Авторските права на английските текстове поместени в сайта принадлежат на АА Grapevine, Ins 2002; Оригиналните текстове са на собственика на сайта: http://www.aa.org/

ТРАДЦИЯ ШЕСТА

"Една група на АА не може да поддържа, финансира или предоставя името на АА на каквито и да е родствени организации или странични общности, защото проблемите, свързани с пари, собственост и престиж, ни отклоняват от основната ни цел."

       Веднага щом разбрахме, че сме намерили отговор за алкохолизма, ни се струваше логично, че бихме могли да намерим отговор и за редица други неща. Мнозина смятаха, че групите на АА биха могли да се занимават с бизнес, биха могли да финансират всяко начинание в областта на борбата с алкохолизма. Всъщност ние се чувствахме длъжни да заложим цялата тежест на името на АА в полза на достойни каузи.
       Ето някои от нещата, за които мечтаехме. Болниците не обичаха алкохолиците и затова си мислехме, че трябва да открием наша верига от болници. Хората имаха нужда да им се разяснява какво представлява алкохолизмът и затова трябваше да просвещаваме обществото, дори да напишем отново училищните и медицинските учебници. Искахме да събираме несретниците от бордеите, да подбираме тези, които можеха да се излекуват и да създадем условия за останалите да печелят хляба си в определени затворени колективи. Може би такива места биха имали големи приходи, с които да поддържаме другите си добри дела. Ние сериозно мислехме да променим законите на страната, като в тях се впише, че алкохолиците са болни хора. Те не биваше да бъдат хвърляни в затворите; трябваше да бъдат освобождавани под наше попечителство. Ние трябваше да разпрострем АА над тъмните ъгли на наркоманията и престъпността. Щяхме да основаваме групи от хора, изпаднали в депресия или параноя; колкото по-тежки бяха неврозите, толкова по-добре за нас. Логично бе, че след като можехме да се справим с алкохолизма, можехме да се справим и с който и да е друг проблем.
     Хрумна ни, че можем да пренесем идеите си във фабриките и да накараме работниците и капиталистите да започнат да се обичат. Нашата безкомпромисна честност би могла да изчисти политиката. Опрени с една ръка на религията, с другата на медицината, щяхме да изгладим техните противоречия. След като се бяхме научили да живеем толкова щастливо, щяхме да покажем и на другите пътя към щастието. Защо не, мислехме си, нашето общество на анонимни алкохолици можеше да се окаже авангарда на новия духовен прогрес! Можехме да променим света.
        Да, такива бях мечтите ни в АА. Те бяха толкова естествени, при положение че повечето алкохолици бяха банкрутирали идеалисти. Почти всеки от нас би желал да бъде изключително полезен, да върши велики дела, да въплъти всички идеали. Ние всички сме перфекционисти, които, неуспели да достигнат до съвършенство, бяха отишли до другата крайност, хвърляйки се към бутилката и забвението. С помощта на АА Провидението ни изведе до най-трепетните ни очаквания. Защо тогава да не споделим начина си на живот с всички?
       В началото опитахме с АА болници - всички до една се провалиха. Стана така, защото не е възможно една група на АА да се занимава с бизнес; както се казва, много баби - келяво дете. Групите на АА се хвърлиха към образованието и когато започнаха публично да защищават една или друга форма, хората се объркаха. С какво се занимаваше АА - с алкохолици или с образование? Каква беше същността на АА - духовна или медицинска? Не беше ли реформаторско движение? Объркани, ние видяхме, че се обвързваме с какви ли не неща, някои добри, други не чак дотам добри. Гледайки, как алкохолиците против волята им са изпращани в затвори или приюти за душевно болни, започнахме да протестираме: "Трябва да има закон!". АА започна да тропа по масата на законодателните комисии и да настоява за правни реформи. От това излезе добър материал за вестниците и нищо повече. Видяхме, че ще затънем в блатото на политиката. Дори вътре в АА видяхме, че е наложително да премахнем името на АА от клубовете и домовете на дванадесета стъпка.
      Тези начинания доведоха до дълбокото убеждение, че в никакъв случай не трябва да се ангажираме с каквито и да било странични дела, независимо от това колко са добри. Ние от "Анонимни Алкохолици" нито можехме, нито би трябвало до се опитвам да бъдем "вся и все".
      Преди години този принцип на "неангажираност" бе подложен на решително изпитание. Някои от големите компании производителки на спиртни напитки предложиха да навлязат в полето на противоалкохолната просвета. Те вярваха, че няма да е зле алкохолната индустрия да покаже известно чувство за отговорност пред обществото. Те искаха да заявят, че хората би трябвало да се наслаждават на алкохола, а не да злоупотребяват с него. Големите пиячи трябваше да намалят темпото, а проблемните пиячи - алкохолиците - да не пият въобще.
      В една от асоциациите на този бранш се повдигна въпроса, как да се ръководи тази кампания. Разбира се, за постигането на целта си щяха да използват възможностите на радиото, пресата и киното. Кой обаче трябваше да оглави кампанията? Те веднага си помислиха за "Анонимни Алкохолици". Ако можеха да намерят в нашите редици човек, който да отговаря за взаимоотношенията с обществеността, това би било идеално. Той определено добре би познавал проблемите. Връзките му с АА биха се оказали ценни, защото общество бе високо ценено в останалата част на обществото и нямаше никакви врагове.
        Те скоро откриха подходящ човек, член на АА с необходимия опит. Той дойде направо в Главната квартира на АА в Ню Йорк и попита: "Има ли нещо в нашите традиции, поради което да не мога да приема тази работа? Този вид просвета изглежда добра и не е прекалено спорна. Вие от Главната квартира виждате ли в нея нещо съмнително?"
        На пръв поглед идеята изглеждаше добре. След това се промъкна съмнение. Асоциацията искаше да използва пълното име на нашия член в цялата си рекламна кампания; той трябваше да бъде лансиран както като директор по рекламата, така и като член на "Анонимни Алкохолици". Разбира се, не можеше да има и най-малкото възражение срещу това, че една асоциация наема член на АА, само защото той може да осъществи контакт с обществеността и понеже познава алкохолизма. Това обаче не бе всичко, защото в този случай не само анонимността на един член щеше да бъде публично нарушена, но и в съзнанието на милиони името на "Анонимни Алкохолици" щеше да бъде свързано точно с този просветен проект. Щеше да изглежда, че АА сега подкрепя просветата - и при това просветата в стила на производителите на алкохол.
       В момента, в който правилно оценихме този компрометиращ факт, ние попитахме кандидат-рекламния директор какво мисли по въпроса. "Велики Боже!", възкликна той. "Разбира се, че не мога да приема тази работа. Още няма да е изсъхнало мастилото от първата реклама и въздържателите ще надигнат страшен вой. Те ще излязат с фенери да търсят честен член на АА, който да подкрепи техния вид просвета. АА ще се озове точно в центъра на сблъсъка между привържениците и противниците на сухия режим. Половината от хората в страната ще си мислят, че сме сключили съюз със "сухите", а другата половина, че сме се присъединили към "мокрите". Ама че каша!"
          "Независимо от това ти имаш право да приемеш тази работа", казахме ние.
          "Знам", каза той, "но сега не става дума за права. "Анонимни Алокохолици" ми спасиха живота и те стоят на първо място. Няма да съм аз човекът, който ще тласне АА към беди, а тази работа ще направи точно това!"
          Що се отнася до ангажиментите, нашият приятел каза всичко, което можеше да бъде казано. Окончателно се убедихме, че не можем да заемаме името на АА за каквато и да друга кауза освен нашата собствена.

Меню:
Наши приятели:
Анонимни Алкохолици в европейския регион
Сайтове на АА по целия свят
АА Грейпвайн - международен журнал на Анонимни Алкохолици
Alcoholics Anonymous


Търсене:

Статистика:

Всичко на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz