Начало » Артикли » Лични истории. Пубикувани в АА Grapevine » Лични истории. Публикувани в AA Grapevine


Авторските права на английските текстове поместени в сайта принадлежат на АА Grapevine, Ins 2002; Оригиналните текстове са на собственика на сайта: http://www.aa.org

По-ясно от всякога

По-ясно от всякога

От Шон C. | Алтадена, Калифорния

 

Частният детектив открива, че вярата, а не с виждането, може да го изведе от мрака

Една стара поговорка гласи /“walk by faith, not by sight”/ върви с вяра, а не с виждане. Доскоро не разбирах какво означава тази фраза. Всъщност, дълги години съм постъпвал точно на обратно вървейки основно чрез виждане и с безразсъдно незачитане на каквато и да била вяра.

Вярвах на това, което виждах, защото това, което виждах, беше това, което знаех, трябва да е истина. Със сигурност всички сетива са важни и всяко допринася много към човешкия опит, но нямаше сетиво, което да е по-ценно за мен от виждането. Без очите ми как бих могъл да знам къде отивам в живота? Мислех, че трябва да виждам нещо пред себе си.

Но съм грешил за това. Вместо да ме води към обетованата земя на моите надежди и мечти, моето виждане ме е водило към кръстопътища на мрак и отчаяние, които никога не виждах, че предстоят. Вярата, а не виждането, ме извади от този мрак.

Има много световни определения на думата „вяра“. Библията простичко казва „вярата е увереност в това, което се надяваме и сигурност в това, което не виждаме“.

В моите 40 години, научих че вярата за мен е дума действие. Много лесно е да се каже: „Вярвам в това“ или „Доверявам се на това“. Но може ли някой да го докаже? Може ли някой да се довери на нещо без подкрепящо го доказателство? За мен вярата е упование. Вярата е действие на доказване на това, за което някой твърди, че вярва или се доверява.

Роден съм в Санта Моника, Калифорния, преди 49 години. Моите биологични родители се развели докато съм бил още бебе. Когато бях на четири, моята майка се омъжила повторно за Лосанжелски полицейски детектив, който ме отгледа и ме обичаше като собствено дете. Живеех в прекрасен и любящ работнически квартал населен със семейства католици в западната част на Л.А. Моето детство беше фантастично. Никога не ми липсваше нищо, докато растях. Бях отличник в училището и спорта. Имах много приятели, много възможности и много забавления.

След гимназията, посещавах близкия университет за три години, но вместо да се дипломирам, отидох на карнавала в Рио де Жанейро. След моето завръщане работих на различни места – от барман до филмовия бизнес, докато постигнах успешна кариера като лицензиран частен детектив. Обиколих света, както за своя сметка, така и служебно, и изградих един много успешен живот през двадесетте ми години.

Но през моите 30 разруших този добър живот, който падна в жертва на бесния алкохол и проблем с комара, които ме доведоха дотам да върша престъпения използвайки пистолета си и значката си на частен детектив. Извърших въоръжени грабежи и се въвлякох в незаконен трафик.

Физиката ми беше солидна, но егото и личността ми бяха огромни. Пиех и вършех безнаказани престъпления. Аз налагах закона. Създавах собствения си късмет и определях уличното правосъдие, защото това беше моята работа. Успешно избягвах залавянето си и успешно лавирах съдебните системи у дома и зад граница. Чувствах се безсмъртен, недосегаем и оправдан. Не мислех, че някой или нещо освен мен може да контролира живота ми.

Арестуваха ме множество пъти по множество обвинения едновременно и в Сан Диего и в Лос Анджелис. Тогава, на четиридесет години, накрая се предадох на молбите и увещанията на моите разбити и сърцесъкрушени родители да вляза на лечение в рехабилитационен център.

Като влязох в този център, имах осем висящи обвинения. Съгласих се само на 30 дни в рехабилитация. И се съгласих единствено, за да ми се махнат от главата майка ми и баща ми. Исках да докажа на всеки засегнат член на семейството и на всеки приятел, че нямам проблеми с пиенето. Не забравяйте, че бях обучен частен детектив. Знаех как да оцелявам и да нарушавам договорки, знаех как работеше съдебната система и какви са правата ми. Планирах да се боря с всеки и с всичко, защото се доверявах единствено на себе си.

Но се случи нещо друго.

В началото на лечението ми, се събуждах много пъти посред нощ с главоболие. Единственият друг буден човек в тези ранни часове беше съветникът от нощната смяна, който започна да говори с мен за вяра, Бог и живот в трезвост. Тези дискусии се случваха редовно и ставаха все по-разгорещени. Но аз не се интересувах от живот в трезвост, който ми звучеше изключително скучно. Бързах да се върна в моят вълнуващ свят на престъпления, алкохол и дрога.

Но докато хаосът в живота ми се уталожваше и яснотата на мислите се възвръщаше, реших да поостана и да се боря с обвиненията от центъра за рехабилитация. Вършех това като се явявах в съда рутинно веднъж на месец с моя адвокат и с писмо от центъра, в което се излагаше, че изпълнявам изискванията на лечението и посещавам редовно сбирки на АА.

През това време този съветник от нощната смяна ме предизвика да докажа мъжеството и коравината си като работя по Програмата за възстановяване - 12 Стъпки на АА. Така, че аз работих по програмата и докато го правех се свързах на дълбоко, духовно ниво, със сила по-голяма от мен, която нарекох Бог. Останах в рехабилитационния център работейки по тези Стъпки и продължавайки да предавам моя стар живот за вяра в нов.

Имам много примери как вярата ме доведе дотам да изоставя стария си живот. На три месеца трезвост се включих в една сделка за дрога, но сърцето ми беше променено и аз се отказах. Имах вяра, че нещо по-добро ме очаква.

Друг път, на шест месеца трезвост, преследвах една стара приятелка от Сан Франциско, по време на десетдневна отпуска от центъра, само за да осъзная, че тази връзка няма как да просъществува. Върнах се в по-рано от отпуската, защото имах вяра, че нещо по-добро предстои. Това бяха примери как растях във вярата.

Но все още стоеше угрозата за четири години в щатски затвор за престъпления, които бях извършил в Сан Диего. Месечните ми явявания с адвоката продължиха осем месеца. Тогава един ден този съветник от нощната смяна ми каза, че е време да оставя зад себе си негативите от моя процес, за да може положителната енергия да влезе в живота ми. Отново се предадох на вярата и направих точно това.

Вече водех трезв, почтен и духовен живот към този момент. Бях преминал всички 12 стъпки. Бях оставил волята и живота си на грижата на Бог и трезвостта. Все още исках да се боря с всички обвинения вместо да сключа най-доброто възможно споразумение – защото сриваше моята чест. Този съветник /който сега е мой спонсор/ ми помогна да разбера какво е истинското значение на почтеността и честта. Той ми помогна да разбера, че аз бях наистина виновен по тези обвинения и тази борба беше още един пример на вяра в моето собствено „виждане“, а не в Божията воля за мен.

Така че, на десет месеца трезв, аз влязох в съдебната зала на Сан Диего, вдигнах дясната си ръка, признах се за виновен и сключих сделка за да получа две години намаление на присъдата. В този момент разбрах какво е истинска вяра, защото незабавно дадох шофьорската си книжка за една година и лиценза си на частен детектив. Трябваше да прекарам време зад решетките. Също така се отказах от разрешителното си за оръжие до края на живота си. И получих пет годишна присъда пробация, което значеше че ако ми конфискуват колата или собствеността, предварително се отказвам да оспорвам основателността на тази конфискация.

И всичко това приех само с вяра. Буквално, докато вдигах дясната си ръка в съда, ясно мислех в себе си, ОК, Господи, надявам се, че ти знаеш какво правиш.

Накрая приключих с нов живот. Сега навлизам в осмата си трезва година. Приключих с всичките си присъди – затвор и пробация. Получих си обратно шофьорската книжка и печелившо управлявам семейната правна кантора през последните седем години. Моите отношения със семейство и приятели, без съмнение, са по-добри откогато и да било. Постигнах ново ниво на достойнство и уважение, което никога не съм мислел за възможно и се чувствам по-прекрасно от когато и да било.

Сега се върнах обратно в колежа и се дипломирах след 27-годишно отсъствие и направих това със огромно сърце пълно с благодарност.

Оказа се, че вярата ми дава нов начин да видя това, което винаги съм мислел, че единствено очите ми могат да видят.

 

Категории: Лични истории. Публикувани в AA Grapevine | Добавен от : July (02-04-2020)
Прегледи: 53 | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари
[ Регистрация | Влез ]
Меню:
Секция с категории:
Лични истории. Публикувани в AA Grapevine [2]
Наши приятели:
Анонимни Алкохолици в европейския регион
Сайтове на АА по целия свят
АА Грейпвайн - международен журнал на Анонимни Алкохолици
Ал-Анон в България

Търсене:

Статистика:

Всичко на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.