцето ви, и се опитайте да обичате самите въпроси.
~Rainer Maria Rilke

Търпението към себе си може да бъде първата стъпка към търпението към другите. 

Запознавайки се със себе си (най-вече в Стъпка Четвърта), обикновено не намираме това, което сме очаквали. Ако го бяхме направили, щяхме само  да докажем това, което вече знаехме. 

Понякога растежът идва по изненадващи начини. Възможно е да в приемането и научаването да обичаме онова, което е неуредено или неясно вътре в нас.
Някои от нас искат да се втурнат в нашето учене и да ускорят растежа си твърде бързо. Други от нас искат да имат силно чувство на увереност в отношенията си с другите, но винаги се чувстват уязвими. Някои се чудят защо страховете им възникват изведнъж, без предупреждение. Друг копнее да разбере защо определени неща са му се случили в младостта му. 

Нашият растеж не е наше изобретение. Когато отговорите идват, те са дарове, и ние не ги контролираме.

Отчасти самоприемането е да си кажем: „Да, аз съм човек - с тези мои въпроси, с това мое неразрешено  чувство. Да бъда жив, означава да се включа активно в познаването и обичането на въпросите си, дори когато не намирам отговор“.

Боже, дай ми спокойствието, което идва с обичането на неразрешената част от мен.
 
hope Дата: Четвъртък, 09-04-2020, 12:02 PM |Съобщение 1433
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Бях толкова объркана, че се опитах да бъда перфектна в избягването на перфекционизма!
-- Kathryn G.

Ох, борбата с перфекционизма! От всички тркове, които можем да използваме, за да победим себе си, този е възможно най-лошият. С всички "задължително", "не трябва", "трябва" и "не би трябвало", които изскваме от себе си, е чудо, ако изобщо можем да издържим няколко дни.

Една жена сподели, че нарекла една от котките си с името на другата си котка, и в резултат на това прекарала следващите два часа в депресия. Повечето от нас не отиват толкова далеч с перфекционизма, но ние всекидневно предявяваме необосновани изисквания към самите нас.

Тестът "една година" е добър за перфекционизма: "Ако аз спра да (попълнете празното поле), каква ще е разликата за една година?" Някои неща ще бъдат важни след една година. Да посещаваме сбирки, да бъдем във връзка с нашия спонсор, да комуникираме с нашата Висша сила и да сме честни със себе си и другите – всичко това е важно. И ние трябва да сме загрижени, когато се проваляме. Но по-често ние се наказваме за малките провали - забравяйки името на някого или казвайки "грешното нещо". Това са "престъпленията", които най-много си спомняме. Но сега можем да се научим да си прощаваме и да се концентрираме върху това, което е наистина важно: новият ни живот във възстановяването.

Днес се моля да си спомня какво е важно. Моля се да си простя за малките грешки.
 
hope Дата: Петък, 10-04-2020, 11:22 AM |Съобщение 1434
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Един урок, на който баща ми ме научи: Ако ще правиш нещо в живота, направи го правилно.
--Monty Cralley

Нашите родители може би са ни наставлявали по начин, който често е граничил с това да ни засрамят. Независимо как и какво можем да помним за това или за тях, те вероятно са имали предвид нещо добро. Техният собствен опит – как те самите са били възпитавани, е дал отражение на това как от своя страна са възпитавали нас. И вероятно този образец е предаден и в собственото ни родителство. Всички ние сме направили всичко и това, което сме можели. Никой от нас не е извършил перфектно работата си. 

Но сега, когато имаме време да обмислим миналото, и ако все още таим някакви недоволства, бихме могли да помислим за това да простим на родителите си. Или, ако сега сме в състояние да видим собствените си недостатъци, можем да помогнем  на нашите деца или на други членове на семейството да се поправят.

Ние допуснахме много грешки в по-зряла възраст, като възрастни. Някои бяха умишлени; повечето - не. Трябва ли да поправим всички тях? Всъщност, ние не сме длъжни да признаваме никоя от тях. Но ако го направим, ще се почувстваме много по-добре за себе си и ще помогнем да бъде преодолян цикъла на лошото родителство и възпитание, които може би сме преживели.

Всички ние имаме шанс да направим нещо значително в живота. Това не означава да изобретим инструмент или лекарство, което ще помогне на милиони хора. Това всъщност  е лесно. Като начало, днес се усмихнете на непознат. Помислете за оставянето в миналото на стара обида или ненавист. Извинете се за свое недобро действие.

Днес мога да направя нещо наистина важно. Готов ли съм, и искам ли да размисля над това как се отнасям към другите хора?
 
hope Дата: Събота, 11-04-2020, 10:43 AM |Съобщение 1435
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Размишление за деня:

Когато дойдох в Програмата, открих хора, които знаеха точно какво имах предвид, когато най-накрая заговорих за страховете си. Те вече бяха там, където бях аз; те ме разбраха. Оттогава научих, че много от моите страхове са свързани с преценките ми за бъдещите възможности. Нормално е например да имам макар и малък страх, че човекът, когото обичам, ще ме напусне. Но когато страхът има предимство пред моята настояща и реална връзка с лицето, което ме е страх да загубя, тогава съм в беда. Моята отговорност към себе си включва това: не трябва да се страхувам от неща, които не съществуват. 
Променям ли се от страхлив  човек в безстрашен?

Днес се моля:

Моля се за Божията помощ, за да пусна да си отидат страховете ми - тези измислици, фантазии, чудовищни мисли и прогнози за бедствие, които нямат отношение към настоящето. Моля се  да намаля фокуса на въображението си и да се съсредоточа върху „тук и сега“, когато гледам към бъдещето, защото може да го правя като през увеличително стъкло.

Днес ще помня:

Страховете,  които проектирам във въображението си,  подобно на сенките, касаят обстоятелства, които не съществуват в настоящето.
 
hope Дата: Понеделник, 13-04-2020, 11:21 AM |Съобщение 1436
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Мисля, че душевният ми мир се дължи на добрата съдба. 
- Джим Бърнс

Как определяме какво означава "добра съдба" или „добър късмет” – това е важен показател за едно отношение. Докато печалбата от лотария може да се оцени като добър късмет от всички нас, на практика всяка друга появява на късмет се оценява по много индивидуални начини. Това, което изглежда като прекрасна ситуация или възможност за един, може да изглежда значителна опасност за друг.

Спокойствието, душевният мир е усещане, което заслужава всеки един от нас. И слава Богу, то е постижимо. Може би най-напред започваме да осъзнаваме, че то е винаги на разположение, макар и все още да не го разбираме напълно. Но постепенно ще видим, че ще постигнем и спокойствието, и щастието, които искаме, като просто поемем отговорността за начина, по който интерпретираме обстоятелствата си, и най-вече преживяванията, които ни притесняват .

Ние никога не сме твърде стари, за да си създадем положителна перспектива за живота. Някои казват: "Аз съм твърде стар, за да се променя".  Но това не е вярно. Нека предложим един  свой добър пример на приятел, който все още е заседнал в хаоса на негативните си перспективи. Нашата демонстрация на мира, който сме постигнали, може да бъде всичко, от което този човек се нуждае.

Днес мога да постигна душевен мир независимо от обстоятелствата, ако променя отношението си към тях, и ги видя в добрата им светлина .
 
hope Дата: Вторник, 14-04-2020, 1:40 PM |Съобщение 1437
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Размишление за деня:

Изучавайки Дванадесетте стъпки, много от първите членове на програмата възкликнали: „Какъв порядък, каква последователност! Не мога да се справя с това." 
„Не се обезкуражавайте“, ни казват на сбирки и извън тях.- „Никой от нас не е успял да постигне перфектно спазване на тези принципи ( на 12-те Стъпки). Ние не сме светци. Въпросът е, доколко сме готови да се развиваме по духовния път на Програмата. Принципите, които са заложени в нея, са ръководство за нашия напредък, за нашето израстване. Ние търсим духовен прогрес, а не духовно съвършенство. "
Приех ли, че моята работа е да правя най-доброто от това, на което съм способен?

Днес се моля:
Дори и да съм от опитните участници в Програмата, напомням ли си, че Дванадесетте стъпки не представляват постижение, което мога да отментна в моя списък „неща, които трябва да направя“? Вместо това, нека не забравям, че Стъпките ме водят към усъвършенстване, че те са ръководство за моето израстване. Моля се да държа ума си отворен за техните принципи.

Днес ще помня:
Програмата ми предлага прогрес, а не съвършенство.
 
hope Дата: Сряда, 15-04-2020, 11:28 AM |Съобщение 1438
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Нашите принципи определят нашето поведение.

Предоставянето на други хора на власт над нашите действия, незачитането или забравянето на собствените ни ценности, е част от нашия проблем. Ако „тя“ отново употребява наркотици, ние се ядосваме и страдаме. Ако „той“ не успее да се прибере вкъщи, както е обещал, ние се тревожим и започваме да си представяме най-лошото. Възможно е години наред да сме оставяли поведението на другите да контролира как да се чувстваме самите ние и какво да правим. Ние просто реагирахме, без да мислим.

Нашите приятели в програмата ни напомнят, че има и друг начин да живеем. Можем да решим как искаме да действаме. Спирането за момент, преди да реагираме на някакво нападение или ситуация, ще ни даде шанс да поемем отговорност за себе си и по този начин – за  своите действия. В този процес ще започнем да предопределяме или да си припомняме ценностите, които са важни за нас. Да се научим да живеем според нашите ценности  - това ще опрости всяко едно действие, което ще предприемем днес.

Ако днес се ръководя от това кой искам да бъда днес, ще опозная душевния мир и спокойствие.
 
hope Дата: Четвъртък, 16-04-2020, 12:36 PM |Съобщение 1439
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Ние сме болни толкова, колкото тайните, които пазим. 
~Anonymous

За нас е опасно да пазим тайни. Срамът ни нараства, и ние търсим облекчение. Възможно е да се обърнем към „помощта“ на алкохола или други наркотици. 
Истинското облекчение обаче идва, като говорим за нашите тайни, като споделяме кои и какви сме всъщност с другите. Програмата ни помага да живеем живот, основан на честността. Програмата ни помага да се борим със срама. Повече не се налага да пазим тайни. На сбирки споделяме това, което се опитвахме преди да запазим в тайна. "Здравейте, казвам се ... и съм алкохолик." ; „ Здравейте, казвам се ... и съм зависим. " Продължаваме да разказваме тайните си, а срамът ни става все по-малък и малък.

Молитва за деня:
Висша сила, моля се да живея честен живот.

Действие за деня:
Ще опиша всички тайни, които пазя. Ще говоря със спонсора си за тях.
 
hope Дата: Петък, 17-04-2020, 11:48 AM |Съобщение 1440
С опит
Група: Потребител
Постове: 1469
Статус: Извън линия
Справяне със страховете

Представете си как плувате - плувате спокойно, надолу по течението на потока. Всичко, което трябва да направите, е да дишате, да се отпуснете и да се оставите на течението.

Изведнъж вие осъзнавате ситуацията си. Изплашено, объркано и затрупано с „ ами ако …“ тялото ви се напряга. Започвате да се мятате и блъскате наоколо неспокойни, неистово търсейки нещо, за което да се хванете.

Така се паникьосвате, че започвате да пропадате и да потъвате.  Тогава си спомняте –не бива да правите твърде трудно, усилено „това“. Не е нужно да се паникьосвате. Всичко, което трябва да направите, е да дишате, да се отпуснете и да плавате, оставяйки се на течението. Не се бойте, вие няма да се удавите.

Паниката е нашият голям враг.

Не е нужно да се поддаваме на отчаянието. Ако в живота ни се появят огромни проблеми, трябва да спрем да се борим. Трябва да изчакаме, докато севъзвърне равновесието ни. Тогава можем да се върнем към спокойното плаване, надолу, по нежното течение. Това е нашият поток. Той е безопасен поток. Курсът ни вече е начертан. Всичко е наред.

Днес ще се отпусна, ще дишам и ще плувам с течението.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.