Начало » Артикли » Новите членове питат


Сайтът все още не е одобрен от GSO - General Service Office-Alcoholics Anonymous

Членовете на АА за лекарствата и другите наркотици

Членовете на АА
за лекарствата
и другите наркотици

Одобрено от Генералната Конференция по Служене на АА

"Анонимни Алкохолици" е сдружение между мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма.
Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето. Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения.
АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.
Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.

© The A.A. Grapevine, Inc.
препечатано с разрешение

Copyright © 1984
Alcoholics Anonymous World Services, Inc.
475 Riverside Drive
New York, NY 10115

Mail Adress: Box 459 Grand Central Station
New York, NY 10163

www.aa.org

Програмата на Анонимни Алкохолици е предназначена за онези алкохолици, които се стремят към свобода от алкохолна зависимост. Тя не е програма, насочена против лекарствените средства или наркотиците. Но някои членове на АА злоупотребяват с медицински препарати или наркотици, често опитвайки се да подменят с тях алкохола, така че това създава заплаха за постигането и поддържането на трезвостта. Подобни случаи предизвикват у всички членове на АА загриженост за т.нар. „проблем с таблетките”.

Съобщение на група лекари, явяващи се членове на АА
Доколкото предметът на обсъждане се отнася към онези въпроси, които дълбоко нахлуват в областта на медицината, предложихме на група лекари, явяващи се членове на АА да подготвят тази брошура. Опитът на някои членове на АА показва, че злоупотребата с лекарства може да постави под заплаха придобиването и поддържането на трезвостта.
Разбира се, някои членове на АА трябва да приемат предписаните им лекарства за лечението на един или други сериозни заболявания. Опитът е показал, че тези проблеми могат да се сведат до минимум, ако щателно се спазват следните препоръки:
1. Помнете, че при вас като възстановяваващ се алкохолик автоматична реакция на неприятните усещания ще бъде стремежа да ги свалите с помощта на химически вещества и приемането на препарати в по-големи количества, отколкото са предписани от медиците. Постарайте се да намерите начин да се справите с повседневните болежки и посредственото самочувствие без използване на химия.
2. Помнете, че най-добрата защита от пробиви/сривове, свързани с употребата на лекарства ще бъде активното участие в Програмата за възстановяване на АА.
3. Нито един член на АА не е длъжен да се занимава с лечение и самолечение.
4. Бъдете съвършено честни пред себе си и своя лекар по отношение употребата на лекарства.
5. В случай на съмнения се посъветвайте с лекар, имащ реален опит в лекуването на алкохолизъм.
6. Бъдете откровени за своя алкохилизъм с всеки лекар или стоматолог, към който се обръщате за съвет. Такова доверие предизвиква уважение и най-добре помага на лекаря в неговата работа.
7. Незабавно съобщете на лекаря, ако започнете да изпитвате странични ефекти от предписаните лекарства.
8. Помислете за консултации при друг лекар, ако вашият лекуващ лекар не е способен да разпознае, или отрича особената възприемчивост на алкохолиците към седитивните препарати, транквилизатори или стимулиращи вещества.
9. Дайте на своя лекар няколко екзмпляра от тази брошура.

В тази брошура вие ще се запознаете с някои препоръки, формулирани от лекари и с опита, който споделят няколко членове на АА.

От първите дни на своето съществуване на АА стана ясно, че много алколици имат предразположеност към физиологическа или психологическа зависимост не само от алкохола, но и от други вещества, въздействащи на съзнанието. Трагичните случаи следваха един след друг, когато хората хвърляха маса сили за придобиване на трезвост само поради това, че у тях възникваха далеч не по-малко сериозни проблеми с други наркотици. Неведнъж членовете на АА са описвали плашещи епизоди, когато тяхната трезвост била поставяна под заплаха.
Техният опит ни навежда на мисълта, че макар барбитуратите или транквилизаторите (такива като еланиум, валиум, мепромбати и т.п.), приемани строго по предписание на лекар да са безопасни за болшинството неалкохолици, то за алкохолиците могат да се окажат пагубни. Истина е и това, че тези вещества предизвикват също толкова опустошаваща зависимост, както и зависимостта от алкохола.
Даже онези многобройни членове на АА, които вземаха лекарства,отпускани без рецепта и смятайки ги за безопасни, откриха склонността на алкохолиците отново да попаднат в зависимост. Членовете на АА, употребяващи и наркотици – от марихуана до хероин – са открили склонността на алкохолиците към предозировка. Списъкът може да бъде продължен и ще става все по-дълъг въз основа на разработването на нови препарати.
Причината за тази склонност към придобиване на нова зависимост са различни. В някои случаи препаратът действа на организма по начина, по който и алкохола. Това се отнася за барбитуратите, валиума, елениума и други лекарства, притежаващи седитивно въздействие. Организмът на алкохолика вече се е приспособил към употребата на седитивни вещества и ако се приемат непредпазливо, може да се развие разрушителна зависимост. Да използват лекарства и медицински препарати за сваляне на напрежението става почти автоматична реакция за много алкохолици.

Няколко членове на АА споделят
опит по употребата на лекарства

Историята на Сали

„Разбрах, че съм се надявала на транквилизаторите и на това, с тяхна помощ да получа такава защита от чувството за тревожност, каквато много мои приятели от АА са придобили с помощта на Дванадесетте стъпки”
Казвам се Сали и съм алкохоличка. Когато дойдох на първата си сбирка в АА, за душата ми имаше дълги години непробудно пиянство и няколко години употреба на предписаните ми транквилизатори. Тогава, за първи път, аз бях дълбоко потресена от това колко са различни тези хора, от честността им и личната им благодарност към Програмата на АА. Към края на сбирката ми стана ясно, че „това може да се направи” и аз, преизпълнена с надежди запознах своето възстановяване в АА.
Отидох в АА по съвет на психиатъра си. Моите душевни и емоционални мъчения бяха достатъчно жестоки и лекарят ми изписа транквилизатор, който аз и вземах по неговото предписание. Никога не съм си „правила” дозировката сама. В рамките на един ден не вдигах първата чашка. Точно в съответствие с разказите на другите членове на АА животът ми започна да придобива все по-голям смисъл и аз изпитвах най-дълбока благодарност, за това че пиянството ми остана в миналото. Продължавах да вземам транквилизатора според предписанията на лекарая, независимо, че слушах разказите на много членове на АА за страшния опит от прилагането на такива препарати, незименно потвърждаващи, че подобно лечение води към пробив/срив.
След шест месеца трезвост при мен на работа се получи кошмарен ден и аз се почувствах жестоко обидена във всички отношения. Преизпълнена със саможаление и тревога, аз по всички мислими начини се опитвах да се избавя от обидите си. Но и на ум не ми идваше нищичко от това, което бях почерпила от психотерапията, нито пък нещо подходящо от когато и да било чутото в АА. В края на деня се „намерих” в ресторанта, където честичко се бях напивала преди и работата приключи с няколко „мартини”-та.
Фактът, че отново се напих, се оказа за мен оглушителен удар. На мен действително не ми се искаше да пия, а да се отпусна. На следващата вечер, на сбирката на моята домашна група аз огледах стаята и ми мина през главата, че тук всички живеят честно по Програмата, - всички, освен мен. За пръв път в живота си аз честно отворих разума си и реших да следвам препоръките. Аз си пообещах, че ще поговоря с психиатър си за необходимостта да прекратя приема на транквилизатора, доколкото бях убедена, че по някакъв начин тези лекарства имат отношение към пробива ми.
Моят психиатър охотно се съгласи да анулира рецептата. Аз разбрах, че съм уповавала на транквилизаторите и на това, че ще получа с тяхна помощ такава защита от чувството на тревога, каквато мнозинството от моите приятели от АА бяха придобили с помощта на Дванадесетте стъпки. Стана ми ясно, че макар и да съм ходила на голям брой сбирки, да съм чела литературата и да съм се старала да събера в едно цяло себе си и начина на живот в АА, употребата на транквилизатора истински ми е пречело да призная своето безсилие. На практика аз оставах съвършено на страна и отделена от другите, опитвайки се да контролирам чувствата си точно така, както съм се опитвала да контролирам и употребата на алкохол. Пректатяването на вземането на транквилизатора стана повратен момент в процеса на моето „изцеляване” от алкохолната болест. Благодарение на Програмата на АА аз се научих да живея спокойно, без каквито е да било психотропни лекарства.
И макар че не винаги е лесто да бъда честна пред самата себе си, да се обръщам към своята Висша сила и да се отказва от своеволията, аз се възприемам като жив пример за това, че овчинка вполне стоит выделки!

Историята на Рандъл

„Макар и да престанах да пия, аз продължавах да употребявам наркотици и трева, и това завърши в психиатрична болница.”
Казвам се Рандъл и съм алкохолик. Макар и да престанах да пия, в продължение на първите осем години в АА аз продължавах да употребявам наркотици и марихуана. Това завърши в психиатрична болница. Сега, бидейки член на „Анонимни Алкохолици”, аз оставам трезв и чист повече от три години, но през първата година си мислех, че така и ще си остана душевноболен. Страховете ми бяха безжалостни и аз бях сигурен, че те никога няма да намалеят. Но те си отиват и на мен ми става все по-добре и по-добре.
В последните две години на пиянството ми започнах да употребявам наркотици – ЛСД мескалин и марихуана. Известно време се опитвах с помощта на наркотиците да контролирам употребата на алкохол, но това ми се отдаваше не толкова добре, а и не толкова за дълго. Когато бях на 27 години, се обърнах към рехабилитационен център за алкохолици, където лекуващият персонал не разказваше за други препарати.
Излизайки от този център, аз се удивих, когато на сбирка на Анонимни Алкохолици открих членове на АА, разговарящи за наркотиците. Смисълът на това, за което говореха на първата сбирка на тази група, в която попаднах, бе ясен: да не пия и да не употребявам наркотици.
Но нали на мен ми бе ясно какво означава алкохолизмът ми: аз не трябва да само да пия и точка. В края на краищата намерих група, членовете на която с голяма симпатия се отнасяха към употребата на наркотиците, научих се по-малко да говоря за това и търсех други членове на АА, на които също им харесваше да ловят „кефа” от наркотичните средства. Към края на първата ми година в АА реших да спра халюциногените. Всички мои „отлитания” бяха отвратителни и аз разбирах, че е по-добре те вече никога да не стават. Но не виждах причини да не пуша „трева”.
Времето минаваше, аз пушех все повече и повече и все повече се отдалечавах от АА. Престанах да звъня на наставника си. Един след друг членовете на АА, с които ловях „кеф” вземаха решение да спрат и аз отново останах съвършено сам.
Всичко завърши в психиатрична болница. Лекуващият лекар ми предложи да позвьня на стария си наставник от АА и да обясня какво се е случило с мен. И този меко ме подтикна да се върна обратно на страната на АА. Сега на мен ми е ясно, че попадайки за първи път в АА, аз веднага съм започнал да убеждавам себе си, че съм различен. „Може би те не трябва да пушат трева, а за мен може. А и какво знаят те за наркотиците? Те никога не са ги употребявали.” И „тревата” бавно, но сигурно ме тикаше назад, именно в онази яма на пълната отчужденост, от която аз едва-едва бях прогледнал. Подобно на алкохола, който отначало обещаваще да приключи със самотничеството ми, но в края на краищата се обърна против мен, марихуаната ме заведе обратно в безлюдна пустиня. Но днес аз вече не съм „друг/различен” и не съм самотен.
Днес аз съм щастлив да бъда трезвен в АА и съм благодарен на членовете на моята група, които търпеливо са ме слушали в продължение на дълго време – достатъчно за това аз да разбера, че аз съм точно такъв, каквито са и те.

Историята на Ан

„Аз взех таблетка сънотворно и ясно помня как усетих себе си толкова пияна, както ако бях пила.”

Казвам се Ан и съм алкохоличка. В годините, когато пиех, имах проблеми с физическото си здраве, което в определена степен способстваше за възникване на моята зависимост от изписваните ми лекарства. Макар че ми препоръчваха хирургическо лечение, аз го отлагах. В течение на развитието на алкохолизма ми аз вече не можех да определя къде започваха болките поради пиянството ми, и къде свършваха болките от физическата ми болест. В годините ми на пиянство настъпваха периоди, когато се хвалех, че „мога на мига да спра” и преставах да пия за две седмици. В това време аз веднага започвах да вземам всички налични обезболяващи и предписаните, и купените без рецепта, а за успоение – още и транквлизатори. Аз не смятах, че завися от таблетките, тъй като моята „истинска доза” винаги си оставаше половин бокал (голяма чаша-б. пр.) бренди.
След отиването ми в АА аз все така се нуждаех от операция. Но доколкото напълно бях заета с постигането на трезвостта си, то отложих решаването на този въпрос. През първите ми трезви месеци аз с увереноност в правотата си говорех на сбирките за поверяването на живота и волята си на Бог, така както го разбирах, а след това отивах в тоалетната и гълтах болкоуспокояваща таблетка. Минаваха седмици, аз продължавах това да гълтам малките таблетки, но скоро открих, че тези на вид дребнички обезболяващи и транквилизатори са точно толкова хитри, властни и объркващи, както и бутилката. Една вечер, изпитвайки силна душевна болка поради разтрогнат годеж, аз взех таблетка сънотворно. Ясно помня, как се усетих точно толкова пияна, както ако бих пила. Усамотих се в квартирата, пих вода и много черно кафе, усещайки, че цялата обстановка силно напомня употребата на алкохол. Слава на Бога, че този урок ми бе поднесен на най-ранния етап на моята трезвост и аз веднъж завинаги осъзнах, че не съм способна да се справя нито с един от психотропните препарати.

Все пак за някои алкохолици лекарствените препарати
са необходими

В същото време, наред с разбирането за тази опасна склонност към попадане в нова зависимост, ние осъзнаваме и това, че алкохолиците могат да страдат и от други заболявания. На някои от нас им се наложи да се справят с депресии, способни да доведат до самоубийство; шизофрении, при които понякога се изисква хоспитализация; маниакални депресии и други психични и соматични заболявания. Сред нас има също и епилептици, хора със слабо сърце, болни от рак, алергии, хипертонии и много други сериозни физически болести/недъзи.
Породи сложностите, изпитвани от много алкохолици и възникващи в резултат на вземането на лекарства, някои членове на АА смятат, че в АА никой не е длъжен да взема никакви медицински препарати. Макар че такава позиция без съмнение предотвратява пробиви у някои хора, за други тя означава катастрофа. Членове на АА и много лекари описват ситуации, когато в АА пациенти с депресия са ги съветвали да спрат таблетки, след което болестта се е възвръщала с всички свои усложнения и понякога завършвала със самоубийство. Ние също така сме слушали от шизофреници, от хора, страдащи от маниакална депресия, от епилепсия и други болни, на които трябвали лекарства, как приятелите по АА от добри подбуди са ги уговоряли да се откажат от приема на медицински препарати, предписани от лекарите. За съжаление, последвали съветите на неспециалистите, те открили, че болестта се връща в своята предишна острота. На всичко отгоре, те изпитвали още и чувсвтво за вина, тъй като тях са ги убедили, че „АА е против таблетките”.
Става ясно, че точно така както би било погрешно да провокираме или подкрепяме който и да е от алкохолиците за приема на лекарства, от които може този може да попадне в зависимост, в същата степен би било погрещно да го лишаваме от лекарство, което облекчава или лекува други физически или емоционални болести.

Някои членове на АА, при които се е изисквало лечение
с медицински препарати, споделят с нас опита си

Историята на Фран
„Всеки път, когато рязко прекратявах приема на лекарствата си, на мен ми ставаше зле, и депресиите с мислите за самоубийство се връщаха отново.”
Аз дойдох в АА не само с алкохолен проблем, но и с проблема депресия. И започнах да пия, за да я облекча. Когато алкохолът спря да ми помага, отидох на психиатър и той ми предписа антидепресант и транквилизатор. И когато моята депресия бе вече под контрол, на първата ми сбирка в АА бях съвършено слисана от един от въпросите, който ми зададоха: „ А ти не вземаш ли таблетки?”
От момента, в който хората в АА научиха, че аз вземам „колелца”, от този ден аз само и чувах раздразнени поучения от типа „кога ще престанеш да ползваш патерици”, „бъди честна пред самата себе си” или „захвърли този психолог – АА е всичко, което ти е нужно”
Знаейки за това, че зад гърба ми ме наричат „таблетичница”, аз три години се склонявах ту към едното, ту към другото решение, докато в един прекрасен ден не прекратих да пия всички таблетки. Но, не бяха минали и 24 маса, когато аз се отправих в такова пътешествие, каквото вече е било и се усъмних дали изобщо ще се върна оттам – от пътешествието в дебрите на галюционациите, параноята, нарастващия страх, разрушаването на личността и натрапчиви състояния. И тогава се обърнах към рехабилитационен център.
В последващите месеци ме хоспитализираха много пъти. Лекарите се разминаваха по възгледите по повод на моята диагноза, а при мен отново започнаха проблеми в групата поради „медицинските съвети”, които получавах от другите членове на АА. Постоянно ми се налагаше да избирам между лекарите и АА, и он време на време аз избирах АА. И всеки път, когато рязко спирах вземането на лекарства, ми ставаше зле и отново ме обхващаше депресията с мисли за самоубийства.
След опити да приключа със себе си и поредната хоспитализация аз се свързах с още един лекар, който ми постави диагноза „маниакална депресия” и ми предписа литий. Дори без да се съобразявам с това, че аз още от подрасващата си възраст знаех, че с мен нещо не както трябва, то да чуя за маниакална депресия за мен се оказа пълен шок. Но сега разбирам, че това е просто още една болест и че при нас, в окръга има специални групи за тези, които страдат от нея.
Днес имам съвършено друго отношение към вземането на лекарствата. За мен има само един съдия – моят Бог, и на практика няма никакво значение, дори и някой да знае, че поради своята болест аз вземам литий. Зная, че некои хора каккто преди ще твърдят, че „аз на нещо си седя”, но това си е тяхна работа.
Аз оставам трезва днес с помощта на сбирките по Стъпките и сбирките на разни други теми, с помощта на сбирките за алкохолици, вземащи лекарства и което е най-важно от всичко, с помощта на моята Висша сила.

Историята на Джули

„Разбира се, че въпросът за прилагането на лекарства трябва да се решава преди всичко между лекарите, който знае за алкохолизма и пациентът, който знае за действието на лекарствата.”
Казвам се Джулия и съм алкохоличка. Трезва съм в АА вече 14 години. Поради силна депресия се лекувам при лекар и вземам предписаният ми антидепресант.
Когато за първ път отидох в АА, то най-главното, с което трябва ше да се занимавам бе, разбира се, моят алкохолизъм – което аз и правех. Станах активен член на групата си, получих чудесна наставница и веднага започнах да прилагам Дванадесетте Стъпки в своя живот. Едно от първите неща, което научих в АА е, че на мен ми е необходимо да разделям проблемите си. И да знам това за мен бе полезно, тъй като в главата ми те бяха огромно множество.
С времето ми стана ясно, че съществуват множество такива, с които на мен ми предстои да разбера, включая и последствията от понесеното в детството жестоко насилие. И така, аз се обърнах към терапевт и започнах да работя по този проблем. Когато у мен се появи склонност за самоубийство, лекарят ми предписа лекарство, за да ми помогне да се справя с жестоката депресия. За съжаление, моят първи консултант бе лекар, нищо незнаещ за алкохолизма. Аз получих това лекарство, което смятах за антидепресант и едва по-късно разбрах, че това е транквилизатор. Изпих таблетка и веднага ми се прииска още. Наложи ми се да бъда честна. Но преди да го изхвърля, цял час спорех сама със себе си.
Разбира се, в това време аз си оставах в Програмата на АА и бях колкото се може честна пред себе си относно приема на лекарства. Препаратът ми даде възможност да работя върху корените на моите проблеми и аз знам, че тази работа е съществено важна за това, щото аз да оставам трезва.
Мисля, че за всеки човек в Програмата, задаващ си въпроса дали да ползва лекарства, е много важно да получи цялата налична информация, преди да вземе решението си. Разбира се, решението за прилагане на препарати преди всичко трябва да се взема съвместно: от лекар, който е информиран за алкохолизма и пациент, който е информиран за лекарствата.

Историята на Бари

„По отношение на своето здраве аз съм длъжен да се доверявам на лекарите, но не сляпо, а регулярно сверявайки схемата на лечение с потребностите на организма от лекарства.”
Казвам се Бари и съм алкохолик. След няколко хоспитализации по повод на алкохолизма и сериозни стомашно-чревни проблеми, аз по съвет на психиатър, отидох от военната болница на ветераните от армията, където се лекувах, в АА.
Този доктор ми помогна да осъзная, че алкохолизмът е моят основен проблем и корен на напълно неуправляемия ми живот. Аз посещавах сбирки на АА в болницата и продължих да ги посещавам и след изписването.
Сега имем вече години щастлив и трезв живот в АА, но в продължение на първите девет години от моето възстановяване аз страдах от чревно заболяване и бях физически немощен в тези първи години. Когато отидох в АА, вземах транквилизатори под ръководството на лекар, знаещ за алкохолизма. Ежемесечно имах възможност заедно с него да преразгледаме назначенията. Аз продължавах да вземам препарата година и половина, и моята група на АА, наставника ми и добрите приятели по АА се изказваха в подкрепа на назначенията на моя лекар. Но имаше и малцинство, непроявяваващо такова разбиране. Някои от тях ме призоваваха да спра таблетките и „изобщо да не си вкаравам в главата физическите болести”. Тези забраняващи съвети предизвикаха чувство на вина и емоционално безпокойство.
Аз оставах трезв 24 часа и се учех да прилагам принципите на АА в живота си. Дозата на предписаното ми лекарство постоянно се снижаваше, и към времето, когато имах вече приблизително половин година трезвост, се оказа, че нямам повече нужда от медикаменти.
Оглеждайки се в миналото и знаейки за природата на моето физическо заболяване и за преимуществата на лекарствата за възстановяване на моя стомашно-чревен тракт, аз бих сметнал тези забраняващи съвети като етически безотговорни и опасни. По отношение на здравето си аз съм длъжен да се доверявам на лекарите, но не сляпо, а регулярно сверявайки схемата на лечението ми с потребностите на организма от лекарства. Настана време и изписаният ми транквилизатор ми стана ненужен. Оттогава аз не съм вземал нито този препарат, нито какъвто и да било друг. Физическа тяга не съм имал, но изпитвах психическа и това бе неприятно. Споделих проблемите си с наставника си и приложих Програмата на АА, за да се освободя и от тези окови.

Кратки изводи

Опитът е показал, че тези проблеми могат да се сведат до минимум, ако щателно се спазват следните препоръки:
1. Помнете, че при вас като възстановяваващ се алкохолик автоматична реакция на неприятните усещания ще бъде стремежа да ги свалите с помощта на химически вещества и приемането на препарати в по-големи количества, отколкото са предписани от медиците. Постарайте се да намерите начин да се справите с повседневните болежки и посредственото самочувствие без използване на химия.
2. Помнете, че най-добрата защита от пробиви/сривове, свързани с употребата на лекарства ще бъде активното участие в Програмата за възстановяване на АА.
3. Нито един член на АА не е длъжен да се занимава с лечение и самолечение.
4. Бъдете съвършено честни пред себе си и своя лекар по отношение употребата на лекарства.
5. В случай на съмнения се посъветвайте с лекар, имащ реален опит в лекуването на алкохолизъм.
6. Бъдете откровени за своя алкохилизъм с всеки лекар или стоматолог, към който се обръщате за съвет. Такова доверие предизвиква уважение и най-добре помага на лекаря в неговата работа.
7. Незабавно съобщете на лекаря, ако започнете да изпитвате странични ефекти от предписаните лекарства.
8. Помислете за консултации при друг лекар, ако вашият лекуващ лекар не е способен да разпознае, или отрича особената възприемчивост на алкохолиците към седитивните препарати, транквилизатори или стимулиращи вещества.
9. Дайте на своя лекар няколко екзмпляра от тази брошура.

Дванадесет Стъпки на Анонимни Алкохолици

1. Признахме, че сме безпомощни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем.
2. Повярвахме, че Сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.
3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме.
4. Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си.
5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.
6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.
7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8. Направихме списък на хора, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9. Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.
10. Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.
11. Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрамо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12. Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела".

Дванадесет Традиции на Анонимни Алкохолици

1. Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АА.
2. За нашата обща цел има само един върховен авторитет – Този на любящия Бог, така както той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват.
3. Единственото условие за това, да станеш член на АА е желанието да спреш да пиеш.
4. Всяка група трябва да бъде напълно самостоятелна, с изключение на делата, засягащи други групи или АА като цяло.
5. Всяка група има само една главна цел – да доведе нашите идеи до тези алкохолици, които все още страдат.
6. Групата АА никога не трябва да финансира или предоставя името АА за използване на която и да е родствена организация или странична компания, за да не ни отвличат от главната ни цел проблеми, свързани с пари, собственост и престиж.
7. Всяка група АА тряябва напълно да се опира на собствените си сили, като отказва помощ отвън.
8. Сдружението АА трябва завинаги да остане непрофесионално обединеие, въпреки че нашите служби могат да наемат работници, притежаващи определена квалификация.
9. Сдружението АА никога не трябва да има строга система за управление; все пак ние можем да създаваме служби или комитети, непросредствено подчинени на тези, които те обслужват.
10. Сдружението АА не се придържа към никакво мнение по въпроси, неотнасящи се към неговата дейност; затова името не трябва да се въвлича в каквито и да било обществени дискусии.
11. Нашата политика във взаимоотношенията с обществеността се основават на привлекателността на нашите идеи, а не на пропагандата; ние сме длъжни винаги да съхраняваме анонимността си във всички наши контакти с пресата, радиото и киното.
12. Анонимността е духовна основа на всички наши Традиции, постоянно напомняща ни, че главни се явяват принципите, а не личностите.

Дванадесет Принципа на Световното Служене

1. В работите на световното служене на АА висшите пълномощия и окончателната отговорност винаги трябва да остават за колективното съзнание на цялото наше Братство.
2. Конференцията по общото служене на АА в своята световна дейност по реализацията на почти всяка практическа цел е станала активен изразител на колективното съзнание на цялата наша Общност.
3. За обезпечаване на ефективното ръководство ние следва да дадем на всеки елемент на структурите на обслужване на АА: Конференцията, Съвета по обслужване и неговите корпорации по обслужването, щатните работници, комитетите и ръководителите традиционното „Право да вземат решения”.
4. На всички нива на отговорност ние сме задължени да спазваме традиционното „Право на участие”, предоставяйки на работниците правото да участват в гласуванията в разумно съответствие с изпълняваните от тях задължения.
5. В цялата наша структура по обслужване трябва да действа традиционното „Право на обжалване” за да бъде чуто мнението на малцинството, а личните жалби внимателно да се разглеждат.
6. Конференцията призвава за необходимо, че в болшинството от работите по световното обслужване на АА основната инициатива излиза и съответстващата се отговорност се разделя между попечителите – участници в Конхференцията, действащи като Съвет по общо служене на АА.
7. Конференцията признава, че Уставът и Положението за Съвета по общто служене на АА са правови инструменти, които упълномощават попечителите да възглавяват и водят работите по световното служене в АА. Уставът на Конференцията не е документ, имащ юридическа сила; традициите и парите на АА обуславят действеността на Устава.
8. По въпросите на общата политика и финансите попечителите са главни плановици и разпоредители. Те осъществяват попечителския надзор нод постоянно действащите служби, имащи отеделен статус на корпорации, посредством правото им да избират всички директори на тези подразделения.
9. Добрите ръководители на служби на всички нива са съвършено необходими за нашата по-нататъшна дейност и безопасност. Попечителите задължително трябва поемат върху себе си основното ръководство на световното служене, което някога са осъщестявавали основнателите на АА.
10. Необходимо е всяко служебно задължение да се подкрепи със съответстващите й служебни пълномощия, пределите на които винаги трябва да са ясно определени.
11. Попечителите винаги са длъжни да работят с най-добрите комитети, директори на корпорации по служенето, ръководители, щатни работници и консултанти. Съставът на комитетите, квалификацията, редът за назначаване на дължност, правата и задълженията на тези работници винаги ще бъдат предмет на сериозна работа.
12. Генерални Гаранции на Конференцията: Конференцията е длъжна да спазва духа на Традициите на АА, проявавайки при това грижа за това Конференцията никога да не става място за опасно съсредоточаване на богатство или власт; че благоразумен финансов принцип е поддържането на общата сума на събраните парични средства на ниво, достатъчно за покриване на текущите разходи и наличие на достатъчен резерв от финансови средства; че Конференцията не би поставяла никой от своите участници в положение, осигуряващо му неограничена власт над останалите участници; че всички важни решения се приемат по пътя на обсъждането, гласуването и по възможност, с преобладаващо болшинства от гласовете; че дейността на Конференцията винаги би изключила персонални изисквания и не би предизвикала общестеван полемика; и че както и Общността, на която служи, самата Конференция винаги ще остава демократична в своите помисли и дела.

Забележка: Конференцията по общото обслужване на АА препоръчва подробно да се изучи „разгърната форма” на Принципите за Служенето. В Централния Офис по Служенето може да се поръча книгата „Дванадесет Принципа на световното служене”, в която един от основателите на АА Бил У. щателно анализира тези Принципи.
Категории: Новите членове питат | Добавен от : loyola (25-07-2011)
Прегледи: 1319 | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари
[ Регистрация | Влез ]
Меню:
Секция с категории:
12 Концепции за световно служене [0]
Новите членове питат [14]
Към близките [4]
Групата на АА [7]
...там, където всичко започва
Към свещенослужителите и духовенството [4]
АА в изправителни учреждения [4]
Третия завет на АА - Служенето [4]
АА за жените [2]
Наши приятели:
Анонимни Алкохолици в европейския регион
Сайтове на АА по целия свят
АА Грейпвайн - международен журнал на Анонимни Алкохолици
Alcoholics Anonymous


Търсене:

Статистика:

Всичко на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz