Авторските права на английските текстове поместени в сайта принадлежат на АА Grapevine, Ins 2002; Оригиналните текстове са на собственика на сайта: http://www.aa.org/

Стъпка Втора

Повярвахме, че сила по - Висша от нас може да ни върне здравия разум


    В момента, в който прочетат стъпка Втора, повечето от новодошлите в АА се сблъскват с проблем, който понякога се оказва много сериозен. Колко често сме чували да възкликват: "Какво направихте от нас! Убедихте ни, че сме алкохолици и че животът ни е неуправляем! След като ни докарахте до състояние на пълна безпомощност, сега ни заявявате, че само някаква Висша сила може да премахне нашето пристрастие към алкохола. Някои от нас не искат да повярват в Бог, други не могат, а трети, които вярват, че Бог съществува, не хранят никаква надежда, че Той ще извърши това чудо. Доведохте ни до състояние на пълна зависимост, дотук добре - а сега накъде?"
    Нека първо вземем за пример този, който казва, че не иска да вярва - случая на войнствения. Той е в такова състояние на духа, което може да се нарече само диво. Цялата му житейска философия, с която се е гордял, е застрашена. Струва му се, че е достатъчно лошо да си признаеш, че алкохолът те е обсебил. Сега обаче, все още под болезненото въздействие на това признание, той се сблъсква с нещо действително невъзможно. Колко се гордее с мисълта, че човекът, издигнал се толкова величествено от една клетка, зареана в първобитната тиня, е върхът на еволюцията и следователно e единственият бог, когото неговата вселена познава. Трябва ли да се отрече от всичко това, за да се спаси?
    При тези разсъждения неговият наставник обикновено се разсмива. Това, мисли си новодошлият, е последната капка. Това е началото на края. И е точно така: това е краят на стария му живот и началото на навлизането му в нов. Наставникът вероятно му казва:"Бъди спокоен! Обръчът, през който трябва да прескочиш, е много по-широк, отколкото ти се струва. Поне така беше с мен. Така беше и с един мой приятел, който навремето беше вицепрезидент на Американското дружество на атеистите, но го прескочи, като при това му остана много място."
    "Добре", казва новодошлият. "Зная, че ми казвате истината. Без съмнение обществото на АА е пълно с хора, които някога са вярвали в това, в което вярвам и аз. Но как при тези обстоятелства мога да бъда спокоен? Това искам да зная."
    "Това, съгласява се наставникът, - е наистина много хубав въпрос. Мисля, че мога да ти кажа точно как да се успокоиш. И при това няма да ти бъде трудно. Вслушай се, ако искаш, в тези три неща. Първо, АА не иска от теб да вярваш в каквото и да било. Всички дванадесет негови стъпки са само предложения. Второ, за да изтрезнееш и да останеш трезвен, не е необходимо веднага да преглътнеш всичко от стъпка Втора. Връщайки се назад си спомням, че самият аз я възприех на части. Трето, единственото, от което наистина се нуждаеш е да забравиш предубежденията си. Откажи се от безконечните спорове, кое е първичното - яйцето или кокошката. Отново ти повтарям, забрави предубежденията си."
    Наставникът продължава: "Вземи например моя случай. Аз имам образование в областта на точните науки. Естествено уважавах, благоговеех и дори боготворях науката. Всъщност и сега я уважавам и благоговея пред нея, но не я боготворя. Моите преподаватели непрекъснато ми повтаряха основното ръководно начало на всеки научен прогрес - търсене и пак търсене, отново и отново, и винаги без предубеждения. Когато за първи път попаднах в АА, първата ми реакция беше точно като твоята. Тази програма на АА, мислех си, няма никакво научно покритие. Това не мога да го преглътна. Просто няма да си губя времето с такива глупости.  
    След това се вразумих. Трябваше да призная, че АА даваше резултати, удивителни резултати. Видях, че моето отношение към тях е всичко друго, но не и научно. Не АА, аз бях пълен с предразсъдъци. В момента, в който престанах да споря, можех вече да виждам и да усещам. Точно тогава стъпка Втора бавно и много постепенно започна да навлиза в живота ми. Не мога да кажа по повод на какво или в кой ден започнах да вярвам в сила, по-висша от мен, но сега определено имам тази вяра. За да я придобия, трябваше само да спра да се съпротивлявам и да започна да практикувам останалото от програмата на АА с цялото въодушевление, на което съм способен.
    Разбира се, това е мнението само на един човек, основано на собствения му опит. Бързам да те уверя, че членовете на АА търсят неизброими пътища към вярата. Ако не ти харесва този, които ти предложих, най-вероятно ще откриеш такъв, който да ти допада стига само да гледаш и да слушаш. Мнозина като теб са започвали да преодоляват проблемите си по метода на заместването. Ако желаеш, можеш да издигнеш АА във висша сила. Тук има голяма група хора, които са намерили решение на алкохолния си проблем. В това отношение те са сила по-висша от теб, който дори не си доближил до решението на проблема си. Определено можеш да им вярваш. Дори тази минимална частица вяра е достатъчна. Ще откриеш много хора, които са прекрачили прага именно по този начин. Всеки от тях ще ти каже, че щом веднъж го е прекрачил, вярата му се е разширила и задълбочила. Освободени от алкохолното пристрастие, животът им без съмнение се промени, те повярваха в по-висшата сила и повечето от тях започнаха да говорят за Бог."
    Нека сега разгледаме и състоянието на онези, които някога са вярвали, но впоследствие са загубили вярата си. Има такива, които са затънали в безразличие, други - изпълнени със самодоволство, като са се самоизолирали, трети, които са се настроили срещу религията и такива, които се държат предизвикателно, защото Бог не е изпълнил молбите им. Може ли опитът на АА да покаже на всеки от тях, че те все още могат да намерят вяра, която да им помогне?
    Понякога АА е по-трудно за тези, които са загубили или отхвърлили вярата си, отколкото за тези, които никога не са имали такава, защото първите мислят, че са опитали вярата, но тя се е оказала недостатъчна. Те са опитвали и вярата, и безверието. Тъй като и двете горчиво са ги разочаровали, те са решили, че състоянието им е безизходно. Безразличието, въображаемото самодоволство, предразсъдъците и предизвикателното отношение често се оказват за тези хора по-солидни и опасни препятствия, отколкото тези, издигнати от неубедения агностик или войнстващият атеист. Религията твърди, че съществуването на Бог може да бъде доказано, агностикът казва, че то не може да бъде доказано, атеистът пък представя доказателства, че Бог не съществува. Очевидно проблемът на загубилия вярата си е този на дълбоко объркване. Той смята, че не може да намери утеха в каквато и да е вяра. Не може да достигне дори и в малка степен сигурността на вярващия, на агностика или атеиста. В негово лице виждаме случая на объркания.
    Мнозина членове на АА могат да кажат, че са загубили вярата си: "Да, ние също бяхме загубили детската си вяра. Прекомерната увереност на младостта бе твърде много за нас. Разбира се, ние бяхме доволни, че доброто домашно и религиозно възпитание ни беше помогнало да изградим известна ценностна система. Ние продължавахме да вярваме, че трябва да бъдем честни, толерантни и справедливи, че трябва да сме амбициозни и здраво да работим. Бяхме стигнали до убеждението, че тези прости правила на честната игра и почтеност са достатъчни.
    След като благодарение на тези елементарни качества започнахме да преуспяваме материално, започнахме да си мислим, че сме спечелили житейската игра. Тази мисъл ни опияняваше и се чувствахме щастливи. Защо да се затормозяваме с теологични абстракции и религиозни задължения или със състоянието на душите тук и в отвъдното? Тук и сега беше достатъчно добро за нас. Волята да спечелим щеше да ни помага. Тогава обаче започна да ни обладава алкохолът. Накрая, когато всичките ни печалби бяха сведени до нула и видяхме, че още един ход би ни извадил от играта завинаги, трябваше да потърсим загубената си вяра. В АА я преоткрихме. Така можеш да я преоткриеш и ти."
    Сега достигаме до друг проблем - интелектуално независимите мъже и жени. На тях мнозина от АА могат да кажат: "Да, и ние бяхме като теб - толкова умни, че от ума си теглехме. Приятно ни беше хората да ни наричат преждевременно развити. Използвахме образованието си, за да се надуваме от гордост като балони, въпреки че старателно криехме това от другите. Тайно си мислехме, че можем да се извисяваме над останалите само чрез силата на интелекта си. Научният прогрес ни сочеше, че човек може да постигне всичко. Знанието бе всемогъщо. Интелектът можеше да победи природата. След като бяхме по-умни от повечето хора /поне така си мислехме/, лаврите на победата щяха да бъдат за нас. Богът на интелекта измести Бога на прадедите ни. Но отново духът на алкохола имаше други намерения. Ние, които успявахме навсякъде, в един миг се превърнахме в неудачници. Видяхме, че трябва да преосмислим нещата или ще загинем. В АА открихме много хора, които по-рано бяха мислили като нас. Те ни помогнаха да се видим такива, каквито бяхме в действителност. Чрез своя пример ни показаха, че смирението и интелектът могат да бъдат съвместими при условие, че поставяме на първо място смирението. Когато започнахме да постъпваме така, бяхме възнаградени с дара на вярата. Вяра, която дава добри резултати. Тази вяра е и за теб."
     Друга група членове казват: "Ние бяхме напълно отвратени от религията и всичките и прояви. Говорехме, че Библията е пълна с измишльотини; можехме да цитираме глави и песни, но не можехме да съзрем блаженствата, отредени за "нищите духом". На места моралът на Библията бе прекалено висок; на други ни се струваше прекалено нисък. Но тъкмо моралът на онези, които проповядваха религията, ни беше разочаровал истински. Ние злорадствахме на лицемерието, фанатизма и смазващото фарисейство, които прилягаха на толкова много "вярващи" дори и в най-добрата им неделна форма. С каква наслада крещяхме разобличението, че милиони праволинейни вярващи се избиваха един друг в името на Бога. Всичко това означаваше разбира се, че сме подменили положителното мислене с отрицателното. След като се присъединихме към АА, трябваше да признаем, че това само подхранваше нашето себелюбие. Нищейки греховете на някои вярващи, ние можехме да чувстваме превъзходството си над всички тях. Нещо повече, по този начин можехме да затворим очи пред собствените си недостатъци. Тъкмо фарисейството, което с презрение осъждахме у другите, бе злото, обхванало самите нас. По отношение на вярата тази фалшива форма на почтеност бе нашата гибел. Но накрая, след като се присъединихме към АА, очите ни се отвориха.
    Както психиатрите често отбелязват, предизвикателното отношение е една от основните черти на много алкохолици. Така че е обяснимо защо много от нас в даден момент са предизвиквали дори самия Бог. Понякога причината е в това, че Бог не ни е дарил с хубавите неща, които сме си поискали, държейки се като ненаситно дете, което прави невъзможен списък за Дядо Коледа. По-често обаче се бяхме сблъсквали с голямо бедствие и - както ни се струваше - бяхме загубили, защото Бог ни бе изоставил. Момичето, за което искахме да се оженим, имаше други намерения; молехме Бог да го накара да размисли, но то не искаше. Молехме го за здрави деца, но ни се раждаха болнави или въобще нямахме деца. Молехме го за повишение в службата, но такова не идваше. Тези, които обичахме и на които разчитахме от цялото си сърце, ни бяха отнемани по така наречената Божия воля. Тогава се пропихме и помолихме Бог да ни спре. Но това не стана. Това бе най-страшното. Тогава си казахме: "Да бъде проклета вярата!"
    Когато влязохме в АА, заблудата на нашето предизвикателно отношение стана очевидна. В нито един момент не се бяхме попитали какви са намеренията на Бог спрямо нас; напротив, казвахме Му какво трябва да прави. Разбрахме също така, че нито един човек не може да вярва в Бог и да го предизвиква. Вярата означаваше упование, а не предизвикателство. В АА видяхме плодовете на тази вяра: мъже и жени спасени от крайна алкохолна катастрофа. Видяхме ги да посрещат и превъзмогват другите си болки и изпитания. Видяхме ги спокойно да приемат невъзможни положения, без да бягат или да отправят обвинения. Това не бе само вяра - това бе вяра, която действаше при всякакви обстоятелства. Скоро стигнахме до заключението, че каквато и да е цената в смирение, която трябва да платим, ние ще я платим.
    Нека сега да вземем човека, изпълнен с вяра, но все още лъхащ на алкохол. Той вярва, че е набожен. Добросъвестно спазва религиозните обичаи. Сигурен е, че все още вярва в Бог, но подозира, че Бог не вярва в него. Дава обет след обет и след всеки от тях не само, че продължава да пие, но се държи по-лошо от предишния път. Смело се опитва да се бори с алкохола като се моли за Божия помощ, но такава не идва. Защо става така?
    За свещениците, лекарите, приятелите и семейството му алкохоликът, който има добри намерения и усилено се опитва да скъса с алкохола, представлява сърцераздирателна загадка. За повечето анонимни алкохолици той не е загадка. Между нас има много такива, които са били точно като него и са успявали да открият решението на загадката. Отговорът е свързан повече с качеството на вярата, отколкото с нейното количество. Дълго време за нас това беше "бяло петно". Смятахме, че сме смирени, когато всъщност не бяхме. Смятахме, че сме сериозни по отношение на религиозните обичаи, но при една честна преценка осъзнавахме, че сме били просто суеверни. Или, отивайки в другата крайност, сме затъвали в емоционалност, която погрешно сме смесвали с истинското религиозно чувство. И в двата случая искахме, без да даваме. Истината бе, че не бяхме прочистили напълно душите си, за да може Божията милост да ни изпълни и пропъди пристрастието ни към алкохола. Не бяхме хвърляли дълбок и значим критичен поглед към себе си, не бяхме възмездявали онези, на които бяхме причинили зло, не бяхме давали нищо на друго човешко същество даром, без да искаме нещо в отплата. Дори не се бяхме молили правилно. Винаги казвахме: "Изпълни желанията ми", вместо "Да бъде волята Ти". Въобще не разбирахме Божията и човешката любов. Следователно оставахме самозаблудени и неспособни да приемем достатъчно благодат, която да ни възвърне здравия разум.
    Действително малко са пиещите алкохолици, които разбират колко са ирационални или, виждайки своята ирационалност, имат силата да застанат лице в лице с нея. Някои имат доброто желание да се нарекат "проблемни пиячи", но не могат да понесат мисълта, че са всъщност душевно болни. Към това заблуждение ги подтиква един свят, който не разбира разликата между разумното пиене и алкохолизма. Душевното здраве означава здравомислие. Нито един алкохолик обаче, анализирайки трезво разрушителното си поведение, било когато е чупил мебелите в трапезарията, било когато и рушил собствените си морални устои, не може да има претенции за здравомислие.
    Следователно стъпка Втора е обединителната точка за всички нас. Агностици, атеисти или бивши вярващи, ние можем да предприемем заедно тази стъпка. Истинското смирение и непредубеденост могат да ни изведат до вярата и всяка сбирка на АА е гаранция, че Бог ще ни възвърне здравия разум, ако се отнасяме към него така, както трябва.
Меню:
Наши приятели:
Анонимни Алкохолици в европейския регион
Сайтове на АА по целия свят
АА Грейпвайн - международен журнал на Анонимни Алкохолици
Alcoholics Anonymous


Търсене:

Статистика:

Всичко на линия: 2
Гости: 2
Потребители: 0
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz