Начало » Книги и статии » Категория: Статии на Бил У.


Сайтът все още не е одобрен от GSO - General Service Office-Alcoholics Anonymous

Да направим нашата Единадесета стъпка

25-04-2011, 11:39 PM

Да направим нашата Единадесета стъпка
юни, 1958 г.

Нашата Единадесета стъпка ни казва: „Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателният си контакт с Бог, така както Го разбираме като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.”. Когато става въпрос да я прилагам в действителност съм само начинаещ, като че ли израстването ми е спряло.
Заобиколен съм с много хора, които успяват много по-добре от мен да влязат в контакт с Бог. Разбира се, не мога да кажа, че не съм се развивал през тези години. Просто признавам, че не напредвах както би трябвало при дадените ми обстоятелства, които имах и още имам.
Скоро ще празнувам двадесет и четири години в движението. През цялото това време не съм изпил нито една чаша. В действителност даже не съм бил изкушен да го направя.Това е едно доказателство, че със сигурност съм направил Първа стъпка и че не съм забравил: „Признахме, че сме безсилни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем.”. Тази стъпка не беше трудна за мен.
После, още от самото начало, бях възнаграден с изключително духовно събуждане и веднага „ почувствах присъствието на Бог и здравият разум” поне колкото се отнасяше за алкохола. В последствие не ми беше трудно да направя Втора стъпка, беше ми дадена като подарък. Четвърта и Пета стъпка, които се занимават с прегледа и споделянето на личните недостатъци, не ми създадоха много трудности.
Разбира се често грешах в самоанализа си. Понякога не го правех пред подходящите хора, друг път пък споделях по-скоро техните недостатъци, отколкото да изповядвам своите. В други случаи вместо да призная собствените си недостатъци, не преставах да се оплаквам от положението, в което съм и от проблемите си. Въпреки това вярвам, че основно съм успял да направя един задоволителен цялостен преглед на съвестта си и добросъвестно признание на своите недостатъци. Доколкото знам, до момента няма нито един мой недостатък или проблем, за които да не съм говорил с моите съветници. При все това не бих могъл да се поздравя с една достатъчно ясна ситуация.
Много отдавна имах възможността да си дам сметка, че трябва да продължавам да следвам моя самоанализ, защото иначе рискувах да полудея напълно. Никак не ми беше лесно да се разкривам така пред себе си и другите. Въпреки че този лек беше абсолютно необходим ми беше и горчив. Практикуването му години наред го направи много по-лесен. Същото мога да кажа и за Девета стъпка, която ни кани да изкупим вината си. В Дванадесета стъпка (да предадем това послание на други алкохолици от АА) намерих само изключителна радост. Ние, алкохолиците, сме хора на действието и аз не съм изключение. След като нашата дейност дава резултатите, които познаваме в АА, никак не е учудващо, че за по-голямата част от нас тази стъпка е най -популярната и най-лесната за практикуване. Този ескиз на моя личен опит имаше за цел да покаже, че на мен, както и на много други членове на АА, без съмнение ни липсваше една брънка от изключителна важност.
Поради липса на внимание и дисциплина, а понякога и на автентична вяра, много от нас през всичките тези години си останаха в тази лесна инфантилна духовност, която описах по горе. Почти винаги неизбежно се настанява незадоволеността и ние трябва да приемем, че сме достигнали до една точка на дискомфорт, който понякога е много болезнен.
Да предадем посланието, да разменим впечатления на сбирките, да разкажем опита си на пиячи, да изповядаме нашите недостатъци и да ги поправяме, да говорим за напредъка си - всичко това вече не е достатъчно, за да ни предостави свободен и богат живот. Липсата ни на зрялост често се проявява в случай на някоя неочаквана катастрофа или при голямо емоционално объркване. Например получаваме „голямата печалба” и откриваме с изненада, че това не ни решава проблемите и че ние сме все така незадоволени и нещастни. И след като ние вече не се напиваме по навик в тези случаи, нашите приятели със светнали погледи ни казват колко сме добре. Обаче отвътре…ние знаем, че не сме добре. Ние не успяваме да приемем живота такъв, какъвто е. Със сигурност трябва да има някакъв сериозен пропуск в нашето практикуване и в нашия духовен растеж.
Какъв е този пропуск?
Има голяма вероятност причината за нашия проблем да е липсата на интерес и разбиране на Единадесета стъпка, тази за молитвата, медитацията, и вслушването в Бог. Другите стъпки разрешават на по голямата част от нас да остават въздържатели и да функционират нормално. Единадесета стъпка ни разрешава да продължим нашето израстване, ако я прилагаме с упоритост и постоянство. Даже и да посветим само 5 процента от времето, което обичайно отделяме на Дванадесета стъпка, с основание можем да получим чудесни резултати. Това се случва неизменно с тези, които постоянстват в практикуването на Единадесета стъпка.
Бих искал в тази статия да се спра малко по-обстойно на Единадесета стъпка и да привлека вниманието на пълните неверници и несретници, които не виждат никаква реална изгода от нейното практикуване.
Според мен често първото голямо препятствие е в израза „Бог, така като Го разбираме”. Скептикът ще каже: „Така отведнъж никой не би могъл да разбере какво е Бог. Нямам нищо против да вярвам, че има Първопричина, нещо или Някой, но не мога да стигна по-далеч. Вярвам, че хората, които си казват, че могат да отидат по-далеко се самозалъгват. Даже и да имаше Някой, защо пък ще се занимава с нищожната ми личност след като си има достатъчно много работа като тази да управлява Космоса?”. („Колкото за тези, които твърдят че Господ им казва къде да копаят, за да намерят петрол или кога да си измият зъбите, те ме уморяват.”)
Очевидно нашият приятел вярва в някакъв Бог, в един Бог - такъв, какъвто той си го представя. Да, обаче, той не вярва, че можем да имаме някаква идея, която да е по-задълбочена или някакво по-ясно впечатление. Затова той счита медитацията, молитвата и търсенето на волята на Бог като някаква форма на заслепяване.
Какво може да направи нашият приятел в тази затруднена ситуация?
Е добре, той може да опита упорито да се моли, да медитира и да иска просветление от Господ.Той може да се обърне към Бог, такъв какъвто си Го представя. Или пък ако не вярва че Бог съществува, може да допусне – ей така, само с експериментална цел – че може би греши.Това е от голямо значение. Ако успее в това си начинание, значи е престанал да се взима той самият за Бог - духът му се е отворил.
Като всеки добър учен в своята лаборатория, нашият приятел може да изнамери някаква теория и да се моли на една Висша Сила, която може би съществува и даже може би е готова да му помогне и да го води. Нашият учен продължава своя експеримент - в този случай молитвата - дълго време. Той се опитва да се държи като учения, който не изоставя експеримента си дотогава, докато не съществува и най-малкият шанс за щастлив край.
Малко по малко, с времето, докато тече експериментът с молитвата, той може да си направи равносметка на получените резултати. Ако е упорит - той със сигурност ще добие повече спокойствие на душата, толерантност, по-малко страх и гняв. Той ще придобие една спокойна решителност без да чувства напрежение. Ще може да приема така наречните провали и победи такива, каквито са. Проблемите и неприятностите му ще го учат вместо да го унищожават. Ще се чувства свободен и със здрав разум.Той ще се смее на идеята, че се е автохипнотизирал чрез самовнушение. Ще има все по-точно чувство за постигане на целта и за посоката, която да следва. Напрежението и уплахата му ще почнат да изчезват. А здравето му вероятно ще се подобри. Той ще види да се случват най-различни чудни и невероятни неща. Неговите отношения с близките му и околните ще се подобрят по невероятен начин.
Даже и нищо специално да не се случи, пак ще е получил големи дарове. Той ще знае вече как да посрещне с открито лице трудните ситуации и да ги приема. Той може да приеме себе си и да приеме света, който го заобикаля, защото сега приема съществуването на един Бог, който е висш и който ни обича всичките. Когато казва „Господи, Ти, който си на небето, да се свети името Ти ........” нашият приятел вече наистина вярва дълбоко и смирено в това, което казва. Когато медитира свободен от виковете на този свят, той се усеща в ръцете на Бог и знае че неговата съдба е подсигурена както тук, на земята, така и на другия свят.
Един голям теолог каза един ден: „Тези, които най-много критикуват молитвата са тези, които никога не са се опитали наистина да се молят”. Ето ви добър съвет, който самият аз се опитвам да възприема още по-сериозно. Много от членовете на АА се стараят от дълго време да подобряват контакта си с Бог и вярвам, че много други скоро ще направят същото като тези добре осведомени.
Току що препрочетох Единадесета стъпка от нашата книга „Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции”. Написах я преди около пет години. За моя голяма изненада констатирах, че съм посветил много малко време да следвам собствените си елементарни съвети по повод на медитацията, молитвата и търсенето на Бог – практики, които съвсем съзнателно и прилежно препоръчвах на всички!
Тази липса на интерес сигурно се намира у много от нас. И все пак такава небрежност може да ни лиши от едно от най-красивите преживявания в живота, сериозно да забави израстването, което Бог иска за нас, през този дълъг училищен ден тук, на тази земя, която е първата от многото домове на нашия Баща.

Категории: Статии на Бил У. | Добавен от : July
Прегледи: 773 | Изтегляния: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари
[ Регистрация | Влез ]
Меню:
Секция с категории:
Основна литература на АА [6]
AA Grapevine [1]
Още книги [1]
Статии на Бил У. [9]
Наши приятели:
Анонимни Алкохолици в европейския регион
Сайтове на АА по целия свят
АА Грейпвайн - международен журнал на Анонимни Алкохолици
Alcoholics Anonymous


Търсене:

Статистика:

Всичко на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz