Начало » Артикли » АА в изправителни учреждения


Сайтът все още не е одобрен от GSO - General Service Office-Alcoholics Anonymous

Кратък справочник за затворника, който може да се окаже алкохолик

Кратък справочник за затворника, който
може да се окаже алкохолик

одобрено от Генералната конференция
по служенето на АА

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

"Анонимни Алкохолици"© е сдружение между мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето.
• Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения.
• АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.
• Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.
@ AA Grapevine, Inc. Препечатано с разрешение

Copyright© 1961, 1987
Revised May 1987
Alcoholics Anonymous World Services, Inc.
Mail address: Box 459, Grand Central Station,
New York, NY 10163

www.aa.org

Паметка за затворника, който може да се окаже алкохолик

Част І
Как е било

Алкохолът не беше за нас тема за разговори – харесваше ни просто да го пием. Ние пиехме всичко, което бе на самия връх на бутилката, на дъното й и всичко, което между тях. Много от нас дори и не подозираха за наличието на алкохолен проблем в себе си, докато не стана твърде късно. Анонимни Алкохолици ни дадоха втори шанс.
Много от нас са били някога си затворници. А алкохолът е изиграл немалка роля в нашите престъпления - значително по-голяма, отколкото ние сме си мислели.
"Аз съм на 57 години, 11 от тях съм трезв в АА. Заемам водещо положение в промишлена фирма, уважават ме в семейството. Но така не е било винаги: 25 от тези мои 57 години преминаха в затвора".
Когато бяхме млади, на нас ни харесваше от време на време да пием. Това способстваше за нашето добро самочувствие. За нас нямаше значение - част от тълпата ли сме или пребиваваме в самотничество. На нас ни струваше, че се чувстваме по-добре, когато пием. Ние можехме да танцуваме, да се шегуваме или просто безразлично да стоим в ъгъла. Изпивайки две чашки, ние се приемахме за храбри, умни и дори привлекателни. Животът ни се струваше простичък. И нас ни учудваше, че ние ставаме щастливи. За известно време можехме да забравим за проблемите си и да се отпуснем.
"За първи път пих на 13 години. След четири години бях осъден ва 11 години затвор".
Но рано или късно животът вече не вървеше така, както ни се искаше на нас. Ние злобеехме. И пиехме, за да докажем на хората, че ние сме "особени".
Понякога дори не помнехме какво сме натворили. Ние се ядосвахме на приятелите и домочадието. Ако хората ни питаха да пиянството ни - ние лъжехме. А понякога дори се и хвалехме с това, колко много пием.
"Когато за първи път попаднах в затвора, аз вече не изпитвах нищо друго, освен злоба". На нас ни се приисква да ни оставят на мира. Ние виждахме, че при другите всичко е добре и не можехме да разберем как те постигат това.
Някои от нас вече разбираха, че алкохолът се е обърнал против нас, а други - не. На нас ни се струваше, че като че ли някой с нещо ни е длъжен и започнахме да си "присвоявяме" онова, което смятахме че ни принадлежи по право.
"Няколко месеца по-късно аз ограбих аптека. Всичко се повтори отново".
Ние научавахме какво е това, когато зад теб се затварят вратите на затвора. За много от нас това беше за пръв път. Когато всичко около нас се рушеше, ние мислехме, че се нуждаем от пиене. Ние си въобразявахме, че това е единственото, което може да ни обедини. Бъдещето изглеждаще твърде мрачно. Много от нас си задаваха въпроса: "Какво му е доброто на втория шанс?"

Част ІІ
Отговорът бе намерен

У немалко от нас започнаха сериозни проблеми поради алкохола. И ето тук ние и се спряхме. Нещо трябваше да се промени. Може би, алкохолът ве пак някак си е свързан с всичките ни проблеми?
"Офицерът по предсрочното освобождаване каза, че за мен е задължително да посещавам ежеседчичните сбирки на АА. И така, аз отидох там; бях страшно зла и разбирах, че моето ожесточение пречи на хората да общуват с мен. А на мен ми беше хубаво".
Ние с всички сили се стараехме да докажем, че можем да пием нормално. Но резултатът винаги си оставаше един и същ - ние се напивахме. Ние продължавахме да смятаме, че ще бъде по-различно. Но по-различно не ставаше.
Положението на нещата не ставаше по-добро, то само се влошаваше. Ние решихме да се заеме с проблема за нашето пияннство.
"Дойдох в Програмата скептично настроен. На мен все още ми се струваше, че мога сам да се справя с алкохола. Аз слабо си представях доколко е радостно това - "да живееш трезв".
Самите ние често сме се замисляли за пиянството си. Разглеждали сме лошите и добрите му аспекти. Бивало е, разбира се, забавно, но същствуваше и друга страна на този въпрос.
За много от нас това бе първият честен диалог със самия себе си за пиянството. Видяхме как сме пили дори тогава, когато не сме искали; как веднъж започнали да пием, вече не можехме да се спрем; как се криехме от своите проблеми зад бутилката.
"Когато в изправителното учреждение, където излежавах срок, организираха група на АА, аз само се разсмях. Но, по-късно, когато мой отдавнашен събутилник се присъедини към тази група, и аз самият започнах да посещавам сбирките. Хареса ми това, което виждах и чувах там".
Ние вече толкова силно бяхме попаднали в беда, че решихме да пробваме да не пие, дори и само временно. Много от нас бяха чували за АА. Може би, не сме били вече готови тогава?
"Много години таях обида на първата ми жена затова, че ме е пратила в затвора. Ненавиждах полицаите, за това че ме прибираха и се ядосвах на приятелите си за отказа им да ми дадат пари за пиене. Сега аз се опитвам да разбера, че всички те, всеки по своему, са ми помагали и са ме подтиквали към днешната ми трезвост".
Едно от първите неща, които чухме в АА е, че имаме избор - да не пием. Ние видяхме, че хората в АА знаят какво значи пиянство. Но те също така знаеха и за това какво значи да не пиеш. Решихме да послушаме какво те могат да ни предложат. Дори и ако не бяхме сигурни, а само мислехме, че може би имаме проблем, нас все пак радушно ни посрещаха на сбирките на АА. Ние не бяхме длъжни да казваме, че сме алкохолици. В АА никой не изискваше от нас да спрем да пием, докато ние самите не поискаме това.
Те ни казваха, че ако не се смятаме за алкохолици, можем да си тръгнем и да пием. Те няма да започнат да ни спират. Но те искаха да разберем: те ще бъдат пак тук, ако ние пожелаем да се върнем.
Членовете на АА абсолютно не ги интересуваше колко сме пили, какво сме натворили в миналото и какво точно сме пили: уиски, вино, бира или домашен алкохол. Всичко, което интересуваше членовете на АА, бе това - искаме ли ние нещо да направим с нашето пиянство.
"Стените около мен се рушаха и аз не знаех какво да правя. Неочаквано разбрах, че с нетърпение чакам следващата сбирка на АА".
Ние чухме, че АА говори за възможностите на избора и пожелахме да научим повече. Много от нас, точно така също както бяха честни по отношение на своето пиянство, за пръв път в живота си честно помолиха за помощ, нали ние искрено искахме това. Ние научихме, че някои хора не могат да пият без последствия. Никой, на практика не знае защо. Лекарите наричат алкохолизма болест. От самите членове на АА ние научихме, че в тези случаи силата на волята "не работи". Същото може да се каже и за временните прекъсвания. Рано или късно, ни признаваха те, те отново са започвали да пият. По тяхното мнение, това било подобно на алергия и те трудно открили, че имат алергия към алкохола. В АА ние чухме, че не бива да бъдем "малко" алкохолици. На ако на нас ни се е удало да си признаем, че имаме проблем, то се е появила надеждата.
"Когато почувствах в себе си готовност да чуя и повярвам, че аз не съм лош човек, че мога да обичам и да бъда обичана, че мога да ходя с високо вдигната глава и да уважавам себе си, разбрах, че всичко ще бъде хубаво".
Много от нас са преживели много тежко време на пиянство. Ние се разорихме и станахме бездомници. Ние спяхме до вратите и просехме. Спускахме се по наклонена плоскост и ту попадахме в психоболници, ту излизахме от тях. Станахме жестоки и злобни. У много от нас от миналото, като доказателство, завинаги останаха белези.
Но не у всички алкохолици е имало такива проблеми. Много от нас никога не са губили работа и семейство. Но у нас също има белези - белези вътре в нас самите. При нас има същия проблем, както и при други - ние не можем да пием без последствия.
Ние научихме в АА, че точно така както съществуват различни видове алкохол, съществуват и различни типове алкохолици. На нас ни казваха, че това не зависи от това колко пие човек, какво пие или колко дълго. Какво е направило с теб пиянството - само това има значение.
"Мен се опитаха да ме запознаят с Програмата, но аз казах: "Какво, по дяволите има хубаво в това АА, тук, в затвора? Освен това, ... целята тази безмислица АА е за онези безделници, които се подслоняват по бреговете на реките и пият всичко, което изгаря".
В по-голямата част от живота ние гледахме към някой и казвахме: "Той е алкохолик". Но се сме се фокусирали върху себе си и собственото си пияннство. Повече няма значение кой е пил повече от нас, а кой по-малко. Ние не се стараем да спрем нечие пиянство, ние се опитваме да се справим със своето собствено
Вие сте алкохолик? Да Не
1. Страда ли работата Ви поради вашето пиянство?
2. Влияе ли Вашето пиянство на обстановката в дома?
3. Беше ли Вашата срамежливост причина за пиянството Ви?
4. Влияе ли пиянството на репутацията Ви?
5. Имате ли парични проблеми заради пиянството?
6. Искало ли Ви се е да отрезвите на сутринта?
7. Налагало ли Ви е се поради пиянство да общувате с хора,
които не уважавате и да бъдете на места, които не Ви харесват?
8. Започнахте ли поради пиянство безразлично да се отнасяте
към семейното благосъстояние?
9. Намаляха ли амбициите Ви поради пиянството?
10. Пиянството повлия ли на съня Ви?
11. Понижи ли се вашата работоспособност поради пиянството?
12. Имахте ли проблеми на работа или в делата си поради
пиянството?
13. Пиехте, за да избегнете проблеми или тревоги?
14. Пиехте ли сам?
15. Имахте ли пробиви в паметта поради пиянството?
16. Лекували сте се някога от алкохолизъм?
17. Пиехте ли, за да придобиете увереност в себе си?
18. Пиянството Ви бе ли причина за арестуване, затваряне или
хоспитализация?
19. Възниквало ли е у Вас чувство за вина след запивка?
20. Възниквала ли е у вас потребност да пиете в определено време
всеки ден?

Ако Вие сте отговорили с „да” на три или повече въпроса, то може би Вие сте алкохолик.
Но, помнете, че ние в АА следваме тази Програма доброволно. Никой не ви заставя да признавате, че сте алкохолик. Никой не Ви заставя да оставате трезв в АА. Ние правим това поради това, че ни харесва това, което предлага АА.

Част ІІІ
Програмата в действие (как работи това)

Много хора се съмняват относно АА и на тях им е интересна нашата гледна точка. "Защо тези хора искат да ни помогнат?" - се питат те.
Ние не сме професионалисти
Някои хора получават пари за работа с алкохолиците: доктори, адвокати, психиатри или социални работници. Нашата работа в АА не се заплаща. Ние сме алкохолици, намерили ефективен начин да спрем да пием, начин, който работи. Ние не претендираме да знаеме отговорите на всички въпроси. Но ние много искаме да споделим това, което на нас е помогнало. И ние споделяме, защото това ни помага на нас самите да оставаме трезви. Нашата главна цел е да оставаме трезви и да помагаме на тези, които искат да спрат да пият. В нашата Общност като цяло няма мнение по който и да било въпрос, освен за АА. Но едно ние знаем, наверно: именно първата чашка ни довежда до пиене.
Много от нас смятат, че това става след третия път или с последната капка в бутилката. Но в АА ние научихме, че причина за пиенето е самата първа глътка. След като сме я направили, ние вече не можем да се спрем.
Ние не се изказваме против алкохола и не твърдим, че АА е единственият път за възстановяване. Всичко, което можем да кажем е това, че на нас то ни помага.
Ние не сме религиозни
Мнозина в АА говорят за Бог или за Висша Сила. Но АА не е свързано с никаква религия. Много от нас говорят за Бог, само защото това на нас ни помага, а не поради очакването вие да споделите нашите възгледи.
Религията е лична работа на всеки. Бидейки член на АА Вие не сте длъжен да вярвате в Бог. Всичко, което е необходимо - това е вашето желание да спрете пиенето. Висшата Сила за вас може да бъде такава, каквато ви устройва, или изобщо никаква.
Ние обсъждаме това
АА е възникнало когато един пияница е започнал да разговаря за пиянството с друг (пияница). Това работи и до ден днешен. АА не е групова терапия или религиозно направление. Оказало се е, че беседа с онзи, който знае през какво сме минали, когато пиехме, действително помага.
Ние разпитвахме други членове на АА за това как са спрели да пият и слушахме техните разкази. Открихме, че определен набор от правила, към който да се придържаме, не съществува. Но, ако ние навреме чуем съветите на онези хора, които вече отдавна са в АА, вероятно бихме могли спестим маса изгубено време.
Ние правим това 24 часа
Когато на нас действително ни се иска да пием, ние се стараем да отложим пиенето за 24 часа. Понякога на нас това ни е твърде тежко и тогава съкращаваме това време до шест часа или до час, че дори и до пет минути.
Използването на "24-часови план" помага и тогава, когато прекалено сме съсредоточени в самите себе си. Ние сме чували: "Ако Вие с едното око гледате в миналото, а с другото - в бъдещето, то Вие просто лошо виждате настоящето си".
Ние не можем да променим миналото си, гневейки му се и не можем да разгадаем бъдещето, безпокоейки се за него. Но ние можем нещо да направим, променяйки своето отношение към себе си днес.
Оставайки трезви
За някои от нас да спрат да пият бе просто. Ние сме правили това множество пъти. Задачата бе да съхраним това състояние.
Ние започнахме да разбираме какво точно са имали предвид членовете на АА, говрейки за това да съумеем да не вдигнем самата първа чашка. И ние научихме какво се е случило с хора, дори имащи вече определен срок на трезвост, но вдигнали тази първа чашка. Резултатът оставал неизменен. Те са се напивали.
И тогава идвало разбирането, че да оставаме трезви - ето това е най-сложната част на Програмата на АА. Но е вярно така също и това, че ние тук всеки ден получаваме най-голямата помощ.
Стъпките
Много членове на АА говореха за "работата по Стъпките" и на нас ни потрябва време, за да разберем какво е това. Ние открихме за себе си, че Стъпките това са сърцето на Програмата на АА и някои хора ги смятат за "стъпалата, които са ги издигнали до нов живот".
Традициите
Колкото повече ние научавахме за АА - че в АА няма ръководители, че нашето общо благополучие трябва да стои на първо място, защо първото "А" в АА означава "анонимни" - толкова повече разбирахме важността на Традициите. Ако Стъпките са сърцето на АА, то Традиците са неговият гръбнак.
Материали на АА
В АА съществуват множество брошури и книги и ние се стараехме да получим колкото се може повече от тях. Дори и да сме сигурни, че никога няма да започнем да ги четем, ние все пак ги събирахме. И почти винаги те се оказваха именно това, което ни е трябвало. За нас, най-накрая, започнаха да се изпълват със смисъл много девизи на членовете на АА в днешния живот. Ние чухме: "Първо - най-важното" и това ни помагаше да се измъкнем от много затруднителни ситуации. Съветът "Тихо върви - далече ще стигнеш" е полезен на онези, които започват да се ядосват когато нещо не може да се промени. Ние чухме и за нашите четири врагове: глад, гняв, самота и умора. Нас ни посъветваха да не даваме властта над себе си нито на едно от тези чувство, а оттук вече следваше, че всичко трябва "да бъде просто". И когато ние на първо място обръщахме внимание на всички тези неща, чувствахме, че да пием ни се иска далеч по-малко.
АА има свое собствено списание "Грейпвайн" и ние се стараехме да получим няколко негови екземпляра. В списанието научавахме за членовете на АА от цял свят и това ни помагаше по-добре да разберем как работи Програмата.
На онези, които обичат да пишат писма обясниха, че в Офиса по Служенето съществува Служба по кореспонденцията, която може да ни помогне да се свържем с членове на АА от външните групи. Много от нас писаха писма и получаваха отговори. Оказа се, че това е е ефективен начин да споделяш мислите си и едновременно да научаваш повече за АА.
Да живеем трезви
Ние разбрахме, че всичко, което научавахме в АА е забележително. Но трябваше да се научим да прилагаме тези знания в ежедневтия си живот. Никой не бе възможно да направи това вместо нас. В края на краищата ние стигнахме до извода: или ще потънем, или ще изплуваме. Всичко, което членовете на АА могат да предложат - това е опит, сила и надежда. Ние с удоволствие ще споделим всичко това с васу когато вие бъдете готови за това.
Решението е ваше!

Част ІV
Лични истории

Това са истории, написани от членове на АА.

Чарли М.
Една сутрин, преди осем години, аз се събудих в затвора. Бил съм там и по-рано, и поради това не се паникьосах и този път. Но за мен бе буквално шок да науча, че аз съм тук вече три дни, а не само една нощ, както ми се струваше. И поради това аз веднаха се постарах да си изясня кога ще ме освободят. Още един удар. Вместо освобождаване ме заплашваше съд за въоръжен грабеж. Получих 19 години.
В затвора пристигнах преизпълнен с най-отвратителните мисли, които можете да си представите, затаил злоба на целия свят и презиращ затворническото началство. Цяла година с мен бе трудно да се общува. Аз не излизах от депресии и продължавах да бъда злобен към всички.
Но независимо от това ми състояние, с времето аз започнах да забелязвам посетителите, които регулярно идваха в затвора и, както ми се струваше, провеждаха някакви сбирки. Изясних си, че това били членове на АА - алкохолици, които вече не пият. Смятах ги за луди/ненормални. Но скоро забелязах, че с тях честичко идва и жена. И така, аз започнах да ходя на сбирките с една единствена цел - "да погледам представителката на прекрасния пол".
В това време жена ми, която бе на свобода, се запознала с Програмата на АА. Тя започна да води трезв начин на живот и ми писа, че и аз съм на прав път. За да й направя впечатление, аз заучавах откъси от книгите на АА и ги включвах в писмата си.
За мое огорчение, тя твърде скоро разбра за моята уловка и ме посъветва повече да не лъжа себе си, а да стана честен и със самия себе си, и с АА.
Отначало едва не се взривих от злоба, но когато поизстинах, реших да поразмишлявам над някои от тези откъси, които съм запомнил. И твърде скоро бях принуден да призная, че през почти целия си живот съм бил тщеславен и егоистичен. Бях принуден да призная и това, че съм алкохолик и се нуждая от помощ.
След това започнах да постигам успехи в АА. Следващите четири години бяха щастливи за мен дори в затвора. Мнението за мен бе хубаво: благодарение на АА - никакви дисциплинарни наказания. В АА придобих приятели, които бяха честни и верни, повече от всички предишни.
Моята жена бе до мен и излежал шест от 19-те години, аз излязох на свобода.
Първото място, където отидох след отидох след освобождаването, бе групата на АА в моя роден град. Приеха ме такъв, какъвто съм - нормален човек. Членовете на групата знаеха, че аз току-що съм излязъл от затвора, но се отнасяха към мен като към равен. Твърде скоро ме избраха за секретар на групата, а след още време - за един от основните спикери на Общнстта на АА в нашия щат. Моята жена и аз станахме най-щастливите членове на АА в света.
Ако не бе групата на АА в затвора и нямаше честната и искрена помощ на външните групи, аз все още бих се намирал в помийната яма. Обществото рядко обръща внимание на обстоятелствата, които довеждат човека до затвор. Но аз благодаря на Бог за хората, повярвали, че аз съм достоен за спасение. Аз благодаря на Бог за АА.

Лайза Т.
Аз съм на 25 години и скоро ще навърша 26. Но се чувствам значително по-голява и причините за това са проституцията, пиянството и наркотиците. Аз се занимавах с това шест или седем години. Родих момиченца-близначки и ги дадох за осиновяване. Реших се на това, защото исках те да растат в по-добри условия, отколкото аз. Моята постъпка и досега ме преследва и не ми дава покой, но аз знам, че постъпих правилно. Със сърцето си чувствам, че те са щастливи и обичани.
Когато бях на пет години и половина моят баща ме изнасили и мисля, че това е единственото, което ме е мъчило и кипяло в мен, предизвиквайки болка, злоба и обида. След като това се случи, аз винаги презирах себе си. И завърши с това, че аз се впуснах във всички мъчнотии.
На мен ми се струваше, че ми се полага да се държа така, както аз го искам. Не слушах никого.
Винаги ме е поразявало, че майка ми и брат ми не губеха надежди и ме защитаваха. Когато попадах в беда, те ми идваха на помощ, ако можеха.
Аз постоянно имах проблеми със сутеньорите, с полицията и с всички около мен. Отначало се напивах, за да мога да легна с всеки. Мъжете винаги с нещо ми напомняха баща ми и поради това аз се отнасях към тях ужасно.
Кокаин престанах да употребявам преди около две години и просто пиех. В края на краищата алкохолът взе връх. Аз напълно изгубих контрол над себе си. Бях просто преизпълнена с ненавист. Ненавиждах всички и всичко - дори алкохола, но не можех да спра. Тогава реших да приключа със себе си. За последните две години имах вече няколко опита за самоубийство. Последният път стигнах твърде близко до целта си, но когат нищо не ми се получаваще, разбрах, че ме чака нещо друго.
Днес благодаря на Бог и на Програмата на АА. Мисля, че ако не беше АА, мен вече не би ме имало между живите. За пръв път се запознавам с АА и с всичко, което то носи в себе си. И за пръв път от много години се чувствам хубаво.

Джон К.
Като дете крадох велосипеди, за да получа пари за пиене. След това с приятели крадохме коли, прекаравахме ги извън границата на щата и се избавяхме от тях. За една година откраднахме медна проволка приблизително за 20 хил. долара, обгорихме я, за да не изглежда като нова и я продадахме за пару сотен баксов. Парите, естествено, отидоха за пиене.
В края на краищата аз се ожених, устроих се на работа в металургичени завод, родиха ми се три дъщери. Но, аз регулярно пропивах заплатата си и когато на жена ми това й омръзна, ме арестуваха затова, че не издържам семейството си. Жена ми подаде документи за развод. Съдията ме задължи да изплащам на семейството издръжка, но моите заплати бяха само частични, а понякога аз изобщо и не плащах. Знаех, че това няма да свърши добре и отпътувах от щата.
Напил се за пореден път, откраднах кола и се врязах с нея в крайпътен стълб. За двойка чаши в полицията подписах книжата и ме отправиха обратно. Получих три години в изправителна колония в моя щат.
Опитаха се да ме запознаят с Програмата на АА, но аз казах: "Какъв, по дяволите е смисълът в това АА тук, в затвора?". Освен това, аз бях сигурен, че не съм алкохолик. Цялата тази празна работа АА е за онези безделници, които се приютяват по бреговете на рекитеме и смучат всичко онова което изгаря.
В деня на предсрочното ми освобождаване аз веднага се напих. Бях длъжен да замина в указаният ми град при свещеника, но изтървах влака. След десет дни аз най-накрая се добрах до там.
Посещавах сбирки на АА, но по Програмата не работех. На една от сбирките срещнах жена, у която също имаше беда с трезвостта. Поради това започнахме да си общуваме и скоро се оженихме. Нашето пиянство ни ни тласкаше все по-надолу и по-надълбоко и скоро ние започнахме да пием вече всякаква мътилка само за да се напием. Веднъж пиян аз дори подпалих нашия дом. Най-накрая ние двамата разбрахме, че сме алкохолици и че сме безсилни пред алкохола, както и се говореше на сбирките. И така, ние се върнахме в АА. Този път поради това, че искаме да придобием трезвост.
Целият път до ден днешен - по 24 часа - ние живеем трезво и щастливо. Да, работодателят ми знае за моето минало, но неотдавна той каза, че аз съм най-надеждният човек, който когато и да било е работил при него.
Сега аз знам, че съществуват неща, за които трябва да следим - и на първо място, аз не трябва да се обиждам на хората. Много години таях обидата си на първа ми жена за това, че ме е пратила в затвора. Ненавиждах полицаите за това, че ме прибираха и злобеех към приятелите за отказа им да ми дадат пари за пиене. Сега аз се опитвам да разбера, че всички те, всеки по свой начин са ми помогнали и са ме подтикнали към сегашната ми трезвост.

Джордж В.
На 57 години съм, 11 от тях съм трезвен в АА. Заемам водещо положение в промишлена фирма, уважават ме в семейството. Но невинаги е било така: 25 от тези 57 мои години преминаха в затвора.
Моите родители бяха твърде състоятелни хора и за мен имаше много повече възможности, отколкото у моите връстници. Но вече към 20-те години зад гръба ми имаше дълъг списък от арести за сбивания, каране в нетрезво състояние и пълен набор от други обвинения. Бях два пъти женен - единият брак беше анулиран, а вторият завърши с развод. И тъй като числото на моите арести се увеличаваше, влязох в контакт с търговците на контрабанда и играчите. В болшинството от случаите аз все пак съумявах да избегна затвора, тъй като заплащах всички глоби и наемах адвокати, способни да оправят моите дела.
Постепенно аз все повече и повече се спусках в ада. Работех в две комарджийници, но загубих двете места поради пиянство. Свързах се с група разбивачи на сейфове и веднъж през нощта сам се опитах да ограбя бар, в който незаконно търгуваха с алкохол. Но започнах да пия направо край тезгяха и се "изключих" преди да се добера до сейфа. На сутринта ме открили там спящ. Получих 15 години само за това единствено. След 7 години ме освободиха предсрочно и аз реших да скъсам с миналото. Но след половин година се напих и разбих кола. Арестуваха ме за шофиране в нетрезво състояние и отново ме настаниха в затвора. И тъй като преди това ме бяха освободили предсрочно, сега трябваше да излежа присъдата си до края.
Къде отидох след освобождаването? В бар, където започна шестседмичен запой. Като резултат аз отново попаднах в затвора, този път за грабеж с взлом. След 4 години отново ме пуснаха предсрочно - този път излязох с пачка пари, получени по пътя на мошеничеството и шантажа в затвора. Но тези пари бързо свържа и аз бях принуден да се свържа с крадец-разбивач, с който се бях запознал в затвора.
След няколко месеца ограбих аптека. Историята се повтори отново. Започнах да пия от сиропа за кашлица и се "отключих" преди да взема в ръка дори и една монета. Полицаят, извършвайки обход, забелязал разбитата входна врата и този път ми дадоха 10 години, без право на предсрочно освобождаване.
Единственото, което ме интресуваше през първите 7 години на моята присъда бяха хазартните игри и колкото се може повече алкохол.
Когато в изправителното учреждение, където изтърпявах присъдата си, организираха група на АА, аз само се поизсмях. Но, по-късно, когато мой отдавнашен събутилник се присъедини към групата, и аз самият започнах да посещавам сбирките. На мен ми хареса това, което виждах и чувах там.
Реших да призная, че съм алкохоик и че АА може да ми помогне да придобия трезвост. Започнах активно да участвам в работата на групата и да помагам на други алкохолици. Дори имайки възможност да си доставям алкохол, аз не изпих нито капка за оставащите три години от срока.
Най-накрая излязох на свобода. И оттогава до днес съхранявам трезвостта си - основно благодарение на тясната работа с местните групи на АА и помагайки на алкохолици-затворници. Аз правя всичко, което е по силите ми и ми помага.

Норман С.
За първи път пих на 13 години. След 4 години получих присъда - 11 години затвор. Излизайки на свобода, си намерих хубава работа, ожених се и ние щастливо изживяхме четири години.
С раждането на първото дете започнаха проблемите. Аз не бях готов за бащинство и ние започнахме да се караме за дреболии. Веднъж вечерта аз изскочих от дома, за да пийна малко и да се успокоя. А се върнах след 4 месеца. Жена ми отказа да ми покаже детето и ме изгони от къщи. Аз отново се върнах към алкохола и за да се сдобивам с пари за пиене, започнах да крада. Стараех се да се помиря с жена ми, но тя ме презираше и заплашваше с арест. Пиех все повече и започнах да губя памет.
Веднъж, през нощта след авария с полицейска кола, дойдох на себе си. Аз и един от полицаите бяхме сериозно ранени. Изясних си също, че съм успял да извърша още едно престъпление, за което излежавам сега присъда.
Един от затворническите лекари ме попита дали искам да стана член на организираната в затвора група на АА. Аз се съгласих. Но основно, за му е приятно на него. Отидох в Програмата скептично настроен. Струваше ми се, че мога сам да се справя с алкохола. Аз слабо си представях колко радостно е това – „да живея трезв”. Оттогава много научих от Програмата на АА. Един от главните изводи - аз още не бях зряла личност.
Научих се за живея в един ден и да решавам проблемите си, а не да бягам от тях. И намерих много, много надеждни приятели в АА, които ще бъда с мен до края на моите дни. Повярвайте ми, никой не разбира алкохолика така, както друг алкохолик.

Женевиева
Когато за първи път път попаднах в затвора, аз вече не изпитвах нищо, освен злоба. Тя, като бушуващ пламък, изгаряше съзнанието ми. Защо ме затвориха за 15 години и ме откъснаха от най-добрия ми приятел - алкохола? В последващите две години аз живеех с една мисъл - да пия. Дори сънувах баровете, приятелите по бутилка и дори махмурлука.
Офицерът по предсрочно освобождаване ми каза, че за мен е задължително да посещавам ежеседмичните сбирки на АА. И така, аз отидох там. Бях страшно злобна и разбирах, че ожесточението ми пречи на хората да общуват с мен. Бях като поялник, изгарях всички наоколо. Не желаех да разговорям с когото и да било, не ми се искаше да ме закачат. Когато членовете на АА ми се усмихваха, на мен ми се искаше да ги ударя. И така, почти две години веднъж в седмицата аз ходех на сбирки на АА, не разговаряйки и не слушайки. Аз не разбирах какво е лошото в моя живот и не можех да дочакам кога ще се върна към него. Но се изплаших, когато разбрах, че тези хора от АА са най-настойчивите хора, които аз някога съм срещала. Те постепенно пробиваха моята броня от злоба и аз дори не забелязвах това.
Веднъж вечерта, седейки в затворническата килия след сбирка на АА аз изведнъж почувствах, че моята злоба се смесва с още някакво чувство. Не знаех какво бе то, но разбрах - нещо в мен ей-сега ще се взриви и аз повече няма да мога да разчитам на себе си. Исках да седна на леглото, но незнайно защо се оказах на колене на пода. Сълзи като река течаха по бузите ми. Аз можах да произнеса само едно: "Боже, помогни ми. Аз повече не мога така".
На следващата сутрин, наред с оставащта си все още злоба, аз изпитвах чувство на страх и смут. Стените около мен се рушаха и аз не знаех какво да правя. Неочаквано разбрах, че с нетърпение очаквам следващата сбирка на АА.
В този петък аз отивах на сбирка, с нетърпетие очакваща началото й и видях непозната жена, ст.ояща в коридора до входа.
Тя беше изплашена и страшно нервиничеше. Аз отидох до нея, стиснах й ръката и й благодарих, че е дошла. Ние станахме добри приятелки. Случи се и още нещо. На тези сбирки аз жадно попивах знанията и любовта на членовете на групата. Но сбирката бе само един час в седмицата и на мен всеки път ми се налагаше да я чакам.
Преди моето освобождаване сбирките вече бях пет пъти седмично. Наред с това имаше много други различни мероприятия за жените и за семействата. В деня на освобождавенето чудесен човек от АА ме посрещна на прага. Той ми помагаше след това в продължение на три или четири месеца.
Ох, колко трудно бе да свиквам "на свобода" към живот без алкохол. Но много ми помагаха. Тях не ги интересуваше къде съм била и с какво съм се занимавала в миналото - на тях им бе интересно моето настояще и бъдеще. И те винаги бяха до мен, когато стъпвах накриво.
Това бе преди почти 7 години. Аз продължавам да посещавам сбирките та АА и помагам на други алкохолици, мъже и жени. Всичко това никак не е леко. Но, когато аз не пия, с всеки ден става по-леко.
С мен стават много хубави неща.. Р Но нищо нямаше да става, ако не бяха тези настойчиви, любящи хора от "Анонимни Алкохолици".
След като повярвах, че не съм лош човек, че мога да обичам и да бъда обичана, че мога да ходя с високо вдигната глава и да уважавам себе си, тогава аз разбрах, че всичко ще бъде наред. Голямо количество хора ми помогнаха да се върна към живота и просто само да им кажа "благодаря" е толкова малко. И така, преди всичко заради самата себе си и заради всички онези, които ми протегнаха ръка за помощ, аз ще се постарая да оставам трезва всеки нов ден и да помагам на онези, които идват в следата зад мен.

Фред С.
Моята последна присъда бе 5 години. Станах член на АА още от пърата седмица на пребиваването си в затвора. Придобих реална надежда. Отначало слушах другите членове на групата. Но след това ми казаха, че трябва "да бъда активен" и аз така и постъпих. Реших да си помогна и се стараех да прилагам в живота онова, което научавах.
Защо смятам, че Програмата ми помага? Какво пък, когото настъпи срокън за възможното ми предсрочно освобождаване, ми отказаха това. Имам жена и четири деца, които обичам повече от всичко на света. И така ми се искаше да бъда заедно с тях, че дори усещах това физически. Но, когато ми съобщиха решението за отказа, го приех без огорчение, разбирайки, че нищо не мога да променя. "Приеми това, което не можеш да промениш" - чух в АА.
И разбрах, че мога да преживея това разочарование. От самото начало ми казаха, че АА ще ми помогне само да остана трезв: това не е социална служба и не е център по заетост, и те не са в състояние да помогнат на всеки затворник да излезе предсрочно. И знам, че след освобождаването ми АА ще ми помага само в запазването на трезвостта ми и нищо повече от това. Ставайки член на АА, аз се запознах с много хора с точно такива като моите проблеми. И макар че някои от тях казват, че материалното им положение не се е подобрило, много все пак признамат, че са запонали да живеят по-добре материално. Мен преди всичко ме поразява това, че който и да било член на АА, независимо от срока на пребиваването му в Програмата, харесва този начин на живот, който предлага тази проста програма за възстановяване.
В моят случай, дори и в независиещи от мен обстоятелства, работейки по Дванадесетте Стъпки според силите и възможностите си, аз чувствам нова интерес към живота. Аз не се самозалъгвам. Вероятно, животът на свобода няма да бъде онази утопия, която си представям, но съм сигурен, че няма да бъде неуправляем както преди. Трезвият живот всеки ден носи все нови и нови възможности за мен и семейството ми. Аз разбрах, че животът става за мен по-привлекателен, отколкото преди.
Нима може да се иска още нещо?

Какво не прави АА

1. Не агитира никого да влиза в АА и не се опитва да убеждава алкохолиците да се стремят към възстановяване.
2. Не води отчет на своите членове или истории на болестта им.
3. Не контролира своите членове и не ги следи.
4. Не поставя медицински или психиатрични диагнози, не прави прогнози.
5. Не предоставя хоспитализиране, лекарства или друго медицинско или психиатрично лечение.
6. Не осигурява жилище, храна, друхи, работа, пари или други битове благини.
7. Не дава консултации по семейни въпроси и по проблемите на трудовата заетост.
8. Не участва в изстледвания и не става нехен спонсор.
9. Не се присъединява към обществени организация (независимо он това, че много членове и служби на АА си сътрудничат с тях).
10. Не предлага никакви религозни обряди.
11. Не влиза в полемика нито по проблемите на алкохолизма, нито по каквито и да било проблеми.
12. Не приема никакво заплащане за свои услуги и дарения отвън (не-аа източници).
13. Не издава характеристики за предоставяне на комисиите по условно-предсрочно освобождаване, адвокати, служители на съда, училища, търговски организации, социални служби или каквито и да било други учреждения.

Дванадесет Стъпки на Анонимни Алкохолици

1. Признахме, че сме безпомощни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем.
2. Повярвахме, че Сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.
3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме.
4. Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си.
5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.
6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.
7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8. Направихме списък на хора, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9. Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.
10. Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.
11. Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрамо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12. Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела".

Дванадесет Традиции на Анонимни Алкохолици

1. Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АА.
2. За нашата обща цел има само един върховен авторитет – Този на любящия Бог, така както той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват.
3. Единственото условие за това, да станеш член на АА е желанието да спреш да пиеш.
4. Всяка група трябва да бъде напълно самостоятелна, с изключение на делата, засягащи други групи или АА като цяло.
5. Всяка група има само една главна цел – да доведе нашите идеи до тези алкохолици, които все още страдат.
6. Групата АА никога не трябва да финансира или предоставя името АА за използване на която и да е родствена организация или странична компания, за да не ни отвличат от главната ни цел проблеми, свързани с пари, собственост и престиж.
7. Всяка група АА тряябва напълно да се опира на собствените си сили, като отказва помощ отвън.
8. Сдружението АА трябва завинаги да остане непрофесионално обединеие, въпреки че нашите служби могат да наемат работници, притежаващи определена квалификация.
9. Сдружението АА никога не трябва да има строга система за управление; все пак ние можем да създаваме служби или комитети, непросредствено подчинени на тези, които те обслужват.
10. Сдружението АА не се придържа към никакво мнение по въпроси, неотнасящи се към неговата дейност; затова името не трябва да се въвлича в каквито и да било обществени дискусии.
11. Нашата политика във взаимоотношенията с обществеността се основават на привлекателността на нашите идеи, а не на пропагандата; ние сме длъжни винаги да съхраняваме анонимността си във всички наши контакти с пресата, радиото и киното.
12. Анонимността е духовна основа на всички наши Традиции, постоянно напомняща ни, че главни се явяват принципите, а не личностите.

Категории: АА в изправителни учреждения | Добавен от : loyola (01-09-2011)
Прегледи: 852 | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари
[ Регистрация | Влез ]
Меню:
Секция с категории:
12 Концепции за световно служене [0]
Новите членове питат [14]
Към близките [4]
Групата на АА [7]
...там, където всичко започва
Към свещенослужителите и духовенството [4]
АА в изправителни учреждения [4]
Третия завет на АА - Служенето [4]
АА за жените [2]
Наши приятели:
Анонимни Алкохолици в европейския регион
Сайтове на АА по целия свят
АА Грейпвайн - международен журнал на Анонимни Алкохолици
Alcoholics Anonymous


Търсене:

Статистика:

Всичко на линия: 2
Гости: 1
Потребители: 1
shundi
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz