Един вик.... - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Един вик....
Един вик....
detenazaleza Дата: Понеделник, 25-07-2011, 7:26 PM |Съобщение 1
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 325
Статус: Извън линия
Днес отчаяно имах нужда от жива сбика, отчаяно имам нужда да говоря с хора като мен, не само да пиша , не само телефона имам нужда ди виждам алкохолици като мен, хора които ме разбират, хора с които да общувам, да излизам, да се срещам да се разходя. Хора които са като мен. Днес усещам толкова силно как болестта ми ме натиска всячески и как не е важно това колко време съм останала трезвена, важно е какво ще направя за да остана трезвена. Какво като от една година и половина не пия, като днес се чувствам така както се чувствах на първия си ден на първата си скайп сбирка. Изплашена, много изплашена за живота си. Страхувам се защото вече имам информация за това какво предстои , за това какво е болестта ми, за това какво ще се случи ако се върна на зад във времето, ако се докосна само до една глътка алкохол. Казват че за сбирка са достатъчни двама души, двама души които да споделят какво чувстват и как преминават през трудностите, през дните , да споделят своята сила и надежда .
Това е апел на една душа. Душа която отчаяно търси алкохолик като нея. Ако някой е от Враца, ако някой иска да си помагаме във възстановяването пишете братя и сестри.Пишете ми на лични, пишете тук. Нека взаимно си помогнем.
 
July Дата: Вторник, 26-07-2011, 1:00 AM |Съобщение 2
С опит във форума
Група: Администратор
Постове: 263
Статус: Извън линия
detenazaleza,
вярвам, че ще се появят още хора във Враца.
Вярвай и ти.
Вяра, действия, търпение.
Друга рецепта няма.
Разбирам те отлично. Мина време докато осъзная, защо работата с друг алкохолик помага, когато всички други методи се провалят.
Просто да поговоря с някой от градинката, просто да подам визитка на пияния на спирката, просто да отида в отделението по зависимости във Варна да поговоря с хората там. Просто да забележа треперещият от абстинанция вчера на работа, който караше огромен тир, а неможеше да се подпише на документа си, зарада това, че повече от възможното му, беше останал без алкохол.
Няма по-ефективен метод самосъжалението да премине в благодарност.
По-рано ме грабваха и блокираха стаха и самосъжалението. Ставах неефективна докато траеше тъй наречената емоционална криза или проявата на болестта ми. По-късно въпреки тези чувства, започнах да забелязвам, че и по време на тази некомфортност, помощ все пак има.
Няма да забравя един случай /надявам се да не забравя /, когато ме гепало самосъжалението и измислените ми егоистични нужди, телефона ми звъни, а не ми се вдига. Търсеше ме жена във връзка с това да отида да поговоря с друга жена- алкохоличка.
Отидох веднага. След два часа помен нямаше от моите измислени настроения.
Жива сбирка е разговора с всеки страдащ човек. Дори няма значение дали той разбира ,че страда smile
Светът е голям и спасение дебне от всякъде. smile
И във Враца е същото , както във Варна в София или в Лондон.
Въпроса е в настройката. Ще станат нещата. ok
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Един вик....
Page 1 of 11
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz