АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Page 1 of 41234»
Forum moderator: elica 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ (Статии на Бил У. от периода 1949-1958 г.)
АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ
loyola Дата: Петък, 10-08-2012, 12:39 PM |Съобщение 1
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
Ние ставаме „възрастни”
Октомври 1949 г.
От създаването на АА са изминали 14 години. Но, никой не твърди, че ние вече сме съзрели. Напротив, ние се приближаваме към нашата зрялост. Поради това нарастват нашите проблеми и отговорности като общество. Става ясно, че не сме защитени за всички времена от ужасния натиск, който заплашва модерния свят от смазване. Като други човешки съюзи, и ние без съмнение ще изпадаме в изкушение да се впускаме в сериозни спорове и дебати. Вероятно някои он нас ще се стремят към слава и богатство за сметка на АА. Ние ще сме изкушени да отговаряме на атаките с контраатаки. Ще копнеем за съюзи с властни приятели; ще искаме да пишем закони и с това да се впуснем в политиката. Ще ни бъде трудно да останем неутрални в конфликта между науката и религията. Някои биха гледали с удоволствие АА да се разпокъса сектантски. И с нарастващата известност ще ни се предлагат големи, разбирай пагубни подаръци под формата на пари; ние бихме могли да забравим, че сме взели решение да останем бедни. Това може да станат решаващи проблеми на нашата зрялост; техните контури вече се очертават.
Все пак аз съм дълбоко убеден, че АА ще се противопостави на всички превратности и неблагоприятности и ще удържи на всяко изпитание, докато Бог има нужда от нас. Моята несъкрушима вяра в нашето бъдеще се основава на определени опитни познания, които ние сме събрали.
Първо, ние се учудваме вече смирено от чудото на възстановяване на 80000 човека. Ние разбираме, че всеки от нас чрез Божията милост се поставя в положение да постига и невъзможното. Във всеки от тези животи единството се е издигнало далеч нас предишния хаос. Ако това е личният подарък на Бог към нас, можем и да очакваме ако го заслужаваме, със сигурност същото единство за АА като цяло.
Второ, ние сме сигурни, че има поне 1 милион алкохолици, които веднага биха се присъединили към АА, ако само знаеха какво ние правим. На нас ни е съвсем ясно, че всяко принципно разногласие в нашата общност веднага би разочаровало десетки хиляди, така че те отново да се отвърнат от нас. Поради това не бива никога да има разцепление и спорове при нас, които са обичайни при голямо богатство и власт. Твърде много от „незнаещия милион” неизбежно биха загинали.
Затова нашата Пета традиция обяснява, че „всяка група на Анонимни Алкохолици трябва да бъде една духовна единица, имаща една единствена цел – да предава посланието си на алкохолиците, които все още страдат”. Докато оставаме благодарни за това, което ни се е случило и докато традицията на една висша, единствена цел остава незабравима в нашите сърца, нашето бъдеще е осигурено. Ние ще се окажем ценни за Божието провидение.
 
loyola Дата: Петък, 10-08-2012, 12:44 PM |Съобщение 2
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
АА не е някакво търгашество
Ноември 1950 г.
Предстои ни църковния празник на жътвата, а с него е свързана и седмицата на традициите. Не съм бил викога така щастлив.
Нашите традиции са написани на хартия, но те първо бяха написани в нашите сърца. Смятам, че всеки от нас знае инстинктивно, че АА не ни принадлежи в смисъл, че можем да правим с него каквото искаме. Ние сме пазители на духовното качество на нашата общност; ние трябва да го съхраняваме и поддържаме за тези, които ще дойдат след нас и се нуждаем от това, което великодушно ни беше дарено.
Ние рано научихме нашия урок за парите. Ние се страхуваме от организация, защото чрез нея бихме се „вцепенили” и саморазрушили. Същевременно стоим пред моралното и човешко задължение веднага да предоставим нашата програма на всички, които я желаят. И те идват във все по-голям брой.
Да, ние се нуждаехме от пари и трябваше да предлагаме услуги. Но, ние решихме, че нито парите, нито управлението на нашите необходими дейности не бива никога да помрачават нашите духовни цели. Премъдростта на нашия любящ Бог ни дава възможност да разпознаем, че един отделен пияч, който треперейки търси дребни пари, за да моли по телефона за помощ, има по-голяма тежест от всяка „организация”, която някога ще имаме или от която ще се нуждаем.
През юли в Кливланд 7000 анонимни алкохолици одобриха Дванадесетте традиции на АА. Ние взехме нашата съдба в ръцете си; Анонимни Алкохолици станаха отговорни и зрели.
Три от тези традиции определят службите на АА и описват нашата обща отговорност за тях – ние сме отговорни за управлението и парите. Традициите също означават, че нашите опитни служители, облечени в доверие, не управляват и са подчинени пряко на тези, на които служат.
Миналия месец аз разпространих един настойчив призив към вас – принадлежащите към АА. Аз ви помолих да поемете финансовата отговорност за вашата АА централа, а именно Фонда на алкохолиците и вашата Главна канцелария в Ню Йорк.
Ние, работещите във вашата централа, сме възхитени от резултата. Групи, които досега не са помагали, сега реагираха. Нови групи, много малки групи, групи в учрежденията, които всъщност не са задължени, правеха жертви. Ако нещата останат така, нашият дефицит в централата ще принадлежи вече на миналото. Повече от всякога аз съм окуражен от бъдещето на нашите служби. Вашата великодушност, отговорна реакция е подготвила почвата за новините, щоито ще ви поднеса.
От 12 години д-р Боб и аз бдяхме над вашата централа с любезната подкрепа на великолепни приятели. Ние управляваме това стойностно имущество чрез попечители за Вас – вашата Обща канцелария, вашата книга „Анонимни Алкохолици”, вашето основно АА списание „Grapevine”, вашите връзки с обществеността и вашите общи пари. Ние никога не сме Ви молили да поемате някаква директна отговорност за тях. Но времената се промениха. АА сега са отговорни и зрели.
Ние не можем да бъдем вечно ваши пазители.
И така, сега е дошъл часа, вие сами да трябва да се грижите за това нещо. Вие трябва да съхраните тази отговорност, понеже бъдещето на АА може много да зависи от това как вие поддържате и подкрепяте тези даряващи живот служби.
Ние изхождаме от това, че ще поемете с радост тази нова отговорност. Затова попечителите, д-р Боб и аз предлагаме Общата конференция на АА; този орган на щатски и областни представители като пазител на традициите ще се събира ежегодно с нашите попечители на Фондацията на алкохолиците. Ние дълго обсъждахме и се консултираме и скоро ще предоставим разработен план, с който да се извърши този прелом.
АА са отговорни и зрели. Какъв прекрасен празник на жътвата!
 
loyola Дата: Петък, 10-08-2012, 12:46 PM |Съобщение 3
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
Да служиш означава да живееш
Юни 1951 г.
През април 1951 г. се свика първата Обща Конференция на АА. Тя се състоеше от 37 делегати от САЩ и Канада, както и от служителите на Общата служебна АА централа и от попечителите. Единствената цела на нашата конференция беше да служи на АА в цял свят и това сега имаше там едно дълбоко значение за присъстващите. Ние стигнахме до убеждението, че бъдещето на АА е осигурено и гарантирано. Ние добихме сигурността, че АА може да живее толкова дълго, колкото Бог се нуждае от нас.
Защо това предизвиква у всеки участинк на конференцията такова дълбоко чувство? Аз вярвам, че за това съществуват две причини: Груповата съвест на всички анонимни алкохолици си каза за първи път думата; ние разбираме по-ясно от когато и да е колко фактически може да бъде опасна „вярата без действие”. Така се случи, че груповата съвест беше за първи път призвана да служи.
За разяснение нека за момент да разгледаме един отделен АА-приятел. Само непоколебимата вяра няма да го спаси. Той трябва да действа, да прави нещо. Той трябва да носи своето послание на следващия, който още страда, да прилага АА-принципите във всичките си дела, иначе ще получи рецидив, ще пропадне и ще загине. Нека да разгледаме сега една АА-група. Поддържа ли самата вяра, само вярата в правилния принцип и в здравословната традиция живота на групата? Ни най-малко. Всяка АА-група трябва да действа като група, да прави нещо. Тя трябва да служи на поставената й цел, иначе ще пропадне или ще се разпадне.
Сега нашите делегати на Конференцията бяха в положение да прилагат този принцип върху АА като цяло. Те гледат извън границите на отделния АА-приятел и неговата група. Изведнъж те разбраха очевидния факт, че АА като цяло трябва да продължава да действа, иначе лесно би могла да понесе обичайното наказание за вяра без дела, а именно разпадане. Удобната илюзия се изпари, че всяка АА-група трябва само да се грижи открито за собствените си работи, тогава Бог би възнаградил нашето късогледство, че той само ще се грижи за АА като цяло – заедно с нашата централа, връзките на АА с обществеността и благосъстоянието на милиони, които още не знаят нищо за нас. Делегатите осъзнаха, че вярата без дела се равнява на такава безотговорност; това не бива да бъде. Естествено, че винаги ще има да се правят много неща. Мнозина трябва да поемат голяма отговорност върху себе си. Всеки член трябва да допринася със своите действия за благото на АА като цяло.
Тъй като сега е отговорна и зряла, нашата общност трябва постепенно да се грижи за своите жиненоважни служби. Те не могат да бъдат безогледно оставени само на грижите на нашето изолирано, непознато, разчитащо на собствените си сили попечителско председателство. Работата на Фонда на алкохолиците и на общата централа на АА трябва се носи от самите анонимни алкохолици. Това изглеждаше на делегатите най-естественото нещо на света. Ако ти по-късно срещнеш твоя местен участник в Конференцията, той би могъл да ти каже приблизително следното:
„Благодаря, че ме изпратихте в Ню Йорк. Тъкмо бях прекарал три дни в световната АА-централа. Нашите попечители, Общото бюро и служителите в списанието „Grapevine” обърнаха всичко с краката нагоре, за да можем ние, делегатите да разберем и осъзнаем тяхното минало, настояще и бъдеще. Това, което видяхме и почувствахме, беше вълнуващо. Съвсем внезапно ние изживяхме АА като едно цяло. Ние виждахме една общност с целокупно единство и сплотеност, над която слънцето никога не залязва, една връзка, 4000 пъти по-голяма от една отделна АА-група.
Ние разпознахме, че това чудо е станало чрез пожертвователното служене на малцина АА-членове. Продължилата повече от 10 години работа на хората в централата даде възможност 120 000 братя по съдба от най-отдалечени области да встъпят в редиците на АА и да се наслаждават на приятелското признание на цял свят. Нашите невидими служители във Фонда на алкохолиците направиха всичко това по молба на д-р Боб и Бил”.
Но сега те казват на нас, делегатите следното: „Скоро вие трябва да се заловите с това. Това са АА-службите, това са нашите традиции. Елате и помогнете да ги управляваме. Времената се промениха; ние, старите членове не сме вечни. Това е вашият завет за служенето. Моля, поемете го сега, грижете се и го пазете добре”.
Последното събрание от Конференцията през онзи неделен ден ще остане дълго в паметта на мнозина; понеже на това историческо събрание ние всички чухме гласа на АА. Той казваше: „Да се служи на АА означава да се живее. Ние с радост приемаме нашият Трети завет. Ние искаме да го съхраним добре и да го прилагаме мъдро. Нека Бог благослови този Завет и той да остане стабилен под нашите грижи”.
В този величав ден факелът на службите премина от по-старите към по-младите АА-членове.
 
loyola Дата: Петък, 10-08-2012, 12:53 PM |Съобщение 4
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
Следващата година, на 10-ти юни 1955 г. ние ще отпразнуваме 20-годишния юбилей на АА. През 1955 г. нашата общност ще вземе последното голямо решение по отношение на окончателната форма и окончателното съдържание. На това се уповавам.
За какво става въпрос при това сериозно решение?
През април в Ню Йорк се свика Обща конференция на АА за нейната четвърта и с това последна експериментална сбирка. Ние знаем и се надяваме, че АА с помощта на тази конференция може веднага в световен мащаб да поеме пълното ръководство и координация на всичките свои служби и основни дейности – всички жизнено важни дейности, които от дълго време се натрупват на куп при нашия Фонд на алкохолиците, нашата Главна АА канцелария и при нашите печатни издания „ AA Publishing”, “ AA grapevine”.
В един четири годишен експеримент да се научи АА да се ръководи от нейната групова съвест, се срещнаха избрани от всички щати на САЩ и от провинциите на Канада, делегати с нашите попечители и с нашия персонал тук, в Ню Йорк, за да установят дали АА функционира фатически като едно цяло и дали тя сега може със сигурност да поеме завинаги в собствени ръце Третият завет.
Ние с голяма загриженост и внимание наблюдаваме, как нашата конференция - дете прави своите първи стъпки, ние видяхме как тя придобива форма, значение и сила и всички ние днес сме изпълнени с увереност. Ние вярваме, че нашата конференция при по-голям опит с подобни конференции във всяка чужда страна ще гарантира абсолютно оцеляването, единството и работата на АА в цял свят. Ние сме дълбоко убедени, че тази нова служебна ръка ще устои на всяка буря и всяка опасност която е възможно времето да ни подготвя. За първи път сме сигурни, че АА движението е на сигурно и стабилно място.
Голямото събитие през 1955г. ще бъде това наше решение да направим от тази ново възникнала конференция една трайна част от живота на АА. Тази неотменна и окончателна крачка ще допълни и окомплектова структурата на АА – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, ЕДИНСТВО И СЛУЖЕНЕ. С нея ще заявим категорично, че сме напълно готови и отговорни пред Бог и света. С това, последнит завет – заветът за СЛУЖЕНЕ ще премине от ръцете на старите кучета като д-р Боб и мен върху вас, днешните и утрешните АА членове.
Това е необикновеното значение на годината 1955 – юбилейният ден от нашето 20 годишно съществуване и гласът на последното АА решение.
Нека волята на Бог бди над нас – Амин!
Юни 1954г
 
loyola Дата: Петък, 10-08-2012, 12:55 PM |Съобщение 5
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
След грижливо обмисляне беше взето решение на последната Обща конференция на АА да бъдат премахнати всички търговски отстъпки при „Синята книга” и „12 стъпки и 12 традиции” за групите в САЩ и Канада. Решението беше взето с голямо мнозинство – 68 за и 7 против и представлява един точен обзор на АА мнението. Беше предложено аз да ви пиша и обясня защо сега съм счел този подход на действие за така необходим.
Нашият опит през последните 15г. в АА централата показва ясно – да не кажа „плаче за това” – че Фондът на алкохолиците (ФА) трябва да има на разположение една съществена сума парични резерви в брой, за да овладява често появяващи се дефицити и като едно презастраховане срещу едно бъдещо възможно лошо икономическо положение или тревожна инфлация, само така ФА ще може винаги да гарантира у подсигурява нашите служби в цял свят.
Това по някакъв начин не е само теория. През първите две години от дейността на ФА общите разходи за Общата централа бяха покривани от приходите от продажбата на книгата и брошурите. От 1941г. групите поеха разходите за Главната АА канцелария чрез доброволни пожертвования. Но само в 5 от 13-те години даренията на групите са покривали разходите на Общата канцелария. Два пъти спестените от фондацията печалби от продажбата на АА литература са предпазвали Общата канцелария от затваряне или от едно драматично съкращаване на нейните дейности и услуги. Веднъж си спомням, че групите изоставаха с 2000 долара месечно с разходите за бюрото. Същевременно списанието „Грепвайн” търпеше загуби от 1000 долара месечно. Тези загуби се задържаха в продължение на 2 години ежемесечно. Само нашите спестени от приходи от продажбата на АА литература във Фонда на алкохолиците предотвратиха окончателното преустановяване на дейността на списанието ”Грейпвайн”. Главната канцелария трябваше да се ограничава и то в момент когато разрастващото се движение се нуждаеше от малко или по-вече служби и услуги.
Благодарение на Общата конференция на дейността на делегатите и на членовете на комитета и благодарение на вашето растящо разбиране към нуждите на нашите служебни потребности тук в централата, нещата по на стоящем са далеч по-добри. Последната година списанието ”Грейпвайн” регистрира малка печалба, благодарение на увеличаващите се дарения от страна на групите, така че разходите по издръжката на канцеларията тъкмо се покриват.
Въпреки това, остава открит един дефицит от около 10000 долара, защото специалните парични помощи на групите към Общата конференция не можаха да покрият нейните разходи. Макар положението да се е подобрило в последно време отново само от продажбите на книгата и брошурите позволяват изобщо нашата Обща конференция да се провежда. Тези факти от нашата досегашна история показват, че в нашият Фонд на алкохолиците трябва да има винаги на разположение един сигурен паричен резерв. Тези пари ще гарантират дейността на АА службите в цял свят, независимо от макро климатичните условия. Поради увеличаването на разходите и инфлацията нашият паричен резерв покрива понастоящем само производствените разходи на Канцеларията на Главната служба за девет месеца. С оглед на несигурните времена в които живеем, този паричен резерв е много незначителен и рискован. Общата конференция разбрала че дори един паричен резерв от 15 до 20 % при сегашните дарения на групите и продажбите на АА литература би могло да ни доведе отново до ръба на разрухата и гибелта.
Поради това конференцията реши да прекрати всички търговски отстъпки при разпространение на книгата, докато паричния резерв във фондацията не достигне нивото, което да покрие разходите на канцеларията поне за период около 2-3 години. Това означава да се иска за Синята книга 3,5 долара, а за 12 стъпки 12 традиции 2,75 долара от групите в САЩ и Канада. Изрично беше определено фондацията да внесе допълнителните пари в своята наличност по спестовен влог. Когато наличността нарасте до 300 000 долара за няколко години се споразумяхме групите отново да се възползват от търговската отстъпка. Като имаме предвид разрастването на движението можем да определим това като трайно вложение от около 2 долара на член на АА. Така АА не може никога да се разпадне.
Решението на конференцията ме изпълни с най-голямо задоволство и облекчение, понеже с него нашата централа е подготвена за евентуални конюнктурни колебания, притеснения и беди.
Аз съм изпълнен с увереност, че всички групи ще осъзнаят необходимостта от този паричен резерв за сигурността и ще продължават да дават своите доброволни дарения които да покриват нашите текущи разходи на канцеларията на Главната служба на АА.
Хиляди благодарности към вас!
Юли 1954г
 
loyola Дата: Петък, 10-08-2012, 12:56 PM |Съобщение 6
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
Когато настъпи лятото ще се навършат 20 години, откакто аз видях за първи път д-р Боб – 20 години, откакто беше запалена искрата, която даде началото на АА, откакто първата АА група в гр. Акрон придоби образ и съдържание.
Всичк, които могат да дойдат, може би 10000 или 20000 ще отпразнуваме в идващия юли на 1955 нашата годишна среща в St. Louis, всички които няма да могат да присъстват ще бъдат със сигурност в нашите мисли и ще са съпричастни на тези значими вълнуващи часове когато четат докладите за тази среща. По една много убедителна причина че никога няма да има отново такъв случай, St. Louis няма да бъде само някаква си годишнина. Както при всички досегашни годишни срещи, ние ще благодарим на Бог за избавлението от нашата зависимост ще отправим благодарност към нашите мили и любими близки, които са бдяли за душите ни в тъмни нощи, ние ще споменем с благодарност приятелите си извън нашата общност, чиито идеи, добра воля, безгранично усилие са дали толкова голям принос АА да се превърне в това което е днес. Ние ще се поздравяваме едни други с топлота която рядко може да се срещне. Ние ще разменяме опит и впечатления, ще признаем че нашата общност има недостатъци и ще помолим Бог да ни покаже как можем да ги отстраним. Ние ще размишляваме върху смисъла на нашата кратка, но вълнуваща история и ще приемем с една несломима вяра всяка съдба която Провидението държи на разположение за нас. Всичко това ние ще направим в St. Louis.
Ние ще отбележим нещо, което е задължително. Ние ще потвърдим, че детските и младежките години на нашата общност принадлежат вече на миналото. Сега организацията е станала по-зряла. Ние встъпваме напълно във владение на наследството от ранните години на АА и ще носим пълната отговорност за жизненоважните завети – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, ЕДИНСТВО, СЛУЖЕНЕ. Единството и начина на действие на нашата общност няма да зависят повече от нейните родители, пионери или основатели. В това се състои неповторимостта на St. Louis.
Това означава, че всички ние – АА като цяло сме сега напълно готови да поемем напълно грижата за АА традициите, които ще подсигуряват нашето единство в бъдеще. Освен това, ние се обявяваме за напълно отговорни за службите в цял свят, чрез които действаме като едно цяло от което излизат нашите основни спасителни въжета към милионите от цялото земно кълбо, които имат нужда от АА. Това може да изглежда неясно и абстрактно, но не е. Основната идея е проста и реална. В живота на всяко семейство идва времето когато родителите трябва да кажат на синовете си и на дъщерите си: „Вие сега сте възрастни хора , това е вашето наследство. Разполагайте с него както намерите за добре. Ние ще ви помагаме, но не можем повече вместо вас да решаваме, действаме или да ви закриляме. От тук нататък вие сами ще сте отговорни за вашия живот и благосъстояние. Вземете съдбата във ваши ръце, нека любовта на Бог бъде с вас”. Всеки знае, че добрите родители трябва да постъпват така. Точно това ние, „старите кучета” ще ви предоставим в St. Louis. Поне имаме такива намерения, понеже считаме това решение за здравословно, правилно и своевременно. На хубавата сцена пред аудиторията на Общата конференция в St. Louis , вие ще видите вашите избрани представители. В средата ще стоят АА попечителите и служители от Световната служба. В заключителната част на срещата аз от името на старите кучета ще кажа…о, почти щях да се изпусна предварително да издам това което ще кажа.
Надяваме се да се видим в St. Louis.
Април 1955 г.
 
loyola Дата: Петък, 10-08-2012, 1:06 PM |Съобщение 7
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
ПОЗДРАВИ НА КАНАДА
Ние поздравяваме и благодарим на Канада. Няма по-добро АА от тяхното. Нашата разпространена в цял свят общност притежава забележителното качество да бъде навсякъде еднаква и въпреки това отново и отново различна. Ние, анонимните алкохолици си приличаме като две капки вода в най-различни региони и страни. Това трябва да е така естествено. Когато анонимни алкохолици,пътуващи се върнат от Канада всички разказват, че Канада им подарила много повече, отколкото те там са занесли. Ние също никога няма да забравим, че Канада е довела семейните групи / сега Аланон/ към тяхното успешно развитие и преуспяване и към благоволение и симпатия които се излъчват към всички нас. Никога няма да избледнее лъчезарния спомен за онзи ден в Монреал, когато Луис и аз чухме Отче наш на френски и английски – това беше нашата първа сбирка на два езика. Ние сме безкрайно благодарни на способните приятели от Халифакс до Ванкувър. Те си приличат всички: като енергични работници в едно голямо предприятие каквото АА е днес и ще бъде утре!
Май 1951 г.
 
loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:19 PM |Съобщение 8
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
АА стават отговорни
Септември 1950 г.

На 15-ия рожден ден на АА на всеки беше ясно, че ние сме станали по-отговорни и зрели. В това не съществуваше никакво съмнение. Около 7000 АА-приятели, с техните близки и приятели прекараха три вълнуващи, почти вдъхващи страхопочитание дни при нашите добри домакини от Кливланд.
Заглавната мелодия на нашата конференция беше благодарност, нейният нотен ключ – сигурното познание, че сме станали едно единно цяло в цял свят. Повече от всякога ние се посвещаваме на нашата главна цел – да носим посланието на АА до милиони, които все още не го познават. Когато потвърдихме писмено АА-традициите, ние помолихме Бог да ни остави в една съвършена цялост и единство толкова дълго, колкото той смята за нужно.
Какво направихме в частност? Да, ние проведохме твърде много сбирки напр. по темата медицина. Нашият пръв и най-добър приятел, д-р Силкуърт бе възпрепятстван да дойде. Но неговият колега от болницата „Knickerbocker” в Ню Йорк, д-р Meyer Texon Janme, един много стойностен оратор-заместник говори за това, как общопрофилната болница би могла най-добре да си сътрудничи с нас. Той доказа своето изложение с едно подробно описание как през последните 4 години в „Knickerbocker” били обгрижени, лекувани и встъпили в редиците на АА 5000 пиячи. Всички участващи били доволни от резултатите, както и клиниката, чието икономическо и медицинско управление е възхитено от резултатите и се радва особено на факта, че скромните сметки са били платени без изключение – едно надеждно парично постъпление. Да сте чували някога за 5000 пиячи, които действително да си плащат сметките? След това д-р Texon ни запозна с най-новите знания относно болестта алкохолизъм и как те присъстват в неговата болница. Той я нарече едно доказано личностно смущение, съпътствано от физическа принуда. Това стана ясно за повечето от нас. Д-р Texon внуши здравата страх от евентуални „рецидивиращи”. Ставаше въпрос за нашия съсипан черен дроб. Този търпелив орган при продължаваща алкохолна консумация със сигурност ще бъде засегнат от цироза. Той ни каза също нещо съвсем ново за солената вода: твърдеше, че всеки алкохолик страда от силен дефицит на сол, който предизвиква принудата за пиене. Когато кандидата се „напомва” със солена вода, той веднага се успокоява. Ние си мислехме: следователно, трябва да се дава на всички пиячи солена вода вместо джин, с това световният алкохолен проблем би се разрешил за една нощ. Но това беше нашата идея, не на д-р Texon; на него му казваме сърдечно Благодаря!
 
loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:20 PM |Съобщение 9
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
Сбирката на тема „индустрия” беше ръководена от Jane H. и Dave M., и двамата АА-членове. Louis Soltzer, издател на „Clevland Press” се изказа и пожъна бурни аплодисменти. Jane, служител в „U.S. Steel” разказа какво предприятието мисли за АА, а именно само най-доброто. Той насочи вниманието към нашата огромна обща производителна сила, която се движи между четвърт и половин милиард долара годишно. Мърморещите досадници в по-голямата си част са се превърнали в уважавани служители; всеки от нас допринася средно с 4000 $ годишно за благото на държавата. Dave M. от „Личен състав” на “DuPont”, който специално се занимава с алкохолния проблем в предприятието, докладва за значението на новата гледна точка относно сериозното пиене за “DuPont” и работещите там във всички сфери. Според Dave неговата фирма възлага големи надежди на АА. Издателят Louis Soltzer говори към нас като работодател, гражданин и вестникар-ветеран. Навярно беше най-разтърсващия израз на пълно доверие в АА, който някога сме чували. Ние се питахме дали репутацията на АА не е избързала далеч пред нейната същинска същност.
След това последва чудесната сбирка за затворите. Директорът на затвора (Clinton) Duffy, който е много привързан към нас, разказа за началните стъпки на нашата група в San Quentin. Неговият доклад за петте години АА-история там имаше една вълнуваща прелюдия! В една радиопиеса, която скоро ще бъде излъчена и по радиото, беше имитирана една действителна случка от живота на АА зад затворническите решетки. Един алкохолноболен затворник е огорчен и озлобен от своето затворничество; той развива учудваща изобретателност да си набавя алкохол, за да може да пие. Но скоро неговите трикове се превръщат в проклятие за него. В бояджийската работлиница на затвора той открива една многобещаваща течност, която поделя със своите приятели алкохолици; става въпрос за смъртоносна отрова. Последват ужасяващи дни, през които умират няколко от тези мъже. Целият затвор е вцепенен от ужас и страх, докато смъртните случаи продължават. Само бързи кръвопреливания могат да спасят още живите. АА-групата веднага предлага услугите си и цяла нощ дарява кръв; те даряват така, както никога досега не са го правили. Анонимните алкохолици са били ни най-малко обичани и популярни там, но сега настроението в затвора достигат рекордна височина и остава такова. Много от оживелите встъпват в АА. Първата група в затвор се представила впечатляващо и АА са извоювали своето място в San Quentin.
След това говори управителят на затворническото заведение Duffy. Както изглежда, нормалните граждани не знаят колко упорито се отхвърля посланието на АА в затвора. Както затворниците, така и надзирателите в San Quentin са били крайно скептични. Те смятали АА за автомобилна полицейска команда или за откачена секта. Управата на затвора изказала възражения – защо да се предизвиква съдбата и да се разрешава на затворниците свободно общуване с външни хора, особено с такива от женски пол?
 
loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:21 PM |Съобщение 10
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
Това би било чисто безумие. Но, нашият приятел, директорът на затвора бил напълно убеден и настоявал за АА-посещения. До днешния ден, казал той, при нито една АА-сбирка не е било нарушенино дори и един път нито едно единствено предписание в затвора, макар че няколко стотици затворници са посещавали пректически без надзор стотици сбирки. Любезният, седящ в последната редица надзирател, не трябвало нито веднъж да се намесва.
Duffy добавил, че днес повечето затворнически управления в САЩ и Канада споделят мнението му относно АА. Преди (по-рано) 80 % от освободените под гаранция алкохолноболни затворници трябвало отново да бъдат затваряни. Сега много затворнически заведения докладват, че този процент е спаднал наполовина и дори до 1/3. Директорът на затвора пропътувал 3000 км, за да бъде при нас в Кливланд. Ние разбрахме бързо защо! Той дойде, защото е един великолепен човек. Още веднъж ние, анонимните алкохолици се учудвахме как нашата репутация и популярност надхвърлят нашия характер.
Естествено, ние мъжете не можехме да участваме в сбирката на алкохоличките. Но ние не се съмнявахме, че те са открили пътища за да ссе борят срещу опустишителната стигма, която все още тегне над бедните жени, които са привързани към бутилката. Може би нашите дами също са обсъждали как да държат на респектираща дистанция един появяващ се от време на време голям и зъл „вълк”. Обаче не; АА-сестрата, която преписва този раздел на пищеща машина, ме увери енергично, че за нещо такова изобщо не се говорило. Тя каза, че това е била една чудесна, конструктивна сбирка с около 500 участнички. Тук човек също може да се учудва; все пак АА беше вече на 4 години, когато имахме първата жена-алкохоличка трезвена. За алкохоличката животът наистина не е „клатене на краката”.
Също и други със „специално страдание” не бяха пренебрегнати, като платени секретари за контакти, нормални „делнични” секретарки, нашите редактори на списанието и брачните партньори на алкохолиците, които понякога ги наричат нашите „забравени”. Аз съм сигурен, че секретарките стигат до извода, че тяхната работа наистина не винаги се удостоява с внимание, но въпреки това те я вършат с удоволствие всеки ден. Какво са решили редакторите, не ми е известно, но като си спомня за тяхното изкуства да разказват през годините, най-вероятно те са се разделили с повече от една гениална идея.
Всички бяха единодушни, че сбирката на съпругите (а и на съпрузите) е отворила очите на участниците. Някои напомняха за Anne S., която в миналото подкрепяла любвеобвилно отчаяни съпруги в Акрон със съвет и помощ. Тя разпознала алкохолизма като един семеен проблем. Същевремнно ние, всичките Анонимни Алкохолици сме на път да подпомогнем хиляди идващи “Алкис” към тяхната тревеност.
 
loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:22 PM |Съобщение 11
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
Нашите послушни жени се чувстват изгубени сред този огромен хаос. Много от по-новите групи провеждат само затворени сбирки. Изглежда така, сякаш АА има намерение да се капсулира. Но тази тенденция показва наченки за промяна. Нашите партньори организират все повече живота си по Дванадесетте стъпки. Това се проявява при работата по Дванадесета стъпка, която те вършат сред брачните партньори на новите членове. Трябва да се вземат предвид също и сбирките на съпруги на алкохолици, чийто брой главоломно нараства. При тяхната сбирка в Кливланд ние, алкохолиците, бяхме поканени като слушатели. Така някои скептични анонимни алкохолици напуснаха сбирката с убеждението, че нашите „забравени” не са вече забравени и загубени. Както един алкохолик каза: „Дълбокото разбиране и духовността, които почувствах на сбирката на съпругите, бяха сякаш от един друг свят”.
Конференцията в Кливланд далеч не се състоеше само от сбирки. Напр. банкета или по-добре бих казал, банкетите. Раздадените покани достигнаха до толкова много хора, че те биха могли да изпълнят ресторанта на хотел „Carter”. Но участниците постъпиха доста по-умно, като завладяха бързо балната зала. Накрая двете кафенета в хотела трябваше да бъдат изпразнени за потока от празнуващи анонимни алкохолици. Бяха ангажирани два оркестъра и добрите аниматори трябваше изпълняват представлението си два пъти – в партера и на горния етаж. Макар никой да не беше пил, можеше да се чуе навсякъде как участниците пеят. Само когато ние вдигнахме чаши за тези, които не присъстват се прокрадна един сериозен оттенък. Първо, АА-приятелят от Маршалските острови ми напомни за отсъсстващите. Той наистина е съвсем там, но твърди, че групата му имала трива членове, а именно: Бог, книгата „Анонимни Алкохолици” и аз. Първият етап от неговото пътуване за Кливланд (повече от 10000 мили) го довел до Хаваи; оттам той донесъл със себе си цветове от гирлянди, което е типично за тези острови при изпращане на поздрави. Такъв поздрав ни изпратиха и болните от проказа анонимни алкохолици от Molokai, от онези изолирани АА, които през цялото време принадлежат към нас, но никога не ще бъдат при нас.
Също, когато мислехме за д-р Боб, лежащ тежко болен у дома, бяхме много тъжни. Един друг тост вечерта беше посветен на един АА-приятел, чийто най-съкровено желание било да бъде в Кливланд, когато ние вече сме станали отговорни и зрели. За съжаление, той прекара сърдечен инфаркт и не можа да дойде. Но след това атмосферата стана весела и забавна; ние танцувахме до полунощ. Знаехме, че отсъстващите приятели биха очаквали точно това от нас.
 
loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:23 PM |Съобщение 12
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
Няколко хиляди от нас се трупаха в „Music Hall” на Кливланд за традиционната сбирка, която повечето от нас смятат за кулминационна точка на нашата конференция. Шестима наши стари верни приятели от така отдалечени места като Бостън и Сан Диего напомниха много впечатляващо за нашия дългогодишен АА-опит, който довел до написването на нашите Традиции. След това бях помолен да направя едно обобщение. Аз казах: „При всички въпроси, които засягат единството на АА, нашето общо благо трябва да стои на първо място. В АА няма човешки авторитети, а само един върховен авторитет – този на любящия Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание. Истинските ръководители в АА са само облечение в доверие опитни служители. Тяхното положение не им дава власт; те не управляват. Всеки алкохолик може да принадлежи към АА, ако той каже това и го желае – не изключваме никого. Всяка АА-група може да управлява своите дейности така, както тя желае, стига да не засягат благополучието на други групи. Ние, анонимните алкохолици имаме само една цел – да предаваме посланието си на алкохолиците, които все още страдат. Една АА-група може да сътрудничи с когото и да е, но това сътрудничество не трябва да стига до организационна или финансова връзка със скрита или явна подкрепа. Движението трябва да остане бедно, за да не ни отклоняват от основната ни духовна задача проблемите, свързани с пари, собственост и власт; ние искаме да се издържаме сами и с радост сами да си плащаме нашите малки разходи. АА трябва да остане винаги доброволна организация; нормалната дейност по Дванадесета стъпка не се заплаща никога. Като общност ние не искаме да бъдем организирани, въпреки това можем да създаваме отговорни комитети или междугрупови комитети, за да се грижат за по-добра подготовка и спонсорство; те могат също да ангажират за специални задачи служители на пълен работен ден. Нашите отношения с обществеността трябва да се основават на привличането, а не на пропагандата; по-добре ще ни препоръчват нашите приятели. Трябва да се пази анонимност по отношение на пресата, радиото, телевизията и киното; това е нашата най-добра защита срещу изкушенията, произлизащи от власт или личен егоцентризъм и накрая: анонимността в публичното пространство е духовния ключ към всички наши традиции; тя ни напомня постоянно, че трябва да поставяме принципите пред личностите; че трябва да упражняваме истинско смирение. Това има за цел да не допуснем да ни разглезят огромните блага, които са ни дарени и да живеем винаги изпълнени с благодароност към Този, който стои над всички нас”.
След това обобщение попитах дали присъстващите имат някакви възражения срещу тази редакция на Дванадесетте традиции на АА. Тъй като нямаше такива, аз настоях АА-традициите да се приемат. С впечатляващо единодушие множеството стана от местта си. С това приключи големия час, в който ние, анонимните алкохолици взехме нашата съдба в ръцете си.
 
loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:23 PM |Съобщение 13
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
В неделната сутрин ние чухме изказванията на четирима АА-говорители, които представиха духовната страна на АА. Комитетът към конференцията очакваше след празничния банкет много анонимни алкохолици да посетят църква или да поспят до по-късно и изобщо не очакваше, че ще се съберат толкова много АА приятели на сбирката. Но посетителите на църква бяха се завърнали вече от богослужението, а и никой не беше останал в леглото си. Голямата зала на хотела беше запълнена с нетърпеливи приятели още час преди започването. Стотици не можеха да влязат вътре и окупираха коридорите и фоайето на хотела. Хората, които се опасяваха, че АА ще загуби интерес към духовното, би трябвало да видят това.
Множеството утихна, когато бяхме помолени за момент мълчание. След това се появиха говорителите, всички сериозни и грижливо подготвени. Не съм бил досега на АА събрание, където вниманието да е така голямо и отдадеността така дълбока както на тази среща. Въпреки това някои смятаха, че действително прекрасни говорители в своето въодушевление неволно са предизвикали един малък проблем. Те смятат, че сбирката е отишла твърде далеч в посока сравнение на религии, философия и тълкувание, докато при нас, анонимните алкохолици е вече постоянен обичай да се предоставят непременно и изключително тези въпроси на избраната вяра на всеки индивид. Един приятел стана и припомни за предпазливост. Когато го слушах, си мислех: „Какво щастливо събитие. Ние винаги ще си спомняме добре, че не бива да се гледа на АА като религия. Ние строго ще настояваме за това, че принадлежността към АА никога не бива да зависи от някаква особена вяра; че нашите Дванадесет стъпки не изискват никаква религиозна вяра, освен непоколебимата вяра в Бог, така както Той се разбира от всички нас. От днес ще трябва грижливо да избягваме всяка ситуация, която би ни довела евентуално до един дебат относно лични религиозни въпроси за вярата”. Имахме чувството, че беше едно великолепно неделно утро.
Следобяд се наредихме на опашка за да влезем в аудиторията на Кливланд. Голямото събитие беше появата на д-р Боб. Ние не го очаквахме, защото болестта му беше много напреднала. Да се види още веднъж беше едно изживяване, което ние, 7000-те участници ще пазим винаги като едно съкровище. Той говори в продължение на 10 минути със силен и сигурен глас. И той ни предаде едно великодушно завещание. Става въпрос за наследството на един мъж, който е трезв от 10 юни 1935 г., който доведе нашата първа група към успех и който през последните 15 години в болницата „St. Thomas” в Акрон, родното място на АА, помогна на повече от 4000 засегнати от алкохолизъм. Скромност, благочестивост, издържливост и вярност – това са крайъгълните камъни, които д-р Боб утвърди в толкова много от нас. Можех с благодарност да мисля за това, че през всичките тези години на нашата привързаност и близост, не беше изказана нито една дума на гняв. Това преминаваще през главите ни, докато гледахме д-р Боб.
 
loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:24 PM |Съобщение 14
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
След това се опитах да направя едно едночасово обобщение. Но какво би могло да се добави към това, което ние всички през тези 3 чудесни дни видяхме, чухме и усетихме? С облекчение и сигурност ние видяхме, че АА никога не е могло да се превърне в едно тържество, че движението е съхранило много добре смирението и скромността от неговите начални години и че все още мислим върху това, че нашата обичана общност е успех на Бог, а не на нас.
Като доказателство аз разказах за едно АА-провидение, вътрешно просветление, което Лоис и аз видяхме в разгръщане на едно отдалечено предмостово укрепление в далечна Норвегия. То започна с един анонимен алкохолик, който се е вслушал в гласа на съвестта си и вследствие на това продал цялото свое имущество.
George, един живеещ в Америка норвежец, дойде при нас в Greenwich, Кънектикът преди 5 години. Неговите родители, които още живеят в Норвегия, от 20 г. не са чули нищо за него. Той им писал отново и им разказал за новата си свобода. Отговорът съдържал тревожни новини. Семейството съобщило, че неговият единствен брат бил близо до това да загуби всичко заради алкохола. Какво можел да направи? АА-приятелят в Greenwich провел един дълъг разговор с неговата жена. Заедно решили да продадат техния малък ресторант – това означава всички, което са имали, за да летят до Норвегия и да помогнат на брата. Няколко седмици по-късно те пристигнали в Осло. Те побързали от летището към града и по-нататък на 50 км до Fiord, където живеел страдащия брат. Той бил наистина в лошо състояние, което всеки забелязвал, но само той самият не можел. Той не искал да знае нищо за АА, за американската глупост. „Той да е алкохолик? Със сигурност – не”. Естествено, че мъжа от Greenwich е вече такива възражения, но този път му е било много трудно да слуша добре познатия аргумент. Не е ли продал своето имущество напразно? George го е убеждавал, колкото е смятал за уместно, но накрая осъзнал, че това няма никакъв смисъл. Решен на всяка цена да изгради АА-група в Норвегия, посетил свещеници и лекари в Осло. Нищо не се случило, никой не му предложил дори и един кандидат. Разочарован и подтиснат, той и жена му смятали, че е крайно време да се върнат в Greenwich.
Но провидението се намесило. Опърничавият норвежец започнал един от своите диви запои. Измъчван от последващия махмурлук, той казал на брат си от Greenwich: „Как беше това още веднъж с АА? Какво трябва да направя?”. Много опростено и ясно George му разказал още веднъж историята на АА. След това превел саморъчно една малка брошура на АА групата Whithe Plains, Ню Йорк, макар че бил почти забравил своя майчин език. Брошурата съдържала естествено нашите Дванадесет стъпки за възстановяване. След това семейството излетяло за дома.
Норвежкият брат бил словослагател по професия и публикувал малки обяви във вестниците в Осло, в които обяснявал, че като възстановил се алкохолик иска да помага и на други. Най-после се появил един заинтересован. Щом той чул историята на АА и прочел брошурата на Whithe Plains, станал също трезвен. Бъдещите основатели изпращали и други обяви.
Три години по-късно, Лоис и аз пристигнахме на същото летище и узнахме, че в Норвегия има стотици анонимни алкохолици, и то добри. Двамата от Осло били вече занесли даряващото живот послание и в други норвежки градове. Толкова просто е било това, а и така загадъчно.
Към края на нашата историческа конференция изглеждаше уместно да прочетем глава 11 от книгата „Анонимни Алкохолици”. Следните думи ние отнесохме със себе си у дома: „Оставете се в ръцете на Бог, така както го разбираме. Признайте пред Него и вашите приятели грешките си. Разчистете останките от миналото си. Отдавайте на другите това, което откривате и се присъединете към нас. Ние ще бъдем заедно с Вас в една духовна общност, и вие сигурно ще срещнете някои от нас по техния път към щастливата цел. Нека Бог да ви благослови и съхрани”.
До скорошна среща!
 
loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:35 PM |Съобщение 15
С опит във форума
Група: Модератор
Постове: 63
Статус: Извън линия
Нашият Трети завет
Първоначално статията се предхождаще от следната забележка: „Това е едно предложение за създаването на „Обща Конференция на АА по служенето”, един малък орган, състоящ се от АА делегати от щатите и провинциите, който се свиква един път годишно и който би могъл да поеме директната отговорност за управлението на Главната АА канцелария в Ню Йорк”.
Декември 1950 г.
Ние, по-старите членове предаваме на Вас, по-младите следните три завета: Дванадесетте Стъпки за възстановяване, Дванадесетте Традиции и сега общите служби на АА. Два от тези завета са от дълго време под вашия надзор. Чрез Дванадесетте стъпки ние се възстановяваме от алкохолизма; чрез Дванадесетте традиции постигаме едно неразривно единство.
Тъй като ние сме само ограничено дееспособни, бихме желали д-р Боб и аз да връчиме сега на АА-членовете вашият Трети завет. Ние и нашите приятели го управлявахме под формата на попечителство от 1938 г. насам. Този завет се състои от общите централни служби на АА, а именно Фондът на алкохолиците, книгата „Анонимни Алкохолици”, АА списанието „Grapevine” и Главната канцелария на АА. Това са основните служби, които дават възможност на нашата общност да действа и израства.
От името на всички, д-р Боб и аз ви молим вас, членовете на АА да поемете сега управлението на тези служби и добре да ги пазите. Бъдещият растеж, дори простото преживяване на АА ще може да зависи един ден от това колко разсъдливо и разумно ще се управляват тези служби през следващите години.
Можем ли да разкажем един малък откъс от историята? Преди 12 години, д-р Боб и аз изградихме с най-радушната подкрепа на великодушните приятели една централа за нашата по това време без контури общност. Скоро след това прехвърлихме тази функция върху Фонда на алкохолиците; тя беше организирана като колегия от попечители, която се е посветила в служба на нашето дело. Този надзорен съвет се състоеше от алкохолици и приятели-неалкохолици; днес тя включва общо 15 члена.
Когато нашият Фонд на алкохолиците беше учреден през пролетта на 1938 г., АА беше едва на 3 години. Ние имахме само 50 членове. Книгата „Анонимни Алкохолици” съществуваше само като идея. Тогава не можехме да преценим колко превъзходен и тържествен беше подаръкът, с който провидението постепенно ни даряваше. През дванадесетте години 50-те първоначални АА-членове допринесоха за встъпването в редиците на АА на още 120000 членове. АА се разпространи по цялото земно кълбо. Религията и медицината ни освободиха благосклонно и доброжелателно от „ничията земя”, където ние някога буксувахме между двете. Ние нямаме врагове, имаме повече приятели, за да можем да ги изброим. Като светещи коралови острови израстват нашите групи с хиляди от „алкохолното блато”. Какво чудесно, дадено от Бог обстоятелство!
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ (Статии на Бил У. от периода 1949-1958 г.)
Page 1 of 41234»
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz