Стъпка 1- осъзнаването, май... - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Стъпка 1- осъзнаването, май...
Стъпка 1- осъзнаването, май...
slrp Дата: Понеделник, 06-07-2015, 6:51 PM |Съобщение 1
Новак
Група: Потребител
Постове: 1
Статус: Извън линия
Така не ми се искаше да отварям нова тема със собствения ми проблем, но ми направи впечатление, че тази за личните "драми" не е ползвана от години, а аз наистина искам да го споделя, защото не мога да го кажа на никой друг.
Не съм се осъзнала днес. ( прави впечатление, че повечето хора, които пишат тук, са жени. Или повече жени имат проблем с алкохола или просто, споделят повече, знам ли...)
Всъщност, не ми се говори за това, но трябва да го кажа по един или друг начин. Пробвам да си пиша бележки, оставям си ги на видно място; заглавието на алармата ми сутрин е: ти знаеш, че не трябва!
Мисля, че не съм алкохоличка, все още. Предполагам, че това мислене е защитната ми реакция, защото още не припадам по улиците...опитвам се да се успокоя.
Знам, че звуча точно като алкохолик.
Пия по всяко време. Пия вино. Поне 1.5л на ден. Започвам от сутринта, с кафето.
Нося си в чантата.
Мисля си, че успявам да го прикривам...наясно съм, че не е така.
Пиша днес, защото горната ми илюзия бе тотално разбита с изказване за мен, което дочух "онази, дето пие".
Опивам се в повечето случаи, няма повръщания или подобни, но, както всички знаете, устата ти става голяма, говориш неща, за които после се извиняваш и т.н...
Пречи ми на всичко: разведох се заради това ( бившият ми съпруг е така добър да поддържа тезата за несъвместителство на характерите, но аз знам причината). От 3 години съм сама и предвид начина, по който ми се случват първите срещи, на по напитка, още дълго време ще е така. Нямам деца, а и малко ме е страх да имам: ако пийна и им се случи нещо?
В работата все още, мисля че е ок, но няма да е задълго. Не мога да си позволя за я загубя, а само мисълта, че мога, ме кара да си сипя още една чаша...
В блока срещу мен живее по-възрастно семейство; жената пие ( от рода, той я влачи по асфалта да я прибира). Опитвам се да не се разпозная в нея, защото не съм стигнала до там, но перспективата ме плаши ужасно.
Имаше период от 1.5г, в който не пиех ( пред хора, съжалявам), но, така или иначе, установих, че човек може да се забавлява и да живее без алкохол.
Не знам от какво имам нужда, може би от стимул?
Ходих на психолог, макар и не заради това, но на него му стана ясно откъде идва проблема...
 
elica Дата: Вторник, 07-07-2015, 12:22 PM |Съобщение 2
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 135
Статус: Извън линия
Здравей, slrp.

Оставих ти координатите си на "лични", в случай, че имаш нужда от помощ.
На разположение съм.
 
anna____ Дата: Сряда, 26-08-2015, 3:48 PM |Съобщение 3
Новак
Група: Потребител
Постове: 2
Статус: Извън линия
Здравейте, казвам се Нели, на 48 г. съм и пия всяка вечер твърд алкохол. Запознах се с един мъж преди 15г. и заживяхме заедно. Той си пийваше всяка вечер и за компания започнах и аз. След 7 г. той почина, аз се запознах и заживях с друг мъж със същите навици. И така цели 15 г. си имам компания за чашката. Започнах да пия все повече и съответно да нося повече, на другия ден нямам махмурлук и си работя. Горе долу по 200мг. ракия си обръщам всяка вечер и си лягам да спя, не буйствам и не правя глупости, просто говоря повече и се развеселявам. А като ни се отвори сладка приказка, пия поне още толкова. Може да се каже, че имам весело пиянство, а освен това наистина нося много на алкохол. Колкото и да изпия, не залитам, не падам, нямам бели петна и не правя впечатление.Като се съберем компания може да отида и на литър ( водка, ракия, джин, уиски - няма значение, стига да е концентрат) и понеже пак не ме хваща, умишлено ги мешам, за да успея да се напия. Занимавам се със собствен бизнес, цял ден работя под стрес и се справям. Колкото и да е чудно, алкохолът досега не ми е бил отрицателен фактор в личния живот или работата. Имам две големи кучета, които сутрин като ги изведа за 1 ч. на разходка, след това се чувствам перфектно.

Но имам сериозен проблем - 3 пъти съм отказвала алкохола за по седмица. Сега съм спряла да пия от 02.08. което ще рече 24 дни. Аз имам много силна воля, като съм казала, че няма да пия повече, не се дразня от това, че другите около мен пият. Имам волята да не пия, въпреки, че всяка вечер сядам на масата с мъжа ми и той си пие.
Проблема ми е, че имам тежка абстиненция - не мога да спя, тресе ме, имам леко повишена температура, гади ми се и страшно много ми се вие свят. Дори мога да кажа, че докато пиех, можех да работя, сега се чувствам физически толкова зле, че не мога да работя.  Най - много ми пречи виенето на свят. Нормално ли е след 24 дни толкова много да ми се вие свят и всичките тези гадни симптоми да не отшумяват? Моля да ми пишете по този проблем дали сте го преживяли и дали трябва да потърся лекарска помощ? Сигурна съм, че е от алкохола, защото предишните пъти, когато спирах, пак така ми ставаше.
 
hope Дата: Четвъртък, 27-08-2015, 10:53 AM |Съобщение 4
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Привет от мен, anna

Директно на проблема, за който търсиш помощ - ние си имаме нещо като правило - не даваме медицински съвети, защото не сме такива специалисти smile Можем да споделяме единствено преживения от всеки опит. Надявам се да ти пишат и други.
Що се отнася до мен - и аз съм минавала през абстинентни пероди, и то неведнъж. Но честно да ти кажа, толкова дълги като твоя не съм имала. Аз при всеки по-тежък търсех медицинска помощ, защото предпочитах да се доверя на специалист. Някак не ми се експериментираше със здравето ми. Затова - защо не потърсиш професионална помощ? Все пак симтпомите, които изброяваш, не са за пренебрегване. А и така със сигурност ще разбереш дали се дължат на абстиненцията, или на друг здравословен проблем. Защо не помислиш? Все пак залогът е голям - здравето. А и лекарите едва ли ще ти навредят.
Когато ти се пише - пиши! Питай, споделяй, винаги и по всеки повод си добре дошла! Поздрави! smile
 
anna____ Дата: Петък, 28-08-2015, 9:03 AM |Съобщение 5
Новак
Група: Потребител
Постове: 2
Статус: Извън линия
Благодаря, че ми отговорихте, лекарска помощ не бих потърсила, както и не бих отишла на сбирка,защото в града, в който живея много хора ме познават и ако се разпространи, директно ще ме удари по бизнеса. За това не мога да споделя с никой тук.
 Аз си го обяснявам, че тъй като съм с много ниско кръвно и ниски показатели на захарта, до сега алкохола ми ги и вдигал и през деня дори и да забравя да ям, съм о.к.  Сега просто трябва да се науча да се храня наново, защото като хапна нещо и то сладко, се оправям. Въпреки, че от 26 дни не съм пила, бях 63 кг., сега съм 58. През всичките тези години, не закусвах, не обядвах, хранех се след 16 часа. сега ям и през деня, за да не ми става лошо и въпреки това отслабвам. Явно количествата алкохол, които съм поглъщала са ми давали и нормално кръвно и нормална кръвна захар, "хранили" са ме :))) Не си спомням от колко години не съм ходила на сладкарница да си хапна тортичка, просто не ми се ядеше сладко. Сега и това преоткрих.
  В къщи се появи проблем с мъжа ми - т.к. той е свикнал да се приберем вечер, да сложим масата, отваря ни се сладка приказка и започваме да се наливаме с часове, сега аз хапна и понеже не пия, ми става скучно да седя на масата, ставам да си правя нещо друго и той няма компания за ракийката. Непрекъснато ме подиграва, че си въобразявам, че съм се алкохолизирала, че съм се регистрирала във форума ви, че бил чел, че като откажеш алкохола ще живееш по- малко, била съм станала скучна и кисела, била съм станала тъпа женка и тем подобни. Всеки път като седнем да вечеряме, ме пита какво ще пия, провокира ме по всевъзможен начин. Моето решение е взето, но явно трябва освен да се уча да се храня отново, да се научим и на нови взаимоотношения....
 
hope Дата: Петък, 28-08-2015, 9:22 AM |Съобщение 6
С опит във форума
Група: Потребител
Постове: 954
Статус: Извън линия
Изборът - дали да потърсиш лекарска помощ и дали да ходиш на сбирки, е изцяло и само твой smile Но и аз съм от малък град, тук нямаме живи сбирки, затова започнах със сбирките по скайп. Ако имаш желание за такива, има инфо - в темата със сбирките.

За теглото и за храненето - мисля, че всички които откажем алкохола, сваляме от теглото. Поне при всичките ми познати се оказа така. И при всички ни се появява апетит за нещо сладичко. Ще ти кажа и друго - преди да започна работа по 12-стъпки, бях с активна анорексия и тежах ужасяващо малко кг. Няма да ги пиша, за да не те плаша. Но постепено започнах да се храня, преодолях с времето и този проблем. Както и много други.
Един от най-важните беше с взаимоотношенията. Там наистина ми беше адски трудно. Но едно от първите неща, на които се научих, беше т.нар. от нас "трезв егоизъм". Може да е неразбираем за теб, но се свежда до това, че трябва да уважаваме и обичаме най-напред себе си. Да махаме всичко което застрашава трезвеността ни - в това число и алкохола, ако го държим в къщи. И още много и много неща. Ще ти дам линк за една книга, която ми беше, и все още е настолна - Живот в трезвеност. В нея са описани нещата, които е хубаво и които не е хубаво да правим, за да останем трезвени.
А знаеш ли защо трябва да обичаме най-вече себе си? Много ми хареса нещо, което ми беше казала приятелка - защото аз съм единствения човек, с когото живея по 24 часа на денонощие! smile
Ето линк към книгата: 

http://www.aa-bg.info/load....2-1-0-2

Пожелавам  ти успех! smile
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Стъпка 1- осъзнаването, май...
Page 1 of 11
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz