Авторските права на английските текстове поместени в сайта принадлежат на АА Grapevine, Ins 2002; Оригиналните текстове са на собственика на сайта: http://www.aa.org/

Стъпка Шеста

Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.


    "Това е стъпката, която разграничава мъжете от момчетата." Така казва един уважаван от нас свещеник, който е един от най-добрите приятели на АА. Той обяснява, че всеки човек, който притежава достатъчно желание и честност, за да опитва многократно стъпка Шеста по отношение на всичките си несъвършенства - без каквито и да е задръжки - наистина е изминал дълъг духовен път и следователно има правото да се нарича мъж, който чистосърдечно се опитва да израсне по образ и подобие на Създателя си.
    Разбира се, на често спорния въпрос дали Бог може - и при определени обстояталства иска - да отстрани недостатъците на характера ни, почти всички членове на АА могат да отговорят положително. За тях това предположение изобщо не е гола теория; това е един от най-сигурните факти в живота им. Те често предлагат да го докажат чрез твърдения като следното:
    "Разбира се, аз бях напълно победен, смазан. Собствената ми воля нямаше никакво въздействие, що се отнася до алкохола. Промяната на обстановката, най-старателните усилия от страна на семейството ми приятели, лекари и свещеници не се справяха с алкохолизма ми. Просто не можех да спра да пия и изглежда нито едно човешко същество не можеше да го стори. Но когато поисках да прочистя душата си и помолих Висшата сила - Бог, така както го разбирах - да ме освободи, пристрастието ми към пиенето изчезна. Просто бе отстранено от мен."
    На сбирките на АА по цял свят ежедневно се чуват такива изявления. За всички е очевидно, че всеки трезв член на АА е бил освободен от това много упорито и вероятно фатално пристрастие. Така изцяло и буквално всички от АА са били"напълно готови" за това Бог да премахне пристрастието към алкохола от живота им. И Бог е сторил точно това.
    След като ни бе даден покой от алкохолизма, тогава защо да не можем по същия начин да достигнем до освобождаване от всяко друго затруднеие или недостатък? Това е една от загадките на нашето битие, пълният отговор на която е само в Божия разум. Независимо от това, поне част от отговора е очевиден за нас. Когато мъже и жени се наливат с толкова много алкохол, че разрушават живота си, те изввършват най-протиовестествено деяние. Предизвиквайки инстинктивното си желание за самосъхранение, те изглежда са склонни към саморазрушение. Те вървят срещу собствения си най-силен инстинкт.
    Когато разрушителната сила на алкохола ги отведе до смирение, Божията милост може да влезе в тях и да пропъди пристрастието им. Тук мощният им инстинкт за живот може напълно да сътрудничи на желанието на Създателя им да ги дари с нов живот. Защото както природата, така и Бог, презират самоубийството.
    Повечето от другите ни трудности обаче не се вписват в такава една категория. Всеки нормален човек желае например да се храни, да се възпроизвижда, да бъде някой в обществото на себеподобните си. И иска да има поне някаква сигурност и безопасност, когато се опитва да постигне тези неща. Така всъщност го е сътворил Бог. Бог не е сътворил човека, за да се самоунищожава с алкохол, а го е дарил с инстинкти, които да му помагат да оцелее.
    Отникъде, поне в този живот, не се разбира, че Създателят ни очаква от нас да се освободим от инстинктивните си желания. Доколкото ни е известно, никъде не пише, че Бог е отстранил от някое човешко същество всичките му естествени влечения.
    Тъй като повечето от нас са родени с изобилие от естествени желания, не е странно, че допускаме те да надминат първоначалното си предназначение. Когато сме сляпо увлечени от тях или когато настоятелно искаме те да ни доставят повече наслади и удоволствия, отколкото е възможно или ни се полага, достигаме точката, в която се отклоняваме от степента на съвършенство, която Бог ни е отредил да имаме тук на земята. Това е мярката за недостатъците на нашия характер или, ако щете, на нашите грехове.
    Ако се помолим, Бог сигурно ще прости прегрешенията ни. Той в никакъв случай не би ни направил белоснежно чисти и не би ни съхранил такива без нашето съдействие. Това е нещо, към което трябва сами да се стремим. Той иска от нас само да се опитаме с всички сили да напреднем в изграждането на характера си.
    И така, стъпка Шеста - "Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези недостатъци от характера ни" - е начинът на АА за заемане на възможно най-добра позиция, за да се започне това доживотно дело. Това не означава, че очакваме да бъдем освободени от всичките си надостатъци така, както стана с пиенето. Някои от тях могат да изчезнат, но по отношение на повечето от тях трябва да се задоволим с бавно и постепенно подобряване. Ключовите думи "напълно готови" ходчертават факта, че искаме да се стремим към най-доброто, което ни е известно или за което можем да научим.
    Колко измежду нас притежават тази степен на готовност? В абсолютен смисъл, практически никой. Най-доброто, което можем да направим, с цялата си честност, на която сме способни, е да се опитаме да я постигнем. Дори тогава най-добрите от нас ще открият за свое удивление, че винаги има една точка, в която казваме: "Не, все още не мога да се откажа от това." И често ще се оказваме на още по-опасно място, когато ни идва да възкликнем: "От това никога няма да се откажа!" Такава е силата на нашите инстинкти да надхвърлят самите себе си. Независимо от това доколко сме напреднали, винаги ще се намерят желания, които се противопоставят на Божията благодат.
    Някои, които си мислят, че са постигнали много, могат да оспорят това, така че нека се опитаме да се спрем на проблема малко по-подробно. Никой не иска да е толкова горд, че да бъде упрекван в самохвалство, нито толкова алчен, че да бъде белязан като крадец. Никой не иска да се гневи толкова много, че да убие, да бъде толкова похотлив, че да изнасили, толкова лаком, че да съсипе здравето си. Никой не иска да бъде измъчван от постоянната болка на завистта или да бъде парализиран от мързел. Разбира се, повечето човешки същества не страдат от посочените недостатъци в толкова изразени форми.
    Ние, които сме се отървали от тези крайности, сме склонни да се поздравим. А всъщност имаме ли основание за това? В крайна сметка не е ли чисто и просто личният интерес този, който е помогнал на повечето от нас да се отърват? Така или иначе за избягване на крайностите, които биха довели до нашето наказание, не се иска кой знае какво духовно усилие. Когато обаче се сблъскахме с по-меките прояви на същите тези несъвършенства, тогава къде сме?
     Това, което трябва да признаем сега е, че ние се радваме на тези недостатъци. Ние всъщност ги обичаме. Кой например не обича усещането, че поне малко или дори много превъзхожда околните? Не е ли вярно, че оставяме алчността да се маскира като амбиция? Не е възможно да мислим, че харесваме похотта. Но колко мъже и жени говорят за любов, като при това вярват в думите си, само за да прикирят сладострастието в някой тъмен ъгъл на съзнанието си. И дори когато остават в рамките на общоприетото, много хора трябва да признаят, че сексуалните им фантазии често се прикриват под формата на романтични мечти.
    Удоволствие доставя и така нареченият "справедлив гняв". По перверзен начин може да извлечем удовлетворение от факта, че много хора предизвикват у нас досада, защото това ни носи приятното усещане на превъзходство. Обвитите с нашия гняв клюки, благовидна форма на убийство чрез съсипване на хората, също ни носят удовлетворение. С това ние не се опитваме да помогне на онези, които критикуваме; опитваме се да изтъкнем собствените си морални принципи.
    Когат чревоутодничеството не е напълно разрушително, за него също сме измислили по-лека формулировка - наричаме го "да не си отказваме нищо". Живеем в свят, пълен със завист. Повече или по-малко всеки е заразен от нея. От този недостатък извличаме деформирано, но съвсем определено удоволствие. Иначе защо ще прахосваме толкова време да искаме това, което не притежаваме, вместо да полагаме усилия да го постигнем, или яростно да гоним качества, които никога няма да притежаваме, вместо де приемем факта и да се примирим? Колко често се трудим усилено без друг мотив, освен този да сме осигурени и бездейни в бъдеще - разбира се наричаме това "излизане в пенсия". Нека разгледаме и способността си за протакане, което всъщност е мързел с четири срички. Почти всеки може да представи дълъг списък от такива слабости и много малко от нас биха се замислили сериозно да се откажат от тях, освен ако те не започнат да им причиняват перкалено големи неприятности.
    Някои хора могат разбира се да заключат, че са наистина готови за отстраняването на такива недостатъци. Но дори и те, ако изготвят списък на по-леки несъвършенства, ще бъдат принудени да признаят, че предпочитат да запазят някои от тях. Следователно ясно е, че много малко от нас могат лесно и бързо да се подготвят за насочване към духовно и морално съвършенство; искаме да постигнем само толкова, колкото ни е необходимо да си изкараме живота, в зависимост разбира се от различните ни схващания за това колко ни е необходимо. Така че разликата между "момчета и мъже" е разликата между стремежа към цел, която сами сме си набелязали и цел, която идва от Бога.
    Мнозина веднага ще попитат: "Как е възможно да приемем пълния смисъл на стъпка Шеста? Та това е самото съвършенство!" Това изглежда труден въпрос, но в действителност не е такъв. Само стъпка Първа, в която направихме стопроцентово признание, че сме безпомощни пред алкохола, може да бъде практикувана до пълно съвършенство. Останалите единадесет стъпки представляват идеалното съвършенство. Те са целите, към които се стремим и мерките, с които преценяваме напредъка си. Погледната в тази светлина стъпка Шеста е все още трудна, но не е невъзможна. Единственото належащо нещо е да положим началото и да продължаваме да се опитваме.
    Ако наистина искаме да постигнем нещо по тази стъпка по отношение на други проблеми освен алкохола, ще трябва отново да преоценим своята непредубеденост. Ще трябва да издигнем поглед към съвършенството и да бъдем готови да тръгнем в тази посока. Рядко има значение дали вървим колебливо. Единственият въпрос ще бъде: "Готови ли сме?"
    Поглеждайки отново към тези недостатъци, от които все още не можем да се откажем, би трябвало да премахнем твърдите ограничения, които сме си поставили. Вероятно в някои случай ще бъдем принудени да кажем: Все още не мога да се откажа от това…", но не трябва да казваме: "От това никога няма да се откажа!"
    Нека отхвърлим това, което изглежда като опасно отворени вратички. Предлага ни се да бъдем напълно готови да се стремим към съвършенство. Отбелязваме все пак, че известно забавяне може да ни бъде простено. Но на тази дума в съзнанието на търсещия благовидни причини алкохолик може да бъде дадено дълготрайно значение. Той може да се каже:"Лесна работа! Добре, ще се стремя към съвършенство, но няма за какво да си давам зор. Може би мога да отлагам безконечно решаването на някои от проблемите си". Разбира се, така нищо няма да се постигне. Такова самозаблуждение трябва да бъде отстранявано заедно с много други приятни опити за обяснение на фактите. Най-малкото трябва да се захванем с най-лошите недостатъци на характера си и колкото се може по-скоро да тръгнем към отстраняването им.
    В момента, в който кажем "Не, никога!", съзнанието ни се затваря за Божията благодат. Забавянето е опасно, а съпротивлението може да се окаже фатално. Точно това е точката, в която изоставяме ограничените си цели и се приближаваме към Божията воля спрямо нас.

Меню:
Наши приятели:
Анонимни Алкохолици в европейския регион
Сайтове на АА по целия свят
АА Грейпвайн - международен журнал на Анонимни Алкохолици
Alcoholics Anonymous


Търсене:

Статистика:

Всичко на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz