Начало » Книги и статии » Категория: Статии на Бил У.


Сайтът все още не е одобрен от GSO - General Service Office-Alcoholics Anonymous

Тази същата честност

25-04-2011, 11:25 PM


Проблемът „ честност” засяга почти всички аспекти на нашия живот. Например, съществува такъв широко разпространен и удивителен феномен , какъвто е самоизмамата. От друга страна, съществува необмислената, безсмислена откритост, на която й липсват най-често предпазливостта и уважението, и която е също толкова опасна. Срещат се и безброй житейски ситуации, в които нищо не може да помогне, освен абсолютната честност – независимо от това на какви изкушения са подложени нашите страхове и гордост, водещи ни в крайна сметка до полуистина и полуоправдания, които понякога са трудно простими.
Нека най-напред видим какво може да се направи със „честните” самоизмамници:

Аз си спомням много добре какво удовлетворение съм изпитвал от прекомерната вяра в собствената си честност. Мои близки в Нова Англия ме бяха научили да мисля, че всички делови връзки, договорености са нещо едва ли не свято. Те често твърдяха пред мене, че : „ Думата на един истински мъж е твърда като скала.” Аз например се възхищавах на историята с Линкълн, в която се разказваше как „ Честният” Ейб ( Линкълн) веднъж извървял шест мили, за да върне на една бедна жена шест пенса, които взел погрешно в бакалницата си. След такова упорито внушаване, „честността в бизнеса” ми се удаваше леко и беше неотменна моя черта. Даже на Уол-стрийт, където бях в течение на години, аз никога не съм се занимавал с мошеничество.
Toчно тази моя добродетел стана причина за някои мои любопитни навици и привички. Аз до такава степен се гордеех с принципите си, с които ръководех бизнеса си, че никога не пропусках случай да изразя презрителното си отношение към онези свои колеги от „ Уол стрийт”, които имаха навика да мамят клиентите си.. Такова едно излишно високомерие е само по себе си нещо лошо и ужасно, но още по-ужасна се оказа неговата закономерна последица последица - самоизмамата.. Защото стана така, че моята толкова високо ценена (от мен самия) честност, се превърна в една удобна маска, зад която аз можех да крия множество сериозни пороци, които се проявяваха в други сфери на моя живот. Уверен в това, че щом притежавам тази добродетел, дори и да е единствена, аз много лесно заключих, че притежавам и всички останали. В продължение на дълги години това ми пречеше да се вгледам по-внимателно в себе си. Ето това е един обикновен пример към поразителната способност за самоизмама, която за съжаление, демонстрира почти всеки един от нас малко или много. Нещо повече – не бива да забравяме, че нашата честност към другите е пряко свързана с честността пред самите нас.
Бих искал да посоча два крайни примера на нечестност. Първият показва самоизмамата в една много чиста и явна форма – тогава тя е очевидна за всички, с изключение на самата жертва. Вторият е пример за самоизмама в по- изтънчен и фин вариант, и срещу нея не може да бъде напълно застрахован нито един човек.
Един мой добър приятел беше професионален разбивач на сейфове. Имено той ми разказа тази трагична случка: „ Знаеш ли, Бил, -разказваше ми той, - някога си мислех, че спадам към типа хора, които хората наричат революционери. Правеше ми впечатление, че по целия свят „ нямащите” отнемаха от „ имащите”. И това ми се струваше напълно оправдано. В края на краищата, тези „ имащи” нямаха никакво желание да се разделят с богатствата си. Революциите, които им ги отнемаха, по-скоро заслужаваха аплодисменти..А ето такива като мене, които също можеха да накарат „имащите” да се разделят с богатствата си, не срещаха подобни възторзи. След време си дадох сметка, че всъщност никой не обича тези, които обират. Революциите – да, тях ги харесват и приветстват, но виж тези, които обират – тях не. А в това, че аз разбивах сейфове, аз не виждах нищо лошо, освен това, че можеха да ме хванат. И аз не виждах нищо лошо дори и след дългите години, прекарани зад решетките. Но когато в моя живот се появиха АА, аз постепенно си дадох сметка, че революциите могат да бъдат и добри, и лоши. Малко по малко аз осъзнах до каква степен съм се мамил, че съм бил направо невменяем. Как може да съм бил толкова тъп – друго определение, по-подходящо от това, едва ли мога да намеря.”
А сега за друг мой приятел от АА, с много добър и мек характер. Неотдавна той постъпи в един религиозен орден, в който монасите прекарват много време в съзерцание и размишления.Така моят приятел е имал достатъчна възможност да оцени своя живот от нравствена гледна точка. И колкото по- надълбоко се ровел в себе си, толкова повече случаи на самоизмама откривал. Все повече и повече се удивлявал на този усърден и хитроумен механизъм на самооправдания, който си бил изработил той самият. В крайна сметка той стигнал до заключението, че тази горделива добродетел на „ добрите хора” може да бъде толкова разрушителна, колкото и набиващите се в очите грехове на онези, които не са толкова добри. Затова започнал всеки ден да се вслушва в себе си, след което – да общува с Бог, за да може по-добре да определи къде точно се намира в същата тази честност. След всяка една медитация у него се затвърждавала увереността, че по този въпрос му предстоят крачка след крачка.
Това как и кога казваме истината или запазваме мълчание, може да ни демонстрира разликата между истинската честност или пълното й отсъствие. Девета Стъпка от Програмата на АА, която гласи: „ Ние лично поправихме причинените вреди пред тези хора, където бе възможно, с изключение на случаите, когато това би навредило на тях или на други хора”ни предпазва от злоупотребяването с честността. И никога не бива да се забравя фактът, че истината може да бъде използвана както за доброто, така и във вреда на даден човек. Този тъй ценен прицип „ да не навредим” , може да да намери най- различно приложение при проблемите, свързани с откриването и придобиването на честността.
Например, в АА ние говорим твърде много за самите нас, обсъждаме се един друг. И това е напълно оправдано , ако и когато се ръководим от добри намерения. Но клюките и сплетните – те са нещо съвсем различно; те вредят. Разбира се, едно приятелско „ обгризване на кокалите” може да има своята обоснованост. Но нито една злоупотреба с факти не може да се нарече честност, напротив – тя (злоупотребата) няма нищо общо с честността, в каквато и да било степен. Не бива да се уверява, че една полуистина е полезна за всеки човек, затова и необходимостта да изучаваме самите себе си остава най-важната. Когато се насплетничим за нещо, ние бихме могли да си зададем въпросите: „ А защо говорихме за това? Постарахме ли се да бъдем просто полезни и само да предадем информацията? Не изпитвахме ли някакво свое превъзходство, говорейки за чуждите грехове? Не се ли опитвахме да навредим на някого заради неприязън или страх? " Това би било един честен опит да подложим на анализ себе си, а не другите. И тук се вижда разликата между полезното пролагане на истината и злоупотребата с нея. И имено така, по такъв начин ние отново започваме да придобиваме честността, която сме изгубили.
В същото време, да установим своите истински мотиви, не е винаги просто и лесно. Понякога ни се струва, че сме задължени да разкрием някои нелицеприятни факти, за да ограничим съмнителните действия на някакви злодеи. „ Всичко за благото на АА!” – или нещо друго – стават наши лозунги. Въоръжавайки се с това фалшиво оправдание, ние започваме нашата атака, водени от чувството си за справедливост. Колкото и да е вярно, че понякога наистина се налага да се поправи нещо застрашаващо; колкото и да е вярно, че може да се извлече полза от някои неприятни факти, винаги истинската и същинска проверка за това дали сме честни, се крие в това как самите ние се справяме със себе си. У нас трябва да съществува увереността, че не правим от бялото черно.
Ето защо бихме постъпили мъдро, ако си зададем следните въпроси:
„ Наистина ли разбираме хората, които са въвлечени в тази ситуация? Уверени ли сме, че разполагаме с ЦЯЛАТА информация? Дотолкова ли са необходими нашите действия или критика всъщност? Не се ли боим или гневим всъщност?”. Само ако се придържаме към един такъв задълбочен анализ, ние ще можем уверено да действаме в дух на безпристрастност и благожелателност, които винаги ще са ни необходими, за да поддържаме нашата собствена честност.
А сега, за още един аспект на проблема с честността. Има голяма вероятност да използваме нечестността, приписвана на други, като най-благовиден предлог за избягване на нашите собствени задължения и отговорност. Аз самият съм имал няколко такива пристъпа.
Някои от моите прекомерно пристрастни приятели ме съветваха да не се връщам никога повече на Уол-Стрийт. Те бяха сигурни, че царящите там материализъм и алчност навярно ще ме затормозят и ще попречат на душевното ми развитие. И тъй като това беше убедителен аргумент за мене, аз се стараех да стоя надалеч от единствената работа, която умеех.
Накрая, когато семейството ми се оказа без каквито и да било средства, аз се сблъсках с факта, че просто не съм способен да възприема перспективата да се върна на работа. В края на краищата аз се върнах на Уол-Стрийт и никога по-късно не съжалявах, че намерих в себе си сили за това. Защото аз отново открих, че във финансовите среди на Ню Йорк имаше толкова прекрасни хора… Освен това, на мен ми беше необходимо да натрупам опит как да се запазя трезв в същото това обкръжение, което ме беше погубило. На практика аз извлякох не само цялата тази полза, но и много повече от това. Защото в резултат на моето неохотно решение да се върна в света на бизнеса, стана възможна една наистина колосална придобивка: през 1935 година, по време на мое бизнес пътуване до град Акрон, щата Охайо, аз за пръв път се срещнах лично с д-р Боб – бъдещият основател на АА. И излиза, че раждането на АА е резултат от това, че аз започнах да изпълнявам задълженията си да се грижа за насъщния.
А сега да оставим увлекателната тема за самоизмамата и да погледнем към някои жизнени ситуации, в които сме подложени на изпитания и които ние трябва да посрещаме открито.
Да предположим, че ви дадат да попълните анкета за постъпване на работа, в която има въпрос: „ Някога страдали ли сте от алкохолизъм и били ли сте настаняван в болнично заведение затова?” В този случай ние – членовете на АА, несъмнено можем да дадем за себе си правдива информация. Почти всеки един от нас вярва, че в ситуации от този род нищо освен истината не може да ни помогне. Болшинството работодатели уважават нашата Общност и на тях им харесва подобна откровеност, особено когато им говорим за членството си в АА и неговите резултати. Разбира се, много жизнени проблеми изискват подобна праволинейност. В повечето случаи, ситуациите, изискващи абсолютна честност, са очевидни и ясни. Ние трябва просто да ги посрещаме лице в лице, без да се страхуваме или да проявяваме гордост. Ако не го правим, ние със сигурност ще бъдем принудени да страдаме от все по-нарастващите у нас противоречия, разрешаването на които е възможно само с помощта на абсолютната честност.
От друга страна, има ситуации, когато необмислената, прибързана честност може да предизвика дълбоки разрушения и да навреди на други. Тогава ние наистина може да се окажем в тежко положение. Ние можем да се окажем между чука и наковалнята. И когато нашата съвест ни поизмъчи в достатъчна степен, ние можем с лека ръка да загърбим цялото си благоразумие и любов. Тук напълно е възможно да опитаме да „купим” своята свобода, казвайки една жестока истина, без да се съобразим с това, на кого и каква болка тя ще причини.
Обаче понякога – и то много по-често, изкушението не се свежда до това. Съществува още по-голямата вероятност да се окажем в другата крайност. Например, представяме си една нереална картина на ужасяващи вреди, която ние евентуално можем да причиним на други, като и кажем истината. Под предлог, че съчувстваме или обичаме нашите предполагаеми жертви, ние усилено започваме да говорим една ГОЛЯМА ЛЪЖА и въпреки това, ние пак се чувстваме добре, удобно.
Когато животът ни поднесе толкова мъчителни противоречия, ние не трябва да се виним безразборно, ако се почувстваме объркани. Първото, което трябва да направим е, да признаем своето състояние. Ние можем да признаем, че за дадено време сме загубили способността да различаваме нормалното от ненормалното. Най-сложно, без съмнение, ще бъде признанието, че ни липсва увереността да сме водени имено от Бог, тъй като нашите молитви са дотолкова объркани, безсмислени или нелепи, че желаното може да се приеме за сигурно (действително). Това без съмнение е случай, в който трябва да се обърнем за съвет към най- добрите си приятели. Друг изход няма.
Aко Бог не ми бе пратил своите мъдри и любящи послания, аз със сигурност отдавна щях да се прекърша. Веднъж лекар ме спаси от алкохолизма, в който щях да намеря своята смърт, като ме накара да видя цялата гибелност на това заболяване. Друг лекар, психиатър, след това ми помогна да извадя на светло някои от моите недостатъци, които бях скрил дълбоко в себе си. От свещеник пък разбрах за всички тези принципи на искреност и честност, които ние днес се стремим да прилагаме в АА. Но тези мои безценни приятели направиха за мен много повече от това просто да споделят професионалните си знания. Защото си дадох сметка, осъзнах, че мога да подходя с тях към всеки един проблем. Тяхната мъдрост и честност станаха за мен от първостепенна важност и с много от моите най-близки приятели в АА аз установих имено такива отношения. Много често те ми позволяваха да помогна и там, където другите не можеха. ( Бил има предвид случаите на оказване на помощ вътре в АА, а „другите”-това са хората иизвън АА).
Няма спор, че ние не можем да искаме всичките ни проблеми да бъдат разрешени от приятелите. Добрият наставник и истинският приятел никога няма да тръгнат да решават всчико вместо нас. Те разбират, че във всеки един случай окончателният избор трябва да бъде направен от самите нас. Затова те само ни помагат да преодолеем страха, безпринципността и самоизмамата, давайки ни възможността да направим мъдър, честен и добър избор.
Изборът имено на такъв приятел е нещо много важно. Ние трябва да намерим човек, който е способен да разбира и вниква в нас, и то дълбоко; да умее да анализира и ако се налага – да критикува; ние от своя страна трябва да можем да изслушаме и осмислим онова, коетотой ще ни каже. Освен това, ние трябва да сме сигурни, че потенциалният ни съветник ще запази всико споделено от нас в най-дълбока тайна. Дали ще бъде свещеник, лекар или адвокат – това са други за нас хора – извън АА. Но тогава, когато се съветваме с наш приятел в АА, ние не бива да се притесняваме, напротив – трябва да му напомняме да не разгласява споделеното от нас. Това се налага, защото по време на своята изповед ние можем да станем дотолкова откровени и естествени, че отсрещният – приятелят от АА да забрави, че от него се очаква мълчание. Святостта на тези най-целебни човешки взаимоотношения, тяхното предназначение да ни опазва, не бива никога да се нарушава.
Такова едно общуване с доверие има неоценими преимущества. В него ние намираме изключителна възможност да бъдем дотолкова честни, доколкото изобщо можем да сме. При това ние се запазваме както от евентуално причиняване на вреди на други хора, не се страхуваме от осъждане или насмешки. И за нас това е най-добрият начин да открием самоизмамите. Ако ние започнем да се лъжем или мамим, опитният съветник ще го види бързо.И когато той започне да ни изведе от света на нашите фантазии, ние с удивление ще открием, че у нас остават все по-малко и малко от обичайните стремежи да избягваме неприятната истина. Друг начин, по който така бързо да се разделим със своите страхове, гордост или невежество, просто не съществува. И след време ние осъзнаваме, че сме стъпили здраво на основата на новоосъзнатата честност.
Затова нека продължаваме да изучаваме природата на нашите самоизмами – големи и малки. Нека продължим да съчетаваме честността с благоразумие и любов. И нека не се отказваме от пълната откровеност, когато тя наистина е необходима.
Ние, членовете на АА, помним прекрасно каква свобода придобиваме благодарение на честността. Тя имено е разрушила онези неща, с които алкохолът ни е държал в окови. Без никакви съмнения тя е тази, която продължава да ни избавя от конфликтите и нещастията, да гони дълбокия страх и самотата. Единството на нашата Общност, любовта която ние изпитваме един към друг; уважението, което изпитваме към света – това са все резултати на тази същата честност, която ние откриваме с Божията помощ. И затова, ако искаме да я прилагаме във всички наши дела, ние трябва да побързаме да придобием тази - истинската честност

Категории: Статии на Бил У. | Добавен от : July
Прегледи: 1130 | Изтегляния: 0 | Рейтинг: 1.0/1
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари
[ Регистрация | Влез ]
Меню:
Секция с категории:
Основна литература на АА [6]
AA Grapevine [1]
Още книги [1]
Статии на Бил У. [9]
Наши приятели:
Анонимни Алкохолици в европейския регион
Сайтове на АА по целия свят
АА Грейпвайн - международен журнал на Анонимни Алкохолици
Alcoholics Anonymous


Търсене:

Статистика:

Всичко на линия: 3
Гости: 2
Потребители: 1
magisd
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz