Добре дошли! - Page 25 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Добре дошли!
Добре дошли!
magisd Дата: Четвъртък, 09-08-2018, 9:32 PM |Съобщение 361
С опит
Група: Потребител
Постове: 328
Статус: Извън линия
Наде сега те прочетох,много от нещата,който правиш ти правех и аз в началото на трезвенноста ми,.Четях,много четях за болестта,истории,себепознание,за човешкта псохика и всякакви подобни,и така някак повярвах,че съм болна.Дори смятам,че самовнушението ме държи трезва и днес.Така,че мисля,че си на прав път,продължавай все така.

Съобщението поправено от magisd - Четвъртък, 09-08-2018, 9:33 PM
 
nade11 Дата: Четвъртък, 09-08-2018, 9:37 PM |Съобщение 362
С опит
Група: Потребител
Постове: 61
Статус: Извън линия
Благодаря ти, Маги!
Надявам се да ме държат и мен, и продължавам.
Лека и спокойна нощ!


Съобщението поправено от nade11 - Четвъртък, 09-08-2018, 9:37 PM
 
tanyaivanova061984 Дата: Петък, 10-08-2018, 7:52 AM |Съобщение 363
С опит
Група: Потребител
Постове: 53
Статус: Извън линия
Добро утро на всички. Много добре спах тази нощ и се чувствам отпочинала. Предната вечер въобще не можах да се наспя, защото ставах да пресушавам с вода огъня, който запали алкохола. Днес отново ще свърша някои неща, които до сега съм отлагала по една или друга причина. Ден 2-ри от новия ми живот е в началото си.
Наде и аз препрочитам постоянно разказаните истории и плача докато ги чета. Вчера дори четох за последствията и етапите на увреждане на черния дроб и не само в следствие на алкохола. Дори бих посъветвала всички, които са все още в началото да си направят изследвания. Някак си, след като ги пуснах и чаках резултатите се уплаших. Още повече се среснах.
Наясно съм, че предстоят трудни дни, но до сега алкохола не ми е помагал да си разрешавам проблемите, а ми е създавал само едно фалшиво усещане на спокойствие.
Когато настъпят критичните часове довечера ще пиша. Веднъж, когато много ми се пиеше и бях сама с детето в къщи, едва издържах. Не ми помогнаха никакви истории на други като мен. Тогава просто се овлякох набързо и излязох навън. Далеч от самотата в къщи. Между другото, когато ме връхлети мисълта да си сипя едно, забелязвам че съм гладна. След като се нахраня вече не е толкова силно желанието. При вас така ли е?
Пожелавам ви трезвен ден и пишете тук.
Благодаря ви, че ви има.
 
nade11 Дата: Петък, 10-08-2018, 9:27 AM |Съобщение 364
С опит
Група: Потребител
Постове: 61
Статус: Извън линия
Добро утро!
Не се нагърбвай с повече неща,отколкото имаш желание или сили.Дните и живота са пред нас!Ако не днес,може да ги свършим утре или другата седмица.Важно е да не се преуморяваме.
Относно физическите показатели на тялото - на мен не сa ми важни към момента.В смисъл и да ми покажат,че нещо не е наред,това няма да ме мотивира повече,по-скоро ще ми подейства притеснително,обезпокояващо,стресиращо.При мен е така.Пример:знам,че съм отслабнала 10-тина килограма последните 3 месеца,затова си напомням,че трябва да се храня.Гледам да е здравословно,доколкото е възможно.
От всичко прочетено във форума разбрах,че сме духовно болни.Разболял се е духът ни.Болестта разболява душата,ума и тялото.Ще цитирам от форума нещо,което съм си написала в тефтера,за да го препрочитам(помага ми):"Алкохолизмът е рак на душата,защото унищожава душата,а нали знаеш,че като умре душата,умира и тялото!!!" (kethen, AA форум)
Предполагам,че разбираш как аз гледам на болестта - не може да поставям тялото на първо място,докато духът ми е болен или казано по-просто - аз съм духовно болна.От там смятам,че трябва да започнем.Ще потърся още един цитат от форума,който лично на мен много силно ми въздейства...
"Така, ЗАЩО пием, защото нямаме сили, и за да си набавим нови сили пием
алкохол. Ще се опитам накратко  да ти го обясня, така на английски
"спиритус" е дух, и ние пием спирт, за да си набавим "спиритус" -  за да
си набавим дух : за да се отпуснем, за да забравим, за да се успокоим,
за да приемем, за да не се съжаляваме, за да можем да живеем със
завистта, със злобата, с недоверието, също така за да не се
притесняваме, за да не се страхуваме, за да не се усещаме самотни, за да
не мислим, ето затова пием.
Дали може да не пием, може разбира се, тогава обаче ще трябва да можем да приемем всички тези изброени душевни
състояния сами, как, ами със собствените си духовни сили, със своя си
капацитет, със своя си дух. Ако духът ми е здрав и силен,  няма да имам
нужда от помощта на алкохол, за да живея.
"Така, аз пия, за да се укрепи духът ми, за да мога да преодолявам всички "неща" от живота,
всички състояния, които  животът ми предлага всеки ден !
Така, вече сме убедени, че духът ми е болен, или съм духовна болна, и е необходимо лечение на духът ми.
В Анонимни алкохолици предлагаме духовна Програма, чрез която се лекува
болният ми дух, за нямам нужда повече от алкохол. Духовна Програма за
възстановяване на болния ми Дух, за да мога да живея без алкохол, за
живот в трезвост и в търсене на щастие ! " , "Има още нещо важно, за което много често говорим, осъзнаването на проблема е
едно, много важно стъпало, бих казала, ама много важно, осъзнаването,
проумяването, запознаването с литературата, четене, информация...Съзнанието, което не работи вече в полза на собственика му, е болно съзнание, то не
работи в режим на пазене и съхранение, а работи в режим на разрушаване,
ето така, ако мога малко метафорично, да се изразя.
Болното съзнание не съзнава, че е болно, и си прави неща, които продължават да разрушават организма !
Няма как сами да си помогнем, няма, трябва друго съзнание отстрани да
погледне и да види какви са повредите, и да ги покаже. После трябва
работа, нали разбираш, говоря за съзнание, което определя личността и
нейния характер, говоря за промяна на съзнанието, което да доведе до
промяна на характера и личността, ето това може да стане само с помощта
на Бог, как иначе мога да очаквам да се промени нещо в мен, като съм на
толкова много години ?!? " (kethen, АА форум)
П.П. Танче,и при мен е така с храната.Можеш да прочетеш от "Живот в трезвеност" 9-та глава "Хапвайте или пийвайте по нещо сладко".При мен трудни бяха първите 3 дни.
Прекрасен и трезвен ден!


Съобщението поправено от nade11 - Петък, 10-08-2018, 9:37 AM
 
tanyaivanova061984 Дата: Петък, 10-08-2018, 6:21 PM |Съобщение 365
С опит
Група: Потребител
Постове: 53
Статус: Извън линия
Ден втори е на привършване.Не съм пила и се чувствам добре. Сега хапнах, още малко и си лягаме. Надявам се и вие да се чувствате добре и най-вече да сте трезви. Приятен уикенд, приятели. Пишете, когато имате нужда, аз наглеждам форума.
П.П. Наде, прочела съм я, но ще я препрочитам определено. Благодаря ти за помощта, благодаря и на останалите.
 
magisd Дата: Събота, 11-08-2018, 8:47 AM |Съобщение 366
С опит
Група: Потребител
Постове: 328
Статус: Извън линия
Здравейте и прекрасен трезвен ден ви желая.Наде много ти се радвам,на прав път си продължавай все така.Много пъти го повторих тук в форума ,промяната трябва да започне от главата.Не започнат ли да се променят нещата там,провала е сигурен.Не знам дали знаете,но голяма част от зависимите ,са всъщност хора страдащи от психични разстройства.Депресия,паник атаки,тревожност,натрапливи мисли,са все неща който без да усетиш моогат да те вкарат в лапите на алкохола и лекарствата,без дори да знаеш че страдаш от тях.И да много си права тази болест алкохолизам,както и психичните разстройства,са болести на душата.Дугата е в страдание защото има много неприемане на света,и случващото се,и за да понесе това което не приема пие.Трябва да се гледа на света с други очи,да се приемат нещата по друг начин.Аз спрях алкохола преди 5г.много неща се научих да понасям,но злобата,болестите,смъртта още ми причиняват страдание,още се ядосвам ,че ги има и не мога да ги спра.Разклащат ме,не ми се виждат справедливи и колкото и да опитвам света още ми се вижда лош,неподреден и съществуването някак без смисъл.Затова работя върху себе си,продължавам да опитвам да се смирявам,примирявам и убеждавам,че нищо не е в наши ръце,че някъде там горе,има нещо,някой добър,който знае какво прави,по лесно е да оставим нещата в негови ръце.

Съобщението поправено от magisd - Събота, 11-08-2018, 8:50 AM
 
nade11 Дата: Неделя, 12-08-2018, 7:52 AM |Съобщение 367
С опит
Група: Потребител
Постове: 61
Статус: Извън линия
Здравейте,
надявам се при вас нещата да са добри,и да се случват по добър и всемирен начин.
При мен - всеки ден ме учи на все нови и различни нещица,които е прекрасно да ги усещам по нов и прекрасен,одухотворен начин smile .
Маги,с огромно чувство на благодарност и радост изчетох написаното от теб! Преоткривам се в нещата,които споделяш.Много ми помагат да си отговоря на въпроси,които са оставали без отговор...особено последната една година от моя живот,в която затъвах стремглаво.Странно е,но намирам една интересна или по-скоро загадъчна прилика между душите ни(надявам се да не прозвучи налудничаво,но така го усетих снощи,докато четях поста ти) .
Личните препятствия през последната година(проблеми в отношенията ми с децата,партньора,роднини и близки) нямаха такова отражение върху смачкването на духа ми - възможно е и с годините да съм започнала да претръпвам или да ги приемам по друг начин(това е тема на друг разговор),колкото болката и страданието загнездващи се дълбоко в душата,за което ти пишеш,от света,глобалните злини в него - злобата,болестите,неправдите,които човечеството сътворява.Земните "гадории",при мен с всеки изминал ден погубваха все по-голяма част от най-важното ,с което всеки от нас е дошъл на този свят - душата.(Започнах да се улавям,че след прибиране от работа,докосне ли душата ми някаква такава "зла" новина или отношение,започвам да се опитва да "удавя" мъката и унинието,които ми причинява, в алкохол.В такива моменти се напивах умопомрачително в рамките на няколко часа,като явно съм се стараела да е до безпаметност,за да спра болката и усещането за непримиримост на душата,която по свой си начин страда и негодува.)
И аз много често,да не кажа изобщо,не намирам смисъла в много от нещата в земният ни път.
Права си,трябва да знаем и да помним,да вярваме,че има някой Добър,който е вложил смисъл в Доброто, и той ще ни покаже как да го открием и постигнем.И ще се смирявам и убеждавам,че нещата са по-велики,отколкото можем да си представим.Да не се страхуваме ,а да се оставим в ръцете на този,който знае пътя към Доброто!
И аз работя върху себе си и ще се старая да продължавам да го правя по добър и смислен начин.
Ден 10-ти.
Прекрасен и трезвен ден на всички!


Съобщението поправено от nade11 - Неделя, 12-08-2018, 8:01 AM
 
nade11 Дата: Неделя, 12-08-2018, 8:09 AM |Съобщение 368
С опит
Група: Потребител
Постове: 61
Статус: Извън линия
Минути,след като публикувах поста ми,прочетох публикация на July по повод нова сбирка и се възрадва душата ми,затова бързам да споделя с вас този цитат,от нейната публикация:
"Всеки ден, когато в дадена точка на света, двама алкохолици започнат да
разговарят помежду си споделяйки опит, сила и надежда, започва процес на
възстановяване."  heart 
Бих допълнила,че няма случайни неща!
Усмихвам се!Усмихнете се и вие! smile
 
magisd Дата: Неделя, 12-08-2018, 5:26 PM |Съобщение 369
С опит
Група: Потребител
Постове: 328
Статус: Извън линия
Наде нормално е да се припознаваш в някой,и в историите на някой.А и е нормално,историите да се повтарят.Истината е,че алкохолиците повечето,естествено изключения винаги има,стават такива защото са неудовлетворени от нещо.От себе си,от близките си,от живота от света.Всеки носи своята история,своята болка и свойте провали.Алкохолиците в разгара на болестта някак свикваме да обвиняваме всички и всичко за собствените ни провали и неволи,понякога дребни,понякога огромни.С времето и най малките неща ги правим повод да сесе напием,правим от мухата слон защото в нашите глави така изглежда.Аз обвинявах живота,че съм се проваляла,обвинявах хората,че не се държат с мен както аз очаквам,доброто за мен исках да е добро за всички и те трябваше да го смятат за добро.И така ,аз станах перфектна ,умна забавна,но някак никой не го разбираше.И когато спирах пиенето започнах да разбирам,че нищо нее зависи от мен,че аз бъркам,не другите,че човек може да изисква само от себе си,и че за провалите ,трябва да носи отговорност той самия.Изведнъж осъзнах,че никой за нищо не ми е виновен,че аз сама съм извървяла пътя до дъното,и само аз сама мога да се върна обратно нагоре.И днес мога да призная пропих се заради глупости,пропих се защото бях слаба,хората понасят трагедии,преживяват войни и загуби,а аз бях слаба и замалко не погубих живота си заради глупости.Ноо не мога да върна времето,мога само да призная,алкохола започва да мисли вместо нас,много преди да осъзнаем,че имаме проблем с него.И алкохола дава само фалшиво чуство за забрава и успокоение,а всъщност в главите ни преувеличава и изкривява картината с, проблема,така,че да мислим,че няма да се справим без него.Така виждам нещата аз днес.
 
alindominus Дата: Вторник, 14-08-2018, 6:56 PM |Съобщение 370
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Няма ден от 2 месеца насам,в който да не се отчета.След поредния уикенд:''повече няма да пия,толкова!''.Понеделник се примирявам с една бутилка вино,и 200г.уиски.Във вторник уикенда почва да ме ''отпуска''.Не ми личи пил ли съм,не съм ли.Дори притеснени за моя милост,си казват ''май не е пил обаче'',така е променям се,продължавам да развивам чужди диалози наум.Заявявал съм в първите си постове че алкохола е не по вреден от насилственото хранене,продължаващо дълго и след чувството за ситост,както и злоупотребата с антидепресанти по разписание,от препоръчан психолог.Когато съм със мярка,макар изхода да започва от другаде,след 24 часа,съм с усещането че съм взел едва бронз в шампионат по надпиване.Един придобит навик обаче ме кара да се съмнявам в ползата от пиенето.Заспиването и буденето по никое време,с нагласата че ще е дрямка за 3-4 мин.и и ставаш,излизаш за да направиш всичко на пияна глава,само че се будя в 1-2 след полунощ,и чакам алармата за работа да звънне,осъзнавайки ставащото и от друга страна изтощен от недоспиване,вместо да ставам заспивам и в рамките на 5-6 минути се наслаждавам на невероятно''големи филми'',...колежки на майка ми,не вярват колко съм пораснал,възрастни се бият за детски столчета,понякога усещам че в стаята сме двама.Преплитат се действителност и халюцинаций,чудиш се кое е преживяно,и продължаваш с чуденето.Алкохола те убива,когато го поставяш над всичко.Не искам да мисля как по първобитни и не до там смачкани от живота субекти,заради семеен статут,опитват да изпъкват със мисъл.Алкохолик се назовава отшелника,за да търси къде да се приобщи заради изтекъл срок.Много хора след работа си попийват и хапват,някой лъхат на алкохол,но още не ги е застигнал срама от алкохолните изпарения и миризмата която сам усещаш,въпреки слабата физическа отливка!Пак ше си говорим,скъпи съфорумници!

Съобщението поправено от alindominus - Вторник, 14-08-2018, 7:07 PM
 
nade11 Дата: Вторник, 14-08-2018, 8:08 PM |Съобщение 371
С опит
Група: Потребител
Постове: 61
Статус: Извън линия
Здравейте,
продължавам да усещам живота около себе си трезво.
Харесва ми! Ден 12-ти.
Бях на първата си сбирка на живо в неделя следобед.Бяхме 6-ма.Получих контактите на три момичета,видимо на моя възраст.Беше странно,приятно,подкрепящо.Вчера имах нужда да звънна на някой,но не успях да намеря смелост.Днес пак го мисля,но не се решавам все още.
Мъжът ми се прибра в петък.Последните четири вечери пак започна да прекалява с алкохола-снощи почти до безпаметност,нагрубява,дудне,разделихме се в отделни стаи.Днес го взех от работа следобед - пиеше една бира,обядвахме навън и изпи още една,вкъщи видях празно кенче от 3-та в кофата, и когато го чух от другата стая да си сипва водка не издържах - сериозно и категорично му заявих,че няма да понеса поредният му запой.Поисках даже телефона на сестра му и го заплаших,че ще си поговоря с нея - относно поведението му.Сега като ви го споделих се почувствах ужасно,като малките деца,но в онзи миг - нямах представа как да парирам поредната очертаваща се вечер у дома.Явно съм го стреснала,въпреки че съм наясно,че това е само моментно решение,но той се изкъпа и легна да спи.
Оф,трудно ще е при мен.Маги,ти беше права.Още,когато ме попита ,дали мъжът ми пие и ми каза,че ще е трудно знаех ,но сега вече си давам ясната представа на положението.От седмици той не беше почивал,и сега събота,неделя и понеделник го обърна на запой.Трудно е да се правя на мила и добра и да наблюдавам.Сигурно ми е много рано.
Сутрините и следобедите беше мил и внимателен към мен- прави ми закуска,фрапе и всяка сутрин ме похвалваше за трезвостта ми.Но едното няма нищо общо с другото.Когато вечерите ми се превръщат в кошмарни,какъв е смисъла от доброто отношение после.
Съжалявам,че споделям такива подробности,но доста съм се изолирала в последно време и имам нужда от близки хора.
Да се похваля - вчера ми звънна приятелка,с която не сме сме се виждали от година близо и аз днес си направих така служените ангажименти,че отидох в новата й работа и си побърборихме.
Малко по малко започвам да гледам на живота и на хората по друг начин.
Лека и трезвена вечер!


Съобщението поправено от nade11 - Сряда, 15-08-2018, 3:37 PM
 
magisd Дата: Събота, 18-08-2018, 4:11 PM |Съобщение 372
С опит
Група: Потребител
Постове: 328
Статус: Извън линия
Здравейте!Как сте,къде се изгубихте?Надявам се да сте добре и да сте трезви!Хубав ден.
 
nade11 Дата: Събота, 18-08-2018, 7:04 PM |Съобщение 373
С опит
Група: Потребител
Постове: 61
Статус: Извън линия
Здравей Маги,
ето ме и мен.Добре съм smile .
Трезва съм - ден 16-ти!
Благодаря ти!
До 19:40ч. бях на 7-мата ми сбирка онлайн,а утре ако е Божия воля съм на втора сбирка на живо.
Осмелих се и написах имейл на една прекрасна жена,вечерта след като писах във форума.Тя ми върна имейл...после се чухме по телефона,на следващият ден отново й писах.Много ми помага.Благодаря й!
Благодаря на Бог,че много пъти през последните дни чу и отговори на молитвите ми.
Трудно ми е най-вече покрай поведението на мъжът ми, но не зависи от мен или поне така се опитвам да мисля.
Преди по-малко от час се сдърпахме за нещо елементарно и ми се допи.Обадих се по телефона на гореспоменатата дама и си поговорихме.Сега отивам да пия чая,който междувременно си приготвих и да простирам.Мъжът слезе при пиянките пред блока,но това си е негова работа.Аз ще се постарая да съм спокойна и да се оставя на Божията воля.
Ти как си?Надявам се,че си добре.Залипсва ми тези дни.Не съм спирала да влизам и да си чета по няколко пъти на ден,особено вечерите.Десетки пъти поглеждах дали си писала,и другите момичета изчезнаха...Надявам се и те са добре.
Лека и трезвена вечер!
Прегръдки!


Съобщението поправено от nade11 - Събота, 18-08-2018, 7:06 PM
 
magisd Дата: Събота, 18-08-2018, 7:52 PM |Съобщение 374
С опит
Група: Потребител
Постове: 328
Статус: Извън линия
Супер Наде така се радвам,че си намерила смелост да посещаваш сбирки,и още повече ,че си намерила и подкрепа там.Аз някакнямам постоянство за тези сбирки дори и онлайн,ноо те все пак ми дадоха много,макар и да съм посетила само няколко онлайн.Ако имаш нужда някога,можеш да ми пишеш и на лични,за каквото и да е!Колкото до мъжат ти,ако той не реши да спре да пие ,просто ще се измъчиш.Сега в началото малки,неща ще те дразнят,изнервят или разстройват,ще ти се допива защото това си свикнала да правиш,но с времето нещата ще се променят и ще става по добре.Аз иначе съм добре,в интерес на истината преди няколко дни имах порив да пия.Изпитах силно желание,просто бях в ситуация в която съм безсилна да променя нещо необратимо и мисълта се прокрадна.Бях наясно,че няма да пия,но ми се прииска,и някак се зайграх с мисълта.Това мее убеждава,че болестта е за цял живот,колкото и години да минат,атаките и стават по слаби и редки,но не спират да опитват да тесе върнат в блатото.

Съобщението поправено от magisd - Събота, 18-08-2018, 7:56 PM
 
jenjanik26 Дата: Понеделник, 20-08-2018, 10:04 AM |Съобщение 375
С опит
Група: Потребител
Постове: 169
Статус: Извън линия
Здравейте момичета,включвам се отново. Две седмици на почивка и без злоупотреби.... Радвам се, че мога да го споделя. Позволявах си от време чаша вино или две, но не съм прекалява Ла. Иначе ви чета редовно. nade11, как е положението при теб?
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Добре дошли!
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.