Добре дошли! - Page 5 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Добре дошли!
Добре дошли!
nadejda_posledna Дата: Събота, 11-11-2017, 9:34 AM |Съобщение 61
С опит
Група: Потребител
Постове: 36
Статус: Извън линия
Здрасти Танче,
Точно заради рутината, задълженията ми и страховете започнах да пия алкохол, като си бях внушила, че той ми помага да се мобилизирам. Примерно знам, че трябва да изчистя вкъщи, да сготвя, да си изпълня задачите, с които бях натоварена в работата, да се интересувам до къде са стигнали децата и т.н. и за всичко това се награждавах с чаши алкохол..Тоест вършех всички тези неща, не защото по принцип трябва да се вършат, а защото си исках наградата - алкохола и лъжливото спокойствие , което той ми носи.
Всъщност това си е един вид егоизъм, щото всичко, което правех беше не в името на моето семейство, а на мен да ми е "добре". Никога не съм занемарявала задълженията си към околните, но занемарих себе си. Струва ми се, че един вид затъпях, взех да забравям елементарни неща, изобщо не се поглеждах в огледалото, щото гледката не ми харесваше. Беше ми  много удобно да влезна в ролята на "жертва" и опиянена да си втълпявам колко съм недооценена, а се раздавам на макс. Моята вина се опитвах да я вменя на околните. А с какво са ми виновни те? Аз съм си избрала напълно трезвена съпруга си, избрала съм трезвена живота си и съм избрала трезвена да имам деца. Живота не е само радости, нали така? Не мога да кажа, че нямам свободно време. Имам, но го прекарвах опиянена и вместо да направя реално нещо градивно за себе си, правех само планове, които изобщо не осъществявах трезвена. Изгубих интерес към живота, а неговият смисъл намирах в първата чаша. Тоест осъзнах, че живея точно заради тази първа чаша...А като осъзнах  това, осъзнах , че съм алкохолик. Сега вече смятам да сложа точка и да търся смисъла някъде другаде. Чувала съм, че апетитът идва с яденето и се надявам да започна да живея добре тук и сега, а не във пиянските ми въздушни кули, които си бях построила.
 
tanyaivanova1984 Дата: Събота, 11-11-2017, 9:37 AM |Съобщение 62
С опит
Група: Потребител
Постове: 54
Статус: Извън линия
Благодаря за отговора magisd.Вчера не пих,днес също нямам такова намерение.Ще е предизвикателство за мен,заради гостите,които очакваме.
Свекъра и свекървата не знаят за проблема.Напивали сме се със свекъра ,но това са единични случаи.Не съм нагазила толкова много,че да ме виждат в полу-живо състояние.
Ще се учудят обаче,че ще откажа.Не съм готова да им кажа,че имам проблем с алкохола.
Знам и,че отричянето не е решение,но не мога да им кажа,не и днес.

Снощи да късно четох историите на други като мен.С някои се смях,защото бяха написани хумористично,с други плаках.Много ми помагат обяче.
Хубав ден от мен.Пак ще пиша,ще се радвам и вие да ми пишете.
 
tanyaivanova1984 Дата: Събота, 11-11-2017, 9:54 AM |Съобщение 63
С опит
Група: Потребител
Постове: 54
Статус: Извън линия
Не знам защо,Наде но твоя отговор го прочетох по-късно.Благодаря ти за него.Същата история е и при мен.Пустата рутина.Ядосвах,че мъжа ми само работи и няма време да ми помага за детето.Все чувах ,как на мои приятелки ,мъжете им помагат,чистят и готвят,играят си с децата,а моят не го прави.От там тръгна всичко.В алкохола намирах сили да се заема с поредната доза ежедневни задължения,смятах ги за трудност и досада.Там е разковничето и сега го разбрах,след като започнахме темата.Егоист съм станала голям.И защо по дяволите гледам другите?!

Светъл ден от мен и пиши.Явно заедно ще се преобразяваме.
 
magisd Дата: Събота, 11-11-2017, 10:25 AM |Съобщение 64
С опит
Група: Потребител
Постове: 294
Статус: Извън линия
Танче и аз преди пиивах със свкарите,до днес не съм застанала пред тях и да заявя,че имам проблем с пиенето.Не смятам,че това е вид отричане,а по скоро се дължи,че без спорнно здравите са нетолерантни към нашата болест,не запознати със нея или приемат,че това е въпрос на воля.Това е причината поради,която аз не занимавам никой близак или приятел с моята болест.Не държа да бия тупан,че съм болна,не искам да влизам в излишни спорове и разяснения,не са ми нужни.Не мисля,че това е отричане,аз съм наясно с болеста си,но не парадирам с нея.Когато спрях да пия,всички бяха изненадани,освен мъжа ми.Просто в началото или казвах,че пия антибиотик,или че не се чуствам добре и тн.После просто ктатко и ясно заявявах,както и до днес,не ми се пие и толко.В началото всички се опитваха да ме накарат да пиина.Айде сипи си,хайде само едно,хайде кво се правиш,от едно нищо няма да ти стане и тн.Сякаш всички се бяха наговорили,а всъщност просто не знаеха за проблема ми.Веднъж дори мъжа ми ми предложи да ми сипе едно малко,било празник,а самия той имаше проблем ,че преди аз пиех.Но с времето всички свикнаха,никой не ме моли и не се пазари,знаят си ,че не пия и толкова.Надежда браво за изводите ти.Аз пък за себеси мога да кажа ,че и добро видях от алкохола,ако не ме беше поствил в определени житейски ситуации до който без него нямаше да стигна,нямаше да съм сега това което съм и да имам това ,което имам.Аз някак набързо се ожених,опиянена и влюбена,благодарение на алкохола всичко ми се виждаше идеално розово.Мислех,че когато обичам,и съм обичана и създам деца,ще има за какво да живея и нуждата от алкохола ще изчезне.Да ама не,нито мъжа,нито детето ме отказаха от алкохола,спирах го перйодично,което само ми доказваше,че видиш ли мога и без него,ноо след всеки сух перйод се връщах към него и всичко тръваше по старо му,че и по зле.Но когато осъзнах,че само аз и само заради самата мен мога да спра,без оправдания,заради детето,заради съпруга ми ,приех,че трябва да го направя преди всичко заради себе си и тогава стана чудо.И до днес съм убедена,че без смелоста и проблемите,и ситуациите която ми даваше пииването нямаше да имам това прекрасно семейство,което градим вече толко години,чудесния съпруг и положението,което си изградих от нищото стъпка по стъпка.Приемам всичко,като урок,защото ако нямах проблема алкохола,никога нямаше да стана човека който съм,чисто духовно.Затова съм убедена,че дори и когато пием Бог,ни дава хиляди шансове и пътища за изцеление,Бог ни води дори когато грешим и се отричаме от него.Убедена съм,че Бог не ме е оставял дори за секунда бдял е над мен,не може да е всичко късмет и случайност.Надявам се да не ме разберете погрешно,не съм убедена,че вярвам точно в образа на Исус,нито съм убедена,че е вселенска виша сила,но съм убедена,че има нещо више там горе,което аз наричам Бог,той винаги е бил до мен воидел ме е и ме е чакал да го открия.Изпращал ми е само това,с което съм можела да се справя и да се поуча.

Съобщението поправено от magisd - Събота, 11-11-2017, 11:42 AM
 
tanyaivanova1984 Дата: Събота, 11-11-2017, 4:41 PM |Съобщение 65
С опит
Група: Потребител
Постове: 54
Статус: Извън линия
Много ми се пие вече...
Чистих,преподредих едната стая дори,играх с детето,но желанието си остава...
Помагайте....
Иначе гостите днес се отложиха,което е добре за мен.
Егати,само един ден и на втория вече цивря за алкохол.Защоооо???


Съобщението поправено от tanyaivanova1984 - Събота, 11-11-2017, 4:45 PM
 
nadejda_posledna Дата: Събота, 11-11-2017, 5:14 PM |Съобщение 66
С опит
Група: Потребител
Постове: 36
Статус: Извън линия
Танче, стегни се!
Вчера не си пила, днес почти мина деня, хайде изкарай и днес, пък утре ще видим :)) Аз съм на четвърти ден и засега удържам положението, само за утрешната чертичка си мисля. Сега ако почнеш пак, вече вчерашният ден няма да се брои, а трябва да започнеш от начало. Струва ли си? Вчера четох книга аз, днес шия гоблен и се чувствам спокойна. главоболието сякаш ми отшумя. Разгеждах разни магазини  онлайн и си мечтая какво ще си взема, ако спестя от алкохола.  Ние сме по-силни от него smile
 
magisd Дата: Събота, 11-11-2017, 5:42 PM |Съобщение 67
С опит
Група: Потребител
Постове: 294
Статус: Извън линия
Таче не ти се пие,пиши тук.Седни и се наяж и вземи някоя книга.
 
magisd Дата: Събота, 11-11-2017, 7:02 PM |Съобщение 68
С опит
Група: Потребител
Постове: 294
Статус: Извън линия
Успокой се Танче,не си ни разочаровала.Аз също не съм стигала до болници,големи глупости,нито съм била отхвърлена от всички.Нека поръсъждаваме,чака ли ти се това да стане за да спреш.Нужно ли е да стане?Дали ще стане зависи от теб,така че ти решаваш.Има онлайн сбирки,помагат много ,защо не посетиш някоя.
 
nadejda_posledna Дата: Събота, 11-11-2017, 7:11 PM |Съобщение 69
С опит
Група: Потребител
Постове: 36
Статус: Извън линия
Здрасти, ами станалото станало сега. Успокояващо е все пак, че щом си тук си осъзнала, че имаш проблем и съм сигурна, че ще го пребориш. Аз също не съм постъпвала в болница, и аз си казвах щом не правя скандали, глупости, значи нямам проблем с алкохола и така десет години всяка вечер, от две от обяд и няколко пъти от сутринта, направо скрит алкохолик, че и се криех. Не е важно дали нас ще разочароваш, ти трябва преди всичко да се научиш да уважаваш себе си. Аз сега се опитвам точно това. Заслужавам ли да си причинявам това, което правех? Ей такива въпроси ме занимават в момента. Иначе и мен днес ми се пиеше, а и имаме алкохол вкъщи. Но мисля, че и днес успях да победя. Ще успееш и ти Таня, няма да се отказваме сега.
 
tanyaivanova1984 Дата: Събота, 11-11-2017, 7:37 PM |Съобщение 70
С опит
Група: Потребител
Постове: 54
Статус: Извън линия
Чувствам се слаба за пръв път в живота си.Справих си със смъртта на родителите ми,справих се и с проблемите ,които имахме,за да имаме дете.Цели 8 години се борих за този ангел и сега вместо на му се радвам,аз стоя и пия.
Мисля,че ще трябва да споделя проблема се с мъжа ми и от там вече да тръгна по пътя за освобождаване от зависимостта.Честно да ви кажа,нито съм вярваща ,нито не вярваща.Разбира се,че се моля на Бог,ходя по църкви.Има нещо,там горе,което ни помага.Убедена съм,но може би не съвсем.
Явно съм доста труден случай,защото цялата ми психика е объркана.Аз дори нямам мнение.Меня си настроенията за секунди.Ето вчера например,запазих час ва зъболекар и после се чудих дали да го отменя.
Ще пиша после,че малката ме търси...
 
magisd Дата: Събота, 11-11-2017, 7:37 PM |Съобщение 71
С опит
Група: Потребител
Постове: 294
Статус: Извън линия
Танче,сигурна съм ,че ще успееш стига да поискаш.Аз съм убедена,че бях в ад,да изпитваш постоянна нужда от алкохол,който вече не те отпуска,а ме правеше още по тревожна.Да се крия,че пия и лъжа близките си и да губя контрол понякога за мен беше дъното.Мислите ми бяха обсебени от алкохола,как да го има постянно в къщи,как да си го купувам без да прави впечатление,къде да скрия бутилките и тн.Как да пия по съвсем малко,че да не ми личи,и какви трикове да направя за да не мириша на алкохол пълен ад.Към това добавям,че Пиех за да живея.Физически и психически алкохола вече ми беше нужен постоянно.И за капак вече не беше същото,като когато ме отпускаше и опияняваше,вече ми беше постянно гадно и с него ,и без него.Въртях се в омагйосан кръг.И не издържах,защпто осъзнах,че не искам вече да живея така.Исках си живота обратно.Това,че не бях стгнала до скандали,раздели,загуби,болници и лудници,само ме стмулира,да спра.Обещах си да опитам да не допускам да стгам до там.

Съобщението поправено от magisd - Събота, 11-11-2017, 8:09 PM
 
tanyaivanova1984 Дата: Събота, 11-11-2017, 8:06 PM |Съобщение 72
С опит
Група: Потребител
Постове: 54
Статус: Извън линия
Приспах си ангела и се върнах да си допия.
Дават хубав филм по Тв,мъжа ми се е излегнал удобно е го гледа,а аз седя и пия.Много красива картинка,няма що.
Сега,след като съм пила малко,се чувствам смела ,за да поговорим върху проблема ми.Какво ще кажете?Дали да зачекна темата?На трезво все още нямам смелост.
Ще му споделя за форума,ще му покажа и теста,който направих ,ще му разкажа и защо мисля,ме съм алкохоличка(Боже ,ужасно звучи)!


Съобщението поправено от tanyaivanova1984 - Събота, 11-11-2017, 8:08 PM
 
tanyaivanova1984 Дата: Събота, 11-11-2017, 10:25 PM |Съобщение 73
С опит
Група: Потребител
Постове: 54
Статус: Извън линия
Реших да му призная.Каза,че го е знаел отдавна.
Беше ми останало още малко ред бул за доизпипване ,но не ми позволи.и като почнах да рева и да му се моля на ми позволи.Ужас!Направо бях готова да падна на колене ,за да ми позволи да си доизпия редбула и уискито.
Споделих му да форума,мисли го за пълна глупаст(очаквах го).Казах му,че алкохол в къщи не трябва да има ,поне известно време.Той разбира се,не приема проблема ми за сериозен и мисли,че ако реша и имам воля,една бутилка уиски няма да ми попречи.
И така....
Иска да ми забрани интернета,защото си мисли,че чета глупости и това ме кара да пия?!
Ще видим,как ще е нататък..
 
magisd Дата: Неделя, 12-11-2017, 9:33 AM |Съобщение 74
С опит
Група: Потребител
Постове: 294
Статус: Извън линия
Мила Таня,колко познато ми звучи всичко.Именно затова,аз съм анонимна дори у дома.Аз съм сигурна,че няма да бъда разбрана,и това е нормално.Та аз съмата имах съвсем друга предатава за алкохолика,как искам хората да нямат такава.Един човек без проблем с алкохола,трудно би разбрал нас.За тях всичко е воля.Ти си уплашена,а няма кой да те разбере,ще ти е трудно,но аз съм сигурна,че стига да поискаш ще намериш начин да го спреш.
 
nadejda_posledna Дата: Неделя, 12-11-2017, 12:27 PM |Съобщение 75
С опит
Група: Потребител
Постове: 36
Статус: Извън линия
Танче, диагнозата алкохолик изглежда много стряскащо, но предпочитам така да се наричам самата аз, да приема този факт, вместо да е станало късно и да взема да го чувам от хората. А това, ако продължавам ще се случи рано, или късно. Когато бях пияна при мен по нищо не личеше освен, че завалях говора и толкова се срамувах от това...На мъжа си изобщо не смятам да му казвам къде пиша. Цяла седмица го нямаше и днес живот и здраве се връща. Чакам с нетърпение да го заведа до вратата и да му покажа какво съм постигнала smile Но няма да споменавам, че е благодарение на страхотното място, което посещавам, защото съм убедена, че ще реагира като твоя мъж. Сега в момента честно да ти кажа се опитвам да избягвам емоции от всякакъв характер, защото именно те ме тласнаха към алкохола. Искам спокойствие и ако възникват проблеми - трезв поглед върху нещата. Стига съм бягала и давела главата си с алкохола. Той не решава проблеми, просто ние бягаме при него с надежда, докато сме в това състояние всичко ще се разреши от само себе си. Знам, че има Висша сила, която ни помага. Често пъти, когато съм била пияна съм плакала до задавяне и съм призовавала всички добри висши сили,  да дойдат и да ме избавят от тази ситуация. Не идваха. Но това е защото не, че ги няма, а просто защото за да ти помогнат, ти трябва да се потрудиш и да работиш върху себе си. Поне така аз чувствам нещата. Днес пети ден. Много съм доволна, но продължавам да си имам страх в мен да не посегна:) Надявам се да се завърнеш тук и заедно да се борим smile
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Добре дошли!
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz