ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ПОВОДИТЕ ЗА ПИЕНЕ - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
  • Page 1 of 1
  • 1
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ПОВОДИТЕ ЗА ПИЕНЕ (Гл.26 0т Книгата на АА „ Живот в трезвеност“)
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ПОВОДИТЕ ЗА ПИЕНЕ
hope Дата: Събота, 21-12-2019, 12:26 PM |Съобщение 1
С опит
Група: Потребител
Постове: 1467
Статус: Извън линия
Приятели, във връзка с наближаващите Коледни и Новогодишни празници ще си позволя да публикувам глава от книгата "Живот в ттрезвеност" на АА. Надявам се да е полезна за някого. smile 

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ПОВОДИТЕ ЗА ПИЕНЕ
Гл.26 0т Книгата на АА „ Живот в трезвеност“ 

Изработили сме си много начини да се справяме със случаите, когато другите пият; да можем да се радваме на празника без да пием.
На стр. 25 стана въпрос дали да държим алкохол у дома, когато решим да спрем да пием. Приехме, че живеем в общество, в което повечето хора пият и не можем да очакваме, че този факт ще се промени. В останалата част от живота ни ще има много поводи за чашка. Вероятно ще срещаме всеки ден хора, които пият, ще посещаваме места, където се пие, ще попадаме на много реклами, натрапващи ни алкохол.
Ние не можем да се изолираме от всички поводи и е безсмислено да се оплакваме от това. Не е необходимо да лишаваме другите от алкохол. Разбрахме, че не е нужно да се лишаваме от компанията на пиещите, макар да е разумно да прекарваме повече време с непиещи, особено когато сме в началото на опита ни да се откажем от алкохола. Нали не искаме да се откажем от света завинаги само, защото много хора пият. Хората, които не могат да ядат риба, свинско месо или ягоди, не се крият по пещерите, нали? Защо ние да го правим?
Да ходим ли в барове, ресторанти, клубове, където се сервира алкохол?
Да, но след няколко седмици или месеца – тогава, когато имаме разумна причина да го сторим. Ако трябва да убием времето, чакайки приятели, ние избираме високото столче и чашата с кола. Ако имаме бизнес среща или обществен ангажимент, посещаваме съответното място и участваме във всичко освен в пиенето.
В първите месеци на трезвеност е здравословно да се избягват старите приятели, с които сме пиели и да отклоняваме с благовидни причини поводите за чашка. Много е важно да се въздържаме от подобни забавления, ако все още се чувстваме нервни при мисълта за тях.
И все пак, идва някога времето, когато семейни или служебни ангажименти или приятелството ни принуждават да се отзовем или просто самите ние искаме това. Измислили сме много начини да улесним подобен избор, макар да сме непиещи. Става дума за голям коктейл или неофициална вечеря с алкохол.
Ако домакинът или домакинята са наши стари приятели, можем да се разберем с тях като предварително им кажем, че днес точно няма да пием. Така не искаме да получим специално внимание, но знаем, че е добре да има поне един човек, който ни разбира напълно и оценява нашето усилие да превъзмогнем проблема си с пиенето. Понякога може да вземем с нас по-опитен непиещ или приятел, който знае, че не искаме да пием и разбира колко важно е това за нас.
Много помага, ако преди да отидете, поговорите с някой възстановил се алкохолик или с друг човек, който ви симпатизира, загрижен за здравето ви и разбира бремето, което сте поели. Направете така, че да му се обадите след “повода” и да му разкажете как е минало всичко. Възстановилият се алкохолик ще оцени високо този ваш жест. Повярвайте му! Ние от АА се вълнуваме от опита на всеки от нас.
Много е разумно да хапнете един сандвич или нещо малко, преди да отидете на събирането, макар и да знете, че ще се сервира храна. Малко храна в стомаха улеснява много ситуации на изпитание. (Вземете си пакетче с любимите бонбони или диетичен заместител.) Възможно е да прекарате и часове с пиещи, преди да се сервира храната, затова е важно да не усещате глад.
Ако знаете плана на вечерята, може да пропуснете първия час, когато се предлага аперитив и да пристигнете малко преди сервирането на вечерята. Така постъпват много от нас. Ако след вечерята се предвижда голямо пиене, не е трудно да си тръгнем по-рано. Забелязали сме, че разбралите за нашето оттегляне съвсем не се тревожат за това – прекалено заети са със собственото си пиене или нещо друго.
Когато пристигнете на събирането, най-добре е първо да се отправите към напитките и да си налеете чаша безалкохолно или сода. Никой не знае дали шишето съдържа алкохол или не. Може да се разхождаме сред хората с чаша в ръка без да будим подозрение.
Цяло откритие бе за нас този опит, когато го предложихме за първи път. За наша изненада разбрахме, първо, че на другите не е това, за което сме го смятали и второ, малко много малко хора ги е грижа, дали пием или не. (Изключенията са наши близки приятели или роднини, които обикновено се радват, че сме решили да не пием.)
Много отказваха и си вярваха, че “всички” пият и можеха да спорят как не пият чак толкова повече от останалите ни познати. Но истината е, че пиенето ни се задълбочаваше с годините. Много от нас вече не се виждаха с хора, които не пият, затова естествено са имали усещането, че наистина “всички” пият.
 
hope Дата: Събота, 21-12-2019, 12:27 PM |Съобщение 2
С опит
Група: Потребител
Постове: 1467
Статус: Извън линия
Сега вече трезви, когато се виждаме с “всички”, за нас е цяло откровение, че не всички пият, че много от другите пият много по-малко, отколкото сме предполагали.
Страхувайки се от подобни поводи, непиещите едва от скоро алкохолици са затруднени в отговора си, когато близки и приятели им кажат:
“Ела, пийни нещо.”
“Какво пиеш?”
“Ами, ти не си алкохолик!”
“Една чашка не вреди.”
“Защо не пиеш?” и т.н.
За наше успокоение разбрахме, че тези въпроси не се задават чак толкова често, както очаквахме, и нашият отговор съвсем не е толкова важен, както си мислехме. Фактът, че не пием, слабо вълнува другите.
Има и едно изключение. Понякога истинският пияч ще ни увещава да пийнем. Мнозина между нас започват да мислят, че подобно поведение е доста подозрително. Възпитаните и учтиви хора просто не настояват толкова другите да пият или да ядат, освен ако самите те не са “рекордьори” в това отношение, не мислите ли? Странно е някой да се опитва да накара човек да пие, когато последният не иска, и се питаме, защо някой ще се опитва отново да тласка човека с проблеми с пиенето към чашката.
Научихме се да се измъкваме от такива хора. Щом са “рекордьори” в пиенето, много им здраве. Но не е необходимо да защитаваме собствения си избор пред тях или който и да било. А и не спорим с тях, не се опитваме да ги променим. Отново ни помага поведението в стил “Живей и остави и другите да живеят”.
Но да се върнем на въпросите, задавани вежливо и без зла умисъл от приятели и роднини, които ни мислят само доброто. Вероятно има толкова подходящи отговори, колкото и непиещи хора по света, и собствената ни интелегентност ни подсказва онзи отговор, който е най-добър за нас, а и ни допада най-много.
Има все пак известен опит, насъбран през 50-годишната практика на АА, който ни насочва към успешни методи. Миналото означава мъдрост и е глупаво да не се поучим от него.
Мнозина от нас вярват, че е по-добре човек да сподели истината за своето възстановяване с познатите си възможно най-бързо. Не е необходимо да се преструваме, а и повечето добри хора високо оценяват нашата откровенност и поощряват усилията ни да не се поддаваме на болестта си. Да изкажем гласно пред някой решението си, че не пиеш вече, помага да го затвърдиш. А е възможно да се получи и двоен ефект: самото изявление вдъхва кураж на някой друг, който също чувства необходимост да не пие.
Много от нас не се двоумят да кажат винаги, когато е уместно: “Не пия вече.”
“Днес или тази седмица няма да пия”, или просто – “Не, благодаря”, или  направо – “Не обичам алкохол”, най-често задоволяват питащия.
Ако е необходимо да поясним, стараем се да го направим без да лъжем, по начин, който другите да разберат и приемат. Има, например, стари дежурни отговори като “Не пия по здравословни причини”, или “На диета съм”, или “по лекарско предписание”. Мнозина от нас впрочем са получавали и прочитали подобен лекарски съвет.
“Изпил съм си пая”, “Повече не мога” или “Разбрах, че вече не ми понася” са също верни отговори.
В АА не употребяваме израза “На чиста вода съм”, но това е отговор, който другите уважават, стига да не ги принуждаваме да се въздържат от алкохола.
Въпреки че не препоръчваме лъжата поради начина, по който тя те кара да се чувстваш, понякога прибягваме към отчаяната “малка лъжа” – една от онези малки хитрости, които са невинни и са в полза на добрия тон в обществото.
Ако са налага да изфабрикуваме извинение за това, че не пием, се опитваме да кажем нещо, което не е далеч от истината. “Имам рядко срещано заболяване” или “Вземам лекарства” – могат да пресекат въпросите, но е по-вероятно да предизвикат и нови.
“Имам алергия към алкохола” обикновено звучи приемливо. От научна гледна точка алкохолизмът всъщност не е истински вид алергия. Все пак “алергия” е добра метафора за заболяването ни; та нали ако поемеш алкохол последиците не закъсняват.
Подобни отговори обикновено имат желания ефект, т.е. хората приемат факта, че точно сега няма да пием и спират да задават въпроси.
Когато ни питат какво желаем да пийнем, вежливо и разумно е веднага да помолим за нещо безалкохолно, независимо дали ще получим любимата си напитка. Пием всякакви безалкохолни напитки – плодови и зеленчукови сокове, нектари и пр. (Преструваме се,че пием по малко, ако напитката наистина не ни харесва.) Това ни успокоява, а и гостоприемният домакин е доволен, тъй като той се чувства задължен да пълни чашите и наистина е притеснен, ако гостът не пие нищо.
Официалният банкет със сервирани чаши за вино също не е проблем. Във всички страни в Европа обръщането на чашата надолу е знак за келнера, че не желаете вино. Можем да си поръчаме сода или минерална вода. А когато се произнася тост, никой не ни обръща внимание, защото все пак държим някаква чаша и в нея има нещо. Та нали в нрайна сметка символичната клетва в приятелство е  самият тост, а не наличието на веществото етилов алкохол в чашата?
Никой не е длъжен да отговаря на груби или съвсем лични въпроси, така че ако случайно все пак се намери някой да зададе такъв въпрос, просто не му обръщаме внимание, отговаря ме му учтиво или сменяме темата. Ако подобно нещо ви се случи, макар и да няма друг като вас там, спомнете си, че има хиляди и стотици хиляди алкохолици като нас – възстановили се алкохолици, които са на ваша страна, чудесно ви разбират и знаят защо го правите. Дори и да не присъстваме, в сърцата си ние сме с вас и може да сте сигурни, че ние ви желаем всичко най-добро.
Понякога възниква и друг инцидент. Не бог знае колко сериозен или опасен, но ако ви предупредим за него, може би ще ви помогнем да не се разстройвате, когато ви се случи. Добосърдечен и добронамерен приятел или близък на семейството несъзнателно преиграва загрижеността си към нашето възстановяване и в желанието си да помогне може да ни притесни, ако не знем как да се справим със ситуацията.
Например, непиеща съпруга на алкохолик се безпокои, че съпругът може пак да пропие и, за да го предпази, се изтървава: “Еди кой си спря да пие.” Или загрижен приятел може несъзнателно да обърне внимание, че не пием, като посочи чашата доматен сок вурху подноса с думите: “А това е за теб.”
Хубаво е, че искат да ни помогнат, затова и оценяваме желанието да бъдат мили с нас. Честно казано, не можем да очакваме от тях да разберат веднага, как се чувстваме. Някои от нас самите не могат да разберат чувствата си, преди да е изминал известен период без употреба на алкохол и преди да е отминало времето на срам.
Предпочитаме, разбира се, да ни е позволено сами да направим своя избор – лично и дискретно, без това да става достояние на останалите. Но да се обиждаме от това, което казват или правят другите, е все едно да се самобичуваме. По-добре е да се усмихнем и да го примем, като не обръщаме внимание на момента. След пет минути “обидата” ни отминава и можем по-късно, след като сме се успокоили, да обясним, че искрено оценяваме загрижеността, но бихме се чувствали по-добре, ако ни оставят сами да поднасяме “извинението” си. Можем да допълним, че бихме желали да се упражним, как да се предпазваме, когато сме сред хора, така че близките ни да не се тревожат за нас, когато сме сами.
След доста повече време достигаме периода на истинското спокойствие що се отнася до нашия проблем с алкохола. Можем без всякакво притеснение да назовем голата истина: ние сме възстановили се алкохолици и сме в АА.
Това интимно откровение не противоречи в никакъв случай на традицията и анонимността в АА, която ни повелява да не откриваме фактите относно никого другиго, освен за самите нас, и в този смисъл да не правим подобни изявления пред средствата за масова информация.
Когато стигнем състоянието да можем да кажем това за самите нас без да изпитваме неудобство, това показва, че нямаме какво да крием и че не се срамуваме, че се възстановяваме от болест. Това ни помага да подсилим уважението към самите себе си. То разклаща жестоките представи, с които несправедливо ни дамгостват неуките. Помага ни да заместим отживели стереотипи за “алкохолика” с по-точна картина.
Подобно изявление насърчава понякога и други хора, които имат проблеми с пиенето, да потърсят помощ.
Още нещо за поводите за пиене. Ако натискът да пийнем стане прекалено силен, извиняваме се и си тръгваме, независимо какво ще си помислят останалите. Животът  ни е в опастност в крайна сметка и взимаме мерки да запазим здравето си. Реакцията на другите си е техен проблем, не наш.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ПОВОДИТЕ ЗА ПИЕНЕ (Гл.26 0т Книгата на АА „ Живот в трезвеност“)
  • Page 1 of 1
  • 1
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.